Пъстреят в мене цветовете,
усмихват се сред багрите на залеза,
когато в розовия си загар се весели небето.

Блажена е душата ми тогава,
защото пак се слива с хоризонта,
закотвен в небосвода на сърцето ми.

Проблясват шеметно огледалата
на множество от сребърни послания,
записани в звездите на небето.

Мечтите ми на пръсти се повдигат,
крилете им докосват сърпа на луната,
а тя усмихва се и плава в необята.

Пристъпва към романтиката мракът,
загадъчно прегръща всичко в плаща
на светлосенчести послания.

Тъмата непрогледна не ме плаши,
тя само пази в тайна нежни приказки,
които любовта у мен разказва още.

И става много влюбена душата ми,
с мълчанието си крещи към всички звездни свещи,
че има смисъл пеперудите да пърхат по снагата ми,
щом мисля за едно момче с очи горещи. 

Ехехе е по -хубаво как да се изрази?