Птица съм –
с крила,
дръзнали да леят багри в залеза.
Плискат те палитри в хоризонта
и той крее,
за да въдвори в звезди земята.

Птица ли съм?
Или пък жена,
изтъкана от сребристи нишки,
сбрала в светлините множество звезди-огледала,
за да се оглежда в тях луната.

А дали не съм
политнала мечта,
във косите вплела лунната магия
на загадки с мек потаен блясък?
Нежно ги гадаеш със въздишка.

Птица в полет
или пък политнала мечта –
рея се в простора, тебе да открия.
Аз съм твоя, наречи ме "моя"
и така заедно да запулсираме в безкрая.

Бъдещето? То е много лесно –
тихо да прошепна на сърцето ти
в моето небе да се откриеш.
После да склоня глава на твойто рамо
и оставя във душата ти сълза, но пъстра.
С поглед да рисувам цветната дъга,
тебе да обичам и в любов да се надявам.