Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05 19:57 - Мистерията Мона Лиза
Автор: vedra79sineva Категория: Други   
Прочетен: 82 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.05 18:17


 (окултно есе)

    Някои теми, разглеждани в есето, не са научно доказани и изискват допълнително изследване.


"Събудих се, само за да видя, че целият свят спи."  Леонардо да Винчи

На Велка


image
фигура 1
 
    Портретът "Мона Лиза" е най-известната картина в света. Почти няма човек от цивилизацията, който да не може да си спомни образа от портрета, когато чуе името му. (фиг.1)
       В предишно изследване, вече разгледахме идеята, че "Мона Лиза" е автопортрет на Леонардо да Винчи. (виж "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност", в този блог) Ставаше въпрос за компютърна програма, чрез която образът Мона Лиза е наложен върху автопортрета с червена креда на Леонардо. Резултатът е пълно припокриване на чертите на лицето от двата портрета. (фиг.2)          
image
фигура 2

        Осмелявам се да предложа на читателя още една моя хипотеза, която също предполага, че Мона Лиза е автопортрет на Да Винчи. За целта си служим с името на новооткритата Леонардова картина "Спасителя на света" ("Salvator Mundi"). (фиг.3)
image
фигура 3
 
         На нея е изобразен андрогин, който притежава едновременно мъжки и женски черти и вторични полови белези. Учените установиха, че името Salvator Mundi е абревиатура на "salva"- "спасявам" и "mundi" - "свят", на езиците от латинска езикова група. 
     Тогава какво пречи, на същия принцип, да разтълкуваме името Мона Лиза? (схема)
image
схема

      Достъпно за разбиране е, че от латинските езици, "mon a` visa" или "mon a` viso" означава "моето лице". Според мен, буквата "v", е заместена от "l", за да се уточни чие конкретно е това лице - Леонардовото. 
     Вече сме изяснили идеята, че женският образ Мона Лиза представлява картината в света, изобразена с най-голямо въображение. (виж "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност", в този блог) Да Винчи притежава уникална фантазия, благодарение на която е пречупил през погледа и съзнанието си своите мъжки черти, като ги визуализира в мек женски образ със загадъчна усмивка. Вероятно, ако художникът беше жена, той щеше да изглежда по този начин. (фиг.1)        Нека да приключим с идеята за "Мона Лиза" като автопортрет. Да се насочим към отговор на въпроса: "Защо Мона Лиза е мистерия?" Тази тема е предмет на настоящото есе.        Смея да твърдя, че в своята работа по "Мона Лиза", Леонардо да Винчи се базира на своята двуполова (бисексуална) природа. (виж "Възраждащият се женски принцип в Новата епоха на Водолея", в този блог) Благодарение на нея, Леонардо постига следното гениално умение: като мъж у когото доминира мъжкият принцип на Разумността, Да Винчи успешно визуализира и дава, в прецизен женски образ, подчинения у неговата същност женски принцип на Любовта. Освен това, художникът претворява принципа на Любовта като водещ в творбата. Тази особеност е обозначена и предадена директно на физическите очи на зрителя, посредством левия план на пейзажа зад образа в картината, където той е нарисуван по-висок от десния.       Мисля, че по отношение на личността си, Леонардо да Винчи постига трансмутация при развитието на своето свръхсъзнание, поради което полага гениалната идея за формиране и усъвършенстване на едно "разумно сърце". Безспорно, той притежава такова. В "разумното сърце", мъжкият принцип на Разумността и женският принцип на Любовта са балансирани. Те действат съвместно, едновременно, в единство. По този начин Леонардо балансира между Разумност и Любов, като едновременно разсъждава и чувства. Такова постижение несъмнено води до придобиване принципа на Мъдростта, като резултат от този баланс. Всичко това се случва по креативен, необясним за логиката начин и поражда мистичност в образа на Мона Лиза и нейната усмивка. Така принципът на Любовта добива дълбочинност. А той, по стандарт е свързан с женствеността. Затова Да Винчи изобразява принципа на Любовта в неговата дълбочина. Този начин на изобразяване, му придава мистичност и необяснимост, макар да е представен чрез простичкия похват да се нарисува лице на любяща жена, което неспирно излъчва Любов. А как точно се постига подобна нестихваща любвеобвилност, е мистерията в тази картина и трудно обяснима загадка - предмет на това изследване.        Според окултистите "жената е мистерия". Аз уточнявам, че любящата жена е мистична, защото Любовта ѝ към нас се усеща, но не може да обясним със слово това усещане. Следователно принципът на Любовта е мистерия, заради своята неизмеримост, неопределимост, непреодолимост. Тези негови качества му създават всеобхватност и неизчерпаема дълбочина. Те основни за мистичността в него. Ако Любовта е мистерия, която не може да се ограничава, то любящата жена - също. Мистерията в Мона Лиза е нестихващата Любов, но също и потребността у обичания тази Любов да не спира. Затова е трудно да откъснем очи от творбата, когато съзерцаваме нейния образ, изпълнен с топлина и обич.       На практика, не можем да обясним чрез слово същината на Любовта. Не можем да разберем кога и защо възниква това чувство, защо към определен човек. Когато се сблъскваме с принципа Любов, времето спира, понеже Любовта е неизмерима. Също губим ориентация къде се намираме, защото Любовта няма предел.       Да се опитаме да определим качествата на Леонардо, които го подтикват да създаде автопортрета "Мона Лиза", за да изрази собствената си любяща същност.       Като начало пояснявам, че според окултизма, духът и душата не са безполови, те са двуполови. В духовната същина на човека са заложени и мъжкият, и женският принцип. Те са неизменна и неотменна част от заобикалящата ни природа. Затова умеем, както да мислим, характерно за мъжкото начало, така и да чувстваме, като способ на женското начало. В материалния свят обаче, в нашите физически тела, доминира само единият пол, макар на моменти и другият да се проявява ограничено или да присъства пасивно. Ето защо, на Земята хората сме мъже или жени, но никога двете едновременно по отношение на половата ни система. (Изключение са хермафродитите, но дори и те имат надделяващ пол.)        В други есета, в този блог, сме изследвали, че по отношение на физическите ни тела, лявата ни половина е женска, а дясната - мъжка. Относно това, няма да се спирам на подробности, но се налага да изтъкна някои особености, защото те подпомагат да обясним двуполовостта на Леонардо; как протича тя при него, за да сътвори той автопортрет от противоположния пол. Звучи налудничаво, но картината е факт, и то гениален.         При стандартните индивиди, мъжката дясна част на тялото е ръководеща. Затова повече си служат с дясна ръка и десен крак. Десните ръка и крак още са добра опора, което също е във връзка с мъжеството. На дясната телесна част съответства лявото мозъчно полукълбо. То е свързано с логика, праволинейност, практичност, рационален ум. Тези качества са типични за мъжете. Лявата телесна част и е по-дребна и нежна, лявата част на лицето е по-фина и нежна. Отляво е сърцето, като връзка с порива на чувствата. Това е женското начало. Неговата дясна половина на мозъка е творческа, съзидателна, милосърдна, състрадателна, интуитивна, чувствена, емоционална. Повечето стандартни хора трудно си служат с лявата ръка. Това се случва, понеже не я развиват особено. Дори образователната система я подценява и ползва само като помощ на дясната ръка. Стандартните хора също могат и да мислят, и да чувстват. Но те могат да вършат това само последователно и никога едновременно. Ако са жени - повече чувстват, ако са мъже - повече мислят. Тези хора се наричат хетеросексуални или еднополови. Те се вписват в обществените стандарти и "нормите" на официалната екзотерична медицина. За съжаление, реално те са ощетени, защото развиват само качествата на единия пол, който е доминантен за организма им. Затова нито са много умни и логични, нито особено креативни и интуитивни. Липсата на пълноценно взаимодействие между мозъчните им хемисфери, води до по-ниско ниво на интелект и интелигентност, в сравнение с двуполовите хора. Хетеросексуалните хора не са цялостни, нито самодостатъчни, дори нямат особени таланти. Те вечно търсят идеалния за тях интимен партньор от противоположния пол, с надеждата че той ще запълни "празнините" и те ще се почувстват завършени. Въпреки всичко, хетеросексуалните хора са "нормалните" в обществото и то ги толерира, понеже са удобни за манипулиране. Те могат да формулират мнение, но трудно овладяват знания, защото разполагат само с гледната точка на единия пол.        Двуполовите хора са отхвърлени от обществената "норма".  Дори ги считат за дефектни. Заклеймяват ги като хомосексуални. Но хомосексуализъм не съществува. На теория, хомосексуалистът се ограничава само в своя пол. Тогава как е възможно човек, ограничен в единствен пол, да проявява поведение и качества на противоположния пол? При двуполовите хора мъжкото и женското начало са в равновесие, дори на физическо ниво. Те са едновременно умни, интуитивни, креативни, чувстващи, емоционални, логични. Интелектът и интелигентността им са на по-високо ниво, защото двете им мозъчни хемисфери се развиват в единство и баланс. Тези хора могат едновременно да мислят и чувстват. А тази тяхна способност е потенциал за безкрайно развитие и усъвършенстване на съзнанието и интуицията. Служат си умело и едновременно с лява и дясна ръка. Но с всяка ръка си служат по различен начин. Казахме, че дясната е опорна и водеща, с голям размах на действие. Лявата ръка развива по-фина моторика, има по-нежен хват и прецизира по-детайлни, дребни манипулации и движения. Нейните пръсти са по-гъвкави, затова сръчността ѝ е по-различна от тази на дясната ръка. Но когато двете ръце се комбинират в едновременно действие, те развиват или големи рисувателни, чертожни умения, или голяма сръчност, а понякога и двете. Такива хора са много надарени, дори гениални. Те разбират и успешно овладяват знанието, умеят да го прилагат в житейския опит. Стават добри теоретици или добри практици, а понякога и двете. Когато при двуполовите хора, лявата и дясната хемисфера действат в единство, взаимодействие и баланс, в един и същ момент, тогава активно се проявяват качествата и на двата пола. Тази способност създава благоприятни условия за развитие на големи творчески заложби, а понякога и на гениалност. Затова двуполовите хора са завършени, цялостни, самодостатъчни, удовлетворени от оптималността в своето развитие и самореализация. Стремят се към знание и постигат обективност в преценките. За съжаление, са неудобни в социума, понеже са мислещи и трудно манипулируеми. Официалната наука ги счита за аномалия. Ако тази "аномалия" се развие до гениалност, тогава екзотеричната медицина се извинява, че "гениалността се ражда в дефектите".       Повечето двуполови хора развиват качествата и на двата пола, понеже околната среда им създава необходимите условия. Но е възможно човек сам да усети в себе си наличие на способности от другия пол и самостоятелно да прави услия да развива и тях.              Като цяло, повечето бисексуални имат един връх на главата. Той представлява завихрена спирала на златното сечение. По посоката, в която се е завихрил, се определят качества на съзнанието, също се установяват водещите ръка и крак в тялото. Този връх обслужва и двете хемисфери, затова винаги се наблюдава поне лека доминанта на единия от половете.         Съществува малцинство индивиди, които носят два върха на главата. Те задължително се раждат двуполови, защото и лявата, и дясната им телесна част се ръководи от собствен връх на главата, свързан с мозъка. При тези хора умението да мислят и чувстват едновременно, е даденост. Способността им да ползват еднакво добре и двете ръце, също е по рождение. Достатъчно е тези добито със самото раждане качества, само да се усъвършенстват. Тогава двуполовият човек не губи време да ги развива и може да наблегне повече върху развитие на талантите, дарбите и съзнателността си.         У всички двуполови хора е заложен потенциал за трансмутация на самосъзнанието в свръхсъзнание. Дори е възможно такова развитие на свръхсъзнанието, което да отключи закърнялата функция на епифизната жлеза и човек да започне да вижда с така нареченото "трето око". То е силно свързано с интуицията и предчувствията, като качества на женското начало. Такива индивиди преодоляват смъртта, развиват паранормални умения и добиват божественост. Почти всички хора имат тънка ципа с форма на сърп между мозъчните полукълба. При божествените човеци, тя започва да атрофира, като резултат на проявяващото се свръхсъзнание и функцията на третото око. Липсата на тази ципа, води до плътно слепване на двете хемисфери. Тяхното обединение, на свой ред, спомага за ясно виждащо трето око и все по-усъвършенстващи се свръхсъзнателни процеси в мозъка.         Понеже неатрофиралата мозъчна ципа на заспалото съзнание, има сърповидна форма, в митовете и легендите Смъртта се изобразява като жена, която държи в ръце инструмента коса. "Косата на смъртта" подтиска развитието на човешкото съзнание. Тя прави човека обикновен и смъртен, пречи му да се обожестви.         Затова мисля, че само цялостен двуполов човек с действаща епифиза и активирана божественост, би могъл да сътвори шедьовър от ранга на "Мона Лиза". Нима Леонардо да Винчи не е такъв свръхчовек?        В природата съществува особена категория бисексуални, които дори са в противоречие с медицинската "норма". При тях лявата половина на тялото, следователно левите ръка и крак са водещи и опорни. Автоматично се подразбира, че за тези индивиди водещ е принципът на Любовта, а принципът на Разумността е подчинен. Това са хора, които задължително пишат, рисуват, чертаят с лявата ръка и имат превес на дясно мозъчно полукълбо, независимо дали са мъже или жени. Изключително креативни и интуитивни са, затова се отличават със свръхнадареност, обикновено в сферата на изкуството или науката, а понякога и в двете. Преди време образователната система се опитваше да "превъзпита" техния "левичарски" дефект, като ги приучи да действат с дясната ръка. Тази "педагогическа" мярка успешно подтискаше оптималното развитие на творчески натури.       Мисля, че Леонардо да Винчи спада към групата на бисексуалните левичари. Можем да гадаем колко върха е имал на главата. Но според мен е един, защото доминиращата му лява ръка, неминуемо води до лек превес на дясно мозъчно полукълбо. Тази е основната причина Да Винчи да се самоизобрази като жена. По този начин, той ни показва, че в неговата духовна същност водещ е принципът на Любовта. Надявам се, че с това становище поне отчасти повдигаме булото на загадката у Мона Лиза.       Всички знаем, че Леонардо да Винчи е пишел, рисувал и чертал с лява ръка. Той дори е проявил творчество в начина си на записване. Пишел е отляво надясно с огледални букви. Затова, нищо чудно, че се е нарисувал огледално, посредством женски образ. Умението на Леонардо да изобразява огледално е гениално и същевременно е част от неговата мистичност: на емпирично равнище художникът доказва, че дори за мъж, принципът на Любовта може да се обособи във водещ. Тази мистична особеност на твореца Да Винчи и на обикновения човек Леонардо, е еталон за андрогинност. А андрогините, на физическо ниво, са мъже или жени, но лицата и телата им носят черти и вторични белези от двата пола. Тези хора са силно еволюирали духовни същности, които се отличават с изключителни красота и каризма, дори приличат на ангели. Безспорен факт е андрогинната красота на Леонардо да Винчи. (фиг.4)           
image
фигура 4

       От цялото изложение в настоящото есе до момента, може да изведем, че художникът Да Винчи е успял, посредством изображението в автопортрета "Мона Лиза", да покаже на зрителя по интуитивен път, мистерията на женското начало. На подсъзнателно ниво, гледащият творбата схваща идеите в нея, макар разумът му да не може да ги осмисли съзнателно. Интуитивно долавяме, че Мона Лиза е мистерия, но защо е такава, трудно е да обясним. Като цяло, върху картината имаме задълбочено присъствие на принципа Любов. Тя непреривно се излъчва от образа на дамата върху портрета. 
      Неибежно трябва да обърнем внимание на определени акценти в начина на изобразяване на Мона Лиза. Тези акценти са допълнение към споделената вече информация в изследването.       На първо място, от дамата върху платното, струи ненарушим покой. А покоят е естественото състояние на жената, заради пасивността на женския принцип. Пълноценната жена винаги е спокойна, пасивна, очакваща активната проява на мъжа.       Да обърнем особено внимание на позата на ръцете при дамата. (фиг.1) Тя се опира на лявата си ръка, тоест лявата ръка е в активна позиция. В същото време, дясната ръка е поставена върху лявата, което показва че дясната ръка доминира. Това също е активна позиция. Следователно двете ръце и двете хемисфери са в активност. Вече уточнихме, че само двуполовите хора могат да ползват едновременно двете си ръце и двете мозъчни полукълба, а хетеросексуалните ги ползват само последователно. Затова Мона Лиза е визуализация на двуполова жена, едновременно мислеща и чувстваща. Наистина тя представлява огледално изображение на Леонардо да Винчи като двуполов мъж - едновременно замислен и емоционален.       Всички виждаме, че погледът на Мона Лиза ни следи, независимо от кой ъгъл съзерцаваме картината. Любящата дама винаги гледа в очите на зрителя. Тази особеност създава усещане, че излъчващата се Любов е непрекъсната. Сякаш дълбочината на източника на любвеобвилност няма край, нито начало.       Към края, но не на последно място, да обърнем специално внимание на усмивката на Мона Лиза. Чували сме популярната легенда, как художникът Леонардо да Винчи дълго време търсил перфектната усмивка за своята картина, сред множество жени, докато открие най-подходящата усмивка. Естествено тази легенда описва профанското значение на творбата. Не е възможно на хората от масите да се обясни пълното значение на тази загадъчна усмивка. Затова на простолюдието само е подсказано, че акцент в портрета е усмивката на дамата.        Аз също съм на мнение, че този гениален творец дълго е търсил точно тази усмивка. Но той не я е търсил навън, сред усмивките на други жени. Той е търсил навътре в себе си, докато се прояви водещия за Да Винчи женски принцип на Любовта. Чрез този водещ принцип, на базата на синтез между разум и чувства, се формира и развива Леонардовото "разумно сърце". Ето защо, на картината е изобразена усмивката на Леонардо да Винчи. (фиг.5)
image
фигура 5

      Тази усмивка наистина е загадъчна, защото показва как се усмихва любящата жена. Тази жена е мистерия, защото проявява и разпространява извън времето и пространството безпределният принцип на Любовта. Мистерия е дълбочината на проява на този принцип. В творбата принципът Любов се проявява необятно в дълбочинността си. Дори самото изображение на Мона Лиза да е статично, то запечатва единствен миг, но безкраен като усещане и възприемане. Този миг добива безкрайност и безпределност, понеже черпи от непреривния извор на покой и любов. Те непрекъснато струят от лицето на жената върху портрета. Докато наблюдаваме картината, получаваме усещане за безкраен момент на непрекъснато извираща Любов от душата на нарисуваната дама.        Усмихването е приоритетна способност на женското начало. Жените се усмихват повече от мъжете, защото са по-сърцати, чувствени, емоционални. Тази особеност също оказва въздействие върху стремежа на Леонардо да нарисува правилно своята усмивка. Колкото по-любящ е човек, толкова повече се усмихва той. Загадъчната женствена усмивка излъчва особена мекота, топлина. Мисля, че точно изобразяването на тази нежна загадъчност е затруднила талантливия Да Винчи. Тази мистичност е силно свързана с водещата роля на принципа на Любовта, като вътрешно присъщ за духовната природа на гениалния творец. В действителност, най-голямото постижение в образа на Мона Лиза е визуализацията, че принципът на Любовта е водещ за духовната същност на Леонардо да Винчи. Затова зад мистерията в усмивката на Мона Лиза, прозира душевността на любящия мъж Леонардо, който извисява сърцето над ума.       Ето затова, шедьовърът "Мона Лиза" изобразява Любовта като основен водещ принцип в целия живот и за духовната същност на гения Леонардо да Винчи. Вероятно самият Да Винчи счита, че за добиването на Мъдрост, вечно просветление, посвещение, е нужно принципите Любов и Разумност да се излъчват и прилагат хармонично, с водеща роля на Любовта. Мисля, че Любовта винаги трябва да води, за да съзидава и предпазва от разрушение. Умът и мъжкото начало понякога имат свойството да рушат, за да проправят път и условия за творческия елемент в женствеността. Но Леонардовата творба няма за цел да доказва химери, че жената е повече от мъжа или че женското начало е с по-важна роля от мъжкото. Тази нагласа би била сексистска. Убедена съм, че основното послание в шедьовъра "Мона Лиза", е пълна обосновка на сентенцията "Всичко е в жената." Това е девиз на окултните учения (Масонството), защото те изучават мъжкото и женското начало, като неотлъчни едно от друго, в равнопоставеност, макар функциите им да са различни.        За мен, предполагам също за читателя, автопортретът "Мона Лиза" на гениалния художник Леонардо да Винчи, все повече се утвърждава във времето като най-уникалното постижение в изобразителното изкуство, благодарение на богатата си и многопластова идейност. Всички идеи, които изтъкнахме в това есе, до днес не са постигнати от никой друг художник, в никоя епоха. Леонардо да Винчи, единствен в света, успява да нарисува себе си, като огледално отражение на собствената същност в човек от противоположния пол. Твърдя, че Да Винчи е единственият гений в изкуството, който успешно показва на зрителя как Любовта може да ръководи не само жената, но и мъжа, без да омаловажава неговото мъжество. Това е възможно, защото от всички добродетели, които човек успешно добива в своя живот, любвеобвилността и милосърдието са водещи чрез основополагане на вечния, безпределния, непреривния, непреодолимия принцип Любов. Истинската Любов никога не е мигновена. Тя е вечност и мащабност извън време и пространство, макар да е мигновено уловена в образ. Въпреки че в материален план, картината представлява само изображение на усмихнато красиво женско лице, в духовен аспект, тази творба е запечатала свръхсъзнателното въображение на своя уникален създател. Мона Лиза остава най-мистичния образ в историята на изобразителното изкуство. Загадъчната усмивка на тази жена, показва дълбоко и неизчерпаемо проявление на мистичността в Любовта. Тази Любов е несъизмерима, с неотменна роля и неутолима нужда в света. Със своето подсмихване, дамата от портрета гледа уверено в нас и пита:"Има ли някой, който да не иска Любовта?"        Любовта на Мона Лиза е пасивен порив на женското начало. Той отключва активността в мъжкото начало, а тя се проявява чрез разумни постъпки от страна на мъжа. По този начин, чрез добронамерени действия, активно се каляват човешките добродетели. Водещата роля на Любовта, като съзидателна сила, в действие породено от Разума, формира и развива чистото "разумно сърце". То е потенциал, вложен във всеки пробуждащ съзнанието си човек. 
Послеслов: Според апокрифните библейски текстове, Адам е имал 2 жени: първата е Лилит, а втората - Ева. Лилит е била равнопоставена на Адам, защото е умна, интелигентна. Тя наистина го е обичала, дори продължава да го обича. Но той се е опитал да я подчини. Затова Лилит го е напуснала.        Окултистите твърдят, че Лилит е жената, която носи Знанието и умее да си служи с него.        Втората жена на Адам - Ева, е направена за него от реброто му. Тя е създадена глупава и неразумна, за да може той да доминира над нея и тя да му се подчинява. Тя не обича Адам, защото не е способна на Любов, понеже не владее Знанието.        Лилит е дала Знанието на Ева, заради Любовта си към Адам. Но Ева е неспособна да го изучи и използва. Затова тя не може да обикне нито Адам, нито децата си от него. Като резултат, синът ѝ Каин е плод на нейната изневяра с демон. Ето как чрез безлюбието, Ева внася злото в света.         Змията в Райската градина е Лилит, даваща знанието на Ева. А Ева внася греха в живота, не защото е получила знанието за добро и зло, а защото поради неразбиране на това знание, е внесла греха в света.          От друга страна, част от мистичната природа на жената е нейната двойнственост. В окултизма, мъжкият принцип е водещ, затова се бележи с 1. А двойнствената природа на жената и женският принцип, който следва мъжкия, се бележат с 2.         Повечето съвременни жени са тип Ева. Срещат се жени, които са златната среда между типовете Ева и Лилит. Най-рядко се срещат жени тип Лилит. Те се познават по изключителната си интелигентност, умението да боравят със знания, техните любвеобилност и милосърдие.         Безспорно, образът на Мона Лиза в автопортрета на Леонардо да Винчи е тип Лилит. Само интелигентната жена може да борави със Знанието, като служи на принципа Любов. Жената от тип Лилит, е способна да формира и развива своето "разумно сърце". А чрез Любовта си към Адам и разумността, получена в Знанието, Лилит придобива Мъдрост, за да служи на Истината. 
Извод: Леонардовата Мона Лиза е еталон за просветения и посветен, знаещ и можещ духовен човек. Той умее да си служи и поучава от собствените мисли, чувства и опитности. По този начин, такъв човек добива и осмисля в живота си три вечни вселенски закона: Любов, Мъдрост, Истина. Те са база за реализиране на Правдата и Добродетелта, чрез проявената активност на човешкото "разумно сърце". 

Всички използвани изображения са от Интернет.  Схемата е лична.



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 99322
Постинги: 203
Коментари: 39
Гласове: 248
Архив
Календар
«  Юни, 2021  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930