Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 54115 Постинги: 174 Коментари: 32
Постинги в блога от Април, 2018 г.
 "Никога умът не среща толкова проблеми, 

колкото в дълбочината на човешкото сърце; 

никъде не му се налага да се натъква на по-сложни,

 тайнствени, неразрешими и страшни задачи... 

Да, има нещо по-високо от небето - 

това е човешката душа."


Виктор Юго



     Често си задавах въпроса защо символът, с който бележим формата на сърцето, (фиг.1) не е съвсем точно копие на формата на сърдечния орган, а само наподобява неговия общ изглед. (фиг.2) Докато пишех настоящото есе открих, че тази символична форма отразява повече устройството, функциите и енергията на сърцето и разбрах, че в това има дълбок смисъл.

 

image

фигура 1

Символ на сърце

 

image

фигура 2

Изображение на човешко сърце

 

    На пръв поглед в сърдечния орган (фиг.2) виждаме единно в своята цялост образувание. Неговото символно изображение обаче пресъздава 2 симетрични и еднакви по големина половини. (фиг.3)

 

image

фигура 3

Симетрични съставни части

на символно изображение на сърце

 

1. Устройство и функции на сърцето.

     Понеже не установих двуичност в общия изглед на сърдечния орган, започнах да търся идеята за двуичността в неговите устройство и функции. (фиг.4)

 

image

фигура 4

Устройство на сърце

 

     В традиционната медицина сърцето се маркира с лява червена част и дясна синя част. Тази особеност лесно можем да отнесем към широко известен пример от бита, когато малките момиченца се обличат в червено, а малките момченца - в синьо. Явно по този начин се отразява, че лявата червена част на сърдечния орган е свързана с женското начало и женската енергия, а дясната синя част - с мъжкото начало и съответстващата му енергия.

    Тази особеност кореспондира и на идеите в окултната медицина. Според Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), лявата част на тялото е женска, а дясната - мъжка, понеже във всеки самостоятелно обособен организъм са заложени и мъжкия, и женския принцип. 

    Създателят на антропософията и последовател на Учителя П. Дънов - Рудолф Щайнер, също отчита тази специфика на организма и изграждащите го органи. Според антропософската медицина, "еволюцията в своето начало е единно цяло, неразчленима духовна цялост, която дава началото на двуичността, която пък се явява отделяне от цялото - един вид жертва на духовната цялост, в името на постепенното раждане на физически-сетивното." (1, виж най-долу в използвани източници)

    Цитираният горе текст се отнася за устройството и функциите на сърцето като "вътрешно слънце" и "център на нашата вътрешна пулсираща система от взаимодействия и процеси". (1) 

    Ще стане ясно по-нататък в настоящото изследване, че сърцето е раздвоено в своето устройство и функции. Може би затова и душата, като съответствие на него в астралния свят, често се раздвоява между полюсите на доброто и злото. Но именно тази двойнственост на органа съгражда неговото единство при взаимодействие и взаимовръзка на двете му половини и съответните за тях функции. Или за да се постигне обединение, единение и цялостност, първоначално са нужни раздвоение, разделение и разединение. По същия начин на астрално ниво, душата се раздвоява и разединява между добро и зло, докато намери верния път, по който да се едини цялостна в Истината. 

    Споменахме, че идеята за двете начала на Учителя, се възприема и изразява от последователя му Щайнер. Според него "самата външна фигура на човека, тъй както се възправя пред външните ни сетива, е в основата си двойнствена. А този, който се стреми да проникне в дълбините на човешката природа, е абсолютно необходимо да осъзнае, че дори външно, със своята форма и образ, (тя) представлява в основата си нещо двойнствено". (1)

   Затова според мен, не е чудно, че двойнствеността, заложена и външно, и вътрешно в организма се предава на неговия най-важен, централен орган - сърцето. Точно от него тя влиза в душевността на индивида. 

   За да изясним задълбочено как протича дуалността в сърдечния орган, нека подробно разгледаме неговите устройство и функции от медицинска гледна точка.

   За устройството на сърцето (фиг.4) вече казахме, че се състои от мъжка и женска половина, свързани със съответните за тях принципи не само в човешкия организъм, а навсякъде в природата, дори в целия Космос.

   На изображението виждаме още, че сърцето има лява и дясна камера, ляво и дясно предсърдие, леви и десни белодробни вени. Единственото различие между двете половини е, че отляво се намира аортата, каквато липсва отдясно. Но пък в дясната част има горна куха вена, каквато вляво няма. (фиг.4)

   Предстои да разгледаме двуичността във функциите на сърдечния орган, чрез който циркулира всичката кръв в организма. Тя е разделена и именувана от медиците като синя и червена кръв. (фиг.5)

 

image

фигура 5

Функции на сърцето

 

      Относно двойнствеността във функциите на сърдечния орган, изцяло се уповавам на цитати от антропософската медицина (понеже не притежавам професионална медицинска квалификация). 

     Тялото ни е снабдено с "кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние, а именно под формата на т. нар. синя кръв. Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв, се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм". (1), (фиг.5)

     Относно горния цитат е в сила сравнението на синята (мъжка) и "неоползотворима" кръв като неплодородна, невъзможна да поддържа жизнените функции, поради това, че вече е употребена и има нужда от обновяване. А червената (женска) кръв е обновена и "оплодена" от кислорода, затова зарежда кръвообръщението с нови сили. За нея можем да кажем още, че е плодородна, внасяща нов живот в организма. 

     "Изпращайки своите влияния и това, което се получава в резултат на вътрешната обработка на нахлулите отвън впечатления...външните въздействия променят кръвта или спомагат за това, и след като по свой начин са изменили кръвта, те я изпращат променена обратно към сърцето, тъй както променена се връща кръвта обратно към сърцето от другите части на организма... Докато кръвта, тъй да се каже струи нагоре, за да улавя въздействията от външния свят, тя струи и надолу, за да поеме онова, което идва от тези три, разположени в долната част на тялото органи." Става въпрос за далак, черен дроб и жлъчка. (1), (фиг.5)

     Последният цитат изяснява как външното влияние променя кръвта, а вътрешното я обновява. Можем да асоциираме, че външното влияние е свързано с макрокосмоса, а вътрешното - с микрокосмоса. Свързвам тази асоциация с антропософската мисъл, че вътрешните органи са "сбит макрокосмос, който отпечатва себе си върху кръвта". (1) Тази мисъл ни подсказва, че човекът с органите си е микрокосмос, запечатал в собствената кръв макрокосмоса, център на който е Слънцето. Съответно сърцето е център, тоест Слънце в микрокосмоса на човешкото тяло. Затова неговата функция е незаменима, невъзможна за компенсиране от никакъв друг орган в тялото. Сърцето има животоспасяваща функция за организма, той живее само при наличие на пулс. 

     "Виждаме как човекът е цялостен в своите душевни способности - мисленето, чувстването и човешката активност живеят вътре в човешкото същество чрез живия кръвен поток, който циркулирайки в цялото ни тяло носи не само чисто материално полезното, но носи и образи, приети чрез сетивната система от външния свят и от макрокосмоса. Тези образи стават чрез кръвта част от цялото ни същество чак до клетъчно ниво. Също така от човешките органни дълбини, за които ние сме несъзнателни, отново тези макрокосмични образи навлизат в кръвния поток. Защото органите са също един микрокосмос побрал в себе си макрокосмоса. Кръвта ни се захранва "двустранно" с образи. (1) 

    Последната антропософска мисъл показва, че процесите в нашия организъм не са само инстинктивно механични. Те функционират, за да спомагат асимилиране и осъзнаване на получаваната от макрокосмоса информация до клетъчното ниво на собствения ни микрокосмос. И отново стигаме до препратка към идеята, че това което се случва в сърцето е отражение на случващото се в душата. Причината е, че духовното ни тяло е част от реалността, докато материята е само отражение на истината в най-гъстото физическо ниво. Затова можем да потвърдим, че сърцето и останалите органи функционират не само в името на човешкото съществуване и примитивния физически живот, свързан с нужди като храна и сън. Целта е много по-мащабна. Чрез образите, с които кръвта ни се захранва "двустранно", като копира и пресъздава макрокосмоса в собствения ни микрокосмос, тази червена течност осигурява жизненост, с която подпомага личностното развитие на индивида и прогреса му на духовно равнище в цялото Битие. Битието разбира се включва целия Космос като макрокосмос и целия човешки организъм като микрокосмос. Отпечатвайки познание от макрокосмоса върху микрокосмоса, ние стигаме до определени преживявания и опитности. Тези преживени от нас случки и натрупаният ни опит се запаметяват в микрокосмоса и на свой ред се отразяват в макрокосмоса. В центъра на функциите, изпълняващи обмена е сърцето от нашия микрокосмос. То се проектира в Слънцето, което пък е център за функциите на макрокосмоса. Пълноценното взаимодействие между Слънцето на нашата Вселена и сърцето на собствения ни организъм носят Дара на Живота, тъй като Битието се гради върху този енергиен обмен на информация между макрокосмос и микрокосмос. Когато енергийният обмен и баланс между макро- и микрокосмоса, се слеят в едно, те се свързват в безкрая като премахват всички ограничения - и пространствени, и времеви. По този начин се осигуряват оптимални условия за духовно развитие на прогресиращите души, въплътени в материята с физическите си тела. Основни двигатели и енергийни източници в човешките тела са сърцето - на микрокосмическо равнище и Слънцето - на ниво макрокосмос.

2. Сърцето, душата, женското начало.

     Вероятно читателят се пита защо акцентирам върху двойнствеността, когато описвам устройството и функциите на сърцето. Защото както вече уточнихме, принципът за дуалност важи и за символа, с който изобразяваме този централен орган на нашето тяло. (фиг.3)

     Въпреки че сърцето е подвластно наполовина на женското начало и наполовина на мъжкото, трябва да вземем под внимание, че местоположението на този орган е изцяло в лявата част на организма. Тази особеност му придава специална стойност, чрез която то формира и развива качествата на женския принцип в индивида. Поради това свързваме сърцето с чувствата и характерните за него милосърдие, състрадание, нежност, жертвоготовност, обич... Умението да чувства и обича се приписва на женския пол. Според окултизма духът се свързва с разума и мъжеството, а душата е във връзка със сърцето и женствеността. Мекотата на женските качества, които се развиват в душата, определят благостта и добротата при жените. Затова словосъчетанието "добро сърце" най-често се употребява като главно качество за нрава на жената. Добротата и добротворството са благородни прояви на женската енергия. 

   Според най-новите научни открития, д-р Румен Борилов, като кардиолог и езотерик, изтъква че сърдечният орган може да мисли, тоест "сърцето е мозък", защото "половината клетки на сърцето са със структурата на невроните на мозъчните клетки". (4, 4:40) (4:40 е времетраенето в клипа, за което може да чуете този цитат.) Съобразно тази информация, можем да погледнем  на интуицията не като чувство или предчувствие, а като мисъл, промисъл, прозорливост.

3. Формата на сърцето като кардиоид.

     Веднъж случайно пред очите ми попадна спиралата на Златното сечение, която се изчислява по числото на Фибоначи, (фиг.6) за да се спази идеалната пропорция в природата(фиг.7) 

 

image

фигура 6

Спирала и формула на Златното сечение

 

image

фигура 7

Схема на идеалната пропорция

     Тогава ми хрумна, че ако наложа  една до друга еднакви по големина, симетрични и огледални две спирали на Златното сечение, се получава кардиоид. (фиг.8,9,10)

 

image

фигура 8

Симетрични и огледални спирали

на Златното сечение

 

image

фигура 9

Кардиоид - симетрична двойна спирала на Златното сечение

 

image

фигура 10

Кардиоид (с обемна форма)

 

     У наблюдателния читател възниква въпрос защо двойната спирала в долната част на кардиоида е идеално кръгла, (фиг.9,10) а не ъгловата и заострена като при символното изображение на сърце. (фиг.1) Има няколко варианта за отговор и всички те са приемливи. Затова е добре да ги възприемем всичките като съставни части на един мащабен и нееднозначен отговор за съответствието между формата на сърцето и неговото символно изображение. 

3.1. Първият отговор отново търсим в антропософската медицина. Според нея във формата на човешките органи срещаме "три основни елемента - кръг, полуотворен кръг и напълно отворен кръг", като "закръглеността и сводестата форма" се срещат във "вътрешните органи". (1)

       Необходима е "област, която е междинна между кръга и правата линия - и това е полукръгът - него виждаме вписан в човешкия гръден кош". (1) Затова изображенията на фиг. 8,9,10 могат да се възприемат като обединен образ на симетрични и симетрично функциониращи бели дробове, симетрично устроено и симетрично функциониращо сърце, (фиг.5) "прегърнати" в "полукръга" на гръдния кош. (фиг.11)

 

image

фигура 11

Схема на кардиоид,

който изобразява "полукръга" на гръдния кош (в оранжево)

и защитните му функции спрямо сърцето и белите дробове

 

 

     Този кардиоид, като симетрична двойна спирала на Фибоначи, представлява "ритмичната система" - сърце и бели дробове, при която сърдечният ритъм и ритъмът на дишането са в съотношение "4 към 1". Този ритъм е защитен от полукръга на гръдния кош, за да "поддържа и хармонизира живота ни". В тази "ритмическа система" сърцето е "централен орган". (1) (фиг.11) 

3.2. По-горе уточнихме, че сърцето се намира в лявата част на човешкото тяло. То е свързано с женския принцип и женската енергия, с душевността.

      Според окултизма и Учителя Беинса Дуно, за женското начало са характерни меки, овални, кръгли, плавни линии, които съответстват на мекия, нежен женски нрав и закръгленото женско телосложение. Затова в симетричната двойна спирала на Златното сечение, която представлява кардиоид, линиите на Фибоначи са изцяло закръглени и овални. (фиг.12)

 

image

фигура 12

Кардиоид, симетрична двойна спирала на Златното сечение

 

    Но в символното изображение на човешкото сърце, на мястото на полукръга в долната част имаме ъгъл, сключен от прави линии. (фиг.1) Всъщност се изобразява ъгъл най-долу в символа на сърцето и тази заострената форма, наистина съществува в долната част на сърдечния орган. (фиг.13)

 

image

фигура 13

Превръщане на овала в права линия

в долната част на кардиоид

 

   Ако разглеждаме сърцето изцяло като женствен орган и физическо въплъщение на душата, може да свържем значението на ъгъла и правите линии в долната част със знака за маркиране на женското начало - равностранен триъгълник с върха надолу. (фиг.15)

 

image

фигура 14

Горната половина от изображение на сърце

 

image

фигура 15

Символ на женското начало

 

     В такъв случай, символното изображение на сърцето, (фиг.1) в своята горна част създава асоциация за женски бюст и майчина гръд, (фиг.14) а в долната си част представлява женски гениталии. (фиг.15) Очевидно част от символичния смисъл на сърцето представлява умален образ на женствеността. 

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

фигура 16

Изображение на сърце по закона на Златното сечение

 

 

3.3. Съблюдавайки, че в сърцето пребивават и мъжки, и женски енергии, имаме несъответствие между тях и формата на симетричната двойна спирала при кардиоида. (фиг. 9) Тази спирала изцяло е съставена от меки, плавни, заоблени, кръгли линии. В нея липсват линии от мъжката енергетика. А според окултизма и Учителя, мъжкото начало е свързано с прави линии и ъгли, защото съответства на праволинейната мъжка природа и правите линии в мъжкото телосложение. Заради тази особеност и за да бъде символичната форма на сърцето актуална спрямо двойнствената енергия, протичаща в сърдечния орган, линиите на мъжкото начало са взаимствани от реалната заостреност на сърцето в човешкия организъм и допълнително "вмъкнати" в символното му изображение. Това се получава като полукръгът в долната част на кардиоида, се трансформира в ъгъл чрез изправяне на овала от двете му страни. (фиг.17)

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

 

image

фигура 17

Трансформация от кардиоид в сърце

 

     От казаното до тук, можем да обобщим, че символът, с който изобразяваме сърце, притежава свещена форма, защото е изграден на базата на кардиоид, а кардиоидът от своя страна изцяло е построен въз основа на Златното сечение. Също така целият човешки организъм е изчислен по Фибоначи, затова всичките му пропорции са подчинени на Златното сечение. Следователно сърцето и ритмичната система "4 към 1", (в която участват пулса на сърцето и дишането на белите дробове) също са свещени, защото и за тях важат числото на Фибоначи и Златното сечение. Комбинацията от едно дихание на дробовете за четири удара на сърцето е част от микрокосмичската музика на нашия организъм. Тя отразява музиката в макрокосмоса, която възниква от движението на планетите и звездите. Или, както казват великите музикални композитори, в природата съществува космически висш ритъм. Той е заложен в композирането на великите музикални произведения. Оказва се, че този ритъм присъства и в тялото на всеки от нас, на базата че всеки наш орган е свързан с определена планета и вибрира на нейната честота. За пример - ритъмът на Слънцето, като център на Вселената се проектира в пулса на сърцето, като център на нашия организъм. 

3.4. Разгледахме как кардиоидът онагледява символното изображение на сърдечния мускул. Но кардиоидът има отношение не само към формата на  физическия орган сърце, а и към формата, която в духовния свят се създава от потока енергии на електромагнитното поле, излъчващо се от и вливащо се в този орган. (фиг.18)

 

image

фигура 18

Торус

http://www.horntorus.com/illustration/standard_dynamic_horn-torus.gif

 

      Кардиологът езотерик д-р Р. Стоилов казва, че сърцето "може би е по-важно от мозъка, като интегриращ орган и е по-мощно енергийно, електромагнетично, а и информационно..." (4, 3:41-3:54) (В интервала от кадър 3:41 до 3:54 в клипа, може да чуете този цитат.)

     Д-р Стоилов продължава своята мисъл с думите: "Мощно слънце на Любовта и на Божията частица е сърцето. Сърцето е 100 пъти по-мощно като поле от мозъка. Мозъкът излъчва на около метър, а електромагнитното поле, което създава сърцето, (наричат го торус)... - до 10 м и е 60 пъти по-мощно като енергетика." (4, 19:30-20:00)

      След като наблюдавах торуса и посоката на въртене на електромагнитното му поле открих, че кардиоидната форма на енергийно ниво е заложена и в него. (фиг.19,20)

 

image

 

image

 

 

image

 

image

 

image

фиг.19

Изображение на торус, торсионно поле чрез кардиоиди

 

image

image

фиг.20

Торус (торсионно поле) на сърцето

 

 

 

    При налагането на кардиоиди един върху друг се получава торус като електромагнитно поле при сърцето. (фиг.19,20) В средата на образуващата се форма, ясно се забелязва (в защрихования елемент на фиг.19) най-малкият фрагмент от цветето на живота. (фиг.21) 

 

image

фигура 21

Цветето на Живота

 

    Определено най-малкият фрагмент от Цветето на Живота (фиг.21) не е случайно образувание и според мен има пряка връзка с основната жизнена функция, захранваща се от сърцето. (Повече за фрагмента и Цветето на Живота, виж в този блог в есето "Възраждащият се женски принцип в новата епоха на Водолея".) 

     Мисля, че с изображенията, които използвам до момента успявам да изобразя главната и централна роля на сърдечния орган в човешкия организъм. Именно ценността на тази основна кардиологична функция във физическите ни тела, ни подтиква да пренасяма нейното значение на душевно ниво. На това ниво, при емоционалния и чувствен живот на душата, ние непрекъснато изразяваме преживяванията си и широко използваме символното изображение на сърцето. (фиг.1)

4. Отношение между кардиоида, сърцето и Вселената. Значение на числата при кардиоида.

     Припомням на читателя, че в окултната наука с 1 се отбелязват Бог и мъжкото начало. С 2 се бележи женското начало, като получаваме двойката чрез разделяне единицата на две равни части (половини). Този закон на свещената алгебра може да се отнесе към законите в свещената геометрия, в частност към фигурата на кардиоид, защото дуалността, породена от двете симетрични спирали на Златното сечение, е основа за формата, устройството и функциите на цялото сърце в неговото единство и взаимодействие с останалите органи и системи на човешкото тяло. Казано най-простичко - едно сърце има две еднакви половини. (Този принцип е заложен и във формата на цигулката. Виж есето "Тайното знание във формата на класическата цигулка" в този блог.) 

     Всички сме чували народната мъдрост, че големината на сърцето съвпада с големината на юмрука при човека. Също според окултистите, дланта с нейните пръсти е умален образ на човешкото тяло. Когато стиснем юмрук, при неговото сгъване се получава спиралата на Златното сечение. (фиг.22) И когато свием цялото си тяло по дължина, отново се получава същата спирала. (фиг.23)

 

image

фигура 22

Спиралата на Златното сечение в стиснат юмрук

 

image

фигура 23

Спиралата на Златното сечение в свито тяло

 

    Още ръката като умален образ на човешката фигура, със своята длан и петте си пръста кореспондира на петте лъча в пентаграма. (фиг.24) 

    Интересно изображение е хартграма (от англ. heartgram), създаден като лого на рок група "Him". Той представлява сърце, вписано в пентаграм. Оставям на въображението на читателя, сам да помисли за значението на този символ. (фиг.25)

image

фигура 24

Пентаграм с вписано човешко тяло

 

image

фигура 25

Хартграм (Heartgram)

 

       В свое изследване върху Паневритмията, дадена от Учителя Беинса Дуно, Саша Тодорова е направила откритие, което се основава на упражнението "Пентаграм". 

     Тодорова е използвала информацията, че докато се играе Паневритмия, "по време на изписването на пентаграма", участниците "правят поредица от движения, с които очертават кръг. В него те, сменяйки местата си, през едно, маркират новото положение на пентаграма. Като се движат надясно, те променят 5 пъти позициите си така, като че ли човешката фигура се завърта в кръг, докато накрая пак застава с главата напред." (2) Съобразно цитираната информация, С. Тодорова означава с графика движението в упражнението "Пентаграм". Тази графика "описва само началното и крайното място на играещите". (2) (фиг.26) По този начин провеждащата изследването получава кардиоид с вписано в него сърце като "графичен израз на математическата функция на движението". (фиг.27)

 

image

фигура 26

Упражнение "Пентаграм"

с посочено начално и крайно местоположение на играещите

 

 

image

фигура 27

Кардиоид с вписано сърце

    Знанието за кардиоида, предадено в обобщен вид от Тодорова гласи: "Кардиоидът е най-мощната вселенска матрица." (фиг.9,10) Такава фигура се образува върху нашата планета чрез системата пирамиди и други сакрални точки. Свързани с 13-те зодиакални съзвездия, те образуват своеобразна планетарна ДНК, която управлява еволюцията в съзнанието на човечеството и на всички живи същества на Земята. Тя е ориентирана по оста на Вселената и минава през полярната звезда. Планетарната ДНК, във вид на гигантски кардиоид, (фиг.28) ни свързва с другите измерения на Вселената.

 

 

image

фигура 28

Планетарната ДНК на Земята във формата на кардиоид

 

Човешкото сърце има същата форма. Това ни позволява да взаимодействаме и да общуваме с всичко живо на Земята чрез сърцето (Анахата чакра)". (2)

    Във връзка с гореспоменатото напомням, че кардиоидът и символичната форма на сърцето, са заложени не само в микрокосмоса на всяка клетка от нашите физически тела, но и в целия макрокосмос като събирателно понятие за всички планети, слънца, вселени. 

   Съобразно настоящото изследване до момента, определихме че кардиоидът е свещен символ със сакрална форма, вписана на множество специални места в цялата природа и свещената архитектура. Освен това кардиоидът е древен и автентичен, каквито са сърдечният орган и всички сърцевидни образувания във Всемира. (фиг.10)

5. Сакрално значение и автентичност на сърцето и неговото символно изображение.

     Днес изображението на сърцето, (фиг.1) се употребява извънредно много. (фиг.29)

 

image

фигура 29

Приложение на сърцето

 

Но основното послание, което изразява е свързано с простичкото признание "Обичам те!" Затова в наше време, този символ е предимно източник на обич, любов, привързаност. Истината е, че някъде през хилядолетията сме загубили част от реалната стойност на неговото значение. Ето защо останах изненадана, когато в лекция за пещерата Магура, в кадър 40:23, видях изобразено сърце. (3)

    Последните изследвания на пещера Магура, направени от младия учен Кирил Кирилов потвърждават, че рисунките по стените на пещерата не са примитивни изображения на първобитни хора, а символни изображения на високо развит ум, целящ чрез рисунково писмо да предаде в най-синтезиран вид голямо количество съществена информация и задълбочено познание, които касят човечеството във всички времена и епохи. 

    Затова в настоящата разработка, ще си послужа с автентичните послания за символа на сърцето, като телесен орган и като свещена форма, дадени в лекцията за Магура. 

     Според К. Кирилов "самият образ на символа за сърце" произлиза от "форма на съзнанието", при която някой "иска да взима, да получава". За пример ""като кажа: ""Обичам торта.", това значи: "Искам торта." "Едно време се е считало, че всички мисли, надежди, страхове - всичко е в сърцето." От там идва фразата "тая в сърцето си". Според "Египетската митология", когато почине човек, "неговата душа тръгва из отвъдното". Тогава "Бог на везна мери сърцето на човека и едно перо. Ако сърцето на човека е пълно с разни неща, то тежи, натиска надолу и човекът бива пратен в ада. Ако сърцето е изчистено, празно, то тежи колкото едно перо и човекът отива в Рая, тоест той е чист." Затова имаме фразата "с натежало сърце". В българския език, "в самата фразеология се съдържат стари мисли за това, какво представлява сърцето. Стара българска дума за "сърце" е "сърдце". От там имаме"сърдечен", "сърдя се". А кой се сърди? - Който не получава това, което иска." Затова формата, с която изобразяваме сърце означава "искам", "дай". "В алхимията този символ значи сярна киселина и жлъч..." Като резултат на своята еволюция, човек достига идеята не само да иска, но и да дава. Тогава той започва да "дарява". (3, 40:27-42:07)

     На внимателния читател не би убягнало, че в човешката еволюция смисълът от "искам"" и ""дай"" към ""дам"" и ""дарявам"" е пряко свързан със Закона за даването в окултната наука. Относно този закон, Учителя Петър Дънов дава популярния пример с пълна бутилка със застояла вода. Учителя казва, че за да напълним бутилката с прясна вода, първо трябва да излеем застоялата. Законът за даването и примерът, с който е онагледен, имат отношение към душевния живот или живота на сърцето. Понеже даването е процес на обновление и непрекъснат обмен, тогава за да получаваме материални и духовни блага, първо трябва да се научим да ги даряваме и споделяме с другите хора. Даването е възможност за обединение на човечеството чрез силата и функциите на сърдечната (Анахата) чакра.

     Да не забравяме, че сърдечна чакра притежава и планетата ни. Тя е наш дом, благодарение на който познаваме Дара на Живота. Затова каквото е отношението на човечеството към Земята, такова е отношението на Земята към него.

 

image

 


"OM MANI PADME HUM."

(Индийска формула)

""ПОЧИТАМ БИСЕРА, 

КОЙТО Е В ЛОТОСА, 

КОЙТО Е В СРЕДАТА НА ТВОЕТО СЪРЦЕ."

Използвани източници:


1. Василева, Д., Тричленността и четиричленността в човешкото същество. Акценти от втора лекция от "Окултна физиология" на Р. Щайнер /първа част, 3.03.2018 г./, АНТРОПОСОФСКА МЕДИЦИНА. Знание за човека и Космоса, med.anthrobg.net, сайт:

http://med.anthrobg.net/bg/node/294 

 

2. Тодорова, С., Сакрална геометрия, ЦЕНТЪР ЗА ДУХОВНО РАЗВИТИЕ (Вселена на познанието), сайт:

http://indigota.com/index.php?topic=725.0

 

3. Кирилов, К., Магура - тайните послания от древността, лекция, Портал 12, You Tube, сайт:

https://www.youtube.com/watch?v=1QIYMD5HGnM&feature=share

 

4. Котларска, Хр., Петте мозъка в човека, интервю с д-р Румен Стоилов - кардиолог и езотерик, "Без формат", тв предаване, Etv Haskovo Novini:

https://www.youtube.com/watch?v=SMmtTZHbRls&t=1184s

 

 

 

 

Използваните изображения са от източници 1. и 2., от Интернет и лични. 

Категория: Изкуство
Прочетен: 461 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.04.2018 17:11
 Не беше съвсем заради проклятието на Тутанкамон
или смъртната целувка на Юда в нощта,
а се усети толкова надалеч отвъд синия хоризонт,
изкушавайки ме с насладата която пренесе.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Ела с мен!”

Там аз сънувах, докато съм буден,
достигайки нещо в небето,
но не можех да контролирам това трепетно чувство.
Всичко, което искам е да можех да сгреша неволно.
И тогава дяволът взе ръката ми и каза:
„Нещо би могъл да видиш.”

Никога не узнах какво се случи с моя кошмар.
Всичко потъмня в онзи августовски ден.
И затъмнението беше някъде от другата страна,
но аз бях от страната на страха.
И тогава един ангел пое ръката ми и рече:
„Ела с мен!”

Името на албума означава безкраен, безграничен, Космос, безкрайност.
Но специфичното изписване, което е зададено - inFinite, би могло да се тълкува като in Finite, в смисъл на края.

_________________________________________________

It wasn"t quite the curse of Tutankhamen
Or the kiss of death from Judas in the night
And it felt so far beyond the blue horizon
Tempting me with transports of delight.
And then the devil took my hand and said:
"Come along with me!"

There I was, wide awake and dreaming
Reaching out for something in the sky
But I could not control that trembling feeling.
Everything I want is slipping by.
And then the devil took my hand and said:
"Something you should see."

I never knew what happened to my nightmare.
Everything went dark that August day
And the eclipse was on the other side of somewhere
But I was on the upside of afraid.
And then an angel took my hand and said:
"Come along with me!"



Категория: Музика
Прочетен: 313 Коментари: 1 Гласове: 1
 Лусил, върни се обратно, където ти е мястото.
О, Лусил, върни се обратно, където ти е мястото.
Аз не означавам нищо за теб,
докато ти пея толкова красива песен!

Събудих се тази сутрин и не зърнах Лусил.
Попитах приятелите ѝ за нея,
но всички те стиснаха устни в мълчание.
Лусил, върни се обратно, където принадлежиш.
Аз не означавам нищо за теб,
докато ти пея толкова красива песен!

__________________________________

Lucille, come back where you belong.
Oh, Lucille, come back where you belong.
I ain"t nothing to ya, sing you such a beautiful song!

I woke up this morning, Lucille was not in sight.
I asked her friends about her but all their lips were tight.
Lucille, come back where you
Belong.
I ain"t nothing to ya, sing you such a beautiful song!
Категория: Музика
Прочетен: 143 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 54115
Постинги: 174
Коментари: 32
Гласове: 192
Архив
Календар
«  Април, 2018  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30