Безпределността тича след времето,
равномерно отброява неговия ход
на природни и светски явления,
превързани в пелена на поредна нощ.

Романтици се скитат из спомена,
преживели пореден разкош
от луна и звезди, и съзвездия,
съзерцавани в разсъмваща се любов.

Да прекрачиш прага на деня е тъй истинско,
ако в звездоброй се пръква зората.
Но боли хоризонтът хронично
с всяко изчезване на поредна звезда.

Денят разпилява на слънцето огъня
и проправя пътеки от росна трева.
Боси крака танцуват връз влагата
и се молят за здраве в утрото на света.

С нежност ръце се протягат към изгрева,
окъпал птици и песните им от светлина.
Копнеят сърцата за хлад и дъжд,
сред които да се зарадват на поредна дъга.

Благи са душите в мироздание на съвършенството,
отметнали покривало от сянката на съня.
Разпакват се в дар чашките на цветята -
с тях флиртуват пчели в златната обкова на меда.

Ни помен оставил от тъгата на сумрачна нощ,
в своятя многоцветна розета с устрем се ражда денят.