(историческо есе)
https://imamsobstvenomnenie.blogspot.com/2023/01/blog-post_28.html
Повечето факти в това есе са споменати по памет, понеже не помня къде съм попадала на съответната информация. Ако бях държала на точния цитат и точния източник, тази творба нямаше да се случи.
Данните, които споменавам тук, не са научно доказани от екзотеричната наука. И скоро няма да бъдат, поради ширещата се пропаганда в българската и световната история, заради политическите интереси на "силните на деня".
Това, което им остава на моите читатели, е просто да ми повярват и да ми се доверят, защото съм се стремила да съм максимално обективна. Това което пиша се откъсва от сърцето ми и по-малко е творчество на ума ми... Все пак аз съм жена, затова пиша предимно с душата си.
ЧАСТ 1
Всички етноси, които живеем на територията на България, се наричаме българи. Затова по националност, македонците като граждани на държавата България, са българи.
До скоро, самите българи бяха лъгани, че техните корени са в грозните хуни на Атила. Затова ми е интересно да разбера, как българите, без да знаят, че самите те са древните траки знаеха, че македонците са чистокръвни българи.
Винаги, когато казвам, че съм македонка, по-точно наполовина македонка, българите ме поглеждат и ми казват: "Значи си българка." Когато ми отговарят по този начин, се обиждам. Фактически, моят събеседник, говори с думите, написани в учебниците по история, с които се манипулира масовото съзнание.
Подобна констатация звучи обидно, защото "значи си българка" означава - ти нямаш собствен, идентичен, уникален, автентичен корен. Ти нямаш минало, ти си българин, който се мисли за някакъв измислен и този измисленият е само част от "фолклорна област" в България.
Съвсем наскоро, търсачите на истинската история откриха, че коренът на българското племе, е в древните траки. Тракийските племена са доста по-вид, но основното племе се нарича "пеласги". Следователно, древните траки са пеласги, а българите са древните траки. Те винаги са живели на тази територия. При преселението на народите, са мигрирали и създали Волжска България. Част от тях са се върнали на наша територия през 681 г. с отдавна създадената България на кхан Аспарух. Изповядвали са вярванията на древните траки. Тези вярвания са еволюирали в религиозното учение Тангризъм. Неофициални източници твърдят, че още по времето на Муртаг (Омуртаг на гръцки), българите вече са били християни.
За цар Борис се знае, че почти е избил аристокрацията на българите, за да ги принуди да сменят Учението на Тангра с християнската религия. Какво точно са сменяли, след като вече са били християни, не мога да разбера. Това е една от мистериите в българската история. Неофициално се знае, че цар Борис е бил католически масон. Затова аз мисля, че при своето управление, той тайно е обслужвал интересите на Западна Европа. За да отслаби силата на българския ген, той е избил цвета на аристокрацията в България. И до днес това се усеща, защото почти нямаме боляри.
Според неофициални източници, македонският корен се намира в Егейска Византия (Южна Македония), откъдето са родом Александър Македонски и неговите македони.
И днес масовото съзнание се манипулира от съвременните историци. Те се опитват да ни убедят, че македоните на Александър са претопени като племе, заради многобройните битки, които са водили. "Днешните македонци нямали нищо общо с македоните.". "Мръсните македонци" били "чисти българи". По същия начин българите ги лъжат, че траките са претопени, а тук живеят хуни, смесени със славянска кръв.
Понеже наричаме македонците българи, те започнаха да си присвояват българската история. Ето защо, нашите царе имат паметници на територията на Южна Македония.
Пак не разбрах, кой кого обидил повече от другия. :)
ЧАСТ 2
Моето виждане е следното: разделянето на Македония на Северна и Южна е абсолютно правилно и необходимо. Разделянето щеше да е неефективно, ако тази територия се беше разделила на западна и източна, както е при Европейския съюз. Според мен, с отцепването на Южна Македония, македонците поставят начало на собствена идентичност и нация. Това се случи сравнително по мирен път. Нравът на македонците е доста импулсивен и горещ. Тази черта се засилва, колкото по на юг се движим, като географско положение. Тази импулсивност прави македонците добри в битка. Дори съществуват анекдоти и филми, че за македонецът е характерно да се бие, заради самата борба, без да има някаква кауза или причина.
Задавали ли сте си въпроса защо в училище се изучава културата на западно-европейските народи, които са ни чужди, като манталитет и душевност, а не ни преподават почти нищо за Балканските народи, част от които сме и ние. Накрая оставаме в опозиция, понеже македонците не искали да стават българи. Но това не е съвсем така...
Всички революционери - и български, и македонски, в борбата им за освобождаване на България и Македония от Османско иго, са имали допълнителна кауза: македонците да останат в България и също да се нарекат българи. Тоест имало е уговорка, че ако българи и македонци се освободят заедно, македонците, намиращи се и родени на българска територия, ще добият българска националност. В момента това още е така.
Има един особен революционер в македонската история - Райко Жинзифов. Той е писател, поет, учител. Той е имал каузата цяла Македония да се обедини автономно. За съжаление, това не се е случило и до днес.
От написаното до тук, можем да направим извод, че още в борбата за освобождение от Османско владичество, македонците са имали допълнителна задача: да се обединят Северна и Южна Македония, като македонското население на територията на България и Гърция, се присъедини към единна Македония.
Тъй като част от Северна Македония, все още се намира на териториите на България и Гърция, аз имам следния въпрос: моите роднини македонци в Гърция, трябва ли да се чувстват гърци не само по националност, но и по произход? И аз, по националност съм българка, но по произход в мен тече и българска, и македонска кръв.
ЧАСТ 3
По време на Османското владичество, българи и македонци сме били под османска власт. Турция, също е била под османска власт. Моето виждане е, че македонците повече са се борили да са независими, от българите. Затова в неофициалната история има един неписан цитат, че "България е била освободена от Османско владичество повече благодарение на македонските комити, отколкото на българските хайдути". В днешно време, българските историци се опитват да изтъкнат, че македонците са българи, за да изглежда, че българите сами сме се освободили от Игото.
Истината е, че българи и македонци сме били много сплотени и добре подготвени и заедно взаимно сме се освободили. Ние сме имали отлично организирано революционно движение от интелигентни, високо образовани младежи масони. Да не забравяме, че Левски и Ботев са българи и едни от най-влиятелните масони за времето си. За съжаление, и двамата почиват много млади, и двамата имат мистериозна смърт; в смисъл, че е можело да бъдат спасени. А неписаната история на България казва, че и двамата са погубени от българите и заради българите.
Ще се опитам да отговоря на следния въпрос: защо българите сами предават своите герои, по времето когато са ги освобождавали от османска власт? Първите 200-300 години под Османско владичество, България е процъфтявала изобилно. Наложената османска власт е позволявала на българското население да има паспорти, да пътуват извън страната, да има собственост, дори да се строят черкви. Условие било черквите да са по-ниски от джамиите, защото официалната религия е била ислям. На територията на България още функционират манастири, построени от турци по време на Игото. Става ясно, че българите тогава са имали права, право на занаят и препитание, право да изповядват собствените си убеждения и религия. Имало е и богати българи - чорбаджиите. Такива права не се дават на робите.
Именно чорбаджиите са се поблазнили от властта и парите, които са имали османците на наша земя. Затова имотните българи решили да планират как да превземат тази власт в свои ръце. Решили са, че това може да стане, само ако България се освободи от османлиите и чорбаджиите добият власт да управляват Родината.
Затова чорбаджиите отворили личните си кесии и решили да "спонсорират" Априлското въстание. Първите бунтове започват от богатите български градчета: Котел, Копривщица, Калофер, Карлово, Панагюрище и т.н.
До този момент не е имало насилие между османци, турци и българи. Дори под владичество, българите са имали добър поминък, били са доволни от своето положение, спокойни от управлението на страната ни за момента. Дори българите на доброволни начала сами са давали синовете си в турската армия. Издръжката на един еничар била на пълен пансион и като войник го подготвяли да стане безстрашен воин. Какво по-добро възпитание и обучение за един младеж? Много момичета доброволно са приемали ислям, а в харемите младите жени имали активна дейност, понеже ги образовали, учели ги на изящни и приложни изкуства, на обноски.
След като османците усетили размириците сред българското население, те се почувствали принудени да потушават навдигащите се бунтове. Тези които се бунтували не били много. Повечето народ е бил по нивите и се е занимавал с поминъка си. Все едно му било кой ще го управлява, щом живее спокойно.
Постепенно на българска територия започват зверства, най-кървавото от които остава Баташкото клане. Тогава започва и принудителното приемане на ислям от българите. Затова в много български народни песни се пее за "робство". Но да не забравяме, че тези обстоятелства са били "подкладени" от нашите богаташи, алчни за власт и имане. Те били хем страхливи, хем мързеливи, хем лакоми. От всички чорбаджии единствено Любен Каравелов е станал революционер и е раздал имането си в подготовката и реализацията на революционната дейност.
ЧАСТ 4
За мен най-интересната, колоритна личност от българските революционери, е Георги Сава Раковски. Обичал е да го наричат Георги Македон. ("Македон" означава "висок".) Бил е едновременно и масон, и дервиш. Това показва, че той не е бил против езотеричния ислям. Освен това е бил и творческа личност. Цялата идея, за национално-освободителна дейност при Освобождаването ни от Османско владичество, е негов мащабен проект. Този проект е бил приложен от Левски.
Фактите, които най-много ме вълнуват в българската история - това е смъртта на Ботев и Левски. Вече не е толкова пазена тайна, че и двамата са погубени от българите, тези българи, които не са искали да се освобождават от Османско владичество.
Всички сме чували, че завеждането на заловения Левски до бесилото, се е извършило само от две заптиета. Може би турците са се надявали, че по този начин българите ще се опитат да спасят своя герой. Но се оказва, че Левски е освобождавал народ, който не е искал да бъде освободен. Затова западните историци "нападнаха" Левски, че е бил "терорист".
По-мистериозна ми се струва смъртта на Ботев. Неговото убийство не може да бъде доказано, затова се води за самоубийство. Случва се така, че Ботев остава за малко с най-добрия си приятел от революционерите. Не е имало никакви свидетели на случващото се. Останалите от четата само са чули изстрел. Когато са попитали Ботевия другар, какво се е случило, той отвърнал, че Ботев сам се е застрелял, незнайно по какви причини. Към края на есето сме, затова питам: това ли е българският народ, който уж е искал да се освободи от владичество, а е убивал своите герои? И днес сме същите "готованковци". Чакаме някой отвън да ни "пороби" и да ни оправи финансовото положение. Политиците си ги избираме ние. Каквито са политиците, такъв е народът. И на края, не в контекста на творбата, но по необходимост на сърцето, да си спомним за Божи гроб. Там на Голгота, християнство, ислям и юдаизъм са равнопоставени пред очите на Бог и на целия свят. Това е единствената точка в света, където основните монотеистични религии - и трите ни подсещат за Христос - най-големият Освободител в света. На това място няма значение коя религия изповядваш, даже може да ги изповядваш или приемаш и трите. Важното е това да те прави човечен. Има ли по-човечни от тези, които са заложили живота си, за да дарят свобода другиму? Нищо на този свят не се дарява, всичко си има цена, най-вече Свободата. Пътят до нея, във всеки човешки живот, е лична Голгота.Част от информацията в есето не е научно доказана и трябва да се изследва допълнително.
1. Мисията на Луцифер в отминалата Епоха Риби. Общоприета информация пояснява, че името Луцифер означава "носител на светлина". А според Тайната доктрина на Блаватская, Луцифер е "Първият Син на Бога". Този факт неотменно пояснява, че Луцифер не е просто паднал ангел, а сгрешил Син Божи и паднало божество. Неговият произход е божествен, като този на Христос.
Отново ще се позовем на общоизвестното, че това същество е било много мило на Бог и много близко до Бог, така както и Христос, който също е Син Божи.
Ако поляризираме двете същности - Христос и Луцифер, можем да определим, че Христос е божество на Светлината, а Луцифер е божество на тъмнината.
В моето окултно есе "Луцифер, Христос, Новото човечество" в този блог изтъквам, че ние хората се стремим да служим на Бог, но сме заровени в най-гъстата материя на Ада, наречен Земя. Тази материя същевременно е отразена илюзия на реалността в Рая. Благодарение на илюзорността на света, ние се развиваме духовно и добиваме представа за истинската същност на нещата.
За да скъсаме договора с Луцифер, е необходимо в условията на Луциферовия ад, да приложим Христовия Рай. По този начин ангелите на Светлината могат да ни помагат в Пътя на Живота, когато търсим Истината и тя ни прави свободни винаги да избираме Доброто. Стигам до извод, че не е необходимо да скъсваме договора с Луцифер, щом се раждаме в неговия ад и не можем да останем в Божията Любов, без да се прераждаме. За момента е по-добре да ползваме Луциферовата същност, за да еволюираме духовно, чрез тежките адски страдания тук, на тази Земя. Но методът на Луцифер е такъв, че той трябва да ни прати мрак и мъки, за да оценим колко по-добре се развиваме в Христовите условия на Светлина и Любов. Понякога нашата карма толкова много е назряла от грехове, че е невъзможно изкупление в Светлината. Трябва да се сблъскаме с мрака, Луцифер да ни дойде на помощ с неговите отрицателни методи. Да не забравяме, че от най-черните и грозни въглени, се "раждат" най-красивите и сияещи диаманти. От най-тежките страдания, наложени от Луцифер, се създават най-чистите и благородни души.
Щом сме се съгласили пред Бог, относно Неговия план за нас в настоящата инкарнация, не бива да роптаем срещу злото и трудните житейски условия, които ни застигат. За момента, за нас, те са най-добрите приоритети. Не бива да отхвърляме Луцифер, чрез който тъмната страна на самия Бог работи в нас, за да ни даде добър урок. Наложително е да изтърпим злото в света, предназначено за нас, без да упорстваме.
Правилно е да служим на Христос и Бог. Но когато имаме извънредни прегрешения, се налага да се развиваме по методите на Луцифер. Както казва Учителя Петър Дънов, "при всичките условия" трябва да служим на Бог и да се радваме на живота, който Той ни е дал. Дали ще изпълняваме уроци от Христос или от Луцифер, и в двата случая, е все служене на един единствен Бог.
Всички човеци, които са живели на света, добили са святост и са постигнали своята духовна трансформация, безропотно са понасяли злини отвън, за да изкристализират Доброто и Любовта към Бог в душите им. Неслучайно съществува поговорката "На злото отвръщай с Добро." Неслучайно Христос е казвал, че когато ти ударят плесница, трябва да обърнеш и другата страна.
Сега е моментът да поясня, че добро-зло са херметически принципи на противоположността. Чрез тяхното последователно противопоставяне в живота ни, ние придобиваме Любов, Мъдрост, Истина, ставаме по-истинни хора.
Според мен, мисълта на Христос за двете плесници е Неговата изконна връзка с по-големия Му брат Луцифер. В тази връзка трябва да търсим смисъл да претърпяваме злото, а не да му се противопоставяме. Заради своята деструктивна природа, злото става опасно, ако се борим с него. То може да ни унищожи. Но ако го подминаваме тихомълком, то остава безсилно, защото не може да черпи енергия от нас.
Това което изследвам в настоящото есе е защо Луцифер е отхвърлен от човеците, та те дори го ненавиждат. Нали името му означава "носител на светлина"? Нали той е княз на този свят и като княз, умело се разпорежда със страданията в душите ни - да ги преживеем и преодолеем според Божествения план.
Стигам до извод, че Бог не е отхвърлил Луцифер. Щом го е поставил да направлява света според Неговия план, значи гради някакво доверие към своя син. Бог е търпелив. Той търпи всякакви грешки - и човешки, и ангелски, и божествени. Той търпи всички свои създания, защото Сам ги е направил такива, каквито са. Отклоненията от правилния път са само допълнителни условия, за в бъдеще да сме по-внимателни и да постигаме житейските задачи с повече лекота, защото вече сме минали лошите условия и можем да ги преодоляваме да не ни въздействат пагубно. Когато си стигнал дъното, няма накъде повече да падаш и единствената посока е нагоре.
Работя върху настоящото изследване, защото интуитивно ми се струва, че отречеността на Бог от Луцифер е една химера, "сътворена" от религиозните догми на църковните отци. Те постоянно ни плашат с дявол, Сатана, геена, за да държат човечеството в страх и подчинение. Нашият страх от Луцифер не идва от самия него или от Неговия Създател и Отец - Бог. Този страх ни се вменява от религиозните догми, създадени от Църковната институция. Преодоляването на нейните догми ни прави истинни, вярващи, верни на Бог.
Разковничето в Луциферовата съдба е в неговата амбиция да бъде не само божествен, но и равен на Бога, дори да Го надмине. Спорен е въпросът дали в това му желание има завист към неговия Отец, или по-скоро има възхищение и адмирации към Него. Напълно е възможно вместо завист, Луцифер да е изпитал силна възхита. Мисля, че поведението на това паднало божество, е аналогично на поведението на всеки първороден син: той обича и почита Баща си; иска да е като Него, дори да надмине очакванията на своя Отец и да го удиви с постиженията си.
И все пак, какво ни кара да сме с негативно отношение към Луцифер? Защо мислим, че ако напредваме чрез методите на злото, ще се отдалечим от стълбицата на духовната еволюция? Дали в добро, дали в зло - и по двата начина човек учи своите житейски уроци. Та нали светът е дуален и херметическият принцип на противоположностите добро-зло ни осигурява и върхове, и спадове. Полярността при редуващи се успехи и провали, е естествена закономерност, която щем не щем следваме в Училището, наречено Живот. Щом сме се родили, трябва да извървим пътя си, не такъв какъвто ни се иска на нас, а такъв какъвто Бог го е предначертал.
Както Христос е Цар в Рая, така Луцифер е княз в света. Бог е отредил на Луцифер, да помага в духовното развитие на хората, като им създава противодействия в житейските задачи, за да стават все по-силни и издръжливи, все по-човечни.
Светът е дуален, а Луцифер е двойнствен, защото с нас той постига положителен краен резултат, докато ни е подлагал на отрицателни влияния. Това обстоятелство е неотменно за Луцифер и определящо за неговата индивидуалност. За пример: спомняте ли си как в Библията, Луцифер изкушава Христос, че ако се подчини на злото и предаде Бог, ще Го направи владетел на целия свят. Тогава Христос се мобилизира и отказва, защото обичта Му към Неговия Отец, е по-силна от всичко. Ето как действа Луцифер - само в една позиция, той създава условия или да паднеш, или да се повдигнеш. Христос отказва тази привилегия и по този начин утвърждава Своята безпределна вяра и Любов към Бог. Ако Луцифер не Му беше създал подобно обстоятелство, Христос нямаше да може, сам да провери, колко е верен на Своя Отец.
Луцифер не е низвергнат от Бога и Божествения план. Той е низвергнат от Църквата, за да се низвергне от народа.
Когато Луцифер се завърне в Светлината, всички ше го видим колко е сияещ. Като че ли в "Носителя на Светлина", дреме една светла природа, затъмнена от методи на зло, които пораждат добро. Според мен, вътрешно Луцифер продължава да копнее тази негова Светлина да се проявява, да свети, да бъде видяна от хората. Дори мисля, че той страда заради клеймото, което му е "лепнала" Църквата.
Убедена съм, че читателят ще си зададе въпрос: "Коя е причината Луцифер да не може да пребивава единствено като Светлина и Сияние?" Отговарям веднага - грехът в света. И този грях е демоничен, обаче и демоните са под Божия власт.
Луцифер е паднал, за да спаси падналите. Христос е възкръснал, за да възкръснат праведните. Ето как в стойността на двамата братя - Христос и Луцифер, отново имаме противопоставяне поради принципа на полярност. Защото за да се завърнем в Бога и в Рая, трябва да постигнем съвършенство. Мястото на усъвършенстващите се е в ада. Христос е съвършен. Луцифер е изгубил съвършеността си, за да може, когато я намери, да засияе с още по-голяма сила. Когато една душа падне, независимо по какви причини, тя се "запознава" с болката от падението и страданието ѝ е неизбежно. Но в страданието тя разбира цената на радостта от правилния начин на живот. "Страданието не е страшно, страшен е страхът от него."
Според окултистите, всички ангели искат да са хора, защото само на хората е отреден път на духовна еволюция. Затова човешкият живот е толкова интересен. Аз не мога изцяло да определя мисията на Луцифер, защото не съм гадател. Но ако мисията на Христос е завършена успешно, то мисията на Луцифер тепърва предстои, защото в момента хората ударили дъното са в пъти повече от тези, които вървят в правия път. Тези, които са на дъното са предварително спасени от Христос и няма да бъдат погубени, пак благодарение на Него. Но те се нуждаят от една тежка инкарнация, в която да изкупват греховете си и да поемат в правилна посока. За това може да им помогне само Луцифер.
Луцифер е съработник на Бог, а не Негов узурпатор. Ако Луцифер не действаше в света, нашите души щяха да са в застой и тлен - нито добри, нито лоши. Луцифер е пряк изпълнител на Божествения план на Отеца, в момента, докато Христос слиза тук от време на време, в сърцата на хората, когато е нужен.
2. Луцифер, тленността, обичта.
Според Учителя Петър Дънов "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Аз мисля, че свързването на човек с Бог, се случва чрез Христос като медиатор, защото "Бог е Любов", а Христос се трансформира в Любящ чрез Своята Голгота. Свързването на хората помежду им в обикновена дружба или в интимност между мъж и жена, се случва чрез Луцифер, защото той е връзката със страстта, плътта и тленността тук на Земята. За съжаление, и ние хората не се търсим да общуваме като души, а като физически тела с определени форми.
Според мен, грехът в Рая, след изяждането на забранения плод от Адам и Ева е, че те са се съвкуплили, тоест познали са сексуалността. Затова те са изгонени от Рая. В ада те живеят, за да продължават да се съвкупляват и да раждат деца. Забележете, че това е основен приоритет на повечето хора на Земята - рожбата им осмисля живота. И те са на правилното място, защото Луцифер е силно свързан с материята и пряко работи в нея, но стриктно спазващ плана на Бог.
Съществува един непрекъснат обмен на души между ада и Рая - души, които непреривно се качват и слизат, за да чистят стара карма и да се развиват правилно в Духа. Това качване и слизане е както в пряко, така и в преносно значение и вече обяснихме, че е херметически принцип и окултен закон. Учителя Дънов казва в една своя окултна песен, че ние трябва да се развиваме "при всичките условия".
3. "Да спиш в огъня"
Малко за отмора, ще спра с окултните си разсъждения и ще предложа на читателя една песен от творчеството на група W.A.S.P. (Оса). Става въпрос за емблематичната балада "Sleeping in The Fire" ("Да спиш в огъня"). Помествам текста на тази песен, като пример, защото в него много фино е уловена същността на Луциферовата душевност. А мелодията леко "нагарча" с тъга.