Авторски творби от категории: окултизъм, изкуство, философия, езотерика, религия, история
Постинги в блога от 16.01.2023 г.
16.01.2023 07:15 -
Луцифер
(окултно есе)
1. Мисията на Луцифер в отминалата Епоха Риби. Общоприета информация пояснява, че името Луцифер означава "носител на светлина". А според Тайната доктрина на Блаватская, Луцифер е "Първият Син на Бога". Този факт неотменно пояснява, че Луцифер не е просто паднал ангел, а сгрешил Син Божи и паднало божество. Неговият произход е божествен, като този на Христос.
Отново ще се позовем на общоизвестното, че това същество е било много мило на Бог и много близко до Бог, така както и Христос, който също е Син Божи.
Ако поляризираме двете същности - Христос и Луцифер, можем да определим, че Христос е божество на Светлината, а Луцифер е божество на тъмнината.
В моето окултно есе "Луцифер, Христос, Новото човечество" в този блог изтъквам, че ние хората се стремим да служим на Бог, но сме заровени в най-гъстата материя на Ада, наречен Земя. Тази материя същевременно е отразена илюзия на реалността в Рая. Благодарение на илюзорността на света, ние се развиваме духовно и добиваме представа за истинската същност на нещата.
За да скъсаме договора с Луцифер, е необходимо в условията на Луциферовия ад, да приложим Христовия Рай. По този начин ангелите на Светлината могат да ни помагат в Пътя на Живота, когато търсим Истината и тя ни прави свободни винаги да избираме Доброто. Стигам до извод, че не е необходимо да скъсваме договора с Луцифер, щом се раждаме в неговия ад и не можем да останем в Божията Любов, без да се прераждаме. За момента е по-добре да ползваме Луциферовата същност, за да еволюираме духовно, чрез тежките адски страдания тук, на тази Земя. Но методът на Луцифер е такъв, че той трябва да ни прати мрак и мъки, за да оценим колко по-добре се развиваме в Христовите условия на Светлина и Любов. Понякога нашата карма толкова много е назряла от грехове, че е невъзможно изкупление в Светлината. Трябва да се сблъскаме с мрака, Луцифер да ни дойде на помощ с неговите отрицателни методи. Да не забравяме, че от най-черните и грозни въглени, се "раждат" най-красивите и сияещи диаманти. От най-тежките страдания, наложени от Луцифер, се създават най-чистите и благородни души.
Щом сме се съгласили пред Бог, относно Неговия план за нас в настоящата инкарнация, не бива да роптаем срещу злото и трудните житейски условия, които ни застигат. За момента, за нас, те са най-добрите приоритети. Не бива да отхвърляме Луцифер, чрез който тъмната страна на самия Бог работи в нас, за да ни даде добър урок. Наложително е да изтърпим злото в света, предназначено за нас, без да упорстваме.
Правилно е да служим на Христос и Бог. Но когато имаме извънредни прегрешения, се налага да се развиваме по методите на Луцифер. Както казва Учителя Петър Дънов, "при всичките условия" трябва да служим на Бог и да се радваме на живота, който Той ни е дал. Дали ще изпълняваме уроци от Христос или от Луцифер, и в двата случая, е все служене на един единствен Бог.
Всички човеци, които са живели на света, добили са святост и са постигнали своята духовна трансформация, безропотно са понасяли злини отвън, за да изкристализират Доброто и Любовта към Бог в душите им. Неслучайно съществува поговорката "На злото отвръщай с Добро." Неслучайно Христос е казвал, че когато ти ударят плесница, трябва да обърнеш и другата страна.
Сега е моментът да поясня, че добро-зло са херметически принципи на противоположността. Чрез тяхното последователно противопоставяне в живота ни, ние придобиваме Любов, Мъдрост, Истина, ставаме по-истинни хора.
Според мен, мисълта на Христос за двете плесници е Неговата изконна връзка с по-големия Му брат Луцифер. В тази връзка трябва да търсим смисъл да претърпяваме злото, а не да му се противопоставяме. Заради своята деструктивна природа, злото става опасно, ако се борим с него. То може да ни унищожи. Но ако го подминаваме тихомълком, то остава безсилно, защото не може да черпи енергия от нас.
Това което изследвам в настоящото есе е защо Луцифер е отхвърлен от човеците, та те дори го ненавиждат. Нали името му означава "носител на светлина"? Нали той е княз на този свят и като княз, умело се разпорежда със страданията в душите ни - да ги преживеем и преодолеем според Божествения план.
Стигам до извод, че Бог не е отхвърлил Луцифер. Щом го е поставил да направлява света според Неговия план, значи гради някакво доверие към своя син. Бог е търпелив. Той търпи всякакви грешки - и човешки, и ангелски, и божествени. Той търпи всички свои създания, защото Сам ги е направил такива, каквито са. Отклоненията от правилния път са само допълнителни условия, за в бъдеще да сме по-внимателни и да постигаме житейските задачи с повече лекота, защото вече сме минали лошите условия и можем да ги преодоляваме да не ни въздействат пагубно. Когато си стигнал дъното, няма накъде повече да падаш и единствената посока е нагоре.
Работя върху настоящото изследване, защото интуитивно ми се струва, че отречеността на Бог от Луцифер е една химера, "сътворена" от религиозните догми на църковните отци. Те постоянно ни плашат с дявол, Сатана, геена, за да държат човечеството в страх и подчинение. Нашият страх от Луцифер не идва от самия него или от Неговия Създател и Отец - Бог. Този страх ни се вменява от религиозните догми, създадени от Църковната институция. Преодоляването на нейните догми ни прави истинни, вярващи, верни на Бог.
Разковничето в Луциферовата съдба е в неговата амбиция да бъде не само божествен, но и равен на Бога, дори да Го надмине. Спорен е въпросът дали в това му желание има завист към неговия Отец, или по-скоро има възхищение и адмирации към Него. Напълно е възможно вместо завист, Луцифер да е изпитал силна възхита. Мисля, че поведението на това паднало божество, е аналогично на поведението на всеки първороден син: той обича и почита Баща си; иска да е като Него, дори да надмине очакванията на своя Отец и да го удиви с постиженията си.
И все пак, какво ни кара да сме с негативно отношение към Луцифер? Защо мислим, че ако напредваме чрез методите на злото, ще се отдалечим от стълбицата на духовната еволюция? Дали в добро, дали в зло - и по двата начина човек учи своите житейски уроци. Та нали светът е дуален и херметическият принцип на противоположностите добро-зло ни осигурява и върхове, и спадове. Полярността при редуващи се успехи и провали, е естествена закономерност, която щем не щем следваме в Училището, наречено Живот. Щом сме се родили, трябва да извървим пътя си, не такъв какъвто ни се иска на нас, а такъв какъвто Бог го е предначертал.
Както Христос е Цар в Рая, така Луцифер е княз в света. Бог е отредил на Луцифер, да помага в духовното развитие на хората, като им създава противодействия в житейските задачи, за да стават все по-силни и издръжливи, все по-човечни.
Светът е дуален, а Луцифер е двойнствен, защото с нас той постига положителен краен резултат, докато ни е подлагал на отрицателни влияния. Това обстоятелство е неотменно за Луцифер и определящо за неговата индивидуалност. За пример: спомняте ли си как в Библията, Луцифер изкушава Христос, че ако се подчини на злото и предаде Бог, ще Го направи владетел на целия свят. Тогава Христос се мобилизира и отказва, защото обичта Му към Неговия Отец, е по-силна от всичко. Ето как действа Луцифер - само в една позиция, той създава условия или да паднеш, или да се повдигнеш. Христос отказва тази привилегия и по този начин утвърждава Своята безпределна вяра и Любов към Бог. Ако Луцифер не Му беше създал подобно обстоятелство, Христос нямаше да може, сам да провери, колко е верен на Своя Отец.
Луцифер не е низвергнат от Бога и Божествения план. Той е низвергнат от Църквата, за да се низвергне от народа.
Когато Луцифер се завърне в Светлината, всички ше го видим колко е сияещ. Като че ли в "Носителя на Светлина", дреме една светла природа, затъмнена от методи на зло, които пораждат добро. Според мен, вътрешно Луцифер продължава да копнее тази негова Светлина да се проявява, да свети, да бъде видяна от хората. Дори мисля, че той страда заради клеймото, което му е "лепнала" Църквата.
Убедена съм, че читателят ще си зададе въпрос: "Коя е причината Луцифер да не може да пребивава единствено като Светлина и Сияние?" Отговарям веднага - грехът в света. И този грях е демоничен, обаче и демоните са под Божия власт.
Луцифер е паднал, за да спаси падналите. Христос е възкръснал, за да възкръснат праведните. Ето как в стойността на двамата братя - Христос и Луцифер, отново имаме противопоставяне поради принципа на полярност. Защото за да се завърнем в Бога и в Рая, трябва да постигнем съвършенство. Мястото на усъвършенстващите се е в ада. Христос е съвършен. Луцифер е изгубил съвършеността си, за да може, когато я намери, да засияе с още по-голяма сила. Когато една душа падне, независимо по какви причини, тя се "запознава" с болката от падението и страданието ѝ е неизбежно. Но в страданието тя разбира цената на радостта от правилния начин на живот. "Страданието не е страшно, страшен е страхът от него."
Според окултистите, всички ангели искат да са хора, защото само на хората е отреден път на духовна еволюция. Затова човешкият живот е толкова интересен. Аз не мога изцяло да определя мисията на Луцифер, защото не съм гадател. Но ако мисията на Христос е завършена успешно, то мисията на Луцифер тепърва предстои, защото в момента хората ударили дъното са в пъти повече от тези, които вървят в правия път. Тези, които са на дъното са предварително спасени от Христос и няма да бъдат погубени, пак благодарение на Него. Но те се нуждаят от една тежка инкарнация, в която да изкупват греховете си и да поемат в правилна посока. За това може да им помогне само Луцифер.
Луцифер е съработник на Бог, а не Негов узурпатор. Ако Луцифер не действаше в света, нашите души щяха да са в застой и тлен - нито добри, нито лоши. Луцифер е пряк изпълнител на Божествения план на Отеца, в момента, докато Христос слиза тук от време на време, в сърцата на хората, когато е нужен.
2. Луцифер, тленността, обичта.
Според Учителя Петър Дънов "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Аз мисля, че свързването на човек с Бог, се случва чрез Христос като медиатор, защото "Бог е Любов", а Христос се трансформира в Любящ чрез Своята Голгота. Свързването на хората помежду им в обикновена дружба или в интимност между мъж и жена, се случва чрез Луцифер, защото той е връзката със страстта, плътта и тленността тук на Земята. За съжаление, и ние хората не се търсим да общуваме като души, а като физически тела с определени форми.
Според мен, грехът в Рая, след изяждането на забранения плод от Адам и Ева е, че те са се съвкуплили, тоест познали са сексуалността. Затова те са изгонени от Рая. В ада те живеят, за да продължават да се съвкупляват и да раждат деца. Забележете, че това е основен приоритет на повечето хора на Земята - рожбата им осмисля живота. И те са на правилното място, защото Луцифер е силно свързан с материята и пряко работи в нея, но стриктно спазващ плана на Бог.
Съществува един непрекъснат обмен на души между ада и Рая - души, които непреривно се качват и слизат, за да чистят стара карма и да се развиват правилно в Духа. Това качване и слизане е както в пряко, така и в преносно значение и вече обяснихме, че е херметически принцип и окултен закон. Учителя Дънов казва в една своя окултна песен, че ние трябва да се развиваме "при всичките условия".
3. "Да спиш в огъня"
Малко за отмора, ще спра с окултните си разсъждения и ще предложа на читателя една песен от творчеството на група W.A.S.P. (Оса). Става въпрос за емблематичната балада "Sleeping in The Fire" ("Да спиш в огъня"). Помествам текста на тази песен, като пример, защото в него много фино е уловена същността на Луциферовата душевност. А мелодията леко "нагарча" с тъга.
Част от информацията в есето не е научно доказана и трябва да се изследва допълнително.
1. Мисията на Луцифер в отминалата Епоха Риби. Общоприета информация пояснява, че името Луцифер означава "носител на светлина". А според Тайната доктрина на Блаватская, Луцифер е "Първият Син на Бога". Този факт неотменно пояснява, че Луцифер не е просто паднал ангел, а сгрешил Син Божи и паднало божество. Неговият произход е божествен, като този на Христос.
Отново ще се позовем на общоизвестното, че това същество е било много мило на Бог и много близко до Бог, така както и Христос, който също е Син Божи.
Ако поляризираме двете същности - Христос и Луцифер, можем да определим, че Христос е божество на Светлината, а Луцифер е божество на тъмнината.
В моето окултно есе "Луцифер, Христос, Новото човечество" в този блог изтъквам, че ние хората се стремим да служим на Бог, но сме заровени в най-гъстата материя на Ада, наречен Земя. Тази материя същевременно е отразена илюзия на реалността в Рая. Благодарение на илюзорността на света, ние се развиваме духовно и добиваме представа за истинската същност на нещата.
За да скъсаме договора с Луцифер, е необходимо в условията на Луциферовия ад, да приложим Христовия Рай. По този начин ангелите на Светлината могат да ни помагат в Пътя на Живота, когато търсим Истината и тя ни прави свободни винаги да избираме Доброто. Стигам до извод, че не е необходимо да скъсваме договора с Луцифер, щом се раждаме в неговия ад и не можем да останем в Божията Любов, без да се прераждаме. За момента е по-добре да ползваме Луциферовата същност, за да еволюираме духовно, чрез тежките адски страдания тук, на тази Земя. Но методът на Луцифер е такъв, че той трябва да ни прати мрак и мъки, за да оценим колко по-добре се развиваме в Христовите условия на Светлина и Любов. Понякога нашата карма толкова много е назряла от грехове, че е невъзможно изкупление в Светлината. Трябва да се сблъскаме с мрака, Луцифер да ни дойде на помощ с неговите отрицателни методи. Да не забравяме, че от най-черните и грозни въглени, се "раждат" най-красивите и сияещи диаманти. От най-тежките страдания, наложени от Луцифер, се създават най-чистите и благородни души.
Щом сме се съгласили пред Бог, относно Неговия план за нас в настоящата инкарнация, не бива да роптаем срещу злото и трудните житейски условия, които ни застигат. За момента, за нас, те са най-добрите приоритети. Не бива да отхвърляме Луцифер, чрез който тъмната страна на самия Бог работи в нас, за да ни даде добър урок. Наложително е да изтърпим злото в света, предназначено за нас, без да упорстваме.
Правилно е да служим на Христос и Бог. Но когато имаме извънредни прегрешения, се налага да се развиваме по методите на Луцифер. Както казва Учителя Петър Дънов, "при всичките условия" трябва да служим на Бог и да се радваме на живота, който Той ни е дал. Дали ще изпълняваме уроци от Христос или от Луцифер, и в двата случая, е все служене на един единствен Бог.
Всички човеци, които са живели на света, добили са святост и са постигнали своята духовна трансформация, безропотно са понасяли злини отвън, за да изкристализират Доброто и Любовта към Бог в душите им. Неслучайно съществува поговорката "На злото отвръщай с Добро." Неслучайно Христос е казвал, че когато ти ударят плесница, трябва да обърнеш и другата страна.
Сега е моментът да поясня, че добро-зло са херметически принципи на противоположността. Чрез тяхното последователно противопоставяне в живота ни, ние придобиваме Любов, Мъдрост, Истина, ставаме по-истинни хора.
Според мен, мисълта на Христос за двете плесници е Неговата изконна връзка с по-големия Му брат Луцифер. В тази връзка трябва да търсим смисъл да претърпяваме злото, а не да му се противопоставяме. Заради своята деструктивна природа, злото става опасно, ако се борим с него. То може да ни унищожи. Но ако го подминаваме тихомълком, то остава безсилно, защото не може да черпи енергия от нас.
Това което изследвам в настоящото есе е защо Луцифер е отхвърлен от човеците, та те дори го ненавиждат. Нали името му означава "носител на светлина"? Нали той е княз на този свят и като княз, умело се разпорежда със страданията в душите ни - да ги преживеем и преодолеем според Божествения план.
Стигам до извод, че Бог не е отхвърлил Луцифер. Щом го е поставил да направлява света според Неговия план, значи гради някакво доверие към своя син. Бог е търпелив. Той търпи всякакви грешки - и човешки, и ангелски, и божествени. Той търпи всички свои създания, защото Сам ги е направил такива, каквито са. Отклоненията от правилния път са само допълнителни условия, за в бъдеще да сме по-внимателни и да постигаме житейските задачи с повече лекота, защото вече сме минали лошите условия и можем да ги преодоляваме да не ни въздействат пагубно. Когато си стигнал дъното, няма накъде повече да падаш и единствената посока е нагоре.
Работя върху настоящото изследване, защото интуитивно ми се струва, че отречеността на Бог от Луцифер е една химера, "сътворена" от религиозните догми на църковните отци. Те постоянно ни плашат с дявол, Сатана, геена, за да държат човечеството в страх и подчинение. Нашият страх от Луцифер не идва от самия него или от Неговия Създател и Отец - Бог. Този страх ни се вменява от религиозните догми, създадени от Църковната институция. Преодоляването на нейните догми ни прави истинни, вярващи, верни на Бог.
Разковничето в Луциферовата съдба е в неговата амбиция да бъде не само божествен, но и равен на Бога, дори да Го надмине. Спорен е въпросът дали в това му желание има завист към неговия Отец, или по-скоро има възхищение и адмирации към Него. Напълно е възможно вместо завист, Луцифер да е изпитал силна възхита. Мисля, че поведението на това паднало божество, е аналогично на поведението на всеки първороден син: той обича и почита Баща си; иска да е като Него, дори да надмине очакванията на своя Отец и да го удиви с постиженията си.
И все пак, какво ни кара да сме с негативно отношение към Луцифер? Защо мислим, че ако напредваме чрез методите на злото, ще се отдалечим от стълбицата на духовната еволюция? Дали в добро, дали в зло - и по двата начина човек учи своите житейски уроци. Та нали светът е дуален и херметическият принцип на противоположностите добро-зло ни осигурява и върхове, и спадове. Полярността при редуващи се успехи и провали, е естествена закономерност, която щем не щем следваме в Училището, наречено Живот. Щом сме се родили, трябва да извървим пътя си, не такъв какъвто ни се иска на нас, а такъв какъвто Бог го е предначертал.
Както Христос е Цар в Рая, така Луцифер е княз в света. Бог е отредил на Луцифер, да помага в духовното развитие на хората, като им създава противодействия в житейските задачи, за да стават все по-силни и издръжливи, все по-човечни.
Светът е дуален, а Луцифер е двойнствен, защото с нас той постига положителен краен резултат, докато ни е подлагал на отрицателни влияния. Това обстоятелство е неотменно за Луцифер и определящо за неговата индивидуалност. За пример: спомняте ли си как в Библията, Луцифер изкушава Христос, че ако се подчини на злото и предаде Бог, ще Го направи владетел на целия свят. Тогава Христос се мобилизира и отказва, защото обичта Му към Неговия Отец, е по-силна от всичко. Ето как действа Луцифер - само в една позиция, той създава условия или да паднеш, или да се повдигнеш. Христос отказва тази привилегия и по този начин утвърждава Своята безпределна вяра и Любов към Бог. Ако Луцифер не Му беше създал подобно обстоятелство, Христос нямаше да може, сам да провери, колко е верен на Своя Отец.
Луцифер не е низвергнат от Бога и Божествения план. Той е низвергнат от Църквата, за да се низвергне от народа.
Когато Луцифер се завърне в Светлината, всички ше го видим колко е сияещ. Като че ли в "Носителя на Светлина", дреме една светла природа, затъмнена от методи на зло, които пораждат добро. Според мен, вътрешно Луцифер продължава да копнее тази негова Светлина да се проявява, да свети, да бъде видяна от хората. Дори мисля, че той страда заради клеймото, което му е "лепнала" Църквата.
Убедена съм, че читателят ще си зададе въпрос: "Коя е причината Луцифер да не може да пребивава единствено като Светлина и Сияние?" Отговарям веднага - грехът в света. И този грях е демоничен, обаче и демоните са под Божия власт.
Луцифер е паднал, за да спаси падналите. Христос е възкръснал, за да възкръснат праведните. Ето как в стойността на двамата братя - Христос и Луцифер, отново имаме противопоставяне поради принципа на полярност. Защото за да се завърнем в Бога и в Рая, трябва да постигнем съвършенство. Мястото на усъвършенстващите се е в ада. Христос е съвършен. Луцифер е изгубил съвършеността си, за да може, когато я намери, да засияе с още по-голяма сила. Когато една душа падне, независимо по какви причини, тя се "запознава" с болката от падението и страданието ѝ е неизбежно. Но в страданието тя разбира цената на радостта от правилния начин на живот. "Страданието не е страшно, страшен е страхът от него."
Според окултистите, всички ангели искат да са хора, защото само на хората е отреден път на духовна еволюция. Затова човешкият живот е толкова интересен. Аз не мога изцяло да определя мисията на Луцифер, защото не съм гадател. Но ако мисията на Христос е завършена успешно, то мисията на Луцифер тепърва предстои, защото в момента хората ударили дъното са в пъти повече от тези, които вървят в правия път. Тези, които са на дъното са предварително спасени от Христос и няма да бъдат погубени, пак благодарение на Него. Но те се нуждаят от една тежка инкарнация, в която да изкупват греховете си и да поемат в правилна посока. За това може да им помогне само Луцифер.
Луцифер е съработник на Бог, а не Негов узурпатор. Ако Луцифер не действаше в света, нашите души щяха да са в застой и тлен - нито добри, нито лоши. Луцифер е пряк изпълнител на Божествения план на Отеца, в момента, докато Христос слиза тук от време на време, в сърцата на хората, когато е нужен.
2. Луцифер, тленността, обичта.
Според Учителя Петър Дънов "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Аз мисля, че свързването на човек с Бог, се случва чрез Христос като медиатор, защото "Бог е Любов", а Христос се трансформира в Любящ чрез Своята Голгота. Свързването на хората помежду им в обикновена дружба или в интимност между мъж и жена, се случва чрез Луцифер, защото той е връзката със страстта, плътта и тленността тук на Земята. За съжаление, и ние хората не се търсим да общуваме като души, а като физически тела с определени форми.
Според мен, грехът в Рая, след изяждането на забранения плод от Адам и Ева е, че те са се съвкуплили, тоест познали са сексуалността. Затова те са изгонени от Рая. В ада те живеят, за да продължават да се съвкупляват и да раждат деца. Забележете, че това е основен приоритет на повечето хора на Земята - рожбата им осмисля живота. И те са на правилното място, защото Луцифер е силно свързан с материята и пряко работи в нея, но стриктно спазващ плана на Бог.
Съществува един непрекъснат обмен на души между ада и Рая - души, които непреривно се качват и слизат, за да чистят стара карма и да се развиват правилно в Духа. Това качване и слизане е както в пряко, така и в преносно значение и вече обяснихме, че е херметически принцип и окултен закон. Учителя Дънов казва в една своя окултна песен, че ние трябва да се развиваме "при всичките условия".
3. "Да спиш в огъня"
Малко за отмора, ще спра с окултните си разсъждения и ще предложа на читателя една песен от творчеството на група W.A.S.P. (Оса). Става въпрос за емблематичната балада "Sleeping in The Fire" ("Да спиш в огъня"). Помествам текста на тази песен, като пример, защото в него много фино е уловена същността на Луциферовата душевност. А мелодията леко "нагарча" с тъга.
 |
| рок група W.A.S.P. SLEEPING IN THE FIRE: Touch, touch in the flame"s desire Feeling the pain"s denial And your finger"s in the fire Look, look in the candlelight See in the flame of life And my spell is our lie Taste the love The Lucifer"s magic that makes you numb The passion and all the pain are one You"re sleeping in the fire Taste the love The Lucifer"s magic that makes you numb You feel what it does and you"re drunk on love You"re sleeping in the fire I gaze as the flame and fire burn And cry out the name of which I yearn Ooh-ooh-ooh, ooh-ooh Taste the love The Lucifer"s magic that makes you numb The passion and all the pain are one You"re sleeping in the fire Taste the love The Lucifer"s magic that makes you numb You feel what it does and you"re drunk on love You"re sleeping in the fire Taste the love The Lucifer"s magic that makes you numb The passion and all the pain are one You"re sleeping in the fire Taste the love The Lucifer"s magic that makes you numb. ДА СПИШ В ОГЪНЯ Докосни, докосни се до пламенното желание, да почувстваш опровержителната болка на твоя пръст в огъня. Погледни, погледни светлината на свещта. Погледни в пламъка на живота - моето заклинание е наша лъжа. Вкусѝ любовта Магията на Луцифер, която те вцепенява; където страстта и цялата болка са едно. Ти спиш в огъня. Вкусѝ любовта Магията на Луцифер, която те вцепенява; Ти чувстваш какво е това и си пиян от любов Втренчвам се дали пламъкът и огънят горят Крещя името на тази, за която копнея... Публикувам и оригиналния текст на песента, и моя превод, за да може читателят да усети силната страст, жар, пламенност на интимната плътска любов. Те са само сенки на стойностните душевни преживявания и чувства в съкровения свят на човека. Но като че ли авторът на текста на песента по-скоро има за цел да критикува и изобличава "магичната" същност на Луцифер, като дарител на непостоянната материална и плътска любов между мъжа и жената. Нещо повече се случва в момента: хората непрестанно критикуват злото и го свързват с началото на Сатана, който е самият Луцифер. Вместо да критикуваме злото и да обсъждаме нечии поразии, не е ли за предпочитане да го заобикаляме и да работим за доброто и всякакви благородни каузи. Самият Левски е казвал "Не думи, а дела трябват." Да не забравяме, че Апостолът е виден масон и знае какво има предвид с думите си. Учителя Дънов постоянно критикува тези, които се надпреварват да "оправят" света? Нека да оправят света вътре в себе си! Външният е правилен и направен според нуждите на нашата карма. Ние неизбежно трябва да я платим. Де факто, Луцифер е зает да дава на хората какви ли не поразии, за да ги омилостиви и да намали зависта им един към друг. Характерна черта им е да завиждат на чуждите постижения, а да приемат своите за даденост, без да се радват. Вместо да учи житейските си уроци, човечеството не спира да "мрънка" колко зле пребивава "като спи в огъня" - "магията на Луцифер". Казано по-просто Луцифер е висш маг, който знае как да ни изгаря отвътре, за да "изкристализираме" като души-диаманти. Те пръскат само светлина, без да познават сянката. Те сияят с добродетели, благост, дарби, истинност. 4. Луцифер и новата бронзова еволюционна епоха на Водолея. В медийното пространство беше пусната една "муха", че човечеството излиза от Епоха Риби и веднага "се гмурва" в Златната епоха. Истината е, че до Златната епоха има много време. Според Мария Арабаджиева (мартинист и издател на древни книги) ние излизаме от инволюционното развитие на най-тъмната Желязна епоха на Кали-Юга и нейната консервативно мислеща Пета раса. С 200-300 години преход, ще навлезем в следващата поред Бронзова еволюционна епоха на Водолея. В нея ще се прояви Шестата раса. Някои от тези нови деца се раждат в момента по естествен път. Други се създават по изкуствен начин чрез мутация на гени. Това е ново постижение в науката. (виж използвани източноци, 1) Учените са готови да стартират проект с ферми за бебета. В тези ферми изкуствени инкубатори ще износват ембрионите до момента на тяхното раждане. По време на "бременността", родителите ще могат да избират кои качества на детето да останат и кои да бъдат премахнати; ще бъдат контролирани и някои наследствени заболявания още докато плодът не се е родил. (2) Според окултистите, Божественият план за бъдещето на човечеството е в близките столетия злото да бъде приспано за 1000 години. След като те изминат, то ще бъде събудено за още 100 години, след което окончателно ще заспи. Аз предполагам, че тези 1100 години са шанс за Луцифер и неговите паднали ангели да се обърнат окончателно към Светлината и да засияят в Божията Любов; без наличие на полярност добро-зло; с добити Любов, Мъдрост, Истина, които да ги освободят от грехопаденията. Мисля, че в Епохата на Водолея, когато се осъществи духовен възход за човечеството, то ще тръгне по пътя на Ново Възраждане. Тогава злото ще заспи за 1000 години. Луцифер ще се сблъсква с все по-съвършени души на Земята, а и самият той ще се усъвършенства. Ние хората, сами си вменяваме, че той е едва ли не най-злият враг, който можем да имаме. А всъщност Луцифер просто изпълнява Божествения план. Отмъщението и омразата към враговете останаха в Стария Завет. В Новия завет човек обича и враговете си. А в най-новия "Завет на Цветните лъчи", даден от Окултния Всемиров Учител Петър Дънов, всичко е Светлина, която пречупена през слънчевите лъчи, образува цветовете в природата. Заветът на Учителя Дънов е предназначен за лечение, помощ при проблеми и т.н. Когато човек е просветлен, у него няма място за тъмни нагласи, той се превръща в оптимист. По мое мнение, Бог ще даде на своя "непослушен" син Луцифер нужните условия, за да може той окончателно да се завърне в Светлината, дори да стане Сияние. Ако Христос е Светъл, това е защото Той има само Светла страна и никога не е пренебрегвал Своя Отец. А Луцифер е сияещ, поради сблъсъка на светлина и тъмнина в него. Тази противоположност в неговата същност, му дава един по-богат опит, който Христос не притежава. Силата на Христос е в Неговата Голгота, която за вечни времена Го е направила Любящ. Но той винаги се е стремил към Бог и Доброто. Ще си позволя да изложа лично моя теза: Силата на Луцифер е в неговия ад, където той прилага и добро, и зло, обаче като подчинява това зло на това добро. Става ясно, че Луцифер също е привърженик на Светлото, но по един косвен начин, чрез който помага за еволюцията на падналите души. За да бъдеш светлина и тъмнина едновременно, се иска един богат опит на съществуване. Такъв има Луцифер. Тъмнината, която е имал, когато е работил чрез методите на злото, му е оставила следа в душата. Затова Светлината не може да го обземе напълно. Ето затова, според мен, той не може да просветлее, но може да засияе. Аз мисля, че Сиянието е по-красиво от Светлината. В него има изкристализирала нотка тъга. Ако някога Луцифер е бил "Носител на Светлина", то сега тази привилегия е за Христос. Луцифер е по-скоро сияещ. Луцифер трябва окончателно да преодолее кармата си на паднало божество, за да се завърне завинаги в Бога. В неговата душа трябва да настъпи обрат, за да може той отново да възлюби своя Отец, но по правилния начин за съвършен. Мисля, че в миналото, Луцифер дотолкова се е възхищавал на своя Отец, че в усилието си да Го впечатли и надмине със своето поведение, вместо да се извиси, е паднал. Аз не вярвам, че Синът може да завижда на своя Баща. Убедена съм, че Синът се е възхитил непосилно за самия него. Същата тази възхита, която е "сгромолясала" Луцифер, трябва да го извиси в Новата епоха, защото в нея се очакват по-благоприятни условия за развитие на всички Божии чеда. Интересно е да се установи не само как Луцифер влияе на Новите деца, а също как Новите деца от Шеста раса влияят и направляват възхода и просветлението на Княза в света. Вече споменахме за фермите за деца, които ще се износват от изкуствени инкубатори. Имам да допълня, че всички ембриони в тези инкубатори, са заченати по метода "инвитро". Читателят досеща ли се, че "инвитро" е научен метод за непорочно зачатие, който в близкото бъдеще ще обхване целия свят? (2) В Новата епоха, инвитро и износването на бебета в инкубатори, ще провокира и мотивира бъдещите интимни двойки да преодоляват сексуалните отношения и да се обичат предимно платонично. И днес, сред някои адепти има такива връзки, но тези хора, за момента, се лишават от поколение. Техните отношения се сключват в "духовен брак". Бъдещето ще работи и за тях, за да могат и те, без сексуални отношения, да станат родители. Към края на настоящото изследване, ми се иска да предвидя, че в Епохата на Водолея, Христос и Луцифер ще се обединят в своята дейност. Все пак те са братя под крилото на Единствен Отец. Ако Христос е Любов, мисля че Луцифер е Разумност, която може правилно да покровителства и реализира тази Любов. Днес се говори за Нов Световен Ред. Да се надяваме, че той няма да протече като глобална диктатура с трета поредна индустриална революция, в която човекът и роботът ще са обединени. Да се надяваме, че предстои Нов Световен Ред, с обща и единна религия, като поредно просветителско Учение на Бога. Такова Божествено Учение за пореден път е дадено на човечеството. Този път Учителят е от Бългатрия - Петър Дънов с духовна титла Беинса Дуно. Отговорни братя и сестри от Окултната школа "Ученици на Всемирното Бяло Братство", създадена от Учителя Дънов, са успели да предадат това учение на света в неговия автентичен вид, без да бъде опетнено от подобни догми, които се зараждат в сектата "Общество Бяло Братство". Днес окултната школа "Ученици на Всемирното Бяло Братство", създадена от Учителя е предимно на духовно и виртуално ниво. Тя работи повече от всякога, най-вече в Интернет. Хиляди млади хора четат Учителя и изучават Паневритмия чрез наръчниците, издадени за нейното практикуване. Тези младежи са изцяло Шеста раса и на тях им е дадено на 100% да тълкуват Словото на Беинса Дуно. Тяхната практика беше умело подкрепена от предхождащото ги поколение на ученици от Школата на Учителя, които бяха хибриди между Пета и Шеста раса. На тях им беше трудно да запазят идеалите на Пета раса и да ги приложат в напредничавия начин на мислене в Шеста раса, на който ги учи Словото на самото Учение на Беинса Дуно. В наши дни окултната школа на Учителя не търси "салони" за реализация. Тя се реализира директно в Духа, чрез виртуалната реалност на света, в който пребиваваме. Достатъчно е всеки, който иска да се присъедини като ученик в "Ученици на Всемирното Бяло Братство", да влезе в Интернет. Материалите за Учението са публикувани и се намират лесно, само като се зададе в търсачката името на Учителя. Тъй като "Бог е Любов", а Христос е Любящ, смея да издам, че днес Окултната школа "Ученици на Всемирното Бяло Братство" на Учителя Беинса Дуно със светско име Петър Дънов, е под пряка протекция на Христос. А дали Луцифер ще се впише в това ново, но вече Световно, дори Мирово учение, предстои да разберем... Послеслов: Отношението на хората към Луцифер е същото, каквото беше към Юда. Но съвременните окултисти разкриха на света, че Юда е най-добрият ученик на Христос и най-близкия Му приятел. Христос лично го е избрал за предател и с допълнително Слово само за Юда, го е подготвял за мисията му на предател. Целувката на Юда, не е предателска. Тя е целувка на обич за неговия Учител и най-близък другар. На Юда му е било мъчно, че Го предава. Затова Го е целунал - предал Го е с обич. За момента Луцифер е в подобна ситуация. Хората виждат в него дявол. А той е първият Син на Бога, възхитен от Своя Отец, дотолкова, че да се опита да го задмине в способностите си. На нас църковните отци ни вменяват страх от Луцифер, придават му чувства на завист и злоба към Бог и т. н. Луцифер не е страшен. Страшен е само страхът, с който си служи Църквата. Аз мисля, че след Христос, Луцифер е пример за добър син, с който Бог може да се гордее при "всичките условия" за пребиваване на Земята. Използвани източници: 1. Съзнание, Създават Нов Човешки Вид Тихомълком, YouTube https://youtu.be/ECSmkXY5e7g 2. Съзнание, Първата Ферма за Човешки Бебета в Света е на Път да Стане Реалност, YouTube https://youtu.be/uD3F0zoNg_U 3. Снимките са от Интернет. |
Търсене
За този блог
Гласове: 500
