Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
14.11.2019 00:18 -
Удоволствието
Автор: eli23
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2019 00:27
Прочетен: 551 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 14.11.2019 00:27
Дълбоката потребност от удоволствие във всички случаи е запълване на появила се празнота, създадена от някакво неудовлетворение, от някаква пречка, от някаква трудност, от някакво неразположение. Потребността от удоволствие изниква, за да угаси някакъв изгарящ огън, да потуши пожара на нашето несъвършенство.
Голямата част от нас, хората, живеят за удоволствията. Ежедневният им път е стремеж към тях. Почерпушки, телевизия, кухи разговори и всякакъв вид нищоправене. С една дума - безделие. Целта на нещоправенето, обикновено без желание и по задължение, е състоянието на нищоправене, което приемаме и изживяваме като удоволствие. Наричаме го и разтоварване или разпускане, но целта е удоволствието.
Най-лесните удоволствия, тези обвързаните с алкохола и тютюна се превръщат в пристрастяване чрез директното им въздействие върху мозъка. Наркотиците са отчаян и опасен вариант започващ от едното удоволствие.
Удоволствието от общуването кулминира в сексуалното общуване, там физическата близост е максимална, а стремежът към това общуване е трудно контролируем. Влюбването е присрастяване към удоволствието от общуване, но голямата част от него се пада на въображението. Тогава влизаме в друго пространство - въображаемо, изпитваме силно удоволствие, ала неминуемото ни връщане в пространството, където пребиваваме с телата си ни сблъсква с разочарованието. Подозирам, че колкото е по-силно удоволствието, толкова по-голямо разочарование влачи след себе си.
Ние мислим през удоволствието, а то е пускане по нанадолнището, отказ от усилие, липса на действие. Мързел. При това то е особено нетрайно състояние, изискващо постоянно търсене и подновяване.
Егоцентрично влечение е удоволствието. Обграждаш се с хора, които показват, че те харесват, които по някакъв начин те правят да се чувстваш значим. За да ти е приятно.
Всичките тия начини на пребиваване в удоволствието ни поставят под неговата зависимост, което пък ни прави нещастни, когато не можем да си ги докараме.
Колкото по-сериозно изпадаме в нервни изблици и гняв, толкова по-дълбока е зависимостта ни от удоволствието, от безметежната летаргия на нищоправенето.
Удоволствието е бягство от Бога. Затова търсещите Бога биват насърчавани в аскезата, защото удоволствието ги отдалечава от Него.
Но ние сме тук и с тяло и с дух и за наше добро е да съчетаваме потребностите на тялото с тези на духа.
Удоволствието, съчетано с действие е друг вид, по-висща степен удоволствие - наричаме го удовлетворение. Удовлетворението също е приятно изживяване, но на много по-дълбоко ниво и съответно много по-трайно, неносещо разочарования.
Пътя на доброто, на действеното добро, пътя на красотата, на съприкосновението ни с нея, пътя на духовните контакти, пътя на творчеството най-вече на него, ни води при удовлетворението от нашето съществуване, показва ни начина на освобождаване от оковите на удоволствието, извежда ни в светлината на състоянието, където удоволствието не ни е потребно и губи своето очарование, изместено от усещането за възпълване на нашето същество, когато вече не съществуват празнотите търсещи удоволствието за временно запълване.
Голямата част от нас, хората, живеят за удоволствията. Ежедневният им път е стремеж към тях. Почерпушки, телевизия, кухи разговори и всякакъв вид нищоправене. С една дума - безделие. Целта на нещоправенето, обикновено без желание и по задължение, е състоянието на нищоправене, което приемаме и изживяваме като удоволствие. Наричаме го и разтоварване или разпускане, но целта е удоволствието.
Най-лесните удоволствия, тези обвързаните с алкохола и тютюна се превръщат в пристрастяване чрез директното им въздействие върху мозъка. Наркотиците са отчаян и опасен вариант започващ от едното удоволствие.
Удоволствието от общуването кулминира в сексуалното общуване, там физическата близост е максимална, а стремежът към това общуване е трудно контролируем. Влюбването е присрастяване към удоволствието от общуване, но голямата част от него се пада на въображението. Тогава влизаме в друго пространство - въображаемо, изпитваме силно удоволствие, ала неминуемото ни връщане в пространството, където пребиваваме с телата си ни сблъсква с разочарованието. Подозирам, че колкото е по-силно удоволствието, толкова по-голямо разочарование влачи след себе си.
Ние мислим през удоволствието, а то е пускане по нанадолнището, отказ от усилие, липса на действие. Мързел. При това то е особено нетрайно състояние, изискващо постоянно търсене и подновяване.
Егоцентрично влечение е удоволствието. Обграждаш се с хора, които показват, че те харесват, които по някакъв начин те правят да се чувстваш значим. За да ти е приятно.
Всичките тия начини на пребиваване в удоволствието ни поставят под неговата зависимост, което пък ни прави нещастни, когато не можем да си ги докараме.
Колкото по-сериозно изпадаме в нервни изблици и гняв, толкова по-дълбока е зависимостта ни от удоволствието, от безметежната летаргия на нищоправенето.
Удоволствието е бягство от Бога. Затова търсещите Бога биват насърчавани в аскезата, защото удоволствието ги отдалечава от Него.
Но ние сме тук и с тяло и с дух и за наше добро е да съчетаваме потребностите на тялото с тези на духа.
Удоволствието, съчетано с действие е друг вид, по-висща степен удоволствие - наричаме го удовлетворение. Удовлетворението също е приятно изживяване, но на много по-дълбоко ниво и съответно много по-трайно, неносещо разочарования.
Пътя на доброто, на действеното добро, пътя на красотата, на съприкосновението ни с нея, пътя на духовните контакти, пътя на творчеството най-вече на него, ни води при удовлетворението от нашето съществуване, показва ни начина на освобождаване от оковите на удоволствието, извежда ни в светлината на състоянието, където удоволствието не ни е потребно и губи своето очарование, изместено от усещането за възпълване на нашето същество, когато вече не съществуват празнотите търсещи удоволствието за временно запълване.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика