Ако иконите и разпятията са идоли, тогава защо с времето някои от тях стават ЧУДОТВОРНИ като добиват лечебна сила или плачат с кървави сълзи? 

      Историческа статия по канона на Православното Богословие - ЧАСТ 2

   Честта, въздавана на иконата се предава на първообраза и покланящият се на иконата се покланя на ипостастта на изобразения на нея. 

   Чрез благодатна връзка иконите стават посредници между изобразените на тях лица и вярващите, които се молят. Причина за това е, че благодатта, придобита от светеца приживе, пребъдва в неговите икони. В църквите по време на богослужение вярващите влизат в общение с Небесната Църква, като се съединяват в едно цяло посредством иконите и молитвите. В богослужението Църквата е единна. Тя включва в своето единство ангели и хора; живи и мъртви - цялото творение. Когато свещеникът прекадява храма, той обгръща с движенията си както светиите, изобразени върху иконите, така и събралите се вярващи. По този начин се изразява единството на земната и небесната Църква. 

   Църковното изкуство е литургично по същност: то обрамчва, допълва богослужението и му съответства напълно. 

   Иконата е съставна част от Християнството. Тя е средство за познаване на Бога и път за общение с Него. Иконата е изповядване на истината, тя е вероизповедание.

   Последиците от иконоборството са тежки: през този период всичко, което може да се унищожи се унищожава. Затова до днес са запазени много малко икони от ранните векове. 

"Където имаше образи, те бяха унищожавани чрез огън, или захвърляни по земята, или замазвани. Тези, направени от мозайка бяха изкъртени, нарисуваните с цветен восък пък изстъргани. От църквите изчезна всяка красота."

   Преди иконоборството православните често нямат ясно съзнание за значението на църковното изкуство. Силата на гоненията и твърдостта на иконопочитателите завинаги подчертават значението на това изкуство. Със своите възгледи и практика иконоборството подкопава спасителната мисия на Църквата в нейната основа. Чрез отричане на човешкия Божи образ, то отрича светостта на материята, развенчава човешката святост, отрича възможността за освещение на видимия материален свят. 

   Иконоборците подкопават домостроителството на човешкото спасение. 

   С отричането на изображението, християнството се превръща в абстрактна теория на безплътна призрачна ерес. Вътрешната църковна структура се разрушава от нахлулата светска власт. Храмовете се наводняват от светски изображения, богослужението се опорочава от светска музика и поезия. 

   Затова, като закриля иконата, Църквата защитава основата на християнската вяра, Боговъплъщението и  смисъла на своето битие. По този начин Църквата се бори срещу разтварянето си в светската стихия и съхранява Православието. 

   Иконоборската катастрофа изисква върховни усилия: напрежение на всички сили на Църквата, кръвта на нейните изповедници и мъченици, духовния опит и мъдростта на отците, твърдостта и мъжеството на верните на Православието епископи. Борбата срещу иконоборството е колективен подвиг на Църквата, защото в реална опасност не са изкуството, иконата и обреда, а истинното изповядване на Боговъплъщението, чийто догмат има 2 съществени страни и те са:

"БОГ СТАНА ЧОВЕК, ЗА ДА МОЖЕ ЧОВЕК ДА СТАНЕ БОГ."

Господ Иисус Христос

зограф  Деjан Манделц

 

   Иконоборството е "един специфично догматичен спор, чрез който са разкрити богословски дълбини". 

Теза:

   Основата на иконоборското отношение към иконата и всичко свързано с него не е забраната в Стария Завет. Самата иконоборска ерес има по-дълбоки корени. Основният патос на иконоборското мислене е елинистичен. Преди всичко тази ерес е връщане към предхристиянския елинизъм. В конфликта през VIII - IX век иконоборците представляват нереформирана и безкомпромисна позиция на оригентското и платоническото направление. 

   Оригенизмът е богословско течение, чийто символично-алегоричен метод клони към иконоборско богословстване. 

IX. Първите икони на Иисус Христос и Света Богородица.

   Понеже иконата сама по себе си е тайнственост, то и нейната направа - иконографията е свещенодействие. Преди да започне да твори, истинският иконограф се подготвя чрез пост, молитва и вътрешно вглъбяване. Липсата на този религиозен елемент превръща иконографията в профанация. 

   Църковното предание утвърждава, че първата икона на Христос е от времето на Неговия живот на земята. Това е образът, който на Запад се нарича Светото Лице, а Православната църква го именува Неръкотворния образ, Убрус. За пръв път той се споменава през V век в книжовния паметник "Учението на Аддаи". Оригиналната кърпа (убрус), върху която е отпечатано лицето на Христос е пазена дълго в Едеса като най-ценно съкровище на града. Тя е позната и тачена от целия Изток. Днес във Франция съществува чудотворна икона на Неръкотворния образ. Тя се пази в ризница в Лионската катедрала. Вероятно тази икона е от сръбски произход и датира от XII век. Според евангелието на Марк, значението на израза "неръкотворен образ" е Сам Христос - "въплътеното Слово Божие, станало видимо в храма на тялото си". Ето защо Моисеевият закон, който забранява изображението, губи смисъл. Убръсът е доказателство за Христовото въплъщение. Според църковното предание този образ идва от прякото съприкосновение с Христовото живо Лице. Затова ИКОНАТА НА ИИСУС ХРИСТОС Е ОСНОВА НА ХРИСТИЯНСКАТА ИКОНОГРАФИЯ. 

Свети Неръкотворен Убрус, стенопис

зограф Тереза Илкова

Реалният облик на Иисус Христос, установен от науката: 

http://www.youtube.com/watch?v=YOMiHw7NQvw

   Иконата на Божията майка изобразява първото човешко същество, което осъществява целта на въплъщението. Това е обожението на човека. Света Богородица е кръвно свързана с падналото човечество, което носи последствията на първородния грях. Църквата не отделя Богородица от потеклото Адамово. Също така достойнството на Божията майка, нейното лично съвършенство и висшата степен на достигната святост от нея обясняват изключителното й почитане: Света Богородица първа от човечеството е придобила онова, към което сме призвани всички; тя единствена превъзмогва границата между време и вечност. 

   Първата икона на Света Богородица е от Свети Лука. След Петдесетница той рисува 3 икони. 

Св. Лука рисува икона на Св. Богородица с Младенеца,

стенопис от 1799 г. в църквата "Св. Лука" в Рилски манастир

 

 

   Първата икона е от тип Умиление. Тя изобразява взаимната нежност между Майката и Младенеца като подчертава естествено човешко чувство - нежността на майчината любов. 

Св. Богородица Умиление

зограф Тереза Илкова

 

   Втората икона е от тип Одигитрия (Пътеводителка). На нея Божията майка и Младенецът са обърнати към зрителя. Техният строг внушителен образ подчертава Божеството на Отрока Христос. 

Св. Богородица Пътеводителка

зограф Любомир Канелов

Света Богородица с Младенеца и Светия Дух

зограф Тереза Илкова

 

   Навярно третата икона изобразява Божията майка без Младенеца. Най-вероятно на нея Богородица е обърната в молитва към Христос. Икона от този тип не е достигнала до наши дни. 

 

Света Богородица Страдална

Край