Птичите песни се носят в простора.
Птичите песни са за отмора.
С птичите песни е мелодичен денят.
В птичите песни се притаява светът.
Птиците пеят, за да славят Земята.
Птиците пеят, за да разказват живота.
Птиците пеят, за да ги слушаш навред.
Птиците пеят, за да си весел, напет.
Птиците се будят, щом настане зора.
Птиците се будят, за да посрещнат изгрева.
Птиците се будят, за да окриляват с топлина.
Птиците литват и тупкат в тях сърца.
В най-тъмната прегръдка се разпалва
милувка на звезда ефирно огнена.
От нея хоризонтът пълни шепи,
излива утринно сияние в простора.
Зад сенките светът се проявява
и нов ден устремно поражда.
Отронва първи лъч кръгът на слънцето,
пробудена виделина възпламенява изгрева.
И всяка живинка от светлина погалена
протяга първи сили да се влее
във бурния поток на настоящето.
Да бъде ден е част от кръговрат,
във който днес замества вчера.
А хора бързащи в илюзията време
съграждат бъдеще от опита на минало.
Но Истината всъщност е сега,
когато мигове създават безпределност,
за да надраснат вечността,
когато топлият цъфтеж на пламнала зора
е неуловим и безграничен,
но силно зрим, мистичен.
Безпределността тича след времето,
равномерно отброява неговия ход
на природни и светски явления,
превързани в пелена на поредна нощ.
Романтици се скитат из спомена,
преживели пореден разкош
от луна и звезди, и съзвездия,
съзерцавани в разсъмваща се любов.
Да прекрачиш прага на деня е тъй истинско,
ако в звездоброй се пръква зората.
Но боли хоризонтът хронично
с всяко изчезване на поредна звезда.
Денят разпилява на слънцето огъня
и проправя пътеки от росна трева.
Боси крака танцуват връз влагата
и се молят за здраве в утрото на света.
С нежност ръце се протягат към изгрева,
окъпал птици и песните им от светлина.
Копнеят сърцата за хлад и дъжд,
сред които да се зарадват на поредна дъга.
Благи са душите в мироздание на съвършенството,
отметнали покривало от сянката на съня.
Разпакват се в дар чашките на цветята -
с тях флиртуват пчели в златната обкова на меда.
Ни помен оставил от тъгата на сумрачна нощ,
в своятя многоцветна розета с устрем се ражда денят.
Малкото котаче
вирнало мустаче.
Иска да ловува,
бохемски да пирува.
Хванало мишленце
с дълго опашленце.
Нежни бели криле,
малко топло сърчице.
Има красива душичка,
носи я в свойта абичка.
В полет нависоко се рее,
цял свят в очите му грее.
Гледам те в очите,
чувствам ти душата.
Ти ме озаряваш
както слънцето дъгата.
Твоето женско сърце
бие с ритъм на камбана.
Нека то разпръсква звуци
на жена красива и засмяна.
Невесто млада
погледни ме в душата.
Със своите ръце
погали моето лице.
Сърцето ти е извисена балада
и образ на всяко женско битие.
Днес е твоят празник.
Очите ти светят с мека топлина.
Ти протягаш нежни длани
и ме даряваш с ангелски крила.