Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2022 11:55 - Трудности при изучаване на чужд език
Автор: vedra79sineva Категория: Други   
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове:
1



 (философско есе)

image

В света съществуват три вида писменост. При първата всеки знак за записване означава някаква дума. Пример е китайският език. При втората група, всеки знак за изписване означава сричка. Пример за това са арабската и японската писменост. При третата група - всеки знак отговаря на звук или комбинацията от два до три знака, съответстват на един звук. Пример са български, английски, френски език. Давам пример за звука, който се записва с няколко букви: "th" като "there"в английски език, "eau" като "beau"във френски език, "дж" като "джудже" - в българския. Тези три вида писмо обединяват много езикови ниши. За пример: латинска, славянска.     Заглавието, което съм избрала за настоящото есе е доста обобщено, затова ще си позволя някои разяснения. Всяка група, всяка ниша, както и всеки език поотделно, имат свои различни аспекти, зависещи от техните уникални характеристики. Тези характеристики никога не са били еднакви, дори само за два езика от обща ниша.     И за да добие представа читателя, какви трудности се срещат при изучаване на чужди езици, ще посветя настоящото есе на описание на някои от уникалните лингвистични характеристики.      Започвам със специфичните трудности на латинските езици, които са най-желани за изучаване и употреба в цял свят. Почти всеки звук в латинските езици, присъства и във фонетичната система на славянските. Според мен това е една от причините, славянските народи да предпочитат изучаването на латинските езици. Трудности съществуват и в практическата употреба на азбуката, звукове, речник, граматика, синтаксис.     Първата трудност, с която се "сблъсква" изучаващият чужди езици е азбуката. Славянските и латинските букви са различни. Още техните места в азбуката не са напълно същите. Тази особеност е трудно преодолима от хора, които за пръв път изучават език от латинска езикова група.    Фонетична трудност е звуковата система, по-конкретно - специфичното произношение. Примери са "th" в английски и "r" във френски език.   Друга фонетична трудност е, когато един звук кореспондира на няколко букви. За да илюстрирам тази особеност, предлагам следните примери: "beau" на френски се чете "bo", защото "eau" отговаря на звука, с който бележим буква "o"; "beaucoup" се чете "boku"", защото освен "eau", имаме буквосъчетание "ou" и то отговаря на звука с буква "u""; в англиски език също имаме съчетание от 3 букви "the", които кореспондират на единствен звук.     Основен проблем при изучаване на чужд език са фразеологичните изрази. За късмет, понякога срещаме фразеологичен израз, който е употребим и в чуждия език. Например английското "by heart" отговаря на френското ""par coeur", а на български се превежда "наизуст". Обаче английското "It rains cats and dogs." ("Валят котки и кучета."), не съответства на френското "Il pleut a verse." ("Вали из ведро.")      Мисля че овладяването на граматиката е най-големият проблем в чуждоезиковото обучение. Но също така, тя е значима база на всички езици. Има много примери за това. В частност съществителните в българския език имат три рода: мъжки, женски, среден. За французите тази граматична особеност не е толкова трудна. При тях съществителните имена имат два рода - мъжки и женски. Но за англичаните, които се опитват да научат френски или български, категорията род на съществителните имена, изобщо е непозната.      Следните затруднения, които ще споделя, са в сферата на синтаксиса. В много случаи срещаме еднакъв словоред в различни езици. Това се отнася най-вече за синтаксиса в простите изречения: на първо място е подлога (съществително име), на второ място е сказуемото (глагол). Понякога в кратките изречения присъства още едно съществително име в ролята на пряко или косвено допълнение. "I love roses." на английски, съответства на "J`aime des roses." на френски. В българския пак е същата конструкция: "Аз обичам рози."     Освен съвпадения, в синтаксиса има и различия. Нека да разгледаме едно от тях. В простото изречение "I love you." на английски език, "you" е пряко допълнение. То може да бъде и лично местоимение. Французи и българи ползват същата последователност в синтактичната конструкция: "J`aime toi." / "Аз обичам теб." "Toi" и "теб" са преки допълнения. Но французи и българи, за същия семантичен смисъл на фразата, могат да ползват и лични местоимения: "Je t`aime." / "Аз те обичам." Как да обясниш това "лингвистично явление" на англичанин или американец?     Да се спрем на още някои различия при овладяване на чужд език. В частност, англичаните ползват предлози в края на въпросителното изречение. Българите използват предлозите в началото на въпросителната конструкция. На английски питат: "Who did you go out with?" Българите питат: "С кого излезе?". А французите употребяват и двете конструкции: "Avec qui tu es sorti?" или "Tu es sorti avec qui?".     Французите често употребяват специфичната фраза "est-ce que". Всъщност тази фраза няма конкретен превод, дума по дума, на английски и български . Затова чужденците просто я заучават наизуст.      Както можем да видим, всички примери по-горе, са малка част от много и различни аспекти, с които хората се сблъскват, изучавайки някакъв език, различен от майчиния. Ето затова, всички езици по света са уникални със своите различия. Най-трудният аспект в изучаването на чужд език, е да разбереш неговите характеристики, да добиеш поне обща представа за системата на този език. Затова, ако искаш да откриеш разликите и трудните аспекти на някой чужд език, трябва да започнеш да го изучаваш. Всичко се разкрива в практиката.   



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237912
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031