Мръква се.
Звезди тъжно намигат, сгушени в тъмна печал.
С трагично мълвене се късат струните
на строшена от скърби душа.
Гасне огънят тихо в думите,
и заглъхват нечути от обичта.

Пропиляна душевност крее болезнено
с прегорели и черни крила.
В плам сърдечен се жупват мечти и желания,
а преди да се заледят в самота,
те бушуват с руменина от изгрева
в страстен танц на прегоряла зора.

Съмва се.
Нежен ветрец погалва утрото
с бял ръкав от светлина.
Душата вижда, че е разбита в тялото
и с безнадежден стон от умора
прошепва на сърцето раздялата.
Изстиват в очите непролети сълзи.