Постинг
16.01.2023 07:15 -
Луцифер
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 2250 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2024 08:09

Прочетен: 2250 Коментари: 2 Гласове:
2
Последна промяна: 24.09.2024 08:09

(окултно есе)
1. Мисията на Луцифер в отминалата Епоха Риби.
Общоприета информация пояснява, че името Луцифер означава "носител на светлина". А според Тайната доктрина на Блаватская, Луцифер е "Първият Син на Бога". Този факт неотменно пояснява, че Луцифер не е просто паднал ангел, а сгрешил Син Божи и паднало божество. Неговият произход е божествен, като този на Христос.
Отново ще се позовем на общоизвестното, че това същество е било много мило на Бог и много близко до Бог, така както и Христос, който също е Син Божи.
Ако поляризираме двете същности - Христос и Луцифер, можем да определим, че Христос е божество на Светлината, а Луцифер е божество на тъмнината.
В моето окултно есе "Луцифер, Христос, Новото човечество" в този блог изтъквам, че ние хората се стремим да служим на Бог, но сме заровени в най-гъстата материя на Ада, наречен Земя. Тази материя същевременно е отразена илюзия на реалността в Рая. Благодарение на илюзорността на света, ние се развиваме духовно и добиваме представа за истинската същност на нещата.
За да скъсаме договора с Луцифер, е необходимо в условията на Луциферовия ад, да приложим Христовия Рай. По този начин ангелите на Светлината могат да ни помагат в Пътя на Живота, когато търсим Истината и тя ни прави свободни винаги да избираме Доброто.
Стигам до извод, че не е необходимо да скъсваме договора с Луцифер, щом се раждаме в неговия ад и не можем да останем в Божията Любов, без да се прераждаме. За момента е по-добре да ползваме Луциферовата същност, за да еволюираме духовно, чрез тежките адски страдания тук, на тази Земя. Но методът на Луцифер е такъв, че той трябва да ни прати мрак и мъки, за да оценим колко по-добре се развиваме в Христовите условия на Светлина и Любов. Понякога нашата карма толкова много е назряла от грехове, че е невъзможно изкупление в Светлината. Трябва да се сблъскаме с мрака, Луцифер да ни дойде на помощ с неговите отрицателни методи. Да не забравяме, че от най-черните и грозни въглени, се "раждат" най-красивите и сияещи диаманти. От най-тежките страдания, наложени от Луцифер, се създават най-чистите и благородни души.
Щом сме се съгласили пред Бог, относно Неговия план за нас в настоящата инкарнация, не бива да роптаем срещу злото и трудните житейски условия, които ни застигат. За момента, за нас, те са най-добрите приоритети. Не бива да отхвърляме Луцифер, чрез който тъмната страна на самия Бог работи в нас, за да ни даде добър урок. Наложително е да изтърпим злото в света, предназначено за нас, без да упорстваме.
Правилно е да служим на Христос и Бог. Но когато имаме извънредни прегрешения, се налага да се развиваме по методите на Луцифер. Както казва Учителя Петър Дънов, "при всичките условия" трябва да служим на Бог и да се радваме на живота, който Той ни е дал. Дали ще изпълняваме уроци от Христос или от Луцифер, и в двата случая, е все служене на един единствен Бог.
Всички човеци, които са живели на света, добили са святост и са постигнали своята духовна трансформация, безропотно са понасяли злини отвън, за да изкристализират Доброто и Любовта към Бог в душите им. Неслучайно съществува поговорката "На злото отвръщай с Добро." Неслучайно Христос е казвал, че когато ти ударят плесница, трябва да обърнеш и другата страна.
Сега е моментът да поясня, че добро-зло са херметически принципи на противоположността. Чрез тяхното последователно противопоставяне в живота ни, ние придобиваме Любов, Мъдрост, Истина, ставаме по-истинни хора.
Според мен, мисълта на Христос за двете плесници е Неговата изконна връзка с по-големия Му брат Луцифер. В тази връзка трябва да търсим смисъл да претърпяваме злото, а не да му се противопоставяме. Заради своята деструктивна природа, злото става опасно, ако се борим с него. То може да ни унищожи. Но ако го подминаваме тихомълком, то остава безсилно, защото не може да черпи енергия от нас.
Това което изследвам в настоящото есе е защо Луцифер е отхвърлен от човеците, та те дори го ненавиждат. Нали името му означава "носител на светлина"? Нали той е княз на този свят и като княз, умело се разпорежда със страданията в душите ни - да ги преживеем и преодолеем според Божествения план.
Стигам до извод, че Бог не е отхвърлил Луцифер. Щом го е поставил да направлява света според Неговия план, значи гради някакво доверие към своя син. Бог е търпелив. Той търпи всякакви грешки - и човешки, и ангелски, и божествени. Той търпи всички свои създания, защото Сам ги е направил такива, каквито са. Отклоненията от правилния път са само допълнителни условия, за в бъдеще да сме по-внимателни и да постигаме житейските задачи с повече лекота, защото вече сме минали лошите условия и можем да ги преодоляваме да не ни въздействат пагубно. Когато си стигнал дъното, няма накъде повече да падаш и единствената посока е нагоре.
Работя върху настоящото изследване, защото интуитивно ми се струва, че отречеността на Бог от Луцифер е една химера, "сътворена" от религиозните догми на църковните отци. Те постоянно ни плашат с дявол, Сатана, геена, за да държат човечеството в страх и подчинение. Нашият страх от Луцифер не идва от самия него или от Неговия Създател и Отец - Бог. Този страх ни се вменява от религиозните догми, създадени от Църковната институция. Преодоляването на нейните догми ни прави истинни, вярващи, верни на Бог.
Разковничето в Луциферовата съдба е в неговата амбиция да бъде не само божествен, но и равен на Бога, дори да Го надмине. Спорен е въпросът дали в това му желание има завист към неговия Отец, или по-скоро има възхищение и адмирации към Него. Напълно е възможно вместо завист, Луцифер да е изпитал силна възхита. Мисля, че поведението на това паднало божество, е аналогично на поведението на всеки първороден син: той обича и почита Баща си; иска да е като Него, дори да надмине очакванията на своя Отец и да го удиви с постиженията си.
И все пак, какво ни кара да сме с негативно отношение към Луцифер? Защо мислим, че ако напредваме чрез методите на злото, ще се отдалечим от стълбицата на духовната еволюция? Дали в добро, дали в зло - и по двата начина човек учи своите житейски уроци. Та нали светът е дуален и херметическият принцип на противоположностите добро-зло ни осигурява и върхове, и спадове. Полярността при редуващи се успехи и провали, е естествена закономерност, която щем не щем следваме в Училището, наречено Живот. Щом сме се родили, трябва да извървим пътя си, не такъв какъвто ни се иска на нас, а такъв какъвто Бог го е предначертал.
Както Христос е Цар в Рая, така Луцифер е княз в света. Бог е отредил на Луцифер, да помага в духовното развитие на хората, като им създава противодействия в житейските задачи, за да стават все по-силни и издръжливи, все по-човечни.
Светът е дуален, а Луцифер е двойнствен, защото с нас той постига положителен краен резултат, докато ни е подлагал на отрицателни влияния. Това обстоятелство е неотменно за Луцифер и определящо за неговата индивидуалност. За пример: спомняте ли си как в Библията, Луцифер изкушава Христос, че ако се подчини на злото и предаде Бог, ще Го направи владетел на целия свят. Тогава Христос се мобилизира и отказва, защото обичта Му към Неговия Отец, е по-силна от всичко. Ето как действа Луцифер - само в една позиция, той създава условия или да паднеш, или да се повдигнеш. Христос отказва тази привилегия и по този начин утвърждава Своята безпределна вяра и Любов към Бог. Ако Луцифер не Му беше създал подобно обстоятелство, Христос нямаше да може, сам да провери, колко е верен на Своя Отец.
Луцифер не е низвергнат от Бога и Божествения план. Той е низвергнат от Църквата, за да се низвергне от народа.
Когато Луцифер се завърне в Светлината, всички ше го видим колко е сияещ. Като че ли в "Носителя на Светлина", дреме една светла природа, затъмнена от методи на зло, които пораждат добро. Според мен, вътрешно Луцифер продължава да копнее тази негова Светлина да се проявява, да свети, да бъде видяна от хората. Дори мисля, че той страда заради клеймото, което му е "лепнала" Църквата.
Убедена съм, че читателят ще си зададе въпрос: "Коя е причината Луцифер да не може да пребивава единствено като Светлина и Сияние?" Отговарям веднага - грехът в света. И този грях е демоничен, обаче и демоните са под Божия власт.
Луцифер е паднал, за да спаси падналите. Христос е възкръснал, за да възкръснат праведните. Ето как в стойността на двамата братя - Христос и Луцифер, отново имаме противопоставяне поради принципа на полярност. Защото за да се завърнем в Бога и в Рая, трябва да постигнем съвършенство. Мястото на усъвършенстващите се е в ада. Христос е съвършен. Луцифер е изгубил съвършеността си, за да може, когато я намери, да засияе с още по-голяма сила. Когато една душа падне, независимо по какви причини, тя се "запознава" с болката от падението и страданието ѝ е неизбежно. Но в страданието тя разбира цената на радостта от правилния начин на живот. "Страданието не е страшно, страшен е страхът от него."
Според окултистите, всички ангели искат да са хора, защото само на хората е отреден път на духовна еволюция. Затова човешкият живот е толкова интересен. Аз не мога изцяло да определя мисията на Луцифер, защото не съм гадател. Но ако мисията на Христос е завършена успешно, то мисията на Луцифер тепърва предстои, защото в момента хората ударили дъното са в пъти повече от тези, които вървят в правия път. Тези, които са на дъното са предварително спасени от Христос и няма да бъдат погубени, пак благодарение на Него. Но те се нуждаят от една тежка инкарнация, в която да изкупват греховете си и да поемат в правилна посока. За това може да им помогне само Луцифер.
Луцифер е съработник на Бог, а не Негов узурпатор. Ако Луцифер не действаше в света, нашите души щяха да са в застой и тлен - нито добри, нито лоши. Луцифер е пряк изпълнител на Божествения план на Отеца, в момента, докато Христос слиза тук от време на време, в сърцата на хората, когато е нужен.
2. Луцифер, тленността, обичта.
Според Учителя Петър Дънов "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Аз мисля, че свързването на човек с Бог, се случва чрез Христос като медиатор, защото "Бог е Любов", а Христос се трансформира в Любящ чрез Своята Голгота. Свързването на хората помежду им в обикновена дружба или в интимност между мъж и жена, се случва чрез Луцифер, защото той е връзката със страстта, плътта и тленността тук на Земята. За съжаление, и ние хората не се търсим да общуваме като души, а като физически тела с определени форми.
Според мен, грехът в Рая, след изяждането на забранения плод от Адам и Ева е, че те са се съвкуплили, тоест познали са сексуалността. Затова те са изгонени от Рая. В ада те живеят, за да продължават да се съвкупляват и да раждат деца. Забележете, че това е основен приоритет на повечето хора на Земята - рожбата им осмисля живота. И те са на правилното място, защото Луцифер е силно свързан с материята и пряко работи в нея, но стриктно спазващ плана на Бог.
Съществува един непрекъснат обмен на души между ада и Рая - души, които непреривно се качват и слизат, за да чистят стара карма и да се развиват правилно в Духа. Това качване и слизане е както в пряко, така и в преносно значение и вече обяснихме, че е херметически принцип и окултен закон. Учителя Дънов казва в една своя окултна песен, че ние трябва да се развиваме "при всичките условия".
3. "Да спиш в огъня"
Малко за отмора, ще спра с окултните си разсъждения и ще предложа на читателя една песен от творчеството на група W.A.S.P. (Оса). Става въпрос за емблематичната балада "Sleeping in The Fire" ("Да спиш в огъня"). Помествам текста на тази песен, като пример, защото в него много фино е уловена същността на Луциферовата душевност. А мелодията леко "нагарча" с тъга.
Част от информацията в есето не е научно доказана и трябва да се изследва допълнително.

1. Мисията на Луцифер в отминалата Епоха Риби.
Общоприета информация пояснява, че името Луцифер означава "носител на светлина". А според Тайната доктрина на Блаватская, Луцифер е "Първият Син на Бога". Този факт неотменно пояснява, че Луцифер не е просто паднал ангел, а сгрешил Син Божи и паднало божество. Неговият произход е божествен, като този на Христос.
Отново ще се позовем на общоизвестното, че това същество е било много мило на Бог и много близко до Бог, така както и Христос, който също е Син Божи.
Ако поляризираме двете същности - Христос и Луцифер, можем да определим, че Христос е божество на Светлината, а Луцифер е божество на тъмнината.
В моето окултно есе "Луцифер, Христос, Новото човечество" в този блог изтъквам, че ние хората се стремим да служим на Бог, но сме заровени в най-гъстата материя на Ада, наречен Земя. Тази материя същевременно е отразена илюзия на реалността в Рая. Благодарение на илюзорността на света, ние се развиваме духовно и добиваме представа за истинската същност на нещата.
За да скъсаме договора с Луцифер, е необходимо в условията на Луциферовия ад, да приложим Христовия Рай. По този начин ангелите на Светлината могат да ни помагат в Пътя на Живота, когато търсим Истината и тя ни прави свободни винаги да избираме Доброто.
Стигам до извод, че не е необходимо да скъсваме договора с Луцифер, щом се раждаме в неговия ад и не можем да останем в Божията Любов, без да се прераждаме. За момента е по-добре да ползваме Луциферовата същност, за да еволюираме духовно, чрез тежките адски страдания тук, на тази Земя. Но методът на Луцифер е такъв, че той трябва да ни прати мрак и мъки, за да оценим колко по-добре се развиваме в Христовите условия на Светлина и Любов. Понякога нашата карма толкова много е назряла от грехове, че е невъзможно изкупление в Светлината. Трябва да се сблъскаме с мрака, Луцифер да ни дойде на помощ с неговите отрицателни методи. Да не забравяме, че от най-черните и грозни въглени, се "раждат" най-красивите и сияещи диаманти. От най-тежките страдания, наложени от Луцифер, се създават най-чистите и благородни души.
Щом сме се съгласили пред Бог, относно Неговия план за нас в настоящата инкарнация, не бива да роптаем срещу злото и трудните житейски условия, които ни застигат. За момента, за нас, те са най-добрите приоритети. Не бива да отхвърляме Луцифер, чрез който тъмната страна на самия Бог работи в нас, за да ни даде добър урок. Наложително е да изтърпим злото в света, предназначено за нас, без да упорстваме.
Правилно е да служим на Христос и Бог. Но когато имаме извънредни прегрешения, се налага да се развиваме по методите на Луцифер. Както казва Учителя Петър Дънов, "при всичките условия" трябва да служим на Бог и да се радваме на живота, който Той ни е дал. Дали ще изпълняваме уроци от Христос или от Луцифер, и в двата случая, е все служене на един единствен Бог.
Всички човеци, които са живели на света, добили са святост и са постигнали своята духовна трансформация, безропотно са понасяли злини отвън, за да изкристализират Доброто и Любовта към Бог в душите им. Неслучайно съществува поговорката "На злото отвръщай с Добро." Неслучайно Христос е казвал, че когато ти ударят плесница, трябва да обърнеш и другата страна.
Сега е моментът да поясня, че добро-зло са херметически принципи на противоположността. Чрез тяхното последователно противопоставяне в живота ни, ние придобиваме Любов, Мъдрост, Истина, ставаме по-истинни хора.
Според мен, мисълта на Христос за двете плесници е Неговата изконна връзка с по-големия Му брат Луцифер. В тази връзка трябва да търсим смисъл да претърпяваме злото, а не да му се противопоставяме. Заради своята деструктивна природа, злото става опасно, ако се борим с него. То може да ни унищожи. Но ако го подминаваме тихомълком, то остава безсилно, защото не може да черпи енергия от нас.
Това което изследвам в настоящото есе е защо Луцифер е отхвърлен от човеците, та те дори го ненавиждат. Нали името му означава "носител на светлина"? Нали той е княз на този свят и като княз, умело се разпорежда със страданията в душите ни - да ги преживеем и преодолеем според Божествения план.
Стигам до извод, че Бог не е отхвърлил Луцифер. Щом го е поставил да направлява света според Неговия план, значи гради някакво доверие към своя син. Бог е търпелив. Той търпи всякакви грешки - и човешки, и ангелски, и божествени. Той търпи всички свои създания, защото Сам ги е направил такива, каквито са. Отклоненията от правилния път са само допълнителни условия, за в бъдеще да сме по-внимателни и да постигаме житейските задачи с повече лекота, защото вече сме минали лошите условия и можем да ги преодоляваме да не ни въздействат пагубно. Когато си стигнал дъното, няма накъде повече да падаш и единствената посока е нагоре.
Работя върху настоящото изследване, защото интуитивно ми се струва, че отречеността на Бог от Луцифер е една химера, "сътворена" от религиозните догми на църковните отци. Те постоянно ни плашат с дявол, Сатана, геена, за да държат човечеството в страх и подчинение. Нашият страх от Луцифер не идва от самия него или от Неговия Създател и Отец - Бог. Този страх ни се вменява от религиозните догми, създадени от Църковната институция. Преодоляването на нейните догми ни прави истинни, вярващи, верни на Бог.
Разковничето в Луциферовата съдба е в неговата амбиция да бъде не само божествен, но и равен на Бога, дори да Го надмине. Спорен е въпросът дали в това му желание има завист към неговия Отец, или по-скоро има възхищение и адмирации към Него. Напълно е възможно вместо завист, Луцифер да е изпитал силна възхита. Мисля, че поведението на това паднало божество, е аналогично на поведението на всеки първороден син: той обича и почита Баща си; иска да е като Него, дори да надмине очакванията на своя Отец и да го удиви с постиженията си.
И все пак, какво ни кара да сме с негативно отношение към Луцифер? Защо мислим, че ако напредваме чрез методите на злото, ще се отдалечим от стълбицата на духовната еволюция? Дали в добро, дали в зло - и по двата начина човек учи своите житейски уроци. Та нали светът е дуален и херметическият принцип на противоположностите добро-зло ни осигурява и върхове, и спадове. Полярността при редуващи се успехи и провали, е естествена закономерност, която щем не щем следваме в Училището, наречено Живот. Щом сме се родили, трябва да извървим пътя си, не такъв какъвто ни се иска на нас, а такъв какъвто Бог го е предначертал.
Както Христос е Цар в Рая, така Луцифер е княз в света. Бог е отредил на Луцифер, да помага в духовното развитие на хората, като им създава противодействия в житейските задачи, за да стават все по-силни и издръжливи, все по-човечни.
Светът е дуален, а Луцифер е двойнствен, защото с нас той постига положителен краен резултат, докато ни е подлагал на отрицателни влияния. Това обстоятелство е неотменно за Луцифер и определящо за неговата индивидуалност. За пример: спомняте ли си как в Библията, Луцифер изкушава Христос, че ако се подчини на злото и предаде Бог, ще Го направи владетел на целия свят. Тогава Христос се мобилизира и отказва, защото обичта Му към Неговия Отец, е по-силна от всичко. Ето как действа Луцифер - само в една позиция, той създава условия или да паднеш, или да се повдигнеш. Христос отказва тази привилегия и по този начин утвърждава Своята безпределна вяра и Любов към Бог. Ако Луцифер не Му беше създал подобно обстоятелство, Христос нямаше да може, сам да провери, колко е верен на Своя Отец.
Луцифер не е низвергнат от Бога и Божествения план. Той е низвергнат от Църквата, за да се низвергне от народа.
Когато Луцифер се завърне в Светлината, всички ше го видим колко е сияещ. Като че ли в "Носителя на Светлина", дреме една светла природа, затъмнена от методи на зло, които пораждат добро. Според мен, вътрешно Луцифер продължава да копнее тази негова Светлина да се проявява, да свети, да бъде видяна от хората. Дори мисля, че той страда заради клеймото, което му е "лепнала" Църквата.
Убедена съм, че читателят ще си зададе въпрос: "Коя е причината Луцифер да не може да пребивава единствено като Светлина и Сияние?" Отговарям веднага - грехът в света. И този грях е демоничен, обаче и демоните са под Божия власт.
Луцифер е паднал, за да спаси падналите. Христос е възкръснал, за да възкръснат праведните. Ето как в стойността на двамата братя - Христос и Луцифер, отново имаме противопоставяне поради принципа на полярност. Защото за да се завърнем в Бога и в Рая, трябва да постигнем съвършенство. Мястото на усъвършенстващите се е в ада. Христос е съвършен. Луцифер е изгубил съвършеността си, за да може, когато я намери, да засияе с още по-голяма сила. Когато една душа падне, независимо по какви причини, тя се "запознава" с болката от падението и страданието ѝ е неизбежно. Но в страданието тя разбира цената на радостта от правилния начин на живот. "Страданието не е страшно, страшен е страхът от него."
Според окултистите, всички ангели искат да са хора, защото само на хората е отреден път на духовна еволюция. Затова човешкият живот е толкова интересен. Аз не мога изцяло да определя мисията на Луцифер, защото не съм гадател. Но ако мисията на Христос е завършена успешно, то мисията на Луцифер тепърва предстои, защото в момента хората ударили дъното са в пъти повече от тези, които вървят в правия път. Тези, които са на дъното са предварително спасени от Христос и няма да бъдат погубени, пак благодарение на Него. Но те се нуждаят от една тежка инкарнация, в която да изкупват греховете си и да поемат в правилна посока. За това може да им помогне само Луцифер.
Луцифер е съработник на Бог, а не Негов узурпатор. Ако Луцифер не действаше в света, нашите души щяха да са в застой и тлен - нито добри, нито лоши. Луцифер е пряк изпълнител на Божествения план на Отеца, в момента, докато Христос слиза тук от време на време, в сърцата на хората, когато е нужен.
2. Луцифер, тленността, обичта.
Според Учителя Петър Дънов "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Аз мисля, че свързването на човек с Бог, се случва чрез Христос като медиатор, защото "Бог е Любов", а Христос се трансформира в Любящ чрез Своята Голгота. Свързването на хората помежду им в обикновена дружба или в интимност между мъж и жена, се случва чрез Луцифер, защото той е връзката със страстта, плътта и тленността тук на Земята. За съжаление, и ние хората не се търсим да общуваме като души, а като физически тела с определени форми.
Според мен, грехът в Рая, след изяждането на забранения плод от Адам и Ева е, че те са се съвкуплили, тоест познали са сексуалността. Затова те са изгонени от Рая. В ада те живеят, за да продължават да се съвкупляват и да раждат деца. Забележете, че това е основен приоритет на повечето хора на Земята - рожбата им осмисля живота. И те са на правилното място, защото Луцифер е силно свързан с материята и пряко работи в нея, но стриктно спазващ плана на Бог.
Съществува един непрекъснат обмен на души между ада и Рая - души, които непреривно се качват и слизат, за да чистят стара карма и да се развиват правилно в Духа. Това качване и слизане е както в пряко, така и в преносно значение и вече обяснихме, че е херметически принцип и окултен закон. Учителя Дънов казва в една своя окултна песен, че ние трябва да се развиваме "при всичките условия".
3. "Да спиш в огъня"
Малко за отмора, ще спра с окултните си разсъждения и ще предложа на читателя една песен от творчеството на група W.A.S.P. (Оса). Става въпрос за емблематичната балада "Sleeping in The Fire" ("Да спиш в огъня"). Помествам текста на тази песен, като пример, защото в него много фино е уловена същността на Луциферовата душевност. А мелодията леко "нагарча" с тъга.
Тагове:
ПРОГРАМАТА НА ПОТВ ЗА СЪБОТА - 19 АПРИЛ,...
„Хилядолетната приемственост на властта ...
ПРОВАЛЪТ НА СУБСИДИРАНАТА РАЖДАЕМОСТ
„Хилядолетната приемственост на властта ...
ПРОВАЛЪТ НА СУБСИДИРАНАТА РАЖДАЕМОСТ
приемете, моите поздрави,за вашият труд!
безценен е...
страхоотно, добра, компилация @
аз, съм Джули )
Христос е божество на Светлината, а Луцифер е божество на тъмнината. В моето окултно есе "Луцифер, Христос, Новото човечество" в този блог изтъквам, че ние хората се стремим да служим на Бог, но сме заровени в най-гъстата материя на Ада, наречен Земя. Тази материя същевременно е отразена илюзия на реалността в Рая. Благодарение на илюзорността на света, ние се развиваме духовно и добиваме представа за истинската същност на нещата. За да скъсаме договора с Луцифер, е необходимо в условията на Луциферовия ад, да приложим Христовия Рай. По този начин ангелите на Светлината могат да ни помагат в Пътя на Живота, когато търсим Истината и тя ни прави свободни винаги да избираме Доброто. Стигам до извод, че не е необходимо да скъсваме договора с Луцифер, щом се раждаме в неговия ад и не можем да останем в Божията Любов, без да се прераждаме. За момента е по-добре да ползваме Луциферовата същност, за да еволюираме духовно, чрез тежките адски страдания тук, на тази Земя. Но методът на Луцифер е такъв, че той трябва да ни прати мрак и мъки, за да оценим колко по-добре се развиваме в Христовите условия на Светлина и Любов. Понякога нашата карма толкова много е назряла от грехове, че е невъзможно изкупление в Светлината. Трябва да се сблъскаме с мрака, Луцифер да ни дойде на помощ с неговите отрицателни методи. Да не забравяме, че от най-черните и грозни въглени, се "раждат" най-красивите и сияещи диаманти. От най-тежките страдания, наложени от Луцифер, се създават най-чистите и благородни души.
Радвам се, че ти е харесало и не си си изгубила времето в безполезно четене!
цитирай