В труден час ме дебне заплаха
и злокобно провира се в мрака.
Тя душата ми бяла с примка стяга,
моя живот настъпва в атака,
духа ми разпъва на клада жарка.

Безпричинно обзема ме тъмнината,
неизбежно ослепявам за светлината.
Искам пак да грее у мен радост блага,
но непосилно предавам се на тъжна разплата.

Черен демон кръжи над съня ми
и заплашва с зловещи ридания,
че за мен на деня ведрината не би се открила,
щом болка злостна в сърцето ми забива самотата. 

Ами ами човек никога не е сам.Просто понякога е нужно повече търпение!