Румена жена

с устнички засмени

бърза през селца

и през градове големи.


Всякъде където мине

със вълшебни нежни пръсти

всичко тягостно и мрачно

в цветно благо тя превръща:


чѝсти с бялото кокиче,

стопля с багрите на минзухара,

всичките градинки разцъфтява –

в свежест целите позеленява.


С топъл вятърко заръки праща –

пак да се завърнат птиците,

в родните простори да политнат

с песни да наливат утрото.


А гнездата, построени лани

с трепет чакат лястовици, щъркели -

весел дом да сторят нов,

с радост челяд да отгледат.


Шета неуморно Баба Марта,

гръб превива под торбица пъстра,

пълна с мартеници плетени,

в бяло и червено везани.


Трябва всичките дечица

да дари с конче вълшебно -

да са здрави в ранна пролет

и през цялата година.