Ти себе си рисуваш във душата ми.
Разпъваш се на кръст, а мен въздигаш –
играеш си на грешник и богиня.
Дори да имам хиляди ваятели –
аз искам да съм само твоя глина.
Не ми е важно
колко много ме харесват.
На мен е нужно
ти да ме обичаш,
сълзите ми да стопляш с поглед,
по вятъра писма да ми изпращаш.
С очи да ме обгръщаш,
с взор да ме прегръщаш;
да тръпнеш
и предвкусваш всяка ласка,
отправил поглед мил
да бъда само твоя муза.
Възкръсвам във сърцето ти,
повдигам се в очите ти.
Във тях съзирам
гордост се прокрадва –
нали, макар и грешник,
богиня в мене ваеш!