Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 54111 Постинги: 174 Коментари: 32
Постинги в блога от Март, 2018 г.
Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто и злото.
Ще видиш слепеца,
Той стреля по света...
Летящите куршуми,
О, те вземат жертви...
Ако си бил лош,
О, Боже,
обзалагам се, че си бил,
а не си бил улучен,
не си бил улучен от летящо олово...
По-добре затвори очи,
По-добре наведи глава,
очаквай рикошета!
Плача за теб денем и нощем.
О, искам да те чуя как пееш.

Говор: Добре.

Мило дете, след време,
ти ще видиш линията...
Линията, която е начертана
между доброто в нас и злото в нас.
Ще видиш слепеца,
стрелящ по света...
Летящите куршуми,
О, те ще убият всеки един от тях.
Ако си бил лош,
Боже,
обзалагам се, че си бил,
а не си бил улучен,
не си бил улучен от летящо олово...
По-добре затвори очи,
наведи глава,
очаквай рикошета!
Искам да съм в теб.
Плача.

Говор: Елате! Елате сега насам!
О, Иисусе!
Ако сте високи само около 3 фута, да не ви пука, милички!
Винаги има някой под вас
Може никога да не се окажете на дъното.
Знаете какво имам предвид.
Не се чувствайте толкова зле,
заради това, че сте различни по призвание.
Би трябвали да знаете това
(ако) се мислите за най-значимият човек в света, ъ-ъ
Винаги има някой над вас.
Слушайте! Просто бъдете щастливи
Съсредоточени около центъра нанякъде си
Знаете какво имам предвид.


Чувствам го.
Имам оръжие в този ад.
Излезте от него, милички!
Аз нося най-доброто от себе си.
Аз съм в битката във всички времена.
Аз съм друсан.
Но наркоманите отиват в ада.
Дрън, дрън, дрън…

_______________________________

Препоръчвам ви и да изслушате тази концертна версия на песента, която съм посочила с линк. Тя е с продължителност почти 17 мин. Ще чуете незабравими виртуозни сола и импровизации. Това е пълната версия на "Дете на времето", изпълнена на концерта "Мейд ин Джапен". Този концерт и до днес се помни като най-добър за групата. Отчасти успехът му се дължи на варианта, в който е "Дете на времето".

В коментар прочетох, че малкият Ларс Улрих (Металика) и баща му са били в публиката на концерта.

Разсъждавах защо концертът е озаглавен "Made in Japan" ("Произведено в Япония"). Вероятно, защото Япония е страната на изгряващото слънце и това кореспондира с идеята за настъпваща нова епоха на духовно просветление и просвещение. Сигурно има връзка и със съпричастност от Дийп Пърпъл към пострадалите и последиците при избухването на атомната бомба в Хирошима.

Sweet child in time
You`ll see the line
Line that`s drawn between
The good and the bad
See the blind man
He shooting at the world
The bullets flying
Oh, they`re taking toll
If you`ve been bad
Oh, Lord
I bet you have
And you`ve not been hit
You`ve not been hit by flying lead
You`d better close your eyes
You`d bette bow your head
Wait for the ricochet
I`m crying for you day and night
Oh, I wanna hear you sing

Speech: All right!

Sweet child in time
You`ll see the line
The line that’s drawn between
The good of us and the bad of us
See the blind man
Shooting at the world
The bullets flying
Oh, they`ll kill`em everyone
If you`ve been bad
Lord
I bet you have
And you`ve not been hit
You`ve not been hit by flying lead
You`d better close your eyes
Bow your head
Wait for the ricochet
I wanna be inside you
I`m crying

Speech: Come on! Come inside now!
Oh, Jesus!
If you’re only about 3 foot tall, it don’t matter baby
There’s always somebody underneath you
You can never be at the bottom
You know what I mean.
Don’t feel so bad
And the same applies
You should know that -
(If) You think you’re the biggest man in the world, nuh-uh.
There’s always somebody up above you!
Listen! Just be happy
Stick around in the middle somewhere
You know what I mean.


I`m feelin` it.
I`ve got a gun in this hell
Come out, baby!
I wear the best myself
I`m in the battle of every time
I`m a floker.
But the floked`s gonna be in hell.
Blah, blah, blah…

Специална благодарност към AURA, която съдейства за точността на превода!


Категория: Музика
Прочетен: 354 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 29.03.2018 23:08
„Мили, Божичко” – каза малката Мис Моли,
танцувайки в къщата от синя светлина.
Тути фрути ѝ бяха толкова апетитни,
докато танцуваше на изток и на запад.
Лусил беше, о, толкова истинска,
понеже не изпълни волята на баща си.
Хайде, скъпа, побъркай ме!
Направи го, направи го!

Аз съм кралят на скоростите –
трябва да ме чуеш как пея!
Аз съм кралят на скоростите –
виж ме как летя!

Събота вечер е и току-що получих заплата.
Ще съм глупак, ако не я прахосам.
Някои хора ще скачат, други ще се въртят.
Ще направя парти, за да спася душата си.
Користна жена и добродушен мъж –
Те ще създадат неприятности,
преди да е започнало всичко.
Хапнете малко ориз и боб.
Ще танцуваме рок-енд-рол надолу към Ню Орлиънс.

Аз съм кралят на скоростите –
трябва да ме чуеш как пея!
Аз съм кралят на скоростите –
виж ме как летя!

________________________

Good Golly, said little Miss Molly
When she was rockin" in the house of blue light
Tutti Frutti was oh so rooty
When she was rockin" to the east and west
Lucille was oh so real
When she didn"t do her daddies will
Come on baby, drive me crazy, do it, do it


I"m a speed king, you got to hear me sing
I"m a speed king, see me fly


Saturday night and I just got paid
Gonna fool about, ain"t gonna save
Some people gonna rock, some people gonna roll
Gonna have a party to save my soul
Hard headed woman and a soft hearted man
They been causing trouble since it all began
Take a little rice, take a little beans
Gonna rock and roll down to New Orleans

I"m a speed king, you got to hear me sing
I"m a speed king, see me fly

Категория: Музика
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 29.03.2018 22:52
 3. Третият план на дълбочина в картината е най-широкообхватен, защото съдържа в себе си предходните два. Според него шедьовъра на Леонардо да Винчи изобразява Светата Троица, но не по начина, наложен от църковната догма - Отец, Син и Свети Дух, а по начина, представен от езотеричните течения и окултните школи - Отец, Майка и Син. 

Или това е идеята за триадата, триединството, наречени още Закон на Тернера. В християнството, църковната институция е утвърдила това триединство като взаимодействие между Отец и Син, а връзката помежду им, се реализира от Светия Дух. (сх.13)

image

схема 13

Триединството според канона на Християнската църква

 

      Естествено, за всеки православен християнин е ясно кои са Бог Отец и Бог Син. Но за "миряните" Светия дух е нещо неопределено, което в черквите се изобразява с бял гълъб и служи за спояваща връзка между Бога Отец и Бога Син. Като последица възникват въпроси: "Ако Отецът е Бог и синът също е бог, не стават ли боговете двама?", "На кой от тях двамата да се молим, в това "монотеистично" християнство, което ни убеждава, че Бог е само Един?"

     Причината в триадата на църковната догма да се подвизава някакъв неопределен Свят Дух, е последствие от "изтръгването" на женския принцип от канона на ранното християнство. За да се запази триадата, свещенослужителите заменят женското начало със Свети Дух. А белият гълъб, с който го изобразяват има връзка с Магдалена, защото както вече споменахме по-рано, "Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения.". (6, гл. "Жената на Исус")

    Ето защо триадата, по начина по който е представена в официалното християнство, е разбита на "пух и прах" от Закона за Тернера в окултизма. 

    Според окултната наука, на физическо ниво триадата се изразява съвсем простичко, защото смисълът на Отец, Майка и Син се изразява в баща, майка и дете като еталон за устройство на светото семейство, но и на всяко обикновено семейство. Детето може да бъде и син, и дъщеря, понеже (за разлика от официалното християнство) в езотеричното и ранното християнство, жените не са били дискриминирани заради разделение между половете. Физическата триада баща, майка, дете съответства на дух, душа, тяло в духовно отношение . (сх.14)

 

image

схема 14

Триадата дух, душа, тяло

в окултния Закона за Тернера

 

      Отецът (бащата) е Духът, Богинята Майка (майката) е Душата, Детето (син или дъщеря) е Тялото. Но тук не можем да спорим, че имаме баща Бог и майка Богиня, тоест двама богове, защото и трите явления са съставна част на единицата Бог. Тоест сами поотделно, нито Отецът, нито Богинята майка са самостойни, те добиват сила и влияние, само когато са част от триадата. Читателят се запитва "Защо тогава казваме Богинята Майка?" Защото думата "богиня" е метафорично употребена със значение "градивна част от божествената триада" и носи значение на обожествена, божествена. Също понеже от трите съставки на триединството - Богинята Майка е водеща. Тя е основен източник на Плодородие. Без плодородие светът и неговата природа умират. 

    В триадата също е заложен принципа за полярност (като част от Херметизма), според който има два полюса - мъж и жена. От една старана, те присъстват вътре в отделния човек - мъжка и женска половина на тялото, дух - проява на мъжкия принцип, душа - проява на женския принцип. От друга старана, триадата присъства и извън човека. Заедно с човека и неговия партньор от противоположен пол, тя създава връзка както между мъжа и жената, така и между мъжкия и женския принцип в тях двамата. Можем да обобщим, че според триадата, разглеждана от Закона за Тернера имаме дух, душа, тяло, изграждащи организма на отделния човек; но също така имаме баща, майка, син (дъщеря) като градивни елементи на семейството като обществена единица. Имаме и космичен човек (Вселена) - макрокосмос, който се отразява в микрокосмоса - всяко човешко същество на планетата. Макрокосмосът има устройството на микрокосмоса - дух, душа и тяло. Затова казваме, че Вселената е жив организъм, тя наистина е.

     Според идеята за дуалност, в света присъстват дух и материално тяло. Те се противопоставят един на друг. Обаче, когато тази дуалност стане част от идеята за троичността на света, тогава душата, като оживяващ принцип, свързва духа с тялото. По този начин идеите от духовния свят се реализират в материята на физическо ниво. Или душата е връзката между духа и тялото, за да може във физическия свят да се създават завършени цялости или материални продукти, които въплъщават идеи от духовната реалност. Като имаме предвид горната информация, вече можем да си обясним и ролята на Светия Дух като свързваща, оживяваща връзка между Отеца и Сина в канона на християнската църковна догма. За да подкрепя моята теза, си служа с изказванията на двама окултисти - Зор Алев и Мария Арабаджиева.

     Във връзка с триадата като символ на светото семейство, Зор Алев разграничава дух, душа и тяло по следния начин: "Духът обитава душата, създава душата. Той не е просто един жител. Той е този, който е сътворил тази душа, който чрез нея се проявява. Можем да го погледнем и по друг начин: духът сключва брак с душата, за да бъде родено тялото. Това са баща, майка и дете. " (7, 5:30-5:59) Казаното от Алев може да се онагледи от следните примери: Йосиф, Мария, Исус (и неговите братя) или Исус Христос, Дева Мария-Магдалена, тяхното потомство в династията Меровинги и т. н. 

    Издателят и преводач на древни книги Мария Арабаджиева, разглежда Закона за Тернера, като обяснява триадата в по-голяма дълбочина. Арабаджиева засяга триединството дух, душа, тяло на най-ниско и най-високо ниво. Разглежа ги във всички аспекти: като съставни елементи на семейната единица, като градивни елементи на човека - микрокосмоса, като градивни елементи на нашата Вселена - макрокосмоса.

    М. Арабаджиева включва идеята за дуалност като съставна част на идеята за тройнствен свят. Ето защо използвах думата "широкообхватен" по отношение Закона за Тернера. Нека се позовем конкретно на цитати от разсъжденията на посветената Арабаджиева, за да си изясним подробно принципа на действие и проявление на този окултен закон. Според нея "противоположно на материализма, който допуска едно-единствено начало - материята, от която е създадено всичко... и който отрича Божественият принцип, лежащ в основата на всичките древни учения на древните цивилизации, окултизмът признава три основи, три начала; присъединявайки към първите две свързващото звено - духовното начало и оживяващия принцип. Тоест, за разлика от материализма, който казва "материя", окултизмът казва, че (Това е Законът за Тернера.) целият свят е троинствен: имате материя, имате дух и едно свързващо звено, което в случая е душата." Тя съчетава двата принципа дух и материя и ги "вкарва в действие". Идеята е, че "животът е движение". (8, 1:52-2:53)

     Според Арабаджиева "разделението на триади" е "основен закон на окултизма", който се нарича "Учение за триединството". Този закон се прилага при изучаването на Бога и човека, тоест при овладяване на Вселената като макрокосмос и човека като микрокосмос, където микрокосмоса е умален образ на макрокосмоса. Божественият свят на Вселената е "подобен" на света на идеите - "интелектуалният свят на човека". А астралният свят, който е "междинен" и "свързващ" за другите два свята, служи "като ръка на скулптор", който придава форма на материята във физическия свят. По този начин "духовното действащо начало" на Вселената се проектира и добива форма в "човешкото познание". То е ""твърде вкарано в материята", понеже ние се намираме в "най-долния слой на физическия свят". (8, 2:54-4:15) 

     Относно дуалността като съставна част на триединството, М. Арабаджиева е на мнение, че "двете противоположни едно на друго начала, които са смъртно тяло (физическо, материално ) и безсмъртен дух (духовност, върховна субстанция), са съединени с нещо, което окултизмът нарича жизнено начало, оживяващо начало. Това е душата - астралното тяло, свързващо двете, абсолютно на двата полюса на съществуване неща, за да може в триединния човек да се получи движението." (8, 5:05-5:44)

   Бих пояснила, че макрокосмосът - Вселената, притежава материално тяло от планети и звезди, оживяваща я душа и Божи Дух - създател на тази душа. Тоест душата на вселената е оживяващата връзка между Божия дух и вселенското материално тяло. По този начин се осъществява вечното движение на Вселената, която наблюдаваме в нейното миниатюрно копие - човека. Отново става ясно, че Вселената се движи, защото е жива и има душа, а не защото в нея действат външни закони на механиката, които изкуствено я задвижват по инерция. 

    Можем да обобщим, че от цялата информация, представена и цитирана до момента, триединството се подчинява на взаимосвързаност и непрекъснат обмен между собствените си съставни части. То извършва това благодарение на свързващата роля на своята душа. Тази безкрайна и непрекъсната връзка е онагледена от символа на триединството. (сх.15)

image

схема 15

Символ на Триединството

   Когато символът на триединството е изобразен чрез вписана в него окръжност, (сх.16) според мен, той се свързва с вечността, вечния живот, вечното движение на триединните микро- и макрокосмос, където дух, душа и тяло непрестанно взаимодействат, с цел да движат, подновяват живота завинаги. 

image

схема 16

Символ на вечното триединство

 

       С помощта на душата, духът се проявява в телесната обвивка, чрез която твори завършени цялости. За пример, в един художник душата се вдъхновява, защото улавя идея от астралния свят и по този начин проявява своята живост. Тази жива искра подтиква духа на художника да започне да твори (да придава форма) - да рисува с ръцете си, които са материалното му тяло. Подтикът и връзката между духа и тялото се правят от душата.  Духът изразява идеята на душата чрез и в материята, защото чрез ръцете се получава ценна творба от наглед евтини материали - платно и бои. Те също са част от материалното тяло, чрез тях се осъществява крайния продукт. Този продукт е материализирана духовна идея, изразена и проявена във физическия свят. Но нейната духовна стойност е по-висока от материалната ѝ финансова цена.

     Символът на триединството и в двата си варианта (сх.15,16) е свещен, защото е подчинен на закона за Златното сечение. (сх.17,18)

image

схема 17

Златното сечение в символа на Триединството

 

image

схема 18

Спиралата на Златното сечение

 

    След всички обяснения на Закона за Тернера до момента, нека отново се върнем на забележителната творба "Салвадор Мунди", за да припознаем каква е връзката на тази Леонардова картина със Закона за Тернера.

    Спасителя "Салвадор Мунди" представлява андрогин. Като такъв той е образ на цялостния завършен човек, у когото мъжкия и женския принцип са проявени в баланс. В човешката същност на андрогина протичат процесите на неговия Божествен Дух и материалното му тяло. Описахме ги при Закона за Тернера. Аналогично тези процеси се привеждат в движение и продуктивност от душата като "свързващо звено". В това отношение, въпреки че Салвадор Мунди е изобразен в човешка форма, той е извисен достатъчно, за да може триединството в него да се реализира хармонично на най-високо сакрално ниво. Затова казваме, че андрогинът е дотолкова еволюирал да се е завърне в своята божественост. Със сигурност той е адепт, мъдрец или светец, за което ни напомня и благославящия жест на ръката му. Като светец, Мунди е идеалният микрокосмос, перфектно отражение на макрокосмоса - целокупната Вселената. Сякаш той и Космосът дишат в един ритъм и двамата едновременно са дъх на Бога. Затова смятам, че картината на Да Винчи има пряко отношение към устройството и фукциите на целия Космос, и на нашата Вселена в частност, защото бидейки умален образ на Вселената, андрогинът от платното представя начина, по който вселенските дух, душа и тяло функционират непрекъснато и безкрайно в целия Космос. С няколко думи триадата, закона и учението за нея са част от целия Космос, понеже те са  функции на Вселената, а тя е съставка на Космоса и Абсолюта.

     В изображението на Леонардовата картината обаче, триединството в ролята на свето семейство не е отразено, понеже на платното присъства само един човек. Но пък илюстрирайки връзката "макрокосмос - микрокосмос", гениалният Леонардо сигурно е целял да ни покаже, как благодарение на хармоничното взаимодействие между дух, душа и тяло в самите нас, като отделни индивиди, можем да спасим самите себе си от грях и падение, а също и да задвижим или ускорим собственото ни духовно развитие, както и да живеем според Божията воля, реализирайки не нашия егоистичен, а върховния Божествен план. Питам се, не е ли това начин за трансмутация от обикновен човек в божетсвена същност на адепт, мъдрец, духовен посветен? Според мен, спрямо Закона за Тернера, основната мисия на гениалната картина е как земната (материална) субстанция да се претвори в духовна божествена същност, като се прилагат способностите и качествата на душата, а междувременно чрез тях тя да еволюира. 

    Затова идеята за триединството, заложена в платното "Спасителя на света", превръща тази творба на Да Винчи в картина с алхимична стойност. При положение, че за алхимичната наука, законът за трансмутация на човека от обикновен в посветен, е основоположен, не виждам причина картината да не се смята за алхимична и съответно за свещена творба. 

     Убедена съм, че платното е нарисувано съобразно Златното сечение. Но аз не владея този метод за изобразяване, затова не мога да докажа моето убеждение. Обаче поне мога да го спомена, за да предизвикам размисъл... 

      Също мисля, че превъплъщението от обикновен човек в мъдрец е свещен процес. Причината е, че този процес изисква не само предварителна теоретична подготовка по отношение на духовното познание, а и наличие на адекватни ценности, висока нравственост, които не се градят спонтанно, а в продължение на цял живот. Затова гении като Леонардо се срещат много рядко, подобни творби на изкуството като "Салвадор Мунди" са уникална находка, понеже усилията които подобни личности полагат са непрекъснати - всеки ден, всеки час, всяка минута - цял живот непрекъснато. 

   Да се спрем на още една особеност в картината "Спасителя на света", отново свързана с триадата. Споменахме, че според Закона за Тернера, душата играе ролята на връзка между духа и тялото. От окултизма знаем, че душата има връзка с женския принцип на Премъдростта. В такъв случай, като част от женската енергия, душата има пряка връзка и с Любовта, като най-силното женско качество. Енергията на Любовта е най-мощната сила в целия свят. За нея ще се спра на някои популярни сентенции, изказани от Учителя Петър Дънов. Според него човек може да има любов само към Бога, а към хората може да изпитва единствено обич. Тази мисъл на Учителя разграничава по смисъл думите "обич" и "любов". 

    Също така П. Дънов твърди, че Епохата на Водолея принадлежи на матриархата. А едни от най-силните думи в Словото му са тези, че Любовта е в жената и понеже жената сама излъчва любов, затова не е нужно да търси любовта извън себе си. Мисия на жената е да проявява и дарява другите с любовта, която носи, а не да я задържа в себе си. За любовта, която е подарила, жената не трябва да очаква от хората някаква награда или възвръщаемост. 

    Относно това най-възвишено чувство в картината "Салвадор Мунди", забелязвам двоен извор на енергията на Любовта. Понеже образът на портрета е андрогинен, единия път любовта се излъчва от душата (култивирания женския принцип) в младия мъж. Горе вече отбелязахме, че мъжете също имат души, заради което те трябва да развиват в известна степен и женските качества. Втория път, любовта се излъчва с най-голямата си сила и мощ, понеже е основна и водеща съзидателна енергия на женската част в образа на андрогина.

   Към края, отново с подкрепата на цитат, потвърждавам, че душата като връзка, която основно си служи с женската енергия на Любовта, кара мъртвото тяло да оживява, за да може волята на Божия Дух да бъде реализирана от микрокосмоса, наречен човек. Това е безспорно, тъй като "самото тяло изобщо не може да мърда...", "ако в него ги няма другите два принципа - духът и душата". (8, 7:48) 

    И съвсем накрая, с мои думи обобщавам, че животът е движение, породено от силната творческа енергия на Любовта. Затова според мен, популярната библейска фраза "Бог е Любов." е безспорна истина. Всички човешки добрини се реализират чрез подтик. Този подтик  е следствие от реалността, че Бог съдържа Доброто. Подтикът към добро се претворява в активно проявени безкористни човешки постъпки. Този резултат не би могъл да се получи без задвижващата и свързваща роля, която има силата на Любовта, а нейната енергия е градивна част в душата на всеки от нас - независимо дали е жена или мъж. Затова, ако трябва с единствена дума да се отговори на въпроса "С какво "Спасителя" Салвадор Мунди ще опази целия свят и себе си в него?", има само един отговор: "С Любов."

    4. Енергията на Любовта в женския принцип на Премъдростта. Щеше ми се да завърша настоящото изследване, като в тази последна точка за заключение, цитирам и анализирам най-красивите мисли на писателя окултист и последовател на Учителя - посветеният Елеазар Хараш. Но когато започнах да си водя бележки по интервюто "Истинската Любов е дар от Бога", се оказа, че трябва да го цитирам цялото, защото всяка една мисъл в него е посветена на Любовта и звучи "вълшебно". Затова няма да замърсявам словото на Хараш с личните ми съждения, а посочвам адреса на конкретното интервю, за да му се насладите изцяло. Приемете думите на Елеазар Хараш не само като достоен завършек на това есе, а и като допълваща информация, с която да обогатите впечатленията си от темата на настоящия труд.

Елеазар Хараш: "Истинската Любов е дар от Бога", интервю на Борислав Борисов: https://www.youtube.com/watch?v=W-IfVJ_xuzY 
Този видеоклип е вграден след есето.

"Не е достатъчно да обичаш. 

Трябва да станеш Любов."

Учителя Петър Дънов


КРАЙ
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

Категория: Изкуство
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 15.03.2018 18:55
 2. Вторият план на дълбочина в картината "Спасиеля на света" от великия Леонардо да Винчи, изобразява  Единния Бог. Той не ни се представя като такъв според църковната институция - в самостоятелен мъжки облик. Имаме изображение на мъжкото и женското начало - слети в едно, взаимодействащи в единство и равнопоставеност, така както божествената същност се представя в окултните учения. Докато обяснявах значението на андрогина, вече загатнах за втория план.

   Ако приемем, че Салвадор Мунди ще спаси света в облика на единен Бог, то всеки от нас първоначално се сблъсква с догмата, че един Бог или единен Бог съответства на смисъла за единствена, самостоятелна същност. Тази догма е утвърдена и неоспорима от Църквата, затова официалното християнство ни представя Бога като отделен самостоен мъжки образ, независимо дали това ще бъде "белобрад старец" или "богът Христос". В зависимост от тази догма, смисълът на понятията "единение" и "единен" се бъркат с отделността. Още в Ранното Средновековие, тази специфика неминуемо поражда разделение и вражда между половете. На практика, по този начин църковната институция не се стреми да обединява, а да разединява вярващите като поражда вражди между двата пола. Столетията преди нашето време, показват колко умела и успешна е тази нейна "кауза". В резултат, стотици години са се водили канонични спорове дали жената има душа. Като последствие от тях жената е зачетена за производна на мъжа, създадена от неговото ребро. (2, 56:58-57:26) 

    "Знаете, че до ден днешен жената няма право да влезе в олтара. Даже в женските манастири, трябва да дойде мъж свещеник, който да влезе в олтара, да извърши тайнството и тогава да излезе отвънка. Жените стоят отвън и припяват. В републиката на християнството - Атон, която е под егидата на Света Богородица, жени не се допускат. И не само жени, женски животни няма там, до ден днешен. Хайде, представете си сега, за момент, една жена патриарх, или папа... Няма. И в скоро време няма и да има." (2, 57:26-58:15)

    Горният цитат от професор Попхристов доказва, че женското начало не само е "изтръгнато" от канона на официалното християнство. Дори се стига до парадоксални ситуации, защото в християнската република под егидата на жена светица, се допускат само мъже. 

   Според езотеричните учения става ясно, че в периода на застаряващата Пета раса, светската религиозна власт е заличила единия пол от канона и е дала безмерна власт на другия. Сигурно е постъпила по този начин, тъй като е по-лесно да се управлява единствен доминантен пол, отколкото да се създават затруднения от вероятни стълкновения между два равнопоставени и еднакво стойностни пола. И ако на нас, обикновените "миряни" това ни изглежда само като война между половете, целта на Църквата е много по-жестока: разединение на душите, злоба и омраза между хората, усещане за повишена самостойност в самостоятелността, егоизъм, егоцентризъм. Убеждението, което църковната институция вменява на вярващите е, че единството не се постига по пътя на обединението, а чрез надмощие и доминиране на физически по-силния над по слабия. Затова се смята, че много от "постиженията" си, Църквата внедрява чрез силови методи. Примерно днес в социума срещаме хора, които уж са религиозни, но се стремят към величие, надмощие, сила и непобедимост в своята самостоятелност и голямото си его. Като самостоятелни, те не се уединяват или дистанцират от обществото. Напротив, здраво "зарасват" в него и прецизно си служат с лицемерните му методи на поведение, подходящи за за "социализирани" индивиди. Такива хора нараняват и опустошават всички останали душѝ по пътя си, защото са приучени, че стойностните качества на другите са потенциална заплаха за тях, а не са възможност за обединение, чрез което заедно да станат по-силни, стойностни човеци. Такива ли трябва да са вярващите и набожните днес? 

    Науката окултизъм учи точно обратното, че силата на хората е в единение чрез тяхното обединение. Основният вселенски закон "Един е всички, всички сме Едно." извежда втори такъв, който гласи: "Най-голямото число в света е 1. Всички останалите числа са получени чрез разделяне единицата на части." И последният закон, който цитирам по памет е: В началото преди Словото Бог не е имал "име", а число - "Първият". Трита закона доказват качествената характеристика на най-голямата стойност в света - единицата. Тази качествена характеристика насочва хората към обединение в едно цяло. За съжаление, цитираните по-горе окултни закономерности не се изучават и не са записани в никой учебник, нито в катехизиса на някое вероучение. Изучаването на числата само като множества в учебните програми на стандартната образователна система подпомага целите на Църквата и също допринася за изопачаване човешкото мислене. Като последица хората се научават да хитруват, мислят комбинативно, стремят се към количествен, а не към качествен живот. Затова те трупат излишни предмети, комбинират варианти на вероятностни ситуации в ума си, с цел да излъжат ближния, за да се облагодетелстват единствено за собствена сметка. Жалко, но такива на практика са постиженията на традиционната математика в живота на обикновените хора и в живота на духовенството до момента. 

    Промените в канона на ранното християнство, осъществени от църковната власт, не са постигнати в един миг, изведнъж. "Официалният канон се оформя в течение на доста столетия от така наречените"Вселенски събори" - седем на брой. Това, което се случва на тези събори е, че женският принцип на така наречената Божия премъдрост - Света София, постепенно се изважда, много методично, целенасочено и съзнателно от канона." (2, 53:30-54:01) "Вселенските събори изваждат женския принцип и превръщат днешния християнски канон (независимо дали говорим за Източно Православие, Католицизъм или за всичките деноминации на Протестанството) в един "мъжки клуб". Жената е втора категория. (2, 56:21-56:50) Свещенослужителите, които премахнаха женското начало от канона много добре "знаят, че има един вселенски принцип, наречен Света София. Или София - това е Божията премъдрост. Този женски принцип е равнопоставен на мъжкия и по нищо не му отстъпва. И това е принципът, който след това ще участва във въплъщаването на Словото, тоест Исус Христос." (2, 55:32-55:51) 

    Успяхте ли да свържете последния цитат от Дамян Попхристов с картината "Спасителя на света"? Според мен връзката се изразява в женския принцип на Премъдростта, обединен с мъжкия принцип на Рода, проявен чрез Христос. Двата принципа заедно раждат СловотоСимволи на словото в Леонардовата творба са кристалната топка и благославящата ръка на Спасителя. 

    Нужно е да отбележа, че Света София е само принцип, това не е конкретна светица. "И всички черкви в света, кръстени "Света София", са кръстени на този принцип. Но съгласно официално приетия църковен канон "една черква не може да има за патрон принцип, а трябва да има светец". Затова през VI век Църквата изкуствено създава култа към Света София, Вяра, Надежда и Любов. (2, 1:26:39) Това е пореден пример как догмите водят до фалшиви "факти", които църковната власт сама фабрикува, за да крие лъжите си. 

    Да обърнем поглед към окултната наука, за да установим как тя отразява непреривната връзка на цялост, единност и обединение между мъжката и женската енергия. Понеже сме българи, от езотеричните течения най-близо до нашето съзнание е Богомилското учение. То е създадено от третия най-малък брат на цар Петър. Известен е с прозвището си Боян Мага. За да рамкирам Учението на Богомилите, отново ще се позова на цитат от лекцията на проф. Дамян Попхристов, защото той е най-добрият изследовател, до момента у нас, по отношение на богомилите и техните производни - катари, албигойци, тамплиери и т. н. 

    Според професора, траките като наши предци вярват в женската енергия и в богинята майка. В същото вярват и ранните християни. (2, 39:11) Братът на цар Петър - Боян Мага поставя началото на Богомилското учение. Това учение представлява връщане към изконните корени на апостолското автентично християнство. В учението женската енергия е абсолютно равнопоставена на мъжката, затова жените имат право да достигат до най-висшите духовни степени. "Женската енергия в Богомилското учение е основополагаща." Това е енергията, която създава модела, а мъжката енергия чрез мощ и напористост осъществява този модел. След това отново женската енергия поставя "финалния щрих", за да бъде полученото цяло хармонично и да радва. Затова богомилите казват, че трябва да се радваме и да почитаме женската енергия." (2, 1:22:56)

    Естествено, когато говорим за равнопоставеност между мъжка и женска енергия, това не означава, че мъжете и жените могат да уеднаквят своите функции и роли в обществото. Нито мъжкият принцип може да изпълнява роля, която имат женските качества, нито пък женското начало може да замени роля на мъжкия принцип. 

   Често в патриархалното общество на Петата раса, поради застаряващите му разбирания за живота, на физическо ниво жените непрекъснато се опитват да показват, че са достатъчно силни, и това те вършат, за да не бъдат подценявани от мъжете. Затова срещаме аномалии в ролите, към които се стремят някои жени. Те се държат шумно и вулгарно, практикуват мъжки професии, свързани с развитието на качествата на мъжката природа, стремят се към бляскава кариера и печелене на големи финанси, обличат се в мъжки дрехи, понеже са по-практични, отказват се от създаване на семейство и деца, заради успешна кариера или просто за да не си развалят фигурата. Тези аномалии произтичат от очакването съвременните жени да имат развита логика и да мислят като мъже, да не се "излагат" като показват способността си да изпитват чувства, да не хленчат за "глупости". Ето как в старата Пета раса не само мъжкият принцип и неговите качества, а най-общо казано мъжеството и всички мъже са издигнати в култ като нещо най-значимо и основополагащо при формирането и развитието на човечеството. Същевременно жената, която създава живота и в която е заложено плодородието, се представя като слабо същество. Омаловажава се нейната роля да ражда и да възпитава деца. Качествата на женския принцип - интуиция, сърдечност, милосърдие, доброта, предчувствие биват унижавани и изтъквани като недостатъци на "слабата" женска природа и нейната "безполезна" роля. Тази ситуация в съвременното изопачено общество, извращава поведението на жените и подтиска тяхната женстеност. Но не винаги е било така. 

    В миналото Богомилската общинария е задавала модел как да живее обществото, каква да е неговата практическа насоченост, точно като правилно се разграничават ролите на двата принципа - мъжки и женски. А в различаването качествата на единия принцип от другия, няма дискриминация или подценяване на нечия стойност. Затова всеки човек в общинарията добива реална представа за своята мисия и полезност в социума, като в същото време зачита и уважава задачите на противоположния за него пол. За пример никой мъж не може да зачене и роди дете, както никоя жена не може да прояви физическата сила и мощ, характерни за мъжете. Следователно всеки от богомилите е ценял качествата на другия пол без да ги омаловажава, само защото те не са валидни и постижими за самия него. А днес много мъже считат отглеждането и възпитаването на деца като занимание, лишено от разум и водещо до затъпяване. На практика, те не отчитат в тази изключително женствена дейност ролята на интуитивното познание, любовта и милостта, с които тя се извършва. Понеже при мъжкия принцип подобни качества или липсват, или са слабо развити, то доста мъже ги отхвърлят, подиграват им се, считат функциите на женската природа за несериозни занимания. 

    Но в миналото, в богомилските общинарии, обществото е имало практическа насоченост и образованието е било задължително и за мъжете, и за жените. На базата на своята образованост, жените са имали "основна роля" да наблюдават "развитието на децата" и да развиват детските "индивидуални качества". И тогава това се е правело, "за да бъде спасена България". (2, 1:24:12)

    В своята книга "За Богомилите "от уста на ухо" (5), проф. Дамян Попхристов нагледно чрез схеми доказва защо е необходима равнопоставеността между функциите на мъжкия и женския принцип: "Според богомилите водещата енергия е женската енергия", независимо че "мъжкият принцип на Рода е положителният, а женският е отрицателният". "Творящият полюс е точно отрицателният, защото той е ограничаващият, компромисният, и точно в това си качество той е съзидателният, формиращият, задаващият не само формата, но и посоката." (5, с.26) Следователно "богомилите виждат двете енергии в своята взаимна необходимост, но и в техния съвършен баланс". (с.27) "Мъжката енергия се движи по спирала отдясно наляво, а женската отляво надясно" и независимо коя точно енергия дава първоначалния тласък, тя неминуемо задвижва и другата, така се получават две спирали." (схема1)

 

image

схема 1

Посока на движение на женската (ляво) и мъжката (дясно) енергия

 

image

схема 2

Обединената мъжка и женска енергия

 

   "Тъй като стремежът е винаги към балансиране"..., "като се обединят двете спирали се получава" знак за вечен баланс. (с.27)(сх.2) 

    В случая знакът за безкрайност (сх.2) обозначава обединената мъжка и женска енергия. С няколко думи можем да обобщим, че ""символът на вечното движение или на Вечността"", е резултат от "баланс на двойка сили - мъжката и женската". (с.27) 

    След като изяснихме цялостта като единство между равнопоставени, балансирани, взаимообогатяващи се принципи на полярност - мъжки и женски, нека отново се върнем към шедьовъра "Салвадор Мунди", изобразен от гениалния Леонардо да Винчи. 

    По-рано в есето отбелязахме, че когато се вгледаме в картината, тя ни раздвоява да възприемаме две начала - мъжко и женско. Освен това вече разгледахме мъжкия и женския принцип, съчетани в един индивид. И току-що описахме как се балансира полярността в тези принципи при тяхното взаимно допълване на ниво отделни индивиди - мъж и жена.

   Несъмнено мъжкият принцип на Рода, въплътен в младия мъж на картината, буди у нас асоциация с Исус Христос. А женският принцип на Божията Премъдрост предизвиква в съзнанието на зрителя две асоциации: жената на платното може да е майката - Света Богородица или любимата (съпругата) Мария-Магдалена. При всички положения обаче, това е Дева Мария. Но коя от двете е Девата - майката или любимата, предстои да изясним по-нататък в есето.

   Естествено Църквата е непоклатима в своята догма, че Дева Мария е майката на Христос - Света Богородица. И тук се сблъскваме с противоречието, че думата "дева" не означава само "непорочна". Коренът на "дева" идва от източните езици (индийски) и означава "божество", "бог", "божествен". Тоест титлата Дева Мария е синоним на Богинята Майка.

   Има данни, че и Богородица, и Мария-Магдалена са обявени за светици от църквата. Но степента божественост дали е валидна и за двете? 

   Привърженичка съм на "еретичната" хипотеза, че Дева Мария е Мария-Магдалена. Също асоциацията за женски образ в шедьовъра на Леонардо, клони към представа за млада жена, а не за възрастна, каквато е Исусовата майка. 

   За да докажа, че Света Богородица не е Дева Мария и защо не е, ще ползвам цитати от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал", написана от М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн. (6) Според тези трима автори "Изида, разбира се, е богинята майка от древноегипетската митология, пазителка на всички тайни, "Бялата царица" в добрите проявления, "Черната" - в лошите. Мнозина автори, специалисти по митология, антропология, психология и теология, са проследили как езическият култ към богинята майка се е пренесъл и в Християнската епоха. Според тях богинята майка се е съхранила и в християнството като Богородица, "Царица на Небесата", както я нарича Св. Бернар, име, с което в Стария завет е обозначавана богинята майка "Астарта", финикийското съответствие на Изида. Но според текста в "Червената змия" християнската богиня майка явно не е Богородица. Обратното, там очевидно става дума за Мария-Магдалена, на която е посветена черквата "Рен Льошато"..." (в превод "Храмът на кралицата") "Нещо повече, в текста е загатнато, че "Дева Мария" също не е Богородица. По всичко личи, че това име, дадено на всички големи катедрали във Франция, също е свързано с Мария-Магдалена. Но защо тъкмо Мария-Магдалена е почитана като "Нашата повелителка", "(Notre Dame) "нещо повече, като богинята майка? Майчинството е последното нещо, свързано с нея. Според утвърдените християнски представи Магдалена е проститутка, получила опрощение само защото е била покръстена от Исус. Тя присъства най-осезаемо в Евангелие от Йоан, където е първият човек, на когото Исус се явява след възкресението си. По-късно е канонизирана за светица и е почитана най-вече във Франция, където според средновековните предания е донесла Свещения Граал. И наистина "съсъдът, пълен с лековито масло"" може би обозначава Граала. Но да бъде почитана вместо Дева Мария изгежда най-малко еретично." (6, глава "Тайните документи") 

    Като добра "еретичка", аз се "хващам" за това еретично предположение и продължавам да информирам читателя, че "преклонението пред Мария-Магдалена, прераснало в истински култ по време на кръстоносните походи"". (6, гл. ""Изчезналите крале и Граалът") 

    Мисля, че последният цитат е най-убедителен: "Свещеният Граал е най-малкото две неща. От една страна, това са родословието, потомците на Исус, "Sang Raal" или "Real", тоест ""царската кръв""... От друга страна, Свещеният Граал би могъл да бъде тълкуван дословно като съда или чашата, в която е била събрана и съхранявана кръвта на Исус. С други думи, това е утробата на Мария-Магдалена, а оттам и самата Магдалена. Явно оттук води началото си култът към нея, зародил се през Средновековието и бъркан с култа към Богородица. Може да се докаже например, че много от прочутите "Черни Богородици" или "Черни мадони" от ранното християнство са светилища... на Мария-Магдалена, още повече че в тях е изобразена жена с дете. Някои смятат, че и готическите катедрали, тези величествени каменни изображения на утробата, посветени на "Девата", също са,... храмове в прослава на спътницата на Исус, а не на неговата майка. 

    Тоест Свещеният Граал олицетворява и потомството на Исус и Мария-Магдалена, чиято утроба е дала живот на това потомство." (6, гл. "Предвиждания за бъдещето") 

    До тук изяснихме въпроса коя е Дева Мария. Но трябва също да уточним дали в принципа на премъдростта, като послание за женственост, върху платното "Спасителя на света" е представена Дева Мария-Магдалена. 

   Наблюдавайки нежната млада жена върху изображението на Леонардовата картина, няма как да отрека, че това е Магдалена. За да докажем обаче, че изобразеният Салвадор Мунди е олицетворение на абсолютен баланс между мъжкия и женския принцип, първо трябва доказателство, че образът върху шедьовъра на Леонардо е вечният неразривен съюз между божественият Спасител Исус Христос и неговата обожествена любяща съпруга Дева Мария-Магдалена. За тази цел отново ще си послужа с текстове от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал": "От жената, която бленувам да освободя, лъха уханието на парфюм, изпълнил Гробницата. Някога са я наричали Изида, закрилница на плодородието, на всичко що ражда. "Който страда и е унизен, да дойде при мене и аз ще го даря с мир." За други пък тя е Магдалена, от прочутия съсъд, пълен с лековито масло. Посветените знаят истинското ѝ име: "Дева Мария". (6, гл. Тайните документи) 

   В глава "Жената на Исус" от същата книга се намират три пасажа, които са ме впечатлили с информация, доказваща интимността, дори брака между Исус и Магдалена. Цитирам тези откъси дословно, без мои бележки по тях, понеже считам, че не се нуждаят от допълнителен анализ и разяснение:

   "Въпреки ширещото се мнение никъде в евангелията не се казва, че Мария-Магдалена е проститутка. Когато името ѝ се споменава за пръв път в евангелие от Лука, тя е описана като жена, ""от която бяха излезли седем бяса"". Общоприето е да се смята, че в този стих е описано как Исус прогонва злите духове и как преди това Мария-Магдалена е била обладана от нечистата сила. Не е изключено обаче да става дума за някакво покръстване, за ритуал на посвещаване. Така например в култа към Ищар, или Астарта, Богинята майка, има седем степени на посвещаване. Може би, преди да се присъедини към Исус, Магдалена е изповядвала този култ. Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения. А гълъбът е свещеният символ на Астарта." (6, гл. "Жената на Исус") 

    "Във всички евангелия Исус се държи с Мария-Магдалена, както с никой друг, не крие предпочитанията си към нея, което вероятно е породило у другите му ученици известна ревност. Ето защо са очевидни опитите в по-късните предания да се очерни ако не името ѝ, то поне нейното минало. Представянето ѝ като блудница вероятно е нещо като отмъщение към жената по-близка с Исус от всеки друг: все пак човешко е останалите да са ѝ завиждали. Ако другите "християни", живели по времето на Исус или след това, са ревнуваи Мария-Магдалена за необикновените ѝ отношения с техния духовен водач, вероятно е имало опити значението ѝ да бъде принизено. Дори днес я смятаме за грешница, а през Средновековието поправителните домове за разкаяли се проститутки се наричат "магдалини". Ала от евангелията личи, че жената дала името на тези институции, не заслужава да бъде позорена." (6, пак там)

    "Когато в Четвърто евангелие Лазар се разболява, Исус е извън Витания и е отседнал за няколко дни с учениците си край река Йордан. Макар да научава за това, остава там още два дни - доста необичайна реакция, - след което се връща във Витания, където Лазар вече лежи в гроба. Марта се втурва насреща му с виковете: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми." (Йоан 11:21) Твърде странно твърдение: как така, ако Исус е присъствал физически там, мъжът е нямало да умре? Случката обаче е показателна с това, че Марта посреща Исус сама. Би могло да се очаква, че и сестра ѝ ще е с нея. Ала Мария си стои вкъщи и излиза едва след като Исус ѝ нарежда. Епизодът донякъде е изяснен в "тайното" евангелие от Марко, намерено от професор Мортън Смит... В укритите пасажи от Марко, Мария все пак излиза от къщата още Исус преди да ѝ е заповядал, и веднага получава гневните укори на учениците, които Спасителя е принуден да успокои. 

    Има логика в това Мария да си стои вкъщи, когато Исус идва във Витания. Според еврейските обичаи тя е в "шивех" - траур. Но защо не отива заедно с Марта да посрещне Исус? Съществува едно-единствено обяснение: според тогавашните еврейски закони жена в траур няма право да напуска къщата, освен ако не я накара мъжът ѝ. В тази случка поведението на Исус и Мария от Витания се вмества изцяло в еврейските изисквания към съпруга и съпругата от онова време."" (6, пак там) 

    "...между Петър и Мария-Магдалена е имало дълга ожесточена вражда... Ето как се обръща Петър към Мария-Магдалена в евангелие от Мария: "Знаем, сестро, че Спасителя обичаше теб повече от всички други жени. Кажи ни думите на Спасителя, които помниш - които ти знаеш, а ние - не." По нататък Петър казва възмутен на другите ученици: "Нима наистина е говорил насаме с една жена, а нас е пренебрегнал? Нима от нас се очаква да слушаме нея? Нима я е предпочел пред нас?" А един от учениците му отвръща: "Едно е сигурно, Спасителя я е познавал много добре. Затова я е обичал повече от нас." " (6, гл. "Трудовете на гностиците")

    За Исус Мария-Магдалена е била наричана "негова другарка". Според един учен тук "другарка" трябва да бъде тълкувано като "съпруга". (6, пак там)

    "А другарката на Спасителя е Мария-Магдалена. Но Исус я обичаше повече от всичките си ученици и често я целуваше по устата. Другите ученици се чувстваха засегнати и даваха воля на неодобрението си, като му казваха: "Защо я обичаш повече от всички нас?" Тогава Спасителя каза и им отговори: "Защо не обичам вас като нея?" (6, пак там) 

    Като последно доказателство за брачния съюз между Магдалена и Исус, напомням на четящия популярното твърдение, че според еврейските обичаи, по времето когато е живял Исус, почтеният мъж задължително е трябвало да бъде женен. По онова време, ако юдейски мъж остане незадомен, се е считал за неморален.

   И накрая искам да изтъкна, че интимността на Христос с Дева Мария е най-голямото доказателство за хармоничен съюз и пълноценни отношения между мъжкия принцип на Рода и женския принцип на Премъдростта. Двата принципа, обединени във вечно балансирано единство и взаимодействие съхраняват плодородието, поддържат живота и спасяват човечеството като реализират висшата разумност на Вселената. 

   Естествено като се има предвид, че Исус и Магдалена са имали брак, възниква въпросът, те като съпрузи дали са били в сексуални отношения. По принцип, след като са оставили потомство (сродено с френската династия Меровинги) е допустимо да са водили полов живот двамата заедно. Но ако се съобразим с факта, че те са възвишени човеци, висши аристократи, достигнали обожественост на своята духовна същност, можем да предположим, че не са имали полови отношения, а са практикували непорочно зачатие. 

    Въпросът за непорочното зачеване и днес е спорен в езотеричните доктрини, или поне тези от тях, на които съм попадала. В църковния канон непорочното зачатие е утвърдено като непоклатима догма. А някои окултисти казват, че щом Исус е имал братя, значи Света Богородица не е заченала непорочно. Те се придържат и към мнението, че Магдалена също не е заченала непорочно. 

   Но има окултисти, които приемат непорочното зачатие за факт. Като цяло истината по този въпрос знаят малцина дълбоко посветени. Останалите можем само да гадаем. На обикновените хора тази информация все още не се разкрива, явно те още не са готови да чуят истината по въпроса. А медиите създават научно-популярни филми за сексуалните отношения между Исус и Магдалена. 

    Аз лично, съм търсила информация по темата. И единствено в езотеричната книга "Анна, бабата на Исус", успях да намеря само едно изречение. В него се казва, че непорочното зачатие се извършва чрез размяна на флуиди. Разбира се, цитирам по памет и не мога да посоча страница, на която се намира този цитат, защото съм чела книгата много отдавна. 

    Обаче има факти, които подсказват, че непорочното зачатие е приложимо и все още се практикува. И днес във висшата аристокрация браковете се сключват между строго определени от древността родове. Промяната е невъзможна, защото висшите аристократи са пазители на чистата ДНК на своя народ. Също при брачните партньори висши аристократи е задължителна непорочност преди брака и от двете страни - мъжка и женска. А непорочно зачатие може да се осъществи, само ако и двамата партньори са девствени. Освен това съвременният метод за изкуствено осеменяване, наречен "ин витро" е открит сравнително наскоро от учените. Не е ли той начин за непорочно зачатие, създаден по научен път? А щом науката е открила как да се зачене без полов акт, не е ли възможно непорочното зачатие да съществува по естествен начин и в природата? Накрая ако Дева Мария не е дева, защо ще я наричат по този начин?

   Но независимо дали са били сексуални партньори, по-важно е, че Исус Христос и Дева Мария-Магдалена са имали здрав брачен съюз и силна духовна връзка, допълнително укрепени от поколението, което са оставили на Земята. Този съюз се крепи изключително много и на факта, че Магдалена е от най-приближените ученици на Христос, знаела е тайни, недостъпни за другите му ученици (което разбрахме от по-горните цитати). Именно чрез нейната роля в живота на Христос, не само като добра и примерна съпруга, а като един от най-надеждните ученици и част от Христовото учение, дълбоко посветена в Божието Слово, Дева Мария се утвърждава като равнопоставена на своя любим. Тя не е само част от семейството му, а го следва навсякъде и във всичко свързано с основната му дейност да проповядва Божието Слово. Можем ли да намерим друг по-добър пример за безупречен баланс между мъжкия и женския принцип и за вечното обединение на мъжката и женската енергия? (сх.1,2) 

    Затова изтъквам, че образът, който съединява мъжкото и женското начало в платното на Да Винчи, е символ както на вечността, така и на безкрайността. А втората като по-широко понятие надраства вечността и продължава да съществува отвъд нея. Възможно е кълбото в лявата ръка на андрогина Мунди да е намек за неограничеността на безкрая, който продължава отвъд битието. Причината е, че в сферата и окръжността като геометрични фигури е заложена идеята за безкрайност. 

   Безупречният баланс между мъжкия и женския принцип, изразен в платното "Салвадор Мунди", пример за който е духовната връзка между Исус и Магдалена, може да се онагледи с още един символ. (сх.7) Това е символът на Шестата раса от Епохата на Водолея, който  някои хора погрешно наричат "Звездата на Давид". 

 

image

схема 3

Символ на Шестата раса

     Факт е, че този символ с два равностранни триъгълника (сх.4) се намира и върху герба на "Рен Льошато" ("Храмът на кралицата"), който е построен в чест на Магдалена. Това е поредното доказателство, че "кралицата" и Дева Мария-Магдалена са едно и също лице.

image

схема 4

Гербът на Рен Льошато

     Според проф. Д. Попхристов, в езотериката този символ бележи "Божествената реалност". Триъгълникът с върха надолу е съчетан със "земната реалност". А триъгълникът с върха нагоре е съчетан с "божествената реалност". Центърът в средата бележи микрокосмоса (човека). (2, 14:20)

    Тълкувам значението на символа като хармонични отношения между мъжкия и женския принцип, когато в интимността между мъж и жена, те двамата следват Волята Божия, живеят според Божествения план и непрекъснато пребибават в Божествената реалност. 

      Затова според мен всички особености, свързани с хармонията между мъжкия и женския принцип във връзката на Исус и Магдалена, са универсални и общовалидни за обикновените човешки същности, въплътени като мъже и жени на Земята, когато те са способни да изграждат помежду си интимност с духовни измерения. Само чрез безупречен баланс в отношенията между партньори е възможно те дотолкова да се извисят по отношение на духовността, че да се завърнат в своята божественост, да се превърнат от човешки в обожествени същности и да съществуват единствено чрез реалността на Бога. Няма друг начин за спасение на собствената душа, душата на партньора и дори масово за душите в света. Всякакви други варианти на взаимоотношения между мъжкото и женското начало в конкретни мъж и жена, биха ги отдалечили, разединили, вместо да ги съединят в пълнота и цялост, каквито са завършените човеци - образци на микрокосмоса. А идеалният микрокосмос перфектно се вписва в модела на Макрокосмоса - цялото мироздание, защото трепти с неговата честота. В резултат на съвършения баланс и вечното обединение между мъжката и женската енергия, се постига свят, в който всичко в природата и цялото Битие се слива, обединява, вибрира и взаимодейства. Затова всяка от най-миниатюрните частици не само е градивна част на микрокосмоса, а отразява целия макрокосмос в себе си.

    Вероятно някои читатели се питат как е възможно един толкова древен символ (сх.3) и една толкова стара картина от 16 век (сн.1) да имат отношение към далечното бъдеще от Епохата на Водолея и нейната раса, започнала да се появява чак през XXI век? Отговорът се корени в Божествения план, който е абсолютно точен и непроменлив във вечността. Посветените хора от древността и миналото са били информирани за тази предопределеност на света от тайните кръгове или окултните школи, в които са членували. Днешните времена не са изключение от общовалидната закономерност, че човечеството винаги намира начин да се спаси, като обедини усилията си чрез хармонизиране на мъжкия и женския принцип. Всеки път, когато приключва дадена епоха и започва нова, човечеството има нужда от спасяване, понеже изпада в криза на духа. Като последица се случват пертурбации от рода на катаклизми в природата, дефицит и конфликти в отношенията между хората, упадък на обществото и нравствеността. Днес човечеството отново трябва да бъде спасено, защото с приключването на старата Епоха на Риби, приключва раждането на поколения от старата раса, носещи остарели представи за времето, в което живеем. Започването на новата Епоха на Водолея се бележи от раждаемост на нова Шеста раса, чиито представители мислят креативно и милосърдно и носят призванието да осъществят план за планетарна промяна към по-добро. Поради сблъсъци между мненията на двете раси, се появяват неуредици в световен мащаб - икономическа нестабилност, военни конфликти и т. н.  Заради това природата също ни наказва с бедствия и аномалии в климата.

    Ето защо Леонардо да Винчи, като висш посветен, още през 16 век, е предвидил какво ще се случва в наши дни и е изобразил спасението на бъдещото човечество в портрет на "Салвадор Мунди" като "Спасителя на Света". Салвадор Мунди не е конкретна личност. Той е андрогинен образ, въплъщаващ пълноценното взаимодействие на двете основни начала в света - мъжкото и женското. Да задаваме въпроса "Кой е Салвадор Мунди?" е все едно да питаме "Коя е Мона Лиза?" Конкретен отговор няма, а липсата му поражда множество предположения и варианти. В шедьовъра "Спасителя на света", геният на Леонардо е успял с едно изображение да "разкаже" какви обстоятелства по принцип биха могли да спасят света, както и какво конкретно ще спаси човечеството на XXI век. Днес старата цивилизация залязва и се срива до основи, заради пълната духовна деградация, обзела масите; още заради потъването в материята и стремежа за непрекъснати плътски и материални удоволствия. Ала от руините на старото, се заражда нова раса, която ще съгражда следващата цивилизация на духовен възход и разцвет. 

    Редно е да разясня откъде идват наименованията "Епоха на Риби" и "Епоха на Водолея". 

    Всички сме чували за "цветето на живота". В кадър 44:12 от своята лекция, Дамян Попхристов показва едно древно изображение. В основата му се намира Граалът - "изворът на живота". От него никне "Дървото на живота", което се помещава в райската градина. Това символно изображение показва в какво са вярвали ранните християни. (2, 45:05-45:24)

Изображението съдържа фрагменти от две епохи. Епоха на Граала като извор на живота, свързан с Водолея и проявата на женската енергия (Дева Мария-Магдалена) и епоха на Дървото на живота, обвързана с Риби (Исус Христос). В короната на това дърво виждаме поникнала пъпка с небезизвестна за нас форма. (сх.5)

image

схема5

Най-малкият възможен фрагмент

от Цветето на живота

 

    Нека да потърсим произхода на това семпло изображение. Всички сме виждали Цветето на живота (сх.6), в което се вписва Дървото на живота. (сх.7) Възможният най-малък фрагмент от Цветето на живота (сх.5) е този, който е представен и в изображението на пъпка в кадъра от лекцията. (2, 44:12) А начинът по който се получава най-малкият възможен фрагмент от цветето на живота е изобразен от по-големия фрагмент на схема 8.

 

image

схема 6

Цветето на живота

 

image

схема 7

Дървото на живота, вписано в Цветето на живота

 

image

схема 8

Фрагмент от Цветето на живота

     Ако свържем опростеният фрагмент на Цветето на живота от сх. 8, с фрагмента от сх. 9, ще постигнем асоциация за две риби противоположно отстоящи и наложени една върху друга. 

 

image

схема 9

Фрагмент от Цветето на живота

 

image

схема 10

Символ на Епоха на Риби

 

     Също така изображението на този фрагмент изцяло е подчинен на Златното сечение, което се вижда от геометричното оразмеряване на сх. 9. Двете риби, които забелязваме във формата на фрагмента дават името на епохата. 

     А откъде идва името "Епоха на Водолея"?

     Вече видяхме, че на изображението в лекцията на проф. Попхристов (2, 44:12) е показано Дървото на живота, което е поникнало и расте в Граала. Самият Граал е "извор на живота", от който порасва Дървото на живота. 

     Всички духовни Учители на човечеството, включително Учителя Петър Дънов, твърдят, че в новата епоха, ще се проявява женският принцип на Божията премъдрост. А това, което представлява Христос днес за Петата раса, Мария-Магдалена тогава ще представлява за Шестата раса. Дори според традиционните философи, женското начало е променливо, изменчиво, непостоянно, текущо, затова водата е негова стихия. Можем да си представим женския принцип като един водолей, от който непрекъснато се лее и протича живота, за да пребъдва във вечността. 

    Обобщавам, че изображението от лекцията, в което са вярвали първите християни, показва двете епохи - на Риби и на Водолея в съчетание и взаимодействие, като Граал (женски принцип), от който никне и расне Дърво на живота (мъжки принцип). По-горе в цитат отбелязахме, че Граалът е Мария-Магдалена. 

   Много е популярна библейската притча за Христос, който нахранил множество хора с 2 риби и 5 хляба. Според мен в тази притча двете риби са символ на епохата, в която се е проявил Христос, а петте хляба са символ на Словото, което той е дал на Петата раса. За младите хора в момента представлява интерес, как ще се прояви Магдалена в новата Епоха на Водолея и как ще действа тя - дали чрез слово или чрез някакъв друг метод. 

    Стигаме до извод, че в изображението на древните християни, (2, 44:12) Граалът и Дървото на Живота са съчетание на мъжкия принцип, активно проявен в Пета раса с женския принцип, активно проявяващ се в Шеста раса. Но понеже дървото е посадено и расне върху Граала, който е съществувал преди самото дърво, оставам с впечатление, че Петата раса е само подготовка за нещо съществено, което ще се случва като постижение на следващата Шеста раса. Разбира се, това е само предположение. 

    Константа е, че светът ще съществува правилно и целесъобразно, ако хармонично се съчетават познанията на разумната мъжка природа с интуицията на сърдечната женска природа, тоест мъжът да се проявява чрез разсъдъка си, а жената - чрез нейната доброта. Когато всеки изпълнява своята роля, в която е най-силен и ползотворен, конфликтите и споровете са ненужни. Това е съвсем простичък пример, който намира приложение и в нашето обикновено ежедневие. Но ако той се спазва стриктно, може да доведе до големи последици, като спасяване на човечеството например. 

    Затова не възниква ли у вас усещането, че горните разсъждения относно изображението на ранните християни, са валидни и за картината "Салвадор Мунди"? На мнение съм, че и платното на Леонардо, и ранното християнско изображение показват една и съща реалност, представена чрез различни похвати за всяка творба. Защото в изображението на Леонардо са съчетани асоциация за Исус - като мъжки принцип в Патриархата с асоциация за Магдалена - като женски принцип в Матриархата. С риск да се изразя абстрактно, ще отбележа, че в течната среда на "водолея" пребивават "рибите". Тази особеност за обвързаност между двете епохи показва, че светът няма изведнъж да загърби старата епоха и "на чисто" веднага да влезе в новата. По-скоро обогатени с познанието, натрупано в Епохата на Риби, хората ще прекрачват плавно в Епохата на Водолея. Там на практика те ще реализират усвоеното знание чрез силата на своите интуиция и любов. Тези качества са водещи за женствеността, съответно са такива и за матриархалните общества.

     В синхрон с казаното по-горе, можем да отбележим мнението на окултистите, че по време на Петата раса, докато се е развивала мъжката енергия на разума, а като последица са се натрупали много знания и те, заради големия обем не можели да се запомнят, се явила потребност от записване. А писмеността е форма на външна памет. (2, 14:53)

     В Шестата раса обаче, с възраждането на Матриархата, много повече ще се реализира и ще се усеща женската енергия. Тя ще твори чрез силата на Любовта. Но основна цел на матриархата няма да бъде надмощие на жената над мъжа. Чрез активно проявяване на мъжкия и женския принцип в обич и синхрон, ще се появи стремеж към балансирано общество от равнопоставени мъже и жени. Силата на този социум няма да се създава чрез доминацията на единия пол над другия, а чрез съвместна проява на любовта между двата пола и това ще ги обединява. (сн.5)

 

image

снимка 5

Релеф в Древен Египет от времето на Матриархата (детайл)

 

    Наблюдателният зрител с развито въображение ще забележи, че върху релефа в Древен Египет от времето на Матриархата, изображението с преплетени ръце на влюбена двойка, не изразява единствено Любов. То може да се асоциира още с женски гениталии, в които присъства символа на женското начало. (сх.11) А симетрията, с която са изобразени ръцете показва хармония.

image

схема 11

Символ на женското начало

 

image

схема 12

Символ на обединението между мъжкото и женското начало

 

     От този релеф става ясно, че подобна форма на балансирана функция на обединени мъж и жена, не е мираж или наивна мечта, а реално обществено устройство, което е постигано в една от най-развитите цивилизации - египетската.

     Отново се връщаме към родната наука, в която според проф. Попхристов дори съвременните учени вече са проумели, че цялата Вселена като "система, която е колосална, необятна за нашето земно съзнание, не е случайна". В нея действат "прецизни математически закони". "Всичко е толкова спято и хармонично, защото е създадено с Любов", "създадено с женската енергия на Любовта". Тази енергия има "способността и функцията да хармонизира мъжко-женския принцип в хармонично единство", (сх.12) "което е създадено за добро, като хармонично радва". (2, 28:24-29:13)

    Относно баланса между мъжката и женската природа, както в отделния човек, така и в интимната двойка, ще се позова на мнението на духовния учител и целител Зор Алев. Той казва, че както "жената има мъжка природа", така и "мъжът има женска природа". "Отхвърлянето на природата на противоположния пол е грешка." Природата на противоположния пол трябва да се култивира правилно, но не "равнозначно". "При жената на първо място трябва да е женската природа, но ако женската природа е култивирана в известна степен, докато мъжката е изцяло подтисната, хармония пак няма." (7, 2:56-4:17)

   За да подкрепя думите на Алев, ще илюстрирам с пример от бита, че днес все по-често срещаме майки, които предпочитат сами да отглеждат децата си и дори да останат единствен родител за своето дете, въпреки че биологичният баща е жив и здрав. Като се отказват от мъжкия принцип и влиянието му при възпитанието и отглеждането на детето си, те се страхуват да изградят баланс между мъжкия и женския принцип в непълното си "семейство" от страх и съображения, че отношенията със съпруга може да не се хармонизират и да утежнят семейното положение. Като че ли в тези жени женската природа остава малко на заден план. Вместо нея силно се проявяват мъжки качества като свръхрешителност, самоорганизираност, инициативност, ръководство и управление на житейските ситуации, поемане на рискове.

   Също съвременното общество е свидетел как много жени се отказват от създаването на семейство и деца. Вместо това, те се впускат в доходоносен бизнес или преуспяваща кариера. В този пример женствеността е "смачкана" и лишена от всякаква проява под напора на мъжки качества като силна амбиция, развитие на конкурентноспособност на пазара на труда, комбинативно и логично мислене, стремеж за утвърждаване в кариерата и по високите постове на обществената йерархия. 

    Тези примери доказват как понякога мъжеството изцяло е превзело женствеността в жената. Дори съвсем наскоро в Интернет се появи статия за жена, справящата се с всички трудности, без никаква подкрепа. Тази статия носи заглавието "Жените пичове" и постигна огромен рейтинг от женската аудитория. Това показва, че днешните жени, дори ако не предприемат мъжко поведение в личния си живот, те одобряват подобно държане в живота на други жени. За мен това е появил се дефект в начина на мислене и ценностите на тези съвременнички, които напълно са загърбили усещането какво е да си "дама".

   Според Зор Алев култивирането на мъжкото начало в женския индивид, в рамките на нормалното, трябва да се състои в "решимост" като "способност да отстоява идеалите си", "способност да завършваш започнатото, да отстояваш намеренията си". (7, 2:56) Тоест жената наистина има нужда да култивира като мъжко качество своята "реализационна власт", но когато това качество прекрачи нормите, се стига до примерите, които посочих горе. Към тях ще добавя още един противоположен пример: когато женският принцип в жената домакиня е прекалено подтиснат, но не от вродения у нея мъжки принцип, а от мъжката енергия на партньора, тогава тя не може да излезе от кръга на домашните си и семейни задължения. Тя остава без възможност за евентуална реализация и проява на своите дарби и таланти. Не ѝ остава време да им се посвещава, защото властното "чудовищно" мъжко начало на нейния съпруг я ограничава. 

   Аналогичен е примерът с мъж, който няма право на мнение не заради подтиснат мъжки принцип в самия него, а от властната мъжка природа у неговата жена. Такъв мъж не може да изказва мнения, нито да взема решения. Мисли и решава задължително партньорката, която има афинитет да командва като подтиска мъжеството на своя партньор. А ако той не се подчинява безропотно на всичките ѝ желания и капризи, бива заплашван и тормозен от нея. 

    Защо обръщам толкова голямо внимание на взаимоотношенията в интимността между мъжа и жената, съответно в съчетанието между мъжкия и женския принцип? Защото всички примери, които посочих като отклонения от нормата, освен че подкрепят изказването на Зор Алев, реално са породени от недостатъците в доскорошното силно патриархално общество. В него мъжкото и женското начало не могат да взаимодействат в симбиоза и разбирателство, а се извращават във война между половете. В тази война, мъжът се държи "като на война" - стреми се да доминира, подтиска, да се разпорежда с личността на жената до него. В същото време подтиснатата жена се усеща непълноценна, затова тя непрекъснато се амбицира да доказва пред партньора, че не е с по-низша същност от него. Освен това в дадените от мен примери се долавя особен дефицит по отношение на проявяваната женственост, защото жените като че ли се опитват да доказват, че са повече "мъже" от мъжете, само и само да почувстват и получат някакво признание и зачитане. Причината не е само в подтискането на женския принцип, дял има също променящата се енергия и новите условия, породени от навлизането в новата епоха. В създаващите се в момента житейски ситуации на възраждащо се матриархално общество, съвременните жени изпитват силна потребност да "наваксат" всичко загубено и пропуснато през времето, когато само мъжете са били зачитани от патриархалните условия на живот. Ето защо днес всички жени са по-активни, образовани, начетени, по-преуспяващи от обичайното. 

    В същото време мъжката аудитория, е прекомерно изтощена от дългия период на патриархално "владичество", често увенчавано от кръвопроливни войни и тестостеронни битки. Затова на нас жените ни се струва, че днешните мъже са лениви, непредприемчиви, дори апатични по отношение на случващото се, както в обществото, така и в личния им живот. Някои съвременни мъже съвсем открито показват, че обичта към любима жена не ги вълнува и за тях от значение са само половите отношения.

    Мъжкият принцип днес се нуждае от етап на отмора. Затова е налице привидният ефект, че повечето съвременни мъже са мързеливи, нерешителни, неамбициозни, уморени от живота, незаинтересувани по отношение на жените. Когато обаче мъжкият принцип си почине и презареди, а през това време женският навакса "липсите" и прояви красотата на женствеността си, тогава енергиите на двата принципа ще се балансират, мъжът и жената ще заживеят в хармония. Всеки пол ще бъде равнопоставен на другия. Когато той изпълнява функциите си, същевременно ще се обогатява от функционалността на партньора и ще го култивира чрез собствените функции. 

    Следователно става въпрос за един непреривен, непрекъснат обмен на енергия между мъжкия и женския принцип. Те, обединени в своята равнопоставеност, но разграничени в своето различие, ще спрат да търсят равноправие, защото ще осъзнаят, че са твърде различни, за да бъдат равни. Тогава всеки от тях ще се устреми към самоутвърждаване единствено чрез функциите на собствената природа, защото ще осъзнае, че функциите на другия пол са изпълними само за неговата природа и неизпълними за всеки от противоположния пол. Когато хората започнат да правят това, за което природата ги е предопределила, а не това, което обществото им налага, тогава отново ще настъпи Ренесанс за изкуството, науката, духовността, и след 1 000 години (както твърди Учителя П. Дънов) матриархалното общество ще осъществи своя пълен разцвет. За пореден път ще се поднови вечната връзка на единение и цялост между мъжкото и женското начало, слети в едно. Благодарение на силата на тяхната споделена Любов, те заедно ще пребъдват във вечността.

КРАЙ НА ЧАСТ 2
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

Категория: Изкуство
Прочетен: 241 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03.2018 18:43
С обич посвещавам на две ценни за мен жени, носещи името Мария - 

моята начална учителка и лекуващата ми лекарка. 

Едната ме научи да живея пълноценно. 

Другата излекува болката в живота ми. 

Благодарна съм и на двете. 

 

image

снимка 1

Салвадор Мунди - Спасителят на света

худ. Леонардо да Винчи

 

    Днес най-голямото откритие на XXI век е картината "Салвадор Мунди", в превод "Спасителя на света"нарисувана от Леонардо да Винчи  през 1506 година. (снимка1) Своята доскорошна непопулярност, тази картина дължи на факта, че не е била припознавана като Леонардова творба. (източник1, виж "Използвани източници" най-долу) 

   Когато за пръв път погледнах картината, едновременно се удивих и шокирах. Мисля, че всеки, който я види, в началото ще реагира като мен. Подкрепям идеята, че "Салвадор Мунди" показва как "Бог не е това, за което ни го представят" всички свещенослужители и властимащите. (изт.1) Заради тази картина, много хора биха нарекли Да Винчи "еретик", но аз бих определила тях като "фанатизирани догматици". 

    Понеже от пръв поглед става ясно, че шедьовърът "Салвадор Мунди" има за цел изображението на Божествената същност, то у мен възниква въпросът: "Кое в наши дни е по-близо до Бога - ересите или религията?" И ако Вярата се опитва да оцелее някъде между тези две понятия, то считам, че официално признатата догма ни затваря очите за истината, за разлика от ереста, която бива хулена, точно защото упорито търси начини да се добере до тази истина и открито да я заяви пред всички. 

    В настоящото есе, споделям моята концепция за посланията на Леонардо в неговата изключителна творба. Също уточнявам, защо в тази картина и мъжката, и женската енергия присъстват заедно в единство и взаимодействие. 

   На пръв поглед изображението на картината прилича на Исус Христос. Обаче колкото повече се вглеждаме в образа, толкова повече той заприличва и на жена. Изучавайки този образ в детайли, го оприличаваме на андрогин с мъжки и женски вторични полови белези. Той прилича на мъж по окосмената брада, но издава женственост по нежното деколте и деликатно загатнатия бюст. 

   Вече определихме по-горе, че в синтез, това изображение на Спасителя на света, отразява Божествената същност. Следователно картината ни показва кой е Бог или кои са боговете, а може би най-точно казано - кои са обожествените същности, формиращи обединения образ на единния Бог. 

   В опита си да детайлизирам обобщеното изображение "Салвадор Мунди", достигам до 3 плана на дълбочина, които това платно въплъщава. Всеки от тях представям и разглеждам изчерпателно.

   1. Първият план се състои в цялостен завършен човек, но не като представител само на единия от половете - мъжки, както е според Църквата, а като хармонично единство от мъжки и женски качества, съчетани в един индивид (андрогин), както го разглежда окултната наука.

    Представата за двуполовия човек, при който двата пола в единение изграждат цялостна личност, съответства на принципа за полярността в Херметизма. Като един от основните принципи на окултизма, той изяснява, че всичко в света е дуално (двойнствено). А полюсите мъж - жена в отделния човек са само привидни, ала необходими, за да може той да прояви дарбите си и да се реализира с цялата си пълнота. Според окултистите, двата пола са въплътени в човека и на физическо, и на духовно равнище. Във физиката на всеки човек, от всеки пол, лявата част на тялото и лицето е женска, а дясната - мъжка. За това говори и Учителя Петър Дънов. Ето защо отляво в организма се намират фините женски черти на лицето и сърцето, съответстващо на душата. Тя е свързана с интуицията, милосърдието, състраданието като качества на женската енергия. Дясната част на физическото тяло е мъжка и по-едра от лявата, също както мъжете са по-едри от жените. В дясната част лицето е по-грубо изразено и има по-едри черти. Отдясно в организма са управляващата ръка и водещият крак, понеже ръководството, логиката, инициативността при вземане на решения, подлагането на рискове, са свързани с мъжката енергия на разума.  Нежността вляво и наедряващата грубост вдясно върху лицето на портрета "Салвадор Мунди" са лесно различими с просто око. Но въпреки тези различия в неговата лява и дясна половина на лицето, виждаме хармоничен образ на красив андрогин с ясно изразени правилни черти. В цялата андрогинна същност женската интуиция и мъжката разумност са в абсолютен баланс. Той се поддържа от кръстосването на мозъчните полукълба със съответните телесни части, които управляват: лявото полукълбо направлява дясната страна на тялото и обратно - дясното полукълбо ръководи лявата. Ето как, според окултизма, двата полюса на мъжки и женски принципи присъстват едновременно в организма и го изграждат, съхранявайки своето равновесие. Отделният човек е цялостен, единен, а съответните му прояви - усъвършенстващи се по пътя на духовната еволюция. (Имам предвид най-общи линии, защото има хора, които вървят в пътя на деградацията или са в застой. Но ние разглеждаме човека теоретично, с максимално възможния потенциал за неговата най-съвършена форма.) Защо проявите на моралния човек са самоусъсвършенстващи се? Защото в духовен план, разумът се свързва и хармонизира с интуицията, в резулт на което се получава мъдър индивид. Според мъдростта си, той може еднакво умело и едновременно да мисли като мъж и да чувства като жена, или едното от двете, в зависимост от конкретната житейска ситуация, в която се намира за даден момент. 

   Мога да обобщя, че изображението на "Салвадор Мунди", от една страна разкрива единението вътре в самия човек - като самодостатъчност, ненуждаеща се от "притурката" на друг индивид от противоположния пол, за да го допълва и обогатява. От друга страна, тази окултна теза за двуполовост на индивида учи, че трябва да приемаме, ценим и двата пола, проявени, както вътре в самите нас, така и извън - в другите хора от заобикалящия свят. Защото, ако подценяваме, отхвърляме противоположния за нас пол, това означава да подценяваме и отхвърляме не само другите индивиди от този пол, но и противоположната по пол половина от собственото ни тяло - и физическо, и духовно. По този начин е възможно да възпираме развитието на качествата за този пол у нас. Ето как езотеричните течения учат, че човек първо трябва да се обърне към себе си, да се вгледа навътре в своята природа, да опознае личното си "аз", да се обвърже със собствената дуална същност. Първо, по този начин той трябва да се почувства достатъчен за самия него в неговата самостоятелност. И чак когато постигне това умение за вътрешен мир и хармония, тогава да се стреми да осъществява външна хармония и мир с друг човек от противоположния пол. Само така двама души могат взаимно да се допълват чрез богатите си души, а не един-друг да се опитват взаимно да запълват празнини в своите бедни кухи души, с което да се измъчват и залъгват. Първо трябва да се постигне самоусещане за хармония, спокойствие, приятност в компанията на собственото присъствие, освобождаване от егото, а като последствие да се успява в стремежа към единение, обмен, взаимно допълване между душите на двама различни партньори. 

    Мъжката и женската половина в тялото на андрогина Салвадор Мунди са умело обозначени и от предметите, които той държи в ръцете си. В лявата ръка, съответна на женския принцип, той държи кълбо. Кълбото като най-съвършена геометрична фигура, изразява качеството мекота, свързано с женската енергия. Вижда се, че всички жени са със заоблено телосложние. Затова овалът на кълбото кореспондира на женския принцип и неговата енергетика. Като проява на женския принцип, в архитектурата на миналото са се строили ранно християнски църкви с овална форма и кръгли арки. Пример е кръглата черква в Преслав. (сн.2,3)

 

image

снимка 2

Кръглата черква в Преслав

 

 

image

снимка 3

Кръглата черква в Преслав - възстановка

   Кълбото в ръката на Спасителя от картината (сн.1) също може да бъде възприето като инструмент за гадаене, с какъвто си служат оракулите. Тази асоциация се свързва с интуицията и предчувствието като качества на женската природа. 

   Дясната ръка отговаря на мъжкия принцип в човека. С нея Салвадор Мунди благославя. Този жест на благослов е типично поведение за всички свещенослужители и светци мъже на съвременните икони и в християнските храмове. Но тук отново има "еретично" послание. То е в начина, по който се изпълнява жеста. В кадър 47:00 от лекция на професор Дамян Попхристов, (изт.2) в изображение е показан утвърденият от православния канон начин за благославяне. При него показалецът и средният пръст са изправени, а безименият и кутрето - свити, като палецът опира върху тях. 

    Но жестът за благославяне, в картината на Да Винчи, се отличава по изправения палец, който не се опира на безимения пръст и кутрето. (сн.1) В кадър от лекцията, (изт.2, 47:09) самият проф. Попхристов изпълнява жеста, който наблюдаваме и на Леонардовата картина: изправени нагоре палец, показалец и среден пръст, които не се допират помежду си; свити надолу безимен пръст и кутре. 

   Оказва се, че това благославяне съответства на древен тракийски символ. (2, 46:27-46:47) Предполагам, че е същият символ, който по-късно рода Дуло ползва за свой знак. (сн.4) Символът се нарича "Ръката на Сабазий". (сн.5)

image

снимка 4

знак на рода Дуло

 

image

снимка 5

ръката на Сабазий

 

    Относно конкретното смислово значение, автентично послание и въздействие на този символ, открих, че "вдигнатите три пръста" са на конник и са "знак на признаване на Светата троица", в която доминираща е "богинята майка (земята) в духовния тракийски свят". (3,с.6) Името "Сабазий" означава "спасител". Това е "фригийско-тракийско божество на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие". Когато култът към Сабазий е преминал в гръцката култура, той се е опорочил и загубил първоначалния си смисъл, който е имал при траките в изповядваната от тях ритуална религия към слънцето. (4)

    Допускам, че ръката в шедьовъра "Салвадор Мунди" благославя женската енергия на богинята майка. Целта е да опази Земята и развива живота, дарявайки благославяните от него хора, животни, неща със здраве, дълголетие, плодородие. Преводът на думата "сабазий" като "спасител", напълно съответства на името на картината - "Спасителя на света". Възможно е, вдигнатите нагоре 3 пръста да се свързват с определени космически енергии, които се предават от благославящ на благославяни. Затова може да погледнем на творбата "Салвадор Мунди", като средство за протичащ енергиен поток от Слънцето към Земята в името на всеобщо съхранение. А дали от изобразения жест към зрителите не струи особена женска енергия на богинята майка, докато те гледат и се наслаждават на безупречния шедьовър? Разбира се последното предположение е в рамките на шегата. 

КРАЙ НА ЧАСТ 1
 

Използвани източници:


1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s


2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

 

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

 

4. Сабазий, Уикипедия, Google


5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

 

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal


7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

 

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

 

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube


Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.

   
Категория: Изкуство
Прочетен: 268 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.03.2018 18:30
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 54111
Постинги: 174
Коментари: 32
Гласове: 192
Архив
Календар
«  Март, 2018  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031