Есента се промъква на шарки,
с жълто-оранжеви листа подрежда шахмати.

Слънчеви зайчета спорят по цветовете
дали да поскачат на дама.

Шепотът горски музика композира
с ромол див от потоци и повеи утринно свежи.

Времето в хлад се прокрадва,
а мълнии бесни се вият над жита обгорели.

В гръм се разтрисат барабаните на небесата,
свирят ресните от дъжд по струните на стъклата.

Вятърът е с характер студен
и се погубва по тайни
на тежки и вечни стенания;
по комините уж небрежно свири на флейта,
а се измъчва в ридания.

Гледам картина разнородна и колосална,
слушам симфония неистова и мащабна;
поглъща ги на моята същност тишината.

Тръгвам да се разхождам безпризорна,
съзерцавам палитра
едновременно мрачна и светла,
в своите пъстроцветия - необятно богата.

Зимата, щом отново пристигне,
все ще ми липсва на есента красотата.