В сърцето ми пее нощен славей,
в душата пърха дневна пеперуда.
Нощем песните са тъжни,
денем са ми цветни всичките несгоди.

Имам спешна нужда от криле,
за да се издигам над проблемите;
с птичи пулс животът ми да потече,
с пеперуден трепет да почувствам
радостта във вените.

Когато крилете ми счупва
"най-близкият" за мен предател -
сърцето ми потрепва с болка,
в която пречупената ми душа
намира сила да лети.

Тогава пак съм нощен славей,
тогава пак съм дневна пеперуда.

Макар крилете ми да са ранени,
съм устремена залеза да галя вечер,
сутрин да целувам изгрева.
Радостта не може да се среже с нож,
даже и в гърба да е забит!

И дори предателят да ме погуби,
и дори до кокал да боли,
пак ще ми остане спомен
за политнали в душата ми мечти,
за живяна обич в песента на славей.

А кога приятел се познава в нужда,
той помага да поправя моите крила;
заедно със мен се радва на деня,
заедно със мен скърби в нощта.

Неуморен в своята природа
и той литва на живота в радостта.
Приятелството ни е дневна пеперуда,
аз му услужвам с песента.

Понеже казват, че животът е баланс,
в който добро и зло са правилно уравновесени,
на всеки мой предател пожелавам
един добър приятел като мене!

Тогава, който пада, се изправя
и все намира сила да лети,

защото обичта се проявява,
когато си изпълнен със мечти,
когато верният приятел
със тебе до една ги сподели.

И ставаш славей, той пък - пеперуда,
животът ви е споделен,
летите двама в трепета на песента.
Крилете ви са здрави. Става чудо:

в приятелското му сърце
диша твоята душа;
навред посявате със добрина,
поправяте света чрез обичта.

Славея е хубава птица, vedra79sineva. Знае много песни и както казват хората винаги пее различно. Аз само веднъж съм го виждал в гората.
Поздрави!

БЛАГОДАРЯ, BARIN!