"Бог ни е дал очи, за да не Го изпускаме от поглед." Ислямска мъдрост
фиг. 1 Снимката е от Интернет.
|
Първият, най-вътрешен фрагмент от стенописа (фиг.1), е "Семето на Живота". (фиг.2)
фиг. 2 Схемата е от Интернет. Източник: Да пием чай и да си поговорим за интериорен дизайн |
фиг. 3, Яйце на Живота Схемата е от Интернет. Източник: ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА |
От центъра към периферията, "Семето на Живота" прераства във фигурата "Яйце на Живота" (фиг.2,3) Във фрагмента "Семето на Живота" неколкократно е възпроизведен най-малкият неделим елемент от "Цветето на Живота", наречен "Велика Пикси" (фиг.4,5). За него става въпрос в първата част на очерка.
фиг. 4, Велика Пикси Схемата е от Интернет. Източник: SACRED GEOMETRY / VESICA PISCIS |
фиг. 5, Образуване на Велика Пикси Схемата е от Интернет. Източник: SACRED GEOMETRY / VESICA PISCIS |
Да обърнем внимание на храмовите архитектура и интериор в джамията. Налични са сакрални форми на прозоречните рамки и арките. Те са с овална яйцевидна форма и допълват идеята "Яйце на Живота". (фиг.6)
фиг. 6, Интериор на Архитектурен комплекс "Музей на религиите" Снимката е от Интернет. Източник: Музей на религиите |
Наблюдаваме отличен синтез между форми и изображения в интериора на джамията. Този синтез има за цел символично да онагледи плодородието, като част от женския принцип в света.
Някои читатели биха попитали "Защо точно женският принцип?". На този въпрос вече съм отговаряла в други мои творби. Макар че се повтарям, ще обясня и в този очерк.
Всички религиозни храмове в света са интерпретирано изображение на женската утроба. Те целят да изтъкнат плодородието и свещената женска утроба, които са приоритет за женското начало като принцип в света. Затова в храмовата архитектура в цял свят, се използват форми и изображения на женствеността от сакралната геометрия, създадени по Златното сечение. Те повтарят или интерпретират формата на женските гениталии и утробата у жената.
Архитектурният комплекс "Музей на религиите", е уникален с това, че свързва овалните форми на женствеността с овала във формата на яйцето.
Действително, тази особеност никак не е случайна. В света съществува теория, че първите хора са били населени по Земята чрез яйца, които са донесени от звездите. В знак на почит към тези яйца, земните хора са създали изкуство, чрез което ги изобразяват. Широко разпространен пример е 7000-годишното каменно космическо "Яйце от Алгарве". (фиг.7)
фиг. 7, Яйцето от Алгарве Снимката е от Интернет. Източник: Древните менхири намекват за извънземните |
То представлява огромен артефакт от камък с яйцевидна форма. На него е изобразена двойната спирала на ДНК. Тази спирала може също да се оприличи на "Вълната на Живота". Тя е сакрален символ, често изобразяван върху религиозни храмове. "Вълната на Живота" онагледява редуващите се един след друг възходи и падения в пътя на духовното развитие на човечеството.
Друга особеност на архитектурен комплекс "Музей на религиите" е обединението на поне 3 религии, две от които са християнство и ислям. Фактически, днес можем да посочим обединение на християнство и ислям не само в сграда, но и в конкретна личност, която е част от българската история. Това е Георги Сава Раковски - главен идеолог на революционното освободително движение в България.
За него се знае, че освен виден масон, той е бил и дервиш.
Масонството е таен орден, който се базира на езотеричното християнство. Раковски е бил близък приятел с масона Мацини. Доказателство за това е кореспонденцията между тях двамата.
Дервишите са част от исляма. Някои от тях пребивават в езотеричния ислям, наречен Суфизъм.
По време на османското владичество в България, на наша територия е имало много камили, дервиши и суфи. Картини на дервиши и камили, днес могат да се видят в интериора на къщите в Стария Пловдив.
Надявам се, че чрез втората част на окултно-историческия очерк "Архитектурен комплекс "Музей на религиите", гр. Стара Загора - единственият музей в Европа, който обединява 3 религии", съм успяла допълнително да обогатя представите и знанието на моите читатели. Втората част на очерка не беше предварително планирана. Тя дойде като допълнителна идея впоследствие, тъй като прецених, че може още да се разсъждава върху изображението на голямата розета под главния купол на Старата джамия.
"Бог ни е дал очи, за да не Го изпускаме от поглед." Ислямска мъдрост
Тази сграда е популярна сред старозагорци с името Старата джамия (от турски - Ески джамия). В миналото наистина е била действаща джамия. Днес, тя е превърната в музей на религиите, иникален за цяла Европа с географското си положение и знанието, което интегрират народите или племената, живели на тази територия.
Снимката е от Интернет, източник: Ески джамия (Стара Загора) – Уикипедия (wikipedia.org) |
"Ески джамия, позната и като Джамия на Хамза бей, е средновековна сграда в центъра на Стара Загора, служила за джамия, а понастоящем – за Музей на религиите.
Направени през 2009 – 2011 г. под пода на джамията археологически разкопки сочат, че в далечното минало на нейно място е имало тракийско светилище, светилище от римската епоха, посветено на Тракийския конник, а след това, през Х в. е издигната еднокорабна гробищна църква в средновековния некропол на града. Арабски каменен надпис над вътрешната врата на сегашното здание съобщава:
„ | Пророкът, мир нему, казва: „Който изгради джамия за Господа, за него Бог изгражда дом в рая." Построяването на тази благословена джамия завърши по време на царуването на достойния, всеподкрепен, всепобеден султан на исляма и на мюсюлманите, сянка на всевишния Бог на световете, владетел емир Сюлейман, син на Баязид, син на Мурад хан – да бъде вечно царството му, – на великолепния емир, земна сянка на Господа, величие на държавата и на религията, (от) Хамза бей – нека Бог му продължи щастието. Завършването на строежа стана в края на годината осемстотин и единадесета (1408 – 1409 г. от Р.Х.). | “ |
Хамза бей явно е бил османски управител на Стара Загора в началото на XV в. Забележително е, че сградата е издигната по негово нареждане през размирното време на меджуособни борби за престола (1402 – 1413 г.). Тя представлява „една от най-важните ранноосмански еднокуполни джамии". Сградата в план представлява квадратен молитвен салон и преддверие от север. Точно срещу входа, в дебелината на южната стена е оформена нишата на михраба. Квадратната молитвена зала е покрита с величествен купол с диаметър 17,47 м. От архитектурна гледна точка, джамията е уникална за времето си поради факта, че огромния купол не стъпва върху междинни подпори, а е носен единствено от стените на молитвения салон. Ески джамия е втори по големина представител на еднокуполните джамии, след тази в град Мудурну в Северозападна Анатолия, построена от Баязид I Йълдъръм през 1388 г.. От източната страна на Ески джамия, в непосредствена близост се е издигала турска баня (хамам), по аналогичен начин както при джамията в Мудурну. В по-късен етап, на северната страна на Ески джамия е построено преддверие, покрито с три малки купола. То е оформено с малко централно помещение срещу входа към молитвения салон и две странични помещения. Върху северозападния ъгъл на молитвения салон се е издигало минарето на джамията, което в средата на 80-те години на 20 век е разрушено поради опасност от саморазрушаване.
. През 2001 г. при сондажни археологически проучвания в молитвения салон са разкрити основите на средновековна християнска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е била изградена към втората половина на Х – началото на ХІ в. Църквата е била в руини, когато започва строежа на джамията в началото на ХV в.
През 1856 г. джамията е силно повредена от пожар. Изпълнената в бароков стил орнаментална стенопис по вътрешните ѝ стени датира най-вероятно от 1859 – 1860 г. От това време е и дървената галерия, издигната в молитвения салон, непосредствено над входната врата. Ески джамия е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла до наши дни. След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом. Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г. След насилственото преименуване на българските турци (1985) минарето ѝ е разрушено и полумесецът е махнат от купола ѝ. През 2008 – 2013 г. зданието ѝ е повторно реставрирано с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърнато в Музей на религиите." Източник: Ески джамия (Стара Загора) – Уикипедия (wikipedia.org)
Пътната врата към джамията. Между пътната и входната врата има малък купол.
Тези камъни са от Римско време, но са използвани при граденето на джамията. Разположението им показва, че те са били вече там, когато е започнало граденето на джамията. На един от камъните има надпис.
Надписът върху камъка
Главният вход към вътрешността на джамията. Над вратата има йероглифен надпис.
Входната порта
Надписът над портата
Подът пред входната порта
Куполът между пътната врата и входната порта
Следват пояснителни снимки, които се намират върху плочи на старозагорския централен площад, откъм задната страна на музея:
Този надпис е онагледен в следващите снимки:
Схема на черквата
Схема на местоположението на черквата вътре в територията на джамията
Тази легенда показва, че на това място първо е имало Светилище на тракийски конник. След това върху светилището е построена Средновековна християнска черква. После на същата територия е построена Ески джамия. Накрая джамията е превърната в музей.
Схема на Старата джамия (Ески джамия) |