Поздравителна картичка, апликация и скрапбукинг, авторска техника, изцяло ръчна изработка, надпис с туш

 

1.

Като на бунище съм захвърлила душата си.
Ровя в нея да намеря недогризан залък.
Днес тя струва "нищо".
Вместо нея, трябва да си купя евтин камък,
за да спра да мога да обичам.

Като в бездна стене моят дух ненужен и съсипан.
Той протяга пръсти разкървавени,
за да вземе в шепи малко слънце,
но уви, не го достига
и все пише мрачни рими.

Всичко истинско се пише с кръв,
а мастилото е за ония,
дето няма к`во да кажат.
Затова ми пръстите кървят.
Тя, трънливата съдба, не спря да ги съдира.

Коленете ми са цели в рани от препъване,
докато тичам да догоня някакъв "покой",
в който щастие намирали нещастници.
Кой ги лъже толкова безотговорно?
А защо нещастието е така наивно?

Казват: "Не е важно, че си паднал.
Важно е да се изправиш след това."
Но когато вечно се изправяш - гледаш да не паднеш пак,
и за баланс, свикваш да поглеждаш все надолу,
да стоиш с наведена глава.

Тъй забогатяваш с навик вреден -
вечно да се сгромолясваш с грохот водопаден,
себе си да разпиляваш като капчици вода;
да е трудно да се събереш отново - цял,
да се побереш във малкото пространство на върха.

Трудно ми е да си събера ума и да мисля с острието на игла.
Казват, че "сълзите идват от сърцето, не от мисълта".
Ето затова, мога да си събера сърцето - цялото
и да имам сили да пулсирам в ритъма на недовършен плач
със мелодия от кървава сълза - поредна.

Както си тъгувам сам-самичка,
в миг ме навестява радостта, не за последно.
Всички стават с мене дружелюбни...
и са трогнати от мен,
и ме търсят за компания...
Под това те крият булото на злобата и завистта.

Но приятелите, само двама-трима, по едно познавам:
не могат да копират на усмивката лика.
Те усмивки истински и топли всеки миг за мен създават,
моята душа със обич, вярност сгряват,
за да пресъхне в мен поне една сълза.


2.

Прибирам се от бунището...
влача си душата...
превързах ѝ раните.
От плачещите ми очи се търкулѝ
пресъхналата кървава сълза.
Превърнала се бе в червен диамант -
твърдостта на моето сърце.

С тази твърдост мога всяка болка и тъга да претърпя,
за да бъда някому нужна и аз след това.
Камък не купих, но с моя кървав диамант в гърдите,
всеки въглен правя чист кристал,
всяко страдание претворявам в чиста любов.

Някои камъни са скъпоценни,
защото са диамантени сърца.
Те не се купуват. Създават се.

 

На Даниела

Пожелавам слънце в твойте длани
и лъчи в косите разпиляни,
нежна светлина в очите,
обич до безкрай в гърдите!

Здраве, щастие - накуп,
да обсипват всеки леден студ
и да стоплят незаслужена печал
със усмивка цветна върху образа ти бял!

Да е пъстър твоят празник днес!
Да празнуваш също утре,
в другиден, ден след ден и след това!
Да се радва твоята душа!

Празникът ти с близки хора, да е споделен!
Ако може и със мен!

Аз прегръдка силна ти дарявам
и целувам двете ти страни!
В твоя ден рожден, ти пожелавам -
вечно весела бъди!

 

На Анастасия

Снежинки с кокичета нежно разцъфват в косите ти,
чистотата на снега се отразява в очите ти.
С ласкава длан погалваш снежинките,
стапяш студа им в топла милувка

и разплакваш с добрата си душа
острите кристали на леда.
А над теб е огряла Витлеемска звезда -
знак, че си родена на света.

Блесни кат` таз звезда,
свой лъч от слънцето грабни!
Да си здрава, весела, засмяна,
радостна, щастлива, обичлива!

По снежни планини да тичаш,
призвана от триумф на върхове,
а успехът пълноценен да те следва първа -
винаги, без крачица в застой!

Бъди във непрекъснат устрем
тъй както минзухарът първи огън пали
във слънчева окраска насред студена белота
и ледени снежинки превръща в пъстри пролетни цветя!

     

Светлината небето обзема,
вплита мека и нежна дантела
в клоните на дървеса.
Мракът бавно напуска света.

Вън е есен, гората е гола,
непринудена в своята красота.
А в дантелата й от клони
бавно узрява деня.

Щъкат хора в мравуняк "човечество",
бързат времето да прередят,
да догонят секундите ценни,
да се отпуснат в прегръдката на успешна съдба.

Всяко вчера замества се с утре
в настояще от чувства и страст.
В мирозданието всеки откършва
своето малко късче живот.

Светлият ден е просторен.
Хоризонтът зове ни душите
и обсебва нашите сетива,
за да достигнем безкрая.

Да заключим телата си в тлен,
да обезсмъртим духа ни с живот,
да оставим неизменно след себе си
поне малка частица пречистен живот.

А плодът есенен - сочен и сладък,
узрял в кичести корони на дървеса,
е плод на изобилно лято -
миг преди да го сполети есента.

Смислен плод на живота съзнателен,
творен от всеки лъч виделина
е награда неизчерпателна
за възрадване на човешкостта.

Неотменно оставяме своя следа -
увековечена, обезсмъртена, отвъд -
в крехко безвремие на небитие -
завинаги, вместо тук и сега.

Изстрадан е всеки къс мечта.
Ала мечтите - събирани, вярвани,
оцеляват за множество изгреви
и за всичките залези след живота.

Няма смърт. Тя е болна илюзия
на есенни краски отмити от зимния сняг
в белотата, на който разпуква се пролет поредна
в кръговрат на животворящи човечни дела.

 

 

Традиционно ръчно изработени снежинки за Коледна украса. Идеите са авторски.

Релефен сувенирен комплект с етно мотиви - картичка (миниатюра) и книгоразделител
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка

Миниатюра (декоративно пано)
Идеята е частично взаимствана.
Апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка 

Дамска или сватбена поздравителна картичка (миниатюра), 
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка 

Сувенирен комплект (миниатюри) - поздравителна картичка и книгоразделител,
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка

Дамски книгоразделител (миниатюра), апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка

Сувенирен комплект с флорални мотиви -
поздравителна картичка и книгоразделител
Апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка