(литературен очерк)



Задължително ще отбележа "Държавата" на Платон в моя дневник, понеже за мен тя беше от книгите, които исках да прочета на всяка цена, независимо че е трудна за прочитане и изисква напрежение на волята и ума, за да бъде възприета. За съжаление нямам възможност да цитирам извадки от нея, които са ме впечатлили, защото електронният ѝ вариант е защитен и не може да бъде копиран. Затова вместо да се отдам на безкрайно преписване на избрани цитати (а в тази книга има доста за цитиране) реших, че ще е по-уместно да споделя личните ми впечатления от прочетеното и по този начин да заинтригувам и други хора да я прочетат.
"Държавата" определено е книга за ценители, защото ако читателят прояви търпение да я прочете до края, наистина доста би се обогатил не само философски, но и по посока на духовното познание и вечните истини. Самата аз когато започнах да чета, в началото бях с впечатлението, че това е типичен философски труд, макар да се прокрадват в него идеи за божественост. Колкото повече напредвах с четенето на творбата обаче, усещах как в книгата все по-задълбочено се вплитат чисто окултни идеи от духовното познание. Това ме подтикна да дочета творбата до края, макар на места теоретизирането от автора да ме отегчаваше. Според мен духовното познание не случайно е вплетено в този философски труд. Ще обясня защо: за хората от масите е широко разпространено вярването, че Сократ е бил един философстващ странник, който е обикалял пазарите, за да поучава хората, той не е записвал своите философски търсения и добре, че бил неговият ученик и последовател Платон, та да запише и увековечи поне отчасти философията на своя учител. Но истината, известна на малцина е друга. Сократ е бил висш посветен в Учението на Бога (същото, което по-късно проповядва Христос, а по-рано Буда) и като такъв е създал собствена окултна школа, където е просвещавал и посвещавал хора, търсачи на Истината. Той не е бил нито неграмотен, нито обикновен, а умен човек, макар с обикновен произход от народа. Мое лично мнение е, че няма начин доктрината на Сократ да не е запазена от малцина посветени, които я ползват и до днес.
Но фактически, това което Платон е записал и предал за масите в своите трудове, е онази част от Учението на Сократ, която е достъпна за обикновения народ с по-ниско ниво на осъзнатост. Въпреки това в книгата дълбоко са засегнати идеите за безсмъртието на душата и за прераждането; дори са описани някои подробности, свързани с процесите на прераждането и начина, по който душите избират каква съдба да изберат при всяка конкретна инкарнация от своето вечно съществуване.
Според мен тази идея в творбата е сериозен пробив в ниските нива на масово съзнание, защото фактите и статистиката показват, че тази книга е най-често изискваната за задължителен прочит от най-реномираните университети в цял свят и особено в Америка. Ще се отклоня малко от темата, за да споделя, че според статистиките, специалността с най-голям интерес и прием в Америка от няколко години насам е психологическа и се нарича "Отвъдни опитности". Не е ли това част от духовната вълна, която се пробужда и обзема цял свят?
Пристъпвам към общо описание на съдържанието на "Държавата", написана от Платон. Творбата представлява диалог между Сократ и негови ученици, един от които е Главкон. Всъщност героят Главкон представлява самия Платон. В началото се дискутира и разяснява идеята какво е справедливост и какво е несправедливост. След това се определя кое е справедливо и кое - несправедливо. Следва изясняване кой човек е справедлив и кой несправедлив.
Използват се като символични образи една пещера и нейните обитатели, както и оттенъците на светлосенките от огъня, запален вътре. Целта е да се разясни кога човек живее в илюзията на материята и погрешно възприема сянката и отражението за реалност; както и кога човек живее духовен живот, като правилно преценя кой е реалният обект, съответстващ на действителността и може да разграничи илюзорна сянка, водеща до живот в илюзията. Тези символи имат пряко отношение към Вечната Истина и маркират в най-общи линии целта от изучаването на духовното познание от езотериката, окултната наука, всички окултни школи и техните общества.
По нататък чрез самия диалог се представя един утопичен образ на идеалната държава. Този образ включва следните компоненти: какви качества трябва да притежават защитникът и войнът, управниците, занаятчиите, жените; чия собственост да бъдат жените и децата, равностойни и равноправни ли да бъдат мъжете и жените, как да се обучават децата. Определени и подробно описани са няколко основни типа държавна уредба: олигархия, демокрация, тирания, царство. На всяко от тях съответства конкретен типаж на човешка личност и съответен за нея характер: олигарх, демократ, тиранин, аристократ. Всеки типаж е описан подробно, като са изтъкнати неговите специфични приоритети и негативи. Беше ми най-интересно да чета за тиранина, може би защото в днешното общество непрекъснато срещам хора с неоправдано високо самочувствие, които се стремят да се налагат и да властват над другите. Интригуващ е също типа аристократ. Към края на творбата са загатнати закони на кармата - причините и последствията от човешките действия; разговаря се за последиците и Божието възмездие относно правилните и неправилните постъпки в настоящото прераждане, добрия и лошия начин на живот.
Има специална глава озаглавена "Вечност на душата". Но основното в идеята не е, че човешката душа е невъзвратимо вечна, (както се заблуждават много обикновени хора, вярващи в отвъдното). Целта на тази глава е да изтъкне какво трябва да бъде нашето поведение, за не погинем, да си извоюваме правото да бъдем вечни и да останем във вечността, съответно в безкрая. Главата описва как изглеждат покварените от безсмислени земни удоволствания души и какво трябва да направят, за да се пречистят. Също са описани души, които са успели да се опазят чисти и да не се оцапат с проявите на тленното.
Накрая "Държавата" завършва доста интересно с един мит за "задгробно въздаяние". Това е разказ на човек, който се казва Ер и бил убит по време на война. Но когато прибрали тялото му за да го погребат, той се съживил на самото погребение. (Вероятно става въпрос за някой, който се е събудил от кома.) След като Ер се събужда, разказва за отвъдния свят - за средищната поляна, на която се срещат всички души, за наказанията в Ада, за благостите в Рая, как се чувстват душите в Рая и тези в Ада. Изборът за следващо прераждане е представен като теглене на жребий.
"Държавата" на Платон ме трогна, защото макар да се чете с усилие, тя се помни цял живот. Тази книга необратимо обогатява човешката култура и душевност, пробужда у читателя изконните нравствени ценности, създава потребност за морален начин на живот и в настоящето, и за вечността.

(Бележка: Читателите, които се интересуват от подробно описание на Рая, Ада, духовните йерархии в Рая и йерархиите в Ада, както и начина на живот на душите в отвъдното, могат да прочетат книгата "Небе и ад" на Емануел Сведенборг. Сведенборг е духовният учител на Западната култура. Той е признат и от Католическата църква. Това което предствлява нашия Учител Дънов за славянството, същото е влиянието на Сведенборг за Запада.)