(окултно есе)  


     

"Грехопадението е велик дар за завръщане в орела." 
Атлантите
 
              Според Тайната доктрина, "Луцифер е първият син на Бога". Тази констатация неминуемо показва, че Христос и Луцифер са братя.      Друнвало Мелхизедек казва за Луцифер: "Той бил най-великолепният ангел, сътворяван някога от Него (Бог) - най-интелигентният, най-красивият, най-удивителният от всички. Нямал равен на себе си; бил "супермоделът" в ангелския свят. Бог го нарекъл Луцифер, което означава "светъл и лъчезарен". (с.307,1)     "Луцифер също искал да прилича на своите герои. Но в ангелското царство, никой не стоял по-високо от него. Нямало на кого да подражава. Той бил най-величественият ангел във Вселената. Нямало по-блестящ от него. Всъщност, от негова гледна точка, имало един-единствен герой - по-високо от него стоял само Бог. И тогава, Луцифер направил нещо много естествено - и бъдете сигурни, че когато го е създавал, Бог е бил наясно какво ще се случи. Той (Луцифер) поискал да бъде велик като Бог - фактически да бъде Бог - на равнището на творението. Няма нищо лошо в желанието да се слееш с Бог, но той не се стремял към това. Искал да бъде точно като Бог. Всъщност, дори искал да бъде по-добър от Него. Луцифер пожелал да надмине своя герой." (с.308,1) "Но за да бъде по-велик от Бог, той решил да се отдели - как би могъл да Го надмине, докато е част от Него." (с.308,1)      "Луцифер убедил една трета от небесните ангели, да тръгнат с него и да го подкрепят в създаването на новата реалност." (с.310,1)      "Луцифер създал своята реалност малко преди началото на човешката раса - преди около 200 000 години. И ние сме станали основните участници в неговия експеримент. За всичко това, трябва да има някаква причина. Аз мисля, че целта на експеримента на Луцифер, продължаващ вече милиони и милиони години, сега започва да се осъществява на Земята, и че тя е избрана за мястото, на което да се роди новият живот." (с.315,1)      "И все пак, кой командва тук? Бог. И тъкмо Той е организирал ситуацията. Не Луцифер, а Бог, който върви една стъпка пред него. Бог го е създал и е знаел какво има намерение да направи. Следователно, трябва да има причина да се сътвори тази реалност на разделението." (с.315,1)      Започнах настоящото изследване с няколко становища на Друнвало Мелхизедек, в които той описва пътя на създаване на личността на Луцифер и неговата същност. Според мен, цитатите по-горе не само описват превъплъщението на най-падналия и същевременно най-даровит ангел в Княз на този свят. Тези мисли на Мелхизедек ни показват, че Луцифер е оръжието на Бога, с което Той разделя нашия свят на добро и зло. Обособяват се предани ангели, които следват Бог и паднали демони, които следват Луцифер.       Според мен, до измяната на Луцифер, всичко сътворено от Бог е било положително и служело на Доброто. Всичко е било Рай. Всичко е било идеално и не подлежало на развитие. Липсата на развитие е липса на движение. В тези условия не може да се реализира нито инволюция, нито еволюция, нито падение, както на физическо, така и на астрално ниво: същностите не могат нито да помъдреят, нито да служат на Истината. Те могат да живеят само в Бог и да Му служат непрестанно, с което да се чувстват пълноценни и обичани в Неговия Рай.       Предполагам, че самият Бог е изпитвал недостатъчно удовлетворение от съществуване в идеални условия, в които няма нищо за досъздаване, за творческа дейност по отношение на Неговите творения.    Затова Бог създава ангел на бунта, който със своята двойнствена природа да породи грях и зло. Създаването на Луцифер увеличило капацитета за самоусъвършенстване, творчество, добротворство, както на самия Бог, така и на Неговите ангели. Парадигмата Добро била допълнена и осмислена от нови парадигми като формиране на добродетели, търсене и служене на Истината, помъдряване и прилагане на Мъдростта и Любовта.       Всички хора, които живеем на Земята, откакто се помним, служим на тези парадигми и се опитваме да заобикаляме злото. Стремим се да служим на Бог, но сме здраво стъпили в Ада (който е на Земята) и не можем да избегнем влиянието на Луцифер. За да скъсаме договора с него, трябва в условията на Луциферовия ад, да приложим Божия Рай, за да могат ангелите на светлината да ни подадат ръце.      Мисля, че безкрая на Вселените и Космоса, непрестанното усъвършенстване в Мъдростта и Истината, безпределното правене на добрини са красивата страна на живота, но ние не трябва да забравяме, че те са извоювани чрез греха на Луцифер. Той успява да раздели света на добро и зло, тоест да утвърди принципа за полярност, защото самата луциферова същност е двойнствена. Не можем да го съдим за нея, защото той по този начин работи за Божествения план. И отново се връщаме на идеята, че ние сме такива, каквито сме по божие творене. Луцифер е двойнствен, или защото Бог го е създал такъв, или защото сам е постигнал това качество при развитието си в неблагоприятната среда на ада.       Държа да отбележа, че същество Дявол не съществува. Няма такава същност, която да си оспорва трона с Бог. Дори влиянието на Луцифер е частично - той действа само на Земята, която все пак се управлява от Бог. Бог присъства навсякъде. Ако Луцифер внася негативно влияние у нечия душа, то това се случва, защото Бог го е допуснал. Най-сигурното нещо в световен мащаб, е реализацията на Божествения план. А той гласи, че когато навлезем в Епохата на Водолея, злото ще заспи за хиляда години и ще настъпи възход в духа на Земята. После злото ще се събуди за сто години и след тях то ще бъде окончателно ликвидирано. Мое мнение е, че през тези последни 100 години всички грешници, начело с Луцифер, ще имат последен шанс да просветлеят и да започнат да служат на Бога, да служат на Доброто. Истина е, че дори в момента, всички които служат на мрака, косвено служат на Светлината. Причината е, че злото е подчинено на Доброто. Луцифер, колкото и да е деен в тъмнината, той е подчинен на Бог, а Бог е Светлина и Любов. Всички служители на мрака са временно заблудени, понеже злото има силна разрушителна сила. Тя ги подвежда да мислят, че то е по-силно от доброто. Докато те мислят по-този начин, все повече пропадат и деградират. Тяхната деградация е на гърба на светлите същества, с които те влизат в стълкновение. Но в битката между добро и зло, дори да спечели временно злото, тази победа е само привидна, защото "Бог е Добро" и "Бог е Любов". Злото печели, за да може да се развива и гради Доброто. Доброто има съзидателна сила и способност да поправя всичко разрушено от тъмните сили, именно защото те са му подчинени.        Разглеждам настоящото есе основно чрез парадигмата добро - зло. По този начин го създавам по-достъпно и разбираемо за читателите, които отскоро четат такава литература. В действителност "добро - зло" е херметически принцип на полярността. Спазвайки този принцип душите се развиват духовно, а тези които не го спазват деградират. Но смисълът на Божествения план не е нито добро, нито зло. Целта на Бог е ние, да станем Истинни и да се стремим към Истината. Защото тя ни помага да се научим на Любов към Бога и хората, както и ни прави по-мъдри, когато преживяваме трудности или радостни мигове.      Фактически и доброто, и злото са средства, за да вървим и се развиваме в някаква посока. Не е страшно да си лош, страшно е да си пасивен и бездеен. Пасивността не води до никакво движение нито в духовното, нито в морала. Такива същности не служат нито на Бог, нито на Луцифер. Те са в огромен застой, който те самите не могат да осъзнаят. В действителност те са се закотвили в една точка и не се движат нито напред, нито назад в развитието.      Да се върнем пак на Луцифер и да видим как е при него. Той е много деен на Земята. Но неговата дейност не е от любов към хората, защото за служителите на мрака, любовта е недостижима добродетел. Всичко, което този паднал ангел постига, е разумност. Но тази негова разумност служи единствено в деструктивните му планове на Земята. Тук виждаме, че донякъде той е осакатена същност, защото е изгубил зрението си за доброто и не притежава най-важните добродетели - Любов, Мъдрост, Истина. И все пак, служейки на тъмнината, в Божествения план, Луцифер създава условия хората да осъществяват пълноценно "вълната на живота". Тя представлява вълнообразна линия от възходи и падения. 

вълната на живота

 
       Ето защо посветените учители на човечеството казват, че тези условия, които земляните имат за духовно развитие ги няма в Рая. Раят е съвършен и там всичко е Любов и Светлина.      Човешката същност живее и се развива най-добре, когато последователнпо преминава през радостни и тъжни моменти, през добро и зло. По този начин тя има капацитет за големи падения и възходи, в които усъвършенствайки се в Истината, служи мъдро на Бога. Ето как Луцифер има важна и неотменна роля в Божествения план.      Следва въпрос: Ако Бог обича своите създания, то Бог има ли Любов и към Луцифер? Бог обича всичко, което е създал. А Луцифер е още Син на Бога. Проблемът е, че у Луцифер няма Любов. Той само използва създанията на Бог, за да разрушава. Но дали осъзнава, че неговата разрушителна сила е в услуга на Бог, само можем да гадаем. Аз мисля, че липсата на самосъзнание и свръхсъзнание у Луцифер, пречи той да види истинската любяща страна на Бога и Неговите ангели. Бог обича Луцифер, защото го е създал. Още Бог обича Луцифер, защото той има важно място в Божествения план и реализацията на Доброто в света.        Да съпоставим същността на Луцифер с тази на Христос. Христос е носител на Безгранична Любов. Той е "пробуденото съзнание". (2) "Луцифер е архангел на злото. Той е допуснат от Бог като малкото зло, необходимото зло". "Без Луцифер, хората щяха да минат от частичен мрак в пълен мрак." (2)      На пръв поглед отношенията между Луцифер и Христос не са особено "братски". Причината е, че когато слиза на Земята, да даде Божественото учение на хората, Христос е гонен, хулен преследван, дори разпнат, заради своите дейности и мироглед. Всичко това се случва на Земята, където привидно Луцифер има власт. Ако това е така, защо тогава той не спасява от разпятие своя брат? - Първо, защото е служител на мрака. Второ, защото само привидно е княз на този свят. Трето - Бог управлява и Земята, защото тя също е Негово творение. Стигаме до извод, че всичко което се случва тук, става, защото Бог го е допуснал.      Затова Христос и Луцифер са "оръжия" в ръцете на Бога на Земята. Всичко случващо се, е по Негов сценарий и е за доброто и благото на всички създания. Всички знаем, че един ден, когато се завърнем в Божествената пълнота, ще се завърнем всички, защото и тъмните същности ще просветлеят. Но преди това, трябва да се изпълни мисията на злото в света. Причината е, че душите се каляват в трудности и страдания, а радостта е само за разтуха. Това е парадигмата на света, в който живеем и ние трябва да се радваме, че тук имаме условия за духовно развитие, които ще прилагаме, докато благуваме в ада.      Ето защо, светът е съвършен. Съвършен е Божият план за Земята. Съвършен е замисълът на Бог за нас. Самите ние сме несъвършени и затова ни е трудно винаги да изпълняваме волята Божия, както и да служим на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Ние сме несъвършените паднали ангели на Луцифер и с радост очакваме Новата бронзова епоха на Водолея, в която ще имаме по-благоприятни условия за развитие, понеже вече сме извървели част от пътя и имаме известно натрупване на добротворчество.      Да се върнем пак на момента, в който е разпнат Христос. Според мен, на първо място, Бог е автор на този "сценарий", за да може Христос оптимално да развие своите духовни сили и добродетели, както и да изпълни до край мисията си на Земята. Ако Луцифер или Юда бяха направили опит да спасят Христос от разпятието, как щеше Той да помогне за изкупление греховете на Човечеството и да извоюва свободна воля за хората?      Безсмислено е да съдим злото или да идеализираме доброто. Те са похвати, с които Бог работи в нас и ни прави по-съвършени, като съблюдава херметическите принципи. Вече споменахме, че полярността добро-зло е Божествен принцип.     Според мен Мракът също има собствен път на еволюция и само Бог знае, в кой момент този мрак ще се обърне към Светлината. Светлината има свойството да поглъща Тъмнината. Но обратното е невъзможно. Според мен този физически закон подсказва, че в глобален план и на космическо ниво няма нито зло, нито тъмнина, нито демони. Според мен, съществуват сгрешили и паднали същества, на които Бог създава най-подходящите условия за адекватно развитие и изпълнение Волята Божия. И тук трябва да отбележим, че условията могат да бъдат приятни или тежки, в зависимост от личната карма на всяко същество. Когато даден човек в миналото си прераждане е вършил злини, естествено той трябва да премине през трудни условия, в които сам да се бори за реализиране на доброто и за Любовта на Бога.       Мисля, че Луцифер и Христос са добър "тандем", поставен от Бог. Ако Христос благува в Небесата, където помага на завърналите се в Бога души, то Луцифер се труди на Земята, за да се помогне на душите, отлъчили се от Бог. На мнение съм, че тази тъмна същност, с която ни се представя Князът на нашия свят не е съвсем достоверна. Просто Бог има нужда от "малко зло" в света и Луцифер откликва. Склонна съм да мисля, че в Новата епоха, Луцифер ще се повдигне и помъдрее, с което отново ще се завърне в Бога. Същата съдба очаква и неговите паднали ангели, които му служат. Разбира се, че тази служба е в услуга на Бог. На нас само ни се струва, че Луцефировите ангели и злото, което създават е в услуга на Луцифер. Всичко което творят тъмните сили е подчинено в полза на Бога. Ако има нещо излишно за правене, то просто не се случва, защото Бог никога не разхищава енергията Си напразно. Мисля, че в настоящето Луцифер работи за преодоляване на своята двойнственост и за добиване на Божията Любов. Неговият апогей ще бъде, когато той окончателно се завърне в Бога.      Христос е Светъл, защото изстрада Своята Голгота, а злото не успя да Му попречи да внесе Божието Учение в света.      Мисля, че Луцифер е една идея по-високо от Христос, защото вече милиарди години той твори божии добрини косвено, като си служи със злото. По този начин, той се грижи за всички паднали същности и духове, да имат път на развитие в духовния свят и да добият шанс за живот в Бога. Ето как става видимо, че и Христос, и Луцифер имат своето място в света. Ако някои хора критикуват Луцифер, то е защото не са достатъчно осъзнати и осведомени.       Докато Христос беше на Земята, и продължава да слиза на нея с Духа Си, Той успя да осъществи живот, изключително предан на Бога. Затова Христос успя да се утвърди в Доброто.      Но у Луцифер има нещо особено, през което Христос и Неговите последователи не са преминали, защото са служили единствено на Светлината.     Като служител на Мрака, Луцифер и неговите ангели, са служили пряко на Тъмнината и косвено на Светлината - ето откъде се поражда тяхната двойственост. Освен това, лошите условия на развитие в света, формират добродетели с по-голяма дълбочина. Защото, който е бил против Бог и е служил на злото, когато се завърне в Светлината и Бога, добива безпределна служба и всеотдайност към Бог. Такива същности вече не могат да грешат. Те добиват Любовта на Бога, като у самите себе си формират обич към божествения свят и порядък. Те обикват Бог. Тази особеност е валидна и за Луцифер. Допускам, че неговата същност в услуга на Доброто ще се гради през тези 2000 години на нов Ренесанс, който ни очаква. Тогава Луцифер ще преодолее двойнствеността си и ще се завърне в Бога с Любов.       Понеже Христос е служил само на Доброто - Той е светъл. А Луцифер, когато се откаже от служба на злото, ще притежава нещо по-дълбоко от Христовия живот в Бога. Луцифер ще изгради една преданост към Бог, която завинаги ще го спаси от злото и той за вечни времена ще остане в Бога. Всички, които са се изкушили да служат на злото, след това се завръщат в Бога необратимо. Те заслужват Божията Любов, затова самите те също започват да я познават и излъчват. В същото време същности като Христовата, които са познали само служба към Доброто, имат вероятност да бъдат подведени в служба на злото, защото никога не са го познавали. Но според мен, Бог и Господ така ще подредят протичането на Новите времена, че да няма жертви, които да се отказват от мрака и да са принудително унищожени с истинска смърт на духовно ниво.       Ето защо, според мен, ако Христос се е завърнал на Небето в Светлина, тоест Светъл, то Луцифер ще се завърне в Бога в Сияние, тоест Сияещ. Ако Христос е Любовта, подкрепена от разумността, то Луцифер е Разумност, която не изключва Любовта. Когато Христос и Луцифер се обединят в Милостта Божия, тогава ще се обедини и Новото човечество. Ще се изпълни божествения закон "Каквото горе, това и долу." Ще последва Нов световен ред и възход на Новото човечество, когато "всички ще сме силни и непобедими", единени в целостта на Бог.      Завършвам настоящото есе, както го започнах - с цитати от Друнвало Мелхизедек:        "Преодолейте дуалистичното съзнание, разделящо всичко на добро и зло, и се отворете за единение с Бог и първичната реалност." (с.330,1)        "...трябва да живеете със сърцето, а не с ума си; умът ще продължи да си върши работата, но под контрола на сърцето." (с.287,1) 

"Любовта към Бога е велик път, но първо тя е изпитание, катаклизъм, разпятие и чак тогава възкресение и свобода." (2)



 
   Използвани източници:
1. Мелхизедек, Др. Древната тайна на цветето на живота, изд. Аратрон, С. 2006
2. YouTube, Портал 12, Елеазар Хараш: Свещеното единство с Бога е задължително за братството (ИНТЕРВЮ)
3. Снимка, схема - интернет.

 

На моята майка

Аз имам майка с красота на птица
и със сърце на девица:
невинно, нежно и добро -
пази ме от всяко зло.

Мама е отговорна като пчела -
пази покоя и реда у дома.
Тя е мила като сестрица
и обича двете си дечица.

Плаче, когато страдаме,
мъчи се, когато падаме.
Вдига ни мигновено
и ние се изправяме неотменно.

Обичта до болка - ѝ отива,
а в страданието е с пъти по-красива.
Душата ѝ е пълна със дълбочина
и от нея черпи сили тя.

Пламенно обича своето семейство -
вплита ласки в ежедневие рутинно
и дарява ни ги безвъзмездно.

Във стремеж на изключителна жена
огнено и отривисто проявява любовта.
В обичта ѝ сме спасени
отвъд всяка суета.

Затова сме честни и почтени -
аз, сестра ми и баща.
Вечно сме призвани
и сме непрестанно откровени
с мирова любов в омаломощените сърца.

Майка ми обича да се смее,
но надсмива се над всеки фалш.
Тя с усмивките си радост сее;
всяка скръб, страдание, печал
първо в себе си преодолява.

После с обич най-човешка
своите деца успокоява.
Ето как, моето сърце възпява мама!

ИНТУИЦИЯ ОТВЪД ЛОГИКАТА    

 (окултно есе)

 "Всичко е в жената."  основен масонски девиз      

    Съвременното общество все повече приближава края на първата четвърт от XXI век. Въпреки това днешните християни не могат да преодолеят факта, че патриархалните традиции и обичаи подтискат жената. Повлияна от тях, тя не успява да даде воля и изява нито на своите дарби, нито на своята личност.      Шоубизнесът, изкуството за масите на християнския свят, умишлено принизяват женската природа, като създават продукция, в която мъжкото и женското начало са преди всичко в конфликт.       
Оставам с впечатление, че от края на XX век до сега, властимащите пречат на човечеството да изгони от ежедневието си поредната натрапчива мизогиния (омраза към жената), според която светът и изявите по рождение принадлежат на мъжа с кариерно развитие. В същото време, за да бъде порядъчна, жената се пропагандира, че за нея е най-добре да стане семейна и да слугува физически и морално на нечие мъжко присъствие; тя не трябва да следва разумността на мъжа, а да бъде негов несъществен и "слабоумен" придатък на утвърдената по рождение мъжка природа.       Смея да отбележа, че не владичеството на исляма и неговия матриархален ред, под които сме били 500 години унищожават талантите на жените, а патриархалния строй на обществото и патриахалната християнска религия. В християнството жената се смята за "нечиста"; още тя сляпо трябва да се подчинява на мъжкото начало в лицето на съпруг, брат, баща...Само по този начин, тя може да запази своята почтеност и добро име на къщовница.      
В крайна сметка, днес жената е носител на лош имидж в условията на болно общество с изявена омраза към женския принцип. Тази омраза допълнително се подклажда от догмите на институцията Църква. Тя очевидно дескриминира женското начало. Мога да дам пример от личния ми живот: преди време ходих на екскурзия и обектите, които посетихме включваха параклис, в който е изложено лечебно разпятие. Аз поисках да го видя и да се докосна до него за лечение. Отговориха ми, че нямам право, защото съм жена. Жените били от Дявола и аз не бивало да бъда допусната за лечение чрез разпятие, защото съм щяла да го оскверня. Питам, може ли в XXI век, да съществуват хора, които мислят по толкова отживял начин?      
В общи линии, това което одобрявам са реакциите на съвременните и модерни млади жени. Те гордо преодоляват настоящите мизогинистични нагласи на технокрацията, в която сме залутани да живеем. По този начин, те подкрепят опита на някои учени, които искат да променят статуквото в световен план. Тези учени проявяват смелост като осведомяват населението, че днес цивилизация няма и цялото ни битие е в духовен упадък.       
Технократичното управление, на което сме подложени, ни залива с всякаква информация, но не създава условия за формиране на морал нито у децата, нито у възрастните. Затова, когато попаднат в интернет пространството, хората не могат да култивират само интелигентна информация. Те се загубват в многообразието от данни на компютъра и забравят, че с каквото храниш душата си, с това се проявява тя навън от теб, в социума.     Лъжливата представа, с която ни "заля" технокрацията, че компютърът и електрониката щели да заменят човешкия мозък, се оказа лъжа. Все още много малко хора проумяват истината, но има и такива, които усещат интуитивно, че "компютърът винаги търси данни, а човекът винаги търси смисъл". Ето защо, машините нито ще ни заменят, нито ще ни преодолеят. Ние трябва да преодолеем тях, защото те са протеза, без която можем.    
Защо се "отплеснах" от темата на настоящото есе ли? Защото искам да споделя с вас, че преди време гледах едно видео, в което рекламираха жена робот, която може да прави вкъщи всичко, което е задължена да върши една съвременна домакиня. Роботът освен, че готви, чисти, пере и т. н., той може да бъде полезен за мъжа и в леглото. Мисля, че този пример ясно показва как мъжете масово искат да избягат от нас жените, но неминуемо рано или късно се връщат, защото роботите нямат чувства, нито раждат деца.     
Според окултната наука, мъжът е този, който се зарежда енергийно от жената, а не обратното. Затова мъжете не могат без половинка в живота и ако им се наложи да останат сами, не могат да преодолеят самотата, не могат да се грижат достатъчно добре за себе си. Само силната психика на обичаща жена може да ги утешава и подкрепя. От друга страна, само физическата сила на мъжа, може да покровителства жената и тя да се чувства морално защитена и в безопасност.     
Все пак, днешната жена е по-интелигентна и интуитивна от средновековната, затова си създава приоритети. Тя остава горда и засилва своето его, за да се съхранява и пази сама, тъй като нейният приоритет е да се развива в научна или творческа сфера (в зависимост от дарбите ѝ), да се реализира професионално, да роди и отгледа дете.      Последният приоритет е най-страшен. Защото децата искат да имат всичко, което видят. Всяко дете иска по нищо да не се отличава от другите деца. И дори то да има най-добрата майка, когато я попита "кога ще му купи татко", майката нито ще има отговор, нито ще осигури покупката.     
Някои жени, които действат по-предпазливо, интуитивно усещат, че детето се създава, за да има двама родители. Те също сами отглеждат децата си, но бащата на детето не е изцяло игнориран. Ако желае, той може да признае своето дете и да го вижда винаги, когато пожелае.     
Тази ситуация е по-приемлива, до момента, в който детето попита "Защо татко не живее с нас, както татковците на другите деца?"       
Във всяко отношение, откъдето и да погледнем, мъжът и жената са създадени като две половинки, които трябва да останат заедно в едно цяло, за да създадат стабилно семейство, с добро морално поколение.     
Защо някои жени избират да са самотни майки? Защото днес качествено образование и възпитание почти няма, благородно общество почти няма, мъже, които уважават жената до себе си - почти няма. Оставайки сама с детето си, майката има повече време за него и може да компенсира евентуално лошо влияние от другаде.    
Всичко написано до тук от мен, важи само за патриархалните общества с патриархални религии, като нашите. А символът, който подсказва, че сме в патриархат, това е Слънцето - символ на  православното християнство и мъжкия принцип в света.      Мюсулманите са в матриархат. Символът на тяхната религия е Луната. Тя е символ на жената. В матриархалните общества и религии, грижата за жените и децата е основен и неотменим дълг на всеки уважаващ себе си мъж.     
Макар всички християни да се възмущават от многоженството, истината е, че в харемите, жените са били обучавани, ограмотявани, образовани и са се развивали според дарбите си. Но те не са работили, защото в исляма е дълг за мъжа финансово да се грижи за семейството си.       
Особеност на патриархата е господството на мъжкия принцип. Особеност на матриархата е балансът между мъжкото и женското начало. Според мен християнство и ислям са двете най-силни религии в световен план. Те не могат да спрат да воюват помежду си, защото всяка иска да се утвърди като единствена и да бъде изповядвана от целия свят. Тази религиозна вражда отвратително се подклажда от самите свещенослужители. Постигнатата вражда служи за всяване страх и подчинение у масите.       
Не съм привърженик на ничия религия. Но съм привърженик на окултните учения, в които вярата в Бог и изучаването на Истината, добиването на Мъдрост и Любовта към Всевишния, водят до посвещение или самопосвещение.       
Мисля, че разединението между мъжете и жените, духовният крах, който ги е обзел, е последица от самозагубата навътре в себе си, където те не могат да открият и запалят пламъчето Светлина в собствените си души.    
Не като изповядваща религия, а като изучаваща тайното знание мисля, че за да се помирим всички хора, християнството и исляма трябва да се обединят, за да създадат не нова религия, а ново учение, което да бъде носител на всичко добро в по-старите отживели ролята си религии. Според мен, повечето хора са готови да изправят живота и света вътре в себе си,  вместо да създават размирици навън.       
Започнах настоящото изследване с доста елементарни констатации за това как живеем тук и сега. Понякога философите имат нужда да принизят своя изказ, за да опишат максимално обективно покварата на обществения ред и хората, които са принудени да го спазват. Спор няма, че цялата планета боледува и в световен мащаб се водят военни размирици. Затова повечето обикновени хора живеят нещастно, оскотяват, не са удовлетворени ни в личен, ни в професионален план.     
Ако съпоставя миналото и настоящето виждам, че омразата към жената по време на Средновековието в християнска Европа, е била последвана от пищен незабравим разцвет на Ренесанс, макар той да не е протекъл идеално. (Ние българите също сме имали Възраждане.) Този световен феномен, чието име на български означава "прераждане" е "възпял" красивата физика на жената. Художествените класически романи са се занимали с отгласите на нейното сърце. Но днес, нашите съвременни "мачовци", не четат романи, за да не се поддадат на чувствата си. За тях е срамота мъжът да е емоционален. Ето защо повечето мъже днес не познават и не се интересуват от вътрешния свят на своите половинки от женски пол. Съвременните мъже се привличат само от външния вид на жената, защото днес обществото им налага нагласата, че в ментален план жената е нищо, а мъжът е всичко.       
През средновековието, почтената жена е била доста плаха. Затова тя не е можела да предизвика никакъв емоционален интерес у мъжа, за който току-що се е венчала. Да не говорим за ръкоделията, които е трябвало да ушие, защото в тъмното минало на Инквизицията е било непочтено дама да се образова или да чете книги. Според мен средновековната женска душа е имала трепета и желанието, чрез своите гоблени или бродерии да покаже красотата и богатството на своя душевен мир. Всичко това не е интересувало тогавашния мъж, той дори го е омаловажавал. Църквата също има принос за тази мъжка нагласа; дори на един от своите събори, тя е обсъждала дали жената има душа.     
Да се върнем обратно на темата за съвременната жена. Тя се представя в днешното общество с победоносен и решителен маниер; грижи се за образованието си, стреми се да отгледа децата си, понякога сключва изгоден брак, ако е умна или талантлива се стреми да се реализира и творчески, работи и печели пари. Наистина, много дини, а мишниците са само две.     
Днес, в социума на християнския свят виждам мъже, които са уморени да се доказват и да се състезават помежду си. Виждам още жени, които са зажаднели за одобрение и признание от страна на мъжете. И отгатвам, че ислямът го е измислил: дайте безброй наложници на мъжа, за да четка той с тях своето его и образовайте тези наложници, за да няма в харема посредственост. Нека мъжът се гордее не само с красотата, но и с интелигентността на своите жени. Да, има многоженство в исляма, но от това се раждат много законни деца и там демографска криза няма.     
В християнския свят харем няма, но има множество незаконни любовници и незаконните деца, родени от тези извънбрачни връзки завинаги остават без баща, защото той вече е женен и си има законно семейство със законни деца. Къде мъжете изневеряват повече - в християнството или в исляма?     
Ето този импулс на непримирие и ревност между мъжа и жената в цял свят, доказва че те първоначално са били създадени от Бог взаимно да се подкрепят и обичат. Но световната диктатура по време на Инквизицията и сегашната световна диктатура на военни размирици, видимо допринасят за объркания свят и дезориентираните мъже и жени в него. А представяте ли си какъв хаос настъпва между мъжкия и женския принцип на полярност в окултната наука? Оказва се, че мъжкото и женското начало не са взаимно заменяеми. Няма върховенство на мъжа над жената и практиката на патриархален ред с вековно приложение напълно го доказва.     
Мъжкото и женското начало в световен мащаб, се опитват да постигнат съвършения живот чрез разединение. Но според мен силата на тези две стихии е непробиваема в тяхното обединение.     
Активността принадлежи на мъжкия принцип, а пасивността е присъща за женския принцип. Обаче жените днес, се опитват да заместят уморените да се доказват мъже и стават по-активни от тях. Когато мъжкият и женският принцип се опитват да се заместят или компенсират един с друг, тогава настъпва хаос в социума. Причината е, че се нарушава създадения от Бог порядък.     
Истината е, че ние жените имаме достоен принос в развалата на божествения ред. Да не говорим, че някои жени искат да са мъже, защото животът на мъжа християнин бил по-лесен. Вярно е, че ако ние жените не излезем с едно рамо напред пред мъжеството на съвременния силен пол, нито ще компенсираме мъжката преумора, нито ще въдворим матриархален ред и в християнския свят.   
Мисля, че човечеството може да постигне пълна хармония между мъжа и жената и като принципи, и като хора, ако обедини на ниво мирово учение патриархата и матриархата. Смятам, че такава ситуация е не само нужна, но и неизбежна, за да може всеки принцип и всеки съответстващ му пол, да компенсират своите слабости и да се помирят със слабостите на противоположния принцип или пол.     
Мъжкият и женският принцип не са просто различни и полярни. Те са дори противоположни един на друг. Но именно противоположностите се привличат, оптимално се допълват и съществуват в симбиоза, в едно единно цяло. В противоположния принцип и пол всеки вижда това, което му липсва и същевременно иска да притежава, за да изгради себе си цялостно. Според мен, по този начин започва всяко влюбване. Мъжкото и женското начало не само мислят и чувстват всеки по различен начин, те мислят и чувстват полярно, но именно това ги привлича един към друг; те са като два магнита с различен полюс - когато се съберат и хармонизират енергиите си, е трудно да ги разделиш.       
Мъжът и жената се отдават на обичта по различен начин. Ако жената е чувствена, то мъжът е ограничен в своята емоция поради своята природа и защото от дете са му говорили, че силните мъже не се поддават на чувства. Затова разбира се, е виновна околната среда. Когато мъжът порасне, той внимава да не се влюби прекалено страстно, защото омаловажава любовта и не вярва в нея или защото се страхува, че не ще може да се владее достатъчно, за да реализира тази любов, без да се изложи емоционално пред обекта на обичта си.       
На това място в есето, ще си позволя да изложа подробно как екзотеричната светска наука вижда начините, по които реагират мъжкия и женския мозък. Това е по-скоро една справка, която е излишно да коментирам, но тя теоретично ще онагледи всичко изписано до тук в есето.     
Човешкият мозък се състои от 2 хемисфери (мозъчни полукълба). Лявата е мъжка, дясната е женска. Още в началото виждаме, че макар да сме разделени по пол, в духовния свят, ние съдържаме в себе си и противоположния пол, а устройството на нашия мозък го доказва. Затова, ако жената иска да разбере един мъж, тя трябва на духовно ниво да се обърне навътре към себе си и интуитивно да предугади намеренията на мъжа в живота ѝ. С мъжете е подобно, но те не разчитат на женската интуиция, защото нямат такава. Те се позовават на своята логика и добре обмислят реакциите на жената. Ако успеят да я разберат, са го постигнали по пътя на своя разсъдък чрез мозъка, а не чрез сърцето.    
До момента става ясно, че мъжете повече мислят логично, а жените повече чувстват интуитивно. В най-общ план, качествата на лявото (мъжко) полукълбо са: логика, детайлно ориентиране, факти, правила, думи и език, настояще и минало, научно познание, математика, търсене на доказателства, последователност и закономерност в разбиранията, запомняне на понятия, използване на база реалност и конкретни факти, създаване на стратегия, практичност, сигурност.       
Качествата на дясното (женско) полукълбо са: чувства, ориентиране към общата картина на въображението, символи и образи, настояща и бъдеща философия и религия, интуитивна преценка на обстоятелства и ситуации, вяра, специални възприятия и усет, функция на понятията, фантазия и допускания, настоящи възможности, импулсивност, риск.       
Можем да направим извод, че мъжкият принцип мисли обективно, поради своята практичност, а женският е субективен, заради своята чувствителност. Силата би била в обединение между разум и чувства, което слива качествата на мъжкия и женския принципи, сплотява ги в едно.       
Днес управляващите и в политиката, и в религиите се опитват да разлъчат точно тази взаимодопълваща се обединеност между двата принципа. Следователно, ако настъпи хаосът, който описах по-горе, мъжът и жената се чувстват сами и сразени. Те се страхуват и това е удобно, както за политиците, така и за църковните лица.     
Ако се позовем на знанията по аритмософия (науката за смисъла на числата), виждаме, че мъжкият принцип се бележи с числото 1, защото той е ръководещ. Жената се бележи с числото 2, защото тя следва мъжа и го зарежда енергийно, за да може той да води и реализира мислите и на двамата. Отново виждаме колко са сплотени дори в различието на своите функции мъжкият и женският принцип. А когато те двата се съберат в симбиоза, пораждат свещеното число 3. Или това е идеята за Света Троица, чрез която Бог и Свети Дух създават Син Божи.       
Според окултизма, Света Троица замества женския принцип в догмите на официалната православна църква. Ако следваме окултните учения, можем да разгледаме триединството като свещен съюз между мъжа и жената, които се обединяват и дават своя плод (тяхното дете), което бележим с числото 3. То е сбор на триединството между 1 - бащата и 2 - майката или 1+2=3.       
Необходимо е читателят на настоящия труд, да предвижда четейки, че тук не говорим само за интимност. Ние разглеждаме мъжкото и женското начало още като принципи на окултната наука.     
На астрално ниво, в есето ще стане дума за мъжкото и женското, които се съдържат в тялото на всеки човек. Частично те могат да се проявяват във физическия свят в самостойното тяло на всеки от нас.     
Моля моите читатели, да приемат последните ми съждения, не като желание да представям някакви "джендъри" или "мъже в рокли", а като стремеж да опиша максимално точно и изчерпателно мъжкия и женския принципи, които разивайки се градят еволюционен прогрес на духовните и душевните качества у всеки човек.       Всеки от нас притежава собствен дух. Но той притежава и собствена душа. Ако духът е свързан с мъжкия принцип и е приоритетен за мъжкото начало, то душата е свързана с женския принцип и е приоритетна за женското начало. Тези два принципа в астралния свят съществуват обединени. А вече отбелязахме по-горе, че ние сме във физическия свят само с физическите си тела. Но ментално, дори в момента, нашият дух и душа пребивават и се развиват в астралния свят. Отново ще припомня, че логиката е главно качество на мъжкия принцип, а интуицията е главно качество на женския принцип. Следва да отбележим, че съществуват изключения от практиката и затова има мъже, които са по-емоционални, както има жени, които са по-логични. Срещат се и хора, които балансирано са развили и мъжкия, и женския принцип в себе си. Тези хора са с потенциал за гениалност, понеже са двуполови или както е модерно да се наричат - "бисексуални" (от "би", което означава 2 и сексуалност свързана с пола). Повече за бисексуалността може да прочетете в този блог, в моите трудове "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност" и "Мистерията Мона Лиза".       Това че двуполовите хора имат свръх качества и дарби, не ги прави "кариеристи". Често те са много скромни, защото за разлика от хетеросексуалните хора, имат 2 пъти по-пълна и обективна цялостна представа за света. Те дори са склонни да се изолират от социума, защото са достатъчно удовлетворени от собственото си присъствие, тоест те на астрално ниво са самодостатъчни. Някои от тях казват, че се чувстват "свръхчовеци", точно защото са андрогини. Като обединяват мъжкото и женското начало в едно, всъщност обединяват два мозъка - мъжки и женски. Затова те могат едновременно да мислят като мъже и да чувстват като жени. Някои хора имат два върха на главата. Това означава, че те имат два самостоятелни мозъка, които могат да разсъждават обединени. Стигаме до извода, че такива индивиди са едновременно и логични, и интуитивни. Техните обединени интуиция и логика, създават свръхинтуиция, наречена още шесто чувство. Тази свръхинтуиция ползва уменията да разсъждава логично, но надраства и надгражда логиката. Затова мисля, че интуицията е отвъд логичните разсъждения, понеже "шестото чувство" предвижда по-точно от логиката.       Мозъчните хемисфери на хората са много различни, защото всеки човек е различен в индивидуалността си. Хетеросексуалните хора развиват само едната хемисфера - тази която е от пола им на физическо ниво. Хетеросексуалността е норма измислена и наложена от медицината. Мисля, че бисексуалността е по-правилна в духовното развитие.       
Според окултната наука, съществува едно масово разпространено описание на смъртта. Тя е с облик на череп, облечен в черна роба и носи коса. Това изображение е масонски символ. То символизира "косата на смъртта", която се намира в устройството на човешкия организъм. Тази коса на смъртта е ципа между двете мозъчни хемисфери. Ако човек развива и двете си мозъчни полукълба чрез различни видове дейност, за които носи талант, тази ципа сама ще атрофира, и хемисферите ще се слеят в общ мозък. (по Мария Арабаджиева) Също, този феномен засилва действието на епифизната жлеза в главата и започва да отваря третото око. Подобна свръхинтуиция показва наличие на свръхсъзнание и може да отключи лечебни или гадателски способности.       
При хетеросексуалните хора, е налице добре развита "коса на смъртта". Тя възпрепятства обединението на мъжкия и женския принцип. Това се постига от нормата в съвременната медицина. Ако такъв човек е мъж, той е доста мъжествен и му е трудно да се изразява емоционално. Ако такъв човек е жена, тя е прекалено чувствена и не умее да разсъждава разумно. Такива са хетеросексуалните половинчати индивиди на планетата. За момента, те са удобни за социума, в който всички пребиваваме.     
Питам читателя, дали е забелязал, че днес в християнския свят, се толерират качествата на лявото мозъчно полукълбо, което е мъжко. Качествата на женската хемисфера не са на почит и даже са обект на подигравки. Цялата светска (екзотерична) наука съблюдава качествата на мъжката хемисфера; частично и в изкуството е така. Затова жените трудно утвърждават своите дарби в обществото и повечето избират да се отдадат на създаване на семейство.     
В днешно време, окултистите са наясно, че Епохата на Водолея, в която навлиза светът, е матриархална. Според мен, Православната Църковна институция е в упадък и "стиска здраво" своите догми. Липсват ѝ вяра и любов към Бога.   
Въпреки това, свидетели сме, че в последно време, жените все по-често излизат на преден план пред мъжете. Жените се изявяват все повече, макар да им е трудно едновременно да се развиват професионално и да се грижат за децата си. За "слабия пол", тази натовареност от задачи на дневния график, компенсира изгубеното време в шиене на бродерии, гоблени, грижа за домакинство и семейство в миналата Епоха Риби.     
Поради тази причина, некачествените мъже се комплексират и влагат много усилия, за да запазят своето високо его. Те са склонни да завиждат на женското начало, защото всяка жена може да роди дете, когато пожелае, независима и свободна сама да се справя едновременно с трудностите на майчинството и кариерното си развитие. Ето защо, повечето мъже днес, предлагат брак не от щастие с жената до тях, а от зависимостта им някой друг да роди потомство и да се грижи за техните елементарни нужди.     Според мен, този преход от патриархално към матриархално общество не бива да ни стряска, макар да е труден. Той ще доведе до симбиоза в отношенията между мъжа и жената, като предотврати всякакви опити за надмощие между двата пола. Божественият план е такъв. Мъжете и жените не бива да се конкурират помежду си. Напротив, те трябва да се сплотяват в обща цел и посока, не само за да израстват в обществения строй, а и да реализират законите на Света Троица за мъжкия и женския принцип в света.     
Във физическия свят, жената е създадена с овални форми и извивки и е по-нежна от мъжа. Мъжът е с прави линии на тялото и с по силно телосложение. Ако обърнем внимание на индивидуалностите при хората ще забележим, че съществуват и андрогини. При андрогините имаме симбиоза между мъжкия и женския принцип и между качествата на двата принципа на ментално ниво. Във физическия свят, андрогините си остават еднополови и обикновено са с много красива физика. Те са свръххора, понеже са бисексуални и развиват в себе си и разума, и чувствата. Като пример, може да прочетете моето есе "Мистерията Мона Лиза" в този блог.            Ако се позовем на свещената геометрия, откриваме, че тя също съблюдава двата принципа, защото нарича своите овални и криви линии женски, а правите линии и ъгли - мъжки. Когато това знание на точните науки се съчетае и търси свещено приложение, се раждат най-красивите постройки в света. Да вземем за пример дворецът Тадж Махал, който обединява мъжкия и женския принцип, с желанието на владетеля да създаде архитектура, чрез която да опише красотата на любимата жена.                   
Като последица на мекотата в своята физика, жената реагира по-нежно в конфликтни ситуации. По природа, женският принцип е призван да създава и съзидава в любов и красота. Нейните изначални пасивност и покой, служат за успокоение на изначалната праволинейност и активност в отношенията и общуването с мъжа, който по природа е разрушителен и воюващ.     
Споделям с вас, че една от причините да нарека настоящия труд "Итуиция отвъд логиката", а не "Интуиция и логика", е силното и прозорливо шесто чувство при жената. В трудни ситуации, колкото и да е пасивна, жената винаги излиза малко напред, да омиротворява деструктивната енергия на мъжа. Женският принцип винаги омекотява удара на мъжкия принцип. Това е част от сливането на мъжката и женската енергия, когато действат в едно. В такива моменти, жената се покорява, за да култивира егото у мъжа. Така той преодолява своя гняв, започва да разсъждава логически и рационално, като е способен да вземе правилно кардинално решение как да реагира най-уместно на конкретния проблем. Този пример, който давам, също показва как жената действа повече със сърцето си, а мъжът повече с мисълта си. Реакцията от страна и на двамата е сигнал, че, мъжът е силен физически. Затова той обича да разваля старото, за да гради новото. Докато жената със своята психическа сила успява да успокои войнствената природа у него.       
Припомням, че нашите физически тела, пребивават във физическия свят. Но с нашите мисли, намерения и постъпки, ние живеем в астралния свят. Доказателство за това е следната особеност: физическите ни тела хвърлят сянка, защото са илюзия - онагледено илюзорно представяне на фините ни астрални тела, съблюдавани от висшия и финия астрал. Тази особеност показва, че нищо не можем да скрием от другите, защото пребивавайки в астралния свят, ние сме в непрекъснат контакт с нашия ангел хранител и други духовни същества. Те непрекъснато се грижат за нас, затова ние нищо не можем да скрием. И това е полезно, за да можем с тяхна помощ, по-лесно да изплащаме нашата карма и да реализираме нашите мечти и желания.      От написаното по-горе, можем да обобщим, че когато в духовен, дори интимен план, се обединят силен дух и силна душа, то те в своята привързаност един към друг, с доста труд създават полезни действия и продукция, не само за тях самите, а за целия социум. Пример са Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета, Орфей и Евредика и т.н.      Импулсите, с които действаме в астралния свят, балансират мъжкото и женското начало, дори в последно време, у все повече хора, пораждат потребност за матриархално управление на обществото.     
Отново обръщам внимание на православните отци, които даже не допускат женско присъствие в някои от помещенията на черковния храм. След това обаче, се опитват да убеждават жените, че патриархалната религия е най-добрият избор за всяка жена. Тази компетентност на свещениците се корени в църковната догма за "проститутката" Мария-Магдалена. Тази догма крие от нас, че Магдалена е "любимият" ученик и съпруга на Христос. Истината за тяхната духовна близост и брачен съюз, са изобразени съвсем нагледно от Леонардо Да Винчи в картината му "Тайната вечеря". Аз се питам, защо хората просто не разгледат самата картина, вместо да слушат какво им се говори за нея. Фактически, обвинената за блудница Магдалена, е лъжа, която изключително подтиска проявата и действията на женския принцип.       
Съществува и друга съвременна църковна догма, с която се опитват да омаловажат изначалието и мъдростта на Богинята Майка. И това не е само в рамките на християнския свят. Съвременната църква принизява женския принцип на мъдростта - София, като свежда неговата глобална проява до конкретна тежка съдба на светица и нейните 3 дъщери: Вяра, Надежда, Любов. Истината е, че такива светици няма и никога не е имало. И този факт, може да се изкаже възможно най-простичко: принципа на мъдростта - София, се постига чрез формиране и развитие на добродетелите Вяра, Надежда и Любов. (по проф. Дамян Попхристов) Тези добродетели се свързват с Христовата сентенция: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Тази сентенция може да бъде разгърната в съждението: Лобовта принадлежи на Истината, Вярата принадлежи на Живота, Надеждата принадлежи на Пътя.    
Знанието за София като Мъдрост, е дадено от българските богомили, които от самото си създаване са в матриархат и зачитане на женското начало. Институцията Църква се опитва да отритне Богомилското учение като "вредна ерес", защото то просвещава и посвещава хората. По този начин, Църквата не може да държи в страх и подчинение народа.     
Според богомилите, от добродетелите Вяра, Надежда, Любов, Любовта е най-силна и при действие, и при взаимодействие. Това означава, че от Любов към Бога и от обич към хората, жената или мъжът, а също така и двамата заедно се уравновесяват в сърцата и умовете си въз основа на женската интуиция и изначалната Мъдрост Божия.     Казано накратко, Мъдростта се постига, от взаимодействието на два фактора: разумността на ума, създадена логично; Любовта, формирана от чувствата на сърцето, проявени интуитивно.     
Мъжкият и женският принцип, както самостоятелно, така и в съюз, трябва да се подкрепят и толерират помежду си, любейки Бог. Като принципи и като човеци, мъжкото и женското начало са с огромна потенция да създават даровито и умно поколение, когато се обвържат интимно. Когато са само партньори в обща професия, те пак  могат да се обединяват като принципи и да творят блага за цялото човечество.     Макар че мъжкият принцип е логичен и рационален, той не може самостоятелно да постигне мъдростта. Тя се постига чрез обединение и обмен на разум и чувства. Или по пътя на живота, мъжкият принцип има нужда от любящо сърце, което благодарение на интуицията си, да формира Любов, Мъдрост, Истина. Формирането и развитието на тези добродетели в духовен план, правят човека мъдър.     
Сигурно читателят се пита защо говоря абстрактно за мъжки и женски принцип, а не конкретно за мъжа и жената. Защото имам предвид, че Мъдростта може да се постигне, както на ниво мъж и жена в свещена връзка, така и на ниво мъжки и женски принцип в духовен съюз. Съдбата на всеки човек предопределя, дали той ще стане мъдър, ако се обвърже с определен партньор от противоположния пол, или ще помъдрява, ако остане сам, но развива в симбиоза и мъжкия, и женския принципи, които казахме, че присъстват и двата в менталното и останалите духовни тела на всеки човешки организъм.     
Отново ще подчертая, че хетеросексуалността е норма, приета от екзотеричната медицина. Според мен, бисексуалността е правилна, макар тя да е неудобна за "ученото невежество". (Така окултистите наричат кадрите на светската наука.) Двуполовият човек първо се е научил да обича себе си и Бог в себе си. След това той може да прояви известна активност, да се научи да обича и друг пълноценен човек до себе си - своята половинка, която Бог му е предопределил.     
Този Содом и Гомор вече е към края в днешното технократско общество. Липсата на цивилизованост и цивилизация в нашето общество, приучиха хората да не се търсят по духовен интерес и да не се стремят един към друг с душите си. Почти цялата днешна младеж робува на телесата си, обиква телата си и общува физически с телата си. Лицето няма значение за тях. Нищо повече от това.      Когато човек се развие в пълноценен мъж или пълноценна жена, той съзнава, че на ниво астрален свят, може да култивира положителните черти на всеки от двата пола. Но на физическо ниво, той или тя, трябва да се обедини с противоположния пол, за да засили облагородяването на втория пол в себе си.     
Ето защо осъзнатите двуполови хора, не се превръщат в джендъри, травестити, хомосексуалисти и т.н. Те или остават сами, с цел да работят над обединение и развитие на мъжки и женски принцип в своето астрално тяло или се обвързват с човек от противоположния пол във физическия свят. И в двата случая, стремежът е към съвместно формиране на свръхсъзнание, както и на култивиране, облагородяване на закона на Мъдростта - т. нар. София. Неслучайно, когато преминем отвъд, Св. Петър ни пита пред райските порти: "Имаш ли Любов, Мъдрост, Истина?" 😊     
Последните съждения, които споделих, рамкират еталон за идеалния човек. Той е обрисуван такъв, какъвто го вижда моето самосъзнание. Разбира се този идеал, може да бъде отличен, единствено в теоретичен план. Все пак човечеството не живее в идеална среда, макар теоретично да формулира идеали. Обаче е възможно да се стреми да бъде оптимално близо до критериите на идеала, когато става въпрос за развиване на самосъзнание и свръхсъзнание.     
За да може човек да придобие свръхсъзнание и пробуденост на духа и душата, той трябва самостоятелно да умее да възпитава своето съзнание.     
Самосъзнанието е най-добрият инструмент, след свръхсъзнанието, защото не само предпазва от житейски грешки и несгоди, а още работи за нашата духовна и душевна извисеност, която демонстрираме в социума. Затова самосъзнанието е най-важният двигател отвъд физическия свят във формиране и проява на мъдростта у човека.      Мисля, че която и да е двойка, ако е постигнала високо ниво на мъдрост и извисеност, неотложно ще пристъпи към свещен брак. Христос е имал брак с Магдалена и този фактор им е помогнал да разработят своето учение, както и да го предадат на човечеството. Не разбирам някои съвременни хора, които се оправдават, че "Любовта е от Бога" и дори демонстрират липсата на брак помежду си. "Брачният съюз на Ин и Ян - на мъжкото и женското начало в Космоса е свещен." Той се уважава не само на нашата планета, но и в целия Космос. Бог е създал Адам и Ева. Той не е създал нито Ева и Христина, нито Адам и Джон. (по Зор Алеф)     
Отношението на църковната институция към жената е пагубно за самата Църква. Днес младите хора избягват молитвите в черквите, защото институцията Църква е създала куп догми против жената. По този начин се вменява страх у единия пол от властта на другия. За свещениците е по-лесно да има един силен и един слаб пол, отколкото да има два равнопоставени пола. Църквата никога не е преставала да търси и намира начини, чрез които да подтиска свободата и проявата на човешките стремежи в битието. Затова, аз не виждам как в Новото Човечество, ще се подвизава настоящата църковна уредба, като институция от догми, много далеч и от Християнството и от автентичното Учение на Иисус Христос.     
Изповядвам идеята само за единствена нова световна религия, която да прерасне в единствено световно учение и то да отдава нужното уважение и да създава максимални условия за развитие и обединение на мъжкия и женския принцип.      Бъдещето на човечеството зависи от пътя, който се стремят да изминат нашите сърца, за да прояснят нашите умове. Ние жените, когато следваме пътя на сърцето, увеличаваме нашите предчувствия.    
До момента, моята гледна точка на окултист ми подсказва, че женската интуиция в световен мащаб, трябва да излезе "крачка напред" спрямо мъжката логика. По този начин жените ще "наваксат" пропиляното време и биха могли да развият качества, които са подтискали, подчинявайки се на патриархалното влияние в социума.       Когато интуицията тонира логиката, се смекчава мъжкото его по отношение на обществения порядък. Същевременно, жената се чувства по-значима, с реални възможности за себеутвърждаване. Само по този начин, мъжката логика и женската интуиция могат да си подадат ръце, в името на балансирано бъдеще, в което няма доминантен пол. Тогава мъжете и жените биха се радвали на равнопоставеност, в която всеки почита качествата на другия. Мъжът и жената заедно, трябва да са в непреривен стремеж за все по-обхватно и безпределно развитие на духа и душата. Не е ли това смисълът от мъдростта, като приоритет и на двата пола, и на двата принципа - мъжки и женски, в тяхното единство и взаимодействие. Понякога трябва да поставяме интуицията пред логиката, за да може в по-късен етап да равнопоставим мъжа и жената. Но е невъзможно да създаваме импулси за равенство, както между двата пола, така и между двата принципа. Функциите на мъжа и жената са различни, затова като следваме херметическия принцип на полярността, трябва да ги преоткриваме в позиция за равнопоставен старт, като съблюдаваме факта, че мъжкото и женското начало не могат да станат нито равни, нито еднакви. У тях е заложена противоположност, благодарение на която безкрайно да се допълват в своето различие. Винаги и само по този начин, те биха следвали общия път на сърцето и разума в единство, съблюдавайки ценностите вяра, надежда, любов по посока на мъдростта - софия. Така те добиват безпределна любов, в служба на божествената истина. Следваме ли пътя на истината, тя неотменно ще ни направи свободни в пречистващ духовен катарзис на нашите карма и съдба. А не са ли те причината, заради която сме слезли на Земята, за да ги изкупим, като поживеем?

"Тайната на жената-душа е в това, 
че тя е по-древна от живота." 
Тот

     

 

На баща ми


В този свят да се впусна със устрем,
аз имам покана от татко.
Той закриля моите слабости
с криле на орел -
в полет големи и силни.
Той изстрадва болката ми
за влошеното ми без време здраве,
като гълъб загубил част от своята челяд.

Татко мой, в твоята младост,
винаги беден, винаги гонен
на сирака съдбата как ли си превъзмогнал?
С воля от упор как успял си
да останеш в живота с печал и тревоги?

Моят татко сълзите си крие,
но аз знам, че са в сърцето му
и до кръв му обагрят душата.
Когато се мъча, той страда,
а тревогата в погледа му
се изсипва в дъжд на тъгата.
Моето небе трудно понася
баща ми да тъжи за моето боледуване.
Тогава ме обзема скръбта на мрака.
Мъжките сълзи на баща,
моето небе види ли,
то за двама ни винаги плаче.
Тогава аз сама се лекувам
с мечтаене за синева светла и бяла.
Болката на моя татко,
да изтръгвам от корен
е моя мисия доживотна;
вечно да се надявам,
че с помощ от татко,
ще успея да изкореня
на болестта ми прокобата злобна.