В най-тъмната прегръдка се разпалва
милувка на звезда ефирно огнена.
От нея хоризонтът пълни шепи,
излива утринно сияние в простора.

Зад сенките светът се проявява
и нов ден устремно поражда.
Отронва първи лъч кръгът на слънцето,
пробудена виделина възпламенява изгрева.

И всяка живинка от светлина погалена
протяга първи сили да се влее
във бурния поток на настоящето.

Да бъде ден е част от кръговрат,
във който днес замества вчера.
А хора бързащи в илюзията време
съграждат бъдеще от опита на минало.

Но Истината всъщност е сега,
когато мигове създават безпределност,
за да надраснат вечността,

когато топлият цъфтеж на пламнала зора
е неуловим и безграничен,
но силно зрим, мистичен.