Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2017 00:47 - Четиво за меломани
Автор: vedra79sineva Категория: Музика   
Прочетен: 780 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 08.01.2021 09:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Историческа статия за музиката

• Музикалният XX век.
В музиката е трудно да се възприеме за историческа епохата, на която сме съвременници. Какво наследихме от тази епоха? Как да го оценим? Какви да са пътищата на музиката в новото хилядолетие? Да погледнем назад във времето... към музикалния XX век.
Пътят на съвременната музика е сложен и противоречив. В композиторското творчество съжителстват различни художествени тенденции и стилове; появяват се нови национални школи, композиционни техники, музикални жанрове и инструменти, форми на разпространение и потребление на художествения продукт. Съществува борба дали музиката да продължи да бъде изкуство или да се превърне в техническо постижение.
Ето защо в наше време се водят остри дискусии и идеологически противоречия, които съпровождат трескавото търсене на съвременна изразност. Причината е, че за електронните медии музиката е преди всичко технология, защото е изключително важна работата по производството на качествен звук. Той е такъв, когато основните му компоненти - височина, сила, тембър, динамика, ритъм, са представени в най-добри съотношения. Репродукцията на оригиналния звук зависи от техническите условия: акустика, микрофон, студийни технологии и звукоинженери, обработващи музикалните сигнали.
В медийните технологии се използват авангардните постижения на науката. Всяка промяна на технологиите качествено променя медийната музика. Според мен съвременните технологии за производство на музика разрушават класикоромантичния музикален език, който се постига чрез автентичните музикални инструменти. От друга страна, обаче днес музиката като техническо постижение способства за създаване на нови системи и методи за композиране. С появата си американският джаз и източното изкуство разширяват традиционните представи на европееца за музика. Пример за взаимно експериментиране между музика и технологии е киното. В зората на киното се използва жива музика - пианист или оркестър. Немите филми не могат без музика, защото тя илюстрира действието, като същевременно "покрива" звука на прожекционния апарат. Краят на живата музика по време на филмовите прожекции идва с раждането на звуковото кино. През 30-те години на XX век филмова музика пишат световно известни композитори като Шостакович, Прокофиев, Онегер.
След втората световна война неореализмът в италианското кино се свързва с музиката на Нино Рота и Енио Мориконе. През 60-те години на XX век Мориконе използва екзотични инструменти за филмовите си мелодии. Те звучат като шлагери и днес.
През последните години световна известност получи филмовата музика на балканските композитори Горан Брегович, Микис Теодоракис, Вангелис.
Музикалните филми са особено популярни и многобройни в най-развитите киноиндустрии - американската и индийската. В Холивуд се ражда нов жанр - филмов мюзикъл. Танците на звезди като Фред Астер и Боб Фос са по-скоро кинематографични, отколкото хореографски.
Моето мнение е, че филмовата музика е най-богата на музикални изразителни и изобразителни средства. Също така тя е силно въздействаща като създава съответни емоции и настроения у слушателя. Причината е, че тя се пише, за да създава, "подплатява" емоционалното въздействие на актьорската игра в определена филмова сцена.
През втората половина на столетието авангардистите превръщат експериментирането в своя естетика. Мнозина от тях творят с претенцията, че възвестяват нова епоха в музикалното изкуство. Чрез радиото, телевизията, грамофонните плочи, касетите и компактдисковете, Интернет популярната музика заема обширно пространство в културния живот и в ежедневието на слушателите.
Музиката е гръбнакът в програмните схеми на съвременното радио. В зависимост от профила на дадено радио, музиката може да заеме до 90 % от съдържанието на програмата му. Тя присъства във всички типове радиопрограми. Има специализирани радиопредавания, които представят различни музикални стилове и жанрове: класическа , популярна , фолклорна музика. Някои програми са развлекателни, други - информационно-развлекателни. Сред най-разпространените музикални радиоформи са музикалният концерт и музикално ток шоу (разговор между водещ и събеседници). Мисля, че чрез създаване на радиопрограми, ориентирани към определен музикален жанр, най-обективно може да се установи колко процента от населението слуша даден жанр. Също така чрез радиопрограмите би могло да се експериментира как определена музикална новост въздейства върху слушателите в предавания с телефонни обаждания от слушатели в ток шоу.
Профилираните политически, спортни, културни радиопрограми са наситени с музика. Музикални са почти всички форми на реклама в радиоефира, в основата на които е така нареченият "джингъл" .
Електронните медии правят достъпна всяка музика. Чрез телевизията концертът, операта, музикалното шоу и други музикални празници влизат в дома на зрителя. Днес телевизията предоставя образ на музиката. По този начин става възможно масовото разпространение на балет, модерен танц, пантомима, фолклор, куклен театър, цирк, кабаре, джаз, информация. Музика, развлечение и телевизия си дават среща в забавния телевизионен калейдоскоп. По-традиционен вид телевизионно-музикално шоу е излъчването на сценични програми с музикални изпълнения, актьори и балет. Те се изпълняват пред камерите на живо - в зала или ТВ-студио. Това е така нареченият телевизионен мюзикхол. (Денсинг старс, Мюзикайдъл, Като две капки вода, Шоуто на Слави).
Днес приоритет има друг тип музикална телевизия - комерсиални кабелни канали, които без прекъсване излъчват музикални видеоклипове, примесени с реклами и изяви на водещите. Пример е MTV. В музикалното видео се използват визуални ефекти, които според мен подсилват художествения език на музиката.
Съществуват 3 основни типа музикални видеоклипове: асоциативен, развлекателен и изпълнителско-концертен. При асоциативния клип сюжетът се разгръща като свободна игра на фантазията, съдържаща артистични идеи . Разказвателният клип използва актьори, театър, кино, за да илюстрира текста на песента. Концертният клип представя акта на изпълнение и ни запознава визуално с певеца. Някои от клиповете съчетават по два от тези основни типове, а се случва създаването на клипове, съдържащи и трита типа. Чрез видеоклипа музиката се свързва и въздейства върху слушателя в единство с всички останали изкуства, тоест по този начин се глобализират всички видове изкуство - фотография, мода, кино, изобразително изкуство. Затова съвременната музика, освен върху слуха, въздейства и на останалите сетива.
Смяната на стилове и техники, стремежът към "новото" и "модерното", създават необикновена динамика в развитието на музиката през XX век - такава каквато няма в другите исторически епохи. Съвременният слушател не се стреми да опознае целия музикален пейзаж на XX век. Всеки любител на музика си има своя "ниша", свои предпочитания и вкус. Съществуват страстни поклонници на класическите музикални традиции. Тези фенове на изтънчената художествена музика сякаш не искат "да чуят" времето, в което живеят. Те остават почитатели на изкуството от последните 3 века. Творчеството на Бах, Бетховен, Моцарт, Верди и още петдесетина композитори е техният идеал за музикално пространство.
Музиката на модернистите - от Шьонберг до Щокхаузен е трудна за възприемане и по-рядко се използва. Тя привлича тесен кръг от професионалисти, които са познавачи на елитарното музикално изкуство.
В различните исторически епохи новаторското творчество често влиза в противоречие с традицията. Но никога през XX век разривът между старо и ново не е въздействал така противоречиво на вкуса, избора и желанието на публиката.
За Европа Новото време започва през XVII век. Тогава създаването, разпространението и потреблението на музика се поставя върху пазарна основа. Възниква публиката. В средата на XVII век в Италия отварят врати оперните театри. През XIX век към салоните за оперни спектакли и залите, предлагащи камерни и оркестрови концерти, се прибавя мюзикхолът. Той е средище на популярно-развлекателни програми. Клон на пазарното разпространение на музика е също музикално-издателското дело. То процъфтява през втората половина на XIX век, защото има връзка с развитието на забавната музика.
През XX век разпространението на музика е под знака на медиите, звукозаписната индустрия и музикалния пазар. Тиражирано се продуцират и се разпространяват звуконосители на всички видове музика, за които има търсене: художествена, народна, популярна.
Попмузиката има най-много фенове и поклонници. Тя изпълва дискотеки, стадиони, звучи от музикалното радио и телевизионните канали, в колата, у дома, на работа; музиката ни обгражда навсякъде. През XX век тя преминава динамично развитие и обновяване, но верните й почитатели не я изоставят. Напротив - те непрекъснато са в синхрон с нейното движение, със своите идоли. Поп музиката обогати интонационния фонд на съвременното изкуство със свежи латиноамерикански, карибски, африкански и балкански мотиви.
Музиката откри пътища за синтез на жанрове и стилове.
Също така тя гостоприемно прие класическите музиканти и оперни певци на своите подиуми. Както в модата за облекло, така и в модните музикални течения понякога, липсата на стил се превръща в стил. Медиите - ехо на пазарни и рекламни музикални стратегии, често сами създават звезди и хитове, стилове и направления в попмузиката. Вестници и списания, радиостанции и телевизионни канали, сайтове в Интернет тиражират и изграждат образа на звездите, налагат хитовете. Популярната музика като стока съществува и се продава чрез реклама, но понякога самата музика е най-добрата реклама.
• Символиката в музиката.
Попмузиката със своите звезди и хитове изгражда един свят от символи и ценностна система. В тях аудиторията разчита образа на реалността и проектира желаното и мечтаното. Облеклото, външният вид, поведението на звездите стават модел за подражание на публиката, защото тя съзнателно или несъзнателно има нужда да се идентифицира със своите идоли. Така се формират безкритичните почитатели - феновете на даден изпълнител или стил в попмузиката. Особено популярни днес са фенклубовете.
Символиката във визията на феновете на определена музика е визуално отражение на нейната същност, която възприемаме слухово. Сливането на образ, визия и звук в едно води до изграждане на собствен стил на поведение и живот на почитателите.
В този символен и приказен музикален свят новото и авангардното в попмузиката е приоритет на най-младите. Те като че ли най-малко се интересуват от вчерашното и затова са най-горещите почитатели на съвременната музикална мода. Розовите коси, зелените очила, сребристите якета, енергийните напитки са символи на техно и рейв маниаците. Феновете на хеви метъла се познават по кожените якета с лъскави капси, шипове и вериги, значки и обърнати надолу кръстове, страховитите татуировки - "униформа", различаваща ги от другите, символизираща визуално общността на "братството" им. "Новата вълна" преди години се противопостави на шумния, груб, брутален "метал" не само с кроткия танцов рок, но и с новите прически, елегантните дрехи.
Експериментите със звуковите и визуални символи в попмузиката са знак за музикална идентичност - да бъдеш различен от другите и част от своите. По този начин показваш с какво твоят любим стил музика се отличава от другите. Чрез своето облекло феновете провокират останалите хора като демонстрират нагледно "лицето" на музикалното въздействие. От един порядък с мита, религията, езика - музиката е една от сферите на символното. Наричат музиката "мит на вътрешния живот", сигурно защото с тайнствената си недоизказаност, тя провокира човека да разгадае скритите символи на своите култура и битие.
• Глобализацията в съвременната музикална култура.
Музиката на различните народи никога не е съществувала изолирано. Тя е взаимодействала поне с музиката на съседите.
В началото на XX век се появява нещо принципно ново. Това е глобализацията - своеобразно обобщаване на проблемите на цялата планета. Развитието на електронните медии, усъвършенстването на компютъра, на информационните и комуникационните технологии, Интернет, направиха възможно хората да общуват бързо; да обменят мисли, образи, музика, идеи чрез своите персонални компютри, независимо в коя точка на земното кълбо се намират. Сега вече никой не може да посочи "столица" в развитието и производството на музика в света.
Към края на XX век освен чрез компютъра, средства за създаване и съхранение на звуци са синтезаторът, секвенсърът, ефект процесорът, дигиталният рекордер. Компютърът в съчетание с тези устройства и програми дава възможност още повече да се улесни създаването на музика. Те позволяват към определена мелодия да се добави акомпанимент в различни стилове. Компютърът може дори сам да съчини музика по предварително зададени правила. Но според мен мелодията, която е тривиално създадена от талантлив композитор е много по-богата и въздействаща върху човешкото съзнание. Тя би могла единсвено допълнително да се обработи на компютър, което би обогатило звученето на тривиално създадената музика. Като използва зададените правила за създаване на музика чрез компютър, ди джеят в техномузиката може да създаде нови звуци чрез електронно смесване, наречено семплиране.
В момента най- новият музикален стил техно е вече изчерпан, доста преди да е остарял. По мое мнение причината е, че на музиката, създадена от компютър й липсват емоциите и чувствата, които се зараждат в душата на композитора докато се вдъхновява. Ако при композиране ти липсва муза, то къде е тогава изкуството?
Интернет е демократична, мощна и бърза компютърна медия за слушане на музика. Истинската сила на Интернет е в активността на музикалните фенове. Във всички други електронни медии слушателят е в пасивна позиция. Освен това в нета всеки подготвен слушател може да се намеси в правенето на музиката, да бъде активен съавтор или неин критик. Ако има талант, човек би могъл да композира музика или да я слуша в екип, подбран от самия него сред приятелите му от цял свят. Такава творческа възможност обогатява музикалната култура на всеки, независимо от възраст, време, местоположение. Затова мисля, че най-голямата еволюция по пътя на развитие на музиката е преодоляването от нея на всички пространства. Глобалните явления в областта на музиката се формират и развиват на основата на локалните присъщи за определено място или за група хора със специфичен начин на живот. (Локална е музиката, характерна за населението на определена държава, регион или етническа група.)
У нас съществуват и си взаимодействат различни музики, свързани с традициите на други народи, религии, етноси. Като локални могат да се определят и привнесените у нас варианти на чужди екзотични музикални практики – латино, рап, реге.
Глобалната музикална култура на бъдещето се изгражда като мозайка от много камъчета, всяко от които изразява интересно локално музикално постижение или предпочитание. Локалното в музиката не се противопоставя на глобалното. Призивите към национализъм в потреблението на музика са твърде далеч от истинските тенденции в музикалната култура. Със своя универсален език, разбираем за всички, музиката е един от първите посланици на глобализацията.
• Музика, медия, масмедия, мултимедия.
Медия е всеки посредник в общуването. В индустриалната и електронна епоха с понятието масмедии се назовават техническите средства за разпространение на масова информация. Електронните медии биват класифицирани като стари - радио, телевизия, грамофон, кино: нови - видео, персонален компютър, Интернет, сателитна комуникация, компактдиск, мултимедия. Като канал на комуникация електронните медии са "прозорец към света", но и нов свят от символи. Като информират те произвеждат събития. В масовата култура медиите правят звезди и хитове, изграждат мощна музикална индустрия.
Музиката в медиите е продукт и печалба, но и модерна приказка. В нея всеки от аудиторията открива своите герои, звездите... и себе си. Все пак, ако създателят на музика е артист по душа, то неговата продукция едва ли е само шоубизнес и освен текст съдържа художествено издържан подтекст. По този начин творбата носи в себе си идея и това я прави уникална, каквото е стойностното творчество.
Опити за синтез на музиката с другите изкуства, както и с науката, са правени във всички векове преди нашия, но едва през XX век синтезът става водеща тенденция. С развитието на компютърната техника и Интернет се появява нов начин за осъществяване на синтез на музика, изображение, текст. Налага се ново понятие за художествен синтез - мултимедия. Това е компютърен продукт на дейност за едновременно правене на текст, звуци, изображения, както и за тяхната обработка и преобразуване. Мултимедийните продукти се излъчват чрез други електронни медии - радио, телевизия, компактдискове. Те участват в някои клубни форми на развлечение и концерти. Мултимедията е интересна и перспективна област на културата в епохата на глобализацията. Всеки, който иска да се занимава успешно с мултимедия, трябва да притежава определени качества: добри компютърни познания, висока степен на интелигентност, вкус към техниката и към новото в музиката.
За съвременния музикант днес не са достатъчни само талант, усъвършенствана техника и музикално образование. За да успее, той се нуждае от напредничаво мислене, посредством което да улавя духа на времето.
• Популярното в музиката.
Когато не е имало масово музикално производство и пазар, понятието попмузика едва ли би имало смисъл. Към средата на XIX век все повече се появява разделение на труда сред композитори и изпълнители. Едни обслужват масовото търсене на музика в условията на урбанизацията. Други се насочват към по-специални елитни или високо образовани кръгове от познавачи и музиканти. Съществува и музика, предназначена за специалисти.
Не всичко, създадено от ограничен кръг хора, може да бъде обявено за сериозно и възвишено. Но и това, което ни се натрапва като популярно, понякога не заслужава да влагаме време и пари за него. И в двата типа музика има върховни постижения, както и всекидневна музикална конфекция - слаби творби.
Според съвременните разбирания попмузика е тази, която е предназначена за широкия пазар и носи незабавен, но често краткотраен престиж и слава на авторите и изпълнителите си.
В специфичен начин на употреба и разпространение остава традиционният селски фолклор, както и някои исторически образци от Западноевропейската музика.
• Стиловете в съвременната попмузика.
Стиловете в днешната попмузика са много и различни. Сменят се бързо, но така е само на повърхността. Все пак в света на популярната музика съществуват водещи стилови тенденции, както и няколко основни региона. Между тях има активен обмен. Навсякъде по света има представители на различните попстилове.
Звуковите експерименти в съвременните музикални стилове се основават на конкретно типично за стила звучене, като го допълват и обогатяват със звученето на други различни стилове. По този начин в една съвременна музикална творба може да се комбинират няколко разнородни, дори на пръв поглед несъвместими стилове. Но в конкретното "парче" , те са съчетани талантливо, понякога дори новаторски, като създават съвършено ново звучене. То провокира слушателя със своята уникалност.
Тъй като в техническо отношение всичко в музиката е постигнато, днес експериментът се базира най-вече върху идеите. Много критици твърдят, че за да си музикант днес, не е задължително да можеш да пееш и свириш добре, а да имаш интерсна визия и необикновени авангардни идеи.
Днес към музикалната култура на Европа принадлежи шлагерът и традиционната забавно-танцова музика. В тях присъстват елементи от музикалната класика и джаза.
Съществува местна попмузика - стара и нова. Случва се понякога попмузиката от определен регион да завладее света - примерно регето от Ямайка.
В панорамата на съвременната култура внушително се извисява афроамериканската музика. В основата й са джазът и блусът. Днес "черната музика" е водещо направление и нейното влияние присъства под една или друга форма в поппродукцията на целия свят. Музикантите, които композират рап, предизвикват слушателя емоционално да откликне на проблемите в съвременния свят. Широко разпространена е и актуалната латино вълна.
Два са основните стилове в съвременната попмузика: поп и рок. Рокмузиката съчетава агресивния звук, но "закваската" й е черна. Попът е приятна младежка музика за приятно настроение. Попът и рокът са като сладкото и лютото - първото разнежва, а второто може би дори шокира.
От изключително значение е диското - не стил, а дърво от стилове. То произхожда от дискоклубовете като средище за танцуване под звуците на механично възпроизвеждана музика. Неговият първи бум е през 70-те години, а вторият през 90-те.
• Рокендрол и рокмузика.
В началото на рокмузиката стои рокендролът в САЩ. Той произлиза от ритъм енд блус музиката на афроамериканците.
След края на Втората световна война, сред белите тийнейджъри в САЩ се вселява духът на неподчинението. Младите бели се противопоставят на трудовото прилежание на родителите си и търсят жаждата за удоволствия "тук и сега".
През 1953 година Алън Фрид въвежда понятието рокендрол за пръв път. Рокендролът става популярен в Европа. После идва рокстилът във Великобритания, който бива наречен "бийт". В разгара на британската инвазия, американската музикална индустрия заменя думичката "бийт" с "рок". По-късно възникват направленията арт рок, хард рок, софт рок, кънтри рок, електронен, глитър (лъскав) рок.
В тази история не бива да забравяме психеделичния рок на хипитата в Сан Франциско, които пеят за мир и любов. А фолклорът на Боб Дилън се свързва със социалния протест.
Рокмузиката обхваща и други стилове. Новото в нея е звуковата характерност и това, че рокгрупата твори колективно, както бандата Дий Пърпъл.
В средата на 70-те години настъпва рязка промяна. Нови млади британци - аматьори в така наречения "пънк", възстановяват първоначалната простота и грубоватост на рока. Например групата "Секс пистълс" крещи срещу "полуделия" свят.
В средата на 80-те години водещо значение придобива агресивният хеви метъл рок и неговите разновидности - траш и спийд. Тази музика е пророчество за тъмен край на нещата.
Към края на 90-те години се появява нов стил в хеви метъла и хард рока - това е метъл операта. Тя съчетава автентична класическа музика или опера със съвременно хард или хеви звучене.
• Денс, техно, рейв.
Денс (dance, а по-точно dancefloor) е термин, който обединява музикалните форми, развивани в съвременната дискотека. И понеже дискотеката възниква, не просто, за да се танцува, а за да се танцува много, в нея има аниматор на танцуването - дисководещ или ди джей.
Всички разновидности на денсмузиката през нейното 30-годишно развитие са резултат от усилията на ди джеите да събуждат и поддържат у посетителите на денсклуба желанието за танцуване. Чрез желанието за движение в пространството, се изразява ритъмът. Той посредством забързаността си отразява прогресивния живот на XXвек и неговата динамика.
Дискотечната музика и денс практика се развиват на вълни през 70-те, 80-те и 90-те години. В началото е диско саундът със звезди като Дона Съмър. Той бива доразвит в стила денс-поп с най-ярки представители - Майкъл Джексън, Мадона, Принс, Уитни Хюстън.
Интересно явление е хип хоп културата, появила се в нюйоркския квартал Бронкс. Тя увлича уличните младежки банди към състезаване чрез акробатично танцуване (брейкденсинг).
Възниква рапът, който отначало се втвърдява и става гангстерски, а по-късно се смекчава като лиричен рап. Чрез своята близост до социалните проблеми на малцинствата, рапът се утвърди като Си Ен Ен на афроамериканците и като медия на всеобхватната културна различност.
Втората голяма вълна на денс е свързана с електронизирането на музиката. Възниква ремикс техниката като технически принцип за правене на нова музика от вече съществуваща.
Възниква рейв практиката - гигантски танцови партита и паради, провеждани на открито или в клубове. Те траят с дни и това дава възможност за мащабни звукови експерименти, защото се ангажира слуховото внимание на танцуващия в продължение на дни. Почитателите на техното твърдят, че преживяват рейв събитията като древна мистерия, усещайки се като част от целия свят.
Техното се появява през 80-те години като стил в денсмузиката. Той е възникнал чрез кръстоска на "новата вълна" и електронния рок. Резултатът е дигитално продуцирана електронна танцова музика. При възприемане тя се определя като "машиноподобна" и "тъпчеща". Хаус музиката е по-ранен вариант на техно. Техно съществува в твърди и меки варианти. Мекостта, съответно твърдостта на техното зависят от характера на звуковия материал, количеството удари в минута - от 0 до 120 при меките варианти и от 120 до 240 при твърдите.

„Музиката спасява душата ми.”


Същата статия, онагледена с музикални примери и снимков материал, може да прочетете на адрес:

http://imamsobstvenomnenie.blogspot.bg/2013/08/blog-post_6.html


 







Тагове:   музика,   история,   статия,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 235567
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031