Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: окултизъм, изкуство, философия, езотерика, религия, история
Автор: vedra79sineva Категория: Други
Прочетен: 237928 Постинги: 256 Коментари: 51
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
2 3  >  >>
Поздравителна картичка, миниатюра
апикация, стилизализация, авторска техника
изцяло ръчна изработка

image

image


imageimageimage

imageimage
Категория: Изкуство
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 07.01.2021 21:47
30.10.2017 12:59 - Синьо цвете
миниатюра, поздравителна картичка
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 546 Коментари: 0 Гласове: 2
29.10.2017 11:05 - До храма
image
Категория: Изкуство
Прочетен: 321 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 07.01.2021 21:50
 (литературен очерк)

image

Задължително ще отбележа "Държавата" на Платон в моя дневник, понеже за мен тя беше от книгите, които исках да прочета на всяка цена, независимо че е трудна за прочитане и изисква напрежение на волята и ума, за да бъде възприета. За съжаление нямам възможност да цитирам извадки от нея, които са ме впечатлили, защото електронният ѝ вариант е защитен и не може да бъде копиран. Затова вместо да се отдам на безкрайно преписване на избрани цитати (а в тази книга има доста за цитиране) реших, че ще е по-уместно да споделя личните ми впечатления от прочетеното и по този начин да заинтригувам и други хора да я прочетат.
"Държавата" определено е книга за ценители, защото ако читателят прояви търпение да я прочете до края, наистина доста би се обогатил не само философски, но и по посока на духовното познание и вечните истини. Самата аз когато започнах да чета, в началото бях с впечатлението, че това е типичен философски труд, макар да се прокрадват в него идеи за божественост. Колкото повече напредвах с четенето на творбата обаче, усещах как в книгата все по-задълбочено се вплитат чисто окултни идеи от духовното познание. Това ме подтикна да дочета творбата до края, макар на места теоретизирането от автора да ме отегчаваше. Според мен духовното познание не случайно е вплетено в този философски труд. Ще обясня защо: за хората от масите е широко разпространено вярването, че Сократ е бил един философстващ странник, който е обикалял пазарите, за да поучава хората, той не е записвал своите философски търсения и добре, че бил неговият ученик и последовател Платон, та да запише и увековечи поне отчасти философията на своя учител. Но истината, известна на малцина е друга. Сократ е бил висш посветен в Учението на Бога (същото, което по-късно проповядва Христос, а по-рано Буда) и като такъв е създал собствена окултна школа, където е просвещавал и посвещавал хора, търсачи на Истината. Той не е бил нито неграмотен, нито обикновен, а умен човек, макар с обикновен произход от народа. Мое лично мнение е, че няма начин доктрината на Сократ да не е запазена от малцина посветени, които я ползват и до днес.
Но фактически, това което Платон е записал и предал за масите в своите трудове, е онази част от Учението на Сократ, която е достъпна за обикновения народ с по-ниско ниво на осъзнатост. Въпреки това в книгата дълбоко са засегнати идеите за безсмъртието на душата и за прераждането; дори са описани някои подробности, свързани с процесите на прераждането и начина, по който душите избират каква съдба да изберат при всяка конкретна инкарнация от своето вечно съществуване.
Според мен тази идея в творбата е сериозен пробив в ниските нива на масово съзнание, защото фактите и статистиката показват, че тази книга е най-често изискваната за задължителен прочит от най-реномираните университети в цял свят и особено в Америка. Ще се отклоня малко от темата, за да споделя, че според статистиките, специалността с най-голям интерес и прием в Америка от няколко години насам е психологическа и се нарича "Отвъдни опитности". Не е ли това част от духовната вълна, която се пробужда и обзема цял свят?
Пристъпвам към общо описание на съдържанието на "Държавата", написана от Платон. Творбата представлява диалог между Сократ и негови ученици, един от които е Главкон. Всъщност героят Главкон представлява самия Платон. В началото се дискутира и разяснява идеята какво е справедливост и какво е несправедливост. След това се определя кое е справедливо и кое - несправедливо. Следва изясняване кой човек е справедлив и кой несправедлив.
Използват се като символични образи една пещера и нейните обитатели, както и оттенъците на светлосенките от огъня, запален вътре. Целта е да се разясни кога човек живее в илюзията на материята и погрешно възприема сянката и отражението за реалност; както и кога човек живее духовен живот, като правилно преценя кой е реалният обект, съответстващ на действителността и може да разграничи илюзорна сянка, водеща до живот в илюзията. Тези символи имат пряко отношение към Вечната Истина и маркират в най-общи линии целта от изучаването на духовното познание от езотериката, окултната наука, всички окултни школи и техните общества.
По нататък чрез самия диалог се представя един утопичен образ на идеалната държава. Този образ включва следните компоненти: какви качества трябва да притежават защитникът и войнът, управниците, занаятчиите, жените; чия собственост да бъдат жените и децата, равностойни и равноправни ли да бъдат мъжете и жените, как да се обучават децата. Определени и подробно описани са няколко основни типа държавна уредба: олигархия, демокрация, тирания, царство. На всяко от тях съответства конкретен типаж на човешка личност и съответен за нея характер: олигарх, демократ, тиранин, аристократ. Всеки типаж е описан подробно, като са изтъкнати неговите специфични приоритети и негативи. Беше ми най-интересно да чета за тиранина, може би защото в днешното общество непрекъснато срещам хора с неоправдано високо самочувствие, които се стремят да се налагат и да властват над другите. Интригуващ е също типа аристократ. Към края на творбата са загатнати закони на кармата - причините и последствията от човешките действия; разговаря се за последиците и Божието възмездие относно правилните и неправилните постъпки в настоящото прераждане, добрия и лошия начин на живот.
Има специална глава озаглавена "Вечност на душата". Но основното в идеята не е, че човешката душа е невъзвратимо вечна, (както се заблуждават много обикновени хора, вярващи в отвъдното). Целта на тази глава е да изтъкне какво трябва да бъде нашето поведение, за не погинем, да си извоюваме правото да бъдем вечни и да останем във вечността, съответно в безкрая. Главата описва как изглеждат покварените от безсмислени земни удоволствания души и какво трябва да направят, за да се пречистят. Също са описани души, които са успели да се опазят чисти и да не се оцапат с проявите на тленното.
Накрая "Държавата" завършва доста интересно с един мит за "задгробно въздаяние". Това е разказ на човек, който се казва Ер и бил убит по време на война. Но когато прибрали тялото му за да го погребат, той се съживил на самото погребение. (Вероятно става въпрос за някой, който се е събудил от кома.) След като Ер се събужда, разказва за отвъдния свят - за средищната поляна, на която се срещат всички души, за наказанията в Ада, за благостите в Рая, как се чувстват душите в Рая и тези в Ада. Изборът за следващо прераждане е представен като теглене на жребий.
"Държавата" на Платон ме трогна, защото макар да се чете с усилие, тя се помни цял живот. Тази книга необратимо обогатява човешката култура и душевност, пробужда у читателя изконните нравствени ценности, създава потребност за морален начин на живот и в настоящето, и за вечността.

(Бележка: Читателите, които се интересуват от подробно описание на Рая, Ада, духовните йерархии в Рая и йерархиите в Ада, както и начина на живот на душите в отвъдното, могат да прочетат книгата "Небе и ад" на Емануел Сведенборг. Сведенборг е духовният учител на Западната култура. Той е признат и от Католическата църква. Това което предствлява нашия Учител Дънов за славянството, същото е влиянието на Сведенборг за Запада.)
Категория: Изкуство
Прочетен: 776 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 28.10.2017 13:15
Превод на песента:
Един ден в Годината на Лисицата
настъпи добре запомнено време,
в което силни млади мъже от изгряващото слънце
дочуха звъна на великата черна камбана.
Един ден в Годината на Лисицата,
когато камбаната започна да бие,
значи, че е настъпило времето за един от нас
да отиде в Храма на Краля.
Там, в средата на кръга той стои - търсейки, дирейки.
И само с едно докосване на треперещата му ръка,
отговорът ще бъде открит.
Светлината чака, докато старецът пее:
"Небеса, помогнете ми!"
И тогава сякаш хиляди криле се втурват,
и огряват само един,
и денят току-що е започнал.
Един ден в Годината на Лисицата
настана добре запомнено време,
в което силни млади мъже от изгряващото слънце
дочуха звъна на великата черна камбана.
Един ден в Годината на Лисицата,
когато камбаната започна да бие,
значи че е настъпило времето за един от нас
да отиде в Храма на Краля.
Там, в центъра на кръга, той стои - виждайки, чувствайки.
Само с едно размахване на силна дясна ръка,
той отива в храма на краля.
Далеч от кръга, на края на света - той се надява, чуди се,
мислейки кои от историите, които е чувал в миналото,
му предстои да види.
Там в средата на кръга лежи
(надпис):
"Небеса, помогнете ми!"
И тогава всеки би могъл да разбере от блясъка в очите му,
че отговорът е намерен.
Обратно с хората в кръга, той стои отдаден и усещащ.
И само с едно докосване на силната дясна ръка,
те узнаха за храма и за краля.


Англоезичен текст на песента:
One day in the year of the fox,
Came a time remembered well.
When the strong young men of the rising sun
Heard the tolling of the great black bell.
One day in the year of the fox
When the bell began to ring
It means the time had come for the one
To go to the temple of the king.
There in the middle of the circle
He stands searching, seeking.
With just one touch of the trembling hand
The answer will be found.
Daylight waits while the old man sings:
""Heaven help me!"
And then like the rush of a thousand wings
It shines upon the one.
And the day had just begun.
One day in the year of the fox
Came a time remembered well.
When the strong young men of the rising sun
heard the tolling of the great black bell.
One day in the year of the fox
When the bell began to sing
It means the time had come for the one
To go to the temple of the king.
There in the middle of the circle
He stands seeing, feeling.
With just a wave to the strong right hand
He`s gone to the temple of the king.
Far from the circle
At the edge of the world
He`s hopping, wondering.
Thinking back from the stories he`s heard
Of what he`s going to see.
There in the middle of the circle it lies
"Heaven help me!"
Then all could see by the shine in his eyes
The answer had been found.
Back with the people in the circle
He stands giving, feeling
With just one touch of a strong right hand
They know of the temple and the king.



Песента може да си припомните на адрес:

https://www.youtube.com/watch?v=adbuTXmH3b0


Кратка бележка по текста и превода на песента: силни млади мъже от изгряващото слънце / the strong young men of the rising sun. В английски език мн. ч. на същ. име man - мъж се превръща в men - мъже, защото думата е изключение от граматическото правило за образуване мн. ч. на същ. имена. Затова не е ясно дали се пее за мъж или за мъже, понеже изговарянето - фонетичните образи на думата в ед. и в мн. ч. си приличат и трудно се разграничават. Според мен в текста е употребено мн. ч. men - мъже, защото използването на ед. ч. man - мъж, ограничава част от смисловото значение в символичното послание на сюжета. Читателят сам ще се убеди в тази особеност, докато чете настоящото есе.

Първата строфа на текста на песента "Храмът на Краля" на група Рейнбоу - Един ден в Годината на Лисицата / One day in the year of the fox ориентира слушателя към конкретен период, който определя условията, в които се развива сюжета на творбата. Тъй като става въпрос за "Година на Лисицата", веднага се насочих към Китайския хороскоп, защото всичките му зодии са посветени на животни. Но за моя изненада, в него не открих такъв зодиакален знак. Тогава започнах да търся информация в Интернет и с изненада намерих, че съществува Славянски календар, в който има Година на Лисицата. Затова според мен, закодираната информация в първата строфа на песента ни насочва към "разгадаване" на текста, както чрез използване на информация за въпросната година конкретно от този календар, така и за употреба на познанията и тайното знание, предадено от Славянството.
Основната характеристика на Годината на Крадливата лисица, която успях да открия е едно изображение. (фиг. 1, 1 виж използвани изображения и използвани източници, най-долу)

image
фиг. 1
Тотем на лисицата в славянския календар

Още от пръв поглед виждаме, че това изображение напълно съответства на кръга с център и "изгряващото слънце", които са основни символи за текста на "Храмът на Краля". Изображението също ни подсказва, да наблегнем на значението на слънчевия диск и неговата пиктограма, която представлява окръжност с точка в центъра. (фиг.2)

image
фиг. 2
окръжност с център


image
фиг. 3
житен кръг

В езотеричното познание слънцето се бележи с тази пиктограма от незапомнени времена. Наблюдава се най-рано в познанието, оставено от Египетската цивилизация, където Бог Ра е Бог на Слънцето и също се отбелязва по този начин.
Кратката характеристика на периода Крадливата лисица в славянския календар е дуалистичен, защото се изразява в стълкновение между положителни и отрицателни качества, действащи взаимосвързано: "Нашите предци са се отнасяли с огромна почит към лисицата, заради нейната ловкост и комбинативност. Но в същото време са се пазели от нея, тъй като са разбирали, че това симпатично същество е коварно и изменчиво." (1) Това описание можем да интерпретираме като наличие на полярност, обединяваща особеностите в нрава на лисицата в единно и цялостно взаимодействие, на базата на което те въздействат върху заобикалящия свят.
След като тотем от славянското познание конкретно присъства още в началото на "Храмът на Краля" мисля, че за тълкуването на скрития смисъл на текстовото послание е необходимо да се ползват знания от учения и духовни течения, които съществуват сред славянските народи. Естествено, първо ми хрумна да ползвам геометричните символи от свещената геометрия и тяхното значение, заложени в Учението на българския духовен учител Петър Дънов. Причината за това е, че основната специфика на учението е почитание към слънцето и строго определени ритуали за посрещане на неговия изгрев. Всяка пролет до края на лятото, когато слънцето е в своята най-голяма сила, още в ранно утро се посрещат първите слънчеви лъчи. След това отново сутринта се изпълнява основния метод Паневритмия. "През пролетта и лятото играем Паневритмия, за да се разлистят, разцъфтят и дадат плод нашите духовни чувства, сили и способности." (2, с. 14) Самата геометрична форма на Паневритмията представлява окръжност, по нея са разположени хората, които я изпълняват и център, в който се намира оркестъра, свирещ музиката към този свещен танц. (фиг. 4, 5, 6)

image
фиг. 4
Паневритмия

image
фиг. 5
Паневритмия

image
фиг. 6
Паневритмия на Рила

Основният символ в текста на песента "Храмът на Краля" е окръжност с център точка:
Там, в средата на кръга той стои - търсейки, дирейки. /
There in the middle of the circle He stands searching, seeking.
Там, в центъра на кръга, той стои - виждайки, чувствайки. /
There in the middle of the circle He stands seeing, feeling.
Там в средата на кръга лежи (надпис):"Небеса, помогнете ми!" /
There in the middle of the circle it lies"Heaven help me!”
Следователно необходимостта на нашето изследване не се обуславя от разглеждане на Паневритмията като свещен танц, динамична медитация или Космически висш ритъм. Това, което ни интересува в метода, е неговата "подвижна геометрична структура", когато "линиите оживяват" и "се движат". (2, с. 27) Затова в есето ползвам мисли на изследователя на метода Паневритмия - Георги Стойчев, но доколкото тези мисли имат отношение към свещената геометрия в окръжността с център точка.
Ако "наблюдаваме Паневритмията ще открием в кръга и центъра му, зает от музикантите, пиктограмния образ на слънцето. Участниците са наредени по двойки мъж - жена, според принципа на полярността. С този принцип Бог е започнал създаването на света. "В началото Бог сътвори небето и земята." (Битие, 1 гл. 1ст.) Мъжът от всяка двойка е свързан с творческия импулс на Мъдростта, а жената - с творческия, съграждащ принцип на Любовта. Тези два принципа намират своето равновесие в паралелното движение напред - Истината. Двойките се движат в посока, обратна на часовниковата стрелка. Посоката им на движение съвпада с начина, по който се движат планетите, Слънцето и Луната по еклиптиката. Движещият се кръг на Паневритмията можем да наречем движение на Колелото на Живота във вечното настояще, на непрекъснато променящото се време - пространствено отношение на силите в Природата и човека." (2, с. 16, 17)
Да разгледаме в детайли строфите на текста "Храмът на Краля", които имат връзка с цитирания текст на Г. Стойчев.
Думите "силни млади мъже от изгряващото слънце", веднага свързваме с пиктограмния образ на Слънцето, заложен в свещената геометрична форма на Паневритмията. Следващата строфа "Само с размахване на силна дясна ръка...", отнасяме към принципа на полярността в Учението на П. Дънов. Според Словото на Учителя, дясната посока, дясната част на тялото са свързани с мъжкия принцип на Мъдростта, съответно със светлината на Слънцето, с Духа. Лявата посока, лявата част на тялото имат връзка с женския принцип на Любовта, съответно с материята и плодородието на Земята, с Душата. Размаханата "силна дясна ръка" показва усилие на мъжкия принцип, участие на мъдростта и разумното начало в човека. Следователно строфите "Само с размахване на силна дясна ръка, той отива в храма на краля." означават, че само чрез приложение на разума и придобиване на мъдростта, можем да достигнем до Бог, Божието Царство и Божествеността. Визирам, че думите "Храмът на Краля" символизират не само аристократичната царската династия като наместник на Божествената власт в земните условия, а и самата Божествена власт.
В целия текст на песента се долавя самостоятелно участие на мъжкия принцип, неговото проявление и творчество в света. А къде е женското начало? - Да се заслушаме в музиката на песента - нежна, изящна мелодия звучи на фона на епичните стихове. Затова, в своята компактност творбата не разделя, а слива двата принципа. Разумното мъжко начало е представено от мъдър текст, а любящият женски принцип - от романтична музика, асоциираща нежни и красиви чувства.
Специфика на сюжетната линия в "Храмът на Краля" е, че всичко стойностно се случва вътре в кръга и най-вече в неговия център. Макар, че стойностите се постигат от "един" избраник, те са валидно и общо благо за целия народ вътре в кръга, но не и за онези извън окръжността. Защото вътре в окръжността попадат праведните, а пространството извън нея символизира местата извън Божието Царство и Сътворението. Наличието на тази особеност се доказва от значението на строфите:
Далеч от кръга, на края на света - той се надява, чуди се,
мислейки кои от историите, които е чувал в миналото,
му предстои да види. /
Far from the circle
At the edge of the world
He`s hopping, wondering.
Thinking back from the stories he`s heard
Of what he`s going to see.
Извън кръга няма прозрение, няма истина, няма праведен живот. Човек се надява да заживее в Бога, но не разбира Неговите прояви, затова им се учудва. Човек мисли за историите, разказващи за делата на други избрани преди него. Той мисли също дали и на него, чрез откровения и прозрения, Небето ще му изпрати подобни подвизи, които да пробудят душата му за възвишен живот, да отворят очите му и го поведат в пътя на праведния, да превърнат живота му в история, подобна на онези легенди за герои, които е слушал.
Според Георги Стойчев "Кръгът на Паневритмията е утробата, в която се развива и проявява живота на Природата, част от която сме и ние. Както от Божествения център се проектират силите, които строят пространствените форми, така от центъра на кръга на Паневритмията звучи музиката, която организира формата на различните движения. Паневритмията повдига вибрациите на нашите енергийни тела, събира нашия разпръснат живот и ние заживяваме в неговия център. Превръщаме се в извор на Любов и Светлина." (2, с. 19)
Това становище на Стойчев се отнася за центъра на кръга в Паневритмията. В нейния център всъщност се случва съществена част от организацията на метода. Тази особеност ме навежда на мисълта, че в пиктограмния образ на Слънцето центърът, белязан с точка е същината, от която извира и радиира най-ценната субстанция на слънчевата енергия. Затова в текста на песента, която анализираме, избраникът на Бога се пробужда и намира отговор на своите търсения, когато се намира в центъра на кръга:
Там, в центъра на кръга, той стои - виждайки, чувствайки. /
There in the middle of the circle
He stands seeing, feeling.
Там в средата на кръга лежи (надпис):
"Небеса, помогнете ми!"
И тогава всеки би могъл да разбере от блясъка в очите му,
че отговорът е намерен.
Обратно с хората в кръга, той стои отдаден и усещащ.
И само с едно докосване на силната дясна ръка,
те узнаха за храма и за краля. /
There in the middle of the circle it lies
"Heaven help me!"
Then all could see by the shine in his eyes
The answer had been found.
Back with the people in the circle
He stands giving, feeling
With just one touch of a strong right hand
They know of the temple and the king.
Цитираните строфи показват още дълбоката вътрешна връзка, която "един" избран осъществява с Абсолюта. Молитвата отправена към Бог е изразена на конкретни места в текста на песента:
Светлината чака, докато старецът пее:
"Небеса, помогнете ми!" /
Daylight waits while the old man sings:
""Heaven help me!"
Там в средата на кръга лежи (надпис):
"Небеса, помогнете ми!" /
There in the middle of the circle it lies
"Heaven help me!"
Според херметическия принцип за единство и сродство, „нищо в света не съществува за себе си и заради себе си. Всички хора сме скачени съдове, малки частици от Големия живот на Всемира.” (2, с. 23) Затова в песента, макар прозрението да се добива от Божия избраник, то е общовалидно и носи полза за всички хора в кръга, тоест за всички праведни.
Обратно с хората в кръга, той стои отдаден и усещащ.
И само с едно докосване на силната дясна ръка,
те узнаха за храма и за краля. /
Back with the people in the circle
He stands giving, feeling
With just one touch of a strong right hand
They know of the temple and the king.
Хората извън кръга, понеже са извън праведния живот, правят изключение - те са слепи за духовността.
Избраникът е "отдаден", както на Божествената искра в себе си, така и на неговия народ. Той е също "усещащ", защото духовните му сетива са пробудени, интуицията му е неподвеждаща, понеже е прогледнал за Вечната Истина. За него важи максимата: "Аз съм Пътят, Истината и Животът."; той живее в нея. Избраникът води Божествен живот, като съдейства на другите праведни в кръга също да заживеят в Бога, дори им помага и те на свой ред да достигнат пътя на избраните. Праведните в кръга узнават "за храма и за краля" с помощ от избрания и "едно докосване" на неговата "силна дясна ръка". Причина за това са прозрението и висшите Божествени идеи, достъпни само за мъдреците, благодарение на тяхната разумност като сила в мъжкия принцип на Духа. Светлината в човешкото съзнание също се проявява чрез разумността. А Любовта е нейна съставка, която се придобива посредством мекия принцип и нежността му в женския принцип на любовта и Душата.
Интересно е следното слово от Учителя и последвалото го разсъждение на изследователя Стойчев: "В началото бе окръжността или нулата. Учителя казва:"Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничен реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят. " "Светът най-напред е започнал от един кръг без център, или Първичната причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." Нищото, нулата се превръща в единица - кръг с точка в центъра... Както Бог е сътворил тази прекрасна Вселена, така и ние трябва да сътворим вътре в себе си една малка прекрасна вселена, за да станем съработници на Бога." (2, с. 27, 28)
Цитираният текст изяснява идеята, че в началото този "един" не е бил избран и се е намирал в светския живот извън кръга, тоест извън Божието Царство, неподвластен на неговите закони заради своята непробуденост. След това избраният започва да се пробужда, да се превръща в духовна същност, което на физическо ниво се проявява чрез стремеж за спазване и вътрешна принадлежност към Вселенските закони. Това го доближава до окръжността и той влиза в нея. В окръжността той се намира в границите на Божествената сила и Сътворението, има стремеж да живее съобразно тях. С приближаването си към центъра на окръжността, избраникът все повече се доближава до Божието Царство. Попадайки в този център, той вече е напълно пробуден, вглъбен в самия себе си, където открива самия Бог. Макрокосмосът на Сътворението съответства на микрокосмоса в човека. Затова мъдреците казват, че човек е миниатюрен образ на Вселената. Следователно, когато Божият избраник попада в центъра на кръга и става праведен, той влиза не само в Божието Царство - Вселената, но той навлиза и навътре в себе си, където се намира неин микрооблик. Така избраникът опознавайки себе си - опознава Бог в себе си, като сила, сътворила Вселената и творяща в нея, като сила сътворила човека и творяща в него. Тогава този "един" избраник се превръща в адепт. Мислите, които току-що споделих намират обобщение в следното съждение на Г. Стойчев: "Кръгът на Паневритмията е вселената на големия космичен Човек, обективната реалност - Вечността. Личният живот на човека се намира във всяка точка от неговата окръжност. Там се проявява субективната реалност." (2, с. 32, 33)
Нека отново да проследим текста "Храмът на Краля", за да изясним детайлно значението на символичните послания в него.
В строфите силни млади мъже от изгряващото слънце дочуха звъна на великата черна камбана / strong young men of the rising sun Heard the tolling of the great black bell, звънът на великата камбана може да свържем с пробудената душа, подготвена за влизане в Божието Царство и служене на Бога. Но защо цветът на камбаната е черен? Според Учението на Херметизма, "черният цвят е цветът на разложението, който се използва в процеса на правене на философския камък. Трябва всичко да се разложи, за да бъде възродено." (3, 21:37)
Отново според Учението на Херметизма и алхимичната наука, философският камък представлява човешкият мозък. Следователно, за да се изгради духовната същност на човека, нужно е неговите стари убеждения, натрупани в светския живот, да се разрушат, за да приеме той живота на просветения духовен човек и да следва пътя на Светлината. Цветът на пробудената душа (камбаната) в началото е черен, защото в разложените стари убеждения се посяват чистите мисли на праведника, за да разцъфтят те един ден в красиви и благородни постъпки. Още, според Словото на Учителя Дънов, черният цвят е цветът на ученика. Тази информация съответства на горното твърдение, защото в пътя на ученика, човек се учи на духовен живот, като излиза от ограничението на старите схващания и светските заблуди, разширява хоризонта на собствения си светоглед. Отдаденият на Бога ученик успешно усвоява дадените му свише житейски задачи, за да може да осъществи собствената си духовна еволюция.
Следва тълкуване на строфите:
Там, в средата на кръга той стои - търсейки, дирейки. /
There in the middle of the circle He stands searching, seeking.
Там, в центъра на кръга, той стои - виждайки, чувствайки. /
There in the middle of the circle He stands seeing, feeling.
До този момент в настоящото есе се позовахме върху тълкувания на слънчевата пиктограма или окръжността с център (фиг. 2), като ползвахме само нейното значение в метода Паневритмия на П. Дънов. Причина за това е, че посланието в текста ни насочва към Славянския календар, съответно към славянската култура и познанието, заложено в нея. Но нека обогатим нашето тълкуване с най-общата закономерност, която е общовалидна за всички учения на духовно познание по цял свят, включително за окултната школа на П. Дънов, тъй като неговото Слово се базира на основните херметически принципи и съблюдава законите на окултната наука.
Най-общото тълкуване на слънчевата пиктограма според всички духовни течения представя окръжността като символ на Сътворението и Вселената, а центъра в тази окръжност - като точка, символизираща Бог. Това общовалидно твърдение не е в противоречие с идеята на Стойчев, че центъра с точка символизира Вселената (2, с. 27, 28), защото точката с център на окръжността символизира умален образ на Вселената, така както човекът е микрообраз, съответен на макрообраза на Вселената.
В средата на кръга, избраникът добива Божествена сила, затова пробудената му духовна същност е в състояние да търси, да дири Истината. Той е способен да я открие, защото пробудените му духовни сетива му помагат да вижда и чувства правилно в абсолютната реалност на духовния свят, да преодолява илюзорните представи на физическия свят.
В центъра на кръга - в точката, Божият избран се е събрал вътре в себе си и се е докоснал до Бог с най-интимните кътчета на душата си. Точката в центъра на окръжността е също символ на смирение. Когато човек е способен да се примири с всичко и всички, защото осъзнава, че обстоятелствата и действията на хората са Божи замисъл, тогава той се смирява и стига най-близо до Бог, съзнава Неговото величие. Смирението е основна християнска добродетел, добиването на която според мен, е ключ за пълно проявление капацитета и способностите на човешката душа. Причината е, че съобразно свещената геометрия точката не е част от никое измерение. Но ако от нея прекараме права или крива линия, или построим фигура, тогава ясно виждаме, че точката се превръща в основа за всички съществуващи измерения (пример: правата линия е двуизмерна, квадратът - триизмерен, кубът - четириизмерен и т. н.) Затова можем да определим точката като пасив с най-голям потенциал за проявление и развитие. Ето защо, всеки обикновен човек, който е успял да стане праведен, по пътя на смирението е достигнал Бог и е заживял в Него. (Повече за свойствата и проявленията на точката, може да прочетете в моето есе "Закон за точката в Божественото единство".)
Преминаваме към следните строфи от песента "Храмът на Краля":
Светлината чака, докато старецът пее:
"Небеса, помогнете ми!" /
Daylight waits while the old man sings:
""Heaven help me!"
Мисля, че значението на скрития смисъл в тях интерпретира "стареца" като разумността, мъдростта в човека. Когато поради разумност, мъдрецът отправи искрена молитва и силен зов за помощ към Бог ("Небеса помогнете ми!"), тогава мракът се разпръсква и всяко зло отстъпва. Думите "Светлината чака..." показват, че тя става видима за човек, когато съзнанието му стане ясно и чисто, мисълта правилна и праведна. Тогава човешкото съзнание просветлява. До този момент светлината съществува, но не се долавя от замъгленото съзнание, затова тя "чака". Когато Светлината се разкрие, човек добива Виделина и Истината става видима за него.
Следователно нужни са специфични условия, за да започне просветляване в човешкото съзнание. Ако светлината се открие по-рано от тези условия, човек се спъва в духовното си развитие, защото всяко нещо трябва да се случва в подходящото за него време. В текста на песента, светлината "чака" най-благоприятния момент, за да разпръсне натрупания в съзнанието мрак. Този момент е неизбежен за всеки у когото се е пробудил стремеж да служи на Божествения план.
Следват строфите:
И тогава сякаш хиляди криле се втурват,
и огряват само един,
и денят току-що е започнал. /
And then like the rush of a thousand wings
It shines upon the one.
And the day had just begun.
Хилядите криле са на ангелите, които Бог праща, за да напътстват "единия", който е избран за светла кауза. Думата "един" не е употребена в смисъл на единствен. Нейното значение е конкретно за текста и се изразява в това, че единици са тези, които са предопределени за Божествени каузи, тоест те са малцина сред множеството хора. Тези единици са достатъчно подготвени за мисионери, адепти или учители на човечеството. Те са способни да напътстват хората и да работят за благото на всички народи.
"И денят току-що е започнал" носи смисъл, че избраникът току-що е напуснал тъмнината. Светлината се е разкрила нему, затова с просветеното си съзнание, той е култивирал своите добродетели, прозрял е праведния път в служба на доброто, нравствените идеали и Божествения промисъл.
Преминаваме към строфите:
И тогава всеки би могъл да разбере от блясъка в очите му,
че отговорът е намерен. /
Then all could see by the shine in his eyes
The answer had been found.
Тези думи поясняват, че когато праведният започне да вижда събитията и нещата със силата на съзнанието си, той преоткрива Вечната Истина и неговите физически очи добиват особен блясък, под въздействието на радостта и влязлата виделина в съзнанието му. Причината е, че Светлината, чрез която се проявява Виделината, е субстанция на духовната реалност. Благодарение на тази субстанция, материята става за нас видима и ясна.
Да разтълкуваме финалния стих на песента:
И само с едно докосване на силната дясна ръка,
те узнаха за храма и за краля. /
With just one touch of a strong right hand
They know of the temple and the king.
Обикновените непросветени хора - народът, са в състояние да възприемат познанието правилно, само ако са умело водени от мъдреци, които чрез силата на своя дух владеят разумното начало в света. На физическо ниво то е заложено от мъжкия принцип в силата на дясната ръка. Затова, когато искаме да посочим или покажем нещо, обикновено използваме дясната си ръка.
На наблюдателния читател едва ли му е убягнало, че по време на целия процес на символично тълкуване значението на "Храмът на Краля", непрекъснато се акцентира върху окръжност с точка в центъра и "един" избран в този център, които някак трябва да съчетаем с идеята за крал и неговия храм.
Да приемем, че окръжността е всичко сътворено в безвремието от Абсолюта и е подчинено на Него - вселени, галактики, планетите, слънцата в тях. В центъра на окръжността - точката, във вечността, Абсолютът се ограничава до Бог. Точката е умален образ и на нашата Вселена. Човекът в центъра с точка също е умален образ на Вселената, в който живее самия Бог. Следователно праведният е Божествен храм, в който пребивава Бог. Ако отнесем този анализ към текста на песента, можем да интерпретираме, че Кралят е Бог или е Божият Син Христос като Негова дясна ръка, поставен отдясно на Бог, за да управлява Небесата и да помага на пробудените души на Земята да напредват. Той върши това чрез примера на Собственото Си Възкресение.
Ако наблегнем повече върху значението на символите в текста на песента и съблюдаваме тайното знание в Учението на Херметизма, като носител на Вечна Истина, то от пиктограмата на Слънцето можем да построим втора пиктограма на квадратна пирамида. (фиг. 7)

image
фиг. 7
пиктограма на квадратна пирамида

Тя съдържа следните елементи:
1. окръжност - символ на всички вселени (включително нашата Вселена), галактики, планети и звезди в тях;
2. квадрат, вписан в окръжността - символ на материята, от която са изградени всички вселени и обектите в тях, включително нашата Вселена;
3. център на окръжността с точка - символизира Бог.
Като сглобим описаните елементи получаваме двуизмерен образ на квадратна пирамида. (фиг. 7)
Логично е да възникнат въпроси: "Къде в текста на песента се споменава квадрат?" или "Откъде се появи този квадрат?" И тук е уловката, защото квадратът не е директно, а косвено предаден чрез хората в кръга, които с физическите си тела въплъщават материята, както и чрез земната материя, върху която се намира окръжността с център в песента. Защо тези неща са скрит образ на квадрата? - Защото сам по себе си квадратът символизира материята.
Обратно с хората в кръга, той стои отдаден и усещащ. /
Back with the people in the circle
He stands giving, feeling.
Възниква пореден въпрос: "Защо храмът да е точно пирамида?" (фиг. 8, 9) - Защото "пирамидите са устройства, които задействат трансмутациите." (3, 40:23) (С 40:23 отбелязвам времето във видеоклипа, за което може да чуете цитирания текст.)

image
фиг. 8
квадратна пирамида,
пирамида на Хеопс


image
фиг. 9
чертеж на квадратна пирамида

А трансмутация е процесът на превръщане обикновения човек с масово съзнание в духовно еволюирал адепт с развито свръхсъзнание, което е основен постулат на алхимичната наука.
Да се върнем към текста на песента. Там "един" избран в центъра на кръга символизира момента на просвещаване и просветяване на адепта, живеещ в Бога (точката на окръжността), пребиваващ в храма (пирамидата) на Сътворението и Вселената като част от него (окръжността). А Кралят, както вече казахме, е Божество - Божият Син Христос с Неговия личен пример за Възкресение.
За да стигна до идеята за квадрат, вписан в окръжност и квадратна пирамида, ми помогна следното интервю с Мария Арабаджиева (книгоиздател, преводач на древни книги): "...пирамидата е квадрат, включен в окръжност, в средата на която има точка. Символът на окръжността е Вселената, точката е Богът. Квадратът е материята, земята, човека. Четирите стени на пирамидата, които се насочват нагоре, в един момент се съединяват с оста, която тръгва от точката - нагоре към Космоса; (четирите стени) са четирите стихии или елементи, от които ние сме изградени - огън, вода, въздух, земя. И когато те се съчетаят с тази ос, създават единен елемент, който го наричат Акаша, етер. Това е Мисълта на Вселената." (3, 40:37)
Отново се връщам към текста "Храмът на Краля", за да го разтълкувам относно твърдението на М. Арабаджиева: избраникът в центъра на окръжността, със своето съзнание, извършва движение по вертикалната ос YO (фиг. 9) на пирамидата, "която тръгва от точката" и се движи "нагоре към Космоса". Да свържем тази особеност на вертикалната ос с мнението на изследователя Г. Стойчев. Той твърди, че в движенията "по вертикалната права линия, трябва да усещаме живата връзка между нашата душа и Бога. Тогава, както казва Учителя, тя може да се превърне в жива линия." (2, с. 28) Ако отнесем цитираното съждение към текста на песента, стигаме до заключение, че оста YO (фиг. 9), която свързва точката на окръжността с Космоса, представлява жива връзка за единия Божи избран с цялото Творение и съответно със законите на Сътворението, валидни и за нашата Вселена. Връзката е жива така, както е жива Мисълта на Вселената, защото неин изразител е висшият вселенски Разум, притежаван от самия Абсолют, ограничен в Бог. Чрез тази жива връзка с Космоса и нейната енергия, Божият избраник получава своето посвещение. Това е също кулминационният момент за лирическия герой в песента, когато всеки може да разбере „от блясъка в очите му”, че „отговорът е намерен”.
Накрая, с риск за малко отклонение от темата, ще си позволя да предам значението, което добива квадратът от второ измерение, когато при движение на плоскостта му в трето измерение се образува геометричната фигура куб. Според Словото на Учителя, човекът е куб (фиг. 10), а разгърнатият куб има форма на разпятие (фиг. 11), отново се позовавам на мисли от Г. Стойчев: "Кубът затваря в себе си пространство, което е вътрешно неосветено. Тялото на човека, което е изградено от тъмната земна материя, не пропуска светлината, затова съвременният човек се чувства като затворен в камера. Учителя казва: "Кубът е място на дълбочината." Това означава, че трябва да се научим да търсим Бога вътре в себе си, в непрогледната тъмнина на нашето несъзнаващо обективната действителност "аз". (2, с. 29)

image
фиг. 10
куб

image
фиг. 11
разгърнат куб

Обстойно проследихме виждания, които красноречиво обясняват, защо избраникът застава в центъра на окръжността, а не някъде другаде. В центъра на окръжността, той е смирен в състояние на точка и открива Бог навътре в себе си. Според мен, този избраник, като единствен посветен на Бога сред множество хора, е символ на адепт, владеещ "съзнанието си и околното", но има "морала да работи за Добро" и е способен да променя "много неща". (3, 41:30)
В заключение, за да подчертая, че изборът на храм с форма на пирамида в песента, е правилен и съдържа дълбок философски замисъл, използвам цитати на Елеазар Хараш (писател езотерик) в неговата окултна лекция "Египет - Древното Царство на Бялото братство" (4):
"Пирамидите са част от цивилизацията на Боговете. Те се разкриват само на расата на боговете и същевременно те казват и напомнят, че и ние сме богове. И в Библията точно това е казано: "Богове сте..." Тези, които са повярвали, че са хора, духът им е паднал и е станал човек." (4, 07:35)
"Пирамидите са слезли от Безвремието, от Вечността. Те са пазители на древна наука. Върхът на пирамидата означава, че има един-единствен Бог. Няма друг двигател във всички светове освен Този Връх. Той движи всичко. И Библията казва: "Бог е Цар Велик над всички богове." В Исая се казва: "Има ли Бог освен Мене?" Това е все този връх на пирамидата. "Бог е пирамидата, Бог е върхът, но не всеки има душа, с която да се придвижва към Истината" - казва Древният Тот... За Бога е казано: "Ти си върхът, който стои там от милиарди години." (10:22)
"Пирамидите не са място в света. Те са поставени в света, но те са място във Вечността и идея на Безкрая." (11:30)

image
фиг.12
Връзка на Египетските пирамиди с Космоса

"В Древния Египет, пирамидите са се смятали за храмове на боговете и място за тези хора, които са искали да се завърнат в своето богоподобие - изначалното състояние. (18:14)
"Първите царе на Египет са били нетери - богове." (18:50)

Послеслов:

image
фиг. 13
група Рейнбоу

В желанието ми „да съчетая приятното с полезното”, като разтълкувам значението на любима за мен песен, отново се сблъсквам с текст, който на пръв поглед е типична част от светското изкуство. Обаче разгледана подробно, тази светска творба се оказва силно послание, създадено на базата на мощни символи, с които се борави в духовното познание и доктрините на тайните учения. Това ми се случва за втори път с представителите на рок група Дийп Пърпъл (Deep Purple) и нейните производни - Рейнбоу (Rainbow), Уайт Снейк (White Snake) и т. н. Затова се убеждавам, че музикантите от тези формации не са случайни хора. За мен те са посветени в тайното знание, защото умеят в дълбочина да боравят с неговата информация. Те майсторски го прилагат в творбите си, така че то да може да бъде изслушано от всички почитатели, дори да озадачи цялата публика, но да бъде достъпно само за слушатели, които имат развито свръхсъзнание. Често познанието в творчеството на Дийп Пърпъл не се предава пряко или между редовете на стиховете, а трябва да се търси в скрит замисъл на закодирани символи и тяхното специфично значение в мистиката и окултната наука. Ето защо, когато анализирам песните на тази група имам усещането, че откривам текст отвъд текста и послание отвъд посланието.


Използвани източници:

1. „Ето какво ви очаква в годината на Крадливата лисица според славянския календар”, статия, сайт БЛИЦ - Новини от България и света
https://www.blitz.bg/layfstayl/eto-kakvo-vi-ochakva-v-godinata-na-kradlivata-lisitsa-spored-slavyanskiya-kalendar_news498424.html

2. Стойчев, Г., Паневритмията. Мъдрост. Философия. Откровение, Бяло Братство, С., 2007
image

3. Арабаджиева, М., Маговете – върховните непознати, интервю на Ива Сапунджиева, You Tube
https://www.youtube.com/watch?v=zN0cC7N0AiY

4. Хараш, Ел., Египет - Древното Царство на Бялото братство, лекция, You Tube
https://www.youtube.com/watch?v=y5r0zvivSjM



Категория: Музика
Прочетен: 4063 Коментари: 4 Гласове: 3
Последна промяна: 28.10.2017 11:30
Сватбена поздравителна картичка
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 311 Коментари: 0 Гласове: 0
Поздравителна картичка и разделител за книги (миниатюри) в ориенталски стил, за подарък.
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка

image

image

image

imageimage



Категория: Изкуство
Прочетен: 398 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 08:41
"Каквото и да се казва от защитниците на народа, тълпата е сбор макар и от добри хора, но общуващи като животни само с гнусните си страни, които изразяват слабостта и жестокостта на човешката природа."
Л. Н. Толстой 

image

Настоящето още помни зверствата и ужасите, извършвани на ешафодите, кладите, бесилките. Историческите хроники предават подробна информация как пред народа по площадите зрелищно са се извършвали публични убийства на хора, обвинени в престъпления. Фактологията обикновено се подкрепя от идеята, че подобна практика на отнемане живот на провинени, е служила в миналото за назидание и подчинение на масите, също за вменяване у тях на страх от правосъдието и закона.
Действително тази цел за публично възмездяване на престъпна дейност звучи правдоподобно, тя дори изглежда нравствена и справедлива. Но дали властимащите тогава, са се стремили само към тези резултати? Защото всички хроники подминават и мълчат относно една съществена подробност в поведението на тълпата, негодуваща срещу престъпниците и техните престъпления. Но тази особеност е забелязана и "уловена" в творчеството на хора на изкуството. Художниците от времето на Средновековието и Инквизицията са виждали и рисували в картините си как много хора наблюдават зрелищните убийства като джвакат, мляскат, предъвкват с уста от удоволствие, вперили заинтригуван и съсредоточен поглед в "жертвите" на закона. По този начин не историците, а артистите на миналото са онагледили и запечатали значим факт относно простолюдието: как то изпитва жажда за кръвопролитие, настървява се, когато гледа публичната смърт и нескрито изпитва злоба и удоволствие от случващото се по ешафодите, кладите и бесилките.
Картините на творците, изобразяващи тълпата, са свидетелство, че целта на властта някога не е била само да назидава, а и да задоволява низшите страсти, пориви, жестокост на простолюдието. Затова тя му е създавала зрелищни "арени" на садистично кръвопролитие.
В наши дни битува мнение, че оттогава са изминали векове, затова човечеството, което се стреми непрекъснато да се развива, вече е доста еволюирало. Твърди се, че съвременните народи имат по-дълбоки морални устои, отколкото в миналото. Днес уредите за изтезание не се ползват и отдавна са излезли от употреба. Днешните властимащи сполучливо ни убеждават в напредничавостта на масите, понеже отдавна е отпаднала нуждата от публично назидание чрез гилотини, ешафоди и клади. Дори законът, който съблюдава смъртното наказание си служи с евтаназията като хуманен метод за отнемане на живот. Последният парадокс не ви ли звучи крайно лицемерно и фалшиво?
Именно под прикритието на хуманността, съвременните медии непрекъснато бълват информация за убийства, изнасилвания, масови кръвопролития, катастрофи с много жертви и т. н. Мислите ли, че някой от властта го е грижа вие дали сте добре информирани и защитени от негативните прояви в света? Днес няма уреди за изтезание, но има медии,... подкрепяни от киното - така се постигат старите "отживели" резултати. Пресата и телевизията предават действителна информация за престъпна дейност, но те не могат достатъчно добре и подробно да визуализират случилото се. Затова на помощ идва киното, в което екшънът е еталон за успешен жанр. Екшън героите за секунди пръсват черепи и разфасоват тела зад бляскавата заблуда, че всички тези садистични прояви се вършат съвсем оправдано, в името на заслужаваща си труда благородна кауза. А понеже съвременното човечество "няма" афинитет към насилие, народът най-много си пада по касови екшъни и всякакви филми за масово изтребление в името на опазване живота и мира на планетата.
Надявам се, че благодарение на гледната точка, която споделям, читателят разбира, че в настоящето примитивните уреди за зрелищно изтезание и изтребление, "цивилизовано" са подменени със съвременни средства като медии и садистични филми в медийното пространство.
И отново стигаме до основния въпрос: А дали това се върши само за информиране, назидание и протекция на масите?
Защо хората, които се възмущават от престъпността и от журналистите, които пишат за нея, най-много четат и гледат криминалните хроники в медиите? Защо зрителите критикуват жестокостта във филмите, а продължават да гледат същите филми? Защото тълпата се срамува да си признае, че обича подобна информация и изпитва удоволствие от възприемането ѝ. Оказва се, че криминалните хроники със съдържащите се в тях жестокост, насилие, тормоз са най-"екзотичната" информация в медийното пространство.
В съвременния свят не се събира тълпа по площадите, която художниците да изобразяват как удоволства пред жестокостта и смъртта. Но съществува рейтинг. Той показва, че на фона на огромното количество културна информация в Интернет (книги, музика, театрални и балетни постановки, изложби на картини, стойностни филми...), възприемането на която култивира човешката природа като обогатява душевността, развива добродетелите и хуманността, народът предпочита да се "информира" за престъпността и да се "обогатява" с кино от Холивуд. Всъщност рейтингът красноречиво установява, че за тълпата от хилядолетия не се е осъществил никакъв духовен напредък и всичко си е по старому. Масите винаги са предпочитали и стремили да удовлетворяват своите низши страсти и примитивни инстинкти. Днес продължават да го правят, а властимащите наготово им създават лесни и бързи условия за това.
Категория: Изкуство
Прочетен: 294 Коментари: 0 Гласове: 0
23.10.2017 10:20 - Кралско цвете
Кликнете върху изображението, за да видите цялото пано.
декоративно пано
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка
image 
Категория: Изкуство
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 23.10.2017 10:23
"Много хора идват и гледат, гледат. Други идват и... виждат."
Дава Тенцинг, шерп 

image
рок група Дийп Пърпъл

1. Скрити послания в текста на песента "Дете на времето":

Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто и злото.

Ще видиш слепеца,
стрелящ по света...
Летящи куршуми,
вземащи жертви...

Ако си бил лош,
О, Боже,
обзалагам се, че си бил,
а не си бил улучен
от летящо олово...

По-добре затвори очи,
наведи глава,
очаквайки рикошета.
Плача за теб денем и нощем.
(Строфата е изпълнявана на концерти.)
Искам да те чуя как пееш.
Трябва да те чуя как пееш!
О, Боже, недей!
Не ще го направя!


Преди да прочетете настоящата статия, желателно e да гледате видеото на песента на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=K7JL1nDHoEY Проследете превода на текста и си припомнете в детайли мелодията и аранжимента.
Вероятно, според обикновения човек с масово съзнание (на пръв поглед) тази песен съдържа жесток текст с убийци и жертви, който някак на фона на ужас, престрелки и рикошети, нелепо завършва с фразата "Трябва да те чуя как пееш!". Текстът е също така "подплатен" с подходяща музика. За средно статистическия слушател, той сигурно звучи като мелодия на ужасите, особено с пресъздаването на звуците от остриета и неистови писъци - ефект, наподобяващ психиделичен рок.
Нека да разгледаме по-задълбочено тази песен, за да се опитаме да вникнем в нейните философски послания; да разберем дали творбата е само шедьовър на ужасите или е носител на съществена информация, забележима единствено за слушатели, които се стремят към познанието, активно търсят и следват Вечната Истина.
Да пристъпим към анализ на текста. Този, който го е написал, го е създал доста кратък, но побиращ огромно количество информация. Тя обаче не е директно изразена, а косвено - на базата на сравнения и метафори. Затова знанието тряба да се открие между редовете от четящия.
"Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто и злото."

В първия куплет се използва обръщението "мило дете", защото всички сме деца на Бога. Също се пее, че след време, линията между добро и зло ще бъде видяна. Има се предвид, че за да напредне човешката душа достатъчно, за да разграничава тези две прояви, е нужно известно време, в което да се осъществи съответен духовен напредък - натрупване на известен житейски опит чрез претърпяване на трудности и страдания, възходи и падения.
Вече намекнахме, че "линията" между" добро и зло стои в умението да се разграничават проявите на едното от тези на другото, а те понякога са доста преплетени. Но с натрупването на житейска опитност, неминуемо човек започва да разбира къде свършва доброжелателната подбуда и започва користната. Какво конкретно стои на тази отличителна "линия"? - Истината. Защото доброто и злото са две крайности, които трябва да се преодоляват чрез стремеж към истинност и истинен живот. Разковничето явно не е само в преодоляване на злото и вършене на добро, а в запазване на духовен баланс. Само човек, който силно се стреми към Истината, може да се избави от всяка корист. Истинният човек винаги твори безкористни добрини и не прави добро само за собствени облаги, защото всяка корист е в противоречие с истинността. Затова "ще видиш линията... между доброто и злото" означава "ще видиш истината".
Продължаваме със следващия куплет:
"Ще видиш слепеца,
стрелящ по света...
Летящи куршуми,
вземащи жертви..."

"Ще видиш слепеца" означава, че когато човек напредне духовно, вече може да различава добро от зло, но също така той може да разпознава и хората, които не различават доброто от злото, т. е. са "слепци". Такъв човек проглежда, в смисъл осъзнава на по-високо ниво, защото започва да развива и добива свръхсъзнание. То му създава по-силна връзка с Бога. Духовният човек, прогледнал за Истината, живее по-пълноценно, защото мисли правилно, понеже притежава права мисъл и вижда с разума си. Когато човек живее в своето свръхсъзнание, като спазва Божествените закони и произтичащите от тях нравствени норми, той вижда всички слепци и техните спящи души, в които духовното или никога не е било пробуждано, или е закърняло понастоящем.
Именно хора, носещи мъртви души или непробудени съзнания са склонни да сеят конфликти и раздори, да измъчват околните. Злодеите са неспособни да виждат и живеят в Истината, да повярват в духовното начало и могъществото на Бога, да се обърнат към добро. Затова злите са "слепци", които "стрелят по света" и "вземат жертви". А всеки духовно прогледнал е праведен.
В словосъчетанието "летящи куршуми" откриваме намек за безразборни изстрели, хаотично блуждаещи в пространството, напълно произволно избиращи жертвите си. Причината е, че духовно незрящият произволно създава и хаотично направлява своите лоши постъпки и поведение. Този процес обикновено е лишен от логика, затова всеки човек може да се окаже жертва, да бъде измъчван и тормозен, без конкретни поводи, предпоставки и обстоятелства. Казано накратко - злото се извършва заради самото зло.
Следва стихът:
"Ако си бил лош,
О, Боже,
обзалагам се, че си бил
и не си бил улучен
от летящо олово..."

Смисълът на този куплет означава, че ако човек е имал лоши прояви, но разплащателната карма не го е застигнала - "и не си бил улучен от летящо олово", все пак някога в бъдеще, дори при осъществена духовна еволюция, грешките и греховете от стария неосъзнат живот, трябва да се изкупят със съответни страдания. И тук се вмъква всеизвестното твърдение, че "В хаоса има ред." Защото се оказва, че хаотично летящите куршуми, макар на пръв поглед да са произволни, улучват точно според Божествения план, изчислен до минимум: жертвата става такава, защото в миналото сама е стреляла по жертви.
Въпреки информацията по-горе, съществува една особеност: когато човек е обърнат към доброто, следва истината и се стреми да живее според Божествения порядък, Бог проявява милостта Си към него. Тогава дори страдащият да изплаща тежка карма, той няма да бъде оставен да се превърне в произволна жертва на нечий слепец. Господ бди над праведните и добродетелните, дори когато са подложени на страданията на злото, за да заплащат грешно минало. Той им праща сили, подходящи условия и добри помагачи, за да издържат изпитанията с тяхна помощ, като съхранят душите си.
Последният куплет съдържа определен Вселенски закон, чрез който на практика се осъществява ситуацията, описана в горния абзац:
"По-добре затвори очи,
наведи глава,
очаквайки рикошета.
Искам да те чуя как пееш.
Трябва да те чуя как пееш!..."

"Затвори" очите си за злото, за да виждаш доброто. Ясно е, че праведният трябва както да не върши злини, така и да не забелязва лошите прояви на другите. "Затвори очи" означава и "спри да се страхуваш от злото", то е толкова незначително, че ако спреш да му обръщаш внимание, даже ще те подмине.
"Наведи глава", тоест "смирѝ се". Смирението и търпението са основоположни за духовния прогрес и духовното извисяване. Ако човек не прояви воля да се пречисти от своето его и светските си амбиции, той не може да постигне смиреност и да признае, че без помощта на Божествената мощ не може да се превърне в еволюирала същност.
Словосъчетанието "очаквай рикошета" е носител на уникално послание. Следва да обясним защо: Вече споделихме в настоящата разработка, че Бог е милостив спрямо човешката добронамереност и не оставя праведните да бъдат пожертвани.
(Изключение правят случаите, когато благородна душа иска или трябва да се извиси, като понесе страдания и се пожертва за свое или нечие духовно повдигане.) Рикошетът, за който се пее всъщност връща изстреляния от слепеца куршум обратно към същия слепец и той, без да иска, сам се застрелва. По този начин духовно незрящият ще се самопожертва, за да се съхрани другата душа, в която доброто е покълнало. За да се избегне рикошета обезателно се изисква пробудено съзнание, защото само зрящият може да види, че срещу него летят куршуми. Следователно "рикошетите" са "спасителни сламки" за будни умове.
Метафората "рикошет" е много сполучлива и умело употребена. Тя илюстрира реален Вселенски закон. Той гласи, че "това, което мислим и правим се връща към нас" или казано на народен език - "каквото повикало, такова се обадило".
Духовното познание разглежда този закон, наричайки го "ефектът на огледалото". Според него, нашите помисли и постъпки се отразяват в информационното поле на Земята и отново се връщат към нас. Затова човек е всичко онова, което мисли, чувства и действа. Ето защо, в разгледания от нас случай, определенията "ефект на огледалото" и "рикошет" са синоними.
Силно послание носи строфата "Плача за теб денем и нощем". Според мен плачещият е Господ. Той плаче, понеже страда за хората, докато те се подвизават в греховната заблуда на злото и са под властта на падението. Докато човек се осъзнае, докато тръгне в пътя на доброто, Бог непрекъснато плаче за него, заради Милостта Си.
Странни са думите "Искам да те чуя как пееш." / "Трябва да те чуя как пееш!" Те също съдържат метафора, защото имат предвид, че пеещият човек е щастливият човек. Ако той успее да изчака рикошета в смирението си, ще бъде съхранен и спасен. В стремежа си да отстрани доброто, злото се погубва от собствения си рикоширал изстрел. Тогава човешката душа се освобождава от спънките на мрака и се чувства окрилена, за да продължи по-нататъшната си еволюция. Този факт трябва да я зарадва. Затова "пеенето" в текста е израз на безгранична радост, неспирна благодат, вътрешна хармония, които преживяват всички истинни хора, когато са победили злото, благодарение на несломимия си дух. Духовните Учители твърдят, че Господ може всичко да прости, но не може да ни прости, когато не се радваме на дара на живота.
Накрая, нека да обърнем внимание на името на песента, защото то не е случайно избрано и също носи определен философски замисъл. Заглавието "Дете на времето" е интересно хрумване, тъй като творбата описва основен закон, който съхранява по детски чистите души. А има ли нещо по-невинно и чисто от детското сърце? Дийп Пърпъл имат предвид мъдрите хора днес, които са запазили своята вяра в доброто неопетнена и необругана. Днешните деца на времето, чрез своето светоусещане, нагласа, мислене, морал, активно поведение и благородни постъпки, ще променят съзнанието на останалите хора и ще отъпчат за тях пътеката, която води в Новата епоха и бъдещите времена.
Разгледахме сравнително кратък на думи, но изчерпателен на идеи текст. Синтезирайки обширна познавателна информация в лаконична реч, този текст добива висока точност на метафоричния си изказ.
Настоящата песен е написана през 70-те години на XX век. Тогава предстоящите промени са били все още бегло долавяни от пробудените умове. В днешно време новият начин на мислене и отношение към действтелността е вече факт, но той пак е осезателен и осъществим само за напредналите души. Те очакват "рикошета". Изостаналите в еволюцията са "слепците", които не забелязват новата духовна вълна, живеят със старите идеи, мислят както преди и продължават да оцеляват в стария "освирепял" от ненавист свят. Въпреки всичко, промените на ниво съзнание са неотложен факт, който е част не само от еволюцията на Земята, но от духовния прогрес на цялата Вселена. Причината е, че старата Епоха на Риби е изчерпана и приключила, а всички "вехти" мирогледи са загърбени в нея. В 20-те години на XXI век успешно сме навлезли в Епохата на Водолея, защото пробудените души успешно и безпрепятствено си служат с духовното познание. Понеже в съвременния свят има много работа за вършене, за да се поправи той от упадъчната цивилизация и технократичното опустошение на предходните хилядолетия, то будните души имат също широко поле на изява и практическо приложение на знанието (нещо, за което в последно време се дават шансове, а по-рано бяха невъзможни, защото фалшът и лицемерието в стария светоглед прекалено подтискаха хората). В миналото духовният прогрес се осъществяваше посредством спотаена добрина, въпреки триумфа на злото. Днес тази парадигма стремглаво се преобръща, защото все повече се усеща как доброто добива голяма активна сила и измества злото, без то да има възможност да се прояви и триумфира, както досега. Все повече действия и ситуации в света се извършват в благоприятни условия и завършват с полезни за доброто прояви. Очаква се тази нова закономерност да се усилва във времето, колкото повече се отдалечаваме от тъмното влияние на старото. Защото входът в бъдещите времена е под светлото въздействие на Новото човечество, а духовният възход на неговата цивилизация със сигурност ще бъде постигнат, защото е планиран от Бог.

2. Скрити послания в музиката на песента "Дете на времето":

НОТЕН ЗАПИС, ИЛЮСТРИРАН СЪС ЗВУКОВО ВЪЗПРОИЗВЕЖДАНЕ НА МЕЛОДИЯТА: 
https://www.mysongbook.com/tab/deep-purple/child-in-time

Нека да чуем и музиката на песента "Дете на времето", от група "Дийп Пърпъл". Целта е да обогатим придобитата представа от нейното текстово послание със съответен музикален израз, представен в мелодията, аранжимента и композиционната структура на песента.
Структурата на "Дете на времето" не е като обикновена популярна песен. Тази е и причината за продължителността на творбата - по-дълга от 10 минути. Песента е композирана като типично класическо произведение, защото съдържа: експозиция (увод), позиция (въведение в същинската част), същинска основна част (изложение), много кратка вариативна част, повторение на експозицията, повторение на позицията, кратко заключение.
Да разгледаме поотделно специфичните музикални идеи, които всяка част носи.
2.1. Увод.
Експозицията започва с безгрижен доста мелодичен мотив, който асоциираме с детската наивност, защото изобразява игриви подскоци на развеселено дете. Вероятно тази част на песента цели да обрисува невинността, чистотата и липсата на поквара, които са част от началото на всеки човешки живот.
Постепенно се включва и усилва ритъмът на ударен инструмент. Към края на увода, този ритъм е по-експресивен, за да се внесе лек драматизъм. Целта е да се илюстрира, че с подрастването безгрижието започва да отшумява (защото обществените норми налагат определени стереотипи на поведение, свързани с конкретни житейски отговорности). Животът става по-драматичен с настъпването на младостта и приключването на детството.
Засилването на ударните инструменти става още по-експресивно и внася напрежение у слушателя, чрез което плавно се преминава към следващата структурна част на песента - позицията. Тя започва с изпълнението на текста. Силно мелодичният мотив се запазва и се изпълнява успоредно с думите на песента. Но той вече не звучи безгрижно, а отчеливо, по-ритмично и силно драматично. По този начин се осъществява още по-голямо емоционално напрежение спрямо слушащия творбата. С изпяването на основния текст и изложението на главната текстова идея за рикошета, приключва прехода от експозиция към позиция.
2.2. Позиция.
Тя се състои от равни повтарящи се мелодични интервали - силно ритмични и драматични. Гласът се включва изцяло като музикален инструмент, изпълнявайки определена мелодия, без участието на текст. По този начин се усилва емоционалното въздействие на музиката върху слушателя. Съответната емоционална нагласа, която добива слушащия е за тъга и трагичност на ситуацията, защото на фона на голямо страдание се осъществява трудно постижима за лирическия герой цел. А в ролята на лирически герой е самият слушател, защото текстът на песента е адресиран към него. Съответно мелодията на творбата има за цел да изрази начина, по който трябва да се чувства слушащия, докато осъществява на практика в собствения си живот посланията към самия него, включени в този текст.
Ето защо музиката в позицията целѝ да изобрази живота на порасналия зрял човек, който непрекъснато среща трудности, полага неимоверни усилия и силно страда, докато постига житейските си цели за нравствен живот.
Позицията на творбата привършва с финалната текстова строфа: "Искам да те чуя как пееш.", която придобива императивна форма с трансформацията си в "Трябва да те чуя как пееш!". Мястото за изпълнението ѝ в музиката на творбата е конкретно избрано. То съблюдава духовните учения, чието послание е, че Бог всичко би ни простил, но не и ако не се радваме на живота. А само човек, който силно се радва, изпитва желание да запее. Позицията завършва със своеобразен намек, че въпреки житейските трудности и страдания, които ни се дават свише, за да еволюираме в доброто и станем истинни човеци, ние трябва да се радваме на живота и шанса да го живеем, като на велики дарове, които да възпяваме и славим с радост.
При прехода от позиция към същинска част, в аранжимента присъстват натрапчиви силни ударни инструменти. Според мен те илюстрират фатално-трагичната борба, която започва да се надига в душата на лирическия герой. Вероятно в неговото съзнание се извършва битка между низшето и висшето, когато благородната душа се стреми да прояви добротата си, но собствените ѝ зли мисли непрекъснато дебнат като "летящи куршуми", за да я спънат в развитието ѝ.
2.3. Същинска част - изпълнение на соло китара.
Соло китарата навлиза в аранжимента с тъжна и меланхолична мелодия. Постепенно изпълнението на този инструмент прераства в динамично хард рок и рокендрол звучене (подходящи дори за танцуване). Музиката става едновременно много мелодична и силно динамична, с кратки интервали между тоновете, което засилва игривото звучене. По този начин се илюстрира лирическия герой, който е много развълнуван, разгорещен в силния си устрем към набелязаната житейска цел. Той преживява силни емоции, но е обнадежден и изпълнен с вяра. Те му дават сили да приложи силна воля и успешно да се пребори с проблемите, като постигне добронамерените си амбиции. Вдъхновяващото изпълнение на соло китарата оставя у слушателя усещане за стълкновение между доброто и злото, както вътрешно - в душевността на героя, така и външно - в заобикалящия героя свят, тоест вътрешната борба в душата на човека намира външен израз в света.
2.4. Вариативна част.
Представлява кратка импровизация, в която се постига градация чрез най-висока амплитуда на напрежение и емоционално въодушевление у слушателя. Вариативната част се характеризира с радостно и весело звучене, защото илюстрира емоционалното въодушевление и душевния триумф при успеха на доброто в лирическия герой и проявите на неговите добродетели над омаломощеното зло.
2.5. Повторение на увода.
Тъй като лирическият герой е постигнал триумф над злото, той е обновен, пречистен - отново невинен, безгрижен и весел, както в младенческа възраст. Това проявление на героя, в музикално отношение се илюстрира чрез дословно повторение на експозицията, без никакви изменения.
2.6. Повторение на позицията.
Отново започва градация в музиката на песента. Емоциите се приповдигат под влияние на драматичния ритъм и трагичното изпълнение на певческия глас. Повторението на тази част от произведението, целѝ да илюстрира кръговрата в човешкия живот - редуването на радостта и тъгата. Затова в "Дете на времето", след преживяната кулминационна радост, отново следва трагичен музикален фрагмент.
2.7. Заключение.
Започналата в позицията градация, достига най-високата си кулминационна точка.
Заключението е аранжирано от клавишни инструменти. Те предават готическо звучене на частта, защото освен драматизъм и фаталност, в мелодията се долавя нещо зловещо. Песента наподобява музика от филм на ужасите. Пеещият глас започва да изпълнява възклицания на болка и силно страдание. Тези гласови стенания са в градация, която се осъществява чрез преминаване на стенанията във вербални възгласи на измъченост: "О не, Боже, не бих могъл да го направя!" Тези последни строфи се изливат в ужасяваща тирада. Краят се поставя от силен бийт, чийто аранжимент включва силни звуци от сблъскващи се, търкащи се едно в друго метални остриета. Финалният тон е в дисонанс, за да потвърди с непоколебимост трагичния край на сюжета.
Според мен, не само в същинската част чрез соло китарата, а и в заключението чрез клавишните инструменти, борбата между доброто и злото е представена дуалистично: душевната борба вътре в човека намира външен израз в конфликтите между хората навън в света. Този дуалистичен музикален и текстови изказ в песента "Дете на времето" дава по-пълна и цялостна представа за проблематиката, която не само конкретно - в дадена ситуация, а по принцип - при всички обстоятелства, се създава когато се сблъскат добро и зло. Поради тази причина сюжетната линия на текста, аранжимента и мелодията, дават универсален общовалиден отговор на универсален широко разпространен проблем, който срещат и се мъчат да преодолеят всички стойностни хора, стремящи се към високо качество в личния живот.
Също представлява интерес как гениалните музиканти от група "Дийп Пърпъл", създавайки светска творба, базирана на кратък художествен текст, който предава основния смисъл със силата на метафори и сравнения, както и на популярна музика от жанра на ужасите и трилърите, успяват да внушат на слушателя дълбоки духовни послания и да го подтикнат към мащабни философски размишления. Песента "Дете на времето" не е обикновено светско рок парче, ефектно със своите скандализиращи елементи. Това е един задълбочен философски труд, който зад паравана на светското и общодостъпно звучене, прикрива съществена информация от сферата на духовното познание. Именно тази завоалирана информация, макар и схващана от малцина слушатели с по-развито абстрактно и задълбочено мислене, е най-ценната ядка от шедьовъра "Дете на времето". Мисля, че се изисква огромно майсторство, за да успееш служейки си със светското, да предадеш духовното послание. Но този подход определено е най-точната формула, чрез която да направиш част от духовното познание, достъпно и възприемчиво за масите и хората с обикновено съзнание. Защото дори духовните послания на песента да не достигат до съзнанието на масовия слушател и той да не може да ги осмисли с разума си, все пак тези послания оставят свой специфичен отпечатък в подсъзнанието на обикновения човек и се възприемат интуитивно от него.
Отново се връщам към текста, за да поясня, че както музиката, така и той може да се разглежда в дуален план: ако слепци са всички наши лоши мисли, то всяка зла помисъл, проявена чрез негативна постъпка взима жертва, като ощетява нашето съзнание или физически организъм. Примерно гневът е "летящ куршум", който превръща в "жертви" невроните на мозъка ни. Съответно всяка добра мисъл създава рикошет, който убива лошите мисли и създава нещо позитивно. Примерно доброто отношение към ближните поражда у нас обич към тях. Благодарение на сполучливата метафора "рикошет", доброто неутрализира злото; следователно злата мисъл се унищожава, а добрата се изявява в дуалистичен план - като благородна постъпка външно в света, създавайки блага за околните и като лична проява вътрешно в човека, която дава благодат на душата, правейки я милосърдна.
Накрая споделям впечатлението си за грандиозност на творбата. Песента "Дете на времето" на група "Дийп Пърпъл" е грандиозна, защото засяга не само настоящето, а цялото време на минало, настояще и бъдеще от дълбока древност до наши дни. Произведението разглежда проблем, актуален за всички времена: изначалният подтик на Духа да сее добро, неутрализирайки злото. Тази песен ще остане актуална дотогава, докато всичко лошо не бъде изкоренено из основи и безвъзвратно елиминирано. Всеки проблем от всякаква величина и в личния живот, и в общия житейски пулс на цялото човечество се разрешава на фона на изразеното в настоящата творба шаблонно за всички артистични жанрове стълкновение между мрак и светлина. Тази особеност на песента "Дете на времето" я превръща в образец за шедьовър, в еталон за начин на творене и създаване на изкуство.
Естетическият аспект на музикалното произведение представя една привично мрачна и тъжна в тягостта си творба, която в основата на своето послание, обаче е съвсем светла и чиста, защото е носител на силна алтруистична идея. Тази идея се стреми да ни убеди, че макар животът да протича на фона на привидно сив и зъл свят, в своята сивота и злост светът носи скрити благоприятни условия за еволюция на доброто и добиване на истинност, както за отделния човек, така и за цялото общество. Защото ако не съществуваше вечен конфликт между светлината и мрака, ако не беше опонирането на злото, как тогава доброто щеше да побеждава, да се утвърждава, да прогресира. Тогава как щяхме да развиваме добродетелите си, да защитаваме благородни каузи, да се превръщаме в истинни и човечни хора?

Послеслов
"Твърдият" и "тежък" рок масово се нарочва като упадъчна музика, чието "агресивно" звучене умъртвява невроните в човешкия мозък. Дали това твърдение е лъжа или поредната заблуда, втълпена на масите, само можем да гадаем. Обаче е факт, че някои основни закони на Вселената, изучавани от Тайното знание и духовните учения на Вечната Истина, са достигнали до ума на обикновения народ, именно чрез творчеството на рок групите.
Песента "Дете на времето" на група "Дийп Пърпъл", която анализирахме в настоящата творба, не е екстравагантно изключение, а поредният красноречив пример.
Нека не забравяме, че творчеството и на други именити рок музиканти илюстрира проблемите на човечеството и дава отговорите, които ги разрешават. Ярък пример е личността на Джон Ленън, който "облече" цялостния си творчески процес във философски послания, пророкува бъдещето чрез евъргрийна "Представи си" ("Imagine"), стана неудобен с творческите си прозрения и бе успешно ликвидиран.
Следващ пример е вечната песен "Стълба към Небето" ("Stairway to Heaven") на рок група Лед Цепелин. Тази творба разкрива основен Вселенски закон, спазването на който извисява човешкия дух, откъдето идва и името на песента. Този закон гласи: "Един е всички, всички сме Едно". Той е многословно интерпретиран от Лед Цепелин в песента: "...ако всички заедно подемем този тон, тогава Свирачът ще ни разкрие смисъла... ...Когато всички сме едно и един е всички, ще бъдем твърди и непоклатими!"
Друг пример е песента "Възнесението на Юда" на метъл бандата Джудас Прийст. Дори заглавието на песента е своеобразен намек относно древна тайна, че Юда не е обикновен предател спрямо Христос. Искариотски е древен адепт, най-добрият ученик и най-близкият приятел на Иисус, защото доброволно е поел мисията да се прояви като предател. По този начин става възможна предприетата от Христос мисия за възкресение посредством разпване.
Въпреки че е възможно рок музиката да умъртвява невроните ни, цената си заслужава, заради специфичните послания на творбите, които ни обогатяват душевно и ни дават насоки за по-правилен начин на живот.
Някои хора твърдят, че не слушат тази музика, защото била изчерпана откъм идеи. Според мен, тя е изчерпана, защото преди това е дала всичко от себе си, а това "всичко" си струва да бъде харесвано.
Моят светоглед ме предизвиква да виждам творците в рок музиката като част от индиговите хора, които успешно реализират бунта срещу тъмнината в света. (Името на песента "Дете на времето" също е намек относно индиго децата.) Рок музикантите се държат скандално и почитат анархията, защото само със своето неконтрулируемо поведение, те успяват да проправят път за кротките кристални деца на мира. В бъдеще кристалните творци ще създават красиво и хармонично изкуство, защото низшите страсти в човека ще бъдат отдавна превъзмогнати. Благодарения на бунта в изкуството днес, ще се твори кротко и омиротворено утре. Тогава, с помощта на кристалните деца, ще се загърбят лицемерието, притворството, подмолността. Чрез положително мислене, благородни стремежи и намерения, популярното изкуство ще добие други стойности и измерения. То няма да се стерми да илюстрира недъзите в обществото, а ще интерпретира красивите обществени прояви като създава естетични шедьоври. Те ще допринесат за създаването на пълен разцвет в изкуството.
Затова песента "Дете на времето", макар да е бунтарска творба, загатва бъдещото проявление на човешките души. Чрез ефекта на "рикошета" тя описва пътя за спасение и съхранение на онези, които са готови да допринесат за утвърждаване на доброто в света. Затова изцяло от нас зависи коя позиция да изберем: дали да сведем смирено глави в очакване на "рикошет" или да стреляме по другите с "летящи куршуми", докато някой от собствените ни изстрели рикошира в нас. Но независимо какъв е нашият избор, той ще бъде единствено в услуга на Светлината, защото при всички условия Доброто ще победи.


Категория: Музика
Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.10.2017 11:35
А кога дойде онзи, Духът на Истината,
ще ви настави на всяка Истина.
Ев. И. 16:13


   Във физическия свят, който ни заобикаля, ние сме свидетели на следното явление: колкото по-високо е дадено възвишение (хълм, планина, връх), на което стоим, толкова повече се разширява линията на хоризонта и се увеличава пространството, което очите ни виждат. Колкото по-ниска или вдлъбната е низината (равнина, долина, плато), където сме застанали, толкова повече се ограничава хоризонталната линия, а гледката пред очите ни се свива.
   Ако се придържаме към идеята, че съществува абсолютна духовна реалност, а физическият свят е само нейно илюзорно отражение, то физическото явление, което описахме по-горе е само илюзия (посредством материята) на реален закон, който съществува в абсолютната истинност на духовната същност. (Много съвременни учени застъпват идеята, че на практика материя не съществува. Това, което нашите физически сетива улавят като материален свят, всъщност е сгъстена енергия. Най-малката градивна материална частица не е атомът, а флуидът. Той е изграден изцяло от светлина и тази особеност красноречиво говори за духовната същност на енергията, с която се гради физическия свят.) Трудно е да приемем подобна парадигма, поради факта, че ние осезаваме само с физическите си сетива, а духовните такива или са слабо развити, или почти не са.
   Но нека поразсъждаваме, за да отговорим защо при възвишенията хоризонтът е по-широк, като видимостта нараства, а при падините той е по-тесен, като видимостта намалява. Да потърсим отговора в смисъла на понятията "връх" и "низина". Те имат както конкретно, така и абстрактно значение. "Връх" наричаме не само възвишенията, които изкачваме за здраве във физическия свят. "Връх" са също амбициозните цели, които човек си поставя в своя професионален живот: той се стреми да постигне кариерно развитие, обществено положение, награди и признание за постиженията си. Често се употребява израза "Издигнах се в обществото." По същия начин хората, които нямат успехи, казват: "Пропаднах в обществото.", "Аз съм на ниско стъпало в йерархията."
   Но положенията "високо" и "ниско" имат отношение не само към светския живот. Те добиват смисъл също при еволюцията на душите и напредъка в духовния свят. Казваме, че някои хора са "извисени", а други - "низки" или "принизени" в своите духовни стремежи, нравствени ценности и морал. Едни от нас се извисяват, защото са развили добродетелите си, други се принизяват, защото техните добродетели са деградирали.
   Разсъжденията, които споделих, ме навеждат да мисля, че физическите явления "връх" и "низина", които описах в началото, напълно се припокриват и детайлно описват явлението за възход и падение на душите в духовния свят, (което изложих горе при абстрактния смисъл на положенията "високо" и "ниско").
   Съобразно йерархията в духовния свят, когато преодоляваме трудности, в действителност ние устояваме на страдания. Като спазваме моралните норми и произтичащите от тях нравствени ценности, успешно развиваме нашите добродетели във възходяща посока. Тогава получаваме усещане, че се изкачваме в духовната еволюция, защото реално осъществяваме битуващите у нас подтици и стремежи към върха. Готвейки се да станем по-добри човеци, в действителност се стремим да стъпим на следващото стъпало в духовната йерархия, тоест да се превърнем в светци или адепти. Като следваме пътя към върха усещаме, че колкото повече развиваме добродетелите си (любов, мъдрост, истина, правда, милост, състрадание, честност, доблест и т. н.), толкова повече се разширяват мащабите на собствените ни съзнание и светоглед. Мислите ни стават по-разкрепостени, по-толерантни и закостенелостта постепенно отстъпва място на нашето "широко скроено" разсъждаване. На базата на този разширен кръгозор, стремежът ни към познание, себепознание и тяхното търсене, се пробужда все повече. Хората с пробудено съзнание разсъждават по-правилно, като мислят не само за личната изгода, а и за общото благо. Причината е, че разсъжденията на такива хора се обогатяват от техните високо развити добродетели и духовни ценности. Будността на съзнанието поддържа висок праг на личната съвест.       Тази особеност формира умение за ясно разграничаване на доброто от злото, на добронамерените постъпки от злонамерените. По този начин се осигурява способност за постигане праведен житейски път. Добива се умение за адекватна защита на правдата и истината. А според окултните учения истината не се обяснява с думи - тя се живее. Следователно праведният се е научил да живее истинно и да придобива истинния живот. Такъв човек умее да живее пълноценно, като отстоява принципите и идеалите си. Той е пълна противоположност на жалкото съществуване на деградиралите индивиди, дълбоко вкоренени в потребностите на гъстата материя. Умението да се живее истинно, носи голямо блаженство на душата и неспирна вътрешна радост на духа. Човек се чувства балансиран и в хармония със собствената си същност. Истинният живот, можем да определим като символ за "връх" в духовния напредък. От този връх се разкрива безкраен кръгозор, благодарение на който се добива отлична видимост чрез добре развитите духовни сетива. Такъв човек започва да вижда с разума си, което във физическия свят се проявява като видимост чрез съответен орган в мозъка - хипофизата или т. нар. трето око. Умението да се вижда с духовните сетива е способност да се съзира не само физическия облик на материалните тела, а да се разбира какво става в душите на хората, т. е. да се отгатват мислите, желанията, вълненията на другите, да се усеща тяхната духовна същност, да се "чете" в техните съзнания. Според мен умението за зримост в душите и особеностите на другите хора е най-високата "амплитуда", до която може да се докосне собствената широта на хоризонта в реалността.
   Противоположност на върха е низината или падението. Колкото по бедна е дадена човешка душа, толкова по-ниско стъпало заема тя в духовната йерархия. Често се употребява твърдението, че непробудените души са слепи. Ето защо, колкото по-надолу в развитието е душата, толкова по-тесен е хоризонтът на видимост за нея, толкова по-малък кръгозор обхващат духовните ѝ сетива. Поради духовна слепота някои хора не са в готовност за проява и развитие на своята добродетелност. Заради незрящото си състояние, те не могат да изградят у себе си никакви нравствени норми и ценности, адекватни на морала за духовно съществуване. И във физическия, и в духовния свят, когато човек се намира в ниското, не само видимостта, но и светлината е ограничена за него. А липсата на достатъчно светлина крие риск да се изпада в заблуди. Затова низшите хора остават с недоразвити и закърнели добродетели - те най-често се заблуждават, че проявата на някаква добродетел и извършването на добрина е акт на наивност или глупост. Заблудени са за ползата от доброто - мислят, че като го сторят, ще навредят на личната си изгода. Те не успяват да разберат, че добрата постъпка не само носи радост и полза за този, на когото е направена, но тя допринася радост и обогатява душата на своя извършител. Следователно заблудата е следствие от недостатъчна видимост, поради ограниченото количество светлина в съзнанието на непробудените души. Под влияние на своето затъмнено съзнание, спящите души се влошават, защото развиват отрицателни качества като: себичност, егоцентризъм, егоизъм. В следствие те стават злобни, завистливи, мразещи, ненавиждащи, лицемерни, притворни. Колкото по-силни са тези качества у лошите индивиди, толкова по-отдалечени са тези индивиди от истината и истинния живот.      Такива хора не са способни на пълноценно съществуване и са лишени от благодатта да се радват и виждат красотата на пълния живот. Вероятно непрекъснато проявяват злоба, защото изпитват постоянна неудовлетвореност, че не са живели достатъчно, че другите хора имат повече материални придобивки от тях. Затова много често задават въпроси от рода: "Аз кога ще живея?" или "Кога най-после ще си устроя живота?" Те измерват щастието с непрекъснатото удоволстване, голямото количество скъпи предмети и парите. Не умеят да прозрат, че животът е училище и щастието се изпитва всеки път, когато успешно издържиш поредния изпит. А за да вземеш изпита, обикновено се подлагаш на страдания. Е, как лошите хора да почувстват удовлетворение, щом не искат да изпитат известна мъка, за да прогресират и след това да се зарадват от наличието на резултат. Лошите същности вечно лелеят за химерата "розов живот". Но никога не я достигат, защото алчността ги подтиква вечно да са недоволни от всичко. Колкото и шансове за пълноценен живот да се дават на злодеите, те вечно ще ги пропускат, защото умовете им са слепи, а сърцата безчувствени. Такъв е резултатът от непробуденото съзнание - живот в съновидение.    Пълноценното съществуване на будния ум задължително се обуславя от висока степен на свръхсъзнание и самосъзнание. Тези степени се постигат само от хора, които се стремят да живеят Божествен живот, следвайки волята на Бога. А лошите хора изключват Божествеността, независимо дали вярват или не в Бог. Затова спящите умове са с неудовлетворени потребности, но не могат да измислят нищо съществено, за да променят положението си. Те се движат инертно в процес на инстинктивно "живуркане", изразяващо се в удовлетворяване на чисто физическите потребности на материалното си тяло и трупане на съмнително необходими вещи. Тази инертност на физическия инстинкт и безусловния рефлекс ги превръща в животински вид, който затъва в гъстата материя и отдава изключително значение на парите, защото само чрез тях може да оцелява в нея. Този вид хора остават слепи дори за красивите прояви на природата в материалния свят - нещо, което осезават всички животни.
Благодарение на споделените по-горе разсъждения, става ясно защо духовните слепци не могат да разберат начина, по който са щастливи онези с пробудени съзнания.
   Като пояснение, споделям, че върховете и низините в материалния свят на Земята са отражения на извисяването и падението в духовната реалност, понеже всяко физическо явление и съответстващите му закономерности отговарят на строго определен вселенски закон в абсолютната реалност, част от която е духовният свят.
Накрая ще си позволя допълнително да се спра на още едно физическо явление - идеално правата линия на хоризонта. Независимо колко се издигаме или снишаваме, линията на хоризонта винаги остава безупречно права, като съответно тя също се стеснява или разширява. Предполагам, че тази особеност във физическия свят конкретно съответства на правата мисъл в човешкия ум. Причината е, че само правата мисъл спомага разширяването кръгозора на съзнанието и трансформацията му в самосъзнание и свръхсъзнание. Но хоризонтът се запазва прав също, когато слизаме в ниското. Вероятно, щом правата мисъл не се губи, когато бива ограничаван мирогледът, то той не е особено зависим от нея. Това предполага, че широтата на светогледа се постига предимно чрез развитие на добродетелите и изграждане на нравствени ценности у човека. Затова, според мен, е възможно деградиралите индивиди да съумяват да запазват правилността на своето мислене, макар да постъпват недобродетелно. Ето защо има лоши хора, които осъзнават своите неправилни постъпки, на базата на умението си да мислят правилно. И тази особеност е прокрадната възможност те да коригират постъпките си и да започнат да вършат добро.
   В множеството случаи, обаче правата мисъл у злодеите не се ползва за добро. Тя им помага да изградят безупречно механично комбинативно мислене. Заради своята праволинейност, то притежава силна логика, макар да е лишено от всякаква сърдечност. Затова подобен начин на мислене е много егоцентричен, обслужващ единствено личния интерес и винаги невалиден за общото благо на социума.
В скоби отбелязвам, че правата линия на хоризонта, може да се ползва като доказателство, отричащо широко разпространената и непоклатима теза за сферичната форма на нашата планета. Защото ако Земята е кръгла, то колкото по-високо се изкачваме по нейните върхове, толкова по-силно трябва да се заобля хоризонта. Но това никога не се случва. А за да ни убеждават в тази фалшива теза, се произвеждат фотоапарати, които автоматично заоблят гледката в обектива. Затова можем да намерим както снимки с объл хоризонт, така и снимки с права хоризонтална линия, понеже не всички от тях се обработват. Но да приключим с това леко отклонение от темата, понеже то е обект на друг философски труд.
   В заключение, изтъквам мнението на водачите и последователите на духовното познание относно туризма сред природата: те препоръчват ходене по планините и изкачване на планинските върхове; според тях обикалянето на всички останали обекти в природата е само обикновена разходка. Може би, когато изкачваме възвишенията във физическия свят, не само насищаме организма си с по-силна природна енергия, а отключваме в нашите сетива стремеж да гоним "върховете" на духовната еволюция и йерархията в Божествения свят. Дали близостта до физическото небе не символизира приближаване до Небесата? Защото нашите усилия да преодоляваме трудности и страдания, несъмнено каляват волята и усилват характера ни. Но нима усилията да изкачваме планинските върхове и да вървим по трудните местности на планините не допринася също за нашите силна воля и устойчив характер? А те са важна необходимост, ако искаме да развиваме основните човешки добродетели: добро, правда, любов, мъдрост и истина.
   Относно тези добродетели, завършвам със заповедта на Учителя Петър Дънов:
"Обичай съвършения път на истината и Живота.
Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
Само тогава ще ме познаеш и Аз
(визира се Бог) ще ти се изявя."

"Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после - мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".
Иак. 3:17 
Категория: Изкуство
Прочетен: 518 Коментари: 0 Гласове: 1
19.10.2017 11:05 - Есенна тъга
(поезия в проза)

Есента почуква на моя прозорец с мокри измръзнали пръсти от дъжд студен. Танцуващо жълто листо ми помахва със слънчеви багри. То прошепва носталгия от раздялата с обилно слънце и радостни дни. В тях се къпеха бодри, блажени всички цветя, треви и пчелички. Угасват птичите песни. Отпътуват прелетните птици. Замества ги гласът на тъжно пиано, в съседство на моята стряха. Тя слуша неговата мъка и се сгушва изнемощяла от хлад. В цветовете долавям навяващ тъгуване стон. Те безпощадно се разпиляват от върхушките. По дърветата нахален вятър разплита разкошни пъстри наметала. С тях той тича по улиците и нарежда дебели килими. Нозете ми потъват в обилната им мекота, но не изпитвам наслада, ни някакво щастие... а вяло огорчение и съжаление към мъртвата плът, по която стъпвам. Поглеждам измокрените оголели черни клони над мен. Душата ми също пролива най-печалния пороен дъжд. Всичко, което ѝ остава, е само едно притъмняло заоблачено небе.
Категория: Поезия
Прочетен: 289 Коментари: 0 Гласове: 0
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237928
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031