Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: изкуство, философия, езотерика, религия
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство
Прочетен: 54119 Постинги: 174 Коментари: 32
Постинги в блога от Май, 2018 г.
 "Душата е сътворена по много специален начин

чрез Слово на Бога и сгъстени слънчеви лъчи.

В душата има нещо, което се равнява

на сто милиона слънца."

Елеазар Хараш



image

Учителя, худ. Лили Димкова

 

     Изследването, което предстои е свързано с една "нашумяла"  догма днес, сред последователите на Учителя Петър Дънов. Някои от тях я приемат, други я отхвърлят, а има и такива, които я "заобикалят", назовавайки Беинса Дуно с простичкото определение "Учителя". Подобно отношение от привържениците на Школата не преодолява нито самата догма, нито появилите се противоречия, които тя поражда, между просветлени и посветени в Учението. 

   Става въпрос за често срещана ситуация в последно време, в която поддръжници на Беинса Дуно и Неговото Учение, (някои от тях и с академичен статут, "облягащи се" на своята академична компетентност) изтъкват, че не било правилно да наричаме Нашия Учител със светското Му име Петър Дънов, а трябвало да го назоваваме само с духовното му прозвище Беинса Дуно. Причината за това била, че след като духовният водач Беинса Дуно се вселил в тялото на Петър Дънов, то последният вече не съществувал, понеже неговите духовна и душевна същности, са напуснали това физическо тяло, което по-рано им е принадлежало. Тоест след Вселяването, организмът на Учителя се обитавал от новия дух Беинса Дуно, а Петър Дънов е само благороден "простосмъртен", който е отстъпил тялото си на по-висша душевност и се е отдръпнал в отвъдното. Също така по време на мисионерската дейност на Учителя, въплътена в Неговото тяло била духовната същност на Беинса Дуно, която вече не била Петър Дънов и нямала нищо общо с Него.

    Проблем е, че хора от академичните среди, се опитват да доказват тази своя "хипотеза" и да я утвърждават в "теза".


image

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)

 

    Те се позовават на спомен, свързан с Учителя. В този спомен, Учителя бил сред свои последователи и видял стар познат от родното си селище, който го нарекъл с малкото Му име "Петър". Тогава Беинса Дуно казал на последователите си, че не познава този съселянин, защото съселянинът е бил познат на Петър Дънов, но е непознат за Беинса Дуно. Затова човекът от родното място на Учителя се обръщал към Него с малкото Му име. Този човек не знаел, че обикновеният смъртен Петър Дънов се е превърнал в Учителя Беинса Дуно. 

    Аз цитирам горе описаното "доказателство" на "тезата" по памет от източника, на който се натъкнах преди време. Но не желая да цитирам самия източник, нито тази академична личност, която според мен, поради недостатъчна осведоменост, създава подобна "теза"", а в последствие я "доказва" и вероятно разчита на академическия си авторитет, за да бъде тезата "приета" от хората. 

   Предмет на настоящото есе не е да нападаме онези, които поради незнание са допуснали грешка и са създали догма, а да опровергаем догмата, за да не бъде считано Учението на Беинса Дуно за повърхностна секта. Целта на моя труд е да отхвърля чрез доказателства схващането, че Петър Дънов и Беинса Дуно не са едно и също лице, понеже след като висшата духовна същност Беинса Дуно се вселила в това тяло, нисшата същност Петър Дънов окончателно го напуснала. 

    В това отношение, вече имаме за пример християнството, което догмите превърнаха от вяра в религия, а ниският морал на свещенослужителите пороби християнската религия в Църковна институция. Днес виждаме, че Църквата с нищо не ползва вярващите в Христос и Неговото Учение. Затова не бива да допускаме създаването на догми в Учението на Учителя Петър Дънов. Нека имаме предвид, че то още не е успяло да се утвърди, разпространи и въздейства с пълните си потенциал и сила. 

 

image

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)

 

     Като начало да анализираме примера за съселянина на Дънов. Опитът да се докаже новопоявилата се "теза", се основава на факта, че самият Учител не помнел да е имал такъв съселянин. Причината е, че този човек бил познат на Петър Дънов, който вече не обитавал тялото си, а не на вселения на негово място Беинса Дуно. 

    Добре ни е известно, че Учителя умее да се изразява метафорично и алегорично. А дали не е възможно и в този случай Беинса Дуно да се е изразил символично, за да предаде специфичен смисъл на цялата ситуация. Сигурно Той е искал да подскаже на учениците си, че съществуването, което е водел като обикновен човек със светско име Петър Дънов, се е извисило в духовния живот на посвещаващ мисионер и Миров Учител с висок ранг и висше звание Беинса Дуно. Може би в този момент Учителя е имал предвид, че за човечеството от масите, (в това число и неговият съселянин) Той винаги ще се помни като обикновения човек Петър Дънов, който с нищо не се отличава от повечето хора. Защото хората с масово съзнание са непробудени души и нямат достъп до Божественото познание. Но духовно еволюиралият Петър Дънов, в качеството си на Мировия Учител Беинса Дуно, има задачата да остави на Земята за подготвените души, обновено и възстановено Христовото Учение. С една дума Учителя е имал предвид, че простосмъртните винаги ще помнят и познават човека Петър Дънов, а търсачите на Истината и желаещите да се просветлят ще се докосват до превъплъщението на личността Дънов в адепта Беинса Дуно -  Учител за цялото човечество.

 

image

Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) със своята цигулка

 

      Мисля, че е наложително да прекратя моите разсъждения относно спомени за погрешно разбрана действителност в нечии източници на информация и да потърся реални доказателства за възможността по принцип да съществува подобна трансформация: една духовна същност да напусне физическото си тяло и на нейно място да се всели друга, от по-висока йерархия, и изцяло да я замести. И дали при тези обстоятелства, е възможно новите дух и душа да съжителстват успешно със старото физическо тяло, като го ползват за възвишени каузи.

     Понеже в своята специфика, Учението на Мировия Учител Дънов функционира като окултна школа прецених, че е логично да търся доказателство за моята теза, (че Петър Дънов и Беинса Дуно са един човек, завърнал се в своята божественост) като ползвам трудовете на окултистите и по-точно трактатите на основоположника на окултната медицина д-р Жерар Анкос Папюс. За съжаление, неговите изследвания не са преведени на български език. Частичен превод от тях присъства в окултните лекции на преводача на древни книги Мария Арабаджиева. Ето защо, реших да се обоснова чрез нейна лекция. Но целта ми не е да ползвам идеите и вижданията на Арабаджиева, които са предмет на изследването ѝ. Стремя се да употребя макар и частично направения от М. Арабаджиева конкретен превод на трудовете на д-р Папюс относно идеята за прераждането. Тази преведена информация на Жерар Анкос, служи за ориентир при какви обстоятелства и кога духът и душата на даден човек, могат да се въплътят или да напуснат физическото тяло на същия човек. 

 

image

Учителя П. Дънов в Рила

 

    Д-р Папюс твърди, че ""самата субстанция душа и божествен дух е еднаква за Вселената"". Но, ""когато влязат в материята като тела, те могат да се превърнат във всякакви разновидности..." (1, 19:07) (Виж 1 в използвани източници най-долу. 19:07 е кадърът, в който може да чуете този цитат.) 

   Според мен Жерар Анкос има предвид, че всички духовни и душевни същности са създадени от еднакъв изграждащ ги материал, но по отношение на качествените си характеристики тези субстанции са формирани конкретно и строго индивидуално. Това разбира се ясно проличава в многообразието при външния вид на най-материалното от 7-те тела на човека - физическото. Няма двама абсолютно еднакви индивида по характер, нрав и външност. Тази закономерност важи даже за еднояйчните близнаци - те носят макар и минимални отличителни белези. Затова, когато еднакво изградените субстанции на духа и душата се въплътят, те формират различни индивиди, а не колония от копия на един и същ образ. Физическото тяло е строго индивидуално за всеки човек, понеже е предназначено, както да осигурява пребиваването на духа и душата в гъстата материя, така и да онагледява (като огледало) личните същност и характристики на съответните душа и дух. Ето защо нашето физическо тяло е вид холограма, тоест холограмен образ на духа и душата, които го изпълват, оживяват и привеждат в движение. Нека читателят сам прецени дали е допустимо дадено физическо тяло, изградено по образ на носените от него дух и душа, да се отдели от тях и качествено да послужи по същия начин за образ на други дух и душа.

 

image

Учителя П. Дънов с последователи в Рила

 

      В лекцията на Арабаджиева (1), в кадър 22:51, се вижда схема, която изобразява следното становище на д-р Папюс: материята на физическото тяло, наречена "рупа" е центрирана в корема. Жизнената същност на душата - "жива", се намира в гърдите. Духът на физическото тяло - "линга шарира" обитава главата. (1, 22:51-24:00 е времетраенето между кадрите в лекцията, за което може да чуете цитирания текст.) Този цитат все още нищо не доказва от моята теза, но служи за пояснение на информацията, която следва. 

   Логично е да потърсим доказателство за това кога и как е възможно вселяване на духа и душата в човешкото тяло, като ползваме изводите на д-р Папюс за въплъщаване на духа и душата в ембриона при бременната жена. За целта, може да се ползва схемата в кадър 25:54 от лекцията. Според Жерар Анкос, "тялото на човека се формира като ембрион в тялото на майката". Малко преди да се роди, физическото тяло е абсолютно готово. Но "връзката със света се осъществява точно през корема на пъпната връв". Вече е създадено всичко от "жизнената сила" - "жива", тоест астралното му тяло. Както Папюс се изразява образно: "Апартаментите, в които ще обитава душата, вече са готови." Но са празни. (25:53-27:05) У мен възникват въпроси: Ако тялото на даден човек си смени душата, няма ли да се наложи да си изгради и ново астрално тяло? Дали е възможно старото астрално тяло да служи на друга душа с коренно различни качества от предходната? Или това е първият момент, в който се доказва, че конкретно физическо тяло е строго индивидуално изградено, за да послужи на точно определена душа, като я онагледи с холограмния си образ, съобразно личните ѝ качества и характеристики. 

    Според д-р Папюс, през деветте месеца като ембрион, човешкото тяло се подготвя "да приеме астралния принцип - душата и Божия принцип - духът". На дванадесетата седмица, "влиза в сила духовната същност на тялото". (25:53-27:05) Окултният лекар Жерар Анкос съобщава, че още в корема на майката, физическото тяло се подготвя за въплъщаването на душата и духа. А щом в дванадесетата седмица влиза в сила духовната същност на тялото, това означава, че тялото и неговата духовна същност са строго индивидуално обвързани в още в периода на бременността. Фактически, на физическо ниво, тялото изгражда нужната духовна същност, способна ефективно да послужи на духа и душата, на които им предстои да се въплътят в бъдещия човек. Тоест бременността е период на подготовка на ембриона за конкретни душа и дух, предварително определени за въплътяване в него след раждането. А според доктора, "ембрионът в момента на раждането му, не е истински човек. Не е дошла нито душата, нито духът." (27:18-27:25) 

 

image

Пентаграм на Учителя П. Дънов

 

 

image

Пентаграм на Учителя П. Дънов

(В Новата епоха на Водолея,

символът на пентаграма ще замести символа на кръста.)

 

 

 

       В резултат виждаме как уникално по себе си тяло, което не прилича на никое друго, преминава през дълъг период на създаване и развитие не само на своя личен облик, но и на своите индивидуални функции и качества, за да придобие ефективна ползваемост за своите духовна и душевна субстанции, за които предстои въплътяване в него. Това обстоятелство подсказва, че духът и душата не могат да са произволно и случайно избрани, щом въплътяването им се предхожда от дългата и обстойна подготовка, която разглежда д-р Жерар Анкос. А дали е допустимо в даден етап от живота на вече пълноценния човек, те да станат ненужни, при условие че тяхното тяло се е трудило, изграждайки специфични показатели, благодарение на които да им създаде точните необходими условия да съществуват и да се развиват по най-правилния и пълноценен за тях начин? Също, дали е възможно възрастен индивид, тепърва да започне да изгражда нови телесни структури и да обновява старите такива, за да послужи тази трансформация на напълно различни душа и дух? И може ли строго индивидуалната и лична духовна същност да се окаже недостатъчна и нефункционална за самото тяло? В края на краищата, е логично тялото да обслужва духа, а не обратното, затова е по-приемливо да се смени тялото с ново прераждане, отколкото да се смени духа на старото тяло. Няма как да върнем завършен и цялостен индивид в периода на ембрионалното му развитие, за да доразвива телесните си структури, с цел обслужване на нова духовна субстанция. Има нещо силно материалистично и деструктивно в тази идея за излишност на духа и душата и "висш замисъл" на "многофункционалното" физическо тяло.  Оказва се, че догмата и нейната защитна "теза", които се стремим да отхвърлим, поставят материята над духа, което клони към идеите на тъмните ложи.

 

image

Завета на Цветните лъчи на светлината, даден от Учителя П. Дънов

(В Епохата на Водолея, този завет ще стане част от Библията

и ще замести Новия завет, който е актуален за Епоха на Риби.)

 

 

image

По "Завета на цветните лъчи на светлината", худ. Венелин Пенчев

 

     Според д-р Папюс, "в момента на раждането, всичкото тяло е готово като материя и всичките части на човека могат да функционират, но реално не функционират като съвършено човешко същество". (28:06-28:25) Аз бих допълнила, че от ранна детска възраст до края на юношеството, се формират и започват да работят останалите 6 тела на човека. Според окултизма те са общо седем на брой - физическо, емоционално, ментално, интуитивно, духовно, душевно, божествено. Дали и колко от всичките 7 тела ще заработят, зависи от нивото на духовен напредък на човека. А сега читателят да си представи вселяване на нова духовно-душевна субстанция, която трябва да се обслужва от тези 7 тела, при положение, че те са сформирани да обслужват онези дух и душа, за които са се подготвяли още в ембрионалното развитие или детско-юношеския период на личността. 

     Д-р Жерар Анкос твърди, че ""всичко, което човекът, ембрионът получава, го получава благодарение на плацентата. Целевата връзка с духовния свят на Космоса се осъществява през плацентата. Това е изключително важно нещо, защото бидейки материално тяло, бъдещо съвършено същество, то все пак трябва да е в някакъв контакт с този Космос. И този контакт се осъществява чрез тази плацента, през майката. Тя абсорбира астралната сила от Космоса и тя дава от своя дух, който е в нея". (28:25-29:08) От този цитат можем да заключим, че нуждата от контакт с Космоса, макар и на ембрионално равнище, показва разумност в процеса на формиране ембриона. Следователно от окултна гледна точка, имаме духовно обусловен процес, подчинен на Законите във Вселената. Ролята на майката, която дарява част от своя дух на плода в нея, е да подпомогне ембрионалната връзка с Космоса. Тази роля е още едно доказателство, че процесът на формиране човешкото тяло в корема на майката, наистина е строго индивидуален, щом съдържа частица майчина душевност, която е способна да откликне и удовлетвори личните специфични особености  и индивидуални качества на бъдещото бебе. Тоест в собствения ни дух е закодирана част от духа на родната ни майка, а това вероятно се "отпечатва" посредством допълнителните нишки в структурата на ДНК, за които говорят духовните науки, но още не са открити от официалната светска наука. Мисля, че тази частица от духа на майката е "закодирана" във всички етапи от човешкото съществуване. Затова не разбирам, как духовна субстанция, която носи материал от родната майка, създала тялото, ще напусне това тяло и ще скъса всички връзки с него. Според мен духовната частица от майката би трябвало трайно да се обвързва с духовната същност на бебето и да му принадлежи, докато настъпи смъртта на порасналия от това бебе индивид. 

 

image

Свещеният танц Паневритмия, като висш космически ритъм,

в метод за динамична медитация, даден от Учителя П. Дънов

 

 

image

Свещеният танц Паневритмия, даден от Учителя П. Дънов

 

 

    Д-р Жерар Анкос твърди, че в ембриона, на който му предстои да се ражда, все още не функционират белите дробове, не функционира и астралното тяло. Те са изградени, но не са постаени в употреба. (31:08) Функционира центърът в корема през "тази външна среда, наречена пъпна връв". "А животът, жизнеността, все още не се е появил, а линга шарира, тоест духът съвсем не е дошъл." (32:17-32:45)

   Папюс обяснява, че в момента на раждане, първото нещо, което трябва да се случи - това е детето да погълне въздуха. В "този момент всъщност започва задействането на белите му дробове". Тогава детето се ражда за земния живот и се свързва с астралната сила на Космоса, поемайки въздуха през атмосферата. "Детето умира за живота в утробата, тоест чист материален живот, и се ражда за космическия астрален план." Влиза "жизнената сила" - душата. "Задейства се вече движението на белите дробове и в гърдите се появява душата." (32:45-34:03) 

     Наблюдателният читател се досеща, че няма начин възрастен индивид с вече изградени и функциониращи 7 тела, да се завърне и оживее за материалния живот в утробата, с цел да получи нов дух от Вселената. Този факт се обуславя и от следното обстоятелство, изтъкнато от Жерар Анкос: детето "замества майчината пъпна връв с астрална пъпна връв". Моделът на свързване с ""дихателните канали през белите дробове", прави връзка с голямата майка - Вселената". (34:17-34:45) "В момента, в който се появява душата, е първото дихание."(35:24-35:30) 

     С въплътяването на душата, се заражда "върховният принцип на човешкото същество". Но духът още не е въплътен, защото детето още не е отворило очите си. "Първото отваряне към света чрез очите, всъщност означава, че Духът Божий е в него." (39:30-40:13)

 

image

Паневритмия на зазоряване

(Зората е мистична и невъзможна за изобразяване от художник.

Тя е по-силна и от изгрева, и от залеза.)

 

    Разглеждайки обстойно ембрионалния път на развитие и раждането на човека доказахме, че въплътяването на душата и вселяването на духа в човешкото тяло не е механичен и прост процес, който да може да се осъществи неколкократно в периода на човешкия живот. 

    Приведените от д-р Папюс факти, са потвърждение за сложна система от обстоятелства и ситуации, които действат точно и методично, за да може едно тяло да достигне нужното ниво на оформяне и развитие, с цел да получи в дар от Вселената определените за него духовна и душевна субстанции. Благодарение на тях то оживява. Или за всяко тяло са предназначени конкретни душа и дух. Ето защо, за мен разбиранията на някои хора, че въплътените в дадено тяло душа и дух, могат да се оттеглят и да отстъпят мястото си на по-извисени от тях духовни същности, са схващания на хора, които са недостатъчно информирани, некомпетентни и повърхностно запознати с окултната наука. 

    Самият Папюс се придържа към "световния вселенски принцип", че ""всяко ново минаване на нов етап на еволюция се осъзнава като край на предишния". (30:28-30:36) Но този принцип едва ли означава, че еволюцията води до самопогребване на досегашната духовна същност, за да се зароди нова по-висша. Вече доказахме това чрез процесите, които съпътстват ембрионалното развитие и зараждането на човека. Нека потърсим доказателства за настоящото изследване и в процесите, съпътстващи смъртта и разграждането на тялото. 

    Според д-р Жерар Анкос, при настъпване на смъртта, процесът е обратен - "първи си отива духът и изчезва нагоре, след това си отива душата, а тялото остава на земята, за да се превърне в това, от което е произлязло". (52:33-52:46) В кадър 52:33 от лекцията на М. Арабаджиева (1), е поместена схема, описваща цитирания текст. 

 

image

Гробът на Учителя П. Дънов

 

image

Гробът на Учителя П. Дънов

 

       Д-р Папюс казва, че "когато настъпва феномена на смъртта", протичат следните "фази": "Съзнанието, което е волята, което е интелекта, се маха." "Това е моментът, в който изведнъж усещате, че пред вас вече го няма човека." (55:08-55:32) От това мнение на Жерар Анкос следва да уточним, че смъртта може да настъпи мигновено, изведнъж. Но тя може да настъпва и бавно, полека в продължение на известен период от време. Примерно, подобно явление наблюдаваме при възрастни хора, болни от деменция. Те не са способни на съзнателна комуникация и понякога се залежават на легло до смъртта си. В тяхното физическо тяло все още пребивава душата, но духът се е оттеглил. Затова докторът отбелязва, че "изчезването на каквато и да е комуникация със съзнанието на човека означава, че духът вече го няма. Тоест това е истинската смърт, защото човешкото същество е човек със съзнанието си, с тази същност ""дух". (55:48-56:10)

     Вижданията на Папюс относно смъртта, идеално пасват на догмата как духът си заминава, а човекът остава жив, заради душата пребиваваща в него. Дали не би могло, в този момент, в тялото да се всели нов дух, който да продължи пълноценния човешки живот, в синхрон със старите душа и тяло? Тази концепция следва да бъде окончателно преодоляна, заради още едно обстоятелство, което според лекаря, съпътства обстоятелството "смърт". 

    Жерар Анкос твърди, че когато духът си отиде, "започва постепенно охлаждане на тялото". Това охлаждане е в посока от изстиване на крайниците към изстиване на гърдите. Когато гърдите изстинат, "настъпва смъртта на душата". "Никаква смърт не е настъпила до момента, в който човекът не спира да диша." "Защото с първия дъх, човекът се свързва с космическата астрална сила. Когато спира да диша, той изключва тази пълна астрална връзка." (57:05-58:12) 

 

image

Чешмата в градината на Учителя П. Дънов

 

     Думите на Жерар Анкос показват, че ако духът напусне тялото, то още не е мъртво, но е в необратим процес на умиране. Изстине ли тялото, душата го напуска окончателно. Настъпва смъртта. 

    Тази теза може да се обясни с частните случаи при хора в клинична смърт, които се излъчват от телата си и се наблюдават от горе. При тях част от духовната субстанция се оттегля, но друга част от нея остава в тялото, за да поддържа топлината и живота в него. По принцип, оттегли ли се духът окончателно, той активира процеса на оттегляне на душата.  

    В тази връзка д-р Папюс обяснява, че душата е "междинен принцип" между духа и тялото. След като напусне физическото тяло, тя "временно не се оттегля" и "остава извън човека известно време". (59:21-59:35)

   Защо на практика се случва това? Според д-р Жерар Анкос, душата "се раздвоява в този момент". "Долната ѝ част - низшата, заедно с тялото на човека, тръгва надолу. Докато висшата ѝ част е увлечена с духа нагоре. Настъпва странно нещо за душата - тя е раздвоена." (1:00:05-1:00:24)

    Благодарение на последния цитат, става ясно, че когато духът напусне тялото, той увлича със себе си и висшата душевна същност. В тялото остава само примитивната част от душата. Затова ако на мястото на стария дух се всели нов, той ще завари непълната душа, част от която си е отишла, необратимо привлечена от старата духовна субстанция. Ето как смъртта на човешкото тяло, като процес на протичане, също е доказателство, че индивидът не може да си смени духовната същност просто така. Духът и душата са в дълбока симбиоза със своето тяло. Затова духът, душата и тялото на една личност, не могат да бъдат разделени и разединени. Те са цялост, която формира човека.

    Определено някои читатели биха ме критикували, че сравнявам божествената същност на Учителя Дънов с периодите на развитие при телата на обикновените хора. Да, Учителя наистина е божество, тоест същност, завърнала се в своята божественост. Но все пак Той слезе на Земята в човешки облик, макар клетките на тялото му да са били изградени изцяло от светлина. И първо е бил роден от човешката си майка, а след вселяването на божествената същност в Него, се е родил за втори път от Бога. Затова моето изследване не противоречи на идеята, че Беинса Дуно се е родил от Бога. Обаче няма как да твърдим, че понеже Учителя е божествен, Той не е съществувал сред човечеството с плътско тяло. Всички са го виждали да консумира храна и течности. С духовното си тяло ли е вършил това?

    От трактатите на д-р Жерар Анкос Папюс следва, че раждането и смъртта са основни процеси в човешкия организъм и имат ролята на вход и изход спрямо жизнените процеси. Тези процеси изразяват срастването и съвместимостта едно в друго на основните градивни елементи дух, душа, тяло. Понеже душата е "междинна връзка" за духа и тялото в човека, то духът не може без душата, а душата не може без тялото. Затова в смъртта душата се "раздвоява" и проявява своята двойнствена природа. Причината е, че от окултна гледна точка, духът е мъжкото начало в човека и се бележи с 1, понеже е божествен, а Бог е "Първият". Духът винаги е цялостен и обединяващ съставните части на човека. Душата е женското човешко начало. Тя се маркира с 2, защото е подвластна на "раздвояване". Но тя също е връзката на духа с тялото - на Божественото с тленното, на духовното с материалното. Физическото тяло - 3, е материален продукт, който се ражда при съчетание на мъжкия и женския принцип, тоест на духа с душата 1+2, както в божествен план чрез духовните субстанции на родителите, така и в материята чрез тяхната плът. Оказва се, че материалното тяло е рожба на духа и душата на човека. Стигаме до извод, че в ембрионалния период, тялото се създава такова, че да може да послужи на духа и душата. Затова те са водещите градивни елементи в човека, на които седемте човешки тела са подчинени, а не обратното - духът и душата да са подчинени на тялото.

 

image

Рила

 

     Ето защо във връзката дух, душа, тяло има триединство, понеже те са непрекъснато обединени и взаимодействащи, като изграждат цялостния човек. Следователно те са подчинени на Закона за Тернера. Законът се онагледява с примера Дух (баща) - 1, Душа (майка) - 2 и Тяло (дете) - 3. Именно Законът за Тернера, заложен в триединството на духа, душата и тялото, показва че не може да се прекъсне строго индивидуалната уникална връзка между тях, по каквито и да било причини. Като че ли ни се струва, че тялото ражда духовно-душевната субстанция. Така е само на пръв поглед, но е обратното; според гореспоменатия закон, духът и душата раждат тялото, затова на физическо равнище в гъстата материя, ембрионът задълбочено се подготвя за тяхното вселяване. Това е още една причина, поради която не е възможно физическо тяло, създадено за конкретни дух и душа, да се ползва от други духовни същности. Отново може да се обосновем с примера за баща, майка и дете: ако даден баща и дадена майка родят свое дете, в нито един момент, то не може да смени родителите си. Дори да го отгледат други хора, макар те да са много грижовни, няма как да му станат биологични родители. 

    В крайна сметка, стигаме до окончателния въпрос "Как обикновеният човек Петър Дънов е постигнал ранг на висш посветен адепт от ниво "старец" и е станал Мировия Учител Беинса Дуно?" Понеже подобен процес е алхимичен, а алхимията като наука изучава превъплъщенията от едни същности в други, задавам въпроса и от алхимична гледна точка: "Как се е осъществила трансмутацията на обикновеното съзнание на човека Петър Дънов в божество със силно развито свръхсъзнание, наречен Беинса Дуно?

     Ако Учителя беше жив, лесно щяхме да получим отговор директно от него, като пряк източник на тази информация. За съжаление днес няма как да го попитаме какво мисли Той по този въпрос. Но за наша радост, като божество с най-висок ранг, Той поставя на Земята свои наместници, чрез които косвено продължава да развива дейността си за човечеството, макар че вече пребивава в Отвъдното. Днешният наместник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) е Елеазар Хараш (Петьо Йорданов). (2) Мисля, че той е най-подходящият посветен, който може да даде доказателство, защо Петър Дънов и Беинса Дуно са един и същи човек, понеже самият Елеазар Хараш е получил духовното си име от Учителя Дънов. (2)

 

image

Елеазар Хараш

 

    В интервю за предаването "Портал 12", журналистът Борислав Борисов, задава въпрос на Елеазар Хараш: "В тридесет и втората година на Христос, се случва въплъщаването на Духа. По този начин ли се случва и въплъщаването при Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно)? Принципът същият ли е? (3, 16:00-16:17)

   Хараш отговаря утвърдително, че "принципът е един и същ", като пояснява, че в думата "принцип", като понятие, няма никакви изключения. (3, 16:17-16:31) След това наместникът на Учителя обяснява самия процес на вселяване на Духа, който се е осъществил при Учителя, но е общовалиден за всички адепти от Неговия ранг: "Думата "принцип" означава сама по себе си велико вселяване. В момента на вселяването, Бог дарява Духа си и усилва твоя дух с изначалната си сила. Значи, ти имаш дух и сила, но Той го усилва. Това е принципът Вселяване." (16:40-16:55)

    Обяснението на Хараш е опростено, лесно възприемливо и красноречиво. Неговите думи потвърждават нашата теза, че духът и душата не могат да напуснат и са строго принадлежащи на своето физическо тяло, както и на останалите тела, градящи пълния човешки организъм. Духовното извисяване на човека може да се постигне, когато той е готов в еволюционното си развитие. Тогава собственият дух се усилва от Духа на Бога. На практика Духът на Бога допълва с качества и свръхспособности човешкия дух и по този начин засилва неговата мощ. Като последица се усилва божествеността на собствения дух и човек става божество. Затова можем да кажем за адепта, че той е успял да се завърне в своята божественост. Предполагам, че в усиления човешки дух, Божествената искра работи и твори по-интензивно. Затова този човек вече не е от обикновеното простосмъртно човечество, най-малко заради разширението на неговото свръхсъзнание. 

    Поради тази особеност считам, че наименованието "Миров Учител", което получава Дънов, е напълно подходящо и достойно за неговата извисеност и за достигнатия му ранг. Мисля, че моите съждения горе са обективно доказателство как обикновеният смъртен Петър Дънов, се е превърнал във възкръснал от тленното адепт и Миров Учител, запазвайки пълната си самоличност. Спокойно може да отстояваме, че Петър Дънов и Беинса Дуно са една личност, една и съща дълбоко одухотворена същност. Единствената разлика е следната: Петър Дънов е светското рождено име на Учителя, а Беинса Дуно е неговата духовна титла, с получаването на която се е родил от Бога и заживял в едно с Божия Дух. С титлата  Си, Той е познат сред своите последователи и просветлени, а със светското Му име го познава обикновеното човечество.

    В същото интервю, Б. Борисов задава още един въпрос (който е интересен за темата на нашето есе) към своя посветен събеседник: След вселяването на Духа в Учителя, Той пише послание към своя народ. Това послание завършва с думите: "Аз съм Елохим Господен." "Какво означава това?" (17:25-17:46) Според Елеазар Хараш, думите "Аз съм Елохим Господен.", носят смисъл на "Аз и Отец Ми - Едно сме", "Аз съм от Древното Единство"... (17:46-17:50) Хараш обяснява, че с тези Свои думи Беинса Дуно е имал предвид, че в Небесната йерархия, Той е на най-висшето ниво "Старец". Старците, изхождайки от "древното единство", "могат да кажат нещо съществено", без да изнасят "проповеди", защото "Истината не е проповед". (18:05-18:15)

    Към края на настоящото есе, да поразсъждаваме самостоятелно, без да намесваме ничие друго мнение или авторитетно становище. От гледна точка на обикновените хора, може да установим защо Учителя с име Петър Дънов, в даден момент от живота си добива второ име - Беинса Дуно. Достатъчно е да обърнем поглед назад към миналото, за да видим аналогични ситуации от древността, които са се случвали и на другите Учители на човечеството: Сидхарта Гаутама е получил духовната си титла "Буда" след посвещение. Вероятно значението на титлата "буда" има връзка с корена на българската дума "будя", "буден", понеже (както наскоро новаторите в историческата наука установиха) българският език е от древните езици, един от най-старите езици в света и най-старият на Балканите и Европа. 

   Друг пример е Божественият Иисус Христос. Човекът със светско име Иисус е получил духовната си титла Христос, пак след посвещение и тя означава "кръст", "помазан", ""помазаник". 

   Конкретен пример съществува в настоящето, днес, защото Петьо Йорданов - просветленият и посветен съвременен наместник на Беинса Дуно тук на Земята, точно от Учителя е получил своята духовна титла Елеазар Хараш. 

  Тогава защо Мировият Учител Беинса Дуно да е изключение? Очевидно е, че Петър Дънов е получил духовната титла Беинса Дуно след посвещение чрез Божиите слова: "Петре, даваш ли тялото, сърцето си, ума си и ще работиш ли за мене?" На тях Учителя отговаря: "Слушам Господи. Да бъде Твоята Воля както на Небето, така и на Земята!"  "Тогава Христовият Дух се вселява в Него." (4) 

   Титлата "Беинса Дуно" е носител на следните значения в духовен мащаб: "Учителя на Любовта", "Миров Учител" (от санскрит), "Този, който носи Истината с Любов", "Този, който носи доброто чрез словото" (5)

   Дори е направен опит за кодиране на тази духовна титла чрез значението на лексиката в българския език: Бе-ин-са Ду-но: ДУми НОви, а началната сричка БЕ се интерпретира като "белият" или "бел". (5)

   Освен с прозвището Беинса Дуно, Учителят е бил наричан и с по-дългата форма "Пиер Беинса Дуно". Според мен думата "пиер" съответства на думата "камък" - "pierre" във френския език. Знаем, че малкото име на Учителя - Петър, също означава "камък" на гръцки и това значение може да се интерпретира в смисъл на "крайъгълен камък", "основа". 

 

image

Учителя П. Дънов пред входа на Агарта в Рила

 

image

Географска карта на държавата Агарта, със столица Шамбала в кухината на Земното кълбо.

(Земното ядро е централното вътрешно Слънце на планетата.

В Агарта живее духовно напреднала човешка цивилизация.)

    

     Трябва да поясня, че всяка човешка душа, преродена на Земята, без никакви изключения, притежава общо 3 наименувания. 

     Още при раждането си човек добива рождено светско име, което по принцип се дава от родната му майка. С това светско име се маркира периода на настоящата инкарнация на човека на Земята. 

    Спрямо отвъдният свят обаче, всички души носят духовни титли. Тези титли се определят според ранга на духовното им предназначение и развитие. За пример, духовната титла "Аугуст Дилейн" ("August Delain") може да се преведе чрез лексиката на западните езици от латинската езикова група, конкретно френски. На всички западни езици думата "august" означава "велик". А частта от титлата "Delain", съдържа доста варианти за превод, понеже има сложен произход от английския глагол "delay", чийто корен е в средновековния английски и идва от старофренския глагол "delayer". Затова "Delain" би могло да се преведе като "закъснял", "отложен", "забавен", "задържан". Казано накратко "Аугуст Дилейн" означава "Великия Закъснял".  Понеже не става дума за лично име, а за титла, бележеща степен в духовната йерархия, логично е много хора с различни светски имена да притежават една и съща титла - примерно Аугуст Дилейн. 

    Освен светско име и духовна титла, всяка човешка душа, носи лично индивидуално име. То съществува независимо от времето и пространството, но валидно за безпределността и вечността. Това е изначалното име, което предполагам всяка душа получава от Създателя, в момента на нейното създаване и излъчване от Бога. Това име е константа, която само малцина дълбоко посветени успяват да научат или да си спомнят, като вид откровение, докато са въплътени на планетата в изпълнение на духовната си мисия. Един от тях е Учителя Петър Дънов. Носят се слухове, че малцина посветени знаят неговото трето тайно име. 

    Като цяло, да познаваме личното име на нашата душа е опасно за нас, ако не сме стигнали нужното ниво на духовна еволюция. Според мен, личното име на душата притежава специфични звуков образ и съчетание от звукове. Затова те излъчват  мощни вибрации. Ето защо, ако някой знае вечното име на нечия душа, той може преднамерено или непреднамерено да ѝ навреди. Дори е опасно за самия човек да знае третото си тайно име, тъй като може сам да си навреди без да иска и да се препъне в развитието си. 

   Обикновено хората, които се стремят към духовен живот и са верни на Бога, чрез откровение свише, узнават второто си име, тоест титлата на духа им. Тази титла им предоставя насочваща информация за тях самите, както и ориентир в какво да наблегнат, за да се развиват правилно в духовността. 

   Също съм на мнение, че светското име за конкретната инкарнация на дадена душа не бива да се омаловажава и пренебрегва. Според мен то носи ценни данни за това какво в конкретното прераждане успяват да постигнат духът и душата на този човек и доколко то е значимо за вечността. Всяка инкарнация е училище и допринася полза за резултатите в него. Дадено превъплъщение е частица от дългия процес на множество прераждания, през които минаваме всички, за да се повдигнем духовно и да се завърнем в Духа на Бога.

   Ако омаловажаваме светските имена, които носим в настоящето днес, това означава, че подценяваме проблемите, които сме преодолели, житейските задачи, които сме решили, пътя на развитие който сме изминали, докато сме живели в това физическо тяло, с настоящото рождено име. Нашето тяло е дом и убежище за духовната ни същност, докато тя пребивава в най-гъстата материя. Затова трябва да го ценим, като голям скъпо струващ капитал, предоставен ни от Създателя.

    Именно в Неговата съвременна инкарнация, Духът с титла Беинса Дуно, донесе на човечеството обновеното Христово Учение и даде нови насоки за правилно развитие на хората от Новата епоха. Всичко това бе постигнато от Духа с титла Беинса Дуно, докато Той беше в скорошната си инкарнация на Земята и носеше уникалното за това прераждане име Петър Дънов. Нито Той отново ще изживее същото земно съществуване, нито отново ще се прероди с това рождено име някога. Обаче точно името Петър Дънов, го отличава не само от другите хора, които имат собствени имена, но го отличава и от Неговите предходни инкарнации, в които е носил други светски имена, имал е различни мисии от днешната и е постигал други резултати. 

   Затова светското име на човека е уникално за настоящото земно съществуване и служи за отбелязване, надписване на конкретна инкарнация в общия цикъл превъплъщения, през които минава душата. 

   Към края на това есе, за да обоснова последните ми разсъждения и изводи, още за да завърша настоящия труд, отново използвам мисъл на Елеазар Хараш. Мисълта има отношение към третото, най-дълбоко и индивидуално име на всяка душа в нейната непреходност: 

 

   "Изначалният Старец е бил Безименен. Сега този Първи Старец има имената Учителя Петър Дънов, Учителя Беинса Дуно. Но Дълбинното Му Име си остава много скрито в Безименното, в Безначалното. 

    "Само докоснатият се завръща в Дълбините си."

Първия Старец

     



Използвани източници:


1. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 3 - 18.02.2018, You Tube:

https://www.youtube.com/watch?v=Ead22TqPxLo&t=1560s

 

2. Хараш, Ел., Личности, Портал 12, сайт:

https://portal12.bg/lichnosti/eleazar-harash

 

3. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Христос живее в единство с Божията сила (22.12.2017), интервю с Елеазар Хараш, Портал 12, You Tube: 

https://www.youtube.com/watch?v=mXA4zJvvtbI&t=2089s

 

4. beinsaduno.bg 

1912_08_15_2 Учителя дава "Завета на цветните лъчи", на събора, 1912 - Търново (Годишна среща на Веригата) - 15 август

 

5. www.beinsadouno.com, Произход на духовното име на Учителя, Порталът към съзнателен живот, Форуми

 

6. Елеазар Хараш - Чистото Слово, страница, Facebook:

https://www.facebook.com/EleazarHarashSilaSlovo/photos/a.2036584906616589.1073741829.2036205673321179/2052071518401261/?type=3&theater

   
Категория: Изкуство
Прочетен: 1361 Коментари: 1 Гласове: 1
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 54119
Постинги: 174
Коментари: 32
Гласове: 192
Архив
Календар
«  Май, 2018  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031