Имаше едно време мъдрец,
който все повтаряше:
"Постоянно мечтая
да отида в Рая."
И отиде.
Направи екскурзия за ден - два;
да се разходи, да се порадва на Рая.
Но после озова се в Ада –
и той влизал за разглеждане в плана.
Мъдрецът пошля се и там
покрай жупел и плам.
Накрай приземи се отново в света,
почеса се по челото,
помисли и рече:
"Най си е хубаво на Земята, човече!"