декоративно пано в индийски стил,
апликация, авторска техника по метода рисуване с ножица на Анри Матис,
изцяло ръчна изработкa.

 Книгоразделител за мъж
апликация, авторска техника, изцяло ръчна изработка

 

 ТРИАДА
(кон, еднорог, пегас)
Декоративно пано (37x40)
Апликация, собствена техника

                                                          (окултно есе)  


     

"Грехопадението е велик дар за завръщане в орела." 
Атлантите
 
              Според Тайната доктрина, "Луцифер е първият син на Бога". Тази констатация неминуемо показва, че Христос и Луцифер са братя.      Друнвало Мелхизедек казва за Луцифер: "Той бил най-великолепният ангел, сътворяван някога от Него (Бог) - най-интелигентният, най-красивият, най-удивителният от всички. Нямал равен на себе си; бил "супермоделът" в ангелския свят. Бог го нарекъл Луцифер, което означава "светъл и лъчезарен". (с.307,1)     "Луцифер също искал да прилича на своите герои. Но в ангелското царство, никой не стоял по-високо от него. Нямало на кого да подражава. Той бил най-величественият ангел във Вселената. Нямало по-блестящ от него. Всъщност, от негова гледна точка, имало един-единствен герой - по-високо от него стоял само Бог. И тогава, Луцифер направил нещо много естествено - и бъдете сигурни, че когато го е създавал, Бог е бил наясно какво ще се случи. Той (Луцифер) поискал да бъде велик като Бог - фактически да бъде Бог - на равнището на творението. Няма нищо лошо в желанието да се слееш с Бог, но той не се стремял към това. Искал да бъде точно като Бог. Всъщност, дори искал да бъде по-добър от Него. Луцифер пожелал да надмине своя герой." (с.308,1) "Но за да бъде по-велик от Бог, той решил да се отдели - как би могъл да Го надмине, докато е част от Него." (с.308,1)      "Луцифер убедил една трета от небесните ангели, да тръгнат с него и да го подкрепят в създаването на новата реалност." (с.310,1)      "Луцифер създал своята реалност малко преди началото на човешката раса - преди около 200 000 години. И ние сме станали основните участници в неговия експеримент. За всичко това, трябва да има някаква причина. Аз мисля, че целта на експеримента на Луцифер, продължаващ вече милиони и милиони години, сега започва да се осъществява на Земята, и че тя е избрана за мястото, на което да се роди новият живот." (с.315,1)      "И все пак, кой командва тук? Бог. И тъкмо Той е организирал ситуацията. Не Луцифер, а Бог, който върви една стъпка пред него. Бог го е създал и е знаел какво има намерение да направи. Следователно, трябва да има причина да се сътвори тази реалност на разделението." (с.315,1)      Започнах настоящото изследване с няколко становища на Друнвало Мелхизедек, в които той описва пътя на създаване на личността на Луцифер и неговата същност. Според мен, цитатите по-горе не само описват превъплъщението на най-падналия и същевременно най-даровит ангел в Княз на този свят. Тези мисли на Мелхизедек ни показват, че Луцифер е оръжието на Бога, с което Той разделя нашия свят на добро и зло. Обособяват се предани ангели, които следват Бог и паднали демони, които следват Луцифер.       Според мен, до измяната на Луцифер, всичко сътворено от Бог е било положително и служело на Доброто. Всичко е било Рай. Всичко е било идеално и не подлежало на развитие. Липсата на развитие е липса на движение. В тези условия не може да се реализира нито инволюция, нито еволюция, нито падение, както на физическо, така и на астрално ниво: същностите не могат нито да помъдреят, нито да служат на Истината. Те могат да живеят само в Бог и да Му служат непрестанно, с което да се чувстват пълноценни и обичани в Неговия Рай.       Предполагам, че самият Бог е изпитвал недостатъчно удовлетворение от съществуване в идеални условия, в които няма нищо за досъздаване, за творческа дейност по отношение на Неговите творения.    Затова Бог създава ангел на бунта, който със своята двойнствена природа да породи грях и зло. Създаването на Луцифер увеличило капацитета за самоусъвършенстване, творчество, добротворство, както на самия Бог, така и на Неговите ангели. Парадигмата Добро била допълнена и осмислена от нови парадигми като формиране на добродетели, търсене и служене на Истината, помъдряване и прилагане на Мъдростта и Любовта.       Всички хора, които живеем на Земята, откакто се помним, служим на тези парадигми и се опитваме да заобикаляме злото. Стремим се да служим на Бог, но сме здраво стъпили в Ада (който е на Земята) и не можем да избегнем влиянието на Луцифер. За да скъсаме договора с него, трябва в условията на Луциферовия ад, да приложим Божия Рай, за да могат ангелите на светлината да ни подадат ръце.      Мисля, че безкрая на Вселените и Космоса, непрестанното усъвършенстване в Мъдростта и Истината, безпределното правене на добрини са красивата страна на живота, но ние не трябва да забравяме, че те са извоювани чрез греха на Луцифер. Той успява да раздели света на добро и зло, тоест да утвърди принципа за полярност, защото самата луциферова същност е двойнствена. Не можем да го съдим за нея, защото той по този начин работи за Божествения план. И отново се връщаме на идеята, че ние сме такива, каквито сме по божие творене. Луцифер е двойнствен, или защото Бог го е създал такъв, или защото сам е постигнал това качество при развитието си в неблагоприятната среда на ада.       Държа да отбележа, че същество Дявол не съществува. Няма такава същност, която да си оспорва трона с Бог. Дори влиянието на Луцифер е частично - той действа само на Земята, която все пак се управлява от Бог. Бог присъства навсякъде. Ако Луцифер внася негативно влияние у нечия душа, то това се случва, защото Бог го е допуснал. Най-сигурното нещо в световен мащаб, е реализацията на Божествения план. А той гласи, че когато навлезем в Епохата на Водолея, злото ще заспи за хиляда години и ще настъпи възход в духа на Земята. После злото ще се събуди за сто години и след тях то ще бъде окончателно ликвидирано. Мое мнение е, че през тези последни 100 години всички грешници, начело с Луцифер, ще имат последен шанс да просветлеят и да започнат да служат на Бога, да служат на Доброто. Истина е, че дори в момента, всички които служат на мрака, косвено служат на Светлината. Причината е, че злото е подчинено на Доброто. Луцифер, колкото и да е деен в тъмнината, той е подчинен на Бог, а Бог е Светлина и Любов. Всички служители на мрака са временно заблудени, понеже злото има силна разрушителна сила. Тя ги подвежда да мислят, че то е по-силно от доброто. Докато те мислят по-този начин, все повече пропадат и деградират. Тяхната деградация е на гърба на светлите същества, с които те влизат в стълкновение. Но в битката между добро и зло, дори да спечели временно злото, тази победа е само привидна, защото "Бог е Добро" и "Бог е Любов". Злото печели, за да може да се развива и гради Доброто. Доброто има съзидателна сила и способност да поправя всичко разрушено от тъмните сили, именно защото те са му подчинени.        Разглеждам настоящото есе основно чрез парадигмата добро - зло. По този начин го създавам по-достъпно и разбираемо за читателите, които отскоро четат такава литература. В действителност "добро - зло" е херметически принцип на полярността. Спазвайки този принцип душите се развиват духовно, а тези които не го спазват деградират. Но смисълът на Божествения план не е нито добро, нито зло. Целта на Бог е ние, да станем Истинни и да се стремим към Истината. Защото тя ни помага да се научим на Любов към Бога и хората, както и ни прави по-мъдри, когато преживяваме трудности или радостни мигове.      Фактически и доброто, и злото са средства, за да вървим и се развиваме в някаква посока. Не е страшно да си лош, страшно е да си пасивен и бездеен. Пасивността не води до никакво движение нито в духовното, нито в морала. Такива същности не служат нито на Бог, нито на Луцифер. Те са в огромен застой, който те самите не могат да осъзнаят. В действителност те са се закотвили в една точка и не се движат нито напред, нито назад в развитието.      Да се върнем пак на Луцифер и да видим как е при него. Той е много деен на Земята. Но неговата дейност не е от любов към хората, защото за служителите на мрака, любовта е недостижима добродетел. Всичко, което този паднал ангел постига, е разумност. Но тази негова разумност служи единствено в деструктивните му планове на Земята. Тук виждаме, че донякъде той е осакатена същност, защото е изгубил зрението си за доброто и не притежава най-важните добродетели - Любов, Мъдрост, Истина. И все пак, служейки на тъмнината, в Божествения план, Луцифер създава условия хората да осъществяват пълноценно "вълната на живота". Тя представлява вълнообразна линия от възходи и падения. 

вълната на живота

 
       Ето защо посветените учители на човечеството казват, че тези условия, които земляните имат за духовно развитие ги няма в Рая. Раят е съвършен и там всичко е Любов и Светлина.      Човешката същност живее и се развива най-добре, когато последователнпо преминава през радостни и тъжни моменти, през добро и зло. По този начин тя има капацитет за големи падения и възходи, в които усъвършенствайки се в Истината, служи мъдро на Бога. Ето как Луцифер има важна и неотменна роля в Божествения план.      Следва въпрос: Ако Бог обича своите създания, то Бог има ли Любов и към Луцифер? Бог обича всичко, което е създал. А Луцифер е още Син на Бога. Проблемът е, че у Луцифер няма Любов. Той само използва създанията на Бог, за да разрушава. Но дали осъзнава, че неговата разрушителна сила е в услуга на Бог, само можем да гадаем. Аз мисля, че липсата на самосъзнание и свръхсъзнание у Луцифер, пречи той да види истинската любяща страна на Бога и Неговите ангели. Бог обича Луцифер, защото го е създал. Още Бог обича Луцифер, защото той има важно място в Божествения план и реализацията на Доброто в света.        Да съпоставим същността на Луцифер с тази на Христос. Христос е носител на Безгранична Любов. Той е "пробуденото съзнание". (2) "Луцифер е архангел на злото. Той е допуснат от Бог като малкото зло, необходимото зло". "Без Луцифер, хората щяха да минат от частичен мрак в пълен мрак." (2)      На пръв поглед отношенията между Луцифер и Христос не са особено "братски". Причината е, че когато слиза на Земята, да даде Божественото учение на хората, Христос е гонен, хулен преследван, дори разпнат, заради своите дейности и мироглед. Всичко това се случва на Земята, където привидно Луцифер има власт. Ако това е така, защо тогава той не спасява от разпятие своя брат? - Първо, защото е служител на мрака. Второ, защото само привидно е княз на този свят. Трето - Бог управлява и Земята, защото тя също е Негово творение. Стигаме до извод, че всичко което се случва тук, става, защото Бог го е допуснал.      Затова Христос и Луцифер са "оръжия" в ръцете на Бога на Земята. Всичко случващо се, е по Негов сценарий и е за доброто и благото на всички създания. Всички знаем, че един ден, когато се завърнем в Божествената пълнота, ще се завърнем всички, защото и тъмните същности ще просветлеят. Но преди това, трябва да се изпълни мисията на злото в света. Причината е, че душите се каляват в трудности и страдания, а радостта е само за разтуха. Това е парадигмата на света, в който живеем и ние трябва да се радваме, че тук имаме условия за духовно развитие, които ще прилагаме, докато благуваме в ада.      Ето защо, светът е съвършен. Съвършен е Божият план за Земята. Съвършен е замисълът на Бог за нас. Самите ние сме несъвършени и затова ни е трудно винаги да изпълняваме волята Божия, както и да служим на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. Ние сме несъвършените паднали ангели на Луцифер и с радост очакваме Новата бронзова епоха на Водолея, в която ще имаме по-благоприятни условия за развитие, понеже вече сме извървели част от пътя и имаме известно натрупване на добротворчество.      Да се върнем пак на момента, в който е разпнат Христос. Според мен, на първо място, Бог е автор на този "сценарий", за да може Христос оптимално да развие своите духовни сили и добродетели, както и да изпълни до край мисията си на Земята. Ако Луцифер или Юда бяха направили опит да спасят Христос от разпятието, как щеше Той да помогне за изкупление греховете на Човечеството и да извоюва свободна воля за хората?      Безсмислено е да съдим злото или да идеализираме доброто. Те са похвати, с които Бог работи в нас и ни прави по-съвършени, като съблюдава херметическите принципи. Вече споменахме, че полярността добро-зло е Божествен принцип.     Според мен Мракът също има собствен път на еволюция и само Бог знае, в кой момент този мрак ще се обърне към Светлината. Светлината има свойството да поглъща Тъмнината. Но обратното е невъзможно. Според мен този физически закон подсказва, че в глобален план и на космическо ниво няма нито зло, нито тъмнина, нито демони. Според мен, съществуват сгрешили и паднали същества, на които Бог създава най-подходящите условия за адекватно развитие и изпълнение Волята Божия. И тук трябва да отбележим, че условията могат да бъдат приятни или тежки, в зависимост от личната карма на всяко същество. Когато даден човек в миналото си прераждане е вършил злини, естествено той трябва да премине през трудни условия, в които сам да се бори за реализиране на доброто и за Любовта на Бога.       Мисля, че Луцифер и Христос са добър "тандем", поставен от Бог. Ако Христос благува в Небесата, където помага на завърналите се в Бога души, то Луцифер се труди на Земята, за да се помогне на душите, отлъчили се от Бог. На мнение съм, че тази тъмна същност, с която ни се представя Князът на нашия свят не е съвсем достоверна. Просто Бог има нужда от "малко зло" в света и Луцифер откликва. Склонна съм да мисля, че в Новата епоха, Луцифер ще се повдигне и помъдрее, с което отново ще се завърне в Бога. Същата съдба очаква и неговите паднали ангели, които му служат. Разбира се, че тази служба е в услуга на Бог. На нас само ни се струва, че Луцефировите ангели и злото, което създават е в услуга на Луцифер. Всичко което творят тъмните сили е подчинено в полза на Бога. Ако има нещо излишно за правене, то просто не се случва, защото Бог никога не разхищава енергията Си напразно. Мисля, че в настоящето Луцифер работи за преодоляване на своята двойнственост и за добиване на Божията Любов. Неговият апогей ще бъде, когато той окончателно се завърне в Бога.      Христос е Светъл, защото изстрада Своята Голгота, а злото не успя да Му попречи да внесе Божието Учение в света.      Мисля, че Луцифер е една идея по-високо от Христос, защото вече милиарди години той твори божии добрини косвено, като си служи със злото. По този начин, той се грижи за всички паднали същности и духове, да имат път на развитие в духовния свят и да добият шанс за живот в Бога. Ето как става видимо, че и Христос, и Луцифер имат своето място в света. Ако някои хора критикуват Луцифер, то е защото не са достатъчно осъзнати и осведомени.       Докато Христос беше на Земята, и продължава да слиза на нея с Духа Си, Той успя да осъществи живот, изключително предан на Бога. Затова Христос успя да се утвърди в Доброто.      Но у Луцифер има нещо особено, през което Христос и Неговите последователи не са преминали, защото са служили единствено на Светлината.     Като служител на Мрака, Луцифер и неговите ангели, са служили пряко на Тъмнината и косвено на Светлината - ето откъде се поражда тяхната двойственост. Освен това, лошите условия на развитие в света, формират добродетели с по-голяма дълбочина. Защото, който е бил против Бог и е служил на злото, когато се завърне в Светлината и Бога, добива безпределна служба и всеотдайност към Бог. Такива същности вече не могат да грешат. Те добиват Любовта на Бога, като у самите себе си формират обич към божествения свят и порядък. Те обикват Бог. Тази особеност е валидна и за Луцифер. Допускам, че неговата същност в услуга на Доброто ще се гради през тези 2000 години на нов Ренесанс, който ни очаква. Тогава Луцифер ще преодолее двойнствеността си и ще се завърне в Бога с Любов.       Понеже Христос е служил само на Доброто - Той е светъл. А Луцифер, когато се откаже от служба на злото, ще притежава нещо по-дълбоко от Христовия живот в Бога. Луцифер ще изгради една преданост към Бог, която завинаги ще го спаси от злото и той за вечни времена ще остане в Бога. Всички, които са се изкушили да служат на злото, след това се завръщат в Бога необратимо. Те заслужват Божията Любов, затова самите те също започват да я познават и излъчват. В същото време същности като Христовата, които са познали само служба към Доброто, имат вероятност да бъдат подведени в служба на злото, защото никога не са го познавали. Но според мен, Бог и Господ така ще подредят протичането на Новите времена, че да няма жертви, които да се отказват от мрака и да са принудително унищожени с истинска смърт на духовно ниво.       Ето защо, според мен, ако Христос се е завърнал на Небето в Светлина, тоест Светъл, то Луцифер ще се завърне в Бога в Сияние, тоест Сияещ. Ако Христос е Любовта, подкрепена от разумността, то Луцифер е Разумност, която не изключва Любовта. Когато Христос и Луцифер се обединят в Милостта Божия, тогава ще се обедини и Новото човечество. Ще се изпълни божествения закон "Каквото горе, това и долу." Ще последва Нов световен ред и възход на Новото човечество, когато "всички ще сме силни и непобедими", единени в целостта на Бог.      Завършвам настоящото есе, както го започнах - с цитати от Друнвало Мелхизедек:        "Преодолейте дуалистичното съзнание, разделящо всичко на добро и зло, и се отворете за единение с Бог и първичната реалност." (с.330,1)        "...трябва да живеете със сърцето, а не с ума си; умът ще продължи да си върши работата, но под контрола на сърцето." (с.287,1) 

"Любовта към Бога е велик път, но първо тя е изпитание, катаклизъм, разпятие и чак тогава възкресение и свобода." (2)



 
   Използвани източници:
1. Мелхизедек, Др. Древната тайна на цветето на живота, изд. Аратрон, С. 2006
2. YouTube, Портал 12, Елеазар Хараш: Свещеното единство с Бога е задължително за братството (ИНТЕРВЮ)
3. Снимка, схема - интернет.

 

На моята майка

Аз имам майка с красота на птица
и със сърце на девица:
невинно, нежно и добро -
пази ме от всяко зло.

Мама е отговорна като пчела -
пази покоя и реда у дома.
Тя е мила като сестрица
и обича двете си дечица.

Плаче, когато страдаме,
мъчи се, когато падаме.
Вдига ни мигновено
и ние се изправяме неотменно.

Обичта до болка - ѝ отива,
а в страданието е с пъти по-красива.
Душата ѝ е пълна със дълбочина
и от нея черпи сили тя.

Пламенно обича своето семейство -
вплита ласки в ежедневие рутинно
и дарява ни ги безвъзмездно.

Във стремеж на изключителна жена
огнено и отривисто проявява любовта.
В обичта ѝ сме спасени
отвъд всяка суета.

Затова сме честни и почтени -
аз, сестра ми и баща.
Вечно сме призвани
и сме непрестанно откровени
с мирова любов в омаломощените сърца.

Майка ми обича да се смее,
но надсмива се над всеки фалш.
Тя с усмивките си радост сее;
всяка скръб, страдание, печал
първо в себе си преодолява.

После с обич най-човешка
своите деца успокоява.
Ето как, моето сърце възпява мама!

ИНТУИЦИЯ ОТВЪД ЛОГИКАТА    

 (окултно есе)

 "Всичко е в жената."  основен масонски девиз      

    Съвременното общество все повече приближава края на първата четвърт от XXI век. Въпреки това днешните християни не могат да преодолеят факта, че патриархалните традиции и обичаи подтискат жената. Повлияна от тях, тя не успява да даде воля и изява нито на своите дарби, нито на своята личност.      Шоубизнесът, изкуството за масите на християнския свят, умишлено принизяват женската природа, като създават продукция, в която мъжкото и женското начало са преди всичко в конфликт.       
Оставам с впечатление, че от края на XX век до сега, властимащите пречат на човечеството да изгони от ежедневието си поредната натрапчива мизогиния (омраза към жената), според която светът и изявите по рождение принадлежат на мъжа с кариерно развитие. В същото време, за да бъде порядъчна, жената се пропагандира, че за нея е най-добре да стане семейна и да слугува физически и морално на нечие мъжко присъствие; тя не трябва да следва разумността на мъжа, а да бъде негов несъществен и "слабоумен" придатък на утвърдената по рождение мъжка природа.       Смея да отбележа, че не владичеството на исляма и неговия матриархален ред, под които сме били 500 години унищожават талантите на жените, а патриархалния строй на обществото и патриахалната християнска религия. В християнството жената се смята за "нечиста"; още тя сляпо трябва да се подчинява на мъжкото начало в лицето на съпруг, брат, баща...Само по този начин, тя може да запази своята почтеност и добро име на къщовница.      
В крайна сметка, днес жената е носител на лош имидж в условията на болно общество с изявена омраза към женския принцип. Тази омраза допълнително се подклажда от догмите на институцията Църква. Тя очевидно дескриминира женското начало. Мога да дам пример от личния ми живот: преди време ходих на екскурзия и обектите, които посетихме включваха параклис, в който е изложено лечебно разпятие. Аз поисках да го видя и да се докосна до него за лечение. Отговориха ми, че нямам право, защото съм жена. Жените били от Дявола и аз не бивало да бъда допусната за лечение чрез разпятие, защото съм щяла да го оскверня. Питам, може ли в XXI век, да съществуват хора, които мислят по толкова отживял начин?      
В общи линии, това което одобрявам са реакциите на съвременните и модерни млади жени. Те гордо преодоляват настоящите мизогинистични нагласи на технокрацията, в която сме залутани да живеем. По този начин, те подкрепят опита на някои учени, които искат да променят статуквото в световен план. Тези учени проявяват смелост като осведомяват населението, че днес цивилизация няма и цялото ни битие е в духовен упадък.       
Технократичното управление, на което сме подложени, ни залива с всякаква информация, но не създава условия за формиране на морал нито у децата, нито у възрастните. Затова, когато попаднат в интернет пространството, хората не могат да култивират само интелигентна информация. Те се загубват в многообразието от данни на компютъра и забравят, че с каквото храниш душата си, с това се проявява тя навън от теб, в социума.     Лъжливата представа, с която ни "заля" технокрацията, че компютърът и електрониката щели да заменят човешкия мозък, се оказа лъжа. Все още много малко хора проумяват истината, но има и такива, които усещат интуитивно, че "компютърът винаги търси данни, а човекът винаги търси смисъл". Ето защо, машините нито ще ни заменят, нито ще ни преодолеят. Ние трябва да преодолеем тях, защото те са протеза, без която можем.    
Защо се "отплеснах" от темата на настоящото есе ли? Защото искам да споделя с вас, че преди време гледах едно видео, в което рекламираха жена робот, която може да прави вкъщи всичко, което е задължена да върши една съвременна домакиня. Роботът освен, че готви, чисти, пере и т. н., той може да бъде полезен за мъжа и в леглото. Мисля, че този пример ясно показва как мъжете масово искат да избягат от нас жените, но неминуемо рано или късно се връщат, защото роботите нямат чувства, нито раждат деца.     
Според окултната наука, мъжът е този, който се зарежда енергийно от жената, а не обратното. Затова мъжете не могат без половинка в живота и ако им се наложи да останат сами, не могат да преодолеят самотата, не могат да се грижат достатъчно добре за себе си. Само силната психика на обичаща жена може да ги утешава и подкрепя. От друга страна, само физическата сила на мъжа, може да покровителства жената и тя да се чувства морално защитена и в безопасност.     
Все пак, днешната жена е по-интелигентна и интуитивна от средновековната, затова си създава приоритети. Тя остава горда и засилва своето его, за да се съхранява и пази сама, тъй като нейният приоритет е да се развива в научна или творческа сфера (в зависимост от дарбите ѝ), да се реализира професионално, да роди и отгледа дете.      Последният приоритет е най-страшен. Защото децата искат да имат всичко, което видят. Всяко дете иска по нищо да не се отличава от другите деца. И дори то да има най-добрата майка, когато я попита "кога ще му купи татко", майката нито ще има отговор, нито ще осигури покупката.     
Някои жени, които действат по-предпазливо, интуитивно усещат, че детето се създава, за да има двама родители. Те също сами отглеждат децата си, но бащата на детето не е изцяло игнориран. Ако желае, той може да признае своето дете и да го вижда винаги, когато пожелае.     
Тази ситуация е по-приемлива, до момента, в който детето попита "Защо татко не живее с нас, както татковците на другите деца?"       
Във всяко отношение, откъдето и да погледнем, мъжът и жената са създадени като две половинки, които трябва да останат заедно в едно цяло, за да създадат стабилно семейство, с добро морално поколение.     
Защо някои жени избират да са самотни майки? Защото днес качествено образование и възпитание почти няма, благородно общество почти няма, мъже, които уважават жената до себе си - почти няма. Оставайки сама с детето си, майката има повече време за него и може да компенсира евентуално лошо влияние от другаде.    
Всичко написано до тук от мен, важи само за патриархалните общества с патриархални религии, като нашите. А символът, който подсказва, че сме в патриархат, това е Слънцето - символ на  православното християнство и мъжкия принцип в света.      Мюсулманите са в матриархат. Символът на тяхната религия е Луната. Тя е символ на жената. В матриархалните общества и религии, грижата за жените и децата е основен и неотменим дълг на всеки уважаващ себе си мъж.     
Макар всички християни да се възмущават от многоженството, истината е, че в харемите, жените са били обучавани, ограмотявани, образовани и са се развивали според дарбите си. Но те не са работили, защото в исляма е дълг за мъжа финансово да се грижи за семейството си.       
Особеност на патриархата е господството на мъжкия принцип. Особеност на матриархата е балансът между мъжкото и женското начало. Според мен християнство и ислям са двете най-силни религии в световен план. Те не могат да спрат да воюват помежду си, защото всяка иска да се утвърди като единствена и да бъде изповядвана от целия свят. Тази религиозна вражда отвратително се подклажда от самите свещенослужители. Постигнатата вражда служи за всяване страх и подчинение у масите.       
Не съм привърженик на ничия религия. Но съм привърженик на окултните учения, в които вярата в Бог и изучаването на Истината, добиването на Мъдрост и Любовта към Всевишния, водят до посвещение или самопосвещение.       
Мисля, че разединението между мъжете и жените, духовният крах, който ги е обзел, е последица от самозагубата навътре в себе си, където те не могат да открият и запалят пламъчето Светлина в собствените си души.    
Не като изповядваща религия, а като изучаваща тайното знание мисля, че за да се помирим всички хора, християнството и исляма трябва да се обединят, за да създадат не нова религия, а ново учение, което да бъде носител на всичко добро в по-старите отживели ролята си религии. Според мен, повечето хора са готови да изправят живота и света вътре в себе си,  вместо да създават размирици навън.       
Започнах настоящото изследване с доста елементарни констатации за това как живеем тук и сега. Понякога философите имат нужда да принизят своя изказ, за да опишат максимално обективно покварата на обществения ред и хората, които са принудени да го спазват. Спор няма, че цялата планета боледува и в световен мащаб се водят военни размирици. Затова повечето обикновени хора живеят нещастно, оскотяват, не са удовлетворени ни в личен, ни в професионален план.     
Ако съпоставя миналото и настоящето виждам, че омразата към жената по време на Средновековието в християнска Европа, е била последвана от пищен незабравим разцвет на Ренесанс, макар той да не е протекъл идеално. (Ние българите също сме имали Възраждане.) Този световен феномен, чието име на български означава "прераждане" е "възпял" красивата физика на жената. Художествените класически романи са се занимали с отгласите на нейното сърце. Но днес, нашите съвременни "мачовци", не четат романи, за да не се поддадат на чувствата си. За тях е срамота мъжът да е емоционален. Ето защо повечето мъже днес не познават и не се интересуват от вътрешния свят на своите половинки от женски пол. Съвременните мъже се привличат само от външния вид на жената, защото днес обществото им налага нагласата, че в ментален план жената е нищо, а мъжът е всичко.       
През средновековието, почтената жена е била доста плаха. Затова тя не е можела да предизвика никакъв емоционален интерес у мъжа, за който току-що се е венчала. Да не говорим за ръкоделията, които е трябвало да ушие, защото в тъмното минало на Инквизицията е било непочтено дама да се образова или да чете книги. Според мен средновековната женска душа е имала трепета и желанието, чрез своите гоблени или бродерии да покаже красотата и богатството на своя душевен мир. Всичко това не е интересувало тогавашния мъж, той дори го е омаловажавал. Църквата също има принос за тази мъжка нагласа; дори на един от своите събори, тя е обсъждала дали жената има душа.     
Да се върнем обратно на темата за съвременната жена. Тя се представя в днешното общество с победоносен и решителен маниер; грижи се за образованието си, стреми се да отгледа децата си, понякога сключва изгоден брак, ако е умна или талантлива се стреми да се реализира и творчески, работи и печели пари. Наистина, много дини, а мишниците са само две.     
Днес, в социума на християнския свят виждам мъже, които са уморени да се доказват и да се състезават помежду си. Виждам още жени, които са зажаднели за одобрение и признание от страна на мъжете. И отгатвам, че ислямът го е измислил: дайте безброй наложници на мъжа, за да четка той с тях своето его и образовайте тези наложници, за да няма в харема посредственост. Нека мъжът се гордее не само с красотата, но и с интелигентността на своите жени. Да, има многоженство в исляма, но от това се раждат много законни деца и там демографска криза няма.     
В християнския свят харем няма, но има множество незаконни любовници и незаконните деца, родени от тези извънбрачни връзки завинаги остават без баща, защото той вече е женен и си има законно семейство със законни деца. Къде мъжете изневеряват повече - в християнството или в исляма?     
Ето този импулс на непримирие и ревност между мъжа и жената в цял свят, доказва че те първоначално са били създадени от Бог взаимно да се подкрепят и обичат. Но световната диктатура по време на Инквизицията и сегашната световна диктатура на военни размирици, видимо допринасят за объркания свят и дезориентираните мъже и жени в него. А представяте ли си какъв хаос настъпва между мъжкия и женския принцип на полярност в окултната наука? Оказва се, че мъжкото и женското начало не са взаимно заменяеми. Няма върховенство на мъжа над жената и практиката на патриархален ред с вековно приложение напълно го доказва.     
Мъжкото и женското начало в световен мащаб, се опитват да постигнат съвършения живот чрез разединение. Но според мен силата на тези две стихии е непробиваема в тяхното обединение.     
Активността принадлежи на мъжкия принцип, а пасивността е присъща за женския принцип. Обаче жените днес, се опитват да заместят уморените да се доказват мъже и стават по-активни от тях. Когато мъжкият и женският принцип се опитват да се заместят или компенсират един с друг, тогава настъпва хаос в социума. Причината е, че се нарушава създадения от Бог порядък.     
Истината е, че ние жените имаме достоен принос в развалата на божествения ред. Да не говорим, че някои жени искат да са мъже, защото животът на мъжа християнин бил по-лесен. Вярно е, че ако ние жените не излезем с едно рамо напред пред мъжеството на съвременния силен пол, нито ще компенсираме мъжката преумора, нито ще въдворим матриархален ред и в християнския свят.   
Мисля, че човечеството може да постигне пълна хармония между мъжа и жената и като принципи, и като хора, ако обедини на ниво мирово учение патриархата и матриархата. Смятам, че такава ситуация е не само нужна, но и неизбежна, за да може всеки принцип и всеки съответстващ му пол, да компенсират своите слабости и да се помирят със слабостите на противоположния принцип или пол.     
Мъжкият и женският принцип не са просто различни и полярни. Те са дори противоположни един на друг. Но именно противоположностите се привличат, оптимално се допълват и съществуват в симбиоза, в едно единно цяло. В противоположния принцип и пол всеки вижда това, което му липсва и същевременно иска да притежава, за да изгради себе си цялостно. Според мен, по този начин започва всяко влюбване. Мъжкото и женското начало не само мислят и чувстват всеки по различен начин, те мислят и чувстват полярно, но именно това ги привлича един към друг; те са като два магнита с различен полюс - когато се съберат и хармонизират енергиите си, е трудно да ги разделиш.       
Мъжът и жената се отдават на обичта по различен начин. Ако жената е чувствена, то мъжът е ограничен в своята емоция поради своята природа и защото от дете са му говорили, че силните мъже не се поддават на чувства. Затова разбира се, е виновна околната среда. Когато мъжът порасне, той внимава да не се влюби прекалено страстно, защото омаловажава любовта и не вярва в нея или защото се страхува, че не ще може да се владее достатъчно, за да реализира тази любов, без да се изложи емоционално пред обекта на обичта си.       
На това място в есето, ще си позволя да изложа подробно как екзотеричната светска наука вижда начините, по които реагират мъжкия и женския мозък. Това е по-скоро една справка, която е излишно да коментирам, но тя теоретично ще онагледи всичко изписано до тук в есето.     
Човешкият мозък се състои от 2 хемисфери (мозъчни полукълба). Лявата е мъжка, дясната е женска. Още в началото виждаме, че макар да сме разделени по пол, в духовния свят, ние съдържаме в себе си и противоположния пол, а устройството на нашия мозък го доказва. Затова, ако жената иска да разбере един мъж, тя трябва на духовно ниво да се обърне навътре към себе си и интуитивно да предугади намеренията на мъжа в живота ѝ. С мъжете е подобно, но те не разчитат на женската интуиция, защото нямат такава. Те се позовават на своята логика и добре обмислят реакциите на жената. Ако успеят да я разберат, са го постигнали по пътя на своя разсъдък чрез мозъка, а не чрез сърцето.    
До момента става ясно, че мъжете повече мислят логично, а жените повече чувстват интуитивно. В най-общ план, качествата на лявото (мъжко) полукълбо са: логика, детайлно ориентиране, факти, правила, думи и език, настояще и минало, научно познание, математика, търсене на доказателства, последователност и закономерност в разбиранията, запомняне на понятия, използване на база реалност и конкретни факти, създаване на стратегия, практичност, сигурност.       
Качествата на дясното (женско) полукълбо са: чувства, ориентиране към общата картина на въображението, символи и образи, настояща и бъдеща философия и религия, интуитивна преценка на обстоятелства и ситуации, вяра, специални възприятия и усет, функция на понятията, фантазия и допускания, настоящи възможности, импулсивност, риск.       
Можем да направим извод, че мъжкият принцип мисли обективно, поради своята практичност, а женският е субективен, заради своята чувствителност. Силата би била в обединение между разум и чувства, което слива качествата на мъжкия и женския принципи, сплотява ги в едно.       
Днес управляващите и в политиката, и в религиите се опитват да разлъчат точно тази взаимодопълваща се обединеност между двата принципа. Следователно, ако настъпи хаосът, който описах по-горе, мъжът и жената се чувстват сами и сразени. Те се страхуват и това е удобно, както за политиците, така и за църковните лица.     
Ако се позовем на знанията по аритмософия (науката за смисъла на числата), виждаме, че мъжкият принцип се бележи с числото 1, защото той е ръководещ. Жената се бележи с числото 2, защото тя следва мъжа и го зарежда енергийно, за да може той да води и реализира мислите и на двамата. Отново виждаме колко са сплотени дори в различието на своите функции мъжкият и женският принцип. А когато те двата се съберат в симбиоза, пораждат свещеното число 3. Или това е идеята за Света Троица, чрез която Бог и Свети Дух създават Син Божи.       
Според окултизма, Света Троица замества женския принцип в догмите на официалната православна църква. Ако следваме окултните учения, можем да разгледаме триединството като свещен съюз между мъжа и жената, които се обединяват и дават своя плод (тяхното дете), което бележим с числото 3. То е сбор на триединството между 1 - бащата и 2 - майката или 1+2=3.       
Необходимо е читателят на настоящия труд, да предвижда четейки, че тук не говорим само за интимност. Ние разглеждаме мъжкото и женското начало още като принципи на окултната наука.     
На астрално ниво, в есето ще стане дума за мъжкото и женското, които се съдържат в тялото на всеки човек. Частично те могат да се проявяват във физическия свят в самостойното тяло на всеки от нас.     
Моля моите читатели, да приемат последните ми съждения, не като желание да представям някакви "джендъри" или "мъже в рокли", а като стремеж да опиша максимално точно и изчерпателно мъжкия и женския принципи, които разивайки се градят еволюционен прогрес на духовните и душевните качества у всеки човек.       Всеки от нас притежава собствен дух. Но той притежава и собствена душа. Ако духът е свързан с мъжкия принцип и е приоритетен за мъжкото начало, то душата е свързана с женския принцип и е приоритетна за женското начало. Тези два принципа в астралния свят съществуват обединени. А вече отбелязахме по-горе, че ние сме във физическия свят само с физическите си тела. Но ментално, дори в момента, нашият дух и душа пребивават и се развиват в астралния свят. Отново ще припомня, че логиката е главно качество на мъжкия принцип, а интуицията е главно качество на женския принцип. Следва да отбележим, че съществуват изключения от практиката и затова има мъже, които са по-емоционални, както има жени, които са по-логични. Срещат се и хора, които балансирано са развили и мъжкия, и женския принцип в себе си. Тези хора са с потенциал за гениалност, понеже са двуполови или както е модерно да се наричат - "бисексуални" (от "би", което означава 2 и сексуалност свързана с пола). Повече за бисексуалността може да прочетете в този блог, в моите трудове "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност" и "Мистерията Мона Лиза".       Това че двуполовите хора имат свръх качества и дарби, не ги прави "кариеристи". Често те са много скромни, защото за разлика от хетеросексуалните хора, имат 2 пъти по-пълна и обективна цялостна представа за света. Те дори са склонни да се изолират от социума, защото са достатъчно удовлетворени от собственото си присъствие, тоест те на астрално ниво са самодостатъчни. Някои от тях казват, че се чувстват "свръхчовеци", точно защото са андрогини. Като обединяват мъжкото и женското начало в едно, всъщност обединяват два мозъка - мъжки и женски. Затова те могат едновременно да мислят като мъже и да чувстват като жени. Някои хора имат два върха на главата. Това означава, че те имат два самостоятелни мозъка, които могат да разсъждават обединени. Стигаме до извода, че такива индивиди са едновременно и логични, и интуитивни. Техните обединени интуиция и логика, създават свръхинтуиция, наречена още шесто чувство. Тази свръхинтуиция ползва уменията да разсъждава логично, но надраства и надгражда логиката. Затова мисля, че интуицията е отвъд логичните разсъждения, понеже "шестото чувство" предвижда по-точно от логиката.       Мозъчните хемисфери на хората са много различни, защото всеки човек е различен в индивидуалността си. Хетеросексуалните хора развиват само едната хемисфера - тази която е от пола им на физическо ниво. Хетеросексуалността е норма измислена и наложена от медицината. Мисля, че бисексуалността е по-правилна в духовното развитие.       
Според окултната наука, съществува едно масово разпространено описание на смъртта. Тя е с облик на череп, облечен в черна роба и носи коса. Това изображение е масонски символ. То символизира "косата на смъртта", която се намира в устройството на човешкия организъм. Тази коса на смъртта е ципа между двете мозъчни хемисфери. Ако човек развива и двете си мозъчни полукълба чрез различни видове дейност, за които носи талант, тази ципа сама ще атрофира, и хемисферите ще се слеят в общ мозък. (по Мария Арабаджиева) Също, този феномен засилва действието на епифизната жлеза в главата и започва да отваря третото око. Подобна свръхинтуиция показва наличие на свръхсъзнание и може да отключи лечебни или гадателски способности.       
При хетеросексуалните хора, е налице добре развита "коса на смъртта". Тя възпрепятства обединението на мъжкия и женския принцип. Това се постига от нормата в съвременната медицина. Ако такъв човек е мъж, той е доста мъжествен и му е трудно да се изразява емоционално. Ако такъв човек е жена, тя е прекалено чувствена и не умее да разсъждава разумно. Такива са хетеросексуалните половинчати индивиди на планетата. За момента, те са удобни за социума, в който всички пребиваваме.     
Питам читателя, дали е забелязал, че днес в християнския свят, се толерират качествата на лявото мозъчно полукълбо, което е мъжко. Качествата на женската хемисфера не са на почит и даже са обект на подигравки. Цялата светска (екзотерична) наука съблюдава качествата на мъжката хемисфера; частично и в изкуството е така. Затова жените трудно утвърждават своите дарби в обществото и повечето избират да се отдадат на създаване на семейство.     
В днешно време, окултистите са наясно, че Епохата на Водолея, в която навлиза светът, е матриархална. Според мен, Православната Църковна институция е в упадък и "стиска здраво" своите догми. Липсват ѝ вяра и любов към Бога.   
Въпреки това, свидетели сме, че в последно време, жените все по-често излизат на преден план пред мъжете. Жените се изявяват все повече, макар да им е трудно едновременно да се развиват професионално и да се грижат за децата си. За "слабия пол", тази натовареност от задачи на дневния график, компенсира изгубеното време в шиене на бродерии, гоблени, грижа за домакинство и семейство в миналата Епоха Риби.     
Поради тази причина, некачествените мъже се комплексират и влагат много усилия, за да запазят своето високо его. Те са склонни да завиждат на женското начало, защото всяка жена може да роди дете, когато пожелае, независима и свободна сама да се справя едновременно с трудностите на майчинството и кариерното си развитие. Ето защо, повечето мъже днес, предлагат брак не от щастие с жената до тях, а от зависимостта им някой друг да роди потомство и да се грижи за техните елементарни нужди.     Според мен, този преход от патриархално към матриархално общество не бива да ни стряска, макар да е труден. Той ще доведе до симбиоза в отношенията между мъжа и жената, като предотврати всякакви опити за надмощие между двата пола. Божественият план е такъв. Мъжете и жените не бива да се конкурират помежду си. Напротив, те трябва да се сплотяват в обща цел и посока, не само за да израстват в обществения строй, а и да реализират законите на Света Троица за мъжкия и женския принцип в света.     
Във физическия свят, жената е създадена с овални форми и извивки и е по-нежна от мъжа. Мъжът е с прави линии на тялото и с по силно телосложение. Ако обърнем внимание на индивидуалностите при хората ще забележим, че съществуват и андрогини. При андрогините имаме симбиоза между мъжкия и женския принцип и между качествата на двата принципа на ментално ниво. Във физическия свят, андрогините си остават еднополови и обикновено са с много красива физика. Те са свръххора, понеже са бисексуални и развиват в себе си и разума, и чувствата. Като пример, може да прочетете моето есе "Мистерията Мона Лиза" в този блог.            Ако се позовем на свещената геометрия, откриваме, че тя също съблюдава двата принципа, защото нарича своите овални и криви линии женски, а правите линии и ъгли - мъжки. Когато това знание на точните науки се съчетае и търси свещено приложение, се раждат най-красивите постройки в света. Да вземем за пример дворецът Тадж Махал, който обединява мъжкия и женския принцип, с желанието на владетеля да създаде архитектура, чрез която да опише красотата на любимата жена.                   
Като последица на мекотата в своята физика, жената реагира по-нежно в конфликтни ситуации. По природа, женският принцип е призван да създава и съзидава в любов и красота. Нейните изначални пасивност и покой, служат за успокоение на изначалната праволинейност и активност в отношенията и общуването с мъжа, който по природа е разрушителен и воюващ.     
Споделям с вас, че една от причините да нарека настоящия труд "Итуиция отвъд логиката", а не "Интуиция и логика", е силното и прозорливо шесто чувство при жената. В трудни ситуации, колкото и да е пасивна, жената винаги излиза малко напред, да омиротворява деструктивната енергия на мъжа. Женският принцип винаги омекотява удара на мъжкия принцип. Това е част от сливането на мъжката и женската енергия, когато действат в едно. В такива моменти, жената се покорява, за да култивира егото у мъжа. Така той преодолява своя гняв, започва да разсъждава логически и рационално, като е способен да вземе правилно кардинално решение как да реагира най-уместно на конкретния проблем. Този пример, който давам, също показва как жената действа повече със сърцето си, а мъжът повече с мисълта си. Реакцията от страна и на двамата е сигнал, че, мъжът е силен физически. Затова той обича да разваля старото, за да гради новото. Докато жената със своята психическа сила успява да успокои войнствената природа у него.       
Припомням, че нашите физически тела, пребивават във физическия свят. Но с нашите мисли, намерения и постъпки, ние живеем в астралния свят. Доказателство за това е следната особеност: физическите ни тела хвърлят сянка, защото са илюзия - онагледено илюзорно представяне на фините ни астрални тела, съблюдавани от висшия и финия астрал. Тази особеност показва, че нищо не можем да скрием от другите, защото пребивавайки в астралния свят, ние сме в непрекъснат контакт с нашия ангел хранител и други духовни същества. Те непрекъснато се грижат за нас, затова ние нищо не можем да скрием. И това е полезно, за да можем с тяхна помощ, по-лесно да изплащаме нашата карма и да реализираме нашите мечти и желания.      От написаното по-горе, можем да обобщим, че когато в духовен, дори интимен план, се обединят силен дух и силна душа, то те в своята привързаност един към друг, с доста труд създават полезни действия и продукция, не само за тях самите, а за целия социум. Пример са Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета, Орфей и Евредика и т.н.      Импулсите, с които действаме в астралния свят, балансират мъжкото и женското начало, дори в последно време, у все повече хора, пораждат потребност за матриархално управление на обществото.     
Отново обръщам внимание на православните отци, които даже не допускат женско присъствие в някои от помещенията на черковния храм. След това обаче, се опитват да убеждават жените, че патриархалната религия е най-добрият избор за всяка жена. Тази компетентност на свещениците се корени в църковната догма за "проститутката" Мария-Магдалена. Тази догма крие от нас, че Магдалена е "любимият" ученик и съпруга на Христос. Истината за тяхната духовна близост и брачен съюз, са изобразени съвсем нагледно от Леонардо Да Винчи в картината му "Тайната вечеря". Аз се питам, защо хората просто не разгледат самата картина, вместо да слушат какво им се говори за нея. Фактически, обвинената за блудница Магдалена, е лъжа, която изключително подтиска проявата и действията на женския принцип.       
Съществува и друга съвременна църковна догма, с която се опитват да омаловажат изначалието и мъдростта на Богинята Майка. И това не е само в рамките на християнския свят. Съвременната църква принизява женския принцип на мъдростта - София, като свежда неговата глобална проява до конкретна тежка съдба на светица и нейните 3 дъщери: Вяра, Надежда, Любов. Истината е, че такива светици няма и никога не е имало. И този факт, може да се изкаже възможно най-простичко: принципа на мъдростта - София, се постига чрез формиране и развитие на добродетелите Вяра, Надежда и Любов. (по проф. Дамян Попхристов) Тези добродетели се свързват с Христовата сентенция: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". Тази сентенция може да бъде разгърната в съждението: Лобовта принадлежи на Истината, Вярата принадлежи на Живота, Надеждата принадлежи на Пътя.    
Знанието за София като Мъдрост, е дадено от българските богомили, които от самото си създаване са в матриархат и зачитане на женското начало. Институцията Църква се опитва да отритне Богомилското учение като "вредна ерес", защото то просвещава и посвещава хората. По този начин, Църквата не може да държи в страх и подчинение народа.     
Според богомилите, от добродетелите Вяра, Надежда, Любов, Любовта е най-силна и при действие, и при взаимодействие. Това означава, че от Любов към Бога и от обич към хората, жената или мъжът, а също така и двамата заедно се уравновесяват в сърцата и умовете си въз основа на женската интуиция и изначалната Мъдрост Божия.     Казано накратко, Мъдростта се постига, от взаимодействието на два фактора: разумността на ума, създадена логично; Любовта, формирана от чувствата на сърцето, проявени интуитивно.     
Мъжкият и женският принцип, както самостоятелно, така и в съюз, трябва да се подкрепят и толерират помежду си, любейки Бог. Като принципи и като човеци, мъжкото и женското начало са с огромна потенция да създават даровито и умно поколение, когато се обвържат интимно. Когато са само партньори в обща професия, те пак  могат да се обединяват като принципи и да творят блага за цялото човечество.     Макар че мъжкият принцип е логичен и рационален, той не може самостоятелно да постигне мъдростта. Тя се постига чрез обединение и обмен на разум и чувства. Или по пътя на живота, мъжкият принцип има нужда от любящо сърце, което благодарение на интуицията си, да формира Любов, Мъдрост, Истина. Формирането и развитието на тези добродетели в духовен план, правят човека мъдър.     
Сигурно читателят се пита защо говоря абстрактно за мъжки и женски принцип, а не конкретно за мъжа и жената. Защото имам предвид, че Мъдростта може да се постигне, както на ниво мъж и жена в свещена връзка, така и на ниво мъжки и женски принцип в духовен съюз. Съдбата на всеки човек предопределя, дали той ще стане мъдър, ако се обвърже с определен партньор от противоположния пол, или ще помъдрява, ако остане сам, но развива в симбиоза и мъжкия, и женския принципи, които казахме, че присъстват и двата в менталното и останалите духовни тела на всеки човешки организъм.     
Отново ще подчертая, че хетеросексуалността е норма, приета от екзотеричната медицина. Според мен, бисексуалността е правилна, макар тя да е неудобна за "ученото невежество". (Така окултистите наричат кадрите на светската наука.) Двуполовият човек първо се е научил да обича себе си и Бог в себе си. След това той може да прояви известна активност, да се научи да обича и друг пълноценен човек до себе си - своята половинка, която Бог му е предопределил.     
Този Содом и Гомор вече е към края в днешното технократско общество. Липсата на цивилизованост и цивилизация в нашето общество, приучиха хората да не се търсят по духовен интерес и да не се стремят един към друг с душите си. Почти цялата днешна младеж робува на телесата си, обиква телата си и общува физически с телата си. Лицето няма значение за тях. Нищо повече от това.      Когато човек се развие в пълноценен мъж или пълноценна жена, той съзнава, че на ниво астрален свят, може да култивира положителните черти на всеки от двата пола. Но на физическо ниво, той или тя, трябва да се обедини с противоположния пол, за да засили облагородяването на втория пол в себе си.     
Ето защо осъзнатите двуполови хора, не се превръщат в джендъри, травестити, хомосексуалисти и т.н. Те или остават сами, с цел да работят над обединение и развитие на мъжки и женски принцип в своето астрално тяло или се обвързват с човек от противоположния пол във физическия свят. И в двата случая, стремежът е към съвместно формиране на свръхсъзнание, както и на култивиране, облагородяване на закона на Мъдростта - т. нар. София. Неслучайно, когато преминем отвъд, Св. Петър ни пита пред райските порти: "Имаш ли Любов, Мъдрост, Истина?" 😊     
Последните съждения, които споделих, рамкират еталон за идеалния човек. Той е обрисуван такъв, какъвто го вижда моето самосъзнание. Разбира се този идеал, може да бъде отличен, единствено в теоретичен план. Все пак човечеството не живее в идеална среда, макар теоретично да формулира идеали. Обаче е възможно да се стреми да бъде оптимално близо до критериите на идеала, когато става въпрос за развиване на самосъзнание и свръхсъзнание.     
За да може човек да придобие свръхсъзнание и пробуденост на духа и душата, той трябва самостоятелно да умее да възпитава своето съзнание.     
Самосъзнанието е най-добрият инструмент, след свръхсъзнанието, защото не само предпазва от житейски грешки и несгоди, а още работи за нашата духовна и душевна извисеност, която демонстрираме в социума. Затова самосъзнанието е най-важният двигател отвъд физическия свят във формиране и проява на мъдростта у човека.      Мисля, че която и да е двойка, ако е постигнала високо ниво на мъдрост и извисеност, неотложно ще пристъпи към свещен брак. Христос е имал брак с Магдалена и този фактор им е помогнал да разработят своето учение, както и да го предадат на човечеството. Не разбирам някои съвременни хора, които се оправдават, че "Любовта е от Бога" и дори демонстрират липсата на брак помежду си. "Брачният съюз на Ин и Ян - на мъжкото и женското начало в Космоса е свещен." Той се уважава не само на нашата планета, но и в целия Космос. Бог е създал Адам и Ева. Той не е създал нито Ева и Христина, нито Адам и Джон. (по Зор Алеф)     
Отношението на църковната институция към жената е пагубно за самата Църква. Днес младите хора избягват молитвите в черквите, защото институцията Църква е създала куп догми против жената. По този начин се вменява страх у единия пол от властта на другия. За свещениците е по-лесно да има един силен и един слаб пол, отколкото да има два равнопоставени пола. Църквата никога не е преставала да търси и намира начини, чрез които да подтиска свободата и проявата на човешките стремежи в битието. Затова, аз не виждам как в Новото Човечество, ще се подвизава настоящата църковна уредба, като институция от догми, много далеч и от Християнството и от автентичното Учение на Иисус Христос.     
Изповядвам идеята само за единствена нова световна религия, която да прерасне в единствено световно учение и то да отдава нужното уважение и да създава максимални условия за развитие и обединение на мъжкия и женския принцип.      Бъдещето на човечеството зависи от пътя, който се стремят да изминат нашите сърца, за да прояснят нашите умове. Ние жените, когато следваме пътя на сърцето, увеличаваме нашите предчувствия.    
До момента, моята гледна точка на окултист ми подсказва, че женската интуиция в световен мащаб, трябва да излезе "крачка напред" спрямо мъжката логика. По този начин жените ще "наваксат" пропиляното време и биха могли да развият качества, които са подтискали, подчинявайки се на патриархалното влияние в социума.       Когато интуицията тонира логиката, се смекчава мъжкото его по отношение на обществения порядък. Същевременно, жената се чувства по-значима, с реални възможности за себеутвърждаване. Само по този начин, мъжката логика и женската интуиция могат да си подадат ръце, в името на балансирано бъдеще, в което няма доминантен пол. Тогава мъжете и жените биха се радвали на равнопоставеност, в която всеки почита качествата на другия. Мъжът и жената заедно, трябва да са в непреривен стремеж за все по-обхватно и безпределно развитие на духа и душата. Не е ли това смисълът от мъдростта, като приоритет и на двата пола, и на двата принципа - мъжки и женски, в тяхното единство и взаимодействие. Понякога трябва да поставяме интуицията пред логиката, за да може в по-късен етап да равнопоставим мъжа и жената. Но е невъзможно да създаваме импулси за равенство, както между двата пола, така и между двата принципа. Функциите на мъжа и жената са различни, затова като следваме херметическия принцип на полярността, трябва да ги преоткриваме в позиция за равнопоставен старт, като съблюдаваме факта, че мъжкото и женското начало не могат да станат нито равни, нито еднакви. У тях е заложена противоположност, благодарение на която безкрайно да се допълват в своето различие. Винаги и само по този начин, те биха следвали общия път на сърцето и разума в единство, съблюдавайки ценностите вяра, надежда, любов по посока на мъдростта - софия. Така те добиват безпределна любов, в служба на божествената истина. Следваме ли пътя на истината, тя неотменно ще ни направи свободни в пречистващ духовен катарзис на нашите карма и съдба. А не са ли те причината, заради която сме слезли на Земята, за да ги изкупим, като поживеем?

"Тайната на жената-душа е в това, 
че тя е по-древна от живота." 
Тот

     

 

На баща ми


В този свят да се впусна със устрем,
аз имам покана от татко.
Той закриля моите слабости
с криле на орел -
в полет големи и силни.
Той изстрадва болката ми
за влошеното ми без време здраве,
като гълъб загубил част от своята челяд.

Татко мой, в твоята младост,
винаги беден, винаги гонен
на сирака съдбата как ли си превъзмогнал?
С воля от упор как успял си
да останеш в живота с печал и тревоги?

Моят татко сълзите си крие,
но аз знам, че са в сърцето му
и до кръв му обагрят душата.
Когато се мъча, той страда,
а тревогата в погледа му
се изсипва в дъжд на тъгата.
Моето небе трудно понася
баща ми да тъжи за моето боледуване.
Тогава ме обзема скръбта на мрака.
Мъжките сълзи на баща,
моето небе види ли,
то за двама ни винаги плаче.
Тогава аз сама се лекувам
с мечтаене за синева светла и бяла.
Болката на моя татко,
да изтръгвам от корен
е моя мисия доживотна;
вечно да се надявам,
че с помощ от татко,
ще успея да изкореня
на болестта ми прокобата злобна.

Подаръчен комплект за двама "ЗОРА": миниатюра (поздравителна картичка), рамка за снимка и 2 броя книгоразделители; апликация и цветна графика, изцяло ръчна изработка 

Миниатюра, изящна апликация по метода "Рисуване с ножица" на художника Анри Матис, в съчетание с цветна графика с моливи.
 

 (философско есе)



В света съществуват три вида писменост. При първата всеки знак за записване означава някаква дума. Пример е китайският език. При втората група, всеки знак за изписване означава сричка. Пример за това са арабската и японската писменост. При третата група - всеки знак отговаря на звук или комбинацията от два до три знака, съответстват на един звук. Пример са български, английски, френски език. Давам пример за звука, който се записва с няколко букви: "th" като "there"в английски език, "eau" като "beau"във френски език, "дж" като "джудже" - в българския. Тези три вида писмо обединяват много езикови ниши. За пример: латинска, славянска.     Заглавието, което съм избрала за настоящото есе е доста обобщено, затова ще си позволя някои разяснения. Всяка група, всяка ниша, както и всеки език поотделно, имат свои различни аспекти, зависещи от техните уникални характеристики. Тези характеристики никога не са били еднакви, дори само за два езика от обща ниша.     И за да добие представа читателя, какви трудности се срещат при изучаване на чужди езици, ще посветя настоящото есе на описание на някои от уникалните лингвистични характеристики.      Започвам със специфичните трудности на латинските езици, които са най-желани за изучаване и употреба в цял свят. Почти всеки звук в латинските езици, присъства и във фонетичната система на славянските. Според мен това е една от причините, славянските народи да предпочитат изучаването на латинските езици. Трудности съществуват и в практическата употреба на азбуката, звукове, речник, граматика, синтаксис.     Първата трудност, с която се "сблъсква" изучаващият чужди езици е азбуката. Славянските и латинските букви са различни. Още техните места в азбуката не са напълно същите. Тази особеност е трудно преодолима от хора, които за пръв път изучават език от латинска езикова група.    Фонетична трудност е звуковата система, по-конкретно - специфичното произношение. Примери са "th" в английски и "r" във френски език.   Друга фонетична трудност е, когато един звук кореспондира на няколко букви. За да илюстрирам тази особеност, предлагам следните примери: "beau" на френски се чете "bo", защото "eau" отговаря на звука, с който бележим буква "o"; "beaucoup" се чете "boku"", защото освен "eau", имаме буквосъчетание "ou" и то отговаря на звука с буква "u""; в англиски език също имаме съчетание от 3 букви "the", които кореспондират на единствен звук.     Основен проблем при изучаване на чужд език са фразеологичните изрази. За късмет, понякога срещаме фразеологичен израз, който е употребим и в чуждия език. Например английското "by heart" отговаря на френското ""par coeur", а на български се превежда "наизуст". Обаче английското "It rains cats and dogs." ("Валят котки и кучета."), не съответства на френското "Il pleut a verse." ("Вали из ведро.")      Мисля че овладяването на граматиката е най-големият проблем в чуждоезиковото обучение. Но също така, тя е значима база на всички езици. Има много примери за това. В частност съществителните в българския език имат три рода: мъжки, женски, среден. За французите тази граматична особеност не е толкова трудна. При тях съществителните имена имат два рода - мъжки и женски. Но за англичаните, които се опитват да научат френски или български, категорията род на съществителните имена, изобщо е непозната.      Следните затруднения, които ще споделя, са в сферата на синтаксиса. В много случаи срещаме еднакъв словоред в различни езици. Това се отнася най-вече за синтаксиса в простите изречения: на първо място е подлога (съществително име), на второ място е сказуемото (глагол). Понякога в кратките изречения присъства още едно съществително име в ролята на пряко или косвено допълнение. "I love roses." на английски, съответства на "J`aime des roses." на френски. В българския пак е същата конструкция: "Аз обичам рози."     Освен съвпадения, в синтаксиса има и различия. Нека да разгледаме едно от тях. В простото изречение "I love you." на английски език, "you" е пряко допълнение. То може да бъде и лично местоимение. Французи и българи ползват същата последователност в синтактичната конструкция: "J`aime toi." / "Аз обичам теб." "Toi" и "теб" са преки допълнения. Но французи и българи, за същия семантичен смисъл на фразата, могат да ползват и лични местоимения: "Je t`aime." / "Аз те обичам." Как да обясниш това "лингвистично явление" на англичанин или американец?     Да се спрем на още някои различия при овладяване на чужд език. В частност, англичаните ползват предлози в края на въпросителното изречение. Българите използват предлозите в началото на въпросителната конструкция. На английски питат: "Who did you go out with?" Българите питат: "С кого излезе?". А французите употребяват и двете конструкции: "Avec qui tu es sorti?" или "Tu es sorti avec qui?".     Французите често употребяват специфичната фраза "est-ce que". Всъщност тази фраза няма конкретен превод, дума по дума, на английски и български . Затова чужденците просто я заучават наизуст.      Както можем да видим, всички примери по-горе, са малка част от много и различни аспекти, с които хората се сблъскват, изучавайки някакъв език, различен от майчиния. Ето затова, всички езици по света са уникални със своите различия. Най-трудният аспект в изучаването на чужд език, е да разбереш неговите характеристики, да добиеш поне обща представа за системата на този език. Затова, ако искаш да откриеш разликите и трудните аспекти на някой чужд език, трябва да започнеш да го изучаваш. Всичко се разкрива в практиката.   

 (научно педагогическо изследване)





"Децата, които не научат даден език до пуберитета, никога няма да успеят да говорят с лекота нито него, нито някой друг език."

  "Това са заключили лингвисти в последните години, установявайки че възможностите за усвояване на чужд език значително намаляват, когато децата достигнат 6-годишна възраст и продължават да намаляват с всяка допълнителна свещичка върху тортата за рождения ден." (с.8,1)    Тази тревожна теза мотивира педагозите все по-целенасочено, основавайки се на сензитивните периоди в детското развитие, да изследват най-ефективните методи и средства за мотивиране, провокиране на желание и потребност у малчуганите, в най-ранна възраст да проговорят език, различен от родния. Примерите от практиката синхронизират с цитираното заключение и доказват, че игнорирането на най-сензитивният за усвояване на езици период от предучилищното детство, води до повече затруднения при овладяване на чужди езици в основния и средния етап на училищното образование. За да не се превръщат ученическите знания по чужд език в "кръпка"към компетенциите по останалите чужди предмети, е необходимо чуждоезиковите знания да се третират като обем от комуникативни стратегии и компетенции на учещите, приносът за постигането, на които се базира върху комуникативния подход като основен метод за чуждоезиково обучение, взаимодействие, ориентиране в конкретна социална среда или култура, различна от родната. Ако разглеждаме владеенето на език, като умение за общуване на този език установяваме, че това умение се характеризира с определен период на формиране на начални езикови знания, умения и автоматизирането им в основни навици; следва перманентен процес на практическо приложение на тези навици и умения, ориентиране към тяхното градивно развитие и усъвършенстване цял живот. Това становище ни насочва към два основни момента в чуждоезиковото овладяване: 1. период на формиране на първоначални знания, умения, навици; 2. период на тяхната непрекъсната еволюция в хода на развитието и усъвършенстването им. Бихме могли да съотнесем първия период към непреднамерено "ориентиране в чуждоезиковата среда" и получаване на първоначални знания за езика и културата най-вече на ниво представа. Вторият период би трябвало да се базира на ориентациите и представите, добити първоначално, като ги обогатява и осъществява съзнателно; преднамерено чуждоезиково обучение, целящо свободна комуникация, разбиране семантичното съдържание и интерпретация на текстове на езика цел. (с.2, 7)      Според професор Г. Пирьов, психическото развитие на децата от предучилищна възраст, се характеризира с предимно непреднамерено запомняне на информация, главно в процеса на играта и във всекидневния контакт с хората и нещата. Възпроизвеждането носи същия белег, защото детето запомня бързо само онова, което силно го е впечатлило. (с.204, 6)       Мисленето се основава на детските действия в околната среда и общуването с лицата в нея. Говорът е в процес на овладяване и служи предимно за основа на развитие на мисленето, което се движи от равнището на нагледно-действено през образно мислене към елементарни прояви на абстрактно мислене. (с.208, 6)      Понятията на децата в тази възраст, са носители на конкретен белег, който силно е впечатлил, затова не са завършени от логическо гледище. (с.211, 6) Свързаната реч тепърва се появява, доминираща е ситуативната. (с.214, 6) Осмислянето на думите е "пречупено" през когнитивните познания за света, вследствие на което чутите думи и изрази, често се преиначават и добиват друг звуков състав - явление, наречено детско словотворчество.       От проучванията на проф. Пирьов, можем да направим извод, че детството със своята ситуативност и непреднамереност, може да се осъществява като ориентация в чуждоезиковата среда. Това е период подхождащ и подпомагащ периода на чуждоезиковото обучение, като същинско овладяване и използване на съответен език. Ето затова, спецификата на ранното чуждоезиково обучение, произтича от обстоятелствата, че в масовата практика, в обучението по чужд език в детската градина и началното училище, у децата трябва да се развива усет към съответния език; да се разширява светогледа им; да се полагат основите на по-късното чуждоезиково обучение в средния курс. Тук става дума не толкова за използване на езика като абсолютно пълноценно средство за общуване, колкото за успешно мотивирано ориентиране в произношението, интонацията и лексиката, за положително оценяване на усета към фонетиката и граматиката на съответния език. (с.12, 7)     Тази констатация на проф. Д. Гюров, най-точно маркира водещата роля на сетивата в сензитивността на предучилищния период, като успешен старт в ранното чуждоезиково обучение (РЧЕО). Следователно, бихме могли да приемем "предимставата на глобално-структурния аудиовизуален модел" чрез комплекти от филми на DVD, аудио и видео техника (с.55, 7) като средства при формирането на фонематичен слух в предучилищните заведения; като стратегия за пълноценната страна на чуждоезиковото обучение.      Не одобрявам практиката, тази технология да компенсира недостига на квалифицирани учители по времето на стремглавото разширяване и на масовото преподаване на езици. По-скоро технологията може да допълва работата на учителя, с цел да неутрализира влиянието на неговия личен акцент върху формирането на правилен фонематичен слух у децата. Всички знаем, че в условията на чуждоезиково обучение, наличието на учител, който да е "натурален" носител на езика цел, са минимални. И най-добрият учител по чужд език е носител на своеобразен акцент и неговото произношение е по-вероятно да бъде максимално близко до оригиналното, но не и адекватно на произношението на един реален носител на езика. Затова, ако лексикалният материал, който учителят използва бъде възпроизведен, макар и чрез запис пред децата, те имат възможност да формират фонематичен слух и произношение, съответстващи на естественото произношение, интонация и ритъм на натуралния носител на изучавания от тях език. Освен това, тези технологични средства служат като образец за регулиране на произношение, интонация и ритъм на самия учител при работата му с децата. Аудиовизуалните модели са надеждно средство не само за компенсиране на интонационни, произносителни и ритмични недостатъци в речта на учителя. Те са основен регулатор за овладяване езика от децата в неговото лексикално, фонетично, граматично единство. Според проф. Ангелов, като образователна стратегия, този модел е необходим, защото  децата разбират думите и инструкциите, произнасяни от възрастните, не като възприемат техния фонетичен състав, а като долавят общата им ритмично-мелодична структура. Затова, с промяната на звуковия състав, но със запазване на ритмично-мелодичната структура, разбирането у детето остава същото. (с.68, 7) Споделям примерен модел за предаване на основно значение чрез ефекта на интонацията на произнасяните думи: Is it a ball? It`s a ball. / Est-ce que une ball? C`est une ball. / Това топка ли е? Това е топка.       Необходимостта от акцентиране върху интонацията или ритъма на езиковите модели, не случайно се дължи и на явлението, че самото дете моделира своите изказвания, като отначало имитира интонацията в речта на възрастния, след това нейния ритъм и най-накрая нейното езиково съдържание. Следователно вниманието на малчугана при произнасяне на въпроса, предложен в примера по-горе, ще се насочи към подражаване на въпросителната интонация и съответстващия ѝ ритъм; а звуковете, които съставляват думите и цялата синтактична конструкция, ще останат механично възпроизведени.       Бих желала да обобщя, че предложените от проф. Гюров аудиовизуални условия в учебна среда, подпомагат използването на система от ориентири не само във вербален, а и в невербален план, без да губят основното значение, като материал за сравняване на гледни точки, при общуване на учащия с околния свят.      В онтогенезиса, след първоначалното насочване към интонацията, следва насочване към звука, но в тясна зависимост с конкретна речева ситуация. Бихме могли да разгледаме закономерности на образователни стратегии, очертаващи модели, свързани с овладяване на речта като цялостна структура от изрази, думи и тяхното езиково съдържание, като система от знаци; тоест да разгледаме речта, да я анализираме на различни степени - в детайли и в частност. По този начин ще маркираме модел на речта, адекватен за нейното възприемане и възпроизвеждане в реални условия на чуждоезикова комуникация.       Според проф. Гюров, за възрастния като индивид, с окончателно образувани психични процеси и усъвършенствани речеви умения, самата реч е "система от знаци с 2 лица - означаващо и означаемо. Развитието на думата се простира във времето, в последователна линия, в ограничен ред, следвайки последователността на хоризонтално очертаната говорима верига. Частите на речта се свързват и с вертикалната ос на асоциацията, а появяването на една дума в съобщението, предизвиква елиминиране на други думи в лексиката, чийто избор би бил възможен." (с.57, 7) Последното изречение в цитирания откъс, характеризира ситуативното проявление на речта, когато вниманието на общуващия се насочва към думата в съобщението, която най-мащабно отразява конкретната семантична информация в ситуацията, и елиминира на заден план всички останали думи и изрази, служещи за фон в смислово отношение.       Това явление е характерно и за предучилищния период на развитие на детето, когато ситуативността на речта му доминира над нейната свързаност. Тогава децата са склонни да назовават отделни думи, свързани със ситуацията, в която се намират и действието, което извършват. Но тези думи-изречения отразяват смисъла на завършено съобщение. "Обикновено се смята, че детето се опитва да възпроизведе с тях позната и приятна за него ситуация." (с.70, 7) Общото между възрастния и детето в случая е така наречената опит-реализация: всеки индивид има собствено виждане за изразяване на своя речеви опит. Ефимерното, непосредственото, което се актуализира в думата, е резултат от перцептивен аспект, като избор на това, което в ориентацията му е достъпно за него, а в духовен план е "вътрешен опит" за "възможни избори." (с.57, 7)       Да се базираме на факта, че периодът 3-5 години се основава върху когнитивното познание или възприемане на информация за света, чрез действие с определени предмети в заобикалящата среда. В съзнанието се запечатват конкретни образи, насочени към формиране на частни понятия, незавършени в логическо отношение и ориентирани към елементарни, понякога неточни прояви на абстрактно мислене. Стигаме до обобщението, че водещото в тази възраст е познанието за света, а познанието за езика само подпомага детето в желанието и стремежа му да изрази вербално онова, което му е направило впечатление и е научило от конкретна случка или ситуация в същия този заобикалящ го свят. Следователно, водещи са мисловните процеси в сферата на нагледно-действеното боравене с предмети. Речта, породена в ситуация на действия с предмети и нагледни материали, служи за материализиране и изразяване на натрупания опит. За пример, ако детето вижда пеперуда, но няма формираните речеви умения, да построи синтактична конструкция: I see a butterfly. / Je voie une papillon. / Виждам пеперуда. Тогава по изказа на неговата дума-изречение "butterfly"/ "papillon"/ "пеперуда" отгатваме, че то е попаднало в ситуация, в която сред заобикалящата среда е видяло пеперуда. Ето защо, следващо условие за изграждане на надежден модел на образователна стратегия, при изучаването на чужд език е той да се базира на актуалните познания на детето за света, на капацитета от действия и постъпки, достъпен за детето в тази възраст, на възприятията и представите, които малчуганът би могъл да добие в средата, която го заобикаля.       Това условие оправдава тезата на Н. Чомски, че заобикалящият свят е основа за усъвършенстване на предварително заложена програма при овладяването на речта." Това е постижимо, защото детето в процеса на овладяване на езика, "използва способността си, за приспособимост или адаптивност, като резултат от ориентирането си в света. Тази степен е различна и тя опосредства, като стратегия, говоренето на различни езици. (с.58, 7)       Казаното по-горе, съотнесено с периода на ранната училищна възраст, е осъществимо най-вече в условията на дидактична игра. Според проф. Пирьов, в тази възраст, "ученето не може да се разграничи ясно от играта." (с.196, 6) Затова, когато детето играе или борави с различни предмети, то научава много неща за тези предмети и техните свойства, а в стремежа си да изрази и съобщи наученото на другите, бива подтиквано да използва, освен невербални средства (жестове, мимики) и чисто вербални средства - в началото думи-изречения, които по-късно, с компетентната помощ на педагог се оформят в изрази или завършени изречения, правилно построени в морфологично, граматично и синтактично единство. Причината е, че най-удачната "форма на урок" в предучилищна степен, "има характер на непринудено общуване."      Нека онагледим изложената информация със следния пример на емпирично равнище: в кабинета по чуждоезиково обучение, върху меко килимче са се разположили децата. Сред тях е седнал и учителят. В кръг около тях са поставени различни играчки. Учителят посочва една от играчките и я назовава. Примерно: a doll / une pоupee / кукла. Децата слушат. След това учителят посочва и назовава всички играчки подред, като използва само тяхното наименование и определителния член a, an / un, une. Той обозначава думите, означаващи съществително име в английски, френски език. В българския език няма определителен член. След като е назовал всички предмети, учителят започва да нарича всеки предмет поотделно, като прави кратка пауза, за да повторят децата. Учителят наблюдава внимателно как децата изговарят предметите и ако установи неточности в произношението на някои деца, ги кара да повтарят думите самостоятелно, докато се коригират. След изпълнение на тази задача, учителката обогатява думата изречение със синтактична конструкция. Тоест a doll / une puppee / кукла, се превръща в It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла. Всички останали предмети се включват в същата конструкция: It`s a/an... ; C`est un/une...; Това е... Тази конструкция се употребява за всяко съществително име поотделно, с кратка пауза за повтаряне от децата. След като се приключи работата по съобщителното изречение, учителят въвежда нова конструкция, подкрепена със съответна въпросителна интонация: What`s this? / Que-est-ce que c`est? / Какво е това? След това педагогът посочва с жест нов предмет и отговаря със съобщителното изречение, което уточнихме по-горе. Този пример онагледява с действия условието на следващата задача, която малчуганите трябва да изпълнят. След посочване на дадена играчка и въпрос от учителя, от горе предложените, децата трябва да построят отговор с пълно съобщително изречение пак от горе посочените. Усложнен вариант на играта е, ако учещите групово повторят въпроса с нужната интонация. След това индивидуално се избират деца, които да посочват играчка по свой избор и да задават въпроса, а останалите деца групово или индивидуално да им отговарят.      Представеният пример е форма на обучение, базирана на непринудено общуване между учител и "малки ученици," в която авторитарното поведение на педагога е елиминирано благодарение на "сливането" му с групата деца. Неговата водеща роля не е обезличена, защото той ръководи дейността като маркира задачи, направлява децата и им "партнира" в тяхното участие. Децата се чувстват свободни и са непринудени в поведението си, като преодоляват страха от общуване с по-възрастна авторитетна личност. Спазени са условията за наличие на действия - жестове за показване, с онагледена от предмети реална ситуация на чуждоезиково общуване. Със своите конкретни примери, учителят показва условието, като се базира на действителното ниво на познания за света, което децата притежават, тоест ползват се играчки, познати на децата от игровите им занимания. Учителят обвързва невербалния изказ на жеста за показване със звуковата форма на дума-изречение, обозначаваща съществителното име на съответния предмет, на английски или френски език . Определителният член a/an, un/une механично се повтаря от децата, заедно с думата и ги подпомага в несъзнателното от тях изграждане на правилна конструкция. Думата-изречение a doll / une poupee / кукла, кореспондира с намерението да се изрази вербално информацията на когнитивно равнище, получена от детето за съответния предмет. Разгръщането на думата-изречение  в цяло изречение с правилна морфология, граматика и синтаксис, се базира на вече получената невербална информация за интонация и ритъм на съобщително изречение. Децата, въз основа на познанията си за света, по евристичен път "отгатват", че техният учител съобщава името на предмета, който посочва. По този начин се формира понятие в конкретен и в частен смисъл, което обозначава точно определен предмет и неговите конкретни качества, свойства. Детето не се обременява да проектира конкретните свойства и признаци на други предмети, които се означават със същото съществително име. Така вниманието между овладяване на когнитивно и езиково познание, не се раздвоява. Повтаряйки механично цялото съобщително изречение, децата създават в готов вид, граматически и синтактично правилен речев образец. С неговото конкретно изговаряне и комбинирането му с други думи за предмети (a ball, a boy, a girl, a dog / une ball, un garson, une fille, un chien / топка, момче, момиче, куче) децата "откриват" по евристичен път общото правило за употреба на конструкцията: It`s a/an...; C`est un/une...; Това е... Въпросителната интонация в "What`s this?"/ "Que-est-ce que c`est?" / "Какво е това?", която децата вече познават, им предлага модел за шаблон на общ въпрос. Чрез него се пита за конкретни неща. Представяйки този въпрос на децата, учителят може да подкрепи смисъла на неговото лексикално значение с конкретна невербална проява, като свиване на раменете в недоумение. Като се базират на своите познания за заобикалящата ги действителност, децата ще прочетат в невербалното послание, че господинът "не знае и пита какво е това." По този начин, лексикалният смисъл, заложен в звуковете като знаци на езика, бива преведен чрез когнитивни познания за заобикалящия свят, действията и взаимодействията в света. Тях, децата вече са формирали благодарение на психичното развитие на своето нагледно-действено и образно мислене. От друга страна, мисловният процес, който децата установяват при усвояване на реализираната ситуация на общуване, провокира еволюирането на ситуативната реч от дума-изречение в свързана реч с ненарушени морфологични, граматични и синтактични правила.       Споделеният горе пример за дидактична игра в предучилищния период, може да бъде обогатен, ако в него се включат и когнитивните познания, относно пространствените отношения на учещите. Ако играчките в стаята са подредени на различно разстояние, което съответства на близко - това и далечно - онова, можем да включим 2 въпросителни варианта: What`s this? / Que-est-ce que c`est-ci? / Какво е това? // What`s that? / Que-est-ce que c`est-la? / Какво е онова? Освен с въпросителна интонация, вариантите може да са подкрепени от учителя с нагледно-действен жест за показване на близко или далечно разстояние. Тази филологична игрова задача има за цел активиране образната представа на децата за близо и далеч.      Въз основа на тази предметно-действена когнитивна мисловна операция, учещите безпроблемно превеждат нейното лексикално значение и го съотнасят към звуковия образ, изграждащ думите във въпросителната реч. Акцентът във въпросите пада над думите: this, ci, това / that, la, онова. Върху тези думи трябва да се наблегне като интонация, за да успеят децата да елиминират в смислово отношение останалия езиков материал във въпросите. Още, учещите трябва да схванат акцентите, като звукосъчетания-носители на основния смисъл за близо и далеч.       За да не се объркат децата във вариантите на въпроса, се избира обогатен пример на дидактичната игра, който да е подходящ за възрастовия период 5-7 години. Тогава словесният начин на изразяване е по-разгърнат, а нагледните средства само спомагат подтика на децата към речева инициатива. Освен това, децата от 5-7 години имат по-голям обем познания за света и са по-ориентирани в пространството и пространствените отношения. В предложения пример, дори може да бъде спазено условието за ползване на аудиовизуални средства при представяне на езиковия материал. Естественият глас на учителя се заменя от звукозапис. Този запис се подкрепя от господина само с невербална информация. Ползването на техника, обаче лишава децата от онагледяване на говорната артикулация, тоест положението на говорния апарат, зъбите и езика в процеса на изговаряне на звуковете.        "Говорният апарат в ранна и предучилищна възраст е най-пластичен, а структурните образувания в мозъка, свързани с него, са най-продуктивни по отношение на взаимодействието на еднаква и сходна информация, която постъпва по различни сензорни канали." (с.63,1) Диференцирането на процеса на чуждоезиково обучение в два взаимодопълващи се периода - на ориентиране в езика-цел и на същинското му изучаване, предполага разграничаване на два вида модели на образователни стратегии. Първият модел би трябвало да кореспондира на учебни условия и закономерности на обучение, обслужващи целите. Те са самото първоначално ориентиране на децата и формирането им на представи за чуждоезиковата комуникация и култура. Този модел трябва да допълва функциите на втори такъв, насочен към обслужване на учебните условия и закономерности на обучението, необходими за същинското изучаване и общуване на чужд език. Двата различни модела на образователни стратегии, следва да обхващат различни възрастови периоди в развитието на личността. С няколко думи, необходимо е те да отговарят на психофизиологичните условия в развитието на всеки индивид, който учи езика-цел.       Настоящото изследване има за цел да маркира главните условия и закономерности, които да изградят облика на общите компоненти, които са съдържание на адекватния модел за стратегия при чуждоезиковото обучение в предучилищния етап.      Ето защо, речта на учителя не трябва да се подценява и игнорира, а да се комбинира с допълнителен вариант на речево представяне. Този вариант трябва да показва звученето на речта и да остане само допълнително средство.       Предложената дидактична игра използва ефекта на психичното явление на "думи-изречения" у децата, за да съобщават когнитивните си познания. Целта, която този ефект преследва, е малчуганите в условия на непринуденост и игра, да тръгнат в речта си от частите към разчлененото цяло в изречението." (с.74, 1)       Когато децата употребяват конкретна, определена от учителя дума-изречение, те се насочват в мисълта си от "неразчлененото цяло към частите." (с.74, 1) Децата отново използват предложена в готов вид синтактична цялостна конструкция, в която думата-изречение е водеща по смисъл. (It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла.) Така учещите употребяват структурата на цялостно речево изказване, частите  на което се градят от думи, морфеми и звукове. В мисловен план, децата откриват, че точно тази последователност и звукообвързаност на частите на разчлененото цяло, формулира правилността на когнитивното послание в познавателен план. Това се носи от неразчленената цялост, кодирана в речта. Тази мисловна операция на елементарно абстрактно равнище, намира израз в конкретната проявена детска реч и илюстрира връзката мисъл-реч в овладяването и общуването на езика-цел в посока, както от частното към общото, така и от общото към частното. Детето, което в определени ситуации съвсем правилно и адекватно ползва дадени граматически категории, доста продължително време не осъзнава смисловата страна на тези категории и не умее произволно да ги употребява. Оказва се, че овладяването на граматическите отношения и граматическите конструкции от малчугана, има своя логика. Тя е противоположна на логиката на възрастния човек. (с.72, 1) Ето затова, в предложената учебна игра, за да се избегнат граматически и синтактични грешки, на децата се поднася, в готов вид, пример за цялостна конструкция, изградена граматически и синтактично. Учебната задача на играта няма за цел механично заучаване на готови речеви блокове. Тя се стреми да ги проектира, като естествено звучаща реч, обусловена от реално породена ситуация на действително общуване. Учебната задача, която представих, е изпълнена по такъв начин, че учещите от предучилищния етап на ранното чуждоезиково обучение (РЧЕО), не биха могли да произведат самостоятелно конструирана и граматически правилно звучаща реч. Причината е, че децата в тази възраст, не могат да компенсират липсата на речеви стратегии със стратегии от познавателен тип, на когнитивно ниво, поради неосъзнатост на морфологичните, граматичните, синтактичните правила на езика. В примера за отговор на поставения въпрос, (It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла.) готовият речеви блок е донякъде "разчупен", защото учещите ползват готовия пример, като моделна конструкция за заместване. По този начин децата самостоятелно завършват общия синтактичен облик на изречението. Така съобщителната фраза, добива вид на ситуативно породена звучаща реч, защото съществителното име, което съдържа вербалната информация, е в пряка зависимост от невербалния жест на посочване, като действие от детето. Този случай е пример за възпроизвеждане на ситуативно звучаща реч, при която "става естествена идентификация на звучащите логико-семантични блокове и съотнасянето им с аналогичните системи на логико-семантичните структури в механизма на изграждане на речевото изказване на детето." (с.47, 1)           Предложеният практически пример има за цел уточняване закономерностите, на които трябва да се подчини един адекватен вариант на модел, като образователна стратегия. Успешната степен на ориентиране чрез него е постижима, тъй като тя съблюдава следните характеристики при изграждането му: познавателна ориентация, тоест за база на езиковото познание служи реалното равнище на когнитивно познание за заобикалящата действителност, което децата притежават; действена ориентация - децата се ориентират в значението на лексикалното послание, на базата на нагледно-действени актове с конкретни предмети, градящи трайни образи в детското съзнание; постепенност на въвеждането - лексикалният материал, чрез който се осъществяват целите на общуването в конкретната ситуация, следва поетапно усложняване от интонация и ритъм на речта към звуков образ на дума-изречение до окончателно построяване на граматически и синтактически правилна конструкция-носител на основното семантично съдържание, закодирано в звучащата реч; мотивиране на постиженията - обуславя се от вътрешната подбуда у детето и желанието му да изрази и сподели във вербално-речеви план, с останалите в групата, добитите познания в ситуацията на общуване, чрез осъществяване на нагледно-действен мисловен процес. Също така, не са за подценяване стимулът на емоцията и удовлетворението от установяване на факта, че кодираното чрез речта съобщение е успешно декодирано от учителя и малчуганите. Още, предложеният практически пример демонстрира вариант за преодоляване на "чуждоезиковото обучение като процес на основни умения и навици за изучаване на чужди думи - запаметяване и възпроизвеждане при концентрация на вниманието и дисциплината;" за преодоляване ориентираността на чуждоезиковото обучение по отношение "осигуряването на продукт" - минимален, завършен обем от информация - примерно: стихчета, песнички, диалози, които могат да се използват утилитарно за представления пред публика, етапни проверки и други. (с.59-60, 7) Именно провокацията от учителя за осъществяване на речево изказване от учещия в ситуирани условия на езика-цел, базирано върху двустранното взаимодействие на психични процеси като мислене-реч, превръща общуването в процес на живо, емоционално продуктивно взаимодействие с педагога и връстниците. Това взаимодействие удовлетворява стремежа за споделяне на семантичния смисъл, като съдържание на познавателна дейност, реализирана на съответното когнитивно ниво. Следователно, обучението по чужд език се превръща за детето в аспект на взаимодействие с останалите в условията на определена социална среда, но остава "подчинено" на откритията и светоусещанията, които то реализира при възпитаване и адаптиране на децата, в същата тази среда. По този начин детето съставя своя изказ, обяснява си и овладява "универсалните човешки поведенчески модели," които не са стриктно когнитивни, нито пък напълно лингвистични. (с.58, 7)        Творчеството като теория, с отношение към ориентирането в чуждоезикова среда ни доказва, че предложената по-горе дидактична игра е само един от множеството примери за овладяване на "различни поведенчески модели в света," базиран на съответна "степен на интелектуално развитие на детето в него." Могат да се предложат и други "учебни игри"", съдържащи задача с ""общи правила," независими от езика, който трябва да овладеят децата. Това се дължи на уменията да се възприеме информация, да се осъществи нейното имитиране и запаметяване в чисто семантичен план. Така се установяват връзки по аналогия и противопоставяне и се използват комбинации от знаци, съпътстващи адекватното ориентиране в ситуацията на социалната среда. Ето защо, "не е възможно да си представим, че съществува само един-единствен начин за овладяване на чуждия език, доколкото се забелязват различни поведенчески модели в света и различна степен на интелектуално развитие на детето в него." (с.58, 7)        Независимо от многообразието и различието си, вариантите на модели на образователни стратегии трябва да отговарят на още едно общо изискване - да реализират "речевата комуникация," целяща "размяна на информация чрез езикови средства." (с.58, 7) Според професор Гюров речевият комуникативен акт е структуриран по следния начин: "говорителят съобщава на слушателя информации, които е извлякъл от определен източник; той използва звуковите вълни на акустичния канал, чрез които като звукови вериги ги изпраща на слушателя; последният ги използва по-нататък, в зависимост от оценяването им. За да могат звуковите вериги, да се основават на кодовете, като носители на информация, е необходимо участващите в комуникативния акт субекти да ги измерват с еднакво значение. По друг начин изразено - говорителят и слушателят трябва да използват "в определена част съвпадащи или еднакви кодове." (с.59, 7)       Цитираната структура на речева комуникация кореспондира, както на стратегията на обучение в моделите, ориентиращи децата в чуждоезиковата среда, така и на моделите, осъществяващи същинското чуждоезиково обучение в основния и средния етап на образованието. Различието в закономерностите, на които трябва да отговарят моделите, произтича от начина на формиране на езиково съзнание на чужд език у малкото дете, което не притежава особен речеви опит, както е при ученика и възрастния индивид; възрастните са овладели елементарни или по-задълбочени лингвистични, морфологични, граматични, синтактични правила в речта на родния език.        Ето как, в края на началния, основния, средния етап на образованието, учещите използват кодовете на родния език, добити по естествен начин, за да приведат в съзнанието информация, получена на кода на изучавания чужд език. Поради тази причина, в тази възраст езикът-цел се изучава по изкуствен път чрез "дидактично организиран начин" за съобщаване кода на този език.        Казано по друг начин, учениците и възрастните, които изучават чужд език въз основа на формирано езиково съзнание на роден език, непрекъснато ползват и сравняват наличната система на роден език със системата на изучавания втори език. Затова в процесите на придобиване на този език, "целта е езиковата способност" - да се използва един определен код, самостоятелно, за целите на комуникацията. Учещият трябва да бъде способен да кодира своите информации в съответния език и да декодира тези на другите. Именно в това се състои "комуникативната способност" или "комуникативната компетентност." (с.59, 7)        Да илюстрираме процеса на "придобиване на езика в условията на образователна стратегия, изключваща предходен етап на ориентиране в чуждоезиковата среда в предучилищна възраст: учителят преподава синтактичната структура, необходима за назоваване името на определен предмет на английски или френски език. Той дава пример с познатото вече изречение: It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла. Следва подробно обяснение на граматичните категории на думите в това изречение, съотнесено с граматическите категории, които се съдържат в съответстващия превод на български език, тоест педагогът съобщава: "it" е лично местоимение, което се използва за всички неодушевени предмети, заради липса на род и число в английски език; "c`" съкратено от "ce" е лично местоимение в среден род на френски език; "is" е 3л. ед. ч. на глагола "to be" ("съм"); "est" е 3л. ед. ч. на глагола "лtre" ("съм"); "а" е определителен член за същ. име, който в англ. ез. обозначава, че предметът е един; "une" е определителен член за същ. име, който във френски език обозначава, че предметът е един и още, че той е в женски род; произнасяме едно "l", но пишем 2 в "doll"; произнасяме едно "e", но пишем 2 в "poupe`e". Неудареното "е" във фр. ез., подсказва, че същ. име "poupee" е в женски род; следва превод на изречението от втория език на майчиния и узнаване на познавателната информация от българския превод.        Примерът горе има отношение към принципа за информационна интегрираност, тоест "да се научим да учим" чрез двуезично обучение, обхващайки езиковото обучение в рамките на двата и използването на чуждия език, като средство за указания и ориентиране в други сфери на заобикалящата среда. (с.56, 7) Цитираният принцип е валиден само за учещи с определено ниво на формираност на езиково съзнание, както ще установим от предложения по-долу пример: нека си припомним педагога, който с невербален жест на показване с пръст, посочва куклата, поставена пред децата. Той осъщетвява познатата речева интенция: It`s a doll. / C`est une poupee. Малчуганите слушат, повтарят подражателно предложената вербална и невербална информация. След това на базата на невербалните действия, нагледният предмет и демонстрацията с него в организирана и реална ситуация на общуване, свързва децата с нагледните действия с познати за тях когнитивни умения. По този начин малките учещи разбират семантичния смисъл на информацията, кодирана в звуковия образ на изреченията. По мисловен път децата свързват речевата интенция, нейната интонация и ритъм с нагледните действия и вече формираните познавателни образи на когнитивно ниво на съзнанието.       Следователно в предучилищна възраст, за да се разбере дадено изказване, трябва да се дискриминират артикулационните звукове, да се разпознаят интонацията и мелодичния ритъм, заложени в конструкцията на изречението. На тази база и във взаимодействие с адресираните невербални послания, се обхваща общия смисъл на думите. Логично е да се предвиди, че пълноценното разбиране конструкта на изречението е неосъществимо, поради липса на минимално владеене системата на езика като компилация от морфологични, граматични, синтактични, семантични правила. Ясно виждаме, че посредничеството на друго езиково съзнание липсва. Такова и не може да бъде формирано, защото децата в детските градини и предучилищните заведения, все още формират съзнание на майчин език. Затова примери като: "Кажи на английски (френски) "Това е кукла.", са недопустими от добрите методисти. Родният език не е нужен като посредник при овладяване на други езици, защото скъсва естествената връзка между когнитивното познание, формирано чрез мисълта и образуващото се по естествен път езиково съзнание чрез пряка речева комуникация на чужд език. Следователно, децата в по-ранна възраст овладяват чужд език с помощта на общите познавателни структури, с които разполагат. Този начин е твърде сходен с начина на усвояване на майчиния език. В по-късна възраст, обучението по чужд език все повече зависи от специфичното езиково структуриране, което детето е постигнало на роден език. (с.16, 5)        Описаната закономерност диференцира моделите на образователни стратегии в ранното чуждоезиково обучение от моделите в чуждоезиковото обучение. Тя може да бъде обоснована с явлението флексибилност. Според проф. Гюров флексибилността е предразположение за "адаптиране във всички сфери на социокултурата." Тя обаче, "се загубва постепенно с овладяването на определена речева система. " Пример са "изскубнатите" от своята родина и "посадени" в други части на света деца, които трябва да се приближат до езика на приемащата ги държава. Светът изобилства с виетнамци в САЩ, унгарски бежанци в Швеция, турско малцинство в Германия, украински бежанци в България. (с. 225, 7)        За да изградим адекватен модел на стратегия, в ранното чуждоезиково обучение, е важно да осъзнаем, че "тази ранна сензитивност и флексибилност към изучаването на всичко, включително на чужд език,... намалява с времето." Съществува конкретен пример от системата на българското образование: когато децата в начален етап започнат да изучават по-системни знания по роден език, функционалността на техните сетива при възприемане на втория език, постепенно се загубва и те започват да образуват и развиват чуждоезиковата реч, като сравняват правилата в чуждия език с правилата в майчиния. По този начин се ползват езикови структури на роден език, за да се формира езиково съзнание на чуждия език, като се прилага изкуствен индиректен граматико-преводен подход.        Налични са допълнителни условия, които оформят облика на адекватния модел на образователните стратегии. Благодарение на тези условия, могат да се обобщят следните виждания:  - колкото една индивидуалност израства само при условията на своята родна езикова среда, толкова по-силно свиква с формите на този език и толкова повече загубва своята първоначална степен на отвореност към формите на други езикови среди;  - "първоначалните езикови среди, в по-късните възрасти, пресрещат пътя на новите чуждоезикови системи...;" - "всеки човек преминава през фази на развитие, които се отличават, от една страна, чрез постепенното консолидиране с езика, който първи се изучава, а от друга - с постепенно намаляващата флексибилност, в резултат от това." (с.226, 7)        При изграждането на правилно функциониращ модел на образователни стратегии по ранно чуждоезиково обучение, е нужно да не подценяваме мозъчното полукълбо, в което е разположен центъра за овладяване на езици и лексикален запас. Затова, да проследим в чисто психологически план информацията, с която боравят двете мозъчни хемисфери: - дясно мозъчно полукълбо - интуиция, чувства, ориентирано към общата картина във въображението, символи и образи, настоящи и бъдещи философия, религия, изкуство, интуитивна преценка на обстоятелства и ситуации, вяра, специални възприятия и усет, познава функциите на обектите, фантазия и допускания, настоящи възможности, импулсивност, риск; - ляво мозъчно полукълбо - логика, детайлно ориентиране, факти, правила, думи и език, настояще и минало, научно познание, математика, търсене на доказателства, последователност и закономерност в разбиранията, наименувания на обектите, реалност и конкретни факти, създаване на стратегии, практичност, сигурност.        Според психолозите, новородените деца са с функциониращо дясно мозъчно полукълбо. Обаче знанията, които образованието предлага, се формират от дейността на лявото полукълбо. От цитираната по-горе информация за двете хемисфери виждаме, че езикът и комуникативната компетемтност също са в дейността на ляво мозъчно полукълбо. Психологията научно е обосновала, че за правилно развито съзнание е характерна хармония между дейността и на двете мозъчни полукълба. Тази е причината, новаторите в ранното чуждоезиково обучение да акцентират ориентация към моделни стратегии на обучение, базирани върху интеракцията. Причината е, че за да се постигне хармонична функция на двете хемисфери, тяхната дейност трябва да се интегрира в общи актове на взаимодействие. Пример са игровите форми на обучение, в сътрудничество с изразните средства на различните видове изкуства: рисуване, музика, театър, кино. Счита се, че балансираната работа на двете хемисфери е постижима, когато функционирането на центровете в едната от тях подбужда и стимулира развитието и работата на центровете в другата. Съществуват множество примери за овладяване на чуждоезиков материал в артистични условия: заучаване и пеене на песнички от фолклора на страната, рисуване по определена тема при зададена чуждоезикова лексика на езика-цел, драматизиране на народно творчество от културата на изучавания чужд език.       Въз основа на всичко написано от мен до момента мисля, че принципът за социокултурна интегрираност е адаптивен към тази новаторска теза. Този принцип се изразява с обогатяване в чуждоезиковото ориентиране, като модел със специално отношение към социално-културните цели на обществото. (с.56, 7) Изучаването на чужд език от малчуганите, в условията на мултикултурна интегрираност постига, като резултат, не само овладяване и комуникация на чуждия език. Обогатява се и се разширява светогледа на обучавания по посока опознаване самата култура и изграждане на умения за толерантност в отношението към другостта и различието.       Споделените условия формират "изглед" на образователни стратегии с по-широк обхват, решаващ, както проблемите за обучение по чужд език, така и проблемите за възпитанието на малчуганите чрез посредничеството, което носи дадена култура в условията на езиково взаимодействие. По този начин се съвместява "ориентиране" в чуждия език и културните постижения на другите, говорещи този език. (с.62, 7) Ето защо, ранното чуждоезиково обучение "се нуждае от професионално обезпечаване" с детски и начални учители, притежаващи интегрирана подготовка по педагогика и чужд език. Тези учители имат основни и перспективни функции да подбуждат мотивацията към опознаване на страната, чийто език владеят и преподават: "чуждите обичаи, навици на ежедневно поведение и живот, опосредствани от географски и исторически аспект." (с.33, 7) Цитираното изискване за подготовка на педагога, се проектира в принципа за технологична интегрираност. Той е постижим чрез интегриране на визити, обмен и осъществяване на връзки между български и чуждестранни образователни институции. В тези връзки се усъвършенстват образователни програми, форми и методи на преподаване и усвояване, като предаване и натрупване на опит. (с.56, 7)       Пример за международни мероприятия са учебните проекти, одобрени за реализация от Европейския съюз. Те се осъществяват от учителите първоначално по интернет, като организатори и автори на проектите са самите учители. Практическата реализация на тези проекти, се осъществява на обменни начала между държавите. Така ранното чуждоезиково обучение в истинска среда на общуване, в условията на различна народност, говореща на езика-цел, "има позитивни въздействия върху общуването и поведението," като засилва мотивацията на децата за изучаване на още езици. В тази възраст малчуганите са носители на "естествен стремеж" да могат да изразяват своите потребности, както материални, така и емоционални, да разбират партньора в общуването, да познават езиковите особености, да работят съзнателно върху езика-цел. (с.33, 7)      Настоящото изследване за ранно чуждоезиково обучение, чрез овладяване на различни модели, няма за цел да предлага еталон и да догматизира моделите на образователни стратегии при овладяване на чужд език. Целта е да се приложат адекватни и актуални модели във всички ситуации на чуждоезиково общуване, при всякакво речево взаимодействие, във всички възможни условия на социалната среда. Моята цел е с предложените идеи да се "очертае" основната рамка от общи условия и закони, на които трябва да се подчини един надежден и удачен за употреба, стратегически избран образователен модел на ранно чуждоезиково обучение. Главна особеност в психичното развитие на малкото дете е наличието на формирано равнище на когнитивно съзнание и липса на всякакви езикови структури. Логично е да потвърдим, че съществена черта в стратегическите модели за ориентиране в чуждоезикова среда, е установяване и ползване на тези модели, като основи на когнитивно съзнание и неговото познавателно равнище. По този начин малчуганите се подготвят за по-нататъшно усъвършенстване на езиковото съзнание на изучавания чужд език, като инструмент за изграждане на комуникативни компетенции и стратегии за речева комуникация на същия език.       За да обобщя логиката на това изследване, се ориентирам към тезата за универсална употреба на директния метод на чуждоезиково обучение, като основен подход при изграждане облика и реализация на набелязаните условия и закономерности в модела на образователни стратегии, в ранното чуждоезиково обучение, като задача на настоящата научна разработка. Директният метод оптимизира процеса на "ориентиране в чуждоезикова среда" в предучилищна възраст. Това се постига чрез изучаване на устната реч, обучение по фонетика, употреба на диалогични текстове за въвеждане на разговорни фрази и идиоми, индуктивно преподаване на граматика, въвеждане на новите знания чрез създаване на асоциации вътре в изучавания език, а не с родния. Учебните подходи се обединяват от пряко преподаване и учене на езика-цел, без посредничеството на роден език. (с.19, 7)      В настоящата разработка, се ползва и методиката на Фр. Гуен. Тя прилага "асоциирането на идеи, нагледността, създаване на интерес, игри и дейности в познати всекидневни ситуации." (с.19-20, 7) Употребими са и някои от методическите насоки на Берлиц: не превеждай - демонстрирай, не изнасяй лекция - задавай въпроси, не имитирай грешки - поправяй, не говори с отделни думи - използвай изречения, следвай бързината на учещия, говори нормално, говори естествено, бъди спокоен. (с.20, 7)        Надявам се, че всички предложени примери от практиката, в качеството си на пряка демонстрация на директен подход, са реализирали и основните задачи в изследователски план: детската възраст е определена "с най-голяма чувствителност към средови влияния за ориентиране в чуждоезикова среда"; ползват се възможностите за "подбор на условията за развитие в чуждоезикова среда"; избрани са условия на непринудено общуване и водене на диалог в непринудена игрова обстановка на спокойна атмосфера на взаимодействие между обучаващия и обучавания; тази атмосфера се гради на базата на партньорство и "субект-субективни отношения", лишени от "авторитарност на педагогическия подход."      Предложените по-горе задачи на директния метод, могат да се допълнят и обогатят, за да се апробират като "системи от педагогически средства, осигуряващи оптимално развитие на уменията за ориентиране в чуждоезиковите явления (среда) за индивидуализирано обучение." Също така, възможно е изброените примери за ориентиране в ранното чуждоезиково обучение да се комбинират с индивидуален подход на обучение. (с.60, 7)      В заключение към настоящото педагогическо изследване споделям, че за постигане на продуктивно ориентиране в чуждоезиковата среда, освен спазване на представената "моделна рамка" е нужно ясно формулиране на целите, които желаем да постигнем при взаимодействие с децата в чуждоезиковата среда:  - целите трябва да са ясни, многоизмерни спецификации на актуални (що се отнася до конкретните нужди и потребности в момента на живота в обществото) и осъществими (от гледна точка на субекта, изучаващ езика и възможностите на този субект да използва приоритетни средства.); - целите трябва да откликват на "насочеността на общуването", на желанията, които искат да изразят субектите в тях, на вида "дейностно-поведенчески механизми," които ги обуславят; - целите трябва да са комуникативни и личностно ориентирани в делови и личностни срещи на субектите - субект предаващ и субект натрупващ опит в конкретната среда." (с.56, 7)      Завършвам настоящия труд, като ползвам за извод една актуална мисъл на проф. Гюров. Надявам се, че читателят ще се замисли над нея: "Променената ситуация на времето, в което живее съвременното дете, променените му потребности, произтичащи от новата му позиция в него (във времето), прави необходимо и благодатно ориентирането му в нова модерна чуждоезикова среда, обоснована и реализирана на основите на принципи, съдържание и организационни форми и методи за взаимодействие, произтичащи от новата концепция за изграждане на "картината на света." (с.62, 7)
Използвани източници: 1. Ангелов, Б. Комуникативни аспекти на ранното чуждоезиково обучение. Ун. изд."Св. Климент Охридски", С. 2007 2. Гюров, Д., В.Гюрова. Говорна флексибилност и образователна стратегия. сб. Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2008 3. Гюров, Д. Модели на образователни стратегии при овладяване на чужд език. сб. Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2008 4. Гюров, Д. Чуждоезиково образователно пространство - традиция и новаторство в условието на взаимодействието "дете - среда". сб. Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2008 5. Колева, Ант. Лингво-методически и културоведски подход при обучението по чужд език. сб. Актуални проблеми на ранното чуждоезиково обучение. Образование ООД, С.1996 6. Пирьов, Г. Детска психология. Наука и изкуство, С. 1971 7. Шопов, Т. Чуждоезиковата методика. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2005