(На Обичта ми)

Обичан лик изплува всяка нощ като икона в небесата,
заключена във мекия харман на лунния овал.
Чертите ѝ не се топят от отпечатъка на времената,
а все по-ярко набраздяват шепота на паметта ми.

Едно момче със хубост рядка
смущава и краде неспирно от съня ми.
Загарът на лицето му е слънчев,
очите му са ширнали загадките на морската магия,
а дългите коси се диплят на къдрици
и мракът в тъмнината им обрамчва
мъжественост във правилни черти излята.

Това момче с години чаках да ми се усмихне
на множество безсънни нощи в тишината.
Тайно се разплаквах с обич безнадеждна и обезверена,
защото любимото лице го носи ледено сърце
и никога не ще престане да е чуждо вместо мое.