Докоснати с хлад от острието на очите ти
са струните, настръхнали в душата ми.
Цигулково е всяко нейно изпълнение
на чувственост най-нежна и разливаща се топлина.
Недей ме пресъздава само
в пожарища, обагрящи страстта.
Не е първична същността ми.
Затуй аз мога най-безмълвно
със обич само да ти зашептя,
дори когато целият объркан свят
е по-беззвучен и от тишината.
Не дишам с буйни и изгарящи дихания,
а кротко се стаявам във покоя си.
У мене трудно палят чувствата на любовта,
но лумнат ли веднъж нестихващо,
задълго тлеят във душата ми жарави.
Покрива се сърцето ми със язви от изгаряне,
които само времето лекува някъде в далечината.
На тяхно място винаги остават белези на обичта ми,
защото болка от любов, макар излекувана
във паметта на чувствата завинаги се врязва.
Не стреляй срещу мен със взор студен!
Стани в живота ми човек необикновен,
макар и разпознат във най-обикновена среща!
Готова съм за дар да ти врека сърцето си,
но ти недей предава влюбените му желания,
за да не вдълбаеш белега пореден!
Създай за тез желания криле, с които да политнат,
да се превърнат в реализирани мечтания!
И ако аз за тебе стана не свещен трофей,
а твоя най-добра светиня,
тогаз реликвата на твойте топли ласки,
в миг ще изличи от тъжната ми памет
погубващите чувства на недостойни преди теб.
А язвите сърдечни, нанесени от фалш и лицемерие
ще се покрият с сладостта на манна
от тръпката, с която ме желаеш.
Тогава аз ще топля твоите ръце във мойте длани,
за да се греят кътчетата на душата ти.
Когато галиш моите коси с милувка нежна,
ще преоткривам смисъла на любовта ни.
И все по-влюбена във теб ще се оказвам,
щом блясъка на погледа ти веч" не реже като нож,
а топлина в зениците на моите очи оставя.