(окултно есе)

 

      

1. Какво ни завеща Епоха Риби? 
      "Всеки път, когато на небосклона се появят искри, носени от вятъра на събитията, на човек не може да не му мине през ума за предградието Сент Антоан, за този барутен погреб на мисли и неволи пред вратите на самия Париж.     През 1973г. от предградието Сент Антоан тръгнали диви орди.     
Диви. Да си поизясним тази дума. Какво искаха тези настръхнали, одърпани мъже, страшни, с боздуган в ръка и дигнато копие, които се стичаха с вой в стария разбунтуван Париж? Край на потисничеството, на тиранията, край на войната, работа за мъжа, просвета за детето, права за жената, свобода, братство и равенство, хляб за всички, напредък. Изгубили търпение, стигнали до крайност, страшни, полуголи, те искаха тая светиня, напредъка, с вдигнат боздуган и с рев на уста. Диваци, да: но диваци на цивилизацията.     
Те прогласяваха с бяс правата си. Искаха с ужас и трепет да превърнат земята в рай. Изглеждаха варвари, а бяха спасители.       
Редом с тия хора, диви, съгласни сме, и страшни, но диви и страшни за добро, има и други, усмихнати, облечени в злато и коприна, с копринени чорапи и бели пера, с жълти ръкавици и лачени обувки, облегнати на кадифена масичка край мраморна камина. Те настояват кротко да се запази миналото, средновековието, божественото право, фанатизмът, невежеството, робството, смъртното наказание, войната и величаят полугласно и вежливо меча, кладата и ешафода. Ако бъдем принудени да избираме между варварите и цивилизованите, ще предпочетем варварите." (1,с.39,40)
Из "Клетниците", В. Юго

     Започвам настоящото есе с този дълъг цитат, защото той е не само уникален, той е актуален векове след като е написан. Думите на Виктор Юго - този титан на художествената проза, масон с най-висша степен на посветеност, са създадени както за да ни осведомяват за миналото, така и за да пророкуват нашето бъдеще.       Явно тези думи на писателя са специални и за самия него, защото ги е употребил и в началото, и към края на своя шедьовър. Цитатът е толкова правдив, че векове след като е формулиран, описва реалистично една постоянна житейска величина непреривно характерна за цялото общество. Това общество не може да избяга от нея векове наред, защото тази величина вече се е превърнала в закономерност.       
Векове наред на фона на "настръхнали" одърпани мъже, "с боздугани в ръка и вдигнато копие," виждаме хора на комфорта, които "усмихнати", "облечени в злато и коприна", искат живота да протича както до моменра - по старому, с фалшив морал.       Силно е акцентиран девизът "Свобода, Равенство, Братство", но в ампутирано състояние - по начина, по който го е ползвала Френската революция. Пълният девиз гласи: "Свобода, равенство, братство чрез Любовта." Той е формулиран от българските богомили и френските катари. Впоследствие идеята за Любовта в него се премахва от френските революционери и някак си през вековете Любовта и обичта стават все по-дефицитни. Ето защо винаги е било нужно да воюваме и водим войни, чрез които да разрешаваме проблемите, да добиваме свобода и колкото и парадоксално да звучи - чрез войни и битки да постигаме мира. Ето колко много може да бъде "сбъркан" света.        Цитираният от мен по-горе текст, е изключително актуален с начина, по който описва социума: той е разделен на два лагера - едните, които са революционери на новото и другите, които са комформисти в защита на старото: лагер на идеалисти, които бързат устремно  "по ръба на живота" и лагер на непукисти, мързеливо пъплещи "по течението на живота".Тези първите воюват с жертвоготовност, а вторите даже в условията на война не свалят "копринените чорапи" и "жълтите ръкавици".       
Тази остаряла ситуация за разединено общество, е съпътствала човечеството от времето на Буда. Тя е кармична ситуация и се нарича "счупване на Колелото на Самсара". (2, 11: 51) (С 11: 51 отбелязваме времевия отрязък, в който прозвучава цитирания текст от видеоклипа.)      
"Самсара" е понятие от някои източни религии. Буквално на санскрит означава "кръговрат". Това е веригата на ражданията и на смъртта, под формата на колело, което винаги е в движение. Когато тази верига бъде прекъсната, съществото получава освобождение ("мокша") и встъпва в Нирвана.       
В цялостта на обществото като единение на човешкия капацитет и като потенциал на семейството като основна и значима обществена клетка, се усеща тенденция по-старото поколение да настоява всичко в живота да се случва по остарелия закостенял начин, неоткликващ на реалните потребности на младежта. Но новото поколение формира нови идеали, нови начала и има стремаж да ги отстоява. Ако новите хора успеят да извоюват промяна към по-добро, то те успяват да "разчупят" Колелото на Самсара в личния и в обществения живот. Ако не успеят да постигнат тази кауза, те се превръщат в онеправдано поколение, което страда и се мъчи под "ярема" на своите предци; тогава следва закон на кармата, който се задвижва от родовата съдба.      Фрапантен пример за преодоляване Колелото на Самсара е животът на Буда. В началото Буда е бил затворен в едно царство. Баща му е бил изключително богат. Един пророк муе казал, че синът му ще стане или най-известният владетел на света, или най-известният мъдрец. И за да не стане мъдрец, защото мъдреците не са материално богати, баща му го затваря в имението и му дава абсолютно всички материални блага. Когато Буда станал пълнолетен, излязъл отвън и видял, че светът не е точно такъв, за какъвто го мислел, докато бил затворен. Буда започнал да изследва света и се отказал от богатствата на баща си. По този начин Буда счупил Колелото на Самсара и станал мъдрец. Самата дума "буда" означава "просветлен". (2, 12:31-12:50)    
С живота на Буда, дадохме още един пример, в който най-близките роднини, се опитват да изградят от своето поколение това, което е угодно за тях в живота. Обаче е правилно, човек сам да следва и планира съдбата си, защото всеки сам за себе си може интуитивно да предусети какъв житейски път е способен да измине успешно и какви цели може да постигне, докато върви по този път. Разбира се, не трябва да забравяме, че Бог "има пръст" в отреждането на нашата съдба, затова не бива да роптаем срещу съдбата си. Така роптаем срещу Бог. Достатъчно е да постигнем Колелото на Самсара и да тушираме това, което ни е отредено. В последствие ще получим разбирателство с Божия разум и ще ни бъдат отредени по благоприятни условия, за да постигнем мечтите си. По този начин искам да обясня на моя читател, че съдбата не е константна величина. Тя може да подлежи на направление и изменения, когато с поведението си покажем на Бог, че заслужаваме по-добри условия. Тогава Божествения план се включва и ни отрежда възможности за така желаните от нас житейски промени.       
И днес съществуват "буди", които успяват да счупят Колелото на Самсара. Такива са "индиговите" хора и в частност "кристалните" и "диамантените" хора.       
В историята на човечеството, индигови хора винаги са се раждали, но малко и самостоятелно. А днес индиговите деца прииждат по много, на плеяди. Те успяват да живеят много интензивен духовен живот в социума и по този начин, малко по малко, помагат духовната еволюция на цялата планета да върви напред. Индиговите хора са борбени и буйни. Те спомагат най-вече да проправят път за реализация на алтруистичните и миролюбиви ценности, които носят у себе си диамантените и кристалните деца. Голяма част от тези нови деца, живее в света, но не води светски живот. Това са съвременните монаси. Те са чисти, невинни по сърце, но не се изолират по манастирите. Предпочитат да живеят в обществото и по този начин, без да се изолират от причинно-следствените връзки, чистят своята карма и помагат на обикновените хора и те да чистят кармичната си обремененост.       
Окултните учители твърдят, че първите деца индиго не са изцяло от новата Шеста раса. Те са хибриди между пета и шеста раса. Създадени са такива, за да могат да се "вмъкват" сред остарелите разбирания и костеливи възгледи, без да проявяват ненужна агресия, за да разпространяват новите ценности, записани в сърцата им. Тъй като са хибриди, те схващат тайното знание на около 50% - 70%. Тоест първата индиго вълна, с начало 1978г. имаха за цел да повлияят, подобрят морала на своите родители. Целта беше предците да се научат да живеят с новите възгледи и по новия начин в Новото време, което вече е започнало, а човечеството малко е закъсняло за него. Затова е трудно, защото всички вече сме закъснели. Въпросът стои в това, да не продължаваме да закъсняваме, защото това ще доведе, за някои хора, до необратима деградация.       
Оказва се, че първата индиго вълна не случи и не сполучи сама със своята мисия. Затова повечето от първите деца индиго "дадоха накъсо" и временно техния живот беше обезсмислен, понеже трябваше да продължи по старому, по старите материалистични и консуматорски "ценности." В резултат еволюцията на нашата планета Земя временно се забави.       
Днес тази еволюция върви успешно, защото учените често установяват завишаване честотата, с която вибрира Земята. Заслугата е на втората вълна индигови деца, които се родиха около и след 1988г. Тези деца са по-динамични, с агресивно и арогантно поведение. Обаче ако не са такива, и те няма да могат да въдворят нужния обществен ред. На по-възрастните хора им изглежда, че тези деца създават хаос, но всъщност те въдворяват нов ред в стария хаос; те разчупват "костеливия орех" на остарялото "статукво." В момента новото поколение прави революция в класните стаи, за да може днешната абсурдна образователна система окончателно да рухне; тя е непотребна, неприложима в реалността на емпирично ниво. Тя наистина трябва да капитулира и днешните ученици усещат нейната ненадеждност. Децата интуитивно долавят, че ги "образоват" с фалшива и безполезна информация, която няма да е нужна за живота напред. Учителите в цял свят са единни относно следния факт: днешната образователна система информира, но не възпитава.       
Като цяло старото поколение е възмутено от агресивността на днешната младеж. Но новите хора няма да могат да реализират промяната към по-добро, ако са възпитани и учтиви, понеже голяма част от възрастните са лицемерни и нравствеността им също е лицемерна: те проповядват морал, който самите те не спазват.       
Вече споменах, че всички сме закъснели в нашия духовен напредък спрямо целия Космос, който ни заобикаля. И за да потушим "извора" на безценнностно поведение в закостенелите съзнания на нашите предци, бързаме да наваксаме пропуснатото. Затова живеем в много динамична среда, в сгъстено астрономическо време. Например един час вече усещаме като 45 минути, вместо като 60 мин., колкото реално той е.       Като последица от динамиката на времето, се появиха много прекомерно динамични деца. Заклеймяват ги като "хиперактивни" и им лепват етикет, че са извън норма. Дори ги принуждават да пият успокоителни лекарства. Истината е, че на тези деца им няма нищо. Просто те съблюдават динамиката на времето, в което живеят. За да бъдат " в такт" с това динамично време, те следват времевия сгъстен ритъм. Ето защо хиперактивните вечно бързат, разсеяни са и ни изглеждат трудно контролируеми. Обаче точно те са в зората на зараждащата се промяна.       
Също така се родиха много деца с аутизъм. Аутистите предпочитат своето самовглъбение в личен свят, защото не могат да издържат на "лудостта" на съвременния социум. Затова тези деца странят от външния свят. Аутистите, както индиговите деца, не признават забрани, авторитети и правила.     
Относно раждащото се в момента поколение, можем да кажем, че то е с призвание да воюва. Борещи са предимно индиговите и хиперактивните деца. С това свое поведение, те убедително проправят път за миролюбивите и одухотворени, светещи кристални и диамантени деца. Те изцяло са Шеста раса, възприемат и овладяват тайното знание на 100%.       
Действително индиго децата често играят помежду си, като се бият - и момчетата, и момичетата. Донякъде тези "боеве" се подхранват от филмчетата по телевизията и от Интернет. Но като цяло децата са с вродени умения за бой, защото се удрят, без да се нараняват физически. Окултните учители са на мнение, че тези деца са такива, защото в момента се прераждат души, живели в Античността и Средновековието, когато народите са водили масови тежки тестостеронни битки и така те са постигали целите си. Но точно такива нови деца са необходими на социума, за да не "прегорят" в липса на достатъчна реализация кристалните и диамантените деца, които все повече  ще се увеличават в бъдеще. Вероятно читателят схваща, че за в бъдеще тенденцията е раждаемостта на индиго децата да намалява, а тази на миролюбивите и кротки светещи кристални и диамантени деца, все повече да нараства. Засега, окончателно, те са децата на новото хилядолетие и новата епоха на Водолея.  Те са космополитни в контактите си с хората, по-даровити са от пета раса и изцяло разбират посланията на Тайните учения; не само имат висок ум, но капацитетът им за трансмутация на самосъзнание в свръхсъзнание е много голям. За тях окултистите твърдят, че новите "кристали" и "диаманти" изцяло ще разбират и ще тълкуват Словото на Учителя Петър Дънов. Те изцяло ще разбират смисъла на упражненията в Паневритмията и ще я играят по-правилно в сравнение със сегашните бели братя.     
Забелязва се особена тенденция при индиговите деца - те се разболяха в мисията си да предотвратят старите тревожни времена. Но наскоро, на тях се дадоха нови благоприятни условия за духовна работа. Масово при тях се отключиха дарби и паранормални способности от всякакъв род. Ето защо мога да потвърдя, че манталитетът на хората от старата епоха Риби е на изчезване. Дори да ни изглежда, че най-напред дошли индиговите деца и проправили "път" за кристалните, истината е, че цялото поколение на шеста раса и хибридно поколение между пета и шеста раса, работят в синхрон, разбирателство, равнопоставеност, защото са "зажаднели" Новото най-после да настъпи, а старото достойно да му отстъпи място.     
Можем да кажем, че епоха Риби е времето на животинския човек. Неговият живот се изпълва със стремеж да порасне и да се изучи, да създаде и отгледа поколение, да работи за да се прехранва, ако може да се издигне в професията си и да има спокойна смърт.     
Днес това статукво започва да се променя: на първо място се забелязва стремеж за преодоляване на животинската същност у човека. Затова при младите хора, въпреки че създават и отглеждат деца, има нова тенденция те да се реализират в план, който ще донесе за тях смисъла на пълнокръвния и пълноценния в духовно отношение живот. Някои млади хора предпочитат да останат несемейни, независимо дали имат или не поколение. Това е така, защото предчувстват, че кармата им е "назряла" и предпочитат да посветят цялата си сегашна инкарнация за изплащане на стари грехове.     
В медийното пространство и в Интернет се заговори за инкубатори за бебета. Това научно откритие носи своите приоритети. Причината е, че износването на бебе в инкубатор е още една форма на непорочно зачатие, също както е процедурата за зачеване "инвитро." Във всеки случай, тези научни открития и тяхната реализация в живота на хората ще спомогнат повече хора да излязат от животинската си същност и да започнат да се проявяват като звездни същности на големия космически човек, в който са обединени.       
Ако децата започнат масово да се създават и раждат с "инвитро" и инкубатори, сексуалните контакти ще останат само за удоволствие. Предвиждам, че в едно по-далечно бъдеще сексуалните контакти ще се практикуват само от животински хора с назадничави схващания; окултната наука нарича тези хора "кама рупа." (Повече за инкубаторите за бебета, може да научите от есето ми "Да заченеш и родиш "непорочно"," в този блог.)       
Напредничавите души обаче ще имат възможност да изключат сексуалното общуване, но въпреки това да имат поколение, създадено и родено по изкуствен научен начин. Това е много голям приоритет за всички млади хора, които искат да водят духовен начин на живот и да се доближат максимално до идеала "съвършени" човеци и да се превърнат в "звездни" същности. По този начин ще се възроди платоничната любов, която е най-съвършеното любовно чувство в духовен план на Земята.       
Дори днес, звездният човек притежава развито свръхсъзнание. Той владее алхимичния процес за собствена трансмутация на самосъзнанието в свръхсъзнание и при него е започнал да се отключва процеса на отваряне на хипофизната жлеза в мозъка, както и дарбата да вижда и работи с третото си око. Затова в началото на новата епоха се очаква голяма раждаемост на свръхинтелигентни и силно даровити деца. Техният приоритет ще бъде да създават семейство и деца по новите "непорочни" методи.        Според мен духовната вълна, която иде, ще залее цял свят. Вибрацията на планетата Земя, която е живо същество, ще продължи да се покачва и това все повече ще повишава нивото на съзнание у звездните хора. Изкуството още повече ще се одухотвори, порнографията в него окончателно ще изчезне. Също ще намалеят животинските хора, а звездните човеци ще се утвърдят като пътеводна величина в новата епоха на Водолея.
  
2. Трансформация на човешкото сърце под знака на Водолея. 
 

"Бог е написал закона Си в сърцето на човека." д-р Светла Балтова, кардиолог

       В предходни мои творби вече съм обяснила, че силата на жената е в нейното сърце. Това не означава, че мъжът е "ампутиран" от емоции и чувства. В други мои творби вече съм писала, че ние се делим на мъже и жени само на физическо триизмерно ниво. Но в астралния свят на четвъртото измерение, където пребивават духовните ни тела, всеки от нас съдържа и двата пола. На физическо ниво, лявата ни същност отговаря на дясното мозъчно полукълбо и е свързана с женския принцип в света; дясната ни същност отговаря на лявото мозъчно полукълбо и е свързана с мъжкия принцип в света. Също така, макар на физическо ниво, нашите тела да носят само единия пол, самите ни физически тела са така устроени, че отляво където е сърцето пребивава женската енергия, а отдясно, където са водещите за тялото дясна ръка и десен крак - пребивава мъжката енергия. Когато се прераждаме, ние слизаме на Земята само с единия си пол, а другият остава да работи Горе. Обаче винаги когато спим или мечтаем, той участва чрез астралния план на мирозданието. Затова, когато спим сънуваме, а когато мечтаем си представяме. (Повече за мъжкия и женския принцип може да прочетете в моето есе "Двуполовия човек или заклеймената бисексуалност", в този блог.)       
В отиващата си епоха Риби, която е епоха на Христос в християнския свят, институцията Църква беше наложила патриархален обществен ред. В патриархата мъжете бяха и се реализираха "с крачка" по-напред от жените. Имам предвид, че те бяха считани за по-силния пол. Затова мисловността и качествата на ума бяха приоритетни пред чувстването и качествата на сърцето. Още, в отиващата си епоха, много се толерираше логическото мислене и умението да се разсъждава рационално. Жената и нейното сърце бяха на заден план и бяха нужни и длъжни само да подкрепят мъжете. Чувствата и емоциите на жената, се възприемаха като женска слабост, а не като душевна сила, каквато са в действителност.       
Всичко това в новата епоха на Водолея, ще подлежи на тотална промяна. В целия свят ще се възроди матриархат. Даже Учителя П. Дънов казва, че "в новата епоха мъжете ще са лукови глави." Това вероятно ще се случи, когато окончателно се обединят основните световни религии. Засега те са само толерантни и търпящи се една-друга.      От написаното до тук, става ясно, че новото време ще доведе до баланс между ум и сърце, между дух и душа, между мисъл и чувства. Причината е, че матриархалното общество не се бележи от надмощие на женствеността, а мъжкият пол остава доминантен; обаче двата пола хармонират в равнопоставеност, а не в равенство. В матриархата жените са женствени, а мъжете мъжествени, като всеки е наясно с функциите на своя пол и уважава функциите на противоположния пол. Пример: функция на жената е да зачева и ражда и тази функция не може да се замести от мъжа; функция на мъжа е да бъде физически много силен и издръжлив и тази му функция не може да се замести от жената. Като цяло мъжът и жената не могат да бъдат равни. Те могат да бъдат само равнопоставени, защото фукциите им са различни.       
Въпреки това, днес се забелязва тенденция жената да доминира в професионално отношение спрямо мъжа. Но тази тенденция е само временна, за да може женското начало да "навакса" пропуснатото за векове наред. Всъщност тази временна доминация е нужна, за да се реализира баланса между половете, докато Новото плавно настъпва и се утвърждава.       
А сега ще разгледаме сърцето не само като най-силен символ на женското начало, а като най-важен орган на звездния човек, още, като частица от сърцето на големия космически човек.      
Според кардиолога д-р Светла Балтова "сърцето е по-мощно от ума." (3, 2:59) "Сърцето влияе на ума. Сърцето влияе на начина, по който вземаме решения, тоест емоциите обуславят начина на нашето мислене." (4:45-4:57) Този цитат е показателен, че мъжът и жената трябва да съществуват в синхрон. Макар сърцето да влияе на ума, което е женска характерна черта, вземането на решения е активност, проявяваща се от мъжкото начало. Затова, може на читателя да му прозвучи парадоксално, но хората трябва да се научат да мислят и със сърцата си.       
А сега да се позовем на окултната представа за макро- и микрокосмоса. Ако микрокосмосът е умален образ на макрокосмоса, то както Слънцето е център на нашата вселена и не спира да свети, то така човешкото сърце е слънцето на нашия организъм и не спира да тупти. Следователно всички сърца на всички хора са център на големия космичен човек.     
Още, звездният човек на новата епоха, макар да е стъпил здраво на земята и да се усеща само като неин жител, той пребивава и в Космоса, като негова прашинка и вдишва и издишва въздуха като субстанция на Космоса. Всяка човешка "прашинка" има своето отредено от Бог място и в микро- и в макрокосмоса.     
Тази е причината д-р Балтова да твърди, че "сърцето знае всичко, каквото настъпва в голямата картина на реалността и в микроскопично ниво, на атомно ниво. Това е доказано експериментално." (7:49-8:06)       
Обикновено човек в себе си има усещане за два свята - единият е вътре в човешката душа, а другия - извън нея. В първия вътрешен свят, човек може да постига синхрон между лявата и дясната част на целия си организъм, тоест с всичките си духовни тела. Така се осъществява приемственост между мъжката и женската същност в собственото тяло.     
Във втория външен свят, човек трябва да положи усилия, за да срещне и да разпознае своята половинка от противоположния пол; трябва да се стреми да се хармонизира със своята половинка. Само по този начин звездният човек може да изживее чиста платонична обич, при която собственото сърце и мозък, да са в постоянна връзка, както в собствения организъм, така и спрямо организма на партньора. По този начин се реализира дълбока връзка между сърцата на влюбените, както и разнопосочност между ума и сърцето на двамата, и на всеки сам за себе си.     
Следователно между нашия ум и нашето сърце, също между нашето сърце и сърцето на любимия, текат процеси, които са в синхрон. Тази особеност се нарича "кохерентност" и когато тя е налице, ние сме в силата си. (15:08-16:02)       
Вместо заключение, завършвам тази глава от есето със следния цитат на кардиолога д-р Балтова: "Оказва се, че сърцето може да се нарече жлеза с вътрешна секреция. То генерира субстанции, за които се е смятало, че само мозъка ги генерира. Сърцето секретира окситоцин. Окситоцинът е много интересен хормон. Той се секретира от задния дял на хипофизата. До последните десетилетия смятаха, че е е само от там."       Само ще допълня към думите на д-р Балтова, че според мен, окситоцинът в сърцето е маркер за интуитивност. Когато той се произвежда в сърцето, хората имат "шесто чувство,"" тоест те предчувстват събития, които предстои да се случат. А защо чувството е наречено "шесто"? Вероятно, защото сърцето ни черпи своите предчувствия от шестото измерение.  

3. Възход на женското сърце.   

карта на женското сърце

   

"Любовта е всички учения." Елеазар Хараш,  наместник на Учителя Дънов

            По принцип мъжкият пол е доминантен. Затова той покровителства нежния женски пол. В условията на патриархално общество, мъжкото начало е водещо и жената се задължава да се подчинява на мъжа. А ако мъжът злоупотребява със своята власт над жената, то нейната женска енергия, от която той се зарежда - остава подтисната от неговото его. В резултат - нито той е зареден с енергия, нито жената е спокойна за да произведе организма ѝ съответната енергия. Когато мъжът и жената общуват, независимо под каква форма, жената е тази, която зарежда мъжа, а не обратното. Затова той трябва да я зачита и успокоява с поведението си, в рамките на тяхната комуникация един с друг.       
Когато мъжът подтиска своята партньорка, същевременно той подтиска и женския принцип в себе си. Това води до зацикляне живота на сърцето, подтиснатост на чувстването. Не бива чувствата и емоциите да се схващат от мъжете като "глуповата" женствена проява, слабост - лишена от разум и логика. Не може жената да се принизява умишлено от партньора и да се счита за неразумно същество. Тази особеност при общуване на половете е характерна за края на епоха Риби. Затова жените, подтиснати от мъжката доминанта, започнаха масово да участват в обществения живот и да правят кариера в професионален план. В момента създаването на семейство и отглеждането на деца, не са приоритет за много жени.       "Нежният" пол започна да наваксва изгубеното време, като работи върху развитието на своя ум и като потушава влиянието на своите чувства и сърдечен живот. Жената се приучи да бъде мислеща и логична, без да си дава сметка, че тези качества на мъжкото начало, я правят по-малко женствена.       
Подценяването на женския принцип в абсолютния патриархат, в който до скоро пребивавахме, смути целия социум. Причината е, че за последните дни на епоха Риби, и светските, и окултните учени казват, че няма нито морал, нито цивилизация. Краят на старата епоха се бележи единствено с технокрация, произвеждаща все по-голям обем ненужна информация, която затормозява съзнанието да помни излишни факти, но това не води до душевно обогатяване. Напротив, в края на епохата, хората станаха по-зли, злобни, завистливи. Моралът е фалшив, защото се подтискат женските качества, а нравствеността трябва да е силна и да се поддържа много повече от жената, отколкото от мъжа. Морал липсва, защото надмощието на мъжа над жената в края на старата епоха доведе до опетняване на женското сърце: то е непризнато, незачитано, подценявано; а "женските акъли" били неблагонадеждни.       
По-горе изяснихме, че жената мисли интуитивно с участие на своето сърце. То отделя окситоцин и това е показател, че е жлеза с вътрешна секреция.       
Според кардиолога д-р Румен Стоилов, в тъканите на сърцето се образуват клетки, които се образуват и в тъканите на мозъка. Тази особеност също доказва, че сърцето е мислещо с дарбата си да предчувства и проявява интуитивност. (Повече за мнението на д-р Стоилов относно сърцето, може да прочетете в моето есе "Сърцето - нашето вътрешно слънце," в този блог.)      
Да се върнем на хормона окситоцин. Д-р Балтова описва, че "той се освобождава при всички случаи на екстатични състояния, когато човек също така е в емоционално приповдигнато състояние. Смята се, че влияе върху комуникацията, комуникативната способност на хората. Тоест хормонът на любовта ни съпътства при всички случаи, когато ние сме в любовно отношение - състояние в най-широк смисъл. И се оказва, че той също секретира от сърцето в това количество, в което секретира в мозъка." (15:32-16:05)      
За комуникативността на женското начало говори и родовият терапевт Асен Миланов. Той твърди, че "женската енергия, е енергия, която прави връзки." (2,16:07-17:12) Според Миланов "мъжката енергия е индивидуална, тя винаги решава да се справи сама с дадена задача. Докато женската енергия е колективна... Женската енергия може да си повиши качеството, когато задава въпроси. Ако се намира в стая с много хора, пробва да се свърже с тях, връзки да прави. Тази комуникативност, която е характерна за женската енергия, е за да може да усети от какво има нужда всеки и ако тя след това предприеме действие, да реши проблема на хората - тя влиза в мъжка енергия. Обаче точно тук се получава баланс. Тогава ние ставаме балансирани творци, търсейки, преминавайки към петото измерение. Без да го имаме този баланс между мъжка и женска енергия, ние не можем да минем напред." (2, 16:07-17:12)      За мен е интересна тази съгласуваност в мненията на д-р Балтова и родовия терапевт Миланов. През погледа на своята професия и двамата твърдят едно и също за качествата на женския принцип.       
Според мен съчетаването на информация от традиционната медицина и родовата терапия показва, че комуникативността като женска енергия, е заложена не само в сърцето, а и в гените на човешката природа. Разбира се трябва да поясня, че тук не говорим за мъже и жени само като отделни индивиди. На внимателния читател трябва да му се е изяснило, че тук става въпрос още за мъжкия и женския принцип във физическия, астралния, менталния свят, като начала и енергии в цялостния организъм на завършения звезден човек.  

4. Милосърдие или "мило сърце" - най-ценното човешко качество.
   


"Жената е мистерия."  Елеазар Хараш        


"Жената предпочита, ако е в женска енергия, да се грижи за себе си, да се грижи за останалите. Чистата женска енергия е търпелива, тя е внимателна, приемаща, тя се грижи за всички. (2,15:32-16:05) Отново цитирам Асен Миланов, защото с неговите думи, той е дал еталон за образцова женственост.       
Ако вникнем надълбоко в женското сърце, ще видим, че жената не е някаква повърхностна "пърхаща пеперуда," която само се гизди и гримира, за да се хареса на всички за всичко. Дълбочината в женското сърце, е неговото най-ярко качество, да бъде милосърдно.     
Нравствена ли е една жена, тогава истинноста ѝ я формира в необятно добра душа. Според мен, женската природа е психически издръжлива, защото женското сърце е силно и способно да претърпява мъки, страдания, неволи. В това отношение мъжкият принцип е слаб; силата на мъжа е в устройството на неговата физика, тоест мъжът е силен физически, но сърдечно е крехък и нараним. Мъжът е способен да премине през голяма мъка, ако до него има грижовна партньорка и тя го зарежда с нейната душевна сила и женска енергия. Силен в мъжа е духът, затова мъжете са по мислещи и разсъдливи с мозъка. Силна в жената е душата, затова жените са чувстващи и емоционални със сърцето.       
Ако трябва да дам пример за безупречно, безкористно милосърдие, до ниво на жертвоготовност и саможертва (знам, че за многократен път се повторям!) това е Майка Тереза. За мен тя е еталон за женската образцова душа и неподправена женственост. Не онази женственост на красивото лице и безупречната фигура, на които мъжете обичат да се любуват. Майка Тереза е образец за безпределното богатство на женската душа - самокултивирана, самовъзпитана, самоспособна самоотдаваща се в служба на Бог и на своята женска природа, самосъздадена с нейна лична мисия непрекъснато, ежеминутно да помага, да се грижи за всички в най-голяма нужда. С една дума - да помага на всички в нужда за всичко нужно. Да помага с двете си ръце само от добро сърце. Сърцето ѝ беше изтъкано от Любов към Бога и обич към хората. Това беше душевната издръжливост на една жена да превързва тежки рани, да чисти подлоги, да окуражава и връща към живот умиращи и крайно нуждаещи се. За хора, които животът е погазил до степен да не могат да се самообслужват, тя се е превръщала в техните ръце, за да ги обслужи - ранени войници, инвалиди, бездомници... Една велика с милосърдието си и възвишена в душата си обикновена народна жена. Тя е пример за капацитет на издръжливост на женската душа на огромна болка и безгранично страдание. Неслучайно я наричат "майка", защото тя, с чувство най-близко до майчината обич, е помагала самоотвержено за изцеряване на всяка една душа, изпаднала в нужда или разболяна; докоснала се до милосърдието на тази съвременна светица - Тереза.       
За мен, Майка Тереза  остава еталон за целомъдрена жена на петата раса, която ще се запомни и от настъпващата шеста раса.       
Разбира се, че историята помни още много примери за милосърдна женственост: певицата Есма Реджепова не се е женила, но е създала приют, в който е отглеждала около 100 изоставени деца; друг пример е актрисата Мерил Стрийп, която в най-скъпия си филм "Дяволът носи Прада", е била облечена с бутикови рокли. След заснемането на филма, тя е подарила марковите рокли на крайно бедни абитуриентки.       
Да имаш силно сърце, означава да имаш нож с 2 остриета. Защото ако едно силно женско сърце деградира, то деградира много по-мощно от мъжкото или "падането от високо най боли". Нравственото падение при жената не е свързано само с лично пропадане, както е при мъжа. Греховете на женските сърца се наследяват кармично от потомството на съответните майки. Затова на женското сърце по природа му е отредено да обича и да има само един мъж. Само с един мъж сърцето на жената е способно да прояви своята неизчерпаема дълбочина, да реализира напълно капацитета на своето любовно чувство, да обича безкрайно, безпределно, безрезервно. Ето защо в древността и миналото на човечеството, се е изисквало жената да се обвързва непорочна. (Повече на тази тема може да прочетете в книгата "Дванайсетте тайнства на Христос", от колобъра и писател Спас Мавров.)       
Накрая, но не на последно място искам да дам пример за 2 много силни и непорочни жени - Дева Мария и Мария-Магдалена.  Богородица е пример на човечеството за грижлива и любвеобилна до болка майка. Едно силно сърце - и като психика, и като характер, посрещнало с твърдост и безропотност смъртта на собственото чедо. Това е сърце напълно смирено пред Божията воля.      
Следващият пример за милосърдно и силно женско сърце е твърде противоречив. Става въпрос за една жена "в сянка", жена, която институцията Църква умишлено унижи, потъпка, поруга, с цел да наложи патриархат в християнските общности. Тази жена е Мария-Магдалена, любимата и съпругата на Иисус Христос. Той я е наричал пред всички "любимия ученик". Мария-Магдалена е красиво момиче с благородно сърце. На картината "Тайната вечеря" е изобразена от Леонардо да Винчи, отдясно на Христос. Това показва, че хората на изкуството я зачитат и прикрито я изобразяват в творбите си. Например иконописците я изобразяват с почернено лице. Затова всички икони с почернени лица на майката и младенеца са изображение на Мария-Магдалена и рожбата ѝ от Иисус. Ето едно доказателство, че Христос е оставил поколение - зографите даже са ни го нарисували.     
Мария-Магдалена е пример за сърце, което знае как да обикне, за да бъде обикнато и обичано безкрайно. Силата на нейната сърдечност е в това да може в чувствата си към Иисус, тя да бъде оптимално искрена, истинна, да го обича с чиста, неопетнена душевност; освен това тя успешно съумя да прояви своята душевна сила, за да издържи пред Христовото разпятие и пред своята мъка по любимия мъж.     
В заключение обобщавам, че това, което прави красива една жена не приключва само с нейната външност. Жените трябва да са красиви и умни "от сърце и душа". Женското сърце е бездънна мистерия. Колкото един мъж започне да пада в него, все по-надълбоко лети и това летене няма край. И тъй като мъжете имат по-неиздръжливи сърца от жените, то една обичаща партньора си жена, никога не бива да го ранява в сърцето. Това е най-силната болка, която женското силно сърце може да причини на крехкостта на мъжката сърдечност. Затова жената трябва да е милосърдна и в любовта си към своя избраник. За това тя винаги може да разчита на женската си интуиция, която превъзхожда по разум и мъдрост дори мъжката логика.      
Аз вярвам , че шестата раса ще принадлежи на звездните хора - мъжът и жената, единени в своята обща сила: равнопоставени, всеки от тях успешно реализирал природната си функция, за която е предопределен от Бог. Жената ще се "украсява" с правилното възпитание, което ще дава на нейните деца и ще бъде безупречен пример за тях. Майката на шестата раса ще възпитава в Любов, защото Бог е Любов и друга по-голяма сила няма. Тя ще закърмва и отглежда артисти: художници, поети, музиканти; тя няма да създава войници, защото ще предотвратява всяка война с обичта си към хората;  тя няма да се примирява с агресивни военни професии. Това послание приживе е дадено от Учителя Петър Дънов на всички нови човеци от настъпващата промяна. Те вече мечтаят и се опитват да сбъдват новия живот, макар на обикновените хора да им се струва, че светът е във военно положение. То ще бъде закратко, докато политиците в цял свят си дадат сметка, че всички сме на една обща планета и затова не можем да избягаме един от друг. Ето защо няма какво да делим, благата са общи; ако не стигат, то ние не сме ги разпределили по равно и това е наша грешка, не на Бог.     Милосърдието и грижовността ще трябва да се ценят неимоверно в шестата раса. Вярвам, че жената ще има условия да постигне своето "мило сърце", защото ще ѝ се дадат нови условия, с които да преодолее грешките на старата раса.       Всички религии, които за момента са само толерантни една към друга, ще се слеят в общо учение за пълноценен живот - без смърт и насилие, без мрак и тъга. "Виделина" и сияйно бъдеще е Божественият план. А Божият план винаги се реализира, независимо какви са човешките намерения.     

Използвани източници:
1. Юго, В. Гаврош / Козета, "Народна младеж," С.1967
2. Миланов, Ас. Родова съдба, Списание Осем, You Tube (интервю)
3. Балтова, Св. Сърцето на човека, "Здравей, Здраве," You Tube (лекция)