"Каквото и да се казва от защитниците на народа, тълпата е сбор макар и от добри хора, но общуващи като животни само с гнусните си страни, които изразяват слабостта и жестокостта на човешката природа."
Л. Н. Толстой 



Настоящето още помни зверствата и ужасите, извършвани на ешафодите, кладите, бесилките. Историческите хроники предават подробна информация как пред народа по площадите зрелищно са се извършвали публични убийства на хора, обвинени в престъпления. Фактологията обикновено се подкрепя от идеята, че подобна практика на отнемане живот на провинени, е служила в миналото за назидание и подчинение на масите, също за вменяване у тях на страх от правосъдието и закона.
Действително тази цел за публично възмездяване на престъпна дейност звучи правдоподобно, тя дори изглежда нравствена и справедлива. Но дали властимащите тогава, са се стремили само към тези резултати? Защото всички хроники подминават и мълчат относно една съществена подробност в поведението на тълпата, негодуваща срещу престъпниците и техните престъпления. Но тази особеност е забелязана и "уловена" в творчеството на хора на изкуството. Художниците от времето на Средновековието и Инквизицията са виждали и рисували в картините си как много хора наблюдават зрелищните убийства като джвакат, мляскат, предъвкват с уста от удоволствие, вперили заинтригуван и съсредоточен поглед в "жертвите" на закона. По този начин не историците, а артистите на миналото са онагледили и запечатали значим факт относно простолюдието: как то изпитва жажда за кръвопролитие, настървява се, когато гледа публичната смърт и нескрито изпитва злоба и удоволствие от случващото се по ешафодите, кладите и бесилките.
Картините на творците, изобразяващи тълпата, са свидетелство, че целта на властта някога не е била само да назидава, а и да задоволява низшите страсти, пориви, жестокост на простолюдието. Затова тя му е създавала зрелищни "арени" на садистично кръвопролитие.
В наши дни битува мнение, че оттогава са изминали векове, затова човечеството, което се стреми непрекъснато да се развива, вече е доста еволюирало. Твърди се, че съвременните народи имат по-дълбоки морални устои, отколкото в миналото. Днес уредите за изтезание не се ползват и отдавна са излезли от употреба. Днешните властимащи сполучливо ни убеждават в напредничавостта на масите, понеже отдавна е отпаднала нуждата от публично назидание чрез гилотини, ешафоди и клади. Дори законът, който съблюдава смъртното наказание си служи с евтаназията като хуманен метод за отнемане на живот. Последният парадокс не ви ли звучи крайно лицемерно и фалшиво?
Именно под прикритието на хуманността, съвременните медии непрекъснато бълват информация за убийства, изнасилвания, масови кръвопролития, катастрофи с много жертви и т. н. Мислите ли, че някой от властта го е грижа вие дали сте добре информирани и защитени от негативните прояви в света? Днес няма уреди за изтезание, но има медии,... подкрепяни от киното - така се постигат старите "отживели" резултати. Пресата и телевизията предават действителна информация за престъпна дейност, но те не могат достатъчно добре и подробно да визуализират случилото се. Затова на помощ идва киното, в което екшънът е еталон за успешен жанр. Екшън героите за секунди пръсват черепи и разфасоват тела зад бляскавата заблуда, че всички тези садистични прояви се вършат съвсем оправдано, в името на заслужаваща си труда благородна кауза. А понеже съвременното човечество "няма" афинитет към насилие, народът най-много си пада по касови екшъни и всякакви филми за масово изтребление в името на опазване живота и мира на планетата.
Надявам се, че благодарение на гледната точка, която споделям, читателят разбира, че в настоящето примитивните уреди за зрелищно изтезание и изтребление, "цивилизовано" са подменени със съвременни средства като медии и садистични филми в медийното пространство.
И отново стигаме до основния въпрос: А дали това се върши само за информиране, назидание и протекция на масите?
Защо хората, които се възмущават от престъпността и от журналистите, които пишат за нея, най-много четат и гледат криминалните хроники в медиите? Защо зрителите критикуват жестокостта във филмите, а продължават да гледат същите филми? Защото тълпата се срамува да си признае, че обича подобна информация и изпитва удоволствие от възприемането ѝ. Оказва се, че криминалните хроники със съдържащите се в тях жестокост, насилие, тормоз са най-"екзотичната" информация в медийното пространство.
В съвременния свят не се събира тълпа по площадите, която художниците да изобразяват как удоволства пред жестокостта и смъртта. Но съществува рейтинг. Той показва, че на фона на огромното количество културна информация в Интернет (книги, музика, театрални и балетни постановки, изложби на картини, стойностни филми...), възприемането на която култивира човешката природа като обогатява душевността, развива добродетелите и хуманността, народът предпочита да се "информира" за престъпността и да се "обогатява" с кино от Холивуд. Всъщност рейтингът красноречиво установява, че за тълпата от хилядолетия не се е осъществил никакъв духовен напредък и всичко си е по старому. Масите винаги са предпочитали и стремили да удовлетворяват своите низши страсти и примитивни инстинкти. Днес продължават да го правят, а властимащите наготово им създават лесни и бързи условия за това.