"Религията е част от идеала в човешкия живот."
Е. Ренан

Антихристите и сатанистите "се държат като удавници за сламка" за теорията, че Христос не е умрял на кръста, а след като е слязъл от него, е живял до естествена смърт. Но смисълът на Христовото Разпятие не е в това Той непременно да предаде Богу дух там. Не са и физическите болки, които е понесъл. Смисълът на Неговото Разпване е духовен и се съдържа в силната мъка, която е изпитал, заради жестокото отношение на хората към Него. По-задълбоченият смисъл от разпъването Му е, че е в момента на най-голямото Му душевно страдание, Неговата кръв е потекла от физическото Му тяло и е попила в почвата. По този начин информацията от ДНК клетките на Спасителя е достигнала до Всичко Живо в природата. Освен това кръвта съдържа голямо количество вода. Водата, като стихия и един от четирите елемента в природата, е жива; тя е интелигентна и има памет. Молекулата на водата има свойството да отразява и помни "видяното" от самата нея. При различните видове информация, тази молекула образува различни кристали. (Повече за паметта на водата можете да прочетете в книгата "Посланията на водата", написана от Масару Емото.)
Дали Възкресението е нелепица? Възкресението е едно от тайнствата на Христос и има своето научно обяснение от езотериката чрез закона за "структуриране и деструктуриране на материята". Този закон се състои в това, че Иисус е възкръснал, защото е умеел да материализира - структурира енергията в материя и дематериализира - разгражда материята в енергия. Тази трансформация се е осъществила по следния начин:
"1. Деструктуриране (смърт):
а) отделяне на етерното тяло от физическото;
б) трансформиране на физическото тяло (материята) до плазмено (огнено) ниво.
2. Извеждане на плазменото тяло извън гробницата.
3. Живот в огненото тяло.
4. Структуриране на ново физическо тяло - пълно възстановяване на физиологичните процеси."
До третия ден от смъртта клетките и тъканите на човешкия организъм пазят своята цялост и могат да бъдат възстановени. Спасителя възкръсва на третия ден от смъртта си.
Способността да възкръсва, доказва умението на Христос да животвори, докато светът го убива. Причината, поради която всички се стремят към Неговата гибел в този момент, е "примитивизма и идолопоклонничеството" на човечеството в периода. Тази е и една от причините Иисус да слезе в материята.
Спорен е въпросът за Христовото възнесение. Има поддръжници на идеята, че след разпването си, Христос не е починал, а е продължил да живее и проповядва Своето учение до старини. Тъй като Църквата и повечето религиозни учения приемат Възнесението на Христос, нека разгледаме смисъла на това тайнство.
Иисус се е възнесъл чрез своето плазмено тяло, в което се съдържали Неговият Дух и Душа. Издигането Си нагоре, Той е осъществил посредством завихряне на собственото си биополе в плазмата (огъня). Библията дава сведения, че се е качил на облак. Спорен е въпросът дали това действително е облак. Но е сигурно, че Той е достигнал конкретна среда, която да го приеме. Христос е оставил физическото си тяло на земята, като го е направил невидимо за хората. Като всички велики адепти, той е притежавал такова умение. (Повече за структурирането и деструктурирането на материята, както и за възкресението и възнесението на Христос, можете да прочетете в книгата "Дванайсетте тайнства на Христос" от Спас Мавров.)
Физическото тяло на Божия Син се е разградило, Неговата ДНК информация е попаднала в почвата, а от нея във всичко живо и цялата природа. Ето защо ние съдържаме не само Христовата кръв, но и Неговата плът. Този факт намира символичен израз в Евхарестията, която е пряко завещана от Него на Църквата. Евхарестията е причастяване с хляб и вино, като символи съответно на плътта и кръвта Иисусови.
Важно е, че същността на Божия Син се е запазила и ние трябва да я приемем, за да напредваме в духовната си еволюция. Душата на Христос в нашите сърца - това също е част от Възкресението и Вечния Живот чрез Неговото Слово.
Христос дойде на Земята, за да изкупи грешката си, че поиска от Бог свободна воля за хората. Затова докато Той беше жив, Бог даде свобода на хората. Благодарение на нея, те разпънаха Иисус на кръст. А чрез страданията си на кръста, Той се поучи от тази своя грешка, повдигна се, спаси човечеството от греха и свидетелства за Истината. Така чрез Божественото Учение, което Спасителя внесе в Света, Той успя да постави началото на Нова Религия на Свободната Воля. В никоя друга религия хората не са свободни да постъпват така, както те намерят за добре. Тази е основната причина Християнството да е най-еволюиралата световна религия до момента.
Друга важна причина за нейната напредничавост е Христовият призив за Всеобща и Всеобхватна Любов: "Обичай ближния като себе си" - "Не събожника си, не вярващия в този, в който и ти вярваш, а човека до тебе, какъвто и да е той, каквото и да е неговото вероизповедание." (Дванайсетте тайнства на Христос, Сп. Мавров)
Христос ни подари Божественото Учение, като предварително изкупи чрез кръвта си греховете на човечеството: Неговите Мъки са попаднали в гените на Всички нас. Сега, когато страдаме, нашата мъка се отразява в собствените ни гени, закодирали Мъките на Христос. Затова Страданията на Иисус са Наши Страдания. А когато страдаме, ние изкупваме собствените ни грехове.
Това е на практика физическото обяснение за нашето Духовно Усъвършенстване. А някои хора мислят, че духовно развитие е да се превърнеш в "книжен плъх" и да се информираш до безкрай. В действителност нашата духовна еволюция се основава на нашия личен житейски опит, мислите, постъпките и преживяванията ни.
В заключение бих допълнила, че страданията в нашия живот ни карат да се смирим, заради болката, която ни причиняват. Затова нашите мъки са правопропорционални на собствените ни духовно развитие и напредък.