Стъпките мои, земята чужда,
залъкът сладък днес тъй ми горчи!

Всички наоколо до един са ми чужди,
и разговарят непонятно за мен.

Искам да срещна човек от родината;
да си побъбрим на майчин език!

Страда душата ми разполовена -
наполовина е чужда, наполовина - родна!

Искам да се върна в България - милата
и там да прегърна небето над мен!

Да слушам птиците, полетели в простора,
с тях да запея на родна реч!

Да блести българско слънце отгоре,
с топли лъчи да гали страните ми;

стъпките мои родни
с обич в пътя ми да осветѝ!

Не искам вместо родина
очите ми да гледат чужбина!

Искам да живея в моята родина,
а не да нося трикольор в чужбина!