Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Авторски творби от категории: окултизъм, изкуство, философия, езотерика, религия, история
Автор: vedra79sineva Категория: Други
Прочетен: 124083 Постинги: 211 Коментари: 43
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 (философско есе)

image

В света съществуват три вида писменост. При първата всеки знак за записване означава някаква дума. Пример е китайският език. При втората група, всеки знак за изписване означава сричка. Пример за това са арабската и японската писменост. При третата група - всеки знак отговаря на звук или комбинацията от два до три знака, съответстват на един звук. Пример са български, английски, френски език. Давам пример за звука, който се записва с няколко букви: "th" като "there"в английски език, "eau" като "beau"във френски език, "дж" като "джудже" - в българския. Тези три вида писмо обединяват много езикови ниши. За пример: латинска, славянска.     Заглавието, което съм избрала за настоящото есе е доста обобщено, затова ще си позволя някои разяснения. Всяка група, всяка ниша, както и всеки език поотделно, имат свои различни аспекти, зависещи от техните уникални характеристики. Тези характеристики никога не са били еднакви, дори само за два езика от обща ниша.     И за да добие представа читателя, какви трудности се срещат при изучаване на чужди езици, ще посветя настоящото есе на описание на някои от уникалните лингвистични характеристики.      Започвам със специфичните трудности на латинските езици, които са най-желани за изучаване и употреба в цял свят. Почти всеки звук в латинските езици, присъства и във фонетичната система на славянските. Според мен това е една от причините, славянските народи да предпочитат изучаването на латинските езици. Трудности съществуват и в практическата употреба на азбуката, звукове, речник, граматика, синтаксис.     Първата трудност, с която се "сблъсква" изучаващият чужди езици е азбуката. Славянските и латинските букви са различни. Още техните места в азбуката не са напълно същите. Тази особеност е трудно преодолима от хора, които за пръв път изучават език от латинска езикова група.    Фонетична трудност е звуковата система, по-конкретно - специфичното произношение. Примери са "th" в английски и "r" във френски език.   Друга фонетична трудност е, когато един звук кореспондира на няколко букви. За да илюстрирам тази особеност, предлагам следните примери: "beau" на френски се чете "bo", защото "eau" отговаря на звука, с който бележим буква "o"; "beaucoup" се чете "boku"", защото освен "eau", имаме буквосъчетание "ou" и то отговаря на звука с буква "u""; в англиски език също имаме съчетание от 3 букви "the", които кореспондират на единствен звук.     Основен проблем при изучаване на чужд език са фразеологичните изрази. За късмет, понякога срещаме фразеологичен израз, който е употребим и в чуждия език. Например английското "by heart" отговаря на френското ""par coeur", а на български се превежда "наизуст". Обаче английското "It rains cats and dogs." ("Валят котки и кучета."), не съответства на френското "Il pleut a verse." ("Вали из ведро.")      Мисля че овладяването на граматиката е най-големият проблем в чуждоезиковото обучение. Но също така, тя е значима база на всички езици. Има много примери за това. В частност съществителните в българския език имат три рода: мъжки, женски, среден. За французите тази граматична особеност не е толкова трудна. При тях съществителните имена имат два рода - мъжки и женски. Но за англичаните, които се опитват да научат френски или български, категорията род на съществителните имена, изобщо е непозната.      Следните затруднения, които ще споделя, са в сферата на синтаксиса. В много случаи срещаме еднакъв словоред в различни езици. Това се отнася най-вече за синтаксиса в простите изречения: на първо място е подлога (съществително име), на второ място е сказуемото (глагол). Понякога в кратките изречения присъства още едно съществително име в ролята на пряко или косвено допълнение. "I love roses." на английски, съответства на "J`aime des roses." на френски. В българския пак е същата конструкция: "Аз обичам рози."     Освен съвпадения, в синтаксиса има и различия. Нека да разгледаме едно от тях. В простото изречение "I love you." на английски език, "you" е пряко допълнение. То може да бъде и лично местоимение. Французи и българи ползват същата последователност в синтактичната конструкция: "J`aime toi." / "Аз обичам теб." "Toi" и "теб" са преки допълнения. Но французи и българи, за същия семантичен смисъл на фразата, могат да ползват и лични местоимения: "Je t`aime." / "Аз те обичам." Как да обясниш това "лингвистично явление" на англичанин или американец?     Да се спрем на още някои различия при овладяване на чужд език. В частност, англичаните ползват предлози в края на въпросителното изречение. Българите използват предлозите в началото на въпросителната конструкция. На английски питат: "Who did you go out with?" Българите питат: "С кого излезе?". А французите употребяват и двете конструкции: "Avec qui tu es sorti?" или "Tu es sorti avec qui?".     Французите често употребяват специфичната фраза "est-ce que". Всъщност тази фраза няма конкретен превод, дума по дума, на английски и български . Затова чужденците просто я заучават наизуст.      Както можем да видим, всички примери по-горе, са малка част от много и различни аспекти, с които хората се сблъскват, изучавайки някакъв език, различен от майчиния. Ето затова, всички езици по света са уникални със своите различия. Най-трудният аспект в изучаването на чужд език, е да разбереш неговите характеристики, да добиеш поне обща представа за системата на този език. Затова, ако искаш да откриеш разликите и трудните аспекти на някой чужд език, трябва да започнеш да го изучаваш. Всичко се разкрива в практиката.   
Категория: Други
Прочетен: 50 Коментари: 0 Гласове: 1
 (научно педагогическо изследване)


image


"Децата, които не научат даден език до пуберитета, никога няма да успеят да говорят с лекота нито него, нито някой друг език."

  "Това са заключили лингвисти в последните години, установявайки че възможностите за усвояване на чужд език значително намаляват, когато децата достигнат 6-годишна възраст и продължават да намаляват с всяка допълнителна свещичка върху тортата за рождения ден." (с.8,1)    Тази тревожна теза мотивира педагозите все по-целенасочено, основавайки се на сензитивните периоди в детското развитие, да изследват най-ефективните методи и средства за мотивиране, провокиране на желание и потребност у малчуганите, в най-ранна възраст да проговорят език, различен от родния. Примерите от практиката синхронизират с цитираното заключение и доказват, че игнорирането на най-сензитивният за усвояване на езици период от предучилищното детство, води до повече затруднения при овладяване на чужди езици в основния и средния етап на училищното образование. За да не се превръщат ученическите знания по чужд език в "кръпка"към компетенциите по останалите чужди предмети, е необходимо чуждоезиковите знания да се третират като обем от комуникативни стратегии и компетенции на учещите, приносът за постигането, на които се базира върху комуникативния подход като основен метод за чуждоезиково обучение, взаимодействие, ориентиране в конкретна социална среда или култура, различна от родната. Ако разглеждаме владеенето на език, като умение за общуване на този език установяваме, че това умение се характеризира с определен период на формиране на начални езикови знания, умения и автоматизирането им в основни навици; следва перманентен процес на практическо приложение на тези навици и умения, ориентиране към тяхното градивно развитие и усъвършенстване цял живот. Това становище ни насочва към два основни момента в чуждоезиковото овладяване: 1. период на формиране на първоначални знания, умения, навици; 2. период на тяхната непрекъсната еволюция в хода на развитието и усъвършенстването им. Бихме могли да съотнесем първия период към непреднамерено "ориентиране в чуждоезиковата среда" и получаване на първоначални знания за езика и културата най-вече на ниво представа. Вторият период би трябвало да се базира на ориентациите и представите, добити първоначално, като ги обогатява и осъществява съзнателно; преднамерено чуждоезиково обучение, целящо свободна комуникация, разбиране семантичното съдържание и интерпретация на текстове на езика цел. (с.2, 7     Според професор Г. Пирьов, психическото развитие на децата от предучилищна възраст, се характеризира с предимно непреднамерено запомняне на информация, главно в процеса на играта и във всекидневния контакт с хората и нещата. Възпроизвеждането носи същия белег, защото детето запомня бързо само онова, което силно го е впечатлило. (с.204, 6      Мисленето се основава на детските действия в околната среда и общуването с лицата в нея. Говорът е в процес на овладяване и служи предимно за основа на развитие на мисленето, което се движи от равнището на нагледно-действено през образно мислене към елементарни прояви на абстрактно мислене. (с.208, 6)      Понятията на децата в тази възраст, са носители на конкретен белег, който силно е впечатлил, затова не са завършени от логическо гледище. (с.211, 6) Свързаната реч тепърва се появява, доминираща е ситуативната. (с.214, 6) Осмислянето на думите е "пречупено" през когнитивните познания за света, вследствие на което чутите думи и изрази, често се преиначават и добиват друг звуков състав - явление, наречено детско словотворчество.       От проучванията на проф. Пирьов, можем да направим извод, че детството със своята ситуативност и непреднамереност, може да се осъществява като ориентация в чуждоезиковата среда. Това е период подхождащ и подпомагащ периода на чуждоезиковото обучение, като същинско овладяване и използване на съответен език. Ето затова, спецификата на ранното чуждоезиково обучение, произтича от обстоятелствата, че в масовата практика, в обучението по чужд език в детската градина и началното училище, у децата трябва да се развива усет към съответния език; да се разширява светогледа им; да се полагат основите на по-късното чуждоезиково обучение в средния курс. Тук става дума не толкова за използване на езика като абсолютно пълноценно средство за общуване, колкото за успешно мотивирано ориентиране в произношението, интонацията и лексиката, за положително оценяване на усета към фонетиката и граматиката на съответния език. (с.12, 7)     Тази констатация на проф. Д. Гюров, най-точно маркира водещата роля на сетивата в сензитивността на предучилищния период, като успешен старт в ранното чуждоезиково обучение (РЧЕО). Следователно, бихме могли да приемем "предимставата на глобално-структурния аудиовизуален модел" чрез комплекти от филми на DVD, аудио и видео техника (с.55, 7) като средства при формирането на фонематичен слух в предучилищните заведения; като стратегия за пълноценната страна на чуждоезиковото обучение.      Не одобрявам практиката, тази технология да компенсира недостига на квалифицирани учители по времето на стремглавото разширяване и на масовото преподаване на езици. По-скоро технологията може да допълва работата на учителя, с цел да неутрализира влиянието на неговия личен акцент върху формирането на правилен фонематичен слух у децата. Всички знаем, че в условията на чуждоезиково обучение, наличието на учител, който да е "натурален" носител на езика цел, са минимални. И най-добрият учител по чужд език е носител на своеобразен акцент и неговото произношение е по-вероятно да бъде максимално близко до оригиналното, но не и адекватно на произношението на един реален носител на езика. Затова, ако лексикалният материал, който учителят използва бъде възпроизведен, макар и чрез запис пред децата, те имат възможност да формират фонематичен слух и произношение, съответстващи на естественото произношение, интонация и ритъм на натуралния носител на изучавания от тях език. Освен това, тези технологични средства служат като образец за регулиране на произношение, интонация и ритъм на самия учител при работата му с децата. Аудиовизуалните модели са надеждно средство не само за компенсиране на интонационни, произносителни и ритмични недостатъци в речта на учителя. Те са основен регулатор за овладяване езика от децата в неговото лексикално, фонетично, граматично единство. Според проф. Ангелов, като образователна стратегия, този модел е необходим, защото  децата разбират думите и инструкциите, произнасяни от възрастните, не като възприемат техния фонетичен състав, а като долавят общата им ритмично-мелодична структура. Затова, с промяната на звуковия състав, но със запазване на ритмично-мелодичната структура, разбирането у детето остава същото. (с.68, 7) Споделям примерен модел за предаване на основно значение чрез ефекта на интонацията на произнасяните думи: Is it a ball? It`s a ball. / Est-ce que une ball? C`est une ball. / Това топка ли е? Това е топка.       Необходимостта от акцентиране върху интонацията или ритъма на езиковите модели, не случайно се дължи и на явлението, че самото дете моделира своите изказвания, като отначало имитира интонацията в речта на възрастния, след това нейния ритъм и най-накрая нейното езиково съдържание. Следователно вниманието на малчугана при произнасяне на въпроса, предложен в примера по-горе, ще се насочи към подражаване на въпросителната интонация и съответстващия ѝ ритъм; а звуковете, които съставляват думите и цялата синтактична конструкция, ще останат механично възпроизведени.       Бих желала да обобщя, че предложените от проф. Гюров аудиовизуални условия в учебна среда, подпомагат използването на система от ориентири не само във вербален, а и в невербален план, без да губят основното значение, като материал за сравняване на гледни точки, при общуване на учащия с околния свят.      В онтогенезиса, след първоначалното насочване към интонацията, следва насочване към звука, но в тясна зависимост с конкретна речева ситуация. Бихме могли да разгледаме закономерности на образователни стратегии, очертаващи модели, свързани с овладяване на речта като цялостна структура от изрази, думи и тяхното езиково съдържание, като система от знаци; тоест да разгледаме речта, да я анализираме на различни степени - в детайли и в частност. По този начин ще маркираме модел на речта, адекватен за нейното възприемане и възпроизвеждане в реални условия на чуждоезикова комуникация.       Според проф. Гюров, за възрастния като индивид, с окончателно образувани психични процеси и усъвършенствани речеви умения, самата реч е "система от знаци с 2 лица - означаващо и означаемо. Развитието на думата се простира във времето, в последователна линия, в ограничен ред, следвайки последователността на хоризонтално очертаната говорима верига. Частите на речта се свързват и с вертикалната ос на асоциацията, а появяването на една дума в съобщението, предизвиква елиминиране на други думи в лексиката, чийто избор би бил възможен." (с.57, 7) Последното изречение в цитирания откъс, характеризира ситуативното проявление на речта, когато вниманието на общуващия се насочва към думата в съобщението, която най-мащабно отразява конкретната семантична информация в ситуацията, и елиминира на заден план всички останали думи и изрази, служещи за фон в смислово отношение.       Това явление е характерно и за предучилищния период на развитие на детето, когато ситуативността на речта му доминира над нейната свързаност. Тогава децата са склонни да назовават отделни думи, свързани със ситуацията, в която се намират и действието, което извършват. Но тези думи-изречения отразяват смисъла на завършено съобщение. "Обикновено се смята, че детето се опитва да възпроизведе с тях позната и приятна за него ситуация." (с.70, 7) Общото между възрастния и детето в случая е така наречената опит-реализация: всеки индивид има собствено виждане за изразяване на своя речеви опит. Ефимерното, непосредственото, което се актуализира в думата, е резултат от перцептивен аспект, като избор на това, което в ориентацията му е достъпно за него, а в духовен план е "вътрешен опит" за "възможни избори." (с.57, 7)       Да се базираме на факта, че периодът 3-5 години се основава върху когнитивното познание или възприемане на информация за света, чрез действие с определени предмети в заобикалящата среда. В съзнанието се запечатват конкретни образи, насочени към формиране на частни понятия, незавършени в логическо отношение и ориентирани към елементарни, понякога неточни прояви на абстрактно мислене. Стигаме до обобщението, че водещото в тази възраст е познанието за света, а познанието за езика само подпомага детето в желанието и стремежа му да изрази вербално онова, което му е направило впечатление и е научило от конкретна случка или ситуация в същия този заобикалящ го свят. Следователно, водещи са мисловните процеси в сферата на нагледно-действеното боравене с предмети. Речта, породена в ситуация на действия с предмети и нагледни материали, служи за материализиране и изразяване на натрупания опит. За пример, ако детето вижда пеперуда, но няма формираните речеви умения, да построи синтактична конструкция: I see a butterfly. / Je voie une papillon. / Виждам пеперуда. Тогава по изказа на неговата дума-изречение "butterfly"/ "papillon"/ "пеперуда" отгатваме, че то е попаднало в ситуация, в която сред заобикалящата среда е видяло пеперуда. Ето защо, следващо условие за изграждане на надежден модел на образователна стратегия, при изучаването на чужд език е той да се базира на актуалните познания на детето за света, на капацитета от действия и постъпки, достъпен за детето в тази възраст, на възприятията и представите, които малчуганът би могъл да добие в средата, която го заобикаля.       Това условие оправдава тезата на Н. Чомски, че заобикалящият свят е основа за усъвършенстване на предварително заложена програма при овладяването на речта." Това е постижимо, защото детето в процеса на овладяване на езика, "използва способността си, за приспособимост или адаптивност, като резултат от ориентирането си в света. Тази степен е различна и тя опосредства, като стратегия, говоренето на различни езици. (с.58, 7)       Казаното по-горе, съотнесено с периода на ранната училищна възраст, е осъществимо най-вече в условията на дидактична игра. Според проф. Пирьов, в тази възраст, "ученето не може да се разграничи ясно от играта." (с.196, 6) Затова, когато детето играе или борави с различни предмети, то научава много неща за тези предмети и техните свойства, а в стремежа си да изрази и съобщи наученото на другите, бива подтиквано да използва, освен невербални средства (жестове, мимики) и чисто вербални средства - в началото думи-изречения, които по-късно, с компетентната помощ на педагог се оформят в изрази или завършени изречения, правилно построени в морфологично, граматично и синтактично единство. Причината е, че най-удачната "форма на урок" в предучилищна степен, "има характер на непринудено общуване."      Нека онагледим изложената информация със следния пример на емпирично равнище: в кабинета по чуждоезиково обучение, върху меко килимче са се разположили децата. Сред тях е седнал и учителят. В кръг около тях са поставени различни играчки. Учителят посочва една от играчките и я назовава. Примерно: a doll / une pоupee / кукла. Децата слушат. След това учителят посочва и назовава всички играчки подред, като използва само тяхното наименование и определителния член a, an / un, une. Той обозначава думите, означаващи съществително име в английски, френски език. В българския език няма определителен член. След като е назовал всички предмети, учителят започва да нарича всеки предмет поотделно, като прави кратка пауза, за да повторят децата. Учителят наблюдава внимателно как децата изговарят предметите и ако установи неточности в произношението на някои деца, ги кара да повтарят думите самостоятелно, докато се коригират. След изпълнение на тази задача, учителката обогатява думата изречение със синтактична конструкция. Тоест a doll / une puppee / кукла, се превръща в It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла. Всички останали предмети се включват в същата конструкция: It`s a/an... ; C`est un/une...; Това е... Тази конструкция се употребява за всяко съществително име поотделно, с кратка пауза за повтаряне от децата. След като се приключи работата по съобщителното изречение, учителят въвежда нова конструкция, подкрепена със съответна въпросителна интонация: What`s this? / Que-est-ce que c`est? / Какво е това? След това педагогът посочва с жест нов предмет и отговаря със съобщителното изречение, което уточнихме по-горе. Този пример онагледява с действия условието на следващата задача, която малчуганите трябва да изпълнят. След посочване на дадена играчка и въпрос от учителя, от горе предложените, децата трябва да построят отговор с пълно съобщително изречение пак от горе посочените. Усложнен вариант на играта е, ако учещите групово повторят въпроса с нужната интонация. След това индивидуално се избират деца, които да посочват играчка по свой избор и да задават въпроса, а останалите деца групово или индивидуално да им отговарят.      Представеният пример е форма на обучение, базирана на непринудено общуване между учител и "малки ученици," в която авторитарното поведение на педагога е елиминирано благодарение на "сливането" му с групата деца. Неговата водеща роля не е обезличена, защото той ръководи дейността като маркира задачи, направлява децата и им "партнира" в тяхното участие. Децата се чувстват свободни и са непринудени в поведението си, като преодоляват страха от общуване с по-възрастна авторитетна личност. Спазени са условията за наличие на действия - жестове за показване, с онагледена от предмети реална ситуация на чуждоезиково общуване. Със своите конкретни примери, учителят показва условието, като се базира на действителното ниво на познания за света, което децата притежават, тоест ползват се играчки, познати на децата от игровите им занимания. Учителят обвързва невербалния изказ на жеста за показване със звуковата форма на дума-изречение, обозначаваща съществителното име на съответния предмет, на английски или френски език . Определителният член a/an, un/une механично се повтаря от децата, заедно с думата и ги подпомага в несъзнателното от тях изграждане на правилна конструкция. Думата-изречение a doll / une poupee / кукла, кореспондира с намерението да се изрази вербално информацията на когнитивно равнище, получена от детето за съответния предмет. Разгръщането на думата-изречение  в цяло изречение с правилна морфология, граматика и синтаксис, се базира на вече получената невербална информация за интонация и ритъм на съобщително изречение. Децата, въз основа на познанията си за света, по евристичен път "отгатват", че техният учител съобщава името на предмета, който посочва. По този начин се формира понятие в конкретен и в частен смисъл, което обозначава точно определен предмет и неговите конкретни качества, свойства. Детето не се обременява да проектира конкретните свойства и признаци на други предмети, които се означават със същото съществително име. Така вниманието между овладяване на когнитивно и езиково познание, не се раздвоява. Повтаряйки механично цялото съобщително изречение, децата създават в готов вид, граматически и синтактично правилен речев образец. С неговото конкретно изговаряне и комбинирането му с други думи за предмети (a ball, a boy, a girl, a dog / une ball, un garson, une fille, un chien / топка, момче, момиче, куче) децата "откриват" по евристичен път общото правило за употреба на конструкцията: It`s a/an...; C`est un/une...; Това е... Въпросителната интонация в "What`s this?"/ "Que-est-ce que c`est?" / "Какво е това?", която децата вече познават, им предлага модел за шаблон на общ въпрос. Чрез него се пита за конкретни неща. Представяйки този въпрос на децата, учителят може да подкрепи смисъла на неговото лексикално значение с конкретна невербална проява, като свиване на раменете в недоумение. Като се базират на своите познания за заобикалящата ги действителност, децата ще прочетат в невербалното послание, че господинът "не знае и пита какво е това." По този начин, лексикалният смисъл, заложен в звуковете като знаци на езика, бива преведен чрез когнитивни познания за заобикалящия свят, действията и взаимодействията в света. Тях, децата вече са формирали благодарение на психичното развитие на своето нагледно-действено и образно мислене. От друга страна, мисловният процес, който децата установяват при усвояване на реализираната ситуация на общуване, провокира еволюирането на ситуативната реч от дума-изречение в свързана реч с ненарушени морфологични, граматични и синтактични правила.       Споделеният горе пример за дидактична игра в предучилищния период, може да бъде обогатен, ако в него се включат и когнитивните познания, относно пространствените отношения на учещите. Ако играчките в стаята са подредени на различно разстояние, което съответства на близко - това и далечно - онова, можем да включим 2 въпросителни варианта: What`s this? / Que-est-ce que c`est-ci? / Какво е това? // What`s that? / Que-est-ce que c`est-la? / Какво е онова? Освен с въпросителна интонация, вариантите може да са подкрепени от учителя с нагледно-действен жест за показване на близко или далечно разстояние. Тази филологична игрова задача има за цел активиране образната представа на децата за близо и далеч.      Въз основа на тази предметно-действена когнитивна мисловна операция, учещите безпроблемно превеждат нейното лексикално значение и го съотнасят към звуковия образ, изграждащ думите във въпросителната реч. Акцентът във въпросите пада над думите: this, ci, това / that, la, онова. Върху тези думи трябва да се наблегне като интонация, за да успеят децата да елиминират в смислово отношение останалия езиков материал във въпросите. Още, учещите трябва да схванат акцентите, като звукосъчетания-носители на основния смисъл за близо и далеч.       За да не се объркат децата във вариантите на въпроса, се избира обогатен пример на дидактичната игра, който да е подходящ за възрастовия период 5-7 години. Тогава словесният начин на изразяване е по-разгърнат, а нагледните средства само спомагат подтика на децата към речева инициатива. Освен това, децата от 5-7 години имат по-голям обем познания за света и са по-ориентирани в пространството и пространствените отношения. В предложения пример, дори може да бъде спазено условието за ползване на аудиовизуални средства при представяне на езиковия материал. Естественият глас на учителя се заменя от звукозапис. Този запис се подкрепя от господина само с невербална информация. Ползването на техника, обаче лишава децата от онагледяване на говорната артикулация, тоест положението на говорния апарат, зъбите и езика в процеса на изговаряне на звуковете.        "Говорният апарат в ранна и предучилищна възраст е най-пластичен, а структурните образувания в мозъка, свързани с него, са най-продуктивни по отношение на взаимодействието на еднаква и сходна информация, която постъпва по различни сензорни канали." (с.63,1) Диференцирането на процеса на чуждоезиково обучение в два взаимодопълващи се периода - на ориентиране в езика-цел и на същинското му изучаване, предполага разграничаване на два вида модели на образователни стратегии. Първият модел би трябвало да кореспондира на учебни условия и закономерности на обучение, обслужващи целите. Те са самото първоначално ориентиране на децата и формирането им на представи за чуждоезиковата комуникация и култура. Този модел трябва да допълва функциите на втори такъв, насочен към обслужване на учебните условия и закономерности на обучението, необходими за същинското изучаване и общуване на чужд език. Двата различни модела на образователни стратегии, следва да обхващат различни възрастови периоди в развитието на личността. С няколко думи, необходимо е те да отговарят на психофизиологичните условия в развитието на всеки индивид, който учи езика-цел.       Настоящото изследване има за цел да маркира главните условия и закономерности, които да изградят облика на общите компоненти, които са съдържание на адекватния модел за стратегия при чуждоезиковото обучение в предучилищния етап.      Ето защо, речта на учителя не трябва да се подценява и игнорира, а да се комбинира с допълнителен вариант на речево представяне. Този вариант трябва да показва звученето на речта и да остане само допълнително средство.       Предложената дидактична игра използва ефекта на психичното явление на "думи-изречения" у децата, за да съобщават когнитивните си познания. Целта, която този ефект преследва, е малчуганите в условия на непринуденост и игра, да тръгнат в речта си от частите към разчлененото цяло в изречението." (с.74, 1)       Когато децата употребяват конкретна, определена от учителя дума-изречение, те се насочват в мисълта си от "неразчлененото цяло към частите." (с.74, 1) Децата отново използват предложена в готов вид синтактична цялостна конструкция, в която думата-изречение е водеща по смисъл. (It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла.) Така учещите употребяват структурата на цялостно речево изказване, частите  на което се градят от думи, морфеми и звукове. В мисловен план, децата откриват, че точно тази последователност и звукообвързаност на частите на разчлененото цяло, формулира правилността на когнитивното послание в познавателен план. Това се носи от неразчленената цялост, кодирана в речта. Тази мисловна операция на елементарно абстрактно равнище, намира израз в конкретната проявена детска реч и илюстрира връзката мисъл-реч в овладяването и общуването на езика-цел в посока, както от частното към общото, така и от общото към частното. Детето, което в определени ситуации съвсем правилно и адекватно ползва дадени граматически категории, доста продължително време не осъзнава смисловата страна на тези категории и не умее произволно да ги употребява. Оказва се, че овладяването на граматическите отношения и граматическите конструкции от малчугана, има своя логика. Тя е противоположна на логиката на възрастния човек. (с.72, 1) Ето затова, в предложената учебна игра, за да се избегнат граматически и синтактични грешки, на децата се поднася, в готов вид, пример за цялостна конструкция, изградена граматически и синтактично. Учебната задача на играта няма за цел механично заучаване на готови речеви блокове. Тя се стреми да ги проектира, като естествено звучаща реч, обусловена от реално породена ситуация на действително общуване. Учебната задача, която представих, е изпълнена по такъв начин, че учещите от предучилищния етап на ранното чуждоезиково обучение (РЧЕО), не биха могли да произведат самостоятелно конструирана и граматически правилно звучаща реч. Причината е, че децата в тази възраст, не могат да компенсират липсата на речеви стратегии със стратегии от познавателен тип, на когнитивно ниво, поради неосъзнатост на морфологичните, граматичните, синтактичните правила на езика. В примера за отговор на поставения въпрос, (It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла.) готовият речеви блок е донякъде "разчупен", защото учещите ползват готовия пример, като моделна конструкция за заместване. По този начин децата самостоятелно завършват общия синтактичен облик на изречението. Така съобщителната фраза, добива вид на ситуативно породена звучаща реч, защото съществителното име, което съдържа вербалната информация, е в пряка зависимост от невербалния жест на посочване, като действие от детето. Този случай е пример за възпроизвеждане на ситуативно звучаща реч, при която "става естествена идентификация на звучащите логико-семантични блокове и съотнасянето им с аналогичните системи на логико-семантичните структури в механизма на изграждане на речевото изказване на детето." (с.47, 1)           Предложеният практически пример има за цел уточняване закономерностите, на които трябва да се подчини един адекватен вариант на модел, като образователна стратегия. Успешната степен на ориентиране чрез него е постижима, тъй като тя съблюдава следните характеристики при изграждането му: познавателна ориентация, тоест за база на езиковото познание служи реалното равнище на когнитивно познание за заобикалящата действителност, което децата притежават; действена ориентация - децата се ориентират в значението на лексикалното послание, на базата на нагледно-действени актове с конкретни предмети, градящи трайни образи в детското съзнание; постепенност на въвеждането - лексикалният материал, чрез който се осъществяват целите на общуването в конкретната ситуация, следва поетапно усложняване от интонация и ритъм на речта към звуков образ на дума-изречение до окончателно построяване на граматически и синтактически правилна конструкция-носител на основното семантично съдържание, закодирано в звучащата реч; мотивиране на постиженията - обуславя се от вътрешната подбуда у детето и желанието му да изрази и сподели във вербално-речеви план, с останалите в групата, добитите познания в ситуацията на общуване, чрез осъществяване на нагледно-действен мисловен процес. Също така, не са за подценяване стимулът на емоцията и удовлетворението от установяване на факта, че кодираното чрез речта съобщение е успешно декодирано от учителя и малчуганите. Още, предложеният практически пример демонстрира вариант за преодоляване на "чуждоезиковото обучение като процес на основни умения и навици за изучаване на чужди думи - запаметяване и възпроизвеждане при концентрация на вниманието и дисциплината;" за преодоляване ориентираността на чуждоезиковото обучение по отношение "осигуряването на продукт" - минимален, завършен обем от информация - примерно: стихчета, песнички, диалози, които могат да се използват утилитарно за представления пред публика, етапни проверки и други. (с.59-60, 7) Именно провокацията от учителя за осъществяване на речево изказване от учещия в ситуирани условия на езика-цел, базирано върху двустранното взаимодействие на психични процеси като мислене-реч, превръща общуването в процес на живо, емоционално продуктивно взаимодействие с педагога и връстниците. Това взаимодействие удовлетворява стремежа за споделяне на семантичния смисъл, като съдържание на познавателна дейност, реализирана на съответното когнитивно ниво. Следователно, обучението по чужд език се превръща за детето в аспект на взаимодействие с останалите в условията на определена социална среда, но остава "подчинено" на откритията и светоусещанията, които то реализира при възпитаване и адаптиране на децата, в същата тази среда. По този начин детето съставя своя изказ, обяснява си и овладява "универсалните човешки поведенчески модели," които не са стриктно когнитивни, нито пък напълно лингвистични. (с.58, 7)        Творчеството като теория, с отношение към ориентирането в чуждоезикова среда ни доказва, че предложената по-горе дидактична игра е само един от множеството примери за овладяване на "различни поведенчески модели в света," базиран на съответна "степен на интелектуално развитие на детето в него." Могат да се предложат и други "учебни игри"", съдържащи задача с ""общи правила," независими от езика, който трябва да овладеят децата. Това се дължи на уменията да се възприеме информация, да се осъществи нейното имитиране и запаметяване в чисто семантичен план. Така се установяват връзки по аналогия и противопоставяне и се използват комбинации от знаци, съпътстващи адекватното ориентиране в ситуацията на социалната среда. Ето защо, "не е възможно да си представим, че съществува само един-единствен начин за овладяване на чуждия език, доколкото се забелязват различни поведенчески модели в света и различна степен на интелектуално развитие на детето в него." (с.58, 7)        Независимо от многообразието и различието си, вариантите на модели на образователни стратегии трябва да отговарят на още едно общо изискване - да реализират "речевата комуникация," целяща "размяна на информация чрез езикови средства." (с.58, 7) Според професор Гюров речевият комуникативен акт е структуриран по следния начин: "говорителят съобщава на слушателя информации, които е извлякъл от определен източник; той използва звуковите вълни на акустичния канал, чрез които като звукови вериги ги изпраща на слушателя; последният ги използва по-нататък, в зависимост от оценяването им. За да могат звуковите вериги, да се основават на кодовете, като носители на информация, е необходимо участващите в комуникативния акт субекти да ги измерват с еднакво значение. По друг начин изразено - говорителят и слушателят трябва да използват "в определена част съвпадащи или еднакви кодове." (с.59, 7)       Цитираната структура на речева комуникация кореспондира, както на стратегията на обучение в моделите, ориентиращи децата в чуждоезиковата среда, така и на моделите, осъществяващи същинското чуждоезиково обучение в основния и средния етап на образованието. Различието в закономерностите, на които трябва да отговарят моделите, произтича от начина на формиране на езиково съзнание на чужд език у малкото дете, което не притежава особен речеви опит, както е при ученика и възрастния индивид; възрастните са овладели елементарни или по-задълбочени лингвистични, морфологични, граматични, синтактични правила в речта на родния език.        Ето как, в края на началния, основния, средния етап на образованието, учещите използват кодовете на родния език, добити по естествен начин, за да приведат в съзнанието информация, получена на кода на изучавания чужд език. Поради тази причина, в тази възраст езикът-цел се изучава по изкуствен път чрез "дидактично организиран начин" за съобщаване кода на този език.        Казано по друг начин, учениците и възрастните, които изучават чужд език въз основа на формирано езиково съзнание на роден език, непрекъснато ползват и сравняват наличната система на роден език със системата на изучавания втори език. Затова в процесите на придобиване на този език, "целта е езиковата способност" - да се използва един определен код, самостоятелно, за целите на комуникацията. Учещият трябва да бъде способен да кодира своите информации в съответния език и да декодира тези на другите. Именно в това се състои "комуникативната способност" или "комуникативната компетентност." (с.59, 7)        Да илюстрираме процеса на "придобиване на езика в условията на образователна стратегия, изключваща предходен етап на ориентиране в чуждоезиковата среда в предучилищна възраст: учителят преподава синтактичната структура, необходима за назоваване името на определен предмет на английски или френски език. Той дава пример с познатото вече изречение: It`s a doll. / C`est une poupee. / Това е кукла. Следва подробно обяснение на граматичните категории на думите в това изречение, съотнесено с граматическите категории, които се съдържат в съответстващия превод на български език, тоест педагогът съобщава: "it" е лично местоимение, което се използва за всички неодушевени предмети, заради липса на род и число в английски език; "c`" съкратено от "ce" е лично местоимение в среден род на френски език; "is" е 3л. ед. ч. на глагола "to be" ("съм"); "est" е 3л. ед. ч. на глагола "лtre" ("съм"); "а" е определителен член за същ. име, който в англ. ез. обозначава, че предметът е един; "une" е определителен член за същ. име, който във френски език обозначава, че предметът е един и още, че той е в женски род; произнасяме едно "l", но пишем 2 в "doll"; произнасяме едно "e", но пишем 2 в "poupe`e". Неудареното "е" във фр. ез., подсказва, че същ. име "poupee" е в женски род; следва превод на изречението от втория език на майчиния и узнаване на познавателната информация от българския превод.        Примерът горе има отношение към принципа за информационна интегрираност, тоест "да се научим да учим" чрез двуезично обучение, обхващайки езиковото обучение в рамките на двата и използването на чуждия език, като средство за указания и ориентиране в други сфери на заобикалящата среда. (с.56, 7) Цитираният принцип е валиден само за учещи с определено ниво на формираност на езиково съзнание, както ще установим от предложения по-долу пример: нека си припомним педагога, който с невербален жест на показване с пръст, посочва куклата, поставена пред децата. Той осъщетвява познатата речева интенция: It`s a doll. / C`est une poupee. Малчуганите слушат, повтарят подражателно предложената вербална и невербална информация. След това на базата на невербалните действия, нагледният предмет и демонстрацията с него в организирана и реална ситуация на общуване, свързва децата с нагледните действия с познати за тях когнитивни умения. По този начин малките учещи разбират семантичния смисъл на информацията, кодирана в звуковия образ на изреченията. По мисловен път децата свързват речевата интенция, нейната интонация и ритъм с нагледните действия и вече формираните познавателни образи на когнитивно ниво на съзнанието.       Следователно в предучилищна възраст, за да се разбере дадено изказване, трябва да се дискриминират артикулационните звукове, да се разпознаят интонацията и мелодичния ритъм, заложени в конструкцията на изречението. На тази база и във взаимодействие с адресираните невербални послания, се обхваща общия смисъл на думите. Логично е да се предвиди, че пълноценното разбиране конструкта на изречението е неосъществимо, поради липса на минимално владеене системата на езика като компилация от морфологични, граматични, синтактични, семантични правила. Ясно виждаме, че посредничеството на друго езиково съзнание липсва. Такова и не може да бъде формирано, защото децата в детските градини и предучилищните заведения, все още формират съзнание на майчин език. Затова примери като: "Кажи на английски (френски) "Това е кукла.", са недопустими от добрите методисти. Родният език не е нужен като посредник при овладяване на други езици, защото скъсва естествената връзка между когнитивното познание, формирано чрез мисълта и образуващото се по естествен път езиково съзнание чрез пряка речева комуникация на чужд език. Следователно, децата в по-ранна възраст овладяват чужд език с помощта на общите познавателни структури, с които разполагат. Този начин е твърде сходен с начина на усвояване на майчиния език. В по-късна възраст, обучението по чужд език все повече зависи от специфичното езиково структуриране, което детето е постигнало на роден език. (с.16, 5)        Описаната закономерност диференцира моделите на образователни стратегии в ранното чуждоезиково обучение от моделите в чуждоезиковото обучение. Тя може да бъде обоснована с явлението флексибилност. Според проф. Гюров флексибилността е предразположение за "адаптиране във всички сфери на социокултурата." Тя обаче, "се загубва постепенно с овладяването на определена речева система. " Пример са "изскубнатите" от своята родина и "посадени" в други части на света деца, които трябва да се приближат до езика на приемащата ги държава. Светът изобилства с виетнамци в САЩ, унгарски бежанци в Швеция, турско малцинство в Германия, украински бежанци в България. (с. 225, 7)        За да изградим адекватен модел на стратегия, в ранното чуждоезиково обучение, е важно да осъзнаем, че "тази ранна сензитивност и флексибилност към изучаването на всичко, включително на чужд език,... намалява с времето." Съществува конкретен пример от системата на българското образование: когато децата в начален етап започнат да изучават по-системни знания по роден език, функционалността на техните сетива при възприемане на втория език, постепенно се загубва и те започват да образуват и развиват чуждоезиковата реч, като сравняват правилата в чуждия език с правилата в майчиния. По този начин се ползват езикови структури на роден език, за да се формира езиково съзнание на чуждия език, като се прилага изкуствен индиректен граматико-преводен подход       Налични са допълнителни условия, които оформят облика на адекватния модел на образователните стратегии. Благодарение на тези условия, могат да се обобщят следните виждания:  - колкото една индивидуалност израства само при условията на своята родна езикова среда, толкова по-силно свиква с формите на този език и толкова повече загубва своята първоначална степен на отвореност към формите на други езикови среди;  - "първоначалните езикови среди, в по-късните възрасти, пресрещат пътя на новите чуждоезикови системи...;" - "всеки човек преминава през фази на развитие, които се отличават, от една страна, чрез постепенното консолидиране с езика, който първи се изучава, а от друга - с постепенно намаляващата флексибилност, в резултат от това." (с.226, 7)        При изграждането на правилно функциониращ модел на образователни стратегии по ранно чуждоезиково обучение, е нужно да не подценяваме мозъчното полукълбо, в което е разположен центъра за овладяване на езици и лексикален запас. Затова, да проследим в чисто психологически план информацията, с която боравят двете мозъчни хемисфери: дясно мозъчно полукълбо - интуиция, чувства, ориентирано към общата картина във въображението, символи и образи, настоящи и бъдещи философия, религия, изкуство, интуитивна преценка на обстоятелства и ситуации, вяра, специални възприятия и усет, познава функциите на обектите, фантазия и допускания, настоящи възможности, импулсивност, риск; ляво мозъчно полукълбо - логика, детайлно ориентиране, факти, правила, думи и език, настояще и минало, научно познание, математика, търсене на доказателства, последователност и закономерност в разбиранията, наименувания на обектите, реалност и конкретни факти, създаване на стратегии, практичност, сигурност.        Според психолозите, новородените деца са с функциониращо дясно мозъчно полукълбо. Обаче знанията, които образованието предлага, се формират от дейността на лявото полукълбо. От цитираната по-горе информация за двете хемисфери виждаме, че езикът и комуникативната компетемтност също са в дейността на ляво мозъчно полукълбо. Психологията научно е обосновала, че за правилно развито съзнание е характерна хармония между дейността и на двете мозъчни полукълба. Тази е причината, новаторите в ранното чуждоезиково обучение да акцентират ориентация към моделни стратегии на обучение, базирани върху интеракцията. Причината е, че за да се постигне хармонична функция на двете хемисфери, тяхната дейност трябва да се интегрира в общи актове на взаимодействие. Пример са игровите форми на обучение, в сътрудничество с изразните средства на различните видове изкуства: рисуване, музика, театър, кино. Счита се, че балансираната работа на двете хемисфери е постижима, когато функционирането на центровете в едната от тях подбужда и стимулира развитието и работата на центровете в другата. Съществуват множество примери за овладяване на чуждоезиков материал в артистични условия: заучаване и пеене на песнички от фолклора на страната, рисуване по определена тема при зададена чуждоезикова лексика на езика-цел, драматизиране на народно творчество от културата на изучавания чужд език.       Въз основа на всичко написано от мен до момента мисля, че принципът за социокултурна интегрираност е адаптивен към тази новаторска теза. Този принцип се изразява с обогатяване в чуждоезиковото ориентиране, като модел със специално отношение към социално-културните цели на обществото. (с.56, 7) Изучаването на чужд език от малчуганите, в условията на мултикултурна интегрираност постига, като резултат, не само овладяване и комуникация на чуждия език. Обогатява се и се разширява светогледа на обучавания по посока опознаване самата култура и изграждане на умения за толерантност в отношението към другостта и различието      Споделените условия формират "изглед" на образователни стратегии с по-широк обхват, решаващ, както проблемите за обучение по чужд език, така и проблемите за възпитанието на малчуганите чрез посредничеството, което носи дадена култура в условията на езиково взаимодействие. По този начин се съвместява "ориентиране" в чуждия език и културните постижения на другите, говорещи този език. (с.62, 7) Ето защо, ранното чуждоезиково обучение "се нуждае от професионално обезпечаване" с детски и начални учители, притежаващи интегрирана подготовка по педагогика и чужд език. Тези учители имат основни и перспективни функции да подбуждат мотивацията към опознаване на страната, чийто език владеят и преподават: "чуждите обичаи, навици на ежедневно поведение и живот, опосредствани от географски и исторически аспект." (с.33, 7) Цитираното изискване за подготовка на педагога, се проектира в принципа за технологична интегрираност. Той е постижим чрез интегриране на визити, обмен и осъществяване на връзки между български и чуждестранни образователни институции. В тези връзки се усъвършенстват образователни програми, форми и методи на преподаване и усвояване, като предаване и натрупване на опит. (с.56, 7)       Пример за международни мероприятия са учебните проекти, одобрени за реализация от Европейския съюз. Те се осъществяват от учителите първоначално по интернет, като организатори и автори на проектите са самите учители. Практическата реализация на тези проекти, се осъществява на обменни начала между държавите. Така ранното чуждоезиково обучение в истинска среда на общуване, в условията на различна народност, говореща на езика-цел, "има позитивни въздействия върху общуването и поведението," като засилва мотивацията на децата за изучаване на още езици. В тази възраст малчуганите са носители на "естествен стремеж" да могат да изразяват своите потребности, както материални, така и емоционални, да разбират партньора в общуването, да познават езиковите особености, да работят съзнателно върху езика-цел. (с.33, 7)      Настоящото изследване за ранно чуждоезиково обучение, чрез овладяване на различни модели, няма за цел да предлага еталон и да догматизира моделите на образователни стратегии при овладяване на чужд език. Целта е да се приложат адекватни и актуални модели във всички ситуации на чуждоезиково общуване, при всякакво речево взаимодействие, във всички възможни условия на социалната среда. Моята цел е с предложените идеи да се "очертае" основната рамка от общи условия и закони, на които трябва да се подчини един надежден и удачен за употреба, стратегически избран образователен модел на ранно чуждоезиково обучение. Главна особеност в психичното развитие на малкото дете е наличието на формирано равнище на когнитивно съзнание и липса на всякакви езикови структури. Логично е да потвърдим, че съществена черта в стратегическите модели за ориентиране в чуждоезикова среда, е установяване и ползване на тези модели, като основи на когнитивно съзнание и неговото познавателно равнище. По този начин малчуганите се подготвят за по-нататъшно усъвършенстване на езиковото съзнание на изучавания чужд език, като инструмент за изграждане на комуникативни компетенции и стратегии за речева комуникация на същия език.       За да обобщя логиката на това изследване, се ориентирам към тезата за универсална употреба на директния метод на чуждоезиково обучение, като основен подход при изграждане облика и реализация на набелязаните условия и закономерности в модела на образователни стратегии, в ранното чуждоезиково обучение, като задача на настоящата научна разработка. Директният метод оптимизира процеса на "ориентиране в чуждоезикова среда" в предучилищна възраст. Това се постига чрез изучаване на устната реч, обучение по фонетика, употреба на диалогични текстове за въвеждане на разговорни фрази и идиоми, индуктивно преподаване на граматика, въвеждане на новите знания чрез създаване на асоциации вътре в изучавания език, а не с родния. Учебните подходи се обединяват от пряко преподаване и учене на езика-цел, без посредничеството на роден език. (с.19, 7)      В настоящата разработка, се ползва и методиката на Фр. Гуен. Тя прилага "асоциирането на идеи, нагледността, създаване на интерес, игри и дейности в познати всекидневни ситуации." (с.19-20, 7) Употребими са и някои от методическите насоки на Берлиц: не превеждай - демонстрирай, не изнасяй лекция - задавай въпроси, не имитирай грешки - поправяй, не говори с отделни думи - използвай изречения, следвай бързината на учещия, говори нормално, говори естествено, бъди спокоен. (с.20, 7)        Надявам се, че всички предложени примери от практиката, в качеството си на пряка демонстрация на директен подход, са реализирали и основните задачи в изследователски план: детската възраст е определена "с най-голяма чувствителност към средови влияния за ориентиране в чуждоезикова среда"; ползват се възможностите за "подбор на условията за развитие в чуждоезикова среда"; избрани са условия на непринудено общуване и водене на диалог в непринудена игрова обстановка на спокойна атмосфера на взаимодействие между обучаващия и обучавания; тази атмосфера се гради на базата на партньорство и "субект-субективни отношения", лишени от "авторитарност на педагогическия подход."      Предложените по-горе задачи на директния метод, могат да се допълнят и обогатят, за да се апробират като "системи от педагогически средства, осигуряващи оптимално развитие на уменията за ориентиране в чуждоезиковите явления (среда) за индивидуализирано обучение." Също така, възможно е изброените примери за ориентиране в ранното чуждоезиково обучение да се комбинират с индивидуален подход на обучение. (с.60, 7)      В заключение към настоящото педагогическо изследване споделям, че за постигане на продуктивно ориентиране в чуждоезиковата среда, освен спазване на представената "моделна рамка" е нужно ясно формулиране на целите, които желаем да постигнем при взаимодействие с децата в чуждоезиковата среда:  - целите трябва да са ясни, многоизмерни спецификации на актуални (що се отнася до конкретните нужди и потребности в момента на живота в обществото) и осъществими (от гледна точка на субекта, изучаващ езика и възможностите на този субект да използва приоритетни средства.); целите трябва да откликват на "насочеността на общуването", на желанията, които искат да изразят субектите в тях, на вида "дейностно-поведенчески механизми," които ги обуславят; целите трябва да са комуникативни и личностно ориентирани в делови и личностни срещи на субектите - субект предаващ и субект натрупващ опит в конкретната среда." (с.56, 7)      Завършвам настоящия труд, като ползвам за извод една актуална мисъл на проф. Гюров. Надявам се, че читателят ще се замисли над нея: "Променената ситуация на времето, в което живее съвременното дете, променените му потребности, произтичащи от новата му позиция в него (във времето), прави необходимо и благодатно ориентирането му в нова модерна чуждоезикова среда, обоснована и реализирана на основите на принципи, съдържание и организационни форми и методи за взаимодействие, произтичащи от новата концепция за изграждане на "картината на света." (с.62, 7)
Използвани източници: 1. Ангелов, Б. Комуникативни аспекти на ранното чуждоезиково обучение. Ун. изд."Св. Климент Охридски", С. 2007 2. Гюров, Д., В.Гюрова. Говорна флексибилност и образователна стратегия. сб. Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2008 3. Гюров, Д. Модели на образователни стратегии при овладяване на чужд език. сб. Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2008 4. Гюров, Д. Чуждоезиково образователно пространство - традиция и новаторство в условието на взаимодействието "дете - среда". сб. Университетски курс по ранно чуждоезиково обучение. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2008 5. Колева, Ант. Лингво-методически и културоведски подход при обучението по чужд език. сб. Актуални проблеми на ранното чуждоезиково обучение. Образование ООД, С.1996 6. Пирьов, Г. Детска психология. Наука и изкуство, С. 1971 7. Шопов, Т. Чуждоезиковата методика. Ун. изд. "Св. Климент Охридски", С. 2005
Категория: Други
Прочетен: 47 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 28.07 14:16
 (научно педагогическо изследване)

image

Детето се ражда в някаква езикова среда.      Актуална необходимост за всяка нация е да следва пътя на глобализацията, която осигурява на обществата прогрес и развитие чрез управление на знанието, имащо общочовешки измерения. На такава основа се постига интеграция на човешкото общество чрез "серия от икономически, социални, технологични и политически процеси, проявяващи се във взаимовръзките и отношенията между отделните държави, организации и хора."       Основна функция на социалните институции, в сферата на образованието, е да обслужват актуалните обществени потребности. За да откликнат на тази съществена необходимост, тези институции трябва да внедрят и използват единното информационно, образователно и научно пространство, което глобализацията създава, за универсална употреба от всички страни по света.      С тази цел, на всяко дете от новото хилядолетие, трябва да бъдат предоставени ефективни условия на обучение, общуване, сътрудничество с връстниците, благодарение на които, то постепенно да се формира като самостоятелна функционираща личност. Тя трябва да може непрекъснато да се развива, прогресира, социализира съобразно съвременните условия в обществото; да ползва свободно информацията, образованието, научните постижения, които глобализацията създава и утвърждава за най-актуални, вследствие на връзките и отношенията, реализирани от нея.      Като последица се поражда реална необходимост от "разчупване" на досегашния "традиционен канон" на българската образователна система. Пред нея се разширява перспективата да обслужва националните потребности на българина в неговата родина; да откликва на потребността от адекватно формиране и развитие на едно по-космополитно и разкрепостено съзнание на нашите деца, като бъдещи граждани на света.      Днес е "демоде", ако пълноценното общуване при ползване на компютър и "сърфиране" в Интернет, се възпрепятства от непреодолимост на чуждоезиковата бариера. Сега за съвременните деца е практично, лесно и бързо "неограничено във времето и пространството" общуване чрез компютър, мигновено откриване на информация в мрежата, а чуждата реч се ползва като универсално комуникативно средство между народите.        Ето защо, днес, сега, веднага, приоритетно трябва да се изучава чужд език! Същото се случва и с останалите страни по света, когато се стремят да откликват на глобализацията.      Тази неотложна потребност на "глобалното село", провокира логичен въпрос: Какво да направим, че днес учещите да овладяват чуждия език толкова добре, колкото добре асимилират майчиния си език?      Мисля, че отговор на този обобщаващ актуалността на проблема въпрос, можем да намерим, ако установим дали има конкретна връзка и взаимодействие при изучаването на роден и втори език и каква е тя. Също така е добре да преценим в коя възраст това взаимодействие се проявява най-оптимално.      За целта е необходимо, разглеждане на някои многоаспектни фактори на речевото развитие, които се открояват в най-ранното детство, но действат през целия човешки живот.       Според своите психофизиологични особености, всеки индивид се ражда с ляво и дясно мозъчни полукълба. Функциите на всяко от тях се базират на различни компетенции, които са заложени в самите мозъчни центрове.       Лявото полукълбо на мозъка е с ориентация: логика, детайлност, факти и правила, думи и език, научно познание, търсене на доказателства, последователност и закономерност в разбиранията, познаване наименованията на предметите, използване основа от реалности, конкретни факти и създадени стратегии, практичност.      Дясното мозъчно полукълбо е ориентирано към: чувствата и интуицията, общата картина във въображението, символи и образи, интуитивна преценка на обстоятелства и ситуации, специални възприятия и усет, опознаване функциите на обектите, ползване база от фантазия, допускания и настоящи възможности, импулсивност.     От представената по-горе информация, можем да изведем, че в дясната хемисфера е центриран потенциал за формиране на когнитивно съзнание и интуитивно опознаване на действителността. В лявата хемисфера е заложено овладяване постиженията на научните области на човешкото познание; в частност на езиците, като система от знакове, служеща за комуникация и израз на цялата съвкупност от знания и представи за света.      Следователно, ако приемем психологическата теза, че детето се ражда с функциониращо дясно полукълбо, значи от първия миг на своя живот, бебето започва да изгражда своя картина за света. По-късно, в периода на обучение, се стимулира развитието на лявата хемисфера в етапа на овладяване познанието, създадено от хората. Тогава равнището на когнитивно съзнание, на базата на интуитивното съзнание, сетивното опознаване на реалността от детето "се облича" в логиката на понятията, техните връзки и отношения. Те са  закономерности, открити от учените във всички области на науката. Затова, ако приемем езика за достижение на езикознанието като научна област, можем да потвърдим: функциите на предметите, които малкото дете изучава чрез сетивата си и нагледно-действеното мислене при боравене с предмети, се овладяват от мозъчните центрове на дясното полукълбо. В по-късен етап, когато обществените норми стимулират у детето потребност да се изразява вербално, наученото с дясно полукълбо помага за първоначалното овладяване  на езика в обкръжаващата среда. Тогава детето започва да възприема даден език, като първо научава имената на предметите. В следващия етап малчуганът учи морфемите, които изпълняват граматични правила. Тези правила обозначават функциите на съответните предмети. Пример: малкото дете ползва своето равнище на когнитивно познание, за да научи, че столът е предмет, на който се сяда. Чрез сетивата слух и говор, детето научава и възпроизвежда думата "стол." (на английски език - "chair"). До момента, въз основа на сетивните възприятия, имаме участие на дясно полукълбо. Разучаването на функциите на стола, като предмет, на който се сяда, също е приоритет на дясна хемисфера. Обаче стремежът на детето да изрази функциите на стола във вербален план, води до отражение на конкретните действия със самия стол в конкретни действия с думата за стола. Тогава 2-3 годишното хлапе, в желанието си да се изкаже, че сяда на стола, може да вербализира "Аз столя." Ако това дете е в англоезична среда, то ще вербализира "I`m chair." В подобни ситуации, се намесва помощта на възрастните или педагога. Те поправят детето граматически. По този начин, непосредствено на емпирично ниво, те въвеждат нужното граматическо правило: "Аз сядам на стола." (англ. ез. - I`m sitting on the chair.) Детето, чува, запечатва в паметта и възпроизвежда механично тази речева интенция.      Примерът, който представих, е в пряка зависимост със създаването на естествени условия за формиране на усет към езика в непринудена речева ситуацлия на езиково общуване. Според лингвистите успешното формиране на усет към даден език е в основата на неговото оптимално овладяване. Най-вече, този пример онагледява "началния стадий на речепроизводство на първия език," когато "дясното полукълбо формира семантичната структура" на същия език.       В дадения от мен пример, дясното полукълбо е "отговорно" за равнището на възприемане, формиране и инициатива на вербалния процес.       Заради крехката си възраст, малкото дете не може да борави с металингвистични познания, които се добиват в училищна възраст. При процесите на логическо осмисляне, структуриране и систематизиране на родния език, се активира лявото мозъчно полукълбо. Затова в примера, детето се нуждае от помощта на възрастния, който да извършва функциите на лявото полукълбо, като свързва знаковете  помежду им; да уточнява и окончателно допълва вербалната продукция. Вербализираното от възрастния речево изказване, обикновено се повтаря от детето: "Аз седя на стол." (англ. "I`m sitting on a chair.") Малчуганът механично повтаря фразата, защото "в компетенциите на дясното полукълбо се намира и неразчленената от съзнанието вербална продукция (като словесни формули, клишета), както и произношението и интонацията на речта." Тъй като речевата ситуация е нова за детето, то се впечатлява от смисловото съдържание на синтактичната конструкция: "Аз седя на стол.", без да разбира граматичните правила, от които тя се обуславя; без да диференцира морфемите и тяхната последователност в синтактичната цялост на изречението. Впечатлението на хлапето води до "отпечатване" на звуковия образ на изречението в детското съзнание, като се опира на интонация, ритмичност, произношение. Това явление се нарича "импринтинг" (от англ. език "imprinting"). То "позволява на деца до 8 години бързо да запомнят и оперират в речта с единици, на равнището на словосъчетания и цели изречения."       Предложеният пример за речева ситуация на непринудено общуване, в естествени езикови условия, породени от заобикалящата среда, е универсален и приложим при овладяването на всеки един жив, функциониращ език в света. Самата езикова система, нейната степен на сложност при изграждане на речева интенция, съобразно лексикалните, морфологични, граматически и синтактични правила на езика, нямат пряко отношение към интелектуалното ниво и умствените способности на детето в процеса на овладяване на съответния език, в най-ранна детска възраст. Или казано по-простичко: процесът на овладяване на даден език не се определя от някакъв псевдо закон, че някои езици се овладяват лесно, защото са по-лесни, а други не се усвояват лесно, защото са по-трудни. В случая, от значение е детерминирането на периода във възрастовото и психичното развитие на детето. Тогава лявото полукълбо не е активно, а вербалната комуникация в състояние на общуване, на който и да е език, изцяло се обуславя от функциите в дясната хемисфера.       "Именно до тази възраст, детето може съвършено да научи ЧЕ (чужд език), тъй като може да усвои всички нюанси на произношението и интонацията. Само в детството, при активната дейност на дясното полукълбо, може да се научи ЧЕ точно, както родният."       Както уточнихме по-горе, равнището на когнитивно съзнание се изгражда от функциите на дясната хемисфера. "Когнитивното съзнание, резултат от чието съществуване е когнитивната картина на света, включва всичко, което човек знае за света." Тъй като центъра на думите и езика се намира в лявата хемисфера, логично е, че равнището на езиково съзнание се изгражда от функциите на лявото полукълбо.      При изучаване на който и да е чужд език, мозъкът винаги формира ниво на езиково съзнание. Езиковото съзнание е средство за образуване, съхраняване, преработка на езиковите знакове и изразяваните чрез тях значения; то компилира правилата за тяхното съчетаване, употреба. "Езиковото съзнание е  закрепеният в езиковите значения специфичен езиков начин за отразяване на действителността от народа, говорещ на дадения език." Следователно можем да обобщим, че определен народ, като носител на общ език, ползва "общ код" за отражение картината на света. Например, ако българите казват "Сядам на масата.", то англичаните живеят със съзнанието, че "сядат до масата" - "I`m sitting at the table."      Процесът на формиране на когнитивно съзнание, предхожда този на езиково съзнание. Възможно е когнитивното съзнание да участва в изграждането на езиковото съзнание.      В ранно детство, овладяването на даден език се осъщестествява въз основа на автоматизирана употреба на речеви модели, под формата на определени синтактични конструкции.  Тези конструкции осъществяват конкретна речева интенция. Тя съответства на точно определена картина от действията с предмети в заобикалящия свят. Това се случва на ниво когнитивно познание. Малчуганът на 3-4 години не може да формира езиково съзнание в пълния смисъл, който това понятие носи. В тази възраст, детето по-скоро съхранява в паметта обем от речеви модели. Всеки речеви модел кореспондира на съответна, "запечатана" в образ "картина на света." Речевите модели изпълняват ролята на "своеобразни кодове", добити в процес на импринтинг. Когато малчуганът "се сблъска" с определена "картина на света", която да отговаря на конкретен образ в неговото съзнание, веднага се активира точно определен речеви модел. Той е кодиран в ума, като съответен на образ на картината от света.       Детето не познава, нито осъзнава системата, по която е построен езика. То не може да свърже отражението на семантичния смисъл на речевата интенция в нейните морфеми. Тези морфеми са обвързани в синтактична конструкция чрез граматически категории. Граматическите категории са подчинени на определени морфологически, граматически, синтактични правила. Също така, детето не може да съхранява в паметта си отделни езикови знакове, защото то не може да ги преработва, нито комбинира по правилата в системата на езика. Затова хлапето не може само` да построи речева конструкция със семантичен смисъл.       Заради неактивност на ляво полукълбо, в ранна детска възраст, не могат да се осъзнават значенията, които самият език носи. Значенията са специфичен начин за отразяване на действителността от целия народ, говорещ даден език. Ето защо, в тази възраст, езиково съзнание няма и малкото дете разговаря на езика механично, без осъзнаване на казаното. Поради това езикът се овладява подражателно, чрез "запечатване" на шаблони, словосъчетания, изречения от речта на възрастните. Липсата на съзнателна употреба на езика и неговите закономерности, наличието на когнитивно съзнание и активност на дясно мозъчно полукълбо, позволяват в ума на детето да се случва импринтинг. По този начин се отпечатват безброй много словоформи. Те могат да бъдат от различни езици, не е задължително да са само на майчин език и втори език. Словоформите отговарят на общи универсални картини на света в една и съща реалност.       Непреднамереното овладяване на речта в един или няколко езика, спомага в по-късна възраст, да се преодолеят монокултурността и лингвоцентризма, като усещания, че само културните разбирания на дадена нация са най-адекватни, че само картината на света, отразена в езиковото съзнание на даден народ, е най-правилна. Така, в индивидуалния начин за отражение на действителността, се преодоляват противоречия, защото е възможно паралелното формиране на две или повече съзнания, на базата на едновременно изучаване на два или няколко чужди езика. Например, всички сме виждали деца, които живеят и растат ту в България, ту в чужбина. Тези деца съставят изречения, като говорят с лексиката на всички езици, до които са се докоснали. Пример: Детето казва "Аз отивам да изхвърля гарбиджа." Думата "гарбидж" е от английски - "garbage". То иска да каже "Аз отивам да изхвърля боклука."       Функциите на двете мозъчни полукълба са активен начин за изграждане на човешкото съзнание. Овладяването механизма на чуждоезиковата реч в най-ранна възраст (3-5 год.), не се отличава от механизма за овладяване на родната реч. Затова, ако искаме едно дете лесно да научи чужд език, правилно е паралелно с естествените социални условия за езиково взаимодействие на майчин език, на това дете да се осигуряват социални условия, които са максимално близки до естествените за езиково взаимодействие на езика-цел. Следователно, ако малкият учещ се постави в обкръжението на педагози, които са натурални носители на изучавания чужд език и връстници, които са от националността на този език, то ранното разбиране на чуждоезиковите думи и изказвания, се гради чрез възприемане на фонетичен състав и долавяне на обща ритмично-фонетична структура; думата се възприема като единен неразчленен звук, който притежава определена ритмична структура. Във възникващите речеви ситуации, независимо че са чуждоезикови, отново интонацията на произнасяните по посока на детето думи, има основно значение за разбирането им. На тази основа, хлапето започва активно да се ориентира в речта на околните. То се опитва да моделира определени страни от речевите изказвания на чужд език: отначало интонационната; след това ритмичната; накрая звуковата, но всичко това задължително в пряка зависимост от чуждоезикова речева ситуация. Ето затова, в най-ранна възраст, детето общува на чужд език без да формира акцент, като овладява произношението на специфичните звукове в езика. Пример: фонетичен образ на звука, който се бележи с буквите "th" в английски език. Всички деца, които възрастово до 6-7 годишни учат английски, научават правилно да поставят езика между зъбите в позиция, точно както англичаните възпроизвеждат този така труден за възрастните от различна националност звук. Ако малкият учещ активно действа с предметите от заобикалящия го свят и овладява техните названия, както в родноезикова, така и в чуждоезикова обстановка, той би могъл и с чуждите думи, както с родните, да извършва действия, аналогични на действията, които върши с истинските предмети. Правилата на езика-цел се установяват по естествен път от самото дете в хода на конкретна предметна дейност. Противопоказно е всяко изкуствено външно представяне и обясняване на роден език, следвано от обясняване с чуждоезикови словесни примери. Узнаването на правилата на втория език, по пътя на евристичното им "откриване" от децата, задълбочава овладяването на общите свойства, дори на чуждоезиковата реч и засилва чувството за езика, дори да не е роден.       До момента в настоящото изследване, предлагам модел на идеални условия за изучаване на втори език. По отношение на социална среда, в която се проявява чуждата реч, тези условия са резултат от езиково взаимодействие в акта на чуждоезиково общуване. Условията по нищо не се отличават от условията на средата, в която се овладява майчиния език.       Подобен процес на чуждоезиково овладяване, напълно съответства на явления, именувани "ранен билингвизъм" или "ранно двуезичие". При тях изучаването на втория език започва преди 4-годишна възраст. Процесът на учене не се различава от процеса на формиране способността на говорене на първия език. Говорната способност се придобива еднакво лесно и спонтанно независимо от това, дали на един, или повече езици. Това е така наречената възраст на "говорната способност."       Изключителните и потенциални възможности на децата са ограничени във времето - до към 7-та година. Затова процесът на учене на език протича несъзнателно, спонтанно и неструктурирано. Обаче, ако езикът не се практикува устно, той може да бъде напълно забравен. Попадне ли детето в нова езикова среда, изградената говорна способност се пренася върху новия език.       Констатирам, че цитираното становище за "ранно двуезичие," кореспондира на опорна точка в база на когнитивно съзнание. Точката се разклонява в "n" на брой лъча. Лъчите изграждат възможност за речева интенция на неограничен брой езици. Лъчевите разклонения се събират отново във втора опорна точка. Тя съответства на общ център, който управлява формалните аспекти на "n" броя езици. Втората опорна точка спомага преноса на езиковите компетенции от един език на друг. Тя благоприятства икономичната мозъчна дейност при образуване на стратегии за изучаване на език в по-късна възраст, в етапите на основното и средното училищно образование.       В частност, идеята за ранно двуезичие съответства на по-широкото понятие флексибилност. Флексибилността се изразява с предразположения за адаптиране във всички сфери на социокултурата, която "се загубва постепенно с овладяването на определена речева система." Благодарение на вродената си флексибилност, теоретично, едно новородено бебе може да овладее всеки език. То е "отворено" за лингвистични стимули, безразлично от какъв вид или система, произтичат те. Тази особеност проличава, когато детето е "изскубнато" от своята родина и е "посадено" в друга част на света, където трябва да се приближи до езика на приемащата го страна. Например: виетнамче в САЩ, турско малцинство в Германия. "По-важно е обаче да се осъзнае, че тази ранна сензитивност и флексибилност към изучаване на всичко, включително и на чуждия език, (...) намалява с времето." Според мен, флексибилността също е подчинена на активността в дясното мозъчно полукълбо. Затова децата до 4-годишна възраст, "...могат до съвършенство да научат ЧЕ или поне да изградят своите произносителни и интонационни навици, още да усвоят основни речеви модели, съставящи рамката на речевата комуникация."        До момента, изложението на настоящото изследване няма за цел описание на възрастовия период, в който се формира ранно двуезичие или ранен билингвизъм. То целѝ да представи сензитивността на ранното детство в условия на овладяване повече от един език. Този възрастов период е в съседство, влияние, взаимодействие с периода на предучилищна възраст, който е официално узаконен от МОН за старт на ранното чуждоезиково обучение.       Факт е, че в образователните институции в България, обучението по втори език започва най-рано на 4 години в детската градина и то пожелание на детето и неговите родители. Подготовката по чужд език става задължителна в началното училище, когато ученикът е на 8 години. Пожелание може да започне малко по-рано. (На 6-7 години, в СИП, ЗИП в първи клас или предучилищна подготовка).      Ясно се вижда, че предучилищния стадий на РЧЕО (ранно чуждоезиково обучение), е в съседство с най-сензитивния период за непосредствено усвояване на втори език - ранното детство. Тогава съществуват реални възможности за формиране на обща дейност за майчин и втори език, в "центъра на Брока" - речедвигателният център в мозъка. Пак в този период явлението говорна флексибилност е в своя най-голям интензитет. Обаче възрастовото и психологично развитие на самия предучилищен стадий, не дава възможност за общи образувания между роден и втори език в центъра на Брока. Причината е, че в итензитета си, говорната флексибилност обезличава адаптацията на детето към заобикалящата среда и който и да било език в условията, на които се ражда. Макар и с намалена интензивност, флексибилността помага на малкия учещ да се адаптира в новата езикова среда и култура.       В началното училище, процесите на импринтинг протичат ускорено, заради асиметрията във функциите на лява и дясна хемисфера. Самият импринтинг опосредства запомнянето и оперирането със словосъчетания, изрази на майчин език. С въвеждането на нова езикова среда, импринтинг се актуализира, като протича в полза и на майчин, и на втори език. Характерно за предучилищния и училищния период е наличието на определено равнище на когнитивно съзнание и липса на езиково съзнание, поради незапознатост със законите и правилата, на които се подчинява речта в системите на говорените и изучавани езици. Все пак считам, че тази база от явления и техните процеси, която обуславя овладяването на език (почти винаги майчин), би могла да образува задоволително ниво на усет към втория език. Но съм убедена, че най-силен, за цял живот, остава усетът към майчин език или друг език, с който е закърмено детето. Допускам, като последица, че от добития усет към втори език, усетът към родната реч и писменост допълнително "се изостря."      Спирам се на началния етап на образованието, който е задължителен за РЧЕО. Установявам, че този етап е отдалечен с цял възрастов период от чувствителността на ранния период, в който между неограничен брой езици за овладяване, в мозъчните полукълба се формират образувания в центъра на Брока . Говорната флексибилност също повлиява процеса, по посока непосредствено овладяване  на общата "рамка" на речева система в майчиния език. Но това не се случва много интензивно, заради покачването на възрастта на ученика.       Процесите на флексибилността по отношение на РЧЕО са ограничени във времето от етапите за усвояване на езиковите закони и правила, на които се подчинява речевата комуникация в майчин език. Тези знания се представят научно в системна връзка и последователност в часовете по БЕЛ (български език и литература). Като последица се активира дейността на лявата хемисфера и започва изграждането на езиково съзнание у детето. Езиковото съзнание на майчин език служи за сравнение със знанията по чужд език, но нарушава непринудеността за овладяване на чуждоезиковата реч.      Ето защо, процесът импринтинг се използва активно в края на своята ефективност, преди да приключи окончателно на 8-годишна възраст.       Обнадеждаващо при РЧЕО в начален етап е, че формирането на езиково съзнание на майчин език се осъществява паралелно с градене на езиково съзнание и по чужд език. Допускам, че в резултат се получава обща структура между двете езикови съзнания. Структурата включва 2 знакови системи, които се вместяват една в друга.      До момента, когнитивната картина на света, която се съдържа в детския ум се отразява само в речта на майчиния език. Прогнозирам възможност тази картина да претърпи промени вследствие на своеобразния "почерк" за отразяване когнитивната картина за действителността, чуждата езикова система и наченките на чуждоезиково съзнание. Освен това, усетът към майчин език е предварително изграден в центъра на мозъчната дейност в дясна хемисфера и допълнително се усилва от системните знания за езика в училище. Тези знания вече се осъзнават от дейността в лява хемисфера.      Усетът по чужд език тепърва започва да се гради в условия на съвместна работа, повлияване, взаимодействие на двете мозъчни полукълба. Работата между тях не пречи, те се допълват едно-друго и развиват ума.      Ако педагогът съобрази да включи в обучението по чужд език, повече нагледни и предметно-действени методи на преподаване, би се увеличила възможността за засилване на усета към чуждия език. На този етап, сетивата се активират, за да изучават чуждоезиковата фонетика, а фонематичният слух се "изостря", поради допълнителното активиране на дейността в лявото мозъчно полукълбо и умишленото отлагане във времето работата на дясното полукълбо. По този начин се забавят и планират за по-късно обясненията на езиковите фонетични и граматически правила, обуславящи продукцията на чуждоезиковата реч. Прогнозирам още, че създадените условия за усилване усета към втория език, отново изострят усета към майчиния такъв.      Съществува още една закономерност, повлияваща процеса на РЧЕО. Това е връзката на РЧЕО със заобикалящата действителност и конкретната езикова среда в нея. В своето ранно детство, индивидът се развива в условията на: 1 роден език; 1 роден и 1 чужд език - билинг; 1 роден и 3 или повече чужди езици - монолинг. При монолингва, "за крайния резултат на вербалния процес" се употребява лявото полукълбо. При билингва се забелязват повече "стереотипни изрази", което се дължи на засилено участие на дясното полукълбо "в речта на втория език."      Тази теза помага да обобщя, че когато монолингвът учи чужд език, той се нуждае от повече разяснения върху правилата на езика, като овладява речта на чуждия език чрез спазване на определени морфологични, граматически, синтактични правила. Обаче, когато детето с "ранно двуезичие" учи чужд език, то реализира речева интенция, като директно се акцентира върху конкретната картина на света, пречупена през съзнанието на езика-цел. Това е отговор на въпроса: защо РЧЕО в предучилищна възраст протича по-ефективно, отколкото в начална степен?     Благодарение на обучаващите ситуации в детската градина, в които детето получава знания за света на роден език, на емпирично ниво, се използва дейността на дясното мозъчно полукълбо и се реализират естествени условия за учене на втори език, отново въз основа на дясна хемисфера.       Следователно в най-ранно детство, се ползва когнитивното равнище, за да се обогатяват допълнително знанията за заобикалящия свят. Паралелно с това, се усвояват родната и чуждоезиковата реч. Като резултат виждаме, че докато е малко, хлапето с лекота учи 2 или повече езика и развива усета си към спецификата на тяхната реч.       "Без да подозира граматическия строеж на езика, без да осъзнава логическите връзки, отразени в синтаксиса на речта", малкото дете е способно не само на български, а и на чужд език да възприема песнички, стихчета, залъгалки. То си служи с тези кратки творби на художественото изкуство, за да "складира" в своята памет основни модели на речеви образци. Хлапето е способно веднага да актуализира и употребява конкретен речеви образец, като самостоятелно преценя социалната ситуация, в която е приложим.        За пример да разгледаме английската поговорка: "An apple a day, keeps the doctor away." (Ябълка на ден, пази доктора далеч.) Недетайлното виждане на речта помага на малчугана да запамети като цяло последователността на звуковото съдържание, следвайки интонационно-ритмичното единство на текста, без да може и без да е нужно да превежда всяка отделна дума. Ето защо, ако попитаме детето, което отлично цитира народната мъдрост, как е на англиски "ябълка", то ще се замисли, дори и да отговори. Дори малчуганът да е информиран за познавателното съдържание, вложено в синтаксиса на поговорката, той трябва да отгатне коя точно по ред дума във фразата именува ябълката. Причината е, че детето не е запознато с логическите връзки в синтаксиса на изречението и граматическите категории, употребени в строежа на съждението. Като последица, по пътя на интериоризираната граматика, детето придобива следната готова граматична структура: за употрба на определителен член за съществително име - an apple; за употреба на членувана форма на същ. име - the doctor; за окончание на глагол в сегашно време, 3-то лице, единствено число - keeps; за употреба на идиоматичен израз "на ден", пречупен през езиковото съзнание на народа, в начина му да представя картината на света - "a day".       Тази готова граматична структура, е рамкирана от правилата за употреба на езика. В предучилищна възраст, тези правила няма как да бъдат осъзнати. Обаче правилното им "интуитивно" спазване от детето, съдейства за формирането и развитието на неговия правилен усет към езика. В по-късна възраст, наличието на езиков усет се забелязва, особено когато индивидът достигне "по интуиция" до прецизно приложение на правило в конкретна фразова структура, без да се налага "спазване" по задължение на граматичните условия, на които правилото е носител. В подобен момент и предварително, граматичните условия не се разясняват и "поднасят" отвън чрез граматико-преводен метод на майчин език.       Мисля, че примерът с поговорката за ябълката, красноречиво онагледява как РЧЕО в предучилищна степен, протича по-ефективно, отколкото в начална степен. С помощта на обучаващите ситуации в детската градина, детето научава знания за света на емпирично равнище, на роден език, като ползва активността на дясното мозъчно полукълбо. В резултат се подпомага реализацията на естествени условия за овладяване на втори език, отново с помощ от дясната хемисфера. Следователно в ранно детство, малчуганът ползва постигнатото от него когнитивно ниво, за да може допълнително да обогатява своите познания за заобикалящата го действителност. По този начин, паралелно и във взаимно влияние се овладяват родната и чуждоезиковата реч.      В началното училище обаче, се наблюдава нужда от по-активна дейност на лявата хемисфера. Учениците трябва да усвояват систематични знания в съответни научни области, включително в областа на езикознанието, проектирано върху родната реч. Следователно спецификата на сложния учебен материал в училище, изисква децата да овладяват родната реч, като по изкуствен път обясняват правилата на езика и се стремят да ги спазват. По този начин, учениците формулират прецизни речеви послания. В този момент, етапът на активна дейност само на дясното полукълбо се прекратява, като се поставя начало на нов етап на симетрия между дейността и на двете мозъчни полукълба.       Формирайки съзнание на роден език, ученикът започва да "пречупва" знанията по чужд език през вече изграденото съзнание на майчин език; да сравнява езиковите правила на роден език с тези на втория език. Резултатът е овладяване на системни знания по морфология, фонетика, синтаксис на езика-цел. Тази дейност е в приоритета на лявата хемисфера.       Поради това, методиците сигнализират не само за РЧЕО, а за целия етап на началното образование, да се включват повече дейности, осъществявани чрез дясното полукълбо. С това се удължава периода на естествено усвояване на роден и чужд език. Тогава овладяването на речта се базира на усилване усета към тези езици. Големият обем фактологична информация в училище, стимулира приоритет на лява хемисфера. Нейната дейност възпрепятства развитието на естествен езиков усет при формулиране на речевата интенция в процеса импринтинг.       От казаното по-горе, можем да обобщим, че в първи и втори клас е препоръчително децата да учат чужд език по същия начин, по който го усвояват в детската градина. Но в трети и четвърти клас, когато се овладяват основни знания по граматика на майчин език е добре знанията по втори език също да се добиват повече теоретично. Вече споменахме, че по този начин се градят връзки на ниво теория между двата езика и те се овладяват осъзнато, а не подражателно. Тази особеност не пречи ученето по интуиция и по усет да продължава да се ползва, когато е необходимо.     Да се върнем на примера с поговорката "An apple a day, keeps the doctor away." / "Ябълка на ден, пази доктора далече." Ако изучаваме тази поговорка чисто теоретично, акцентираме върху морфологичен, граматичен, синтактичен разбор. Тази база служи за сравнение правилата на родния с тези на чуждия език. Вследствие се прави опит за "вместяване" на англоезичната поговорка в родното езиково съзнание, ако не напълно, то поне във възможните аспекти. Това се постига от ученика по пътя на неговите разсъждения, тоест лява хемисфера: в българския език можем да изпълним синтактично конструиране на същия словоред, тоест подлогът "ябълка", допълнението "доктор", глаголът "пази", наречието "далече"" и в двата езика са на едно и също място в конструкцията на изречението. Ако ученикът направи връзка от родното синтактично разположение с чуждоезиковото, той може да заучи поговорката, като всеки път когато я възпроизвежда на английски, той да се досеща за нейния словоред на български и да го ползва.       По отношение на граматиката в българския език, съществителните имена имат род и получават окончание. "Ябълка" е в женски род, "доктор" е в мъжки. "Доктор" получава кратък член, което означава, че той не е подлог, а "ябълка" е подлогът. В английски език има разлика, защото предметите не получават окончания, а определителен член "an" (an apple) пред думата и отделно от нея. До тук, по отношение на граматиката само можем да противопоставяме правилата между майчин и втори език и да запомняме на базата на противопоставянето на граматични правила. Глаголът "пази" в българския език е 3-то лице единствено число, сегашно време. На английски "keep" също е в 3. л., ед. ч., сегашно просто време. Общото между двата езика е, че и на английски, и на български, глаголът получава окончание - пази / keeps. Идиоматичният израз "на ден" / "a day" е характерен и за двата езика, затова ученикът би могъл да ги спомня и сравнява. Само предлозите, с които се предават идиомите, са различни за български "на" и английски "a" и ученикът може да  ги помни, като ги противопоставя.         Благодарение на анализа на споделената от мен поговорка, имам за цел да представя как се образуват езиковите връзки, за да се формират в ума на детето приликите и разликите при сравняване най-малко на два езика. Това е необходимо условие на взаимодействие между теоретични знания, интуиция, подражаване, за овладяване на чужди езици и надграждане на знания по майчин език.       В настоящата разработка, представям "утопична" реалност за овладяване на който и да е чужд език при 100% благоприятни условия и 100% положителни взаимоотношения в социума, за оптимално подпомагане ефективното изучаване на два или повече чужди езика.       Крайната цел на моята научна педагогическа разработка е комуникация от най-ниско до най-високо равнище, защото според мен, същинският етап на максимално усвояване на който и да е език, задължително започва в предучилищна или начална училищна възраст с опита на две или повече деца да се разберат помежду си.
Категория: Други
Прочетен: 297 Коментари: 0 Гласове: 0
На моята майка Таня,
която е учителка като мен

"Въпросът за образованието е въпрос на живот и смърт за съвременните общества. От него зависи бъдещето им."
Е. Ренан 

image

image

1. Цел и принципи на проекта за българска образователна система.
     Според проф. д-р Марин Андреев, причина за реформите в образователната система е стремежът към "обновяване и осъвременяване на образователните системи, съобразно променящите се социални, икономически, технически, научно-познавателни и други условия." Съобразно изказаното становище, можем да приемем, че основна цел на образователните системи в цял свят, трябва да бъде подпомагане цялостното развитие на личността. В България, това би могло да се постигне, ако приложим възпитателните и образователните цели в единство и взаимодействие. Благодарение на този акт, успешно бихме изградили индивидуално развити личности, насочени в служба на обществото ни, за да подпомагат неговия национален прогрес.
     Перфектната реализация на целта би се осъществила, ако се стремим към оптимален брой средно образовани личности, всяка от които да притежава реални възможности за придобиване на висше образование, ако сама желае това.
За да станат тези цели действителност, е необходимо да се избегнат възможните, според проф. Андреев, "противоречия между правото на образование и възможностите за реализирането му, между правото на избор и реалностите, между автономията на учебното заведение и огромната му зависимост от различни фактори." Затова, имайки предвид споменатото до тук и спазвайки принципа, че образованието е основна публична услуга, която интегрира своите потребители в социума на нацията, предлагам следния проект за:
2. Структура на образователната система.
2.1. Предучилищно образование. (6 години срок на обучение);
2.1.1. Детска ясла. (за деца от 1 до 3 год.)

     Чрез овладяване на минимални опростени емпирични знания за заобикалящата ги действителност, децата трябва да свикнат на самостоятелност, без присъствие на родителите си и на умения как да играят с други деца. Посещението на ясла би могло да се заплаща, ако остане в сектора на незадължителните услуги.
2.1.2. Детска градина (за деца от 3 до 5 год.)
     Дели се на 2 групи: първа (3-годишни), втора (4-5 годишни.) Групите следва да бъдат: целодневни, полудневни и още групи с извънработно време (за родители с променливо работно време). Групата работи във всички неработни часове на денонощието, като децата биха могли да я посещават и да си тръгват по всяко удобно за родителите време. Групата може да бъде с непостоянен и разнороден възрастов състав.
     В детската градина децата могат да опознават заобикалящия ги свят на емпирично ниво, ако основна цел е адаптация към колектива и неговите условия; още наченки на умения за колективно общуване и пълна самостоятелност. Въвежда се чужд език и на него се усвояват песнички и думи, но само говоримо. По този начин децата няма да научат чуждия език, но ще добият фонетичен и лингвистичен усет към него, а това ще ги подпомогне в същинската им чуждоезикова подготовка в училище. Особеностите на детската възраст предлагат условия за реализирането на подобни задачи.
Посещението на градина трябва да е 50% платено и желателно за всички деца, за да се игнорират необщителност и затвореност при някои от тях.
2.1.3. предучилищна група (постъпва се на 6 год.), задължителна, безплатна.
    Обучението по чужд език продължава на същото ниво. Децата не трябва да се обучават предварително, а само да се подготвят за същинското обучение в първи клас. Тази цел е постижима чрез различни игрови дейности и дидактични игри с познавателен характер. Основно се овладяват училищната дисциплина и колективното общуване. На края, на децата се издава сертификат за постъпване в първи клас. Ако дадено дете още няма готовност, не му се издава сертификат. То постъпва в първи клас, като неговият начален учител, е предварително предупреден и насочен с индивидуални препоръки за обучение на това дете. Препоръките за началния учител, задължително са в писмен вид. Дават се от детския учител на детето, посещавало съответната градина.
2.2. училищно образование
2.2.1. основно образование (7-годишен срок на обучение)
2.2.1.1. начална степен (4-годишен срок на обучение)

     Постъпва се на 7 год., задължително за всички деца.
     Целѝ се разширяване на представите за действителността, получаване първоначални представи за обществото - семейство, училище, обществени права и задължения, работа. При учениците се градят опитности за първоначална социализация сред връстниците, като се развиват и надграждат комуникативните умения. Чрез системно ограмотяване и въвеждане в основите на математиката, се тренират умения за учене. В първи клас е достатъчно децата да ползват само буквар, читанка, учебник по математика, учебник по краснопис. Всичко останало се пише в тетрадки. Учебните тетрадки не са препоръчителни, за да се научат децата сами да подреждат образователната информация. Затова те водят лични обикновени тетрадки по всички предмети.
     Учебните терадки и помагала към основните предмети отпадат, за да се научат учениците да пишат четливо, красиво и подредено, по собствен стил - в тетрадките за работа в клас и домашна работа. По писане, четене и математика, обучението е 100% в клас с 35 мин. редовен час. Оценки се пишат само по тези предмети, но отделно по математика, четене, писане и краснопис. Останалите учебни дисциплини не се оценяват.
     Въвежда се предмет "Родина", чрез който се добиват първоначални знания по история, география и природата на България. Предметите Родина и Физическо възпитание се преподават обединено във взаимодействие. Те се провеждат изцяло на открито сред природата, под формата на разходки, игрови занятия, спортни игри. При неблагоприятен климат, се ползва физкултурен салон, аудио-визуална техника, Интернет.
     Физическо възпитание, обединено с Родина, се провежда 7 часа по 35 мин. седмично.
     Часовото разписание и съдържание на останалите предмети е както в момента. Учителят би могъл да провежда, също сред природата, олекотена учебна програма по пеене, рисуване и ръчен труд.
     При чуждоезиковото обучение (2 учебни часа седмично), се предполага, че децата започват по-свободно да усвояват говоримото ниво и да добиват представа за писмеността на съответния език. По този предмет, учениците все още не получават оценки.
     От втори до четвърти клас, се оценяват всички предмети. Дисциплините Родина и Физическо възпитание протичат обединено, 50% на открито, без оценяване. В останалите 50%, те са самостойни отделни дисциплини, отделно се оценяват и се провеждат съответно в клас и във физкултурен салон.
Разписанието на останалите предмети е както досега. Когато се провеждат по отделно, Родина се изучава 2 уч.ч. в седмицата, а физическо възпитание - 5 уч.ч.
За официален предмет се въвежда "Християнска религия" - 2 уч.ч. седмично. От втори до четвърти клас, по този предмет се изучава подробно илюстрирана детска библия. Тя трябва да съдържа информация за християнските празници и обичаи.
В обучението по чужд език, вече се включва фонетика и елементарна граматика.
Като ЗИП (задължително избираема подготовка), във втори и трети клас, се въвеждат актьорско майсторство или литературно творчество, по избор, 7 часа седмично, без оценка. По тези 2 предмета, учениците се обучават и изявяват, като създават лично творчество (проза, поезия); драматизират, създават декори, сценично облекло, кукли и играят постановки на изучавани от тях детски художествени произведения. Имат публика - техните съученици и родители.
      Успоредно с тази дейност, се въвежда още ЗИП за надарени деца в сферата на точните науки. Обединено и във взаимодействие 7 часа седмично без оценяване се изучават математика, физика и астрономия, като се търсят и изследват общите закономерности между тези науки. За тази цел се организират открити уроци и участия на учениците в съответни олимпиади със състезателен характер.
Вместо ЧКР (час на класния ръководител), се въвежда дисциплината "Здравно образование и хигиена", 1 уч. час седмично. Този предмет е извън задължителната подготовка, не се оценява и се води от педиатър, под формата на лекции, беседи, диалози с децата.
      В четвърти клас, предметите Родина и Физическо възпитание се преподават отделно; Родина се разделя на 2 дяла: родинознание (история и география, както и връзките между тях), природознание (биология и география, както и връзките между тях).
      Вероятно, докато чете този план, читателят се запитва защо постоянно търся начини и възможности учебните предмети да се изучават съчетано и в симбиоза. Причината е, че в детска възраст децата най-успешно развиват мисленето си, когато изграждат свързани понетийни връзки между различни дейности. По този начин те поумняват. В начална степен, макар и по-слабо, този процес в детския мозък все още е водещ. Също така, ако обърнем внимание на нашите ежедневие и бит, ще видим, че всички практически дейности протичат съвместно. Заложено е у човека да се стреми да пести време, като върши няколко неща едновременно.
2.2.1.2. прогимназиална степен (3-годишен срок на обучение)
     Учениците трябва да получават знания за реалния свят и живота в него. Тези знания се дават от педагога предимно теоретично, но съобразно възрастовата граница на децата. След това на базата на теорията, от ученика се изпълняват практични задачи и упражнения. Чрез тях се формира и градира в умения същественото от образователната подготовка. Въвежда се задължително оценяване по всички предмети.
     Учебните знания са групирани по области, както в отделни учебни предмети, така и съчетани, както е описано по-горе. Целта е да се извлече специфично за ученика знание, което е общо между 2 или повече сфери в действителния живот и не може да се асимилира, ако се изучава стандартно само по един предмет.
Обаче, когато се работи задълбочено само в конкретна сфера, тогава знанието се групира по област в отделен учебен предмет, съдържащ само главните понятия на тази област. Всяка дисциплина се оценява и преподава от научно осведомен и задълбочено компетентен учител. Неговата най-важна цел е да предаде на своите ученици необходимото ниво практически овладяна теория, която да бъде стартираща за следващата степен на средното образование.
     Обучението по чужд език става 4ч. седмично, осъществява се от филолог.
     Подготовката по посочените ЗИП се затвърждава и продължава по същия начин. Тя също се оценява. Въвеждат се още ЗИП по чужд език и компютърна грамотност - 2ч. седмично, с оценки. Продължава изучаването на "Здравно образование и хигиена".
Официално се въвежда нов религиозен предмет, съблюдаващ вярата на мнозинството и нацията - "История, Църква и Учение на Християнската религия". (2ч. седмично). Води се от богослов. По този предмет могат подробно да се изучават християнските добродетели, празници, обичаи, традиции; историческото развитие на християнството и Църквата му; основни постановки и цитати в Новия завет; кратко запознаване със значението и съдържанието на Стария завет.
Като СИП (свободно избираема подготовка), може да се въведе предмет "Паневритмия", 2ч. седмично. Той ще касае теоретичното изучаване и значение на всяко упражнение, дадено в Паневритмията на Учителя Петър Дънов. В часовете по физическо възпитание би могло да се отделя време за практическото изпълнение при усвояването на всяко едно упражнение. Цел на прогимназиалното образование би могло да бъде овладяване по отделно на упражненията (динамични асани), които заедно във взаимодействие съставят Паневритмията. Тя е вид философски метод и динамична медитация.
     Физическото възпитание е 10ч. седмично.
     Разписанието на всички предмети трябва да се одобрява от МОНТ.
     Диплома за основно образование, за всички ученици, трябва да се издава след успешно завършена трета последна година на прогимназиална степен, въз основа на оценките от:
- първи и втори срок на седми клас;
- матура по математика или български език и литература (по избор);
- оценка от предмета по ЗИП.
Горните 3 компонента формират и обща конкурсна оценка, с която се кандидатства в средните училища.
2.2.1.3. Специално образование.
    Увредените деца с природни дарби имат право на средно и висше образование в сферата на таланта.
    Всички деца с увреждания или в неравностойно социално положение задължително се адаптират към редовните училища. С тези ученици допълнително, индивидуално, извън учебно време, работят специални педагози (безплатно за родителите на тези деца). На педагозите се плащат лекторски часове. За тези ученици основното образование е задължително.
2.2.2. средно образование;
2.2.2.1. гимназия (средно профилирано училище, 5-годишен срок на обучение)

    Приемът винаги е със средно аритметична оценка от изредените по-горе компоненти, оформящи резултат за прием в средните училища.
Като се запазят съществуващите и сега профили към традиционните гимназии, могат да се въведат допълнително следните актуални специалности към:
- природо-математическа гимназия:
генетика (с допълнителен приемен изпит по биология и химия);
информатика и компютърни технологии (Зачита се оценката от матура по математика). Ако ученикът се е явил на матура по български език, тогава той държи приемни изпити по геометрия и алгебра. В тази профилирана паралелка, се добива квалификация компютърен техник и информатик.
- хуманитарна гимназия:
история на изкуствата и археология (с приемен изпит по история и география).
- чуждоезикова гимназия:
западни, балкански, славянски езици (Като приемен изпит отново се ползва оценката от матура по български език и литература (БЕЛ). Ако ученикът не е държал матура по БЕЛ, се явява на приемен изпит по езикова култура и литература).
     При кандидатстване в езиковите гимназии, ученикът се насочва към един основен западен език. Допълнително, на по-ниско ниво се изучава 1 балкански и 1 славянски език. По желание може да се посещава СИП по латински език.
Съществува възможност ученикът така да избере 3 чужди езика, които да изучава, че те и трита да са говорими в страните от Eвропейския съюз.
- гимназия по изкуствата и културното наследство;
     Въвеждат се практики за 11. и 12. клас. (14 часа седмично):
в театър - обсъждане на гледани от учениците театрални постановки; в изложбена зала - обсъждане на картини, релефни и скулптирани творби, творби на приложното изкуство; дискусии с утвърдени професионалисти в сферата на изкуството; организиране на собствени театрални постановки и изложби, със собственоръчно изработени сценично облекло и декори.
     Завършването на профилирана гимназия по изкуствата и културното наследство, се осъществява само с творческа дипломна работа и практически изпит по темата в нея, с цел теоретичната информация да се приложи на практика в реалния живот.
В обикновените непрофилирани гимназии, се покрива общ образователен минимум по всички учебни предмети. При завършване, учениците полагат задължителна матура по български език + отговор на литературен въпрос + алгебра + геометрия + изучаван предмет по избор.
2.2.2.2. технически и професионални училища; видове училища
     Получава се богата теоретична база знания по всички специални предмети. Тази база знания се затвърждава, като се съчетава с овладяване на практически умения и сръчности от учениците. В действителността, тя е под формата на реално осъществен материален продукт на ученическо творчество и производствен труд.
Разнообразието от специалности е същото, както до сега, но към всяка от тях допълвам СИП по изучаване на чужд език и компютърна грамотност. Причината е, че днес по-често ни се налага да си пишем името с технологични устройства, отколкото с химикал и лист.
- техникум (продължителност 5 год. след седми клас)
     Добива се диплома за средно образование по конкретна тясно изучавана специалност, след положена матура по математика + държавен изпит или дипломна работа с практически изпит към нея.
- (средно)професионално-техническо училище (С)ПТУ (4 год. след 7. клас)
     Приемът в него винаги е по диплома от основно образование. Добива се сертификат за практическа подготовка по определена професия. След положена матура (пожелание) по математика + 1 общообразователен предмет (по избор) + 1 специален предмет (по избор), към сертификата ученикът получава диплома за средно образование. (Неположилите матура нямат право на диплома.)
- частно професионално (занаятчийско) училище (продължителност 4-5 год.)
     В него намира израз целта за сближаване на училището с бизнес сектора. Такива училища се сформират в структурата на самостойно частно предприятие и се ръководят от неговия собственик. Приемът може да бъде ограничен (от 3 до 5 деца) или нормален (до 20 деца) за една учебна година. Това зависи от потребностите и капацитета на предприятието. Учениците винаги се приемат с оценка от изпит след седми клас. Този изпит е аналогичен с изпита за прием в държавен техникум по същата специалност. Но собственикът на фирмата и училището има право да договори интервю с кандидатите, без изпитът да отпада.
     Специалностите в професионалното частно училище, са еквивалентни на тези в държавното училище, обаче са по-задълбочено ориентирани към практиката. Целта е ученикът да се научи да произвежда още преди да завърши образованието си. Тези частни училища притежават 95% автономност, защото бизнесменът е длъжен да спазва основните закони за училищно образование. В тези училища, образователният процес протича с оглед учениците да получат адекватна и актуална квалификация, приложима в производствения процес на всички подобни предприятия.
     Собственикът е длъжен да осигури на учениците си частни учители по български език и математика. За една учебна година, тоест в 8. клас, се изучава много синтезирано образователния минимум по тези два базисни предмета. От 9. до 11. (12.) клас образованието в частните училища е единствено професионално - изучаване на занаят. Знанията се преподават от редовни учители по теория и практика, както и от професионалисти - работници във фирмата.
     Децата учат 2 дена теория (като редовни часове в класна стая) и работят 3 дни практика (в самото предприятие, без заплащане, с оценка в бележника)
     В края на 11. клас, се провеждат 2 държавни изпита: теоретичен и практичен. Издава се диплома, включваща оценките от изпитите и преподаваните специални предмети по изучената професия. Добива се квалификация "професионалист по ..." Пример: "Професионалист по изработка на сладкарски изделия".
     Пожелание ученикът може да продължи професионалното си образование още 1 година. След като успешно е положил всички изпити след 11. клас, той има право да продължи в 12. клас, където надгражда своя талант в изучаваната професия или сфера на приложното изкуство. В края на учебната година се държи практически изпит по лично творчество. Той представлява изработване на собствен продукт, като освен умения се оценяват оригиналност и художествена стойност на продукта. Добива се квалификация "специалист по ...". Пример: "Специалист по видове кремове в сладкарските изделия". Тук ученикът трябва да съчетае вкуса на няколко крема, както и да ги аранжира и украси подобаващо.
    Собственикът на предприятието е длъжен от закона да назначи на работа в предприятието си всички подготвени от него професионалисти и специалисти с отлична диплома. За да обучи успешно учениците си, той получава от държавата дори право на кредит. Връщането на кредита започва след завършване или прекратяване на обучението на детето. Още, правото на кредит се губи, когато собственикът реши, че ученикът сам ще заплаща образованието си при него, под формата на срочна учебна такса в началото на всеки учебен срок. В рамките на предприятието, всеки талантлив "специалист по ...", има възможност за допълнителна 2-годишна подготовка, чрез която да специализира в най-тясната област на своя талант. Примерно - аранжиране, украса и съчетание на вкусови съставки на сватбени торти и торти за рождени дни. В края на втората учебна година, специалистът изготвя дипломна работа и производствен продукт по нея въз основа на творческа тема. Темата се обсъжда със собственика на предприятието, но окончателно се избира от ученика. Примерно, "Вкусови съчетания между плодове, плодови кремове и сладкарски кремове в торта за юбилей". Защитилият успешно дипломната си работа и производствен продукт специалист, получава квалификация "майстор в професията" и задължително получава предложение за работа в това предприятие.

     За техникум и (С)ПТУ се предвижда 7 часа седмично наблюдение + практика в предприятие по изучаваната специалност. Тези часове се провеждат от учител по практика, преподаващ в същата производствена сфера.
     В момента, по конституция, задължителното образование е до 16 год. Мисля, че този закон трябва да се промени, затова в моя проект, задължителното обучение е до 18 год.
     Съблюдавайки тази структура на образователна система за България, не бива да забравяме думите на проф. д-р Ал. Цанков, че "училището не е само машина за знания, а и за гражданско съзнание и граждански добродетели". Затова училището не трябва да се превръща в "склад на знанието", а да е "място където се развива мисленето". Защото мотивирайки развитие на мисленето у нашите деца, ние мотивираме развитието им като личности". Тези личности трябва да израстват в социалната йерархия, което безспорно е необходимо условие за правилно функциониращи структура и система на висше образование.
2.2.3. висше образование (колежите са само частни, университетите са винаги държавни)
     Необходимо е българските университети да въведат към всяка специалност изучаване на допълнителни дисциплини с практическа насоченост. По този начин би могло да се предлага актуално и приложимо образование, съответстващо на международните образователни изисквания. Теоретично извисените студенти, трябва да бъдат заменени с отлични практици на висше равнище. Тази стратегия би могла да ускори легализирането на българските дипломи в страните от ЕС, както и да увеличи у нас приема на студенти от страните - членки на Европа.Така в България става осъществима целта за улесняване на мобилността.
2.2.3.1. видове висши учебни заведения - запазване на университетската система на висше образование, като специализираните висши училища и колежите със статут, равен на университетския, се превърнат в университети. Колежите с продължителност на обучение 2-3 години, трябва да предлагат степен "специалист", защото не е уместно да предоставят диплома за висше образование.
     Степените на висшето образование за университети са: бакалавър, магистър, доктор. Те имат същия срок на обучение и предлагат същите условия, както досега.
2.2.3.2. прием в колежи и университети
     При оформянето на приемната оценка, се вземат успех от диплома за средно образование, оценки от матурите, оценка по учебен предмет, свързан с университетската специалност и оценка от евентуален изпит.
     Бих желала да добавя към университетската практика, как "виждам" приема по някои университетски специалности, които са актуални за съвремието:
- медицински факултет - генетика с приемен тест по биология и химия + изпит по генетика от 3 задачи, степенувани по трудност;
- факултет по изобразително изкуство:
- компютърна анимация с приемен изпит от 3 задачи по геометрия и алгебра + 2 изпита по изобразително изкуство: първи изпит - създаване на чернобяла графика на композиция от сложни фигури; втори изпит - изобразяване на животно по стандартите на Златното сечение. Тази специалност предоставя компетентност за създаване на компютърни анимации за всички видове компютри и софтуеър, широкоекранни, телевизионни продукти и новости в художествените творби;
- компютърен дизайн - с общ приемен изпит по алгебра и геометрия + 2 изпита по дизайн: първи изпит - дизайн на зададен предмет от бита; втори изпит - скица на фантастичен битов предмет от бъдещето. Тази специалност подготвя за компютърно оформление и дизайн на сайтове, страници, компютърни игри, филми, видеоклипове, всички видове фотография, шрифт и надпис.
- архитектура - отделни изпити по свещена геометрия + аритмософия + изобразително изкуство. В задачите по аритмософия се изследват практични, теоретични и духовни значения на числата и техните цифри. По свещена геометрия се изчисляват фрактали, мащаби, пропорции по числото на Фибоначи на предмети в природата. Изпитът по изобразително изкуство изисква изображения по дадената тема със спазени пропорции по Златното сечение. Изпитът включва още създаване на обща текстова задача и по 3-те дисциплини, като кандидат-студентът трябва да представи към задачата си чертеж, решение и рисунка по чертежа.
- музикален факултет - електронна музика с изпити по елементарна теория на музиката + музикално изпълнение на пиано на творба по избор + изпит по алгебра и логика + изпит по композиране на музикална творба по зададена тема.
- философски факултет - философия: есе на свободна тема по зададен цитат на велика личност + писмен теоретичен изпит на философска тема.
- факултет по български език и литература - литератор: есе на свободна тема по изучено произведение, по изучен литературен герой, за автор на изучено произведение и неговото творчество.
    Изпитният вариант - отговор на литературен въпрос отпада, за да се предотврати възпроизвеждане на зазубрен учебен материал. По този начин, изпитваният се ангажира с излагане на собствена позиция и свои разсъждения.
Всички изпити в университетите протичат писмено и анонимно, след период от подготвителна сесия. Желателно е да се учи и през семестрите, заради адекватно присъствие на упражненията.
2.2.4. подготовка на учители
     Учителите се подготвят в Педагогическите факултети (ПФ) на университетите.            Учителите по професионални и технически предмети се готвят в специализирани университети или колежи. В тях те се преквалифицират като педагози и професионалисти от производствената и търговската сфера. Те, освен професията си, практикуват като учители по практика към техникуми, (С)ПТУ, професионални частни училища. По този начин, учителите предават на своите ученици безценен опит в практиката.
     "Магистър" е задължителна степен за всеки практикуващ учител.
     При обучение на предучилищни и начални учители, освен върху методи и похвати за преподаване, се акцентира върху овладяване на възпитателни умения, за да има ред в клас.
    При обучение на прогимназиални и гимназиални учители, заедно с усвояване на похвати и методи на преподаване, се изучават и знания на високо научно ниво. Причината е, че когато се работи с големи и любознателни ученици, научната подготовка на учителя му помага да отговаря на сложни ученически въпроси.
Съобразно констатираната до тук информация, би могло да се въведат 2 вида клас-квалификационни степени за учители:
- гимназиални и прогимназиални учители - по научна област на преподавания предмет;
- предучилищни и начални учители - възпитателни умения и педагогическо майсторство.
     След една учебна година от назначаването на даден учител, родителите на неговите ученици, попълват анонимна анкета, изготвена и предоставена от директора на училището. Целта е родителите да дадат точна оценка на учителя, като педагог и методист. Също така се оценява компетентността на учителя в преподаваната научна област.
2.2.5. управление и финансиране
     Централизирани, осъществяват се от МОНТ, както досега.
     Частните професионални училища към предприятията се финансират сами. Ето защо техните ученици нямат право на отстъпки от държавни такси, нито да получават стипендии. Затова пък самите предприятия - винаги частни, са свободни 100% от държавни данъци. МОНТ, чиято задача е да контролира изграждането на материално-техническа база, въвежда за всяко училище: празнична зала (за мероприятия, празници, церемонии), оборудвана със сцена и места за зрители; аудиовизуална зала, снабдена с кино-стена, 10 компютъра, система за музика; зала за ученически дискусии - оборудвана с кръгла маса, мека мебел, сладкарница, винаги отворена в учебно време; столова.
    Отличниците в училище имат право на: безплатен обяд през учебните дни, стипендия за отличен успех и пълен комплект безплатни учебници за годината.
Отличниците в университета се освобождават от студентска такса за всеки отличен семестър с успех над 5,75.
    Частните професионални училища са автономни. Те сами изготвят своите учебни планове, програми, учителски разписания и възнаграждения. Обаче тези училища са длъжни да покриват целите и задачите на годишния план, изготвен от МОНТ.
Всеки държавен учител поне веднъж годишно бива посещаван от инспектор в час.

Послеслов: Училищни и университетски сгради.
     Сигурно на всички ви е направило впечатление, че българските училища и университети са с югоизточно местоположение и големи прозорци. Стаите са просторни, светли, топли. Всички училища имат огромни дворове, много място за занимания по физическо и игра. Истината е, че нашите училища са построени по Учението и идеи на Петър Дънов (Беинса Дуно).
    Учебните занятия не случайно започват в 7:30ч. - 8:00ч. Спазено е здравословното правило, сутрин ученикът да се буди в 6:00ч. - 6:30ч. или дори по-рано, ако иска да посреща изгрева на Слънцето. Тази особеност също е по Учението на Дънов.
    Едно време, сутрин преди занимания имаше ведрина, задължителна за присъствие и изпълнение от всички ученици. Аз предлагам да осъвременим тази идея и да я заместим с 10-те упражнения, предхождащи Паневритмията. Могат да се практикуват целогодишно. И те са дадени от Учителя.









Категория: Други
Прочетен: 2582 Коментари: 0 Гласове: 3
(окултно-исторически очерк

"Бог ни е дал очи, за да не Го изпускаме от поглед."  Ислямска мъдрост

 

image

 

фиг. 1  Снимката е от Интернет. 
Източник: ДА СЕ РАЗХОДИМ В СТАРА ЗАГОРА 
      В първата част на този окултно-исторически очерк установих, че под главния купол на Старата джамия, е изобразена розета с флорални мотиви, която е интерпретация на сакралната геометрична форма "Цвете на Живота". Обаче, ако се вгледаме по-внимателно забелязваме, че изображението е само фрагмент от "Цветето на Живота". Това не го прави носител на по-малко информация, а по-скоро конкретизира изобразеното.     
       Първият, най-вътрешен фрагмент от стенописа (фиг.1), е "Семето на Живота". (фиг.2)

image
фиг. 2
Схемата е от Интернет.
Източник: Да пием чай и да си поговорим за интериорен дизайн


     
image
фиг. 3, Яйце на Живота
Схемата е от Интернет.
Източник: ЦВЕТЕТО НА ЖИВОТА

       От центъра към периферията, "Семето на Живота" прераства във фигурата "Яйце на Живота" (фиг.2,3) Във фрагмента "Семето на Живота" неколкократно е възпроизведен най-малкият неделим елемент от "Цветето на Живота", наречен "Велика Пикси" (фиг.4,5). За него става въпрос в първата част на очерка. 

image
фиг. 4, Велика Пикси
Схемата е от Интернет.
Източник: SACRED GEOMETRY / VESICA PISCIS

image
фиг. 5, Образуване на Велика Пикси
Схемата е от Интернет.
Източник: SACRED GEOMETRY / VESICA PISCIS


           Да обърнем внимание на храмовите архитектура и интериор в джамията. Налични са сакрални форми на прозоречните рамки и арките. Те са с овална яйцевидна форма и допълват идеята "Яйце на Живота". (фиг.6)

image
фиг. 6, Интериор на Архитектурен комплекс "Музей на религиите"
Снимката е от Интернет.
Източник:  Музей на религиите



        
           Наблюдаваме отличен синтез между форми и изображения в интериора на джамията. Този синтез има за цел символично да онагледи плодородието, като част от женския принцип в света.         
           Някои читатели биха попитали "Защо точно женският принцип?". На този въпрос вече съм отговаряла в други мои творби. Макар че се повтарям, ще обясня и в този очерк. 
       
           Всички религиозни храмове в света са интерпретирано изображение на женската утроба. Те целят да изтъкнат плодородието и свещената женска утроба, които са приоритет за женското начало като принцип в света. Затова в храмовата архитектура в цял свят, се използват форми и изображения на женствеността от сакралната геометрия, създадени по Златното сечение. Те повтарят или интерпретират формата на женските гениталии и утробата у жената. 
       
           Архитектурният комплекс "Музей на религиите", е уникален с това, че свързва овалните форми на женствеността с овала във формата на яйцето.
 
        Действително, тази особеност никак не е случайна. В света съществува теория, че първите хора са били населени по Земята чрез яйца, които са донесени от звездите. В знак на почит към тези яйца, земните хора са създали изкуство, чрез което ги изобразяват. Широко разпространен пример е 7000-годишното каменно космическо "Яйце от Алгарве". (фиг.7)

image
фиг. 7, Яйцето от Алгарве
Снимката е от Интернет.
Източник: Древните менхири намекват за извънземните


То представлява огромен артефакт от камък с яйцевидна форма. На него е изобразена двойната спирала на ДНК. Тази спирала може също да се оприличи на "Вълната на Живота". Тя е сакрален символ, често изобразяван върху религиозни храмове. "Вълната на Живота" онагледява редуващите се един след друг възходи и падения в пътя на духовното развитие на човечеството.          
       Друга особеност на архитектурен комплекс "Музей на религиите" е обединението на поне 3 религии, две от които са християнство и ислям. Фактически, днес можем да посочим обединение на християнство и ислям не само в сграда, но и в конкретна личност, която е част от българската история. Това е Георги Сава Раковски - главен идеолог на революционното освободително движение в България.

image

За него се знае, че освен виден масон, той е бил и дервиш.       
      Масонството е таен орден, който се базира на езотеричното християнство. Раковски е бил близък приятел с масона Мацини. Доказателство за това е кореспонденцията между тях двамата. 
     
      Дервишите са част от исляма. Някои от тях пребивават в езотеричния ислям, наречен Суфизъм. 
     
      По време на османското владичество в България, на наша територия е имало много камили, дервиши и суфи. Картини на дервиши и камили, днес могат да се видят в интериора на къщите в Стария Пловдив.
     
       Надявам се, че чрез втората част на окултно-историческия очерк "Архитектурен комплекс "Музей на религиите", гр. Стара Загора - единственият музей в Европа, който обединява 3 религии", съм успяла допълнително да обогатя представите и знанието на моите читатели. Втората част на очерка не беше предварително планирана. Тя дойде като допълнителна идея впоследствие, тъй като прецених, че може още да се разсъждава върху изображението на голямата розета под главния купол на Старата джамия. 
       
Категория: Други
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.09.2021 17:15
 (окултно-исторически очерк,  богато онагледен със снимки и видео) 


"Бог ни е дал очи, за да не Го изпускаме от поглед."  Ислямска мъдрост


image
image
image
image
image
image
image
        Тази сграда е популярна сред старозагорци с името Старата джамия (от турски - Ески джамия). В миналото наистина е била действаща джамия. Днес, тя е превърната в музей на религиите, иникален за цяла Европа с географското си положение и знанието, което интегрират народите или племената, живели на тази територия.       
image
Снимката е от Интернет, източник: Ески джамия (Стара Загора) – Уикипедия (wikipedia.org)              

       "Ески джамия, позната и като Джамия на Хамза бей, е средновековна сграда в центъра на Стара Загора, служила за джамия, а понастоящем – за Музей на религиите.

Направени през 2009 – 2011 г. под пода на джамията археологически разкопки сочат, че в далечното минало на нейно място е имало тракийско светилище, светилище от римската епоха, посветено на Тракийския конник, а след това, през Х в. е издигната еднокорабна гробищна църква в средновековния некропол на града. Арабски каменен надпис над вътрешната врата на сегашното здание съобщава:

Пророкът, мир нему, казва: „Който изгради джамия за Господа, за него Бог изгражда дом в рая." Построяването на тази благословена джамия завърши по време на царуването на достойния, всеподкрепен, всепобеден султан на исляма и на мюсюлманите, сянка на всевишния Бог на световете, владетел емир Сюлейман, син на Баязид, син на Мурад хан – да бъде вечно царството му, – на великолепния емир, земна сянка на Господа, величие на държавата и на религията, (от) Хамза бей – нека Бог му продължи щастието. Завършването на строежа стана в края на годината осемстотин и единадесета (1408 – 1409 г. от Р.Х.).

Хамза бей явно е бил османски управител на Стара Загора в началото на XV в. Забележително е, че сградата е издигната по негово нареждане през размирното време на меджуособни борби за престола (1402 – 1413 г.). Тя представлява „една от най-важните ранноосмански еднокуполни джамии". Сградата в план представлява квадратен молитвен салон и преддверие от север. Точно срещу входа, в дебелината на южната стена е оформена нишата на михраба. Квадратната молитвена зала е покрита с величествен купол с диаметър 17,47 м. От архитектурна гледна точка, джамията е уникална за времето си поради факта, че огромния купол не стъпва върху междинни подпори, а е носен единствено от стените на молитвения салон. Ески джамия е втори по големина представител на еднокуполните джамии, след тази в град Мудурну в Северозападна Анатолия, построена от Баязид I Йълдъръм през 1388 г.. От източната страна на Ески джамия, в непосредствена близост се е издигала турска баня (хамам), по аналогичен начин както при джамията в Мудурну. В по-късен етап, на северната страна на Ески джамия е построено преддверие, покрито с три малки купола. То е оформено с малко централно помещение срещу входа към молитвения салон и две странични помещения. Върху северозападния ъгъл на молитвения салон се е издигало минарето на джамията, което в средата на 80-те години на 20 век е разрушено поради опасност от саморазрушаване.

. През 2001 г. при сондажни археологически проучвания в молитвения салон са разкрити основите на средновековна християнска църква. Тя е еднокорабна, едноапсидна и е била изградена към втората половина на Х – началото на ХІ в. Църквата е била в руини, когато започва строежа на джамията в началото на ХV в.

През 1856 г. джамията е силно повредена от пожар. Изпълнената в бароков стил орнаментална стенопис по вътрешните ѝ стени датира най-вероятно от 1859 – 1860 г. От това време е и дървената галерия, издигната в молитвения салон, непосредствено над входната врата. Ески джамия е една от малкото запазили се постройки при опожаряването на Стара Загора от Централната османска армия в хода на Руско-турската освободителна война (1877) и единствената оцеляла до наши дни. След Освобождението (1878) за известно време е използвана като църква, а впоследствие отново става мюсюлмански молитвен дом. Затворена е за основна реставрация от Националния институт за паметниците на културата, приключила през 1976 г. След насилственото преименуване на българските турци (1985) минарето ѝ е разрушено и полумесецът е махнат от купола ѝ. През 2008 – 2013 г. зданието ѝ е повторно реставрирано с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз и превърнато в Музей на религиите." Източник: Ески джамия (Стара Загора) – Уикипедия (wikipedia.org)


image
image
image
image
image Пътната врата към джамията.  Между пътната и входната врата има малък купол.

image


image
image
image

image
       Тези камъни са от Римско време, но са използвани при граденето на джамията. Разположението им показва, че те са били вече там, когато е започнало граденето на джамията. На един от камъните има надпис.

image Надписът върху камъка

image

Главният вход към вътрешността на джамията.  Над вратата има йероглифен надпис.

image Входната порта


image Надписът над портата

image Подът пред входната порта

image Куполът между пътната врата и входната порта

image
image
image

image


Следват пояснителни снимки, които се намират върху плочи на старозагорския централен площад, откъм задната страна на музея: 
image
Този надпис е онагледен в следващите снимки:
image
image
image Схема на черквата

image Схема на местоположението на черквата вътре в територията на джамията


image
      Тази легенда показва, че на това място първо е имало Светилище на тракийски конник. След това върху светилището е построена Средновековна християнска черква. После на същата територия е построена Ески джамия. Накрая джамията е превърната в музей. 

image
Схема на Старата джамия (Ески джамия)


image
Средновековната християнска черква вътре в джамията.
Снимката е от Интернет. Източник: 
Музей на религиите (google.bg)


       При постройката на черквата, първият ред камъни е автентичен.
Следващите редове са реставрирани.


image
image
image


      Този надпис пояснява, че при опожаряването на Стара Загора,
тази сграда е единствената оцеляла в града.
      Освен това, след Освобождението българите не са имали черква,
в която да се венчават и за малко, докато построят християнски храм,
са използвали Ески джамия като черква. 

     По време на Османското владичество по нашите земи, Ески джамия
е построена заедно от турци и българи. 
       
     Ще се отклоня малко, за да поясня. Повечето българи днес,
припознават Османската империя и Турция за едно и също нещо. Факт е,
че по време на Османското владичество, България е била част от
Османската империя. Друг факт е, че Турция като държава, също е
била част от Осмянската империя. И Турция е била под Османско
владичество и е искала да се овободи от него. Излиза, че и България,
и Турция са били колонии на Османската империя.
Ние българите сме били пряко под османска и косвено
под турска власт.

image
       Тази схема показва основния фрагмент, изобразен по стените и
прозоречните рамки в интериора на Старата джамия през средата на XIX в.
Фрагментът съдържа лилии. Те са символ на аристокрацията.

image


      
Този фрагмент е изобразен на тавана под главния голям
купол в интериора на Старата джамия. 
Според мен този
фрагмент е интерпретирано изображение на свещения
геометричен символ Цвете на живота: 

image

      Тази схема на Цветето на живота е от Интернет.
Обърнете внимание на информацията и видеото
в източника: 
Цветето на живота – тайни и очарование – Зелен Свят (zelensviat.com)


image

     Тази схема показва как се изграждат Яйцето на живота, Плодът на живота,
Цветето на живота. Обърнете внимание на информацията от източника. 
Източник:
Цветето на Живота | Sacred Geometry (wordpress.com)

image image      
На последните 2 схеми е изобразен най-малкият
неделим елемант от Цветето на живота, наречен Vesica Piscis.
Той наподобява най-много риба. Затова има отношение към
Епоха Риби, съзвездие Риби и рибите, с които Христос
е нахранил гостите на сватбата.
Двете схеми са от Интернет. 

Източник:  Vesica Piscis | Sacred Geometry (wordpress.com)             

За читателите, които се интересуват повече от Цветето на живота,
препоръчвам следното видео: 
Test Yourself The tree of life Vesica piscis Sacret Geometry - YouTube

image Снимката е от Интернет.  Източник: Да се разходим в Стара Загора (lilyanauzunova.com)
image Снимката е от Интернет.  Източник: Да се разходим в Стара Загора (lilyanauzunova.com)
image
Снимката е от Интернет. Източник: Да се разходим в Стара Загора (lilyanauzunova.com)

       Горните 3 снимки са от интериора на Старата джамия. Те показват флоралните изображения от лилии по стените и прозорците, чиято схема е поместена по-горе в настоящия труд. В тези стилизирани цветя се забелязват абстрактни фигури на риба, животни и дори хора, а това е забранено за изобразяване в Исляма. Разрешено е в Християнството. 
image
Снимката е от Интернет.  Източник: Музеят на религиите - единствената оцеляла при опожаряването на Стара Загора сграда (СНИМКИ) (actualno.com)
image Снимката е от Интернет.  Източник: Музеят на религиите - единствената оцеляла при опожаряването на Стара Загора сграда (СНИМКИ) (actualno.com)
image Снимката е от Интернет.  Източник: Музеят на религиите -
единствената оцеляла при опожаряването на Стара Загора
сграда (СНИМКИ) (actualno.com) 
   
Следват интериорни снимки от вътрешността на Ески джамия,
които днес са част от Музея на религиите:

image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)

     Следват снимки от женското отделение на джамията.
Читателите може да се изненадат, но то е аналогично
по форма и украса с отделението за жени в черквата
"Св. ВМЧК Димитър" в Ст. Загора.
(Виж 
ЕКАТЕРИНА КАРТУЛЕВА - ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО:
ХРАМ "СВ. ВМЧК ДИМИТЪР". Най-старата действаща черква
в гр. Стара Загора
(imamsobstvenomnenie.blogspot.com), в този блог.) 

image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image        
Точно под балкона на женското отделение и над входната
врата, е изобразена тази розета. Тя е вид мандала и
става много ефектна и раздвижена, когато зрителят
се завърти под центъра ѝ, докато я наблюдава. 
Снимката е от Интернет. 

Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Розетата. 
Снимката е от Интернет. 

Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Таванът на джамията над женското отделение. 
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image      
До женското отделение се стига по дървени стълби,
поставени от двете му страни. 
Снимката е от Интернет. 

Източник: Музей на религиите (google.bg)

image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)

image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)
image      
По тези стълби се стига до мястото на имама. 

Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg)


image        
В руините на средновековната черква са обозначени местата
на обредната яма, тракийското светилище и олтара на самата
черква. 
Снимката е от Интернет. 

Източник: Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: Да се разходим в Стара Загора (lilyanauzunova.com)

image        Изображението под главния купол на джамията и настоящия музей. Вече определихме, че това е
интерпретация на сакралния символ Цвете на живота. 
       
   Между сините пера са изобразени пейзажи. Пейзажите също са забранени в Исляма.
Те обаче са разрешени в Християнството. 

Снимката е от Интернет.  Източник: Да се разходим в Стара Загора (lilyanauzunova.com)
image        Един от пейзажите между сините пера на подкуполното изображение. 

Снимката е от Интернет.  Източник: Музеят на религиите -
единствената оцеляла при опожаряването
на Стара Загора сграда (СНИМКИ) (actualno.com)


  Следват снимки на подкуполното изображение в интериора на храма (музея):

image
Снимката е от Интернет. 
Източник: Музей на религиите (google.bg) 
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)
image
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)                     

      От цялата информация, която предлага музея и от знанието, което той дава за Старата джамия,
оставам с впечатление, че тук са се обединили повече от 3 религии. Причината е, че преди
тракийско светилище, това място е било още ритуална яма от ранножелязната епоха.
А след тракийско светилище, преди да стане християнска черква, това е било римски храм от I-III в.
(Вероятно каменните блокове в градежа са от тогава.) Наистина, официалната история признава за
"натрупване на религиозни практики през вековете", но се опитва да сведе броя на повлиялите се
една от друга религии само до 3. Според мен, има голяма вероятност религиите да са повече.       
       По мое мнение, тук най-силно са се обединили, дори са си въздействали Християнство и Ислям.
Първата причина е, че и Езотеричното Християнство, и Езотеричния Ислям, почитат Цветето
и Дървото на Живота. Спойката между двете религии са още пейзажите и абстрактните изображения
на риби, животни, хора. Те са забранени в Исляма, но позволени в Християнството. Затова оставам
с впечатление за израстване на Исляма в някакво по-високо ниво на вероизповедание.        
       Мисля още, че обединението между Християнство и Ислям на тази площ, е на базата на
автентичното тракийско окултно знание, което по-късно се е предало в Езотеричното християнство,
част от което е Богомилството. А още по-късно, самия Езотеричен Ислям, наречен Суфизъм,
е спасил богомилите и Учението им. Виждаме как религиозните течения се преплитат.          
        Но аз оставам още с впечатление, че тук, в минало време, Християнство и Ислям са обединени
на базата на водещата роля на Исляма.

image
Учителя Петър Дънов 
Снимката е от Интернет. 
Източник: 
Петър Дънов | Royal Bulgaria in Colour   |
   Царство България въ цвѣтъ
               
       Веднага се сещам за думи на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Той казва,
че една от причините да се роди и да даде Божието Слово в България е възможността
за обединение на религиите, която нашата страна и нашият народ могат да предложат.
Тоест Учителя Беинса Дуно слезе в България, отново за да се обединят религиите.
Целта е тяхното взаимодействие да прерасне в обща за цялото човечество "Църква на Любовта",
но този път водещата роля да принадлежи на Християнството, а най-вече на
Православното християнство. Причината е, че Христос пръв говори да обичаме враговете си.
По този начин, с Любовта към врага, ние преставаме да имаме врагове, защото тези, които се обичат,
си стават ближни. 
 
image
Ески джамия преди да премахнат минарето и полумесеца.
Снимката е от Интернет.  Източник: 
Музей на религиите (google.bg)               image
Старата джамия в наши дни. 
Снимката е от Интернет. Източник: 
Блогът на freeoldmen :: 90 дела срещу България (blog.bg)
    image
   
       Видеото, което следва, е лично. Качено е в YouTube.
То има за цел да обогати представата на читателя за Ески джамия
и Музея на Религиите.                                           
Линк към видеото: 
АРХИТЕКТУРЕН КОМПЛЕКС "МУЗЕЙ НА РЕЛИГИИТЕ" /
ARCHITECTURAL COMPLEX "MUSEUM OF RELIGIONS" / Europe - YouTube

      Следващото видео представя народа в Северна Африка,
при който за пръв път се появява Цветето на Живота. Обърнете внимание на
националния флаг; на него е изобразен писмен знак, подобен на българската
буква "Ж". Зеленият цвят върху трикольора е на същата позиция, на която е в
българския трикольор.   
Видеоклипът е от YouTube.  Източник: 
(17) mohamed chakib srairi - YouTube  
Линк към видеото: 
(17) The most beautiful song atlas of morocco - amazigh -ⴰⵎⴰⵣⵢⵖ- accompanied by
a video clip 2017 - YouTube


Категория: Други
Прочетен: 114 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 12.09.2021 17:01
      image
 

"Времето е в нас и ние сме във времето.  То нас обръща и ние него обръщаме."     Васил Левски


(исторически очерк, богато онагледен със снимки и видео)

image
     За първи път, на живо видях отражение на витраж, в този храм.        image                 Отражението на витража обагря картината на Св. Троица в черквата "Св. Димитър".        image

      Митрополитски храм "Св. ВМЧК Димитър" е най-старата действаща черква в гр. Стара Загора.        След нея по старост в града, е черквата "Св. Троица". На трето място е черквата "Св. Богородица". На четвърто място се нарежда "Св. Никола". 
    В миналото черквата "Св. Никола" се е намирала на територията на най-елитното старозагорско Шесто основно училище "Св. Никола". По-късно, тя е преместена на сегашното си място, за да се построи училището. Този факт показва, че днес училището е разположено върху високо енергийна зона.

      Всички религиозни храмове в света са интерпретация на изображението на женската утроба и задължително се строят върху земя със силна природна енергия.

image
      Куполът на черква "Св. Димитър".       Точно под купола на всеки храм, се намира най-силната му енергийна точка. Ако богомолецът застане под купола, той се зарежда енергийно.
     image
       image
            Този надпис от интериора на черквата "Св. Димитър" е поставен върху отделението за жени по време на литургия.      Днес това отделение е превърнато в място за певческия хор и не е отворено за посетители. За съжаление, не можах да го снимам, но се вижда, че е изографисано. Какви са изображенията там, засега за мен остава загадка. 

image
     Отделението за жени по време на литургия (отляво)

        image
       Отделението за жени по време на литургия (отдясно)

image            Таванът на отделението за жени


image
 
       Следват снимки  от интериора на храма. Той е с много богата геометрия, която понякога гради форми във формата.
        image
image
image

image
image   На тавана е изобразено всевиждащото око.


image
image

  image   В златистата розета, наподобяваща слънце, е изобразено око.  
image

image
image
image
image
image
image
image
image

image   image
image
image
image     image
image
image  
image        Полилеите в храма са от масивен бронз. На тях има релефни изображения и са вдълбани надписи.

image   image
image
image
image
image   image

image
image
image
image  
image
image
image   image     image          Над вратата, от която се влиза в черквата, има надпис с историческа стойност. Картините отляво и отдясно на вратата, също имат голям принос за българската и световната история.

image   Надписът над вратата  
image  
image     image          Върху черковния камък, вдясно от вратата има картина с художествена и историческа стойност, на която е изобразен и Левски. (Обърнете внимание на надписа под картината.)

image            Картината е изобразена върху камъка на черквата, отляво на вратата. Освен художествена, тази картина има историческа стойност; на нея е нарисуван и Петко Р. Славейков. (Обърнете внимание на надписа под картината.)

image   image   Пукнатина в картината на стената
 
image  
image
       Мястото, където се палят свещи за заминали. На снимката ясно се вижда символ с череп и кости, характерeн за масонските ложи.
image   Картината на Света Троица в черквата "Св. Димитър"  
image
       Следват снимки на някои от иконите в черквата "Св. Димитър."

       За да се изобразяват качествени икони е нужно, докато ги създават, иконописците да бъдат в пост, молитви, избягване на светски удоволствия.

      Иконите също са носители на енергия. Жените се зареждат от иконата, като поставят върху нея лява ръка с изпънати пръсти. Мъжете се зареждат, като поставят върху изображението на иконата дясна ръка с изпънати пръсти. Освен че трябва да са изпънати, между пръстите не трябва да има разстояние. Те трябва да са плътно един до друг, понеже раздалечените пръсти са портал за негативна енергия.         Изпънатите и сближени пръсти още са условие при енергийното зареждане на богомолеца под купола.

image  
image  
image

image

image

image

image

image

image     image  
image  
image

image  
image    
image  
image
    image  
image  
image  
image   Външен изглед на митрополитски православен храм "Св. ВМЧК Димитър"
      Следват снимки от двора и архитектурата на храма.     image  
image  
image  
image  
image  
image  
image  
image  
image   image
image
image        Над тази врата има надпис, който показва нейната историческа стойност.
image   Надписът над вратата  
image
image
image
image
image
image
image
image       Точно зад тази врата, на тавана над нея, е изобразен равнораменен кръст, вписан в окръжност. (Можете да го видите в началото на моето видео за тази черква, което съм поместила в края на този очерк.)     Равнораменен кръст, вписан в окръжност е символ, масово използван от богомилите. Той се среща най-често върху стечките, използвани от богомили, катари и карбонари.        Ще си позволя малко отклонение, за да поясня. Замъците, построени в цитаделата на френския град Каркасон (земите на Езикът Ок, тоест Лангедок, свещените земи на Южна Франция) са пълни главно с богомилски стечки. Богомилското учение е предадено в Катарското учение, чрез посредничеството на Ордена на Тамплиерите.     image
image
image
image
image
image   image
image
image
image
image
image   image
image
image
image
image
image
image
image   image   ХИЛЕНДАРСКИ МЕТОХ Намира се зад Метрополитен храм "Св. ВМЧК Димитър", гр. Стара Загора  
image   Хилендарски метох, интериор
Снимката е от Интернет, източник: Хилендарски метох | Регионален исторически музей - Стара Загора (rimstz.eu)  
image
image             В Хилендарския метох, в Стара Загора, революционерът и виден масон Васил Иванов Кунчев - Левски е живял 3 години.

image          Наскоро официалната историческа наука призна, че почти всички български революционери и участници в освободителните войни, са образовани масони. Това е корицата на масонския бележник на Левски. Наскоро бележникът беше издаден. В момента е по книжарниците. Такъв бележник притежават само масоните.
      Фактът, че Левски е масон, идеално "се връзва" с масонските и окултни символи, поставени в черквата "Св. Димитър".     image          Тази сграда се намира на метри от черквата "Св. Димитър" и метохът, в който масонът Васил Левски е живял 3 години.

image  
image
     Пазителите на храма са в близост до самия храм.     image   Пътната врата на Mитрополитен храм "Св. ВМЧК Димитър"


image   Паметникът на Васил Левски, пред храма "Св. ВМЧК Димитър" в Ст. Загора

image
Тази сграда е училище.          Видеото е лично. То има за цел да онагледи допълнително и да обогати представата на читателя за храма, метоха и личността на Левски. 
 
Линк към видеото: 
https://www.youtube.com/watch?v=Yaew7DUU2ps&t=1s
   
image 
Категория: История
Прочетен: 604 Коментари: 4 Гласове: 3
Последна промяна: 30.08.2021 09:00
 (лирично пожелание за рожден ден към жена)

image
 
                                             На Недка

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Бъди здрава като скала и непоклатима като канара, властна като лъвица и силна като тигрица, нежна майка и любяща съпруга, но най-много от всичко - неспирно се радвай като дете и благувай като мъдрец!

Продължавай да претворяваш твоите цветни мечти в пъстротата на душата си и неспирно съзидавай красотата на Мирозданието в бликащата Светлина на нестихващо вдъхновение! Творбите ти са безспирен извор, от който всички почитатели пием с непрекъсваща жажда и благоговейна наслада.

Ти също, жадно отпивай от сладостта на живота, защото всеки следващ удар на сърцето, води към дихание, което предстои! Затова вярвай в бъдещето! Бъди дълголетница!

С трепет да си спомняш за рождените дни! Защото докато тези дни безвъзвратно отминават, спомените за тях не се забравят! Истинските хора винаги остават.

Всяка жена без възраст е вечно момиче. Душата му безспирно разцъфтява отново и отново. Така тя се подмладява и разпаква цветни венчелистчета в сияйния си дух, вечно отправил взор към Небесното Светило. Не спирай да отпиваш слънчеви лъчи! Наздраве! И до дъно!

Бъди неподправена, защото всеки фалш е лицемерен. Нека пеперудите неуморно те навестяват и отразяват собствена пъстрота в красотата на лицето и душата ти! Завинаги остани неповяхващо цвете, защото си жена без възраст! Затова, призвана си безкрай да носиш Любовта!




Категория: Изкуство
Прочетен: 306 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 13.07.2021 21:39
09.06.2021 14:55 - ВРЕМЕ ЗА ПОЛЕТ
image

С всичко богат е света.
Само не достига време
да умират свадите от режещ хлад.
Във смъртта му ражда се зората,
тича обновена в свежа кръв,
с учестен пулс на забързано човечество.
На разсъмване,
всеки бърза да ощастливи живота си,
всеки бърза да обиколи света.

С всичко този свят богат е.
Само не достига време
да го сторим по-добър.
Винаги преди да подобрим Земята,
пътят на живота свършва
в кално зло,
във смъртен залез,
докато живеем днес.
Свежо утро вечно ще възкръсва
с надеждата за справедлив Бог,
за абсолютността на Неговото царство.
С упование в тях,
търси смелост новият живот
настоящето да сътвори.
Всяка заран ни подготвя ден.
Ново днес все припка
да му стигне времето,
за да се изпълни с всичко.
Настоящето узрява радостно за нас
в плодовете тленни на живота.
Но човек пътува най-далече
само вътре в своето сърце,
докато гледа от ръба
пропастта, в която е могъл да падне
и кръвта си да разлее в залез.
Затова,
краят на деня не ни касае -
дали е успешен или не.
Дните се измерват вън,
не вътре в нас.
Но у нас остава обичта ни
и успехът, че сме я направили
наш подарък за света.
И обичаме в безвремие,
отвъд суета,
във откраднат от живота миг,
в който чувството спасява
от ръба на пропастта.

С всичко богат е света.
Само не достига време,
освен да зърнем зрака на смъртта
с усещане, че на края наш, животът
е в най-сладостният смисъл.
Тогаз душите са безбрежни.
В море от слънчево сияние,
пъстри ириси
поглъщат слънчевата топлина
и светли корабчета
браздят добрите ни зеници.
Забързваме да изживеем
колкото можем повече стойностни моменти.
Обезличаваме зора и зрак, тъга и радост,
защото преживяваме вселени.
Всичко е сега.
То ни се случва безвъзвратно
в името на обичта.
Наричаме го Истина,
но всъщност е живот в реалността,
която чисти наште грехове
по пътя, в който ни се дава.
Очите ни просветват от слънце облажени,
в най-тръпният житейски миг,
когато любовта облича вечност.
В прехода от тленност към духовна простота,
краят на деня не е завършек,
а само спирка в стореното досега.
Външното не касае вътрешното в нас,
защото дните ни са преброени,
но душите са любящи,
за да заслужат своята пребъдност.
Отвътре обичта държи
в изправност нашето съзнание,
отдавна отговорила за смисъла да сме сега,
преди възникването на въпроси прозаични:
"Дали вечността е достатъчна за обезпечаване на времето?",
"Ако времето е вечно, дали обичта понякога престава?"
Но преди всичко, в нас,
тя трябва да се пръкне
и в стихове подобни да се утвърди.
Рискът да падне неизбежен е,
но само той ѝ дава шанс за полет.
"Дали тя ще намери човек достоен,
да му се обясни?"
Това завинаги зависи
единствено от Бог, от Неговата безпределност
и само в любовта ѝ нашите души летят,
отвъд ограничение на време и пространство.


 
Категория: Поезия
Прочетен: 300 Коментари: 0 Гласове: 4
Последна промяна: 10.06.2021 19:24
 (окултно есе)

    Някои теми, разглеждани в есето, не са научно доказани и изискват допълнително изследване.


"Събудих се, само за да видя, че целият свят спи."  Леонардо да Винчи

На Велка


image
фигура 1
 
    Портретът "Мона Лиза" е най-известната картина в света. Почти няма човек от цивилизацията, който да не може да си спомни образа от портрета, когато чуе името му. (фиг.1)
       В предишно изследване, вече разгледахме идеята, че "Мона Лиза" е автопортрет на Леонардо да Винчи. (виж "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност", в този блог) Ставаше въпрос за компютърна програма, чрез която образът Мона Лиза е наложен върху автопортрета с червена креда на Леонардо. Резултатът е пълно припокриване на чертите на лицето от двата портрета. (фиг.2)          
image
фигура 2

        Осмелявам се да предложа на читателя още една моя хипотеза, която също предполага, че Мона Лиза е автопортрет на Да Винчи. За целта си служим с името на новооткритата Леонардова картина "Спасителя на света" ("Salvator Mundi"). (фиг.3)
image
фигура 3
 
         На нея е изобразен андрогин, който притежава едновременно мъжки и женски черти и вторични полови белези. Учените установиха, че името Salvator Mundi е абревиатура на "salva"- "спасявам" и "mundi" - "свят", на езиците от латинска езикова група. 
     Тогава какво пречи, на същия принцип, да разтълкуваме името Мона Лиза? (схема)
image
схема

      Достъпно за разбиране е, че от латинските езици, "mon a` visa" или "mon a` viso" означава "моето лице". Според мен, буквата "v", е заместена от "l", за да се уточни чие конкретно е това лице - Леонардовото. 
     Вече сме изяснили идеята, че женският образ Мона Лиза представлява картината в света, изобразена с най-голямо въображение. (виж "Двуполовият човек или заклеймената бисексуалност", в този блог) Да Винчи притежава уникална фантазия, благодарение на която е пречупил през погледа и съзнанието си своите мъжки черти, като ги визуализира в мек женски образ със загадъчна усмивка. Вероятно, ако художникът беше жена, той щеше да изглежда по този начин. (фиг.1)        Нека да приключим с идеята за "Мона Лиза" като автопортрет. Да се насочим към отговор на въпроса: "Защо Мона Лиза е мистерия?" Тази тема е предмет на настоящото есе.        Смея да твърдя, че в своята работа по "Мона Лиза", Леонардо да Винчи се базира на своята двуполова (бисексуална) природа. (виж "Възраждащият се женски принцип в Новата епоха на Водолея", в този блог) Благодарение на нея, Леонардо постига следното гениално умение: като мъж у когото доминира мъжкият принцип на Разумността, Да Винчи успешно визуализира и дава, в прецизен женски образ, подчинения у неговата същност женски принцип на Любовта. Освен това, художникът претворява принципа на Любовта като водещ в творбата. Тази особеност е обозначена и предадена директно на физическите очи на зрителя, посредством левия план на пейзажа зад образа в картината, където той е нарисуван по-висок от десния.       Мисля, че по отношение на личността си, Леонардо да Винчи постига трансмутация при развитието на своето свръхсъзнание, поради което полага гениалната идея за формиране и усъвършенстване на едно "разумно сърце". Безспорно, той притежава такова. В "разумното сърце", мъжкият принцип на Разумността и женският принцип на Любовта са балансирани. Те действат съвместно, едновременно, в единство. По този начин Леонардо балансира между Разумност и Любов, като едновременно разсъждава и чувства. Такова постижение несъмнено води до придобиване принципа на Мъдростта, като резултат от този баланс. Всичко това се случва по креативен, необясним за логиката начин и поражда мистичност в образа на Мона Лиза и нейната усмивка. Така принципът на Любовта добива дълбочинност. А той, по стандарт е свързан с женствеността. Затова Да Винчи изобразява принципа на Любовта в неговата дълбочина. Този начин на изобразяване, му придава мистичност и необяснимост, макар да е представен чрез простичкия похват да се нарисува лице на любяща жена, което неспирно излъчва Любов. А как точно се постига подобна нестихваща любвеобвилност, е мистерията в тази картина и трудно обяснима загадка - предмет на това изследване.        Според окултистите "жената е мистерия". Аз уточнявам, че любящата жена е мистична, защото Любовта ѝ към нас се усеща, но не може да обясним със слово това усещане. Следователно принципът на Любовта е мистерия, заради своята неизмеримост, неопределимост, непреодолимост. Тези негови качества му създават всеобхватност и неизчерпаема дълбочина. Те основни за мистичността в него. Ако Любовта е мистерия, която не може да се ограничава, то любящата жена - също. Мистерията в Мона Лиза е нестихващата Любов, но също и потребността у обичания тази Любов да не спира. Затова е трудно да откъснем очи от творбата, когато съзерцаваме нейния образ, изпълнен с топлина и обич.       На практика, не можем да обясним чрез слово същината на Любовта. Не можем да разберем кога и защо възниква това чувство, защо към определен човек. Когато се сблъскваме с принципа Любов, времето спира, понеже Любовта е неизмерима. Също губим ориентация къде се намираме, защото Любовта няма предел.       Да се опитаме да определим качествата на Леонардо, които го подтикват да създаде автопортрета "Мона Лиза", за да изрази собствената си любяща същност.       Като начало пояснявам, че според окултизма, духът и душата не са безполови, те са двуполови. В духовната същина на човека са заложени и мъжкият, и женският принцип. Те са неизменна и неотменна част от заобикалящата ни природа. Затова умеем, както да мислим, характерно за мъжкото начало, така и да чувстваме, като способ на женското начало. В материалния свят обаче, в нашите физически тела, доминира само единият пол, макар на моменти и другият да се проявява ограничено или да присъства пасивно. Ето защо, на Земята хората сме мъже или жени, но никога двете едновременно по отношение на половата ни система. (Изключение са хермафродитите, но дори и те имат надделяващ пол.)        В други есета, в този блог, сме изследвали, че по отношение на физическите ни тела, лявата ни половина е женска, а дясната - мъжка. Относно това, няма да се спирам на подробности, но се налага да изтъкна някои особености, защото те подпомагат да обясним двуполовостта на Леонардо; как протича тя при него, за да сътвори той автопортрет от противоположния пол. Звучи налудничаво, но картината е факт, и то гениален.         При стандартните индивиди, мъжката дясна част на тялото е ръководеща. Затова повече си служат с дясна ръка и десен крак. Десните ръка и крак още са добра опора, което също е във връзка с мъжеството. На дясната телесна част съответства лявото мозъчно полукълбо. То е свързано с логика, праволинейност, практичност, рационален ум. Тези качества са типични за мъжете. Лявата телесна част и е по-дребна и нежна, лявата част на лицето е по-фина и нежна. Отляво е сърцето, като връзка с порива на чувствата. Това е женското начало. Неговата дясна половина на мозъка е творческа, съзидателна, милосърдна, състрадателна, интуитивна, чувствена, емоционална. Повечето стандартни хора трудно си служат с лявата ръка. Това се случва, понеже не я развиват особено. Дори образователната система я подценява и ползва само като помощ на дясната ръка. Стандартните хора също могат и да мислят, и да чувстват. Но те могат да вършат това само последователно и никога едновременно. Ако са жени - повече чувстват, ако са мъже - повече мислят. Тези хора се наричат хетеросексуални или еднополови. Те се вписват в обществените стандарти и "нормите" на официалната екзотерична медицина. За съжаление, реално те са ощетени, защото развиват само качествата на единия пол, който е доминантен за организма им. Затова нито са много умни и логични, нито особено креативни и интуитивни. Липсата на пълноценно взаимодействие между мозъчните им хемисфери, води до по-ниско ниво на интелект и интелигентност, в сравнение с двуполовите хора. Хетеросексуалните хора не са цялостни, нито самодостатъчни, дори нямат особени таланти. Те вечно търсят идеалния за тях интимен партньор от противоположния пол, с надеждата че той ще запълни "празнините" и те ще се почувстват завършени. Въпреки всичко, хетеросексуалните хора са "нормалните" в обществото и то ги толерира, понеже са удобни за манипулиране. Те могат да формулират мнение, но трудно овладяват знания, защото разполагат само с гледната точка на единия пол.        Двуполовите хора са отхвърлени от обществената "норма".  Дори ги считат за дефектни. Заклеймяват ги като хомосексуални. Но хомосексуализъм не съществува. На теория, хомосексуалистът се ограничава само в своя пол. Тогава как е възможно човек, ограничен в единствен пол, да проявява поведение и качества на противоположния пол? При двуполовите хора мъжкото и женското начало са в равновесие, дори на физическо ниво. Те са едновременно умни, интуитивни, креативни, чувстващи, емоционални, логични. Интелектът и интелигентността им са на по-високо ниво, защото двете им мозъчни хемисфери се развиват в единство и баланс. Тези хора могат едновременно да мислят и чувстват. А тази тяхна способност е потенциал за безкрайно развитие и усъвършенстване на съзнанието и интуицията. Служат си умело и едновременно с лява и дясна ръка. Но с всяка ръка си служат по различен начин. Казахме, че дясната е опорна и водеща, с голям размах на действие. Лявата ръка развива по-фина моторика, има по-нежен хват и прецизира по-детайлни, дребни манипулации и движения. Нейните пръсти са по-гъвкави, затова сръчността ѝ е по-различна от тази на дясната ръка. Но когато двете ръце се комбинират в едновременно действие, те развиват или големи рисувателни, чертожни умения, или голяма сръчност, а понякога и двете. Такива хора са много надарени, дори гениални. Те разбират и успешно овладяват знанието, умеят да го прилагат в житейския опит. Стават добри теоретици или добри практици, а понякога и двете. Когато при двуполовите хора, лявата и дясната хемисфера действат в единство, взаимодействие и баланс, в един и същ момент, тогава активно се проявяват качествата и на двата пола. Тази способност създава благоприятни условия за развитие на големи творчески заложби, а понякога и на гениалност. Затова двуполовите хора са завършени, цялостни, самодостатъчни, удовлетворени от оптималността в своето развитие и самореализация. Стремят се към знание и постигат обективност в преценките. За съжаление, са неудобни в социума, понеже са мислещи и трудно манипулируеми. Официалната наука ги счита за аномалия. Ако тази "аномалия" се развие до гениалност, тогава екзотеричната медицина се извинява, че "гениалността се ражда в дефектите".       Повечето двуполови хора развиват качествата и на двата пола, понеже околната среда им създава необходимите условия. Но е възможно човек сам да усети в себе си наличие на способности от другия пол и самостоятелно да прави услия да развива и тях.              Като цяло, повечето бисексуални имат един връх на главата. Той представлява завихрена спирала на златното сечение. По посоката, в която се е завихрил, се определят качества на съзнанието, също се установяват водещите ръка и крак в тялото. Този връх обслужва и двете хемисфери, затова винаги се наблюдава поне лека доминанта на единия от половете.         Съществува малцинство индивиди, които носят два върха на главата. Те задължително се раждат двуполови, защото и лявата, и дясната им телесна част се ръководи от собствен връх на главата, свързан с мозъка. При тези хора умението да мислят и чувстват едновременно, е даденост. Способността им да ползват еднакво добре и двете ръце, също е по рождение. Достатъчно е тези добито със самото раждане качества, само да се усъвършенстват. Тогава двуполовият човек не губи време да ги развива и може да наблегне повече върху развитие на талантите, дарбите и съзнателността си.         У всички двуполови хора е заложен потенциал за трансмутация на самосъзнанието в свръхсъзнание. Дори е възможно такова развитие на свръхсъзнанието, което да отключи закърнялата функция на епифизната жлеза и човек да започне да вижда с така нареченото "трето око". То е силно свързано с интуицията и предчувствията, като качества на женското начало. Такива индивиди преодоляват смъртта, развиват паранормални умения и добиват божественост. Почти всички хора имат тънка ципа с форма на сърп между мозъчните полукълба. При божествените човеци, тя започва да атрофира, като резултат на проявяващото се свръхсъзнание и функцията на третото око. Липсата на тази ципа, води до плътно слепване на двете хемисфери. Тяхното обединение, на свой ред, спомага за ясно виждащо трето око и все по-усъвършенстващи се свръхсъзнателни процеси в мозъка.         Понеже неатрофиралата мозъчна ципа на заспалото съзнание, има сърповидна форма, в митовете и легендите Смъртта се изобразява като жена, която държи в ръце инструмента коса. "Косата на смъртта" подтиска развитието на човешкото съзнание. Тя прави човека обикновен и смъртен, пречи му да се обожестви.         Затова мисля, че само цялостен двуполов човек с действаща епифиза и активирана божественост, би могъл да сътвори шедьовър от ранга на "Мона Лиза". Нима Леонардо да Винчи не е такъв свръхчовек?        В природата съществува особена категория бисексуални, които дори са в противоречие с медицинската "норма". При тях лявата половина на тялото, следователно левите ръка и крак са водещи и опорни. Автоматично се подразбира, че за тези индивиди водещ е принципът на Любовта, а принципът на Разумността е подчинен. Това са хора, които задължително пишат, рисуват, чертаят с лявата ръка и имат превес на дясно мозъчно полукълбо, независимо дали са мъже или жени. Изключително креативни и интуитивни са, затова се отличават със свръхнадареност, обикновено в сферата на изкуството или науката, а понякога и в двете. Преди време образователната система се опитваше да "превъзпита" техния "левичарски" дефект, като ги приучи да действат с дясната ръка. Тази "педагогическа" мярка успешно подтискаше оптималното развитие на творчески натури.       Мисля, че Леонардо да Винчи спада към групата на бисексуалните левичари. Можем да гадаем колко върха е имал на главата. Но според мен е един, защото доминиращата му лява ръка, неминуемо води до лек превес на дясно мозъчно полукълбо. Тази е основната причина Да Винчи да се самоизобрази като жена. По този начин, той ни показва, че в неговата духовна същност водещ е принципът на Любовта. Надявам се, че с това становище поне отчасти повдигаме булото на загадката у Мона Лиза.       Всички знаем, че Леонардо да Винчи е пишел, рисувал и чертал с лява ръка. Той дори е проявил творчество в начина си на записване. Пишел е отляво надясно с огледални букви. Затова, нищо чудно, че се е нарисувал огледално, посредством женски образ. Умението на Леонардо да изобразява огледално е гениално и същевременно е част от неговата мистичност: на емпирично равнище художникът доказва, че дори за мъж, принципът на Любовта може да се обособи във водещ. Тази мистична особеност на твореца Да Винчи и на обикновения човек Леонардо, е еталон за андрогинност. А андрогините, на физическо ниво, са мъже или жени, но лицата и телата им носят черти и вторични белези от двата пола. Тези хора са силно еволюирали духовни същности, които се отличават с изключителни красота и каризма, дори приличат на ангели. Безспорен факт е андрогинната красота на Леонардо да Винчи. (фиг.4)           
image
фигура 4

       От цялото изложение в настоящото есе до момента, може да изведем, че художникът Да Винчи е успял, посредством изображението в автопортрета "Мона Лиза", да покаже на зрителя по интуитивен път, мистерията на женското начало. На подсъзнателно ниво, гледащият творбата схваща идеите в нея, макар разумът му да не може да ги осмисли съзнателно. Интуитивно долавяме, че Мона Лиза е мистерия, но защо е такава, трудно е да обясним. Като цяло, върху картината имаме задълбочено присъствие на принципа Любов. Тя непреривно се излъчва от образа на дамата върху портрета. 
      Неибежно трябва да обърнем внимание на определени акценти в начина на изобразяване на Мона Лиза. Тези акценти са допълнение към споделената вече информация в изследването.       На първо място, от дамата върху платното, струи ненарушим покой. А покоят е естественото състояние на жената, заради пасивността на женския принцип. Пълноценната жена винаги е спокойна, пасивна, очакваща активната проява на мъжа.       Да обърнем особено внимание на позата на ръцете при дамата. (фиг.1) Тя се опира на лявата си ръка, тоест лявата ръка е в активна позиция. В същото време, дясната ръка е поставена върху лявата, което показва че дясната ръка доминира. Това също е активна позиция. Следователно двете ръце и двете хемисфери са в активност. Вече уточнихме, че само двуполовите хора могат да ползват едновременно двете си ръце и двете мозъчни полукълба, а хетеросексуалните ги ползват само последователно. Затова Мона Лиза е визуализация на двуполова жена, едновременно мислеща и чувстваща. Наистина тя представлява огледално изображение на Леонардо да Винчи като двуполов мъж - едновременно замислен и емоционален.       Всички виждаме, че погледът на Мона Лиза ни следи, независимо от кой ъгъл съзерцаваме картината. Любящата дама винаги гледа в очите на зрителя. Тази особеност създава усещане, че излъчващата се Любов е непрекъсната. Сякаш дълбочината на източника на любвеобвилност няма край, нито начало.       Към края, но не на последно място, да обърнем специално внимание на усмивката на Мона Лиза. Чували сме популярната легенда, как художникът Леонардо да Винчи дълго време търсил перфектната усмивка за своята картина, сред множество жени, докато открие най-подходящата усмивка. Естествено тази легенда описва профанското значение на творбата. Не е възможно на хората от масите да се обясни пълното значение на тази загадъчна усмивка. Затова на простолюдието само е подсказано, че акцент в портрета е усмивката на дамата.        Аз също съм на мнение, че този гениален творец дълго е търсил точно тази усмивка. Но той не я е търсил навън, сред усмивките на други жени. Той е търсил навътре в себе си, докато се прояви водещия за Да Винчи женски принцип на Любовта. Чрез този водещ принцип, на базата на синтез между разум и чувства, се формира и развива Леонардовото "разумно сърце". Ето защо, на картината е изобразена усмивката на Леонардо да Винчи. (фиг.5)
image
фигура 5

      Тази усмивка наистина е загадъчна, защото показва как се усмихва любящата жена. Тази жена е мистерия, защото проявява и разпространява извън времето и пространството безпределният принцип на Любовта. Мистерия е дълбочината на проява на този принцип. В творбата принципът Любов се проявява необятно в дълбочинността си. Дори самото изображение на Мона Лиза да е статично, то запечатва единствен миг, но безкраен като усещане и възприемане. Този миг добива безкрайност и безпределност, понеже черпи от непреривния извор на покой и любов. Те непрекъснато струят от лицето на жената върху портрета. Докато наблюдаваме картината, получаваме усещане за безкраен момент на непрекъснато извираща Любов от душата на нарисуваната дама.        Усмихването е приоритетна способност на женското начало. Жените се усмихват повече от мъжете, защото са по-сърцати, чувствени, емоционални. Тази особеност също оказва въздействие върху стремежа на Леонардо да нарисува правилно своята усмивка. Колкото по-любящ е човек, толкова повече се усмихва той. Загадъчната женствена усмивка излъчва особена мекота, топлина. Мисля, че точно изобразяването на тази нежна загадъчност е затруднила талантливия Да Винчи. Тази мистичност е силно свързана с водещата роля на принципа на Любовта, като вътрешно присъщ за духовната природа на гениалния творец. В действителност, най-голямото постижение в образа на Мона Лиза е визуализацията, че принципът на Любовта е водещ за духовната същност на Леонардо да Винчи. Затова зад мистерията в усмивката на Мона Лиза, прозира душевността на любящия мъж Леонардо, който извисява сърцето над ума.       Ето затова, шедьовърът "Мона Лиза" изобразява Любовта като основен водещ принцип в целия живот и за духовната същност на гения Леонардо да Винчи. Вероятно самият Да Винчи счита, че за добиването на Мъдрост, вечно просветление, посвещение, е нужно принципите Любов и Разумност да се излъчват и прилагат хармонично, с водеща роля на Любовта. Мисля, че Любовта винаги трябва да води, за да съзидава и предпазва от разрушение. Умът и мъжкото начало понякога имат свойството да рушат, за да проправят път и условия за творческия елемент в женствеността. Но Леонардовата творба няма за цел да доказва химери, че жената е повече от мъжа или че женското начало е с по-важна роля от мъжкото. Тази нагласа би била сексистска. Убедена съм, че основното послание в шедьовъра "Мона Лиза", е пълна обосновка на сентенцията "Всичко е в жената." Това е девиз на окултните учения (Масонството), защото те изучават мъжкото и женското начало, като неотлъчни едно от друго, в равнопоставеност, макар функциите им да са различни.        За мен, предполагам също за читателя, автопортретът "Мона Лиза" на гениалния художник Леонардо да Винчи, все повече се утвърждава във времето като най-уникалното постижение в изобразителното изкуство, благодарение на богатата си и многопластова идейност. Всички идеи, които изтъкнахме в това есе, до днес не са постигнати от никой друг художник, в никоя епоха. Леонардо да Винчи, единствен в света, успява да нарисува себе си, като огледално отражение на собствената същност в човек от противоположния пол. Твърдя, че Да Винчи е единственият гений в изкуството, който успешно показва на зрителя как Любовта може да ръководи не само жената, но и мъжа, без да омаловажава неговото мъжество. Това е възможно, защото от всички добродетели, които човек успешно добива в своя живот, любвеобвилността и милосърдието са водещи чрез основополагане на вечния, безпределния, непреривния, непреодолимия принцип Любов. Истинската Любов никога не е мигновена. Тя е вечност и мащабност извън време и пространство, макар да е мигновено уловена в образ. Въпреки че в материален план, картината представлява само изображение на усмихнато красиво женско лице, в духовен аспект, тази творба е запечатала свръхсъзнателното въображение на своя уникален създател. Мона Лиза остава най-мистичния образ в историята на изобразителното изкуство. Загадъчната усмивка на тази жена, показва дълбоко и неизчерпаемо проявление на мистичността в Любовта. Тази Любов е несъизмерима, с неотменна роля и неутолима нужда в света. Със своето подсмихване, дамата от портрета гледа уверено в нас и пита:"Има ли някой, който да не иска Любовта?"        Любовта на Мона Лиза е пасивен порив на женското начало. Той отключва активността в мъжкото начало, а тя се проявява чрез разумни постъпки от страна на мъжа. По този начин, чрез добронамерени действия, активно се каляват човешките добродетели. Водещата роля на Любовта, като съзидателна сила, в действие породено от Разума, формира и развива чистото "разумно сърце". То е потенциал, вложен във всеки пробуждащ съзнанието си човек. 
Послеслов: Според апокрифните библейски текстове, Адам е имал 2 жени: първата е Лилит, а втората - Ева. Лилит е била равнопоставена на Адам, защото е умна, интелигентна. Тя наистина го е обичала, дори продължава да го обича. Но той се е опитал да я подчини. Затова Лилит го е напуснала.        Окултистите твърдят, че Лилит е жената, която носи Знанието и умее да си служи с него.        Втората жена на Адам - Ева, е направена за него от реброто му. Тя е създадена глупава и неразумна, за да може той да доминира над нея и тя да му се подчинява. Тя не обича Адам, защото не е способна на Любов, понеже не владее Знанието.        Лилит е дала Знанието на Ева, заради Любовта си към Адам. Но Ева е неспособна да го изучи и използва. Затова тя не може да обикне нито Адам, нито децата си от него. Като резултат, синът ѝ Каин е плод на нейната изневяра с демон. Ето как чрез безлюбието, Ева внася злото в света.         Змията в Райската градина е Лилит, даваща знанието на Ева. А Ева внася греха в живота, не защото е получила знанието за добро и зло, а защото поради неразбиране на това знание, е внесла греха в света.          От друга страна, част от мистичната природа на жената е нейната двойнственост. В окултизма, мъжкият принцип е водещ, затова се бележи с 1. А двойнствената природа на жената и женският принцип, който следва мъжкия, се бележат с 2.         Повечето съвременни жени са тип Ева. Срещат се жени, които са златната среда между типовете Ева и Лилит. Най-рядко се срещат жени тип Лилит. Те се познават по изключителната си интелигентност, умението да боравят със знания, техните любвеобилност и милосърдие.         Безспорно, образът на Мона Лиза в автопортрета на Леонардо да Винчи е тип Лилит. Само интелигентната жена може да борави със Знанието, като служи на принципа Любов. Жената от тип Лилит, е способна да формира и развива своето "разумно сърце". А чрез Любовта си към Адам и разумността, получена в Знанието, Лилит придобива Мъдрост, за да служи на Истината. 
Извод: Леонардовата Мона Лиза е еталон за просветения и посветен, знаещ и можещ духовен човек. Той умее да си служи и поучава от собствените мисли, чувства и опитности. По този начин, такъв човек добива и осмисля в живота си три вечни вселенски закона: Любов, Мъдрост, Истина. Те са база за реализиране на Правдата и Добродетелта, чрез проявената активност на човешкото "разумно сърце". 

Всички използвани изображения са от Интернет.  Схемата е лична.
Категория: Други
Прочетен: 249 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 19.05.2021 18:17

(окултно есе)

 

image

"Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас." 1 Йоан 4:19


     В последно време, сред някои окултисти, възникна спор дали "Бог е Любов" или "Бог е Добро". Това се случва главно в илюминатските посветителски ордени. Може би поради четене на абстрактни и окултни езотерични трудове, те забравят за общодостъпните знания в Светото писание. Защото ако попитате обикновения вярващ човек, който дори не е просветен, дали "Бог е Любов" или "Бог е Добро", той ще отговори, че "Бог е Любов", защото така пише в Новия завет. А просветените хора знаят още, че фразата "Бог е Любов" е сентенцията с най-мощна вибрация и най-силна енергия сред библейските текстове.       Предлагам да поразсъждаваме върху тези две сентенции: "Бог е Любов." и "Бог е Добро.", с цел да намерим какви точно в тях са Истината и обективното знание.       По отношение на християнските клонове Православие и Католицизъм, имаме следната ситуация: при православните народи, Божията Премъдрост, наречена София, се проявява чрез принципите "Вяра, Надежда и Любов". Но според католическите народи, София намира проявление във "Вяра, Надежда, Благотворителност" или "Вяра, Надежда, Милосърдие". Виждаме, че не на ниво знание, а още на ниво религия, Католицизмът е по-материалистично изразен от Православието. Католиците са склонни да заместват думата "любов" с други понятия, които се доближават до нея по значение или са само част от проявлението на принципа Любов. 
image

      Тази религиозна тенденция се подкрепя и от съответстващите ѝ окултни школи. Затова в окултните школи, базирани на Католицизма, можем да срещнем сентенции като: "Великият архитект на Небето и Земята, изворът и първоизточникът на всяка добрина..." Тази мисъл на масони и илюминати се отнася за Бога, като източник на добрини, на Добро.        Православието, като по-духовен клон на Християнството, поддържа тезата, че "Бог е Любов". Затова окултната школа на Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно, базира своето учение на водещите световни религии, но с водеща роля на Православието. Школата ползва като един от основните си "девизи" сентенцията "Бог е Любов."        Нека разгледаме смисъла на тази сентенция според окултната наука и Херметизма, с който тя си служи. Става въпрос за херметическия принцип на Полярността. Според него "всичко в природата е двойно". Пример са полюсите добро - зло, ден - нощ, светлина - мрак. Според принципа на Полярността, ако се повишат вибрациите на тъмнината, тя се превръща в светлина, като точна граница между светло и тъмно не съществува. Пример за това са зазоряването и здрачаването. Когато двата полюса светло и тъмно са в равновесие, се постига баланс и съвършено проявление на процесите и явленията и във физическия, и в духовния свят. 
image
       Следователно, ако повишим вибрациите на злото, то се превръща в добро, като точна граница между добро и зло не съществува. Пример са користната добрина и безкористната злина. Когато двата полюса добро и зло са в равновесие, се постигат баланс и съвършено проявление на процесите и явленията, както в материалния, така и в духовния свят.      Въз основа на вече описания Принцип на Полярността, можем да направим извод, че доброто е само част от проявлението на Бога, а лошото е неговата противоположност, чрез която, по необходимост, Бог също се проявява. Когато добро и зло в нашето битие са балансирани, се изявява съвършенството на живота. Съвършенството се стреми към обективност. Обективна е само Истината, защото в нея се реализират справедливостта и свободата. Справедливост и свобода се постигат при последователно редуващи се добри и лоши житейски условия. По този начин, в стремежа ни да изживеем и преодолеем условията, ние постигаме житейските истини като помъдряваме и осъществяваме програмата на нашия живот. Тя е създадена от Бога. Затова Бог е Истинен и Мъдър. Според окултизма, мъдър може да бъде само любящият.        Оказва се, че становището "Бог е Добро." е непълно проявление на Твореца, защото в битието има моменти, когато Бог трябва да изпрати лоши условия, в които да се развива душата. За конкретния момент, тези условия, макар неприятни, са най-благоприятни за резултата, който душата, развивайки се, трябва да постигне според божествения план. Не винаги добрите условия са приложими за усвояването на даден житейски урок. Те могат да бъдат противипоказни за конкретна душа и да я дърпат към гибел, защото в миналото си, тя вече е показала, че при благоприятна заобикаляща я среда, тя се "разглезва" и демотивира в своята духовна еволюция. Тоест на човек му е необходимо, в неговото пребиваване на Земята, да се редуват и радости, и скърби; и да е щастлив, и да страда. Чисто интуитивно, всички знаем, че ако радостта в живота ни е за отмора, то страданията ни облагородяват и ни правят по-човечни, по-съвършени. 
image

          Тази тенденция показва, че Бог не е нито добър, нито лош. Той е справедлив, за да бъде обективен. А обективна е Истината. Бог е Любящ, защото е Истинен. Чрез Любовта Си, Той понякога ни кара да страдаме, защото страданията са ни потребни, за да се пробудим, осъзнаем и развиваме нашето съзнание на по-високо ниво. По силата на своята Любов, Бог страда с нас в нашите страдания. Дори е по-точно да кажем, че Неговото страдание се проявява в нас, понеже самите ние сме Негово проявление. А сме Му проявление, защото сме създадени по Негов образ и подобие. Това, което страда в нас е божествената искра или частицата божественост, която се е откъснала от Създателя, за да ни одухотвори. Ето защо, ние не страдаме, защото Бог ни мрази. Ние страдаме по Милост Божия. Това е още едно доказателство, че "Бог е Любов", понеже само любящият е милостив. Следователно всяко зло е за добро, всяко падение - за да се повдигнем, всяко страдание - за да се зарадваме. В резултат, чрез приложената от Самия Него и самите нас Божествена Любов, ние напредваме по пътя на нашето духовно развитие. Нашата еволюция, като резултат от усилията ни, показва, че е осъществен баланс между добро и зло, като проявление на Един Справедлив, Истинен, Мъдър и Любящ Творец. На практика чрез "Бог е Любов." ние осъществяваме популярната библейска сентенция "Аз съм "Истината, Пътят и Животът." Осъществявайки я, ние постигаме Бога. А понеже Той е Любов, ние постигаме Любовта. Следователно "Бог е Любов", за да може ние, които Му служим, също да станем Любов. 
image

           Тъй като разсъждаваме за Любовта, нека да определим какво е Любов. Преди всичко, Любовта е принцип. Възниква въпросът "Какво е принцип?". Принципът е константа. Той е постоянство, валидност, неизменчивост, непреривност. Той е вечен и не може да отпадне. Тоест Любовта като принцип, е вечна, неизменчива, непреходна. Всяка промяна е проява на безлюбие. А ние, когато придобием Божията Любов, също ставаме вечни, неизменчиви и най-вече непрекъснато любящи.        Обикновено окултистите, които настояват, че "Бог е Добро", се оправдават, че тази сентенция за Добрия Бог е предпазваща. Те се опасяват, че ако хората от масите мислят за Твореца като за Любов, те щели да изградят една неправилна представа за Божията Любов, като я припознаят с човешкото влюбване, като способност на хората да се обичат интимно, тоест обичта към противоположния пол. Става въпрос за обичането между мъжа и жената. Визира се дори анархията от безразборни сексуални отношения между хората, която щяла да се обърка с представата за Божията Любов.       Възможно е тези "опасения" да звучат налудничаво на читателя, но е факт, че подобно "объркване" сред масите вече се е случвало. Това е хипи движението, възникнало в американския град Сан Франциско през 60-те и 70-те години на XX век. Тогава хипитата внедриха в човечеството една особена идея за "фриволен" секс, която нарекоха "свободна любов". Те наложиха представа, че човек може да бъде свободен да обича когото поиска и както поиска чрез безразборни плътски отношения. А тази плътска любов, можела да доведе до разкрепостяване и освобождаване на духа. Пример можем да дадем с филма "Коса". В една от песните в този филм се възпява содомията.        По-опасното е, че днес има голяма вероятност, тази тенденция за объркване на масите, отново да се повтори. Причината е, че в момента западната култура, особено американската, "бълва" порнографски продукти в сферата на шоубизнеса. По този начин на хората се вменява, че те са част от животинския свят и затова отношенията между половете били единствено сексуални. В същото време се насажда омраза между половете, което наистина се отразява зле върху мъжкия и женския принцип, които е правилно да действат обединено и балансирано в света. Като резултат, повечето хора днес припознават любовта главно чрез секса. А някои хора дори вярват, че няма любов, че сексуалните отношения са всичко. Според мен тази нагласа у масите е плашеща.       Именно заради обречеността на западната култура и липсата на духовност у западните общества, западните окултисти се "презастраховат" и разпространяват неточната сентенция, че "Бог е Добро". Вероятно по този начин се опитват са стимулират вършенето на добрини между хората, за да тушират ширещите се злоба и завист, като резултат от бездуховността на съвременното общество. Според тези окултисти, ако кажем на масите, че "Бог е Любов", сред тях щяло да настъпи объркване и те щели да мислят, че Бог се проявява в половото привличане между хората, в тяхното сексуално общуване. Пример за такава извратена западна култура са видеоклиповете и концертните изяви на певици като Дженифър Лопес и Шакира. Със своето "творчество", те ни показват, че силата на женския принцип и женствеността е най-вече в сексуалното прелъстяване и манипулиране на мъжкия принцип. И това е достатъчно, за да се раждат качествени деца. Дори наскоро, тези две певици направиха съвместна концертна изява на празника на известна марка за безалкохолни напитки, в която чрез извратено поведение, се опитаха да изопачат конкретни окултни закони, включително посегнаха на знания от окултната школа на Учителя Дънов. Най-страшното е, че в тази сценична "изява" бяха включени и деца.        В крайна сметка, ако искаме да бъдем искрени със себе си, да бъдем истинни и обективни към другите хора, не е правилно да прикриваме деградиращия социум с пропагандата на полуистини като "Бог е Добро". Защото в резултат се получава, че упадъкът на настоящата цивилизация ни принуждава да забравим най-силният действащ принцип в света - Любовта. Според мен, не само че не бива да забравяме Любовта - ние трябва да се опитаме да се спасим от всичко лошо чрез нея. Освен това, хората от масите, когато се стремят да бъдат знаещи, просветени, нравствени, духовни, дори божествени и любящи, трябва да намират правилния път към максимата "Бог е Любов", защото тя ще ги доведе до резултата "Аз съм Пътят, Истината и Животът.", Чрез този принцип, те ще открият Един Любящ Бог.       Според мен първият капан, в който можем да паднем, ако мислим, че "Бог е Добро" е заблудата, че не трябва да ни се случва нищо лошо. Като последица, когато ни застигнат страдания и нещастия, ние неотменно ще стигнем до субективната преценка, че Бог няма. Ето как се ражда атеизмът. Като пример, познавам много хора, които казват: "През живота си съм правил само Добро. Тогава защо ми се случват нещастия? Защото няма Бог. Аз не вярвам в Бог. Ако имаше Бог, щяха да ми се случват само добрини."       Заради всичко, което изтъкнах по-горе мисля, че не е правилно хората да бъдат дезориентирани по отношение на Истината в Знанието, понеже трябвало да опазваме деградиращите от тотална деградация. Човек има свободната воля да избира в живота си дали да еволюира духовно или да деградира. Според мен е логично да спасяваме само тези, които се стремят към спасение. Не можем насила да спасим никого. И ако сме се заловили да спасяваме определен човек, това ще бъде сполучливо, ако самите ние не нарушаваме божествените закони и повели. Ако лъжем, че "Бог е Добро", оставаме извън Истината, извън обективната реалност и самите ние пропадаме в бездуховност, защото нарушаваме десетте божи заповеди, с което изопачаваме окултното знание. 
image

     Идеята за Любящия Бог е по-древна от самата окултна наука. Всъщност при появата си, окултизмът се базира на идеята "Бог е Любов". Още в Богомилското учение срещаме постулата: "Свобода, равенство, братство чрез Любовта". В миналото този постулат е бил валиден и за богомили, и за катари. Грешка правят светските хора, които за целите на Френската революция, съкращават този девиз на "Свобода, равенство, братство". Любовта като принцип е "изтръгната" от постулата и се заменя с гилотината. Затова Френската революция се превръща в поголовна сеч и арена на смъртта.       Факт е, че богомилите, които са изгонени от Българската православна църква, се спасяват в Суфизма и не са преследвани от Исляма. Съхраненото Богомилство успешно се е предало от богомили на катари, чрез посредничеството на тамплиерите. Профанското значение на думата "тамплиер" е "човек на храма", защото "temple" на английски език означава "храм". Но скритото значение на "тамплиер" се измерва с българското "там приел". Това означава, че катарите "там приели" Богомилското учение. В резултат на знанието, което Богомилското учение предава на Запада, се появява Ренесансът. Той е импулс на източния просветителски орден на богомилите, който се реализира на физическо ниво в западното общество. Но Ренесансът не е осъществен като окултна школа само за посветени. Той е светска проява. Затова се прилага в целия социум, като става достъпен дори за най-примитивните хора от масите. Тази "общодостъпност" е грешката, направена с цел да се просветят абсолютно всички хора, без изключение. За да се постигне тази цел, част от окултното знание, достъпно за малцина, се профанизира, за да стане разбираемо за всички. Принизявайки скритото знание, Ренесансът принизява културата на духа. Поради това в окултните среди има спор, дали Възраждането е протекло на нужното духовно ниво. Някои посветени считат, че Ренесансът е бил по-материалистичен, отколкото е трябвало да бъде, за да може той да се усвои и от простолюдието. Като пример, сред известните италиански художници се срещат картини, в които библейската тема е съчетана с еротичен ефект, тоест в конкретни творби на фона на страдащи християни се появява изображение на жена с голи гърди. Вероятно е търсен ефект чрез голото тяло, да се привлече вниманието на зрителя, за да може след това той да възприеме и библейския сюжет. За мен този ефект, нито е разкрепостен, нито е убедителен. Друг пример е Залата с огледала във двореца Версай. Като изработка, тя наистина е шедьовър на стъклари от Мурано. Но по отношение на идея, тя провокира човек да обръща голямо внимание на своята външност, да бъде суетен. Това е в разрез с духовността, защото и религията, и окултното знание ни подтикват да търсим Истината навътре в себе си, като опознаваме душата си. Нашата душевност винаги може да стане красива, ако се стремим към това. А какво се случва с онези души, които виждат в огледалата, че не притежават красиво лице или красиво тяло?
image

      Фактически, като изопачаваме най-силната християнска сентенция "Бог е Любов." в "Бог е Добро.", също профанизираме Божието Слово.        Но окултизмът никога не е спирал да се развива като наука. Затова той винаги е актуален за времето в което съществува и по отношение на появяващите се догми в религиите и в знанието. Като последица не спират да възникват окултни школи. Всеки мъдрец, философ, дошъл на Земята, се стреми да систематизира своята доктрина в школа за просвещение и посвещение. Съвременна окултна школа е "Бяло братство" на Учителя Петър Дънов, с духовно име Беинса Дуно. Тенденция е да се счита, а и самият Учител Дънов е казвал, че знанието в школата Му, е продължение на Богомилското учение. Ето защо в Словото, дадено от Учителя, сентенцията "Бог е Любов." е основополагаща; дори с нея се работи в метода, ползван в "Завета на цветните лъчи" на Беинса Дуно.         Понеже Словото в школата "Бяло братство" се базира на Източното православие и то е по-духовно в сравнение с Католицизма, то Учителя успешно детерминира значението на "Бог е Любов" с пояснението "Любовта е за Бога, обичта е за хората." Това съждение на Беинса Дуно, можем да перифразираме по следния начин: да даваш е божествено, да вземаш е човешко. Виждаме, че на практика, в българския език съществуват две думи: любов и обич. Но те не са синоними, макар че повечето българи ги мислим и ползваме като такива. Благодарение на богатството на българския език, Петър Дънов е успял да обясни и обоснове защо "Бог е Любов" и защо Бог е Любящ.         Според Учителя, разликата между "любов" и "обич" е, че "в любовта ти не вземаш нищо, даваш... В обичта ти обработваш даденото. Това са два божествени процеса." (с.7,1) "Любов има онзи, който изпраща любовта, а другият, който я получава и преценява, има обич." (с.7,1)       Според мен, когато изпитваме Любов към Бога, чрез нашата душа му изпращаме благоразположение, удовлетворение, усещане за радост, за покой, мир, хармония. Всичко това се съдържа в самата Любов и се постига най-често при самовглъбяване и молитва. В тези моменти ние проявяваме нашата божествена природа. Божествената Любов става наша, защото се излъчва от божествената частица в нас. Тогава същността ни се трансформира от човешка в божествена. Това е алхимичен процес. Неговият резултат е трансмутация на съзнанието на по-високо ниво, тоест от самосъзнание, то се превръща в свръхсъзнание. Затова можем да кажем, че чрез "Бог е Любов" развиваме свръхсъзнанието си - процес, който е важна част от еволюцията на душата. А тя е основна житейска цел на просвещаващия се човек.         Когато излъчваме Любов към Бога, тя се отразява в пространството и се връща към нас чрез ефекта на огледалото. Затова е казано, че каквото даваме, това получаваме. Следователно, активирайки нашата божествена природа да Любим Бога, отправяме светла благотворна енергия към всичко живо, включително нас и нашите близки. Това се случва, понеже Бог живее във всичко и всички и още, защото Любовта е Светлина. Тя осветява съзнанието ни. Затова в писанието се казва, че трябва да любим ближния като себе си.    image
             От разсъжденията до момента относно Учението на Беинса Дуно виждаме, че Учителя определя Божията Любов като единен обединяващ духовен принцип на братство и дружба. Дори за Любовта в Своето учение, Той налага граници, че тя може да съществува на Земята и само като духовна. Пример е Неговата препоръка мъжът и жената да живеят без интимност, а само като приятели. Налице са Негови последователи, които успешно са постигнали и приложили в личния си живот тази препоръка.        Вече цитирах, че обичта е вземане. Когато излъчваме Любов, тя се възприема от нашите ближни и те ни обичат. Значи чрез обичта се приема Любовта. Затова Учителя казва: "...ти винаги вземаш от тоя, когото обичаш." (с.7,1) В резултат, макар че думите "любов" и "обич" имат различно значение, двата принципа "любов" и "обич" не са отделни и независими един от друг. За да има Любов, трябва душите ни да любят и обичат едновременно. Затова докато любим нашите ближни, трябва да приемаме тяхната Любов, като ги обичаме. По този начин се постига баланс и хармония по отношение на Любовта като божествен принцип.       А дали Бог е обичане? Мисля, че Творецът само може да ни дава от Своята Божествена Същност, но Той няма какво да вземе от човешкото в нас. Затова, ако ние Любим Бог и Той ще ни Люби. Това е още едно доказателство, че "Бог е Любов". А обичта е принцип само за хората. Дори в платоническата Любов, момата казва за момъка:"Трябва да го обичам, защото той ме Люби." (с.7,1)       Нека не забравяме за Христовата Любов! Към нашата интуиция можем да зададем следните въпроси: От Добро или от Любов, Бог изпрати Своя Син Христос, да страда за нашите грехове? От Доброта или от Любов към Бога и към Неговите творения, Христос изстрада за нас на кръста ? Поредното доказателство, че "Бог е Любов".
image

       Съществува още една парадигма относно Божията Любов: Любовта е принцип, а Доброто е действие. За да се прояви Бог чрез Добрини, са нужни налични условия от материалния свят. А за да се прояви Божията Любов, е нужен духовен импулс в нашето съзнание. Следователно проявата на Любовта като принцип, дори чувство, зависи изцяло от вътрешния ни подтик, от нагласата на нашата душа. А подтикът и нагласата зависят изцяло от самите нас. Ето защо, ако Любим Бога, ние ще се стремим в материалния свят да осигуряваме условия за вършене на Добрини от нас. По този начин одухотворяваме материята - свързваме духовното с материалното и създаваме блага и полза за другите около нас. Затова Доброто е последица от Любовта.        Като резултат от всички разсъждения до момента в настоящото есе, можем да обобщим, че Бог се проявява и чрез доброто, и чрез злото, за да бъде Справедлив. Но при всичките условия на битието, Той винаги е Любов. Също така, като Творец, Той Люби това, което е създал. Където няма Любов, не може да има съзидателност, нито творчески процес.       Понеже при всички условия "Бог е Любов", то през всички времена и епохи, в които е пребивавало и ще пребивава човечеството, принципът Любов е бил и ще бъде общовалиден, вечен, неизменчив и водещ.        Когато Христос беше на Земята в плът, чрез Божието Слово, което предаде, Той постави начало на Епоха Риби. Когато Беинса Дуно беше на Земята в плът, чрез Божието Слово, което актуализира съобразно нивото на съзнание на днешните човеци, Той постави начало на Епохата на Водолея. Макар западните окултисти да твърдят, че Новата епоха е на свръхсъзнанието, което ще се формира и развива, то източните окултисти, включително Учителя Петър Дънов и Неговите последователи отстояват, че формирането и развитието на свръхсъзнанието, ще се осъществява с водещата роля на Любовта. Затова Беинса Дуно и последователите Му предричат, че Новото човечество ще бъде епоха на "Разумното Сърце".        Според мен, за да се формира и развива Разумно Сърце са необходими хармония и баланс между Мъдростта и Лобовта, като пътища за постигане на Истината. В своя баланс Мъдростта, като мъжкият принцип в света и Любовта, като женският принцип в света, ще синхронизират благоприятни условия за правилно проявление на Разумното Сърце. Развитието на това разумно сърце, неотменно ще доведе до постигането на истинно и обективно знание, в което Истината ще ни направи свободни. Тази Свобода ще премахне от Новото човечество бремето на предразсъдъци и закостенелост от старата култура на Епоха Риби. Заради тях Христовата Мисия не бе напълно реализирана. Тогава в Епохата на Водолея, мъжкото и женското начало ще се помирят чрез Разумното Сърце в социални условия на матриархат. Човечеството, придобило Любов, Мъдрост, Истина, ще осъществи мощна вълна на духовно възраждане. От всички нас, в настоящето и бъдещето зависи, тази вълна да протече на нужното духовно ниво и Христовата мисия да се изпълни окончателно. Тогава остарялата материалистична пропаганда за "Нов световен ред" ще избледнее назад в миналото. Посредством разцвет на науката, изкуствата и занаятите, правилно ще се осъществи Светлата идея в Божествения план за  Нов Ренесанс на Свобода, Равенство, Братство чрез Любовта. 
image  
"Да Любиш, това значи, да даваш на другите от благото, което имаш." 
"ПРАВЕТЕ ВСИЧКО ОТ ЛЮБОВ." Учителя Петър Дънов

Първото писмо до коринтяните 13:4-7 "Любовта е търпелива и блага. Тя не завижда, не се хвали, не се възгордява и не е груба и егоистична. Любовта не е избухлива и злопаметна. Тя не се радва на злото, а споделя радостта от истината. Любовта винаги търпеливо приема всичко, винаги вярва, винаги се надява и винаги устоява."                 

Използвани източници:

image
1. Дуно, Б., Любов и обич, взаимоотношения, изд.София, С, липсва година

2. Всички изображения са от Интернет.   
                             








 

 
Категория: Други
Прочетен: 1249 Коментари: 2 Гласове: 4
Последна промяна: 18.04.2021 18:31
 Поздравителна картичка, апликация и скрапбукинг, авторска техника, изцяло ръчна изработка, надпис с туш

image

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 430 Коментари: 2 Гласове: 3
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 124083
Постинги: 211
Коментари: 43
Гласове: 307
Архив
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031