От древността хлябът на българската трапеза има специално сакрално значение. Почти цялата българска кухня е съставена от ястия със сос, в който се потапя залъка.
Според Учителя Петър Дънов, житното зърно се жертва по време на сеитбата. Посято в земята, то умира, за да даде плод. От него се ражда нов житен клас, който дава своя принос в производството на хляб.
Днес последователите на Учителя сеят жито, наречено "лимец". Те твърдят, че лимецът притежава качеството на житото от стари времена или той е истинското жито при обработката, на което се получава висококачествен хляб.
Според професор Дамян Попхристов, в първи век, се появяват първите християни и първите християнски общини (комуни). (1, С интервал 18:40-19:08 бележим мястото от клипа, на което можем да чуем цитирания текст.) В тях основното нещо са взаимната любов и уважение. "Те се събират, за да четат молитви заедно, а върховият момент е разчупването на хляба, най-свещеният акт за тях" и "всеопрощение", тоест "даване на прошка един на друг". (1, 19:16-19:51)
В своята лекция, Д. Попхристов разкрива "тайнството", свързано с разчупването на хляба, като "най-съществен момент от ранното християнско разбиране". Според професора "единството, общността се осъществява чрез ритуалното разчупване, отделяне на хляба." (42:31-44:03) "Първо, пещта е символ на центъра на света; а огънят е връзка с висшата реалност". (пак там)
По мое мнение, "пещта като център на света" символизира център от окръжност. Периферията на окръжността е символ на света и на светското, а в нейния център се намира Бог. Всеки смъртен, който се стреми към духовно просветление и развитие се опитва да се придвижи от периферията на кръга - света, светското към Бог, божествеността, които са в центъра на тази окръжност.
Според мен, огънят в пещта има алхимично значение, защото със своите качества може да трансформира хлебното тесто в изпечен хляб. Още, огънят е стихия, която притежава очистваща сила, скрита в способността му да изгаря.
След като хлябът се опече, той се разчупва между християните в комуната. Ето как се осъществява това тайнство: "...хлябът, като се разчупи, всяко парче трябва да мине през ръцете на всички, докато стигне до адресанта". (43:03-43:07) "Чупим едно парче и то обикаля цялата общност. Това е споделянето. Следващото минава така и отива при следващия адресант. Защото всеки участва в определянето на Божествения хляб." (пак там)
А сега, подробно да обърнем внимание на свещения акт, свързан с разчупването на хляба. Според мен смисълът на това действие също е алхимичен. Вече казахме, че парчето хляб преминава през ръцете на всички участници в комуната. Върху хляба, чрез рецепторите в пръстите на ръката, всеки един в общността "отпечатва" информация от своето тяло. По този начин, когато достигне адресанта, хлябът е носител на информация, енергия и дажба от всеки един член на комуната. Ето в това се корени смисълът на "споделеността" на хляба. Адресантът не получава обикновен хляб, а енергийно заредена храна. Понеже всеки участва в споделянето на Божествения хляб, този хляб вече става символ на Словото и плътта Христова. "Затова в оригинала на Господнята молитва "Отче наш" не се казва "Дай ни хляба наш насъщний", а "Дай ни хляба наш надсъщний". (43:49) Става въпрос за Божествения хляб като Слово Божие. Това е бил най-същественият елемент в раннохристиянската община. (пак там)
Наближава един от най-светлите християнски празници - Рождество Христово. Той се предхожда от Бъдни вечер. Всички знаем, че на Бъдни вечер, на трапезата присъства питка с желязна паричка в нея. Препоръчително е тази питка да се разчупи по горе описания начин от най-възрастния член на семейството.
Ще споделя и една последна препоръка. Парата, която се поставя в хляба на Бъдни вечер, освен сакрално значение, притежава и алхимична сила. Тя идва от йоните на желязото. Тези йони попадат в организма и обогатяват кръвта с желязо. Затова, когато парата се поставя в хляба, тя не бива да се загъва в нищо.
Чрез настоящия труд за разчупване на хляба, се опитах да предам, както свещената, така и алхимичната стойност на хляба, не само като физическа, но и като духовна храна Бог Слово. Чрез трансформацията на едно вещество в друго, тестото се превръща в хляб, а обикновената питка се превръща в енергиен хляб като Божие Слово из плътта Христова. С тази цел ние захранваме не само физическите си тела. Хлябът придобил сакралност храни също духа и душата посредством степента на развитие на нашите духовни сетива.

Използван източник:
1. Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (ЛЕКЦИЯ), 08.11.2017г, Портал 12, YouTube