Днес не вали.
Капят сълзите ми.
Всяка сълза ми отнема мечта
и търкулва се на тъмно във мрака.

С овъглени копнежи, тъмночерни
душата се мръщи и тлее в пустиня –
денем жарка от болка,
нощем тъжна от хлад.

При стиха ми се вмъква въздишка,
той стене тихо в печал.
Във сърцето ми гърчи се жал.

Тази рана е толкова жежка,
че и слънцето не я побира.
Само в мене тя се намира;

в брътвежи тежки пепел сипе,
гори в очите, от мъка да не видя,
боли неистово, миг не спира.