Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на vedra79sineva
Име:
Екатерина Картулева

Пол:
жена

Град:
Стара Загора

Професия:
творец, начален учител

Интереси:
Вечната Истина

Статистика
Популярни постинги:
0

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
1

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
4

Блогъри добавили в любими:
5

Блог вълни:
0
Последни постинги
image

С всичко богат е света.
Само не достига време
да умират свадите от режещ хлад.
Във смъртта му ражда се зората,
тича обновена в свежа кръв,
с учестен пулс на забързано човечество.
На разсъмване,
всеки бърза да ощастливи живота си,
всеки бърза да обиколи света.

С всичко този свят богат е.
Само не достига време
да го сторим по-добър.
Винаги преди да подобрим Земята,
пътят на живота свършва
в кално зло,
във смъртен залез,
докато живеем днес.
Свежо утро вечно ще възкръсва
с надеждата за справедлив Бог,
за абсолютността на Неговото царство.
С упование в тях,
търси смелост новият живот
настоящето да сътвори.
Всяка заран ни подготвя ден.
Ново днес все припка
да му стигне времето,
за да се изпълни с всичко.
Настоящето узрява радостно за нас
в плодовете тленни на живота.
Но човек пътува най-далече
само вътре в своето сърце,
докато гледа от ръба
пропастта, в която е могъл да падне
и кръвта си да разлее в залез.
Затова,
краят на деня не ни касае -
дали е успешен или не.
Дните се измерват вън,
не вътре в нас.
Но у нас остава обичта ни
и успехът, че сме я направили
наш подарък за света.
И обичаме в безвремие,
отвъд суета,
във откраднат от живота миг,
в който чувството спасява
от ръба на пропастта.

С всичко богат е света.
Само не достига време,
освен да зърнем зрака на смъртта
с усещане, че на края наш, животът
е в най-сладостният смисъл.
Тогаз душите са безбрежни.
В море от слънчево сияние,
пъстри ириси
поглъщат слънчевата топлина
и светли корабчета
браздят добрите ни зеници.
Забързваме да изживеем
колкото можем повече стойностни моменти.
Обезличаваме зора и зрак, тъга и радост,
защото преживяваме вселени.
Всичко е сега.
То ни се случва безвъзвратно
в името на обичта.
Наричаме го Истина,
но всъщност е живот в реалността,
която чисти наште грехове
по пътя, в който ни се дава.
Очите ни просветват от слънце облажени,
в най-тръпният житейски миг,
когато любовта облича вечност.
В прехода от тленност към духовна простота,
краят на деня не е завършек,
а само спирка в стореното досега.
Външното не касае вътрешното в нас,
защото дните ни са преброени,
но душите са любящи,
за да заслужат своята пребъдност.
Отвътре обичта държи
в изправност нашето съзнание,
отдавна отговорила за смисъла да сме сега,
преди възникването на въпроси прозаични:
"Дали вечността е достатъчна за обезпечаване на времето?",
"Ако времето е вечно, дали обичта понякога престава?"
Но преди всичко, в нас,
тя трябва да се пръкне
и в стихове подобни да се утвърди.
Рискът да падне неизбежен е,
но само той ѝ дава шанс за полет.
"Дали тя ще намери човек достоен,
да му се обясни?"
Това завинаги зависи
единствено от Бог, от Неговата безпределност
и само в любовта ѝ нашите души летят,
отвъд ограничение на време и пространство.


 
Категория: Поезия
Прочетен: 54 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 10.06 19:24
 (окултно есе)

    Някои теми, разглеждани в есето, не са научно доказани и изискват допълнително изследване.


"Събудих се, само за да видя, че целият свят спи."  Леонардо да Винчи

На Велка


image
фигура 1
 
    Портретът "Мона Лиза" е най-известната картина в света. Почти няма човек от цивилизацията, който да не може да си спомни образа от портрета, когато чуе името му. (фиг.1)
       В предишно изследване, вече разгледахме идеята, че "Мона Лиза" е автопортрет на Леонардо да Винчи. (виж "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност", в този блог) Ставаше въпрос за компютърна програма, чрез която образът Мона Лиза е наложен върху автопортрета с червена креда на Леонардо. Резултатът е пълно припокриване на чертите на лицето от двата портрета. (фиг.2)          
image
фигура 2

        Осмелявам се да предложа на читателя още една моя хипотеза, която също предполага, че Мона Лиза е автопортрет на Да Винчи. За целта си служим с името на новооткритата Леонардова картина "Спасителя на света" ("Salvator Mundi"). (фиг.3)
image
фигура 3
 
         На нея е изобразен андрогин, който притежава едновременно мъжки и женски черти и вторични полови белези. Учените установиха, че името Salvator Mundi е абревиатура на "salva"- "спасявам" и "mundi" - "свят", на езиците от латинска езикова група. 
     Тогава какво пречи, на същия принцип, да разтълкуваме името Мона Лиза? (схема)
image
схема

      Достъпно за разбиране е, че от латинските езици, "mon a` visa" или "mon a` viso" означава "моето лице". Според мен, буквата "v", е заместена от "l", за да се уточни чие конкретно е това лице - Леонардовото. 
     Вече сме изяснили идеята, че женският образ Мона Лиза представлява картината в света, изобразена с най-голямо въображение. (виж "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност", в този блог) Да Винчи притежава уникална фантазия, благодарение на която е пречупил през погледа и съзнанието си своите мъжки черти, като ги визуализира в мек женски образ със загадъчна усмивка. Вероятно, ако художникът беше жена, той щеше да изглежда по този начин. (фиг.1)        Нека да приключим с идеята за "Мона Лиза" като автопортрет. Да се насочим към отговор на въпроса: "Защо Мона Лиза е мистерия?" Тази тема е предмет на настоящото есе.        Смея да твърдя, че в своята работа по "Мона Лиза", Леонардо да Винчи се базира на своята двуполова (бисексуална) природа. (виж "Възраждащият се женски принцип в Новата епоха на Водолея", в този блог) Благодарение на нея, Леонардо постига следното гениално умение: като мъж у когото доминира мъжкият принцип на Разумността, Да Винчи успешно визуализира и дава, в прецизен женски образ, подчинения у неговата същност женски принцип на Любовта. Освен това, художникът претворява принципа на Любовта като водещ в творбата. Тази особеност е обозначена и предадена директно на физическите очи на зрителя, посредством левия план на пейзажа зад образа в картината, където той е нарисуван по-висок от десния.       Мисля, че по отношение на личността си, Леонардо да Винчи постига трансмутация при развитието на своето свръхсъзнание, поради което полага гениалната идея за формиране и усъвършенстване на едно "разумно сърце". Безспорно, той притежава такова. В "разумното сърце", мъжкият принцип на Разумността и женският принцип на Любовта са балансирани. Те действат съвместно, едновременно, в единство. По този начин Леонардо балансира между Разумност и Любов, като едновременно разсъждава и чувства. Такова постижение несъмнено води до придобиване принципа на Мъдростта, като резултат от този баланс. Всичко това се случва по креативен, необясним за логиката начин и поражда мистичност в образа на Мона Лиза и нейната усмивка. Така принципът на Любовта добива дълбочинност. А той, по стандарт е свързан с женствеността. Затова Да Винчи изобразява принципа на Любовта в неговата дълбочина. Този начин на изобразяване, му придава мистичност и необяснимост, макар да е представен чрез простичкия похват да се нарисува лице на любяща жена, което неспирно излъчва Любов. А как точно се постига подобна нестихваща любвеобвилност, е мистерията в тази картина и трудно обяснима загадка - предмет на това изследване.        Според окултистите "жената е мистерия". Аз уточнявам, че любящата жена е мистична, защото Любовта ѝ към нас се усеща, но не може да обясним със слово това усещане. Следователно принципът на Любовта е мистерия, заради своята неизмеримост, неопределимост, непреодолимост. Тези негови качества му създават всеобхватност и неизчерпаема дълбочина. Те основни за мистичността в него. Ако Любовта е мистерия, която не може да се ограничава, то любящата жена - също. Мистерията в Мона Лиза е нестихващата Любов, но също и потребността у обичания тази Любов да не спира. Затова е трудно да откъснем очи от творбата, когато съзерцаваме нейния образ, изпълнен с топлина и обич.       На практика, не можем да обясним чрез слово същината на Любовта. Не можем да разберем кога и защо възниква това чувство, защо към определен човек. Когато се сблъскваме с принципа Любов, времето спира, понеже Любовта е неизмерима. Също губим ориентация къде се намираме, защото Любовта няма предел.       Да се опитаме да определим качествата на Леонардо, които го подтикват да създаде автопортрета "Мона Лиза", за да изрази собствената си любяща същност.       Като начало пояснявам, че според окултизма, духът и душата не са безполови, те са двуполови. В духовната същина на човека са заложени и мъжкият, и женският принцип. Те са неизменна и неотменна част от заобикалящата ни природа. Затова умеем, както да мислим, характерно за мъжкото начало, така и да чувстваме, като способ на женското начало. В материалния свят обаче, в нашите физически тела, доминира само единият пол, макар на моменти и другият да се проявява ограничено или да присъства пасивно. Ето защо, на Земята хората сме мъже или жени, но никога двете едновременно по отношение на половата ни система. (Изключение са хермафродитите, но дори и те имат надделяващ пол.)        В други есета, в този блог, сме изследвали, че по отношение на физическите ни тела, лявата ни половина е женска, а дясната - мъжка. Относно това, няма да се спирам на подробности, но се налага да изтъкна някои особености, защото те подпомагат да обясним двуполовостта на Леонардо; как протича тя при него, за да сътвори той автопортрет от противоположния пол. Звучи налудничаво, но картината е факт, и то гениален.         При стандартните индивиди, мъжката дясна част на тялото е ръководеща. Затова повече си служат с дясна ръка и десен крак. Десните ръка и крак още са добра опора, което също е във връзка с мъжеството. На дясната телесна част съответства лявото мозъчно полукълбо. То е свързано с логика, праволинейност, практичност, рационален ум. Тези качества са типични за мъжете. Лявата телесна част и е по-дребна и нежна, лявата част на лицето е по-фина и нежна. Отляво е сърцето, като връзка с порива на чувствата. Това е женското начало. Неговата дясна половина на мозъка е творческа, съзидателна, милосърдна, състрадателна, интуитивна, чувствена, емоционална. Повечето стандартни хора трудно си служат с лявата ръка. Това се случва, понеже не я развиват особено. Дори образователната система я подценява и ползва само като помощ на дясната ръка. Стандартните хора също могат и да мислят, и да чувстват. Но те могат да вършат това само последователно и никога едновременно. Ако са жени - повече чувстват, ако са мъже - повече мислят. Тези хора се наричат хетеросексуални или еднополови. Те се вписват в обществените стандарти и "нормите" на официалната екзотерична медицина. За съжаление, реално те са ощетени, защото развиват само качествата на единия пол, който е доминантен за организма им. Затова нито са много умни и логични, нито особено креативни и интуитивни. Липсата на пълноценно взаимодействие между мозъчните им хемисфери, води до по-ниско ниво на интелект и интелигентност, в сравнение с двуполовите хора. Хетеросексуалните хора не са цялостни, нито самодостатъчни, дори нямат особени таланти. Те вечно търсят идеалния за тях интимен партньор от противоположния пол, с надеждата че той ще запълни "празнините" и те ще се почувстват завършени. Въпреки всичко, хетеросексуалните хора са "нормалните" в обществото и то ги толерира, понеже са удобни за манипулиране. Те могат да формулират мнение, но трудно овладяват знания, защото разполагат само с гледната точка на единия пол.        Двуполовите хора са отхвърлени от обществената "норма".  Дори ги считат за дефектни. Заклеймяват ги като хомосексуални. Но хомосексуализъм не съществува. На теория, хомосексуалистът се ограничава само в своя пол. Тогава как е възможно човек, ограничен в единствен пол, да проявява поведение и качества на противоположния пол? При двуполовите хора мъжкото и женското начало са в равновесие, дори на физическо ниво. Те са едновременно умни, интуитивни, креативни, чувстващи, емоционални, логични. Интелектът и интелигентността им са на по-високо ниво, защото двете им мозъчни хемисфери се развиват в единство и баланс. Тези хора могат едновременно да мислят и чувстват. А тази тяхна способност е потенциал за безкрайно развитие и усъвършенстване на съзнанието и интуицията. Служат си умело и едновременно с лява и дясна ръка. Но с всяка ръка си служат по различен начин. Казахме, че дясната е опорна и водеща, с голям размах на действие. Лявата ръка развива по-фина моторика, има по-нежен хват и прецизира по-детайлни, дребни манипулации и движения. Нейните пръсти са по-гъвкави, затова сръчността ѝ е по-различна от тази на дясната ръка. Но когато двете ръце се комбинират в едновременно действие, те развиват или големи рисувателни, чертожни умения, или голяма сръчност, а понякога и двете. Такива хора са много надарени, дори гениални. Те разбират и успешно овладяват знанието, умеят да го прилагат в житейския опит. Стават добри теоретици или добри практици, а понякога и двете. Когато при двуполовите хора, лявата и дясната хемисфера действат в единство, взаимодействие и баланс, в един и същ момент, тогава активно се проявяват качествата и на двата пола. Тази способност създава благоприятни условия за развитие на големи творчески заложби, а понякога и на гениалност. Затова двуполовите хора са завършени, цялостни, самодостатъчни, удовлетворени от оптималността в своето развитие и самореализация. Стремят се към знание и постигат обективност в преценките. За съжаление, са неудобни в социума, понеже са мислещи и трудно манипулируеми. Официалната наука ги счита за аномалия. Ако тази "аномалия" се развие до гениалност, тогава екзотеричната медицина се извинява, че "гениалността се ражда в дефектите".       Повечето двуполови хора развиват качествата и на двата пола, понеже околната среда им създава необходимите условия. Но е възможно човек сам да усети в себе си наличие на способности от другия пол и самостоятелно да прави услия да развива и тях.              Като цяло, повечето бисексуални имат един връх на главата. Той представлява завихрена спирала на златното сечение. По посоката, в която се е завихрил, се определят качества на съзнанието, също се установяват водещите ръка и крак в тялото. Този връх обслужва и двете хемисфери, затова винаги се наблюдава поне лека доминанта на единия от половете.         Съществува малцинство индивиди, които носят два върха на главата. Те задължително се раждат двуполови, защото и лявата, и дясната им телесна част се ръководи от собствен връх на главата, свързан с мозъка. При тези хора умението да мислят и чувстват едновременно, е даденост. Способността им да ползват еднакво добре и двете ръце, също е по рождение. Достатъчно е тези добито със самото раждане качества, само да се усъвършенстват. Тогава двуполовият човек не губи време да ги развива и може да наблегне повече върху развитие на талантите, дарбите и съзнателността си.         У всички двуполови хора е заложен потенциал за трансмутация на самосъзнанието в свръхсъзнание. Дори е възможно такова развитие на свръхсъзнанието, което да отключи закърнялата функция на епифизната жлеза и човек да започне да вижда с така нареченото "трето око". То е силно свързано с интуицията и предчувствията, като качества на женското начало. Такива индивиди преодоляват смъртта, развиват паранормални умения и добиват божественост. Почти всички хора имат тънка ципа с форма на сърп между мозъчните полукълба. При божествените човеци, тя започва да атрофира, като резултат на проявяващото се свръхсъзнание и функцията на третото око. Липсата на тази ципа, води до плътно слепване на двете хемисфери. Тяхното обединение, на свой ред, спомага за ясно виждащо трето око и все по-усъвършенстващи се свръхсъзнателни процеси в мозъка.         Понеже неатрофиралата мозъчна ципа на заспалото съзнание, има сърповидна форма, в митовете и легендите Смъртта се изобразява като жена, която държи в ръце инструмента коса. "Косата на смъртта" подтиска развитието на човешкото съзнание. Тя прави човека обикновен и смъртен, пречи му да се обожестви.         Затова мисля, че само цялостен двуполов човек с действаща епифиза и активирана божественост, би могъл да сътвори шедьовър от ранга на "Мона Лиза". Нима Леонардо да Винчи не е такъв свръхчовек?        В природата съществува особена категория бисексуални, които дори са в противоречие с медицинската "норма". При тях лявата половина на тялото, следователно левите ръка и крак са водещи и опорни. Автоматично се подразбира, че за тези индивиди водещ е принципът на Любовта, а принципът на Разумността е подчинен. Това са хора, които задължително пишат, рисуват, чертаят с лявата ръка и имат превес на дясно мозъчно полукълбо, независимо дали са мъже или жени. Изключително креативни и интуитивни са, затова се отличават със свръхнадареност, обикновено в сферата на изкуството или науката, а понякога и в двете. Преди време образователната система се опитваше да "превъзпита" техния "левичарски" дефект, като ги приучи да действат с дясната ръка. Тази "педагогическа" мярка успешно подтискаше оптималното развитие на творчески натури.       Мисля, че Леонардо да Винчи спада към групата на бисексуалните левичари. Можем да гадаем колко върха е имал на главата. Но според мен е един, защото доминиращата му лява ръка, неминуемо води до лек превес на дясно мозъчно полукълбо. Тази е основната причина Да Винчи да се самоизобрази като жена. По този начин, той ни показва, че в неговата духовна същност водещ е принципът на Любовта. Надявам се, че с това становище поне отчасти повдигаме булото на загадката у Мона Лиза.       Всички знаем, че Леонардо да Винчи е пишел, рисувал и чертал с лява ръка. Той дори е проявил творчество в начина си на записване. Пишел е отляво надясно с огледални букви. Затова, нищо чудно, че се е нарисувал огледално, посредством женски образ. Умението на Леонардо да изобразява огледално е гениално и същевременно е част от неговата мистичност: на емпирично равнище художникът доказва, че дори за мъж, принципът на Любовта може да се обособи във водещ. Тази мистична особеност на твореца Да Винчи и на обикновения човек Леонардо, е еталон за андрогинност. А андрогините, на физическо ниво, са мъже или жени, но лицата и телата им носят черти и вторични белези от двата пола. Тези хора са силно еволюирали духовни същности, които се отличават с изключителни красота и каризма, дори приличат на ангели. Безспорен факт е андрогинната красота на Леонардо да Винчи. (фиг.4)           
image
фигура 4

       От цялото изложение в настоящото есе до момента, може да изведем, че художникът Да Винчи е успял, посредством изображението в автопортрета "Мона Лиза", да покаже на зрителя по интуитивен път, мистерията на женското начало. На подсъзнателно ниво, гледащият творбата схваща идеите в нея, макар разумът му да не може да ги осмисли съзнателно. Интуитивно долавяме, че Мона Лиза е мистерия, но защо е такава, трудно е да обясним. Като цяло, върху картината имаме задълбочено присъствие на принципа Любов. Тя непреривно се излъчва от образа на дамата върху портрета. 
      Неибежно трябва да обърнем внимание на определени акценти в начина на изобразяване на Мона Лиза. Тези акценти са допълнение към споделената вече информация в изследването.       На първо място, от дамата върху платното, струи ненарушим покой. А покоят е естественото състояние на жената, заради пасивността на женския принцип. Пълноценната жена винаги е спокойна, пасивна, очакваща активната проява на мъжа.       Да обърнем особено внимание на позата на ръцете при дамата. (фиг.1) Тя се опира на лявата си ръка, тоест лявата ръка е в активна позиция. В същото време, дясната ръка е поставена върху лявата, което показва че дясната ръка доминира. Това също е активна позиция. Следователно двете ръце и двете хемисфери са в активност. Вече уточнихме, че само двуполовите хора могат да ползват едновременно двете си ръце и двете мозъчни полукълба, а хетеросексуалните ги ползват само последователно. Затова Мона Лиза е визуализация на двуполова жена, едновременно мислеща и чувстваща. Наистина тя представлява огледално изображение на Леонардо да Винчи като двуполов мъж - едновременно замислен и емоционален.       Всички виждаме, че погледът на Мона Лиза ни следи, независимо от кой ъгъл съзерцаваме картината. Любящата дама винаги гледа в очите на зрителя. Тази особеност създава усещане, че излъчващата се Любов е непрекъсната. Сякаш дълбочината на източника на любвеобвилност няма край, нито начало.       Към края, но не на последно място, да обърнем специално внимание на усмивката на Мона Лиза. Чували сме популярната легенда, как художникът Леонардо да Винчи дълго време търсил перфектната усмивка за своята картина, сред множество жени, докато открие най-подходящата усмивка. Естествено тази легенда описва профанското значение на творбата. Не е възможно на хората от масите да се обясни пълното значение на тази загадъчна усмивка. Затова на простолюдието само е подсказано, че акцент в портрета е усмивката на дамата.        Аз също съм на мнение, че този гениален творец дълго е търсил точно тази усмивка. Но той не я е търсил навън, сред усмивките на други жени. Той е търсил навътре в себе си, докато се прояви водещия за Да Винчи женски принцип на Любовта. Чрез този водещ принцип, на базата на синтез между разум и чувства, се формира и развива Леонардовото "разумно сърце". Ето защо, на картината е изобразена усмивката на Леонардо да Винчи. (фиг.5)
image
фигура 5

      Тази усмивка наистина е загадъчна, защото показва как се усмихва любящата жена. Тази жена е мистерия, защото проявява и разпространява извън времето и пространството безпределният принцип на Любовта. Мистерия е дълбочината на проява на този принцип. В творбата принципът Любов се проявява необятно в дълбочинността си. Дори самото изображение на Мона Лиза да е статично, то запечатва единствен миг, но безкраен като усещане и възприемане. Този миг добива безкрайност и безпределност, понеже черпи от непреривния извор на покой и любов. Те непрекъснато струят от лицето на жената върху портрета. Докато наблюдаваме картината, получаваме усещане за безкраен момент на непрекъснато извираща Любов от душата на нарисуваната дама.        Усмихването е приоритетна способност на женското начало. Жените се усмихват повече от мъжете, защото са по-сърцати, чувствени, емоционални. Тази особеност също оказва въздействие върху стремежа на Леонардо да нарисува правилно своята усмивка. Колкото по-любящ е човек, толкова повече се усмихва той. Загадъчната женствена усмивка излъчва особена мекота, топлина. Мисля, че точно изобразяването на тази нежна загадъчност е затруднила талантливия Да Винчи. Тази мистичност е силно свързана с водещата роля на принципа на Любовта, като вътрешно присъщ за духовната природа на гениалния творец. В действителност, най-голямото постижение в образа на Мона Лиза е визуализацията, че принципът на Любовта е водещ за духовната същност на Леонардо да Винчи. Затова зад мистерията в усмивката на Мона Лиза, прозира душевността на любящия мъж Леонардо, който извисява сърцето над ума.       Ето затова, шедьовърът "Мона Лиза" изобразява Любовта като основен водещ принцип в целия живот и за духовната същност на гения Леонардо да Винчи. Вероятно самият Да Винчи счита, че за добиването на Мъдрост, вечно просветление, посвещение, е нужно принципите Любов и Разумност да се излъчват и прилагат хармонично, с водеща роля на Любовта. Мисля, че Любовта винаги трябва да води, за да съзидава и предпазва от разрушение. Умът и мъжкото начало понякога имат свойството да рушат, за да проправят път и условия за творческия елемент в женствеността. Но Леонардовата творба няма за цел да доказва химери, че жената е повече от мъжа или че женското начало е с по-важна роля от мъжкото. Тази нагласа би била сексистска. Убедена съм, че основното послание в шедьовъра "Мона Лиза", е пълна обосновка на сентенцията "Всичко е в жената." Това е девиз на окултните учения (Масонството), защото те изучават мъжкото и женското начало, като неотлъчни едно от друго, в равнопоставеност, макар функциите им да са различни.        За мен, предполагам също за читателя, автопортретът "Мона Лиза" на гениалния художник Леонардо да Винчи, все повече се утвърждава във времето като най-уникалното постижение в изобразителното изкуство, благодарение на богатата си и многопластова идейност. Всички идеи, които изтъкнахме в това есе, до днес не са постигнати от никой друг художник, в никоя епоха. Леонардо да Винчи, единствен в света, успява да нарисува себе си, като огледално отражение на собствената същност в човек от противоположния пол. Твърдя, че Да Винчи е единственият гений в изкуството, който успешно показва на зрителя как Любовта може да ръководи не само жената, но и мъжа, без да омаловажава неговото мъжество. Това е възможно, защото от всички добродетели, които човек успешно добива в своя живот, любвеобвилността и милосърдието са водещи чрез основополагане на вечния, безпределния, непреривния, непреодолимия принцип Любов. Истинската Любов никога не е мигновена. Тя е вечност и мащабност извън време и пространство, макар да е мигновено уловена в образ. Въпреки че в материален план, картината представлява само изображение на усмихнато красиво женско лице, в духовен аспект, тази творба е запечатала свръхсъзнателното въображение на своя уникален създател. Мона Лиза остава най-мистичния образ в историята на изобразителното изкуство. Загадъчната усмивка на тази жена, показва дълбоко и неизчерпаемо проявление на мистичността в Любовта. Тази Любов е несъизмерима, с неотменна роля и неутолима нужда в света. Със своето подсмихване, дамата от портрета гледа уверено в нас и пита:"Има ли някой, който да не иска Любовта?"        Любовта на Мона Лиза е пасивен порив на женското начало. Той отключва активността в мъжкото начало, а тя се проявява чрез разумни постъпки от страна на мъжа. По този начин, чрез добронамерени действия, активно се каляват човешките добродетели. Водещата роля на Любовта, като съзидателна сила, в действие породено от Разума, формира и развива чистото "разумно сърце". То е потенциал, вложен във всеки пробуждащ съзнанието си човек. 
Послеслов: Според апокрифните библейски текстове, Адам е имал 2 жени: първата е Лилит, а втората - Ева. Лилит е била равнопоставена на Адам, защото е умна, интелигентна. Тя наистина го е обичала, дори продължава да го обича. Но той се е опитал да я подчини. Затова Лилит го е напуснала.        Окултистите твърдят, че Лилит е жената, която носи Знанието и умее да си служи с него.        Втората жена на Адам - Ева, е направена за него от реброто му. Тя е създадена глупава и неразумна, за да може той да доминира над нея и тя да му се подчинява. Тя не обича Адам, защото не е способна на Любов, понеже не владее Знанието.        Лилит е дала Знанието на Ева, заради Любовта си към Адам. Но Ева е неспособна да го изучи и използва. Затова тя не може да обикне нито Адам, нито децата си от него. Като резултат, синът ѝ Каин е плод на нейната изневяра с демон. Ето как чрез безлюбието, Ева внася злото в света.         Змията в Райската градина е Лилит, даваща знанието на Ева. А Ева внася греха в живота, не защото е получила знанието за добро и зло, а защото поради неразбиране на това знание, е внесла греха в света.          От друга страна, част от мистичната природа на жената е нейната двойнственост. В окултизма, мъжкият принцип е водещ, затова се бележи с 1. А двойнствената природа на жената и женският принцип, който следва мъжкия, се бележат с 2.         Повечето съвременни жени са тип Ева. Срещат се жени, които са златната среда между типовете Ева и Лилит. Най-рядко се срещат жени тип Лилит. Те се познават по изключителната си интелигентност, умението да боравят със знания, техните любвеобилност и милосърдие.         Безспорно, образът на Мона Лиза в автопортрета на Леонардо да Винчи е тип Лилит. Само интелигентната жена може да борави със Знанието, като служи на принципа Любов. Жената от тип Лилит, е способна да формира и развива своето "разумно сърце". А чрез Любовта си към Адам и разумността, получена в Знанието, Лилит придобива Мъдрост, за да служи на Истината. 
Извод: Леонардовата Мона Лиза е еталон за просветения и посветен, знаещ и можещ духовен човек. Той умее да си служи и поучава от собствените мисли, чувства и опитности. По този начин, такъв човек добива и осмисля в живота си три вечни вселенски закона: Любов, Мъдрост, Истина. Те са база за реализиране на Правдата и Добродетелта, чрез проявената активност на човешкото "разумно сърце". 

Всички използвани изображения са от Интернет.  Схемата е лична.
Категория: Други
Прочетен: 80 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 19.05 18:17

(окултно есе)

 

image

"Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас." 1 Йоан 4:19


     В последно време, сред някои окултисти, възникна спор дали "Бог е Любов" или "Бог е Добро". Това се случва главно в илюминатските посветителски ордени. Може би поради четене на абстрактни и окултни езотерични трудове, те забравят за общодостъпните знания в Светото писание. Защото ако попитате обикновения вярващ човек, който дори не е просветен, дали "Бог е Любов" или "Бог е Добро", той ще отговори, че "Бог е Любов", защото така пише в Новия завет. А просветените хора знаят още, че фразата "Бог е Любов" е сентенцията с най-мощна вибрация и най-силна енергия сред библейските текстове.       Предлагам да поразсъждаваме върху тези две сентенции: "Бог е Любов." и "Бог е Добро.", с цел да намерим какви точно в тях са Истината и обективното знание.       По отношение на християнските клонове Православие и Католицизъм, имаме следната ситуация: при православните народи, Божията Премъдрост, наречена София, се проявява чрез принципите "Вяра, Надежда и Любов". Но според католическите народи, София намира проявление във "Вяра, Надежда, Благотворителност" или "Вяра, Надежда, Милосърдие". Виждаме, че не на ниво знание, а още на ниво религия, Католицизмът е по-материалистично изразен от Православието. Католиците са склонни да заместват думата "любов" с други понятия, които се доближават до нея по значение или са само част от проявлението на принципа Любов. 
image

      Тази религиозна тенденция се подкрепя и от съответстващите ѝ окултни школи. Затова в окултните школи, базирани на Католицизма, можем да срещнем сентенции като: "Великият архитект на Небето и Земята, изворът и първоизточникът на всяка добрина..." Тази мисъл на масони и илюминати се отнася за Бога, като източник на добрини, на Добро.        Православието, като по-духовен клон на Християнството, поддържа тезата, че "Бог е Любов". Затова окултната школа на Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, базира своето учение на водещите световни религии, но с водеща роля на Православието. Школата ползва като един от основните си "девизи" сентенцията "Бог е Любов."        Нека разгледаме смисъла на тази сентенция според окултната наука и Херметизма, с който тя си служи. Става въпрос за херметическия принцип на Полярността. Според него "всичко в природата е двойно". Пример са полюсите добро - зло, ден - нощ, светлина - мрак. Според принципа на Полярността, ако се повишат вибрациите на тъмнината, тя се превръща в светлина, като точна граница между светло и тъмно не съществува. Пример за това са зазоряването и здрачаването. Когато двата полюса светло и тъмно са в равновесие, се постига баланс и съвършено проявление на процесите и явленията и във физическия, и в духовния свят. 
image
       Следователно, ако повишим вибрациите на злото, то се превръща в добро, като точна граница между добро и зло не съществува. Пример са користната добрина и безкористната злина. Когато двата полюса добро и зло са в равновесие, се постигат баланс и съвършено проявление на процесите и явленията, както в материалния, така и в духовния свят.      Въз основа на вече описания Принцип на Полярността, можем да направим извод, че доброто е само част от проявлението на Бога, а лошото е неговата противоположност, чрез която, по необходимост, Бог също се проявява. Когато добро и зло в нашето битие са балансирани, се изявява съвършенството на живота. Съвършенството се стреми към обективност. Обективна е само Истината, защото в нея се реализират справедливостта и свободата. Справедливост и свобода се постигат при последователно редуващи се добри и лоши житейски условия. По този начин, в стремежа ни да изживеем и преодолеем условията, ние постигаме житейските истини като помъдряваме и осъществяваме програмата на нашия живот. Тя е създадена от Бога. Затова Бог е Истинен и Мъдър. Според окултизма, мъдър може да бъде само любящият.        Оказва се, че становището "Бог е Добро." е непълно проявление на Твореца, защото в битието има моменти, когато Бог трябва да изпрати лоши условия, в които да се развива душата. За конкретния момент, тези условия, макар неприятни, са най-благоприятни за резултата, който душата, развивайки се, трябва да постигне според божествения план. Не винаги добрите условия са приложими за усвояването на даден житейски урок. Те могат да бъдат противипоказни за конкретна душа и да я дърпат към гибел, защото в миналото си, тя вече е показала, че при благоприятна заобикаляща я среда, тя се "разглезва" и демотивира в своята духовна еволюция. Тоест на човек му е необходимо, в неговото пребиваване на Земята, да се редуват и радости, и скърби; и да е щастлив, и да страда. Чисто интуитивно, всички знаем, че ако радостта в живота ни е за отмора, то страданията ни облагородяват и ни правят по-човечни, по-съвършени. 
image

          Тази тенденция показва, че Бог не е нито добър, нито лош. Той е справедлив, за да бъде обективен. А обективна е Истината. Бог е Любящ, защото е Истинен. Чрез Любовта Си, Той понякога ни кара да страдаме, защото страданията са ни потребни, за да се пробудим, осъзнаем и развиваме нашето съзнание на по-високо ниво. По силата на своята Любов, Бог страда с нас в нашите страдания. Дори е по-точно да кажем, че Неговото страдание се проявява в нас, понеже самите ние сме Негово проявление. А сме Му проявление, защото сме създадени по Негов образ и подобие. Това, което страда в нас е божествената искра или частицата божественост, която се е откъснала от Създателя, за да ни одухотвори. Ето защо, ние не страдаме, защото Бог ни мрази. Ние страдаме по Милост Божия. Това е още едно доказателство, че "Бог е Любов", понеже само любящият е милостив. Следователно всяко зло е за добро, всяко падение - за да се повдигнем, всяко страдание - за да се зарадваме. В резултат, чрез приложената от Самия Него и самите нас Божествена Любов, ние напредваме по пътя на нашето духовно развитие. Нашата еволюция, като резултат от усилията ни, показва, че е осъществен баланс между добро и зло, като проявление на Един Справедлив, Истинен, Мъдър и Любящ Творец. На практика чрез "Бог е Любов." ние осъществяваме популярната библейска сентенция "Аз съм "Истината, Пътят и Животът." Осъществявайки я, ние постигаме Бога. А понеже Той е Любов, ние постигаме Любовта. Следователно "Бог е Любов", за да може ние, които Му служим, също да станем Любов. 
image

           Тъй като разсъждаваме за Любовта, нека да определим какво е Любов. Преди всичко, Любовта е принцип. Възниква въпросът "Какво е принцип?". Принципът е константа. Той е постоянство, валидност, неизменчивост, непреривност. Той е вечен и не може да отпадне. Тоест Любовта като принцип, е вечна, неизменчива, непреходна. Всяка промяна е проява на безлюбие. А ние, когато придобием Божията Любов, също ставаме вечни, неизменчиви и най-вече непрекъснато любящи.        Обикновено окултистите, които настояват, че "Бог е Добро", се оправдават, че тази сентенция за Добрия Бог е предпазваща. Те се опасяват, че ако хората от масите мислят за Твореца като за Любов, те щели да изградят една неправилна представа за Божията Любов, като я припознаят с човешкото влюбване, като способност на хората да се обичат интимно, тоест обичта към противоположния пол. Става въпрос за обичането между мъжа и жената. Визира се дори анархията от безразборни сексуални отношения между хората, която щяла да се обърка с представата за Божията Любов.       Възможно е тези "опасения" да звучат налудничаво на читателя, но е факт, че подобно "объркване" сред масите вече се е случвало. Това е хипи движението, възникнало в американския град Сан Франциско през 60-те и 70-те години на XX век. Тогава хипитата внедриха в човечеството една особена идея за "фриволен" секс, която нарекоха "свободна любов". Те наложиха представа, че човек може да бъде свободен да обича когото поиска и както поиска чрез безразборни плътски отношения. А тази плътска любов, можела да доведе до разкрепостяване и освобождаване на духа. Пример можем да дадем с филма "Коса". В една от песните в този филм се възпява содомията.        По-опасното е, че днес има голяма вероятност, тази тенденция за объркване на масите, отново да се повтори. Причината е, че в момента западната култура, особено американската, "бълва" порнографски продукти в сферата на шоубизнеса. По този начин на хората се вменява, че те са част от животинския свят и затова отношенията между половете били единствено сексуални. В същото време се насажда омраза между половете, което наистина се отразява зле върху мъжкия и женския принцип, които е правилно да действат обединено и балансирано в света. Като резултат, повечето хора днес припознават любовта главно чрез секса. А някои хора дори вярват, че няма любов, че сексуалните отношения са всичко. Според мен тази нагласа у масите е плашеща.       Именно заради обречеността на западната култура и липсата на духовност у западните общества, западните окултисти се "презастраховат" и разпространяват неточната сентенция, че "Бог е Добро". Вероятно по този начин се опитват са стимулират вършенето на добрини между хората, за да тушират ширещите се злоба и завист, като резултат от бездуховността на съвременното общество. Според тези окултисти, ако кажем на масите, че "Бог е Любов", сред тях щяло да настъпи объркване и те щели да мислят, че Бог се проявява в половото привличане между хората, в тяхното сексуално общуване. Пример за такава извратена западна култура са видеоклиповете и концертните изяви на певици като Дженифър Лопес и Шакира. Със своето "творчество", те ни показват, че силата на женския принцип и женствеността е най-вече в сексуалното прелъстяване и манипулиране на мъжкия принцип. И това е достатъчно, за да се раждат качествени деца. Дори наскоро, тези две певици направиха съвместна концертна изява на празника на известна марка за безалкохолни напитки, в която чрез извратено поведение, се опитаха да изопачат конкретни окултни закони, включително посегнаха на знания от окултната школа на Учителя Дънов. Най-страшното е, че в тази сценична "изява" бяха включени и деца.        В крайна сметка, ако искаме да бъдем искрени със себе си, да бъдем истинни и обективни към другите хора, не е правилно да прикриваме деградиращия социум с пропагандата на полуистини като "Бог е Добро". Защото в резултат се получава, че упадъкът на настоящата цивилизация ни принуждава да забравим най-силният действащ принцип в света - Любовта. Според мен, не само че не бива да забравяме Любовта - ние трябва да се опитаме да се спасим от всичко лошо чрез нея. Освен това, хората от масите, когато се стремят да бъдат знаещи, просветени, нравствени, духовни, дори божествени и любящи, трябва да намират правилния път към максимата "Бог е Любов", защото тя ще ги доведе до резултата "Аз съм Пътят, Истината и Животът.", Чрез този принцип, те ще открият Един Любящ Бог.       Според мен първият капан, в който можем да паднем, ако мислим, че "Бог е Добро" е заблудата, че не трябва да ни се случва нищо лошо. Като последица, когато ни застигнат страдания и нещастия, ние неотменно ще стигнем до субективната преценка, че Бог няма. Ето как се ражда атеизмът. Като пример, познавам много хора, които казват: "През живота си съм правил само Добро. Тогава защо ми се случват нещастия? Защото няма Бог. Аз не вярвам в Бог. Ако имаше Бог, щяха да ми се случват само добрини."       Заради всичко, което изтъкнах по-горе мисля, че не е правилно хората да бъдат дезориентирани по отношение на Истината в Знанието, понеже трябвало да опазваме деградиращите от тотална деградация. Човек има свободната воля да избира в живота си дали да еволюира духовно или да деградира. Според мен е логично да спасяваме само тези, които се стремят към спасение. Не можем насила да спасим никого. И ако сме се заловили да спасяваме определен човек, това ще бъде сполучливо, ако самите ние не нарушаваме божествените закони и повели. Ако лъжем, че "Бог е Добро", оставаме извън Истината, извън обективната реалност и самите ние пропадаме в бездуховност, защото нарушаваме десетте божи заповеди, с което изопачаваме окултното знание. 
image

     Идеята за Любящия Бог е по-древна от самата окултна наука. Всъщност при появата си, окултизмът се базира на идеята "Бог е Любов". Още в Богомилското учение срещаме постулата: "Свобода, равенство, братство чрез Любовта". В миналото този постулат е бил валиден и за богомили, и за катари. Грешка правят светските хора, които за целите на Френската революция, съкращават този девиз на "Свобода, равенство, братство". Любовта като принцип е "изтръгната" от постулата и се заменя с гилотината. Затова Френската революция се превръща в поголовна сеч и арена на смъртта.       Факт е, че богомилите, които са изгонени от Българската православна църква, се спасяват в Суфизма и не са преследвани от Исляма. Съхраненото Богомилство успешно се е предало от богомили на катари, чрез посредничеството на тамплиерите. Профанското значение на думата "тамплиер" е "човек на храма", защото "temple" на английски език означава "храм". Но скритото значение на "тамплиер" се измерва с българското "там приел". Това означава, че катарите "там приели" Богомилското учение. В резултат на знанието, което Богомилското учение предава на Запада, се появява Ренесансът. Той е импулс на източния просветителски орден на богомилите, който се реализира на физическо ниво в западното общество. Но Ренесансът не е осъществен като окултна школа само за посветени. Той е светска проява. Затова се прилага в целия социум, като става достъпен дори за най-примитивните хора от масите. Тази "общодостъпност" е грешката, направена с цел да се просветят абсолютно всички хора, без изключение. За да се постигне тази цел, част от окултното знание, достъпно за малцина, се профанизира, за да стане разбираемо за всички. Принизявайки скритото знание, Ренесансът принизява културата на духа. Поради това в окултните среди има спор, дали Възраждането е протекло на нужното духовно ниво. Някои посветени считат, че Ренесансът е бил по-материалистичен, отколкото е трябвало да бъде, за да може той да се усвои и от простолюдието. Като пример, сред известните италиански художници се срещат картини, в които библейската тема е съчетана с еротичен ефект, тоест в конкретни творби на фона на страдащи християни се появява изображение на жена с голи гърди. Вероятно е търсен ефект чрез голото тяло, да се привлече вниманието на зрителя, за да може след това той да възприеме и библейския сюжет. За мен този ефект, нито е разкрепостен, нито е убедителен. Друг пример е Залата с огледала във двореца Версай. Като изработка, тя наистина е шедьовър на стъклари от Мурано. Но по отношение на идея, тя провокира човек да обръща голямо внимание на своята външност, да бъде суетен. Това е в разрез с духовността, защото и религията, и окултното знание ни подтикват да търсим Истината навътре в себе си, като опознаваме душата си. Нашата душевност винаги може да стане красива, ако се стремим към това. А какво се случва с онези души, които виждат в огледалата, че не притежават красиво лице или красиво тяло?
image

      Фактически, като изопачаваме най-силната християнска сентенция "Бог е Любов." в "Бог е Добро.", също профанизираме Божието Слово.        Но окултизмът никога не е спирал да се развива като наука. Затова той винаги е актуален за времето в което съществува и по отношение на появяващите се догми в религиите и в знанието. Като последица не спират да възникват окултни школи. Всеки мъдрец, философ, дошъл на Земята, се стреми да систематизира своята доктрина в школа за просвещение и посвещение. Съвременна окултна школа е "Бяло братство" на Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно. Тенденция е да се счита, а и самият Учител Дънов е казвал, че знанието в школата Му, е продължение на Богомилското учение. Ето защо в Словото, дадено от Учителя, сентенцията "Бог е Любов." е основополагаща; дори с нея се работи в метода, ползван в "Завета на цветните лъчи" на Беинса Дуно.         Понеже Словото в школата "Бяло братство" се базира на Източното православие и то е по-духовно в сравнение с Католицизма, то Учителя успешно детерминира значението на "Бог е Любов" с пояснението "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Това съждение на Беинса Дуно, можем да перифразираме по следния начин: да даваш е божествено, да вземаш е човешко. Виждаме, че на практика, в българския език съществуват две думи: любов и обич. Но те не са синоними, макар че повечето българи ги мислим и ползваме като такива. Благодарение на богатството на българския език, Петър Дънов е успял да обясни и обоснове защо "Бог е Любов" и защо Бог е Любящ.         Според Учителя, разликата между "любов" и "обич" е, че "в любовта ти не вземаш нищо, даваш... В обичта ти обработваш даденото. Това са два божествени процеса." (с.7,1) "Любов има онзи, който изпраща любовта, а другият, който я получава и преценява, има обич." (с.7,1)       Според мен, когато изпитваме Любов към Бога, чрез нашата душа му изпращаме благоразположение, удовлетворение, усещане за радост, за покой, мир, хармония. Всичко това се съдържа в самата Любов и се постига най-често при самовглъбяване и молитва. В тези моменти ние проявяваме нашата божествена природа. Божествената Любов става наша, защото се излъчва от божествената частица в нас. Тогава същността ни се трансформира от човешка в божествена. Това е алхимичен процес. Неговият резултат е трансмутация на съзнанието на по-високо ниво, тоест от самосъзнание, то се превръща в свръхсъзнание. Затова можем да кажем, че чрез "Бог е Любов" развиваме свръхсъзнанието си - процес, който е важна част от еволюцията на душата. А тя е основна житейска цел на просвещаващия се човек.         Когато излъчваме Любов към Бога, тя се отразява в пространството и се връща към нас чрез ефекта на огледалото. Затова е казано, че каквото даваме, това получаваме. Следователно, активирайки нашата божествена природа да Любим Бога, отправяме светла благотворна енергия към всичко живо, включително нас и нашите близки. Това се случва, понеже Бог живее във всичко и всички и още, защото Любовта е Светлина. Тя осветява съзнанието ни. Затова в писанието се казва, че трябва да любим ближния като себе си.    image
             От разсъжденията до момента относно Учението на Беинса Дуно виждаме, че Учителя определя Божията Любов като единен обединяващ духовен принцип на братство и дружба. Дори за Любовта в Своето учение, Той налага граници, че тя може да съществува на Земята и само като духовна. Пример е Неговата препоръка мъжът и жената да живеят без интимност, а само като приятели. Налице са Негови последователи, които успешно са постигнали и приложили в личния си живот тази препоръка.        Вече цитирах, че обичта е вземане. Когато излъчваме Любов, тя се възприема от нашите ближни и те ни обичат. Значи чрез обичта се приема Любовта. Затова Учителя казва: "...ти винаги вземаш от тоя, когото обичаш." (с.7,1) В резултат, макар че думите "любов" и "обич" имат различно значение, двата принципа "любов" и "обич" не са отделни и независими един от друг. За да има Любов, трябва душите ни да любят и обичат едновременно. Затова докато любим нашите ближни, трябва да приемаме тяхната Любов, като ги обичаме. По този начин се постига баланс и хармония по отношение на Любовта като божествен принцип.       А дали Бог е обичане? Мисля, че Творецът само може да ни дава от Своята Божествена Същност, но Той няма какво да вземе от човешкото в нас. Затова, ако ние Любим Бог и Той ще ни Люби. Това е още едно доказателство, че "Бог е Любов". А обичта е принцип само за хората. Дори в платоническата Любов, момата казва за момъка:"Трябва да го обичам, защото той ме Люби." (с.7,1)       Нека не забравяме за Христовата Любов! Към нашата интуиция можем да зададем следните въпроси: От Добро или от Любов, Бог изпрати Своя Син Христос, да страда за нашите грехове? От Доброта или от Любов към Бога и към Неговите творения, Христос изстрада за нас на кръста ? Поредното доказателство, че "Бог е Любов".
image

       Съществува още една парадигма относно Божията Любов: Любовта е принцип, а Доброто е действие. За да се прояви Бог чрез Добрини, са нужни налични условия от материалния свят. А за да се прояви Божията Любов, е нужен духовен импулс в нашето съзнание. Следователно проявата на Любовта като принцип, дори чувство, зависи изцяло от вътрешния ни подтик, от нагласата на нашата душа. А подтикът и нагласата зависят изцяло от самите нас. Ето защо, ако Любим Бога, ние ще се стремим в материалния свят да осигуряваме условия за вършене на Добрини от нас. По този начин одухотворяваме материята - свързваме духовното с материалното и създаваме блага и полза за другите около нас. Затова Доброто е последица от Любовта.        Като резултат от всички разсъждения до момента в настоящото есе, можем да обобщим, че Бог се проявява и чрез доброто, и чрез злото, за да бъде Справедлив. Но при всичките условия на битието, Той винаги е Любов. Също така, като Творец, Той Люби това, което е създал. Където няма Любов, не може да има съзидателност, нито творчески процес.       Понеже при всички условия "Бог е Любов", то през всички времена и епохи, в които е пребивавало и ще пребивава човечеството, принципът Любов е бил и ще бъде общовалиден, вечен, неизменчив и водещ.        Когато Христос беше на Земята в плът, чрез Божието Слово, което предаде, Той постави начало на Епоха Риби. Когато Беинса Дуно беше на Земята в плът, чрез Божието Слово, което актуализира съобразно нивото на съзнание на днешните човеци, Той постави начало на Епохата на Водолея. Макар западните окултисти да твърдят, че Новата епоха е на свръхсъзнанието, което ще се формира и развива, то източните окултисти, включително Учителя Петър Дънов и Неговите последователи отстояват, че формирането и развитието на свръхсъзнанието, ще се осъществява с водещата роля на Любовта. Затова Беинса Дуно и последователите Му предричат, че Новото човечество ще бъде епоха на "Разумното Сърце".        Според мен, за да се формира и развива Разумно Сърце са необходими хармония и баланс между Мъдростта и Лобовта, като пътища за постигане на Истината. В своя баланс Мъдростта, като мъжкият принцип в света и Любовта, като женският принцип в света, ще синхронизират благоприятни условия за правилно проявление на Разумното Сърце. Развитието на това разумно сърце, неотменно ще доведе до постигането на истинно и обективно знание, в което Истината ще ни направи свободни. Тази Свобода ще премахне от Новото човечество бремето на предразсъдъци и закостенелост от старата култура на Епоха Риби. Заради тях Христовата Мисия не бе напълно реализирана. Тогава в Епохата на Водолея, мъжкото и женското начало ще се помирят чрез Разумното Сърце в социални условия на матриархат. Човечеството, придобило Любов, Мъдрост, Истина, ще осъществи мощна вълна на духовно възраждане. От всички нас, в настоящето и бъдещето зависи, тази вълна да протече на нужното духовно ниво и Христовата мисия да се изпълни окончателно. Тогава остарялата материалистична пропаганда за "Нов световен ред" ще избледнее назад в миналото. Посредством разцвет на науката, изкуствата и занаятите, правилно ще се осъществи Светлата идея в Божествения план за  Нов Ренесанс на Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта. 
image  
"Да Любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш." 
"ПРАВЕТЕ ВСИЧКО ОТ ЛЮБОВ." Учителя Петър Дънов

Първото писмо до коринтяните 13:4-7 "Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява."                 

Използвани източници:

image
1. Дуно, Б., Любов и обич, взаимоотношения, изд.София, С, липсва година

2. Всички изображения са от Интернет.   
                             








 

 
Категория: Други
Прочетен: 718 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 18.04 18:31
 Поздравителна картичка, апликация и скрапбукинг, авторска техника, изцяло ръчна изработка, надпис с туш

image

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 305 Коментари: 2 Гласове: 3
 image

1.

Като на бунище съм захвърлила душата си.
Ровя в нея да намеря недогризан залък.
Днес тя струва "нищо".
Вместо нея, трябва да си купя евтин камък,
за да спра да мога да обичам.

Като в бездна стене моят дух ненужен и съсипан.
Той протяга пръсти разкървавени,
за да вземе в шепи малко слънце,
но уви, не го достига
и все пише мрачни рими.

Всичко истинско се пише с кръв,
а мастилото е за ония,
дето няма к`во да кажат.
Затова ми пръстите кървят.
Тя, трънливата съдба, не спря да ги съдира.

Коленете ми са цели в рани от препъване,
докато тичам да догоня някакъв "покой",
в който щастие намирали нещастници.
Кой ги лъже толкова безотговорно?
А защо нещастието е така наивно?

Казват: "Не е важно, че си паднал.
Важно е да се изправиш след това."
Но когато вечно се изправяш - гледаш да не паднеш пак,
и за баланс, свикваш да поглеждаш все надолу,
да стоиш с наведена глава.

Тъй забогатяваш с навик вреден -
вечно да се сгромолясваш с грохот водопаден,
себе си да разпиляваш като капчици вода;
да е трудно да се събереш отново - цял,
да се побереш във малкото пространство на върха.

Трудно ми е да си събера ума и да мисля с острието на игла.
Казват, че "сълзите идват от сърцето, не от мисълта".
Ето затова, мога да си събера сърцето - цялото
и да имам сили да пулсирам в ритъма на недовършен плач
със мелодия от кървава сълза - поредна.

Както си тъгувам сам-самичка,
в миг ме навестява радостта, не за последно.
Всички стават с мене дружелюбни...
и са трогнати от мен,
и ме търсят за компания...
Под това те крият булото на злобата и завистта.

Но приятелите, само двама-трима, по едно познавам:
не могат да копират на усмивката лика.
Те усмивки истински и топли всеки миг за мен създават,
моята душа със обич, вярност сгряват,
за да пресъхне в мен поне една сълза.


2.

Прибирам се от бунището...
влача си душата...
превързах ѝ раните.
От плачещите ми очи се търкулѝ
пресъхналата кървава сълза.
Превърнала се бе в червен диамант -
твърдостта на моето сърце.

С тази твърдост мога всяка болка и тъга да претърпя,
за да бъда някому нужна и аз след това.
Камък не купих, но с моя кървав диамант в гърдите,
всеки въглен правя чист кристал,
всяко страдание претворявам в чиста любов.

Някои камъни са скъпоценни,
защото са диамантени сърца.
Те не се купуват. Създават се.


Категория: Поезия
Прочетен: 159 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 09.01 09:55
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 99254
Постинги: 203
Коментари: 39
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930