Всеки смъртен избягва проблеми,
но във скръб се калява духът.
Всеки мрази да страда до болка,
но сърцето в тъга се смекчава.

Тез души дето носим с окови
ще изстинат в железния скреж,
ако още ги мамим с лъжата,
че безсилна е в нас светлината
да погълне на мрака тъмата.

Опонираме с Дявол и с Бог,
с идеал за добро и за зло,
а пред себе си не ще признаем,
че родени сме с воля свободна -
всяка наша постъпка да е благородна.

И сред тътени адски и огнен кипеж
към преизподнята лъкатушим в път твърде лек,
щом целим да живеем не според Бог,
а в лицемерна доверчивост
на материалната лъст със вредата.

Една малка трънлива пътечка
цял Христос е разпънала в кръст.
Тя е призивът верен към всеки жадуващ
за истина мъдра със сила и мощ.

Щом по друма ѝ тесен усилно поемем,
увенчани със трънен венец,
ще последваме тежкия път към Голгота
като жертви на скърби зловещи,
ослепели от сълзи и стон.

Ала с болката ще се пречистят
наш"те вяра, надежда, любов.
Ще помъдреем и отново ще посрещнем
нашият велик спасител Христос.

Мракът в живота ни ще заменят слънца,
а от щастие ще се опиянят сетивата.
В мир и радост ще запеят душите,
защото в постъпки ще претворим добрините.

Ще заблестим от светлина,
щом се родим за вечността.