Силен дъжд уби цветовете.
Стана тъмно и страшно,
като в бездна.
Облаци се скараха горе в небето,
блесна мълния и прокънтя...
Навред опустя.

Зашари по стъклата,
забълбука в локвите,
завалсира навсякъде по всичко
в ритъм безгрижен на пълно безвремие.
Кратко валя, но скри света
зад ресни от капки и сива мъгла.

После в миг
светъл лъч се снижи връз мрака,
погълна го и озари деня.
В шарен мост се протегна дъгата.
Засмя се слънце с ухание на цветя.
Тичат децата, весело скачат
в мократа буйна трева.
Славей се извиси и възпя радостта си
в нов свят, окъпан от свежестта.