Лятото приижда с утринните капчици роса
и веселието му се прелива в развълнувани жита.
С мараня разплисква свойта топлина
сред ехото на безпределни хоризонти.
В небесния овал политат летните мечти,
които ранобудни птици славят с песента на изгрева.
Дочута от творящи ангели в света,
се пресъздава из вълшебните им пръсти
в разцъфнали цветя насред поля,
облени в аромат на пъстроока красота.
Самотно планината се гордее в хладината си,
успяла да опази бели шапките
на мощни и възправени чукари.
Но щом зной в покорство приведе всяка равнина,
започват да се изкушават снежните върхари.
Захвърлят белите одежди те
и с най-зелената трева
застилат се поляните в планинските била.
В сезона летен слънцето е главният герой.
То посред бодър ден,
докато в жаркост не се налудува,
не бърза да охлажда залез сгорещен
и да потапя жежката си лава
сред вълнисти морски ширини,
шептящи с пясъка по плажа.
(Нали е лято!... Морето разнежено флиртува
в сладостно очакване за песъчлива връзка.)
Надвечер хладината на нощта се спуска с здрача,
но макар че е от всички нас желана –
стопява тя тъмата в кратковременна раздяла
с изгрев обновен на топъл ден
и лятна слънчева наслада.