Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2018 18:33 - Възраждащият се Женски принцип в новата Епоха на Водолея, Част 2
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство   
Прочетен: 819 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.03.2018 18:43


 2. Вторият план на дълбочина в картината "Спасиеля на света" от великия Леонардо да Винчи, изобразява  Единния Бог. Той не ни се представя като такъв според църковната институция - в самостоятелен мъжки облик. Имаме изображение на мъжкото и женското начало - слети в едно, взаимодействащи в единство и равнопоставеност, така както божествената същност се представя в окултните учения. Докато обяснявах значението на андрогина, вече загатнах за втория план.

   Ако приемем, че Салвадор Мунди ще спаси света в облика на единен Бог, то всеки от нас първоначално се сблъсква с догмата, че един Бог или единен Бог съответства на смисъла за единствена, самостоятелна същност. Тази догма е утвърдена и неоспорима от Църквата, затова официалното християнство ни представя Бога като отделен самостоен мъжки образ, независимо дали това ще бъде "белобрад старец" или "богът Христос". В зависимост от тази догма, смисълът на понятията "единение" и "единен" се бъркат с отделността. Още в Ранното Средновековие, тази специфика неминуемо поражда разделение и вражда между половете. На практика, по този начин църковната институция не се стреми да обединява, а да разединява вярващите като поражда вражди между двата пола. Столетията преди нашето време, показват колко умела и успешна е тази нейна "кауза". В резултат, стотици години са се водили канонични спорове дали жената има душа. Като последствие от тях жената е зачетена за производна на мъжа, създадена от неговото ребро. (2, 56:58-57:26) 

    "Знаете, че до ден днешен жената няма право да влезе в олтара. Даже в женските манастири, трябва да дойде мъж свещеник, който да влезе в олтара, да извърши тайнството и тогава да излезе отвънка. Жените стоят отвън и припяват. В републиката на християнството - Атон, която е под егидата на Света Богородица, жени не се допускат. И не само жени, женски животни няма там, до ден днешен. Хайде, представете си сега, за момент, една жена патриарх, или папа... Няма. И в скоро време няма и да има." (2, 57:26-58:15)

    Горният цитат от професор Попхристов доказва, че женското начало не само е "изтръгнато" от канона на официалното християнство. Дори се стига до парадоксални ситуации, защото в християнската република под егидата на жена светица, се допускат само мъже. 

   Според езотеричните учения става ясно, че в периода на застаряващата Пета раса, светската религиозна власт е заличила единия пол от канона и е дала безмерна власт на другия. Сигурно е постъпила по този начин, тъй като е по-лесно да се управлява единствен доминантен пол, отколкото да се създават затруднения от вероятни стълкновения между два равнопоставени и еднакво стойностни пола. И ако на нас, обикновените "миряни" това ни изглежда само като война между половете, целта на Църквата е много по-жестока: разединение на душите, злоба и омраза между хората, усещане за повишена самостойност в самостоятелността, егоизъм, егоцентризъм. Убеждението, което църковната институция вменява на вярващите е, че единството не се постига по пътя на обединението, а чрез надмощие и доминиране на физически по-силния над по слабия. Затова се смята, че много от "постиженията" си, Църквата внедрява чрез силови методи. Примерно днес в социума срещаме хора, които уж са религиозни, но се стремят към величие, надмощие, сила и непобедимост в своята самостоятелност и голямото си его. Като самостоятелни, те не се уединяват или дистанцират от обществото. Напротив, здраво "зарасват" в него и прецизно си служат с лицемерните му методи на поведение, подходящи за за "социализирани" индивиди. Такива хора нараняват и опустошават всички останали душѝ по пътя си, защото са приучени, че стойностните качества на другите са потенциална заплаха за тях, а не са възможност за обединение, чрез което заедно да станат по-силни, стойностни човеци. Такива ли трябва да са вярващите и набожните днес? 

    Науката окултизъм учи точно обратното, че силата на хората е в единение чрез тяхното обединение. Основният вселенски закон "Един е всички, всички сме Едно." извежда втори такъв, който гласи: "Най-голямото число в света е 1. Всички останалите числа са получени чрез разделяне единицата на части." И последният закон, който цитирам по памет е: В началото преди Словото Бог не е имал "име", а число - "Първият". Трита закона доказват качествената характеристика на най-голямата стойност в света - единицата. Тази качествена характеристика насочва хората към обединение в едно цяло. За съжаление, цитираните по-горе окултни закономерности не се изучават и не са записани в никой учебник, нито в катехизиса на някое вероучение. Изучаването на числата само като множества в учебните програми на стандартната образователна система подпомага целите на Църквата и също допринася за изопачаване човешкото мислене. Като последица хората се научават да хитруват, мислят комбинативно, стремят се към количествен, а не към качествен живот. Затова те трупат излишни предмети, комбинират варианти на вероятностни ситуации в ума си, с цел да излъжат ближния, за да се облагодетелстват единствено за собствена сметка. Жалко, но такива на практика са постиженията на традиционната математика в живота на обикновените хора и в живота на духовенството до момента. 

    Промените в канона на ранното християнство, осъществени от църковната власт, не са постигнати в един миг, изведнъж. "Официалният канон се оформя в течение на доста столетия от така наречените"Вселенски събори" - седем на брой. Това, което се случва на тези събори е, че женският принцип на така наречената Божия премъдрост - Света София, постепенно се изважда, много методично, целенасочено и съзнателно от канона." (2, 53:30-54:01) "Вселенските събори изваждат женския принцип и превръщат днешния християнски канон (независимо дали говорим за Източно Православие, Католицизъм или за всичките деноминации на Протестанството) в един "мъжки клуб". Жената е втора категория. (2, 56:21-56:50) Свещенослужителите, които премахнаха женското начало от канона много добре "знаят, че има един вселенски принцип, наречен Света София. Или София - това е Божията премъдрост. Този женски принцип е равнопоставен на мъжкия и по нищо не му отстъпва. И това е принципът, който след това ще участва във въплъщаването на Словото, тоест Исус Христос." (2, 55:32-55:51) 

    Успяхте ли да свържете последния цитат от Дамян Попхристов с картината "Спасителя на света"? Според мен връзката се изразява в женския принцип на Премъдростта, обединен с мъжкия принцип на Рода, проявен чрез Христос. Двата принципа заедно раждат СловотоСимволи на словото в Леонардовата творба са кристалната топка и благославящата ръка на Спасителя. 

    Нужно е да отбележа, че Света София е само принцип, това не е конкретна светица. "И всички черкви в света, кръстени "Света София", са кръстени на този принцип. Но съгласно официално приетия църковен канон "една черква не може да има за патрон принцип, а трябва да има светец". Затова през VI век Църквата изкуствено създава култа към Света София, Вяра, Надежда и Любов. (2, 1:26:39) Това е пореден пример как догмите водят до фалшиви "факти", които църковната власт сама фабрикува, за да крие лъжите си. 

    Да обърнем поглед към окултната наука, за да установим как тя отразява непреривната връзка на цялост, единност и обединение между мъжката и женската енергия. Понеже сме българи, от езотеричните течения най-близо до нашето съзнание е Богомилското учение. То е създадено от третия най-малък брат на цар Петър. Известен е с прозвището си Боян Мага. За да рамкирам Учението на Богомилите, отново ще се позова на цитат от лекцията на проф. Дамян Попхристов, защото той е най-добрият изследовател, до момента у нас, по отношение на богомилите и техните производни - катари, албигойци, тамплиери и т. н. 

    Според професора, траките като наши предци вярват в женската енергия и в богинята майка. В същото вярват и ранните християни. (2, 39:11) Братът на цар Петър - Боян Мага поставя началото на Богомилското учение. Това учение представлява връщане към изконните корени на апостолското автентично християнство. В учението женската енергия е абсолютно равнопоставена на мъжката, затова жените имат право да достигат до най-висшите духовни степени. "Женската енергия в Богомилското учение е основополагаща." Това е енергията, която създава модела, а мъжката енергия чрез мощ и напористост осъществява този модел. След това отново женската енергия поставя "финалния щрих", за да бъде полученото цяло хармонично и да радва. Затова богомилите казват, че трябва да се радваме и да почитаме женската енергия." (2, 1:22:56)

    Естествено, когато говорим за равнопоставеност между мъжка и женска енергия, това не означава, че мъжете и жените могат да уеднаквят своите функции и роли в обществото. Нито мъжкият принцип може да изпълнява роля, която имат женските качества, нито пък женското начало може да замени роля на мъжкия принцип. 

   Често в патриархалното общество на Петата раса, поради застаряващите му разбирания за живота, на физическо ниво жените непрекъснато се опитват да показват, че са достатъчно силни, и това те вършат, за да не бъдат подценявани от мъжете. Затова срещаме аномалии в ролите, към които се стремят някои жени. Те се държат шумно и вулгарно, практикуват мъжки професии, свързани с развитието на качествата на мъжката природа, стремят се към бляскава кариера и печелене на големи финанси, обличат се в мъжки дрехи, понеже са по-практични, отказват се от създаване на семейство и деца, заради успешна кариера или просто за да не си развалят фигурата. Тези аномалии произтичат от очакването съвременните жени да имат развита логика и да мислят като мъже, да не се "излагат" като показват способността си да изпитват чувства, да не хленчат за "глупости". Ето как в старата Пета раса не само мъжкият принцип и неговите качества, а най-общо казано мъжеството и всички мъже са издигнати в култ като нещо най-значимо и основополагащо при формирането и развитието на човечеството. Същевременно жената, която създава живота и в която е заложено плодородието, се представя като слабо същество. Омаловажава се нейната роля да ражда и да възпитава деца. Качествата на женския принцип - интуиция, сърдечност, милосърдие, доброта, предчувствие биват унижавани и изтъквани като недостатъци на "слабата" женска природа и нейната "безполезна" роля. Тази ситуация в съвременното изопачено общество, извращава поведението на жените и подтиска тяхната женстеност. Но не винаги е било така. 

    В миналото Богомилската общинария е задавала модел как да живее обществото, каква да е неговата практическа насоченост, точно като правилно се разграничават ролите на двата принципа - мъжки и женски. А в различаването качествата на единия принцип от другия, няма дискриминация или подценяване на нечия стойност. Затова всеки човек в общинарията добива реална представа за своята мисия и полезност в социума, като в същото време зачита и уважава задачите на противоположния за него пол. За пример никой мъж не може да зачене и роди дете, както никоя жена не може да прояви физическата сила и мощ, характерни за мъжете. Следователно всеки от богомилите е ценял качествата на другия пол без да ги омаловажава, само защото те не са валидни и постижими за самия него. А днес много мъже считат отглеждането и възпитаването на деца като занимание, лишено от разум и водещо до затъпяване. На практика, те не отчитат в тази изключително женствена дейност ролята на интуитивното познание, любовта и милостта, с които тя се извършва. Понеже при мъжкия принцип подобни качества или липсват, или са слабо развити, то доста мъже ги отхвърлят, подиграват им се, считат функциите на женската природа за несериозни занимания. 

    Но в миналото, в богомилските общинарии, обществото е имало практическа насоченост и образованието е било задължително и за мъжете, и за жените. На базата на своята образованост, жените са имали "основна роля" да наблюдават "развитието на децата" и да развиват детските "индивидуални качества". И тогава това се е правело, "за да бъде спасена България". (2, 1:24:12)

    В своята книга "За Богомилите "от уста на ухо" (5), проф. Дамян Попхристов нагледно чрез схеми доказва защо е необходима равнопоставеността между функциите на мъжкия и женския принцип: "Според богомилите водещата енергия е женската енергия", независимо че "мъжкият принцип на Рода е положителният, а женският е отрицателният". "Творящият полюс е точно отрицателният, защото той е ограничаващият, компромисният, и точно в това си качество той е съзидателният, формиращият, задаващият не само формата, но и посоката." (5, с.26) Следователно "богомилите виждат двете енергии в своята взаимна необходимост, но и в техния съвършен баланс". (с.27) "Мъжката енергия се движи по спирала отдясно наляво, а женската отляво надясно" и независимо коя точно енергия дава първоначалния тласък, тя неминуемо задвижва и другата, така се получават две спирали." (схема1)

 

image

схема 1

Посока на движение на женската (ляво) и мъжката (дясно) енергия

 

image

схема 2

Обединената мъжка и женска енергия

 

   "Тъй като стремежът е винаги към балансиране"..., "като се обединят двете спирали се получава" знак за вечен баланс. (с.27)(сх.2) 

    В случая знакът за безкрайност (сх.2) обозначава обединената мъжка и женска енергия. С няколко думи можем да обобщим, че ""символът на вечното движение или на Вечността"", е резултат от "баланс на двойка сили - мъжката и женската". (с.27) 

    След като изяснихме цялостта като единство между равнопоставени, балансирани, взаимообогатяващи се принципи на полярност - мъжки и женски, нека отново се върнем към шедьовъра "Салвадор Мунди", изобразен от гениалния Леонардо да Винчи. 

    По-рано в есето отбелязахме, че когато се вгледаме в картината, тя ни раздвоява да възприемаме две начала - мъжко и женско. Освен това вече разгледахме мъжкия и женския принцип, съчетани в един индивид. И току-що описахме как се балансира полярността в тези принципи при тяхното взаимно допълване на ниво отделни индивиди - мъж и жена.

   Несъмнено мъжкият принцип на Рода, въплътен в младия мъж на картината, буди у нас асоциация с Исус Христос. А женският принцип на Божията Премъдрост предизвиква в съзнанието на зрителя две асоциации: жената на платното може да е майката - Света Богородица или любимата (съпругата) Мария-Магдалена. При всички положения обаче, това е Дева Мария. Но коя от двете е Девата - майката или любимата, предстои да изясним по-нататък в есето.

   Естествено Църквата е непоклатима в своята догма, че Дева Мария е майката на Христос - Света Богородица. И тук се сблъскваме с противоречието, че думата "дева" не означава само "непорочна". Коренът на "дева" идва от източните езици (индийски) и означава "божество", "бог", "божествен". Тоест титлата Дева Мария е синоним на Богинята Майка.

   Има данни, че и Богородица, и Мария-Магдалена са обявени за светици от църквата. Но степента божественост дали е валидна и за двете? 

   Привърженичка съм на "еретичната" хипотеза, че Дева Мария е Мария-Магдалена. Също асоциацията за женски образ в шедьовъра на Леонардо, клони към представа за млада жена, а не за възрастна, каквато е Исусовата майка. 

   За да докажа, че Света Богородица не е Дева Мария и защо не е, ще ползвам цитати от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал", написана от М. Бейджънт, Р. Лий и Х. Линкълн. (6) Според тези трима автори "Изида, разбира се, е богинята майка от древноегипетската митология, пазителка на всички тайни, "Бялата царица" в добрите проявления, "Черната" - в лошите. Мнозина автори, специалисти по митология, антропология, психология и теология, са проследили как езическият култ към богинята майка се е пренесъл и в Християнската епоха. Според тях богинята майка се е съхранила и в християнството като Богородица, "Царица на Небесата", както я нарича Св. Бернар, име, с което в Стария завет е обозначавана богинята майка "Астарта", финикийското съответствие на Изида. Но според текста в "Червената змия" християнската богиня майка явно не е Богородица. Обратното, там очевидно става дума за Мария-Магдалена, на която е посветена черквата "Рен Льошато"..." (в превод "Храмът на кралицата") "Нещо повече, в текста е загатнато, че "Дева Мария" също не е Богородица. По всичко личи, че това име, дадено на всички големи катедрали във Франция, също е свързано с Мария-Магдалена. Но защо тъкмо Мария-Магдалена е почитана като "Нашата повелителка", "(Notre Dame) "нещо повече, като богинята майка? Майчинството е последното нещо, свързано с нея. Според утвърдените християнски представи Магдалена е проститутка, получила опрощение само защото е била покръстена от Исус. Тя присъства най-осезаемо в Евангелие от Йоан, където е първият човек, на когото Исус се явява след възкресението си. По-късно е канонизирана за светица и е почитана най-вече във Франция, където според средновековните предания е донесла Свещения Граал. И наистина "съсъдът, пълен с лековито масло"" може би обозначава Граала. Но да бъде почитана вместо Дева Мария изгежда най-малко еретично." (6, глава "Тайните документи") 

    Като добра "еретичка", аз се "хващам" за това еретично предположение и продължавам да информирам читателя, че "преклонението пред Мария-Магдалена, прераснало в истински култ по време на кръстоносните походи"". (6, гл. ""Изчезналите крале и Граалът") 

    Мисля, че последният цитат е най-убедителен: "Свещеният Граал е най-малкото две неща. От една страна, това са родословието, потомците на Исус, "Sang Raal" или "Real", тоест ""царската кръв""... От друга страна, Свещеният Граал би могъл да бъде тълкуван дословно като съда или чашата, в която е била събрана и съхранявана кръвта на Исус. С други думи, това е утробата на Мария-Магдалена, а оттам и самата Магдалена. Явно оттук води началото си култът към нея, зародил се през Средновековието и бъркан с култа към Богородица. Може да се докаже например, че много от прочутите "Черни Богородици" или "Черни мадони" от ранното християнство са светилища... на Мария-Магдалена, още повече че в тях е изобразена жена с дете. Някои смятат, че и готическите катедрали, тези величествени каменни изображения на утробата, посветени на "Девата", също са,... храмове в прослава на спътницата на Исус, а не на неговата майка. 

    Тоест Свещеният Граал олицетворява и потомството на Исус и Мария-Магдалена, чиято утроба е дала живот на това потомство." (6, гл. "Предвиждания за бъдещето") 

    До тук изяснихме въпроса коя е Дева Мария. Но трябва също да уточним дали в принципа на премъдростта, като послание за женственост, върху платното "Спасителя на света" е представена Дева Мария-Магдалена. 

   Наблюдавайки нежната млада жена върху изображението на Леонардовата картина, няма как да отрека, че това е Магдалена. За да докажем обаче, че изобразеният Салвадор Мунди е олицетворение на абсолютен баланс между мъжкия и женския принцип, първо трябва доказателство, че образът върху шедьовъра на Леонардо е вечният неразривен съюз между божественият Спасител Исус Христос и неговата обожествена любяща съпруга Дева Мария-Магдалена. За тази цел отново ще си послужа с текстове от книгата "Светата кръв и Свещеният Граал": "От жената, която бленувам да освободя, лъха уханието на парфюм, изпълнил Гробницата. Някога са я наричали Изида, закрилница на плодородието, на всичко що ражда. "Който страда и е унизен, да дойде при мене и аз ще го даря с мир." За други пък тя е Магдалена, от прочутия съсъд, пълен с лековито масло. Посветените знаят истинското ѝ име: "Дева Мария". (6, гл. Тайните документи) 

   В глава "Жената на Исус" от същата книга се намират три пасажа, които са ме впечатлили с информация, доказваща интимността, дори брака между Исус и Магдалена. Цитирам тези откъси дословно, без мои бележки по тях, понеже считам, че не се нуждаят от допълнителен анализ и разяснение:

   "Въпреки ширещото се мнение никъде в евангелията не се казва, че Мария-Магдалена е проститутка. Когато името ѝ се споменава за пръв път в евангелие от Лука, тя е описана като жена, ""от която бяха излезли седем бяса"". Общоприето е да се смята, че в този стих е описано как Исус прогонва злите духове и как преди това Мария-Магдалена е била обладана от нечистата сила. Не е изключено обаче да става дума за някакво покръстване, за ритуал на посвещаване. Така например в култа към Ищар, или Астарта, Богинята майка, има седем степени на посвещаване. Може би, преди да се присъедини към Исус, Магдалена е изповядвала този култ. Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения. А гълъбът е свещеният символ на Астарта." (6, гл. "Жената на Исус") 

    "Във всички евангелия Исус се държи с Мария-Магдалена, както с никой друг, не крие предпочитанията си към нея, което вероятно е породило у другите му ученици известна ревност. Ето защо са очевидни опитите в по-късните предания да се очерни ако не името ѝ, то поне нейното минало. Представянето ѝ като блудница вероятно е нещо като отмъщение към жената по-близка с Исус от всеки друг: все пак човешко е останалите да са ѝ завиждали. Ако другите "християни", живели по времето на Исус или след това, са ревнуваи Мария-Магдалена за необикновените ѝ отношения с техния духовен водач, вероятно е имало опити значението ѝ да бъде принизено. Дори днес я смятаме за грешница, а през Средновековието поправителните домове за разкаяли се проститутки се наричат "магдалини". Ала от евангелията личи, че жената дала името на тези институции, не заслужава да бъде позорена." (6, пак там)

    "Когато в Четвърто евангелие Лазар се разболява, Исус е извън Витания и е отседнал за няколко дни с учениците си край река Йордан. Макар да научава за това, остава там още два дни - доста необичайна реакция, - след което се връща във Витания, където Лазар вече лежи в гроба. Марта се втурва насреща му с виковете: "Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми." (Йоан 11:21) Твърде странно твърдение: как така, ако Исус е присъствал физически там, мъжът е нямало да умре? Случката обаче е показателна с това, че Марта посреща Исус сама. Би могло да се очаква, че и сестра ѝ ще е с нея. Ала Мария си стои вкъщи и излиза едва след като Исус ѝ нарежда. Епизодът донякъде е изяснен в "тайното" евангелие от Марко, намерено от професор Мортън Смит... В укритите пасажи от Марко, Мария все пак излиза от къщата още Исус преди да ѝ е заповядал, и веднага получава гневните укори на учениците, които Спасителя е принуден да успокои. 

    Има логика в това Мария да си стои вкъщи, когато Исус идва във Витания. Според еврейските обичаи тя е в "шивех" - траур. Но защо не отива заедно с Марта да посрещне Исус? Съществува едно-единствено обяснение: според тогавашните еврейски закони жена в траур няма право да напуска къщата, освен ако не я накара мъжът ѝ. В тази случка поведението на Исус и Мария от Витания се вмества изцяло в еврейските изисквания към съпруга и съпругата от онова време."" (6, пак там) 

    "...между Петър и Мария-Магдалена е имало дълга ожесточена вражда... Ето как се обръща Петър към Мария-Магдалена в евангелие от Мария: "Знаем, сестро, че Спасителя обичаше теб повече от всички други жени. Кажи ни думите на Спасителя, които помниш - които ти знаеш, а ние - не." По нататък Петър казва възмутен на другите ученици: "Нима наистина е говорил насаме с една жена, а нас е пренебрегнал? Нима от нас се очаква да слушаме нея? Нима я е предпочел пред нас?" А един от учениците му отвръща: "Едно е сигурно, Спасителя я е познавал много добре. Затова я е обичал повече от нас." " (6, гл. "Трудовете на гностиците")

    За Исус Мария-Магдалена е била наричана "негова другарка". Според един учен тук "другарка" трябва да бъде тълкувано като "съпруга". (6, пак там)

    "А другарката на Спасителя е Мария-Магдалена. Но Исус я обичаше повече от всичките си ученици и често я целуваше по устата. Другите ученици се чувстваха засегнати и даваха воля на неодобрението си, като му казваха: "Защо я обичаш повече от всички нас?" Тогава Спасителя каза и им отговори: "Защо не обичам вас като нея?" (6, пак там) 

    Като последно доказателство за брачния съюз между Магдалена и Исус, напомням на четящия популярното твърдение, че според еврейските обичаи, по времето когато е живял Исус, почтеният мъж задължително е трябвало да бъде женен. По онова време, ако юдейски мъж остане незадомен, се е считал за неморален.

   И накрая искам да изтъкна, че интимността на Христос с Дева Мария е най-голямото доказателство за хармоничен съюз и пълноценни отношения между мъжкия принцип на Рода и женския принцип на Премъдростта. Двата принципа, обединени във вечно балансирано единство и взаимодействие съхраняват плодородието, поддържат живота и спасяват човечеството като реализират висшата разумност на Вселената. 

   Естествено като се има предвид, че Исус и Магдалена са имали брак, възниква въпросът, те като съпрузи дали са били в сексуални отношения. По принцип, след като са оставили потомство (сродено с френската династия Меровинги) е допустимо да са водили полов живот двамата заедно. Но ако се съобразим с факта, че те са възвишени човеци, висши аристократи, достигнали обожественост на своята духовна същност, можем да предположим, че не са имали полови отношения, а са практикували непорочно зачатие. 

    Въпросът за непорочното зачеване и днес е спорен в езотеричните доктрини, или поне тези от тях, на които съм попадала. В църковния канон непорочното зачатие е утвърдено като непоклатима догма. А някои окултисти казват, че щом Исус е имал братя, значи Света Богородица не е заченала непорочно. Те се придържат и към мнението, че Магдалена също не е заченала непорочно. 

   Но има окултисти, които приемат непорочното зачатие за факт. Като цяло истината по този въпрос знаят малцина дълбоко посветени. Останалите можем само да гадаем. На обикновените хора тази информация все още не се разкрива, явно те още не са готови да чуят истината по въпроса. А медиите създават научно-популярни филми за сексуалните отношения между Исус и Магдалена. 

    Аз лично, съм търсила информация по темата. И единствено в езотеричната книга "Анна, бабата на Исус", успях да намеря само едно изречение. В него се казва, че непорочното зачатие се извършва чрез размяна на флуиди. Разбира се, цитирам по памет и не мога да посоча страница, на която се намира този цитат, защото съм чела книгата много отдавна. 

    Обаче има факти, които подсказват, че непорочното зачатие е приложимо и все още се практикува. И днес във висшата аристокрация браковете се сключват между строго определени от древността родове. Промяната е невъзможна, защото висшите аристократи са пазители на чистата ДНК на своя народ. Също при брачните партньори висши аристократи е задължителна непорочност преди брака и от двете страни - мъжка и женска. А непорочно зачатие може да се осъществи, само ако и двамата партньори са девствени. Освен това съвременният метод за изкуствено осеменяване, наречен "ин витро" е открит сравнително наскоро от учените. Не е ли той начин за непорочно зачатие, създаден по научен път? А щом науката е открила как да се зачене без полов акт, не е ли възможно непорочното зачатие да съществува по естествен начин и в природата? Накрая ако Дева Мария не е дева, защо ще я наричат по този начин?

   Но независимо дали са били сексуални партньори, по-важно е, че Исус Христос и Дева Мария-Магдалена са имали здрав брачен съюз и силна духовна връзка, допълнително укрепени от поколението, което са оставили на Земята. Този съюз се крепи изключително много и на факта, че Магдалена е от най-приближените ученици на Христос, знаела е тайни, недостъпни за другите му ученици (което разбрахме от по-горните цитати). Именно чрез нейната роля в живота на Христос, не само като добра и примерна съпруга, а като един от най-надеждните ученици и част от Христовото учение, дълбоко посветена в Божието Слово, Дева Мария се утвърждава като равнопоставена на своя любим. Тя не е само част от семейството му, а го следва навсякъде и във всичко свързано с основната му дейност да проповядва Божието Слово. Можем ли да намерим друг по-добър пример за безупречен баланс между мъжкия и женския принцип и за вечното обединение на мъжката и женската енергия? (сх.1,2) 

    Затова изтъквам, че образът, който съединява мъжкото и женското начало в платното на Да Винчи, е символ както на вечността, така и на безкрайността. А втората като по-широко понятие надраства вечността и продължава да съществува отвъд нея. Възможно е кълбото в лявата ръка на андрогина Мунди да е намек за неограничеността на безкрая, който продължава отвъд битието. Причината е, че в сферата и окръжността като геометрични фигури е заложена идеята за безкрайност. 

   Безупречният баланс между мъжкия и женския принцип, изразен в платното "Салвадор Мунди", пример за който е духовната връзка между Исус и Магдалена, може да се онагледи с още един символ. (сх.7) Това е символът на Шестата раса от Епохата на Водолея, който  някои хора погрешно наричат "Звездата на Давид". 

 

image

схема 3

Символ на Шестата раса

     Факт е, че този символ с два равностранни триъгълника (сх.4) се намира и върху герба на "Рен Льошато" ("Храмът на кралицата"), който е построен в чест на Магдалена. Това е поредното доказателство, че "кралицата" и Дева Мария-Магдалена са едно и също лице.

image

схема 4

Гербът на Рен Льошато

     Според проф. Д. Попхристов, в езотериката този символ бележи "Божествената реалност". Триъгълникът с върха надолу е съчетан със "земната реалност". А триъгълникът с върха нагоре е съчетан с "божествената реалност". Центърът в средата бележи микрокосмоса (човека). (2, 14:20)

    Тълкувам значението на символа като хармонични отношения между мъжкия и женския принцип, когато в интимността между мъж и жена, те двамата следват Волята Божия, живеят според Божествения план и непрекъснато пребибават в Божествената реалност. 

      Затова според мен всички особености, свързани с хармонията между мъжкия и женския принцип във връзката на Исус и Магдалена, са универсални и общовалидни за обикновените човешки същности, въплътени като мъже и жени на Земята, когато те са способни да изграждат помежду си интимност с духовни измерения. Само чрез безупречен баланс в отношенията между партньори е възможно те дотолкова да се извисят по отношение на духовността, че да се завърнат в своята божественост, да се превърнат от човешки в обожествени същности и да съществуват единствено чрез реалността на Бога. Няма друг начин за спасение на собствената душа, душата на партньора и дори масово за душите в света. Всякакви други варианти на взаимоотношения между мъжкото и женското начало в конкретни мъж и жена, биха ги отдалечили, разединили, вместо да ги съединят в пълнота и цялост, каквито са завършените човеци - образци на микрокосмоса. А идеалният микрокосмос перфектно се вписва в модела на Макрокосмоса - цялото мироздание, защото трепти с неговата честота. В резултат на съвършения баланс и вечното обединение между мъжката и женската енергия, се постига свят, в който всичко в природата и цялото Битие се слива, обединява, вибрира и взаимодейства. Затова всяка от най-миниатюрните частици не само е градивна част на микрокосмоса, а отразява целия макрокосмос в себе си.

    Вероятно някои читатели се питат как е възможно един толкова древен символ (сх.3) и една толкова стара картина от 16 век (сн.1) да имат отношение към далечното бъдеще от Епохата на Водолея и нейната раса, започнала да се появява чак през XXI век? Отговорът се корени в Божествения план, който е абсолютно точен и непроменлив във вечността. Посветените хора от древността и миналото са били информирани за тази предопределеност на света от тайните кръгове или окултните школи, в които са членували. Днешните времена не са изключение от общовалидната закономерност, че човечеството винаги намира начин да се спаси, като обедини усилията си чрез хармонизиране на мъжкия и женския принцип. Всеки път, когато приключва дадена епоха и започва нова, човечеството има нужда от спасяване, понеже изпада в криза на духа. Като последица се случват пертурбации от рода на катаклизми в природата, дефицит и конфликти в отношенията между хората, упадък на обществото и нравствеността. Днес човечеството отново трябва да бъде спасено, защото с приключването на старата Епоха на Риби, приключва раждането на поколения от старата раса, носещи остарели представи за времето, в което живеем. Започването на новата Епоха на Водолея се бележи от раждаемост на нова Шеста раса, чиито представители мислят креативно и милосърдно и носят призванието да осъществят план за планетарна промяна към по-добро. Поради сблъсъци между мненията на двете раси, се появяват неуредици в световен мащаб - икономическа нестабилност, военни конфликти и т. н.  Заради това природата също ни наказва с бедствия и аномалии в климата.

    Ето защо Леонардо да Винчи, като висш посветен, още през 16 век, е предвидил какво ще се случва в наши дни и е изобразил спасението на бъдещото човечество в портрет на "Салвадор Мунди" като "Спасителя на Света". Салвадор Мунди не е конкретна личност. Той е андрогинен образ, въплъщаващ пълноценното взаимодействие на двете основни начала в света - мъжкото и женското. Да задаваме въпроса "Кой е Салвадор Мунди?" е все едно да питаме "Коя е Мона Лиза?" Конкретен отговор няма, а липсата му поражда множество предположения и варианти. В шедьовъра "Спасителя на света", геният на Леонардо е успял с едно изображение да "разкаже" какви обстоятелства по принцип биха могли да спасят света, както и какво конкретно ще спаси човечеството на XXI век. Днес старата цивилизация залязва и се срива до основи, заради пълната духовна деградация, обзела масите; още заради потъването в материята и стремежа за непрекъснати плътски и материални удоволствия. Ала от руините на старото, се заражда нова раса, която ще съгражда следващата цивилизация на духовен възход и разцвет. 

    Редно е да разясня откъде идват наименованията "Епоха на Риби" и "Епоха на Водолея". 

    Всички сме чували за "цветето на живота". В кадър 44:12 от своята лекция, Дамян Попхристов показва едно древно изображение. В основата му се намира Граалът - "изворът на живота". От него никне "Дървото на живота", което се помещава в райската градина. Това символно изображение показва в какво са вярвали ранните християни. (2, 45:05-45:24)

Изображението съдържа фрагменти от две епохи. Епоха на Граала като извор на живота, свързан с Водолея и проявата на женската енергия (Дева Мария-Магдалена) и епоха на Дървото на живота, обвързана с Риби (Исус Христос). В короната на това дърво виждаме поникнала пъпка с небезизвестна за нас форма. (сх.5)

image

схема5

Най-малкият възможен фрагмент

от Цветето на живота

 

    Нека да потърсим произхода на това семпло изображение. Всички сме виждали Цветето на живота (сх.6), в което се вписва Дървото на живота. (сх.7) Възможният най-малък фрагмент от Цветето на живота (сх.5) е този, който е представен и в изображението на пъпка в кадъра от лекцията. (2, 44:12) А начинът по който се получава най-малкият възможен фрагмент от цветето на живота е изобразен от по-големия фрагмент на схема 8.

 

image

схема 6

Цветето на живота

 

image

схема 7

Дървото на живота, вписано в Цветето на живота

 

image

схема 8

Фрагмент от Цветето на живота

     Ако свържем опростеният фрагмент на Цветето на живота от сх. 8, с фрагмента от сх. 9, ще постигнем асоциация за две риби противоположно отстоящи и наложени една върху друга. 

 

image

схема 9

Фрагмент от Цветето на живота

 

image

схема 10

Символ на Епоха на Риби

 

     Също така изображението на този фрагмент изцяло е подчинен на Златното сечение, което се вижда от геометричното оразмеряване на сх. 9. Двете риби, които забелязваме във формата на фрагмента дават името на епохата. 

     А откъде идва името "Епоха на Водолея"?

     Вече видяхме, че на изображението в лекцията на проф. Попхристов (2, 44:12) е показано Дървото на живота, което е поникнало и расте в Граала. Самият Граал е "извор на живота", от който порасва Дървото на живота. 

     Всички духовни Учители на човечеството, включително Учителя Петър Дънов, твърдят, че в новата епоха, ще се проявява женският принцип на Божията премъдрост. А това, което представлява Христос днес за Петата раса, Мария-Магдалена тогава ще представлява за Шестата раса. Дори според традиционните философи, женското начало е променливо, изменчиво, непостоянно, текущо, затова водата е негова стихия. Можем да си представим женския принцип като един водолей, от който непрекъснато се лее и протича живота, за да пребъдва във вечността. 

    Обобщавам, че изображението от лекцията, в което са вярвали първите християни, показва двете епохи - на Риби и на Водолея в съчетание и взаимодействие, като Граал (женски принцип), от който никне и расне Дърво на живота (мъжки принцип). По-горе в цитат отбелязахме, че Граалът е Мария-Магдалена. 

   Много е популярна библейската притча за Христос, който нахранил множество хора с 2 риби и 5 хляба. Според мен в тази притча двете риби са символ на епохата, в която се е проявил Христос, а петте хляба са символ на Словото, което той е дал на Петата раса. За младите хора в момента представлява интерес, как ще се прояви Магдалена в новата Епоха на Водолея и как ще действа тя - дали чрез слово или чрез някакъв друг метод. 

    Стигаме до извод, че в изображението на древните християни, (2, 44:12) Граалът и Дървото на Живота са съчетание на мъжкия принцип, активно проявен в Пета раса с женския принцип, активно проявяващ се в Шеста раса. Но понеже дървото е посадено и расне върху Граала, който е съществувал преди самото дърво, оставам с впечатление, че Петата раса е само подготовка за нещо съществено, което ще се случва като постижение на следващата Шеста раса. Разбира се, това е само предположение. 

    Константа е, че светът ще съществува правилно и целесъобразно, ако хармонично се съчетават познанията на разумната мъжка природа с интуицията на сърдечната женска природа, тоест мъжът да се проявява чрез разсъдъка си, а жената - чрез нейната доброта. Когато всеки изпълнява своята роля, в която е най-силен и ползотворен, конфликтите и споровете са ненужни. Това е съвсем простичък пример, който намира приложение и в нашето обикновено ежедневие. Но ако той се спазва стриктно, може да доведе до големи последици, като спасяване на човечеството например. 

    Затова не възниква ли у вас усещането, че горните разсъждения относно изображението на ранните християни, са валидни и за картината "Салвадор Мунди"? На мнение съм, че и платното на Леонардо, и ранното християнско изображение показват една и съща реалност, представена чрез различни похвати за всяка творба. Защото в изображението на Леонардо са съчетани асоциация за Исус - като мъжки принцип в Патриархата с асоциация за Магдалена - като женски принцип в Матриархата. С риск да се изразя абстрактно, ще отбележа, че в течната среда на "водолея" пребивават "рибите". Тази особеност за обвързаност между двете епохи показва, че светът няма изведнъж да загърби старата епоха и "на чисто" веднага да влезе в новата. По-скоро обогатени с познанието, натрупано в Епохата на Риби, хората ще прекрачват плавно в Епохата на Водолея. Там на практика те ще реализират усвоеното знание чрез силата на своите интуиция и любов. Тези качества са водещи за женствеността, съответно са такива и за матриархалните общества.

     В синхрон с казаното по-горе, можем да отбележим мнението на окултистите, че по време на Петата раса, докато се е развивала мъжката енергия на разума, а като последица са се натрупали много знания и те, заради големия обем не можели да се запомнят, се явила потребност от записване. А писмеността е форма на външна памет. (2, 14:53)

     В Шестата раса обаче, с възраждането на Матриархата, много повече ще се реализира и ще се усеща женската енергия. Тя ще твори чрез силата на Любовта. Но основна цел на матриархата няма да бъде надмощие на жената над мъжа. Чрез активно проявяване на мъжкия и женския принцип в обич и синхрон, ще се появи стремеж към балансирано общество от равнопоставени мъже и жени. Силата на този социум няма да се създава чрез доминацията на единия пол над другия, а чрез съвместна проява на любовта между двата пола и това ще ги обединява. (сн.5)

 

image

снимка 5

Релеф в Древен Египет от времето на Матриархата (детайл)

 

    Наблюдателният зрител с развито въображение ще забележи, че върху релефа в Древен Египет от времето на Матриархата, изображението с преплетени ръце на влюбена двойка, не изразява единствено Любов. То може да се асоциира още с женски гениталии, в които присъства символа на женското начало. (сх.11) А симетрията, с която са изобразени ръцете показва хармония.

image

схема 11

Символ на женското начало

 

image

схема 12

Символ на обединението между мъжкото и женското начало

 

     От този релеф става ясно, че подобна форма на балансирана функция на обединени мъж и жена, не е мираж или наивна мечта, а реално обществено устройство, което е постигано в една от най-развитите цивилизации - египетската.

     Отново се връщаме към родната наука, в която според проф. Попхристов дори съвременните учени вече са проумели, че цялата Вселена като "система, която е колосална, необятна за нашето земно съзнание, не е случайна". В нея действат "прецизни математически закони". "Всичко е толкова спято и хармонично, защото е създадено с Любов", "създадено с женската енергия на Любовта". Тази енергия има "способността и функцията да хармонизира мъжко-женския принцип в хармонично единство", (сх.12) "което е създадено за добро, като хармонично радва". (2, 28:24-29:13)

    Относно баланса между мъжката и женската природа, както в отделния човек, така и в интимната двойка, ще се позова на мнението на духовния учител и целител Зор Алев. Той казва, че както "жената има мъжка природа", така и "мъжът има женска природа". "Отхвърлянето на природата на противоположния пол е грешка." Природата на противоположния пол трябва да се култивира правилно, но не "равнозначно". "При жената на първо място трябва да е женската природа, но ако женската природа е култивирана в известна степен, докато мъжката е изцяло подтисната, хармония пак няма." (7, 2:56-4:17)

   За да подкрепя думите на Алев, ще илюстрирам с пример от бита, че днес все по-често срещаме майки, които предпочитат сами да отглеждат децата си и дори да останат единствен родител за своето дете, въпреки че биологичният баща е жив и здрав. Като се отказват от мъжкия принцип и влиянието му при възпитанието и отглеждането на детето си, те се страхуват да изградят баланс между мъжкия и женския принцип в непълното си "семейство" от страх и съображения, че отношенията със съпруга може да не се хармонизират и да утежнят семейното положение. Като че ли в тези жени женската природа остава малко на заден план. Вместо нея силно се проявяват мъжки качества като свръхрешителност, самоорганизираност, инициативност, ръководство и управление на житейските ситуации, поемане на рискове.

   Също съвременното общество е свидетел как много жени се отказват от създаването на семейство и деца. Вместо това, те се впускат в доходоносен бизнес или преуспяваща кариера. В този пример женствеността е "смачкана" и лишена от всякаква проява под напора на мъжки качества като силна амбиция, развитие на конкурентноспособност на пазара на труда, комбинативно и логично мислене, стремеж за утвърждаване в кариерата и по високите постове на обществената йерархия. 

    Тези примери доказват как понякога мъжеството изцяло е превзело женствеността в жената. Дори съвсем наскоро в Интернет се появи статия за жена, справящата се с всички трудности, без никаква подкрепа. Тази статия носи заглавието "Жените пичове" и постигна огромен рейтинг от женската аудитория. Това показва, че днешните жени, дори ако не предприемат мъжко поведение в личния си живот, те одобряват подобно държане в живота на други жени. За мен това е появил се дефект в начина на мислене и ценностите на тези съвременнички, които напълно са загърбили усещането какво е да си "дама".

   Според Зор Алев култивирането на мъжкото начало в женския индивид, в рамките на нормалното, трябва да се състои в "решимост" като "способност да отстоява идеалите си", "способност да завършваш започнатото, да отстояваш намеренията си". (7, 2:56) Тоест жената наистина има нужда да култивира като мъжко качество своята "реализационна власт", но когато това качество прекрачи нормите, се стига до примерите, които посочих горе. Към тях ще добавя още един противоположен пример: когато женският принцип в жената домакиня е прекалено подтиснат, но не от вродения у нея мъжки принцип, а от мъжката енергия на партньора, тогава тя не може да излезе от кръга на домашните си и семейни задължения. Тя остава без възможност за евентуална реализация и проява на своите дарби и таланти. Не ѝ остава време да им се посвещава, защото властното "чудовищно" мъжко начало на нейния съпруг я ограничава. 

   Аналогичен е примерът с мъж, който няма право на мнение не заради подтиснат мъжки принцип в самия него, а от властната мъжка природа у неговата жена. Такъв мъж не може да изказва мнения, нито да взема решения. Мисли и решава задължително партньорката, която има афинитет да командва като подтиска мъжеството на своя партньор. А ако той не се подчинява безропотно на всичките ѝ желания и капризи, бива заплашван и тормозен от нея. 

    Защо обръщам толкова голямо внимание на взаимоотношенията в интимността между мъжа и жената, съответно в съчетанието между мъжкия и женския принцип? Защото всички примери, които посочих като отклонения от нормата, освен че подкрепят изказването на Зор Алев, реално са породени от недостатъците в доскорошното силно патриархално общество. В него мъжкото и женското начало не могат да взаимодействат в симбиоза и разбирателство, а се извращават във война между половете. В тази война, мъжът се държи "като на война" - стреми се да доминира, подтиска, да се разпорежда с личността на жената до него. В същото време подтиснатата жена се усеща непълноценна, затова тя непрекъснато се амбицира да доказва пред партньора, че не е с по-низша същност от него. Освен това в дадените от мен примери се долавя особен дефицит по отношение на проявяваната женственост, защото жените като че ли се опитват да доказват, че са повече "мъже" от мъжете, само и само да почувстват и получат някакво признание и зачитане. Причината не е само в подтискането на женския принцип, дял има също променящата се енергия и новите условия, породени от навлизането в новата епоха. В създаващите се в момента житейски ситуации на възраждащо се матриархално общество, съвременните жени изпитват силна потребност да "наваксат" всичко загубено и пропуснато през времето, когато само мъжете са били зачитани от патриархалните условия на живот. Ето защо днес всички жени са по-активни, образовани, начетени, по-преуспяващи от обичайното. 

    В същото време мъжката аудитория, е прекомерно изтощена от дългия период на патриархално "владичество", често увенчавано от кръвопроливни войни и тестостеронни битки. Затова на нас жените ни се струва, че днешните мъже са лениви, непредприемчиви, дори апатични по отношение на случващото се, както в обществото, така и в личния им живот. Някои съвременни мъже съвсем открито показват, че обичта към любима жена не ги вълнува и за тях от значение са само половите отношения.

    Мъжкият принцип днес се нуждае от етап на отмора. Затова е налице привидният ефект, че повечето съвременни мъже са мързеливи, нерешителни, неамбициозни, уморени от живота, незаинтересувани по отношение на жените. Когато обаче мъжкият принцип си почине и презареди, а през това време женският навакса "липсите" и прояви красотата на женствеността си, тогава енергиите на двата принципа ще се балансират, мъжът и жената ще заживеят в хармония. Всеки пол ще бъде равнопоставен на другия. Когато той изпълнява функциите си, същевременно ще се обогатява от функционалността на партньора и ще го култивира чрез собствените функции. 

    Следователно става въпрос за един непреривен, непрекъснат обмен на енергия между мъжкия и женския принцип. Те, обединени в своята равнопоставеност, но разграничени в своето различие, ще спрат да търсят равноправие, защото ще осъзнаят, че са твърде различни, за да бъдат равни. Тогава всеки от тях ще се устреми към самоутвърждаване единствено чрез функциите на собствената природа, защото ще осъзнае, че функциите на другия пол са изпълними само за неговата природа и неизпълними за всеки от противоположния пол. Когато хората започнат да правят това, за което природата ги е предопределила, а не това, което обществото им налага, тогава отново ще настъпи Ренесанс за изкуството, науката, духовността, и след 1 000 години (както твърди Учителя П. Дънов) матриархалното общество ще осъществи своя пълен разцвет. За пореден път ще се поднови вечната връзка на единение и цялост между мъжкото и женското начало, слети в едно. Благодарение на силата на тяхната споделена Любов, те заедно ще пребъдват във вечността.

КРАЙ НА ЧАСТ 2
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.






Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 238062
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031