Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: окултизъм, изкуство, философия, езотерика, религия, история
Автор: vedra79sineva Категория: Други
Прочетен: 237912 Постинги: 256 Коментари: 51
Постинги в блога от Октомври, 2017 г.
<<  <  1 2 3  >  >>
18.10.2017 11:55 - Влюбване
Докоснати с хлад от острието на очите ти
са струните, настръхнали в душата ми.
Цигулково е всяко нейно изпълнение
на чувственост най-нежна и разливаща се топлина.
Недей ме пресъздава само
в пожарища, обагрящи страстта.
Не е първична същността ми.
Затуй аз мога най-безмълвно
със обич само да ти зашептя,
дори когато целият объркан свят
е по-беззвучен и от тишината.
Не дишам с буйни и изгарящи дихания,
а кротко се стаявам във покоя си.
У мене трудно палят чувствата на любовта,
но лумнат ли веднъж нестихващо,
задълго тлеят във душата ми жарави.
Покрива се сърцето ми със язви от изгаряне,
които само времето лекува някъде в далечината.
На тяхно място винаги остават белези на обичта ми,
защото болка от любов, макар излекувана
във паметта на чувствата завинаги се врязва.
Не стреляй срещу мен със взор студен!
Стани в живота ми човек необикновен,
макар и разпознат във най-обикновена среща!
Готова съм за дар да ти врека сърцето си,
но ти недей предава влюбените му желания,
за да не вдълбаеш белега пореден!
Създай за тез желания криле, с които да политнат,
да се превърнат в реализирани мечтания!
И ако аз за тебе стана не свещен трофей,
а твоя най-добра светиня,
тогаз реликвата на твойте топли ласки,
в миг ще изличи от тъжната ми памет
погубващите чувства на недостойни преди теб.
А язвите сърдечни, нанесени от фалш и лицемерие
ще се покрият с сладостта на манна
от тръпката, с която ме желаеш.
Тогава аз ще топля твоите ръце във мойте длани,
за да се греят кътчетата на душата ти.
Когато галиш моите коси с милувка нежна,
ще преоткривам смисъла на любовта ни.
И все по-влюбена във теб ще се оказвам,
щом блясъка на погледа ти веч" не реже като нож,
а топлина в зениците на моите очи оставя. 
Категория: Поезия
Прочетен: 318 Коментари: 0 Гласове: 0
Ще бъдеш по-светъл и тъмнина ако си,
пак ще станеш като зора.
Йов. 11:17



Едно от най-забележителните явления във физическия свят е поглъщането на тъмнината от светлината. Този феномен винаги е еднопосочен, защото противоположно явление, в което тъмното да обзема светлото начало не съществува.
Макар че тази особеност вечно е пред очите ни и е от най-лесно забележимите, много хора продължават да са подвластни на заблудата, че тъмното е по-силно от светлото и упорито вярват, че е възможно злото да надвие доброто.
А срещата на светлини и сенки в природата, както неотменната победа на светлината над мрака, илюстрира точно тази закономерност, че доброто (като светлина) е вечно, изначално, непреодолимо, за разлика от злото (като тъма), което е временна преодолима сянка.
В самата тъмнина се раждат сенките. Но те веднага изчезват, щом бъдат осветени. Ако физическият свят е илюзия на абсолютната реалност, съществуваща в духовния свят, то можем да се изразим образно, че сенките са най-илюзорни в илюзията. Дори много хора споделят усещането, че сенките са несъществуващи неща, защото можем да ги виждаме, но не можем да ги докосваме. И все пак те са някаква проява, щом можем да ги възприемем с физическите си очи.
На местата, където предметите хвърлят сянка е студено; там топлина не се усеща, поради липса на светлината която я отделя.
Според мен, както светлото символизира доброто, а тъмното - злото, по същия начин студената сянка като компонент на мрака е образ на трудностите и страданията в живота. Те ни се изпращат, за да напредваме духовно като се справяме с тях.
Фактът, че тъмата и нейната сянка, които са студени, се поглъщат от светлината и нейният блясък, които са топли показва, че тъмата и злината са илюзии на нашето съзнание, а светлото и добрината са истински неща в природата, зрими за нас. Причината е, че има източник на светлина в природата - Слънцето, но няма източник на тъмнина. Тя се поражда от липсата на достатъчно светлина.
Същевременно противоположност на сянката е отблясъкът (блик), който се появява при отражението на светлината върху осветената повърхност на даден предмет. За мен този феномен е атрактивен, затова ще си позволя да изкажа собствена гледна точка, че бликът е носител на два пъти повече светлина: веднъж светлината, осветяваща обекта и още веднъж светлината, отразена от повърхността на осветеното място върху този обект. Мисля, че на физическо ниво отблясъкът е образ на сполучливите позитивни решения на житейските проблеми, както и на гениалните идеи на великите творци и учени.
От друга страна (художниците добре знаят, понеже го рисуват), че мястото около образувания блик е най-затъмнено. Това природно явление отлично илюстрира как в духовния свят, малко преди да "проблесне" решението на дадена трудност или идеята в определена творба, съзнанието е най-замъглено, поради което то се чувства силно объркано и недостатъчно ефективно, за да се справи.
Интересни са игрите на светлини и сенки в природата, особено ако проблясват слънчеви зайчета, както е интересен човешкият живот, когато в него се редуват добри и лоши условия, особено ако от техните стълкновения се раждат красиви ситуации или творчески идеи. Ако разсъждаваме по-задълбочено, обаче стигаме до извод, че тъмнината като илюзорна същност и явление без собствен източник е отражение също на илюзорно явление в духовния свят, където то би трябвало да няма собствен източник. Затова можем да се придържаме към становището, че тъмните сили не са източник на зло, а само го прилагат. Злото можем да разглеждаме като липса на добро или неосъществено добро. Самото добро има източник - Бог, чиято същност е изградена от светлина. Ето защо се оказва, че единствената съществуваща обективна реалност е доброто, а неговите прояви са реални както в духа, така и в гъстата материя.
Вероятно затова духовните хора твърдят, че всичко, което се случва е за добро. Същевременно те са на мнение, че всичко случващо се осъществява, защото Бог го допуска. Следователно нито едно дело на тази земя не е факт, допуснат от демоните. Също така според духовните учения висш злодей Сатана не съществува - той е събирателен образ на всички зли същества в отвъдното и това е още едно доказателство, че на злото му липсва ръководител от страна на мрака. Злото в света също се управлява от Бог. Затова злите помисли, влияния, намерения и постъпки са подчинени на доброто във всичките му измерения и проявления. Лошите хора, опитващи се да ни спъват в нашето развитие, в действителност са двигатели, които ни помагат да напредваме. Винаги когато злонамерените хора създават трудности и страдания на добронамерените, то последните полагат усилия, за да се справят с неприятностите. Тези усилия формират положителни качества на волята и характера, също помагат за развитието на добродетелите, заложени в душата. По този начин, когато добродетелните хора преодоляват трудностите в живота си, те се чувстват обновени, удовлетворени, радостни, че са се справили успешно с проблемите.
Обобщавайки изложените по-горе аргументи, смея да твърдя, че светлината е източник както на живота във физическия, така и на живота в духовния свят. С помощта на светлината ние развиваме нашата духовна същност, която ни формира като човеци. Чували сме израза, че "добрите хора светят". А злонамерените, макар да са мрачни, те остават такива само за себе си. Когато влизат в света и се проявяват в него, макар да внасят раздор, суматоха, проблеми, всъщност чрез тъмното начало на своето естество, те отключват начини, по които светлината и добродетелта да се усилват и в двата свята.
Един основен окултен закон съветва да не противодействаме на злото, да не се борим с него, а да го заобикаляме. Затова, когато на житейския хоризонт се появи личност, която се стреми да ни "спъне", по-добре да не влизаме в конфликт с нея, да не я нагрубяваме или упрекваме. Разковничето е да заобиколим и подминем този човек, като приложим нашите усилия в разрешаване трудностите, които той ни е създал. Ако насочим усилията си в погрешна посока на саморазправа, тогава е възможно да изхабим голяма част или цялата ни енергия в скарване и спор. Но не е сигурно, че в създадения от нас конфликт, ще ни достигнат сили и за разрешаване на проблема, което е главното в случая.
Според мен, последният закон, който разгледахме е стабилна опора, чрез която винаги успяваме да останем на страната на светлината и да потушаваме влиянието на тъмните сили. А всяка преодоляна трудност е отминало и неосъществено зло, трансформирано в добро.  
Категория: Изкуство
Прочетен: 1014 Коментари: 0 Гласове: 2
Нека мракът в душата ми не намери покой,

запленен от сиянието в душите на ангелите

и свободата на техните полетели криле! 
Категория: Изкуство
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.01.2021 08:47
1. Красотата невинаги е симетрия, но тя винаги е излъчване.
2. Лицата на хората са най-живописните картини в Природата, които Бог е сътворил.
3. Лицето е най-красноречивата част от човешката физика.
4. Красотата е дарба, а чарът – богатство на душата.  
Категория: Изкуство
Прочетен: 167 Коментари: 0 Гласове: 0
Всеки смъртен избягва проблеми,
но във скръб се калява духът.
Всеки мрази да страда до болка,
но сърцето в тъга се смекчава.

Тез души дето носим с окови
ще изстинат в железния скреж,
ако още ги мамим с лъжата,
че безсилна е в нас светлината
да погълне на мрака тъмата.

Опонираме с Дявол и с Бог,
с идеал за добро и за зло,
а пред себе си не ще признаем,
че родени сме с воля свободна -
всяка наша постъпка да е благородна.

И сред тътени адски и огнен кипеж
към преизподнята лъкатушим в път твърде лек,
щом целим да живеем не според Бог,
а в лицемерна доверчивост
на материалната лъст със вредата.

Една малка трънлива пътечка
цял Христос е разпънала в кръст.
Тя е призивът верен към всеки жадуващ
за истина мъдра със сила и мощ.

Щом по друма ѝ тесен усилно поемем,
увенчани със трънен венец,
ще последваме тежкия път към Голгота
като жертви на скърби зловещи,
ослепели от сълзи и стон.

Ала с болката ще се пречистят
наш"те вяра, надежда, любов.
Ще помъдреем и отново ще посрещнем
нашият велик спасител Христос.

Мракът в живота ни ще заменят слънца,
а от щастие ще се опиянят сетивата.
В мир и радост ще запеят душите,
защото в постъпки ще претворим добрините.

Ще заблестим от светлина,
щом се родим за вечността. 
Категория: Поезия
Прочетен: 243 Коментари: 0 Гласове: 0

"Човек трябва да станеш – това е третото положение. Да станеш човек, значи да хармонизираш тези два полюса в едно, т.е. и двата полюса трябва да бъдат еднакви – и мъжът, и жената."
Из "Великата майка", Учителя Петър Дънов

   При процеса на оформяне плода в периода на бременност и съответно при новороденото бебе, се проявява един от двата пола в природата - мъжки или женски. Но при всеки човек, въпреки доминантен пол, в пасивно състояние, съществува и противоположният пол. На физическо ниво, този факт най-лесно се доказва чрез телосложението у всички хора без изключение. Лявата половина на човешкото тяло е женска - тя е по-дребна (пример: за да не бъде ушита тясна една дреха, шивачите винаги вземат мерки от дясната страна на тялото.) Също лявата половина на лицето е по-фина, по-нежно развита. (пример: художниците и фотографите поставят своите модели да позират с леко завъртяна напред лява половина на лицето.) Отляво в организма се намира сърцето, защото женското начало е по-емоционално, а като такова, то по-силно и умело преживява живота на чувствата. Затова приоритет за женско качество на личността е добротата. Тя се калява чрез силата на женското сърце, съответно чрез силата на женската душа. Поради тази причина женската гениалност се проявява в свръх състрадателност и свръх милосърдие. Те спомагат на жените да проявяват силна загриженост, да се включват в благородни каузи. Пример за гениална духовна жена е Майка Тереза. Дори наскоро тя бе обявена за светица от Ватикана.  

image

Пример за гениална светска дама е Лейди Даяна.

image

   Дясната половина на човешкото тяло е по-едра, по-силно развита. Освен това тя е водеща (изключение правят леваците) в мисловния процес и волевата активност, защото всички сложни движения, действия се вършат с дясна ръка и десен крак. Затова десните крайници на тялото ръководят и обслужват целия организъм. Ето защо приоритет за мъжко качество на личността е свръх разумът и свръх мисловността, тоест силно развитият и гъвкав ум. Те спомагат на мъжете да проявяват гениалност в абстрактното мислене, идейността, изобретателността. Пример за гениален духовен човек е Сократ.

image

Пример за гений в изкуството е Виктор Юго.

image

Пример за гений в науката е Никола Тесла.

image

   Информацията, представена по-горе има отношение към всеки нормално развит индивид, който се изявява чрез доминантния си пол. Както вече споменахме, у всеки нормално развит индивид, в пасивно състояние съществува вторичен пол. Този пол може никак да не се проявява или неговата изява да се усеща съвсвем слабо от съответния човек.

   Съществува обаче особена категория хора, за които, образно казано, е широко разпространена представата, че те са "нито риба, нито рак". Защо се изразявам по този начин, ще обяснявам от тук нататък в настоящата тема.
Има индивиди, при които и двата пола се проявяват едновременно. Върху тези индивиди официалната медицина е поставила клеймото "бисексуални". Понятието "бисексуален" означава, че човек носи и проявява и двата пола у себе си. До тук идеята звучи добре. Погрешката на медиците, обаче е, че те разглеждат само сексуалността на тези хора. Единствено със сексуалната ориентация на бисексуалните се изчерпват всички научни тези в науката. Тази е причината, обикновените хора да имат закостеняла представа за бисексуалните като за разюздани "любовчии", които са отчаяни от своята "двойнствена" природа и затова скачат "от трън на глог", понеже животът им протича в бърза и лесна смяна на партньори и от двата пола; сякаш бисексуалните хора са лишени от качества на личността, не умеят да изпитват задълбочени чувства, а единственият смисъл и стимул в тяхното съществуване са безразборните, хаотични полови контакти с хора със съмнителен морал.
Виждаме, че за сексуалността битува мнение за ненормално, неморално състояние на упадъчни индивиди без ценностна система и адекватен светоглед. За тези хора се мисли, че са "развратници", които прекарват живота си в развращаване на останалото население и затова те са вредни за обществото. Поради това, то ги отхвърля. Социумът предубедено ги заклеймява, принизява ги до отрепки и счита, че те "влошават" добрия и качествен морал на нормалните хора.
Но според мен "нормата" е относителна величина и в тази нейна особеност е разковничето да успеем да осъзнаем, че бисексуалният човек не само, че не е ненормален или аморален, а като притежател и на двата пола у себе си, той е по-пълен, по-цялостен и е носител на нещо по-завършено в сравнение с хората с единствен доминантен пол. Можем да твърдим, че бисексуалният човек е и мъж, и жена едновременно и във взаимодействие помежду им.
Нека да погледнем трезво на нещата: нима сред т. нар. "нормални" еднополови индивиди няма такива, които се отдават на разврат? Разликата е, че те са неморални само с другия пол. Нима такива индивиди не са неморални, лишени от ценности, с погрешен или посредствен мироглед?
От казаното по-горе, можем да направим заключение, че сексуалната ориентация при хората не е от решаващо значение за техния морал и стил на живот. У всеки ценностите са въпрос на възпитание, самовъзпитание, дисциплина, воля, характер, а донякъде социалната среда също оказва влияние.
Но нека да излезем от ограничаващия спектър на сексуалността като единствено и самостойно качество, определящо бисексуалните хора. Да погледнем на тези хора през един по-широк, многообхватен план, обединяващ тяхната сексуалност в едно цяло с техните личностни качества и приоритети от всякакъв характер. По пътя на логичното мислене, главното, което можем да определим за двуполовите хора е, че на първо и най-важно място те обединяват чертите и качествата и на двата пола, но в един индивид. Затова, според мен, двуполовите хора са по-обогатени душевно, колоритни са като натури, а също са по-развити в емоционално, нравствено и мисловно отношение. Можем да заключим, че двуполовият човек е двойно надарен от природата. Той може едновременно да мисли и действа с мъжкия интелект, както и да чувства и се вълнува с емоционалната женска интелигентност. Предполагам с тази особеност бисексуалният е атрактивен за хетеросексуалните хора.
Всъщност еднополовите хора интуитивно усещат, че бисексуалните притежават по-разкрепостена и мащабно скроена душевност, по-дълбока и многообхватна духовност. На пръв поглед, като че ли бисексуалният е атрактивен с двойната си ориентация. Но основно той впечатлява другите с качествата, които произтичат от тази ориентация: той има различно поведение, базиращо се не само на сексуалното му отношение, а и на обогатените от това отношение чисто личностни качества на характера. Стигаме до извода, че двуполовият човек е едновременно и по-интелигентен, и по-интелектуален от еднополовия. Затова бисексуалните хора са силно самодостатъчни за себе си и обикновено не се нуждаят от допълнението на втори индивид от другия пол. Поради тази причина, повечето бисексуални остават необвързани интимно или отричат брака. Бисексуалният човек се чувства достатъчно завършен с двата свои пола, обединени в едно. Двуполовият е едно цяло, завършено в своята пълнота.
Бисексуалните умеят да възприемат света по-обстойно със своите сетива, което ги прави силно чувствителни натури. Те виждат и чуват едновременно и със способностите на мъжа, и със способностите на жената. Затова те наблюдават по-пълно и цялостно красотата на жената с очите на мъжа и чуват разумността в мислите на мъжа с женския слух. Двуполовият човек развива у себе си качество едновременно и балансирано и да мисли, и да чувства. А в зависимост от житейската ситуация и стеклите се обстоятелства, той умее да избере дали да прояви активност и решителност като мъж или да запази пасивност и спокойствие като жена.
В сексуално отношение, двуполовият се впечатлява и бива привличан от мъжкото и от женското тяло, дори от собственото си тяло. Ето защо, поради самодостатъчност много бисексуални хора са сами в интимния си живот.
Като по-завършен и цялостен, двуполовият човек е склонен по-често да достига оригинални, дори гениални идеи. Причината е, че той гледа света през очите на една цялостност, пълноценност, съчетаващи мъжкото и женското в единство.
Затова често най-талантливите и идейни хора в изкуството са бисексуални. Те са хора с два пъти повече творческа надареност и изобретателност. Да умееш да твориш през погледа на мъжкото и женското едновременно, е създаване на краен продукт с много голяма дълбочина и пълнота. В тези случаи женственото, което е с усет към красивото, съчетаването на цветове и форми, поетично-метафоричния изказ, богат на сравнения и епитети, се комбинира с мъжественото, което притежава усет към логичното, съчетаването на абстрактно мислене с духовни идеи, които реализира на конкретно физическо ниво, към праволинеен и точен изказ, обединяващ умения за анализ и синтез относно обработената информация.
Всички тези качества на мъжа и жената, обединени в единство и взаимодействие, раждат творби, които обединяват в себе си красивото и разумното в природата и живота. А когато умът и сърцето у човек действат в единство и взаимовръзка, този човек се усеща и проявява като по-балансирана натура. Следователно, в дейностите, с които той се занимава има повече обективност и хармоничност. Можем да заключим, че понеже двуполовите хора имат по-реален и по-пълен светоглед, те създават творчество на по-високо ниво.
На "нормалния" човек тази завършена цялостност в битието като че ли му убягва. Това е причината, той да търси партньор и да не се чувства спокоен, докато не го открие. Защото при него, човекът от противоположен пол не само би го подкрепил, а би могъл да е опора като го допълва и запълва липсващите качества, приоритетни за другия пол.
   Общоизвестен факт е, че най-висшата дейност от всички професионални сфери, е изкуството. Ако науката открива закони, които вече съществуват в природата, то предмет на изкуството е творчество изцяло въз основа на идейния свят у човека. Ето защо в сферата на изкуството има най-много двуполови хора. Те са достатъчно цялостни, за да съумяват да творят грандиозно. Като пример можем да посочим факта, че най-добрите световни дизайнери на дамско облекло са бисексуални мъже. Те могат да погледнат на дрехата едновременно с предпочитанието, усета към цвят и форма у жената, която се облича, както и с въздействието на тази дреха върху мъжа, когато тя подчертава женската фигура и формите й.
Нека се позовем на пример в историята. Съществува ярка известна личност, която е пример за креативност и идейност на двуполов човек. Това е Леонардо да Винчи. Той твори през XV век - период, през който "властва мизогинията - омраза към жените. Тя е силно изразена в модата сред младежите. Косата се носи дълга, като се предпочитат тесни дрехи с хубава линия, подчертаващи тялото." (с. 10) Вероятно поради обстоятелството, че в този период "модата при младите слага акцент върху стила унисекс" (с. 10), също заради факта, че като "независим художник, Леонардо винаги е придружаван от хубавите си ученици в развиващите се центрове като Милано, Рим и Амбоаз" (с. 10), Да Винчи е смятан за хомосексуалист. Официално битува мнението, че той бил привлечен от своя пол и "няма дори помен от женско присъствие в живота му." (с.10)
   Аз бих оправдала неговата "незаинтересованост" към женския пол с 3 хипотези, все още водещи борба с официално битуващите научни догми.
Първата хипотеза е, че Леонардо рисува мадони, а на картината "Мадоната с младенеца" (фиг. 1), където

image
фиг. 1

"женският образ прелива от любов" (с. 13) е изобразена неговата майка Катерина.
Втората хипотеза е, че на картината "Тайната вечеря", Леонардо изобразява Свещения граал. (На картината липсва чаша.) Битува мнение, че Граалът е Мария-Магдалена - съпруга и любима на Иисус. На картината Магдалена е изобразена отляво на Христос. (фиг. 2)

image
фиг. 2

   Третата хипотеза е свързана с най-известната творба на Леонардо - култовият шедьовър "Мона Лиза". (фиг. 3)

image
фиг. 3

   Въпреки всички догадки относно дамата, която тази картина изобразява, наскоро се доказа, че творбата представлява автопортрет на Леонардо, но в женски пол. Тази гениална,неповторена и недостижима от никой друг до момента идея на Да Винчи - да нарисува себе си в противоположния за него пол е научно доказана в наши дни и е вече официална, но слабо разпространена теза: "ако върху компютърно изображение на "Мона Лиза" бъде наложен автопортретът на Леонардо, нарисуван с червена креда, резултатът е перфектно припокриване." (с. 16) (фиг. 4, фиг. 5)

image
Автопортрет на Леонардо да Винчи с червена креда (фиг. 4)

image
Налагане на автопортрета на Леонардо да Винчи
върху компютърно изображение на "Мона Лиза" (фиг. 5)

   Освен това в картината "Мона Лиза" има една подробност, която не би убягнала на внимателния наблюдател. Левият план на картината е по-висок от десния. Ако се базираме на познанието, че ляво съответства на женското начало, а дясно - на мъжкото начало, то художникът е изобразил, че женското начало е по-високо от мъжкото. В този смисъл, Леонардо ни е илюстрирал един от основните природни закони, че "всичко е в жената". От този закон се подразбира, че понеже плодородието е в жената, то светът не би съществувал без плодородие, съответно без жената.
Как е възможно да се твърди за този човек, че в живота му липсва женско присъствие, след като той сам е изобразил женското начало у себе си, при условие, че на физическо равнище се проявява като мъж?
   Творчеството на Да Винчи е гениално, защото съчетава идеи на художник с идеи на изобретател, тоест той е творец с много силно развито образно мислене на конкретно ниво: Леонардо може да пречупи мъжките черти на своето лице през женствената мекота и да изобрази как би изглеждал той, ако се беше родил жена.
   Същевременно Да Винчи е пример и за силно развито абстрактно образно мислене, както и за изключително богато въображение, защото рисува скици и схеми на различни технически съоръжения, които за времето си са били фантастични, но за наши дни и за бъдещето са напълно постижими, полезни и приложими.
   И накрая, но не на последно място: колкото картините на Леонардо да Винчи са красиви, толкова са логични и точни дисекциите на човешки тела, които той извършва и изобразява в полза на науката.
Освен това в цялото си творчество, той много точно употребява принципа за златното сечение, което показва, че Леонардо е познавал този принцип и съзнателно го е използвал.
   Като заключение, можем да твърдим, че благодарение на гениалността си, Леонардо е създал изкуство, в което има философия и наука; и наука, която граничи с философията и изкуството. Да Винчи е едновременно учен, философ и творец.
До тук, в общи линии, разгърнахме интелекта и дарбата на един гениален ум, който едва ли би постигнал такава висота в своите открития, ако не умееше да съчетава креативност с научност и да балансира при едновременното взаимодействие между качествата на мъжа и жената. Дори има вероятност женският пол у Леонардо да е бил с толкова високо влияние - около 50%, защото той е почувствал потребност сам да се види, дори да се покаже на света, изобразен като жена - автопортретът "Мона Лиза".
Въпреки бисексуалността си, Леонардо да Винчи е бил нравствен човек с правилно ориентирана ценностна система. Той сам е казал, че "който не обуздава чувствата си, може да се превърне в чудовище". (с.10) Вероятно тези думи имат предвид не само жестокостта у някои хора, но и разюздаността на онези бисексуални индивиди, които не вземат под внимание доминиращия пол у себе си и се стремят към безразборни фриволни връзки с хора и от двата пола.
   Самият Леонардо никога не е имал официална връзка и никога не се е женил. Вероятно е бил самодостатъчен за себе си. Всички негови "наклонности" към мъже - негови ученици остават само слухове, понеже няма доказателства, че са факти.
Както всички красиви двуполови хора, Да Винчи също е бил привличан от красотата и на противоположния, и на своя пол. Сигурно затова е обичал да се намира в компанията на красивите си ученици. И може би е мислел, че красивите хора имат усет към красотата, заради собствената си хубост.
   А много често в съзнанието на двуполовите хора не съществува разделение на мъже и жени. Те просто съзерцават красивото в света. Бисексуалните възприемат обкръжението обобщено и са способни да се наслаждават като цяло на естетиката и начина на проявление на красотата в заобикалящата ги среда.
След като има доказани факти, че Леонардо е държал в ателието си бездарни, но красиви младежи, заради външността им, но няма докзателства, че той е бил интимен с тях, защо тогава това обстоятелство да не е потвърждение на моето твърдение, че двуполовите хора възприемат и обичат да се наслаждават със сетивата си на естетиката, хармонията и красотата навсякъде и във всичко.
   От друга страна, връзката на бисексуален мъж с бисексуална жена е най-дълбока и най-пълноценна в сравнение с всички останали варианти на интимни отношения. А когато човек е достатъчно интелигентен, за да умее на емоционално, мисловно, духовно ниво да усеща едновременно двата пола у себе си, такъв човек е склонен да се съобрази и с физическото проявление на пола си, както и да притежава адекватни ценности, за да съумява да прецени, че в интимен план най-подходящ за него е човек, който притежава гениталии от другия пол. Изключение правят само хермафродитите, които и на физическо равнище са двуполови. В частност, те би трябвало да имат право на избор относно пола на интимния им партньор.
   И накрая, да кажем няколко думи за хомосексуалистите. Някои читатели, след като прочетат настоящата разработка, биха си помислили, че щом бисексуалните носят познания и качества на двата пола, а хетеросексуалните чрез качествата на своя пол живеят, творят, опознават другия пол, то хомосексуалистите са най-ощетените индивиди в природата. Аз не съм съгласна. Според мен хомосексуалистът е човек, който цял живот проявява на физическо ниво същия пол, с който желае да общува сексуално, приятелски, творчески, идейно... всякак, но винаги осъществява това като изцяло проявява и показва поведението на противоположния пол. Как един индивид, който е от пола, към който има влечение, успява да прояви качествата и поведението на пола, към който няма отношение, остава загадка за мен. В крайна сметка, се придържам към една езотерична теза, която гласи, че хомосексуалистите носят души, които искат да са жени в настоящата инкарнация, но погрешно са се родили в мъжки тела или обратно - души, които искат да са мъже в настоящия живот, но са преродени в женски тела. Вероятно затова хомосексуалистите дори цял живот да пребивават само в единия пол, умеят да проявяват качествата на другия пол, тъй като душите им жадуват да са от него.
   Дочитайки настоящия труд, някои читатели ще се запитат "Кое е нормално?" или "Съществува ли определена норма?". По мое мнение, нормално е да се чувстваш добре когато си себе си, когато проявяваш себе си чрез собственото си тяло, ум и сърце. Всичко останало е комплекс от качества, рамкирани в съответен пол, чрез който дарбите и способностите у човека се проявяват и изявяват, за да обработят и реализират информация, слизаща от света на идеите. В резултат се получава обмен между духа и материята и се произвеждат "завършени цялости" като краен продукт на творчеството или науката. Всеки човек е носител на дадени приоритети и качествени характеристики, затова ощетен пол няма. Също не е от първостепенно значение кой от двата пола е човек, но е съществено и важно как той ще развие и употреби приоритетите, вложени в него от пола, който носи. Тази особеност е значима и за еволюцията на човечността, развитието на основните човешки добродетели, проявата на Божествената искра, вложена в същността на всички човешки души.

Използвана литература:
Хората променили света; Леонардо да Винчи; бр. 3, DeAGOSTINI, 2008:
https://chitanka.info/book/776-leonardo-da-vinchi.pic#page0

Категория: Изкуство
Прочетен: 837 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.10.2017 09:26
Понякога у себе си усещам
копнежа да прегърна цялата планета.
С усмивка и със ласка нежна
да приютя всяко стръкченце трева.
Мечтите ми да са красиви
като емоцията в полета на птица.
Сърцето ми да блика с доброта,
както топлина препълва Слънцето.
Очите ми да се багрят с цветовете на дъгата,
а погледът ми - да заискри като Зората.
Да мога да съм романтична колкото Луната.
Веселието в мен да трепка
като игриви пламъчета на политнали светулки.
Лицето ми да свети лъчезарно
с блясъка на капките роса върху цветята.
Протегна ли ръцете си нагоре -
в обятията ми да се сгушват небесата.
С нозете си да сещам как тупти
пулсът развълнуван на Земята.
В косите ми да се ветрее, да се мята
звезден прах и бляскава магия
на Млечен път от необята.

Тогава ще съм цялата Вселена
и ще събирам нейната огромност
в една-едничка малка точка;
ще се изпълвам с ритъма ѝ безпределен,
а пулсът й ще диша във сърцето ми.
И всичко остаряло в мене
ще се превърне в тленен прах и пепел;
засрамено ще отлети в забрава,
за да премахне от ума ми всичките окови на печал.
После ще порасна толкова голяма,
че малкото ще ми е винаги достатъчно.
Ще се раздавам щедро, безотказно
и никога не ще пресъхнат
богатствата, отрупали душата ми.
Ще бъда незначителна прашинка,
но всичко ще ми бъде от значение,
за нищо няма да съм безразлична,
всички хора ще обичам с лекота
и никой няма да попречи
животът ми да се изпълни
със смисъл, стойност и предназначение.  
Категория: Поезия
Прочетен: 743 Коментари: 0 Гласове: 0
12.10.2017 14:50 - Дъга
Лазурът слънчев е обяздил на небето ведрината
и светли тайни замечтано ѝ нашепва.
Погалва той с усмивка облака,
преди дъждът да заръми
и в миг протяга се веселието на дъгата.

Светът се ободрява обновен
от свежи капки и игри на светлината.
Една дъга разплисква и у мен
на чувствата ми светли щастливината.

Аз вярвам – всеки има си дъга,
в сърцето надълбоко, съкровено скрита.
Като парица във кесийка чака тя миг откровен,
за да прошари с ласка своята отплата.

Такава е дъгата – шарения,
надиплена в хармония от багри.
А всеки път, когато с поглед уловя
на нечия дъга шаренината,
си мисля: "Тоз човек е сътворен
във Обич да живее на Земята."
Категория: Поезия
Прочетен: 560 Коментари: 2 Гласове: 1
С пеперудени криле са мечтите,
носят дъх на безгрижно обичане.
На сълзи ухаят им дните,
когато с болка преследват копнежите на душите.

Те на съдбата са орисници галени
и предричат трепети нежни в сърцата стаени.
Щом мечтаеш да те сполети случка някаква –
полет чист на алтруист
извисяваш над всички суетни проблеми.

Пеперудите с лекота пърхат над земята,
така са създадени и амбициите на мечтата.
Същността ѝ е пеперудено цветна на багри
и ухае на цвете,
щом духа ти изпълни със сбъдване.
Категория: Поезия
Прочетен: 369 Коментари: 1 Гласове: 1
Пъстреят в мене цветовете,
усмихват се сред багрите на залеза,
когато в розовия си загар се весели небето.

Блажена е душата ми тогава,
защото пак се слива с хоризонта,
закотвен в небосвода на сърцето ми.

Проблясват шеметно огледалата
на множество от сребърни послания,
записани в звездите на небето.

Мечтите ми на пръсти се повдигат,
крилете им докосват сърпа на луната,
а тя усмихва се и плава в необята.

Пристъпва към романтиката мракът,
загадъчно прегръща всичко в плаща
на светлосенчести послания.

Тъмата непрогледна не ме плаши,
тя само пази в тайна нежни приказки,
които любовта у мен разказва още.

И става много влюбена душата ми,
с мълчанието си крещи към всички звездни свещи,
че има смисъл пеперудите да пърхат по снагата ми,
щом мисля за едно момче с очи горещи. 
Категория: Поезия
Прочетен: 247 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 10.10.2017 19:08
В труден час ме дебне заплаха
и злокобно провира се в мрака.
Тя душата ми бяла с примка стяга,
моя живот настъпва в атака,
духа ми разпъва на клада жарка.

Безпричинно обзема ме тъмнината,
неизбежно ослепявам за светлината.
Искам пак да грее у мен радост блага,
но непосилно предавам се на тъжна разплата.

Черен демон кръжи над съня ми
и заплашва с зловещи ридания,
че за мен на деня ведрината не би се открила,
щом болка злостна в сърцето ми забива самотата. 
Категория: Поезия
Прочетен: 646 Коментари: 1 Гласове: 1
 „Има едно място
в сърцето ти
и знам, че това е любовта
и това местенце може
да бъде още
по-светло от утрешния ден,
и ако само опиташ,
ще разбереш, че няма нужда
да плачеш.
На това място ще усетиш,
че няма болка или скръб…
…Изцерѝ света
направи го по-добро място
за теб и за мен
и за цялата човешка раса.”

Майкъл Джексън



Старото време неотменно изтече
в песъчинки от Вавилонската кула.
Сред лъжи и клеветни заблуди тоз свят човешки
бе творен с нечовешки подбуди.
До вчера на купища сипеха се притворно
безлични обещания от политици тесногръдо скроени.
На народите влияха със скорост погубваща,
сяха вопли от вредни страдания.
Но Доброто веч няма да стъпва на пръсти,
щом от злото изпадне в премала;
днес младите хора разкрепостени
ще ширнат мироглед сред простора,
ще се втурнат в обична зависимост
на добрата проява олтар да създават.
И тогава отново ще блесне
на Доброто звездата преломна.
Ще прегорят злините в сянка черна,
ще изпищят скръбно в раздяла злокобна.
Пак се мъчи за нас Господ мил,
затова с тътен пропада лъжата.
Истината вечно да царува
налагат светците от Небесата.
Всички човечни копнежи докосват
на добрите хора сърцата.
В лоши постъпки не ще се погуби
на невинната любов душата.
Тя ще разпалне в ласки обагрящи
на предразсъдните окови тъмнината.
Ще отстъпят в загар неприличен
всички тягостни тревоги и безочието на суетата.
Човеците позитивно ще припнем
на Ново човечество в житейската жажда.
Ще тръпнем в Светлина да пропътуваме Нов век
на зачитане, състрадание, милосърдна проява.
Своята скромна съдба ще орисваме,
както е отредило величието на Необята.
Отново Земята ще грейне от радости
по лицата човешки написани.
В миг ще скъсаме с всичката наглост,
причинила на земната карма
безброй скърби в мъчения подмолни.
Нова Епоха на Светлината
заприижда от Централното Слънце.
В лъчите му ще се позлатят благата
на всичките дарби творчески
Истината за Вечна Мъдрост прозрели.
Безвъзвратно ще се погуби
от възмездие заслужено болката.
Всяка сянка, тъма и заблуда ще се стопят
от светлото лустро на Добрината.

Категория: Поезия
Прочетен: 885 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 28.10.2017 13:02
<<  <  1 2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237912
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Октомври, 2017  >>
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031