Картината е закачена на стената:
веселие обзело е дъгата,
която най-успешно пресъздава
чрез цвят и форма
всяко чувство и проява.
А слънцето ни грее горделиво,
защото целият обичан свят
на багри в колорит богат
под своето светило е стаило.
Намига палаво едно поточе
със ручейчета в светлина бълбукащи;
засмяло се сред тихички тревички –
то приказки неспирно им разказва.
На таз" картина има още
едно момиче с шапчица червена.
От приказка позната идва с нас на среща,
но бързо ни напуска предвидливо,
заради опасност всеизвестна,
че е възможна несполука стара,
когато преминава през гората.
И аз, като това момиче весело,
щастлива искам да живея сред цветя и птички.
Разходка сред простора да ми бъде с ведра песен,
защото Майката Природа
е закрилница, загрижена за всички;
сред нея правилно живяхме
в обич и добри привички.