"Човек трябва да станеш – това е третото положение. Да станеш човек, значи да хармонизираш тези два полюса в едно, т.е. и двата полюса трябва да бъдат еднакви – и мъжът, и жената."
Из "Великата майка", Учителя Петър Дънов

   При процеса на оформяне плода в периода на бременност и съответно при новороденото бебе, се проявява един от двата пола в природата - мъжки или женски. Но при всеки човек, въпреки доминантен пол, в пасивно състояние, съществува и противоположният пол. На физическо ниво, този факт най-лесно се доказва чрез телосложението у всички хора без изключение. Лявата половина на човешкото тяло е женска - тя е по-дребна (пример: за да не бъде ушита тясна една дреха, шивачите винаги вземат мерки от дясната страна на тялото.) Също лявата половина на лицето е по-фина, по-нежно развита. (пример: художниците и фотографите поставят своите модели да позират с леко завъртяна напред лява половина на лицето.) Отляво в организма се намира сърцето, защото женското начало е по-емоционално, а като такова, то по-силно и умело преживява живота на чувствата. Затова приоритет за женско качество на личността е добротата. Тя се калява чрез силата на женското сърце, съответно чрез силата на женската душа. Поради тази причина женската гениалност се проявява в свръх състрадателност и свръх милосърдие. Те спомагат на жените да проявяват силна загриженост, да се включват в благородни каузи. Пример за гениална духовна жена е Майка Тереза. Дори наскоро тя бе обявена за светица от Ватикана.  



Пример за гениална светска дама е Лейди Даяна.



   Дясната половина на човешкото тяло е по-едра, по-силно развита. Освен това тя е водеща (изключение правят леваците) в мисловния процес и волевата активност, защото всички сложни движения, действия се вършат с дясна ръка и десен крак. Затова десните крайници на тялото ръководят и обслужват целия организъм. Ето защо приоритет за мъжко качество на личността е свръх разумът и свръх мисловността, тоест силно развитият и гъвкав ум. Те спомагат на мъжете да проявяват гениалност в абстрактното мислене, идейността, изобретателността. Пример за гениален духовен човек е Сократ.



Пример за гений в изкуството е Виктор Юго.



Пример за гений в науката е Никола Тесла.



   Информацията, представена по-горе има отношение към всеки нормално развит индивид, който се изявява чрез доминантния си пол. Както вече споменахме, у всеки нормално развит индивид, в пасивно състояние съществува вторичен пол. Този пол може никак да не се проявява или неговата изява да се усеща съвсвем слабо от съответния човек.

   Съществува обаче особена категория хора, за които, образно казано, е широко разпространена представата, че те са "нито риба, нито рак". Защо се изразявам по този начин, ще обяснявам от тук нататък в настоящата тема.
Има индивиди, при които и двата пола се проявяват едновременно. Върху тези индивиди официалната медицина е поставила клеймото "бисексуални". Понятието "бисексуален" означава, че човек носи и проявява и двата пола у себе си. До тук идеята звучи добре. Погрешката на медиците, обаче е, че те разглеждат само сексуалността на тези хора. Единствено със сексуалната ориентация на бисексуалните се изчерпват всички научни тези в науката. Тази е причината, обикновените хора да имат закостеняла представа за бисексуалните като за разюздани "любовчии", които са отчаяни от своята "двойнствена" природа и затова скачат "от трън на глог", понеже животът им протича в бърза и лесна смяна на партньори и от двата пола; сякаш бисексуалните хора са лишени от качества на личността, не умеят да изпитват задълбочени чувства, а единственият смисъл и стимул в тяхното съществуване са безразборните, хаотични полови контакти с хора със съмнителен морал.
Виждаме, че за сексуалността битува мнение за ненормално, неморално състояние на упадъчни индивиди без ценностна система и адекватен светоглед. За тези хора се мисли, че са "развратници", които прекарват живота си в развращаване на останалото население и затова те са вредни за обществото. Поради това, то ги отхвърля. Социумът предубедено ги заклеймява, принизява ги до отрепки и счита, че те "влошават" добрия и качествен морал на нормалните хора.
Но според мен "нормата" е относителна величина и в тази нейна особеност е разковничето да успеем да осъзнаем, че бисексуалният човек не само, че не е ненормален или аморален, а като притежател и на двата пола у себе си, той е по-пълен, по-цялостен и е носител на нещо по-завършено в сравнение с хората с единствен доминантен пол. Можем да твърдим, че бисексуалният човек е и мъж, и жена едновременно и във взаимодействие помежду им.
Нека да погледнем трезво на нещата: нима сред т. нар. "нормални" еднополови индивиди няма такива, които се отдават на разврат? Разликата е, че те са неморални само с другия пол. Нима такива индивиди не са неморални, лишени от ценности, с погрешен или посредствен мироглед?
От казаното по-горе, можем да направим заключение, че сексуалната ориентация при хората не е от решаващо значение за техния морал и стил на живот. У всеки ценностите са въпрос на възпитание, самовъзпитание, дисциплина, воля, характер, а донякъде социалната среда също оказва влияние.
Но нека да излезем от ограничаващия спектър на сексуалността като единствено и самостойно качество, определящо бисексуалните хора. Да погледнем на тези хора през един по-широк, многообхватен план, обединяващ тяхната сексуалност в едно цяло с техните личностни качества и приоритети от всякакъв характер. По пътя на логичното мислене, главното, което можем да определим за двуполовите хора е, че на първо и най-важно място те обединяват чертите и качествата и на двата пола, но в един индивид. Затова, според мен, двуполовите хора са по-обогатени душевно, колоритни са като натури, а също са по-развити в емоционално, нравствено и мисловно отношение. Можем да заключим, че двуполовият човек е двойно надарен от природата. Той може едновременно да мисли и действа с мъжкия интелект, както и да чувства и се вълнува с емоционалната женска интелигентност. Предполагам с тази особеност бисексуалният е атрактивен за хетеросексуалните хора.
Всъщност еднополовите хора интуитивно усещат, че бисексуалните притежават по-разкрепостена и мащабно скроена душевност, по-дълбока и многообхватна духовност. На пръв поглед, като че ли бисексуалният е атрактивен с двойната си ориентация. Но основно той впечатлява другите с качествата, които произтичат от тази ориентация: той има различно поведение, базиращо се не само на сексуалното му отношение, а и на обогатените от това отношение чисто личностни качества на характера. Стигаме до извода, че двуполовият човек е едновременно и по-интелигентен, и по-интелектуален от еднополовия. Затова бисексуалните хора са силно самодостатъчни за себе си и обикновено не се нуждаят от допълнението на втори индивид от другия пол. Поради тази причина, повечето бисексуални остават необвързани интимно или отричат брака. Бисексуалният човек се чувства достатъчно завършен с двата свои пола, обединени в едно. Двуполовият е едно цяло, завършено в своята пълнота.
Бисексуалните умеят да възприемат света по-обстойно със своите сетива, което ги прави силно чувствителни натури. Те виждат и чуват едновременно и със способностите на мъжа, и със способностите на жената. Затова те наблюдават по-пълно и цялостно красотата на жената с очите на мъжа и чуват разумността в мислите на мъжа с женския слух. Двуполовият човек развива у себе си качество едновременно и балансирано и да мисли, и да чувства. А в зависимост от житейската ситуация и стеклите се обстоятелства, той умее да избере дали да прояви активност и решителност като мъж или да запази пасивност и спокойствие като жена.
В сексуално отношение, двуполовият се впечатлява и бива привличан от мъжкото и от женското тяло, дори от собственото си тяло. Ето защо, поради самодостатъчност много бисексуални хора са сами в интимния си живот.
Като по-завършен и цялостен, двуполовият човек е склонен по-често да достига оригинални, дори гениални идеи. Причината е, че той гледа света през очите на една цялостност, пълноценност, съчетаващи мъжкото и женското в единство.
Затова често най-талантливите и идейни хора в изкуството са бисексуални. Те са хора с два пъти повече творческа надареност и изобретателност. Да умееш да твориш през погледа на мъжкото и женското едновременно, е създаване на краен продукт с много голяма дълбочина и пълнота. В тези случаи женственото, което е с усет към красивото, съчетаването на цветове и форми, поетично-метафоричния изказ, богат на сравнения и епитети, се комбинира с мъжественото, което притежава усет към логичното, съчетаването на абстрактно мислене с духовни идеи, които реализира на конкретно физическо ниво, към праволинеен и точен изказ, обединяващ умения за анализ и синтез относно обработената информация.
Всички тези качества на мъжа и жената, обединени в единство и взаимодействие, раждат творби, които обединяват в себе си красивото и разумното в природата и живота. А когато умът и сърцето у човек действат в единство и взаимовръзка, този човек се усеща и проявява като по-балансирана натура. Следователно, в дейностите, с които той се занимава има повече обективност и хармоничност. Можем да заключим, че понеже двуполовите хора имат по-реален и по-пълен светоглед, те създават творчество на по-високо ниво.
На "нормалния" човек тази завършена цялостност в битието като че ли му убягва. Това е причината, той да търси партньор и да не се чувства спокоен, докато не го открие. Защото при него, човекът от противоположен пол не само би го подкрепил, а би могъл да е опора като го допълва и запълва липсващите качества, приоритетни за другия пол.
   Общоизвестен факт е, че най-висшата дейност от всички професионални сфери, е изкуството. Ако науката открива закони, които вече съществуват в природата, то предмет на изкуството е творчество изцяло въз основа на идейния свят у човека. Ето защо в сферата на изкуството има най-много двуполови хора. Те са достатъчно цялостни, за да съумяват да творят грандиозно. Като пример можем да посочим факта, че най-добрите световни дизайнери на дамско облекло са бисексуални мъже. Те могат да погледнат на дрехата едновременно с предпочитанието, усета към цвят и форма у жената, която се облича, както и с въздействието на тази дреха върху мъжа, когато тя подчертава женската фигура и формите й.
Нека се позовем на пример в историята. Съществува ярка известна личност, която е пример за креативност и идейност на двуполов човек. Това е Леонардо да Винчи. Той твори през XV век - период, през който "властва мизогинията - омраза към жените. Тя е силно изразена в модата сред младежите. Косата се носи дълга, като се предпочитат тесни дрехи с хубава линия, подчертаващи тялото." (с. 10) Вероятно поради обстоятелството, че в този период "модата при младите слага акцент върху стила унисекс" (с. 10), също заради факта, че като "независим художник, Леонардо винаги е придружаван от хубавите си ученици в развиващите се центрове като Милано, Рим и Амбоаз" (с. 10), Да Винчи е смятан за хомосексуалист. Официално битува мнението, че той бил привлечен от своя пол и "няма дори помен от женско присъствие в живота му." (с.10)
   Аз бих оправдала неговата "незаинтересованост" към женския пол с 3 хипотези, все още водещи борба с официално битуващите научни догми.
Първата хипотеза е, че Леонардо рисува мадони, а на картината "Мадоната с младенеца" (фиг. 1), където


фиг. 1

"женският образ прелива от любов" (с. 13) е изобразена неговата майка Катерина.
Втората хипотеза е, че на картината "Тайната вечеря", Леонардо изобразява Свещения граал. (На картината липсва чаша.) Битува мнение, че Граалът е Мария-Магдалена - съпруга и любима на Иисус. На картината Магдалена е изобразена отляво на Христос. (фиг. 2)


фиг. 2

   Третата хипотеза е свързана с най-известната творба на Леонардо - култовият шедьовър "Мона Лиза". (фиг. 3)


фиг. 3

   Въпреки всички догадки относно дамата, която тази картина изобразява, наскоро се доказа, че творбата представлява автопортрет на Леонардо, но в женски пол. Тази гениална,неповторена и недостижима от никой друг до момента идея на Да Винчи - да нарисува себе си в противоположния за него пол е научно доказана в наши дни и е вече официална, но слабо разпространена теза: "ако върху компютърно изображение на "Мона Лиза" бъде наложен автопортретът на Леонардо, нарисуван с червена креда, резултатът е перфектно припокриване." (с. 16) (фиг. 4, фиг. 5)


Автопортрет на Леонардо да Винчи с червена креда (фиг. 4)


Налагане на автопортрета на Леонардо да Винчи
върху компютърно изображение на "Мона Лиза" (фиг. 5)

   Освен това в картината "Мона Лиза" има една подробност, която не би убягнала на внимателния наблюдател. Левият план на картината е по-висок от десния. Ако се базираме на познанието, че ляво съответства на женското начало, а дясно - на мъжкото начало, то художникът е изобразил, че женското начало е по-високо от мъжкото. В този смисъл, Леонардо ни е илюстрирал един от основните природни закони, че "всичко е в жената". От този закон се подразбира, че понеже плодородието е в жената, то светът не би съществувал без плодородие, съответно без жената.
Как е възможно да се твърди за този човек, че в живота му липсва женско присъствие, след като той сам е изобразил женското начало у себе си, при условие, че на физическо равнище се проявява като мъж?
   Творчеството на Да Винчи е гениално, защото съчетава идеи на художник с идеи на изобретател, тоест той е творец с много силно развито образно мислене на конкретно ниво: Леонардо може да пречупи мъжките черти на своето лице през женствената мекота и да изобрази как би изглеждал той, ако се беше родил жена.
   Същевременно Да Винчи е пример и за силно развито абстрактно образно мислене, както и за изключително богато въображение, защото рисува скици и схеми на различни технически съоръжения, които за времето си са били фантастични, но за наши дни и за бъдещето са напълно постижими, полезни и приложими.
   И накрая, но не на последно място: колкото картините на Леонардо да Винчи са красиви, толкова са логични и точни дисекциите на човешки тела, които той извършва и изобразява в полза на науката.
Освен това в цялото си творчество, той много точно употребява принципа за златното сечение, което показва, че Леонардо е познавал този принцип и съзнателно го е използвал.
   Като заключение, можем да твърдим, че благодарение на гениалността си, Леонардо е създал изкуство, в което има философия и наука; и наука, която граничи с философията и изкуството. Да Винчи е едновременно учен, философ и творец.
До тук, в общи линии, разгърнахме интелекта и дарбата на един гениален ум, който едва ли би постигнал такава висота в своите открития, ако не умееше да съчетава креативност с научност и да балансира при едновременното взаимодействие между качествата на мъжа и жената. Дори има вероятност женският пол у Леонардо да е бил с толкова високо влияние - около 50%, защото той е почувствал потребност сам да се види, дори да се покаже на света, изобразен като жена - автопортретът "Мона Лиза".
Въпреки бисексуалността си, Леонардо да Винчи е бил нравствен човек с правилно ориентирана ценностна система. Той сам е казал, че "който не обуздава чувствата си, може да се превърне в чудовище". (с.10) Вероятно тези думи имат предвид не само жестокостта у някои хора, но и разюздаността на онези бисексуални индивиди, които не вземат под внимание доминиращия пол у себе си и се стремят към безразборни фриволни връзки с хора и от двата пола.
   Самият Леонардо никога не е имал официална връзка и никога не се е женил. Вероятно е бил самодостатъчен за себе си. Всички негови "наклонности" към мъже - негови ученици остават само слухове, понеже няма доказателства, че са факти.
Както всички красиви двуполови хора, Да Винчи също е бил привличан от красотата и на противоположния, и на своя пол. Сигурно затова е обичал да се намира в компанията на красивите си ученици. И може би е мислел, че красивите хора имат усет към красотата, заради собствената си хубост.
   А много често в съзнанието на двуполовите хора не съществува разделение на мъже и жени. Те просто съзерцават красивото в света. Бисексуалните възприемат обкръжението обобщено и са способни да се наслаждават като цяло на естетиката и начина на проявление на красотата в заобикалящата ги среда.
След като има доказани факти, че Леонардо е държал в ателието си бездарни, но красиви младежи, заради външността им, но няма докзателства, че той е бил интимен с тях, защо тогава това обстоятелство да не е потвърждение на моето твърдение, че двуполовите хора възприемат и обичат да се наслаждават със сетивата си на естетиката, хармонията и красотата навсякъде и във всичко.
   От друга страна, връзката на бисексуален мъж с бисексуална жена е най-дълбока и най-пълноценна в сравнение с всички останали варианти на интимни отношения. А когато човек е достатъчно интелигентен, за да умее на емоционално, мисловно, духовно ниво да усеща едновременно двата пола у себе си, такъв човек е склонен да се съобрази и с физическото проявление на пола си, както и да притежава адекватни ценности, за да съумява да прецени, че в интимен план най-подходящ за него е човек, който притежава гениталии от другия пол. Изключение правят само хермафродитите, които и на физическо равнище са двуполови. В частност, те би трябвало да имат право на избор относно пола на интимния им партньор.
   И накрая, да кажем няколко думи за хомосексуалистите. Някои читатели, след като прочетат настоящата разработка, биха си помислили, че щом бисексуалните носят познания и качества на двата пола, а хетеросексуалните чрез качествата на своя пол живеят, творят, опознават другия пол, то хомосексуалистите са най-ощетените индивиди в природата. Аз не съм съгласна. Според мен хомосексуалистът е човек, който цял живот проявява на физическо ниво същия пол, с който желае да общува сексуално, приятелски, творчески, идейно... всякак, но винаги осъществява това като изцяло проявява и показва поведението на противоположния пол. Как един индивид, който е от пола, към който има влечение, успява да прояви качествата и поведението на пола, към който няма отношение, остава загадка за мен. В крайна сметка, се придържам към една езотерична теза, която гласи, че хомосексуалистите носят души, които искат да са жени в настоящата инкарнация, но погрешно са се родили в мъжки тела или обратно - души, които искат да са мъже в настоящия живот, но са преродени в женски тела. Вероятно затова хомосексуалистите дори цял живот да пребивават само в единия пол, умеят да проявяват качествата на другия пол, тъй като душите им жадуват да са от него.
   Дочитайки настоящия труд, някои читатели ще се запитат "Кое е нормално?" или "Съществува ли определена норма?". По мое мнение, нормално е да се чувстваш добре когато си себе си, когато проявяваш себе си чрез собственото си тяло, ум и сърце. Всичко останало е комплекс от качества, рамкирани в съответен пол, чрез който дарбите и способностите у човека се проявяват и изявяват, за да обработят и реализират информация, слизаща от света на идеите. В резултат се получава обмен между духа и материята и се произвеждат "завършени цялости" като краен продукт на творчеството или науката. Всеки човек е носител на дадени приоритети и качествени характеристики, затова ощетен пол няма. Също не е от първостепенно значение кой от двата пола е човек, но е съществено и важно как той ще развие и употреби приоритетите, вложени в него от пола, който носи. Тази особеност е значима и за еволюцията на човечността, развитието на основните човешки добродетели, проявата на Божествената искра, вложена в същността на всички човешки души.

Използвана литература:
Хората променили света; Леонардо да Винчи; бр. 3, DeAGOSTINI, 2008:
https://chitanka.info/book/776-leonardo-da-vinchi.pic#page0