Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2017 16:50 - Върхове и низини
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство   
Прочетен: 516 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
А кога дойде онзи, Духът на Истината,
ще ви настави на всяка Истина.
Ев. И. 16:13


   Във физическия свят, който ни заобикаля, ние сме свидетели на следното явление: колкото по-високо е дадено възвишение (хълм, планина, връх), на което стоим, толкова повече се разширява линията на хоризонта и се увеличава пространството, което очите ни виждат. Колкото по-ниска или вдлъбната е низината (равнина, долина, плато), където сме застанали, толкова повече се ограничава хоризонталната линия, а гледката пред очите ни се свива.
   Ако се придържаме към идеята, че съществува абсолютна духовна реалност, а физическият свят е само нейно илюзорно отражение, то физическото явление, което описахме по-горе е само илюзия (посредством материята) на реален закон, който съществува в абсолютната истинност на духовната същност. (Много съвременни учени застъпват идеята, че на практика материя не съществува. Това, което нашите физически сетива улавят като материален свят, всъщност е сгъстена енергия. Най-малката градивна материална частица не е атомът, а флуидът. Той е изграден изцяло от светлина и тази особеност красноречиво говори за духовната същност на енергията, с която се гради физическия свят.) Трудно е да приемем подобна парадигма, поради факта, че ние осезаваме само с физическите си сетива, а духовните такива или са слабо развити, или почти не са.
   Но нека поразсъждаваме, за да отговорим защо при възвишенията хоризонтът е по-широк, като видимостта нараства, а при падините той е по-тесен, като видимостта намалява. Да потърсим отговора в смисъла на понятията "връх" и "низина". Те имат както конкретно, така и абстрактно значение. "Връх" наричаме не само възвишенията, които изкачваме за здраве във физическия свят. "Връх" са също амбициозните цели, които човек си поставя в своя професионален живот: той се стреми да постигне кариерно развитие, обществено положение, награди и признание за постиженията си. Често се употребява израза "Издигнах се в обществото." По същия начин хората, които нямат успехи, казват: "Пропаднах в обществото.", "Аз съм на ниско стъпало в йерархията."
   Но положенията "високо" и "ниско" имат отношение не само към светския живот. Те добиват смисъл също при еволюцията на душите и напредъка в духовния свят. Казваме, че някои хора са "извисени", а други - "низки" или "принизени" в своите духовни стремежи, нравствени ценности и морал. Едни от нас се извисяват, защото са развили добродетелите си, други се принизяват, защото техните добродетели са деградирали.
   Разсъжденията, които споделих, ме навеждат да мисля, че физическите явления "връх" и "низина", които описах в началото, напълно се припокриват и детайлно описват явлението за възход и падение на душите в духовния свят, (което изложих горе при абстрактния смисъл на положенията "високо" и "ниско").
   Съобразно йерархията в духовния свят, когато преодоляваме трудности, в действителност ние устояваме на страдания. Като спазваме моралните норми и произтичащите от тях нравствени ценности, успешно развиваме нашите добродетели във възходяща посока. Тогава получаваме усещане, че се изкачваме в духовната еволюция, защото реално осъществяваме битуващите у нас подтици и стремежи към върха. Готвейки се да станем по-добри човеци, в действителност се стремим да стъпим на следващото стъпало в духовната йерархия, тоест да се превърнем в светци или адепти. Като следваме пътя към върха усещаме, че колкото повече развиваме добродетелите си (любов, мъдрост, истина, правда, милост, състрадание, честност, доблест и т. н.), толкова повече се разширяват мащабите на собствените ни съзнание и светоглед. Мислите ни стават по-разкрепостени, по-толерантни и закостенелостта постепенно отстъпва място на нашето "широко скроено" разсъждаване. На базата на този разширен кръгозор, стремежът ни към познание, себепознание и тяхното търсене, се пробужда все повече. Хората с пробудено съзнание разсъждават по-правилно, като мислят не само за личната изгода, а и за общото благо. Причината е, че разсъжденията на такива хора се обогатяват от техните високо развити добродетели и духовни ценности. Будността на съзнанието поддържа висок праг на личната съвест.       Тази особеност формира умение за ясно разграничаване на доброто от злото, на добронамерените постъпки от злонамерените. По този начин се осигурява способност за постигане праведен житейски път. Добива се умение за адекватна защита на правдата и истината. А според окултните учения истината не се обяснява с думи - тя се живее. Следователно праведният се е научил да живее истинно и да придобива истинния живот. Такъв човек умее да живее пълноценно, като отстоява принципите и идеалите си. Той е пълна противоположност на жалкото съществуване на деградиралите индивиди, дълбоко вкоренени в потребностите на гъстата материя. Умението да се живее истинно, носи голямо блаженство на душата и неспирна вътрешна радост на духа. Човек се чувства балансиран и в хармония със собствената си същност. Истинният живот, можем да определим като символ за "връх" в духовния напредък. От този връх се разкрива безкраен кръгозор, благодарение на който се добива отлична видимост чрез добре развитите духовни сетива. Такъв човек започва да вижда с разума си, което във физическия свят се проявява като видимост чрез съответен орган в мозъка - хипофизата или т. нар. трето око. Умението да се вижда с духовните сетива е способност да се съзира не само физическия облик на материалните тела, а да се разбира какво става в душите на хората, т. е. да се отгатват мислите, желанията, вълненията на другите, да се усеща тяхната духовна същност, да се "чете" в техните съзнания. Според мен умението за зримост в душите и особеностите на другите хора е най-високата "амплитуда", до която може да се докосне собствената широта на хоризонта в реалността.
   Противоположност на върха е низината или падението. Колкото по бедна е дадена човешка душа, толкова по-ниско стъпало заема тя в духовната йерархия. Често се употребява твърдението, че непробудените души са слепи. Ето защо, колкото по-надолу в развитието е душата, толкова по-тесен е хоризонтът на видимост за нея, толкова по-малък кръгозор обхващат духовните ѝ сетива. Поради духовна слепота някои хора не са в готовност за проява и развитие на своята добродетелност. Заради незрящото си състояние, те не могат да изградят у себе си никакви нравствени норми и ценности, адекватни на морала за духовно съществуване. И във физическия, и в духовния свят, когато човек се намира в ниското, не само видимостта, но и светлината е ограничена за него. А липсата на достатъчно светлина крие риск да се изпада в заблуди. Затова низшите хора остават с недоразвити и закърнели добродетели - те най-често се заблуждават, че проявата на някаква добродетел и извършването на добрина е акт на наивност или глупост. Заблудени са за ползата от доброто - мислят, че като го сторят, ще навредят на личната си изгода. Те не успяват да разберат, че добрата постъпка не само носи радост и полза за този, на когото е направена, но тя допринася радост и обогатява душата на своя извършител. Следователно заблудата е следствие от недостатъчна видимост, поради ограниченото количество светлина в съзнанието на непробудените души. Под влияние на своето затъмнено съзнание, спящите души се влошават, защото развиват отрицателни качества като: себичност, егоцентризъм, егоизъм. В следствие те стават злобни, завистливи, мразещи, ненавиждащи, лицемерни, притворни. Колкото по-силни са тези качества у лошите индивиди, толкова по-отдалечени са тези индивиди от истината и истинния живот.      Такива хора не са способни на пълноценно съществуване и са лишени от благодатта да се радват и виждат красотата на пълния живот. Вероятно непрекъснато проявяват злоба, защото изпитват постоянна неудовлетвореност, че не са живели достатъчно, че другите хора имат повече материални придобивки от тях. Затова много често задават въпроси от рода: "Аз кога ще живея?" или "Кога най-после ще си устроя живота?" Те измерват щастието с непрекъснатото удоволстване, голямото количество скъпи предмети и парите. Не умеят да прозрат, че животът е училище и щастието се изпитва всеки път, когато успешно издържиш поредния изпит. А за да вземеш изпита, обикновено се подлагаш на страдания. Е, как лошите хора да почувстват удовлетворение, щом не искат да изпитат известна мъка, за да прогресират и след това да се зарадват от наличието на резултат. Лошите същности вечно лелеят за химерата "розов живот". Но никога не я достигат, защото алчността ги подтиква вечно да са недоволни от всичко. Колкото и шансове за пълноценен живот да се дават на злодеите, те вечно ще ги пропускат, защото умовете им са слепи, а сърцата безчувствени. Такъв е резултатът от непробуденото съзнание - живот в съновидение.    Пълноценното съществуване на будния ум задължително се обуславя от висока степен на свръхсъзнание и самосъзнание. Тези степени се постигат само от хора, които се стремят да живеят Божествен живот, следвайки волята на Бога. А лошите хора изключват Божествеността, независимо дали вярват или не в Бог. Затова спящите умове са с неудовлетворени потребности, но не могат да измислят нищо съществено, за да променят положението си. Те се движат инертно в процес на инстинктивно "живуркане", изразяващо се в удовлетворяване на чисто физическите потребности на материалното си тяло и трупане на съмнително необходими вещи. Тази инертност на физическия инстинкт и безусловния рефлекс ги превръща в животински вид, който затъва в гъстата материя и отдава изключително значение на парите, защото само чрез тях може да оцелява в нея. Този вид хора остават слепи дори за красивите прояви на природата в материалния свят - нещо, което осезават всички животни.
Благодарение на споделените по-горе разсъждения, става ясно защо духовните слепци не могат да разберат начина, по който са щастливи онези с пробудени съзнания.
   Като пояснение, споделям, че върховете и низините в материалния свят на Земята са отражения на извисяването и падението в духовната реалност, понеже всяко физическо явление и съответстващите му закономерности отговарят на строго определен вселенски закон в абсолютната реалност, част от която е духовният свят.
Накрая ще си позволя допълнително да се спра на още едно физическо явление - идеално правата линия на хоризонта. Независимо колко се издигаме или снишаваме, линията на хоризонта винаги остава безупречно права, като съответно тя също се стеснява или разширява. Предполагам, че тази особеност във физическия свят конкретно съответства на правата мисъл в човешкия ум. Причината е, че само правата мисъл спомага разширяването кръгозора на съзнанието и трансформацията му в самосъзнание и свръхсъзнание. Но хоризонтът се запазва прав също, когато слизаме в ниското. Вероятно, щом правата мисъл не се губи, когато бива ограничаван мирогледът, то той не е особено зависим от нея. Това предполага, че широтата на светогледа се постига предимно чрез развитие на добродетелите и изграждане на нравствени ценности у човека. Затова, според мен, е възможно деградиралите индивиди да съумяват да запазват правилността на своето мислене, макар да постъпват недобродетелно. Ето защо има лоши хора, които осъзнават своите неправилни постъпки, на базата на умението си да мислят правилно. И тази особеност е прокрадната възможност те да коригират постъпките си и да започнат да вършат добро.
   В множеството случаи, обаче правата мисъл у злодеите не се ползва за добро. Тя им помага да изградят безупречно механично комбинативно мислене. Заради своята праволинейност, то притежава силна логика, макар да е лишено от всякаква сърдечност. Затова подобен начин на мислене е много егоцентричен, обслужващ единствено личния интерес и винаги невалиден за общото благо на социума.
В скоби отбелязвам, че правата линия на хоризонта, може да се ползва като доказателство, отричащо широко разпространената и непоклатима теза за сферичната форма на нашата планета. Защото ако Земята е кръгла, то колкото по-високо се изкачваме по нейните върхове, толкова по-силно трябва да се заобля хоризонта. Но това никога не се случва. А за да ни убеждават в тази фалшива теза, се произвеждат фотоапарати, които автоматично заоблят гледката в обектива. Затова можем да намерим както снимки с объл хоризонт, така и снимки с права хоризонтална линия, понеже не всички от тях се обработват. Но да приключим с това леко отклонение от темата, понеже то е обект на друг философски труд.
   В заключение, изтъквам мнението на водачите и последователите на духовното познание относно туризма сред природата: те препоръчват ходене по планините и изкачване на планинските върхове; според тях обикалянето на всички останали обекти в природата е само обикновена разходка. Може би, когато изкачваме възвишенията във физическия свят, не само насищаме организма си с по-силна природна енергия, а отключваме в нашите сетива стремеж да гоним "върховете" на духовната еволюция и йерархията в Божествения свят. Дали близостта до физическото небе не символизира приближаване до Небесата? Защото нашите усилия да преодоляваме трудности и страдания, несъмнено каляват волята и усилват характера ни. Но нима усилията да изкачваме планинските върхове и да вървим по трудните местности на планините не допринася също за нашите силна воля и устойчив характер? А те са важна необходимост, ако искаме да развиваме основните човешки добродетели: добро, правда, любов, мъдрост и истина.
   Относно тези добродетели, завършвам със заповедта на Учителя Петър Дънов:
"Обичай съвършения път на истината и Живота.
Постави доброто за основа на дома си, правдата за мерило, любовта за украшение, мъдростта за ограда и истината за светило.
Само тогава ще ме познаеш и Аз
(визира се Бог) ще ти се изявя."

"Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после - мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна".
Иак. 3:17 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237778
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031