Или това е идеята за триадата, триединството, наречени още Закон на Тернера. В християнството, църковната институция е утвърдила това триединство като взаимодействие между Отец и Син, а връзката помежду им, се реализира от Светия Дух. (сх.13)

      Естествено, за всеки православен християнин е ясно кои са Бог Отец и Бог Син. Но за "миряните" Светия дух е нещо неопределено, което в черквите се изобразява с бял гълъб и служи за спояваща връзка между Бога Отец и Бога Син. Като последица възникват въпроси: "Ако Отецът е Бог и синът също е бог, не стават ли боговете двама?", "На кой от тях двамата да се молим, в това "монотеистично" християнство, което ни убеждава, че Бог е само Един?"

     Причината в триадата на църковната догма да се подвизава някакъв неопределен Свят Дух, е последствие от "изтръгването" на женския принцип от канона на ранното християнство. За да се запази триадата, свещенослужителите заменят женското начало със Свети Дух. А белият гълъб, с който го изобразяват има връзка с Магдалена, защото както вече споменахме по-рано, "Магдала, или Мигдалил, ще рече "селото на гълъбите" и има доказателства, че там наистина са били отглеждани гълъби за жертвоприношения.". (6, гл. "Жената на Исус")

    Ето защо триадата, по начина по който е представена в официалното християнство, е разбита на "пух и прах" от Закона за Тернера в окултизма. 

    Според окултната наука, на физическо ниво триадата се изразява съвсем простичко, защото смисълът на Отец, Майка и Син се изразява в баща, майка и дете като еталон за устройство на светото семейство, но и на всяко обикновено семейство. Детето може да бъде и син, и дъщеря, понеже (за разлика от официалното християнство) в езотеричното и ранното християнство, жените не са били дискриминирани заради разделение между половете. Физическата триада баща, майка, дете съответства на дух, душа, тяло в духовно отношение . (сх.14)

      Отецът (бащата) е Духът, Богинята Майка (майката) е Душата, Детето (син или дъщеря) е Тялото. Но тук не можем да спорим, че имаме баща Бог и майка Богиня, тоест двама богове, защото и трите явления са съставна част на единицата Бог. Тоест сами поотделно, нито Отецът, нито Богинята майка са самостойни, те добиват сила и влияние, само когато са част от триадата. Читателят се запитва "Защо тогава казваме Богинята Майка?" Защото думата "богиня" е метафорично употребена със значение "градивна част от божествената триада" и носи значение на обожествена, божествена. Също понеже от трите съставки на триединството - Богинята Майка е водеща. Тя е основен източник на Плодородие. Без плодородие светът и неговата природа умират. 

    В триадата също е заложен принципа за полярност (като част от Херметизма), според който има два полюса - мъж и жена. От една старана, те присъстват вътре в отделния човек - мъжка и женска половина на тялото, дух - проява на мъжкия принцип, душа - проява на женския принцип. От друга старана, триадата присъства и извън човека. Заедно с човека и неговия партньор от противоположен пол, тя създава връзка както между мъжа и жената, така и между мъжкия и женския принцип в тях двамата. Можем да обобщим, че според триадата, разглеждана от Закона за Тернера имаме дух, душа, тяло, изграждащи организма на отделния човек; но също така имаме баща, майка, син (дъщеря) като градивни елементи на семейството като обществена единица. Имаме и космичен човек (Вселена) - макрокосмос, който се отразява в микрокосмоса - всяко човешко същество на планетата. Макрокосмосът има устройството на микрокосмоса - дух, душа и тяло. Затова казваме, че Вселената е жив организъм, тя наистина е.

     Според идеята за дуалност, в света присъстват дух и материално тяло. Те се противопоставят един на друг. Обаче, когато тази дуалност стане част от идеята за троичността на света, тогава душата, като оживяващ принцип, свързва духа с тялото. По този начин идеите от духовния свят се реализират в материята на физическо ниво. Или душата е връзката между духа и тялото, за да може във физическия свят да се създават завършени цялости или материални продукти, които въплъщават идеи от духовната реалност. Като имаме предвид горната информация, вече можем да си обясним и ролята на Светия Дух като свързваща, оживяваща връзка между Отеца и Сина в канона на християнската църковна догма. За да подкрепя моята теза, си служа с изказванията на двама окултисти - Зор Алев и Мария Арабаджиева.

     Във връзка с триадата като символ на светото семейство, Зор Алев разграничава дух, душа и тяло по следния начин: "Духът обитава душата, създава душата. Той не е просто един жител. Той е този, който е сътворил тази душа, който чрез нея се проявява. Можем да го погледнем и по друг начин: духът сключва брак с душата, за да бъде родено тялото. Това са баща, майка и дете. " (7, 5:30-5:59) Казаното от Алев може да се онагледи от следните примери: Йосиф, Мария, Исус (и неговите братя) или Исус Христос, Дева Мария-Магдалена, тяхното потомство в династията Меровинги и т. н. 

    Издателят и преводач на древни книги Мария Арабаджиева, разглежда Закона за Тернера, като обяснява триадата в по-голяма дълбочина. Арабаджиева засяга триединството дух, душа, тяло на най-ниско и най-високо ниво. Разглежа ги във всички аспекти: като съставни елементи на семейната единица, като градивни елементи на човека - микрокосмоса, като градивни елементи на нашата Вселена - макрокосмоса.

    М. Арабаджиева включва идеята за дуалност като съставна част на идеята за тройнствен свят. Ето защо използвах думата "широкообхватен" по отношение Закона за Тернера. Нека се позовем конкретно на цитати от разсъжденията на посветената Арабаджиева, за да си изясним подробно принципа на действие и проявление на този окултен закон. Според нея "противоположно на материализма, който допуска едно-единствено начало - материята, от която е създадено всичко... и който отрича Божественият принцип, лежащ в основата на всичките древни учения на древните цивилизации, окултизмът признава три основи, три начала; присъединявайки към първите две свързващото звено - духовното начало и оживяващия принцип. Тоест, за разлика от материализма, който казва "материя", окултизмът казва, че (Това е Законът за Тернера.) целият свят е троинствен: имате материя, имате дух и едно свързващо звено, което в случая е душата." Тя съчетава двата принципа дух и материя и ги "вкарва в действие". Идеята е, че "животът е движение". (8, 1:52-2:53)

     Според Арабаджиева "разделението на триади" е "основен закон на окултизма", който се нарича "Учение за триединството". Този закон се прилага при изучаването на Бога и човека, тоест при овладяване на Вселената като макрокосмос и човека като микрокосмос, където микрокосмоса е умален образ на макрокосмоса. Божественият свят на Вселената е "подобен" на света на идеите - "интелектуалният свят на човека". А астралният свят, който е "междинен" и "свързващ" за другите два свята, служи "като ръка на скулптор", който придава форма на материята във физическия свят. По този начин "духовното действащо начало" на Вселената се проектира и добива форма в "човешкото познание". То е ""твърде вкарано в материята", понеже ние се намираме в "най-долния слой на физическия свят". (8, 2:54-4:15) 

     Относно дуалността като съставна част на триединството, М. Арабаджиева е на мнение, че "двете противоположни едно на друго начала, които са смъртно тяло (физическо, материално ) и безсмъртен дух (духовност, върховна субстанция), са съединени с нещо, което окултизмът нарича жизнено начало, оживяващо начало. Това е душата - астралното тяло, свързващо двете, абсолютно на двата полюса на съществуване неща, за да може в триединния човек да се получи движението." (8, 5:05-5:44)

   Бих пояснила, че макрокосмосът - Вселената, притежава материално тяло от планети и звезди, оживяваща я душа и Божи Дух - създател на тази душа. Тоест душата на вселената е оживяващата връзка между Божия дух и вселенското материално тяло. По този начин се осъществява вечното движение на Вселената, която наблюдаваме в нейното миниатюрно копие - човека. Отново става ясно, че Вселената се движи, защото е жива и има душа, а не защото в нея действат външни закони на механиката, които изкуствено я задвижват по инерция. 

    Можем да обобщим, че от цялата информация, представена и цитирана до момента, триединството се подчинява на взаимосвързаност и непрекъснат обмен между собствените си съставни части. То извършва това благодарение на свързващата роля на своята душа. Тази безкрайна и непрекъсната връзка е онагледена от символа на триединството. (сх.15)

   Когато символът на триединството е изобразен чрез вписана в него окръжност, (сх.16) според мен, той се свързва с вечността, вечния живот, вечното движение на триединните микро- и макрокосмос, където дух, душа и тяло непрестанно взаимодействат, с цел да движат, подновяват живота завинаги. 

       С помощта на душата, духът се проявява в телесната обвивка, чрез която твори завършени цялости. За пример, в един художник душата се вдъхновява, защото улавя идея от астралния свят и по този начин проявява своята живост. Тази жива искра подтиква духа на художника да започне да твори (да придава форма) - да рисува с ръцете си, които са материалното му тяло. Подтикът и връзката между духа и тялото се правят от душата.  Духът изразява идеята на душата чрез и в материята, защото чрез ръцете се получава ценна творба от наглед евтини материали - платно и бои. Те също са част от материалното тяло, чрез тях се осъществява крайния продукт. Този продукт е материализирана духовна идея, изразена и проявена във физическия свят. Но нейната духовна стойност е по-висока от материалната ѝ финансова цена.

     Символът на триединството и в двата си варианта (сх.15,16) е свещен, защото е подчинен на закона за Златното сечение. (сх.17,18)

    След всички обяснения на Закона за Тернера до момента, нека отново се върнем на забележителната творба "Салвадор Мунди", за да припознаем каква е връзката на тази Леонардова картина със Закона за Тернера.

    Спасителя "Салвадор Мунди" представлява андрогин. Като такъв той е образ на цялостния завършен човек, у когото мъжкия и женския принцип са проявени в баланс. В човешката същност на андрогина протичат процесите на неговия Божествен Дух и материалното му тяло. Описахме ги при Закона за Тернера. Аналогично тези процеси се привеждат в движение и продуктивност от душата като "свързващо звено". В това отношение, въпреки че Салвадор Мунди е изобразен в човешка форма, той е извисен достатъчно, за да може триединството в него да се реализира хармонично на най-високо сакрално ниво. Затова казваме, че андрогинът е дотолкова еволюирал да се е завърне в своята божественост. Със сигурност той е адепт, мъдрец или светец, за което ни напомня и благославящия жест на ръката му. Като светец, Мунди е идеалният микрокосмос, перфектно отражение на макрокосмоса - целокупната Вселената. Сякаш той и Космосът дишат в един ритъм и двамата едновременно са дъх на Бога. Затова смятам, че картината на Да Винчи има пряко отношение към устройството и фукциите на целия Космос, и на нашата Вселена в частност, защото бидейки умален образ на Вселената, андрогинът от платното представя начина, по който вселенските дух, душа и тяло функционират непрекъснато и безкрайно в целия Космос. С няколко думи триадата, закона и учението за нея са част от целия Космос, понеже те са  функции на Вселената, а тя е съставка на Космоса и Абсолюта.

     В изображението на Леонардовата картината обаче, триединството в ролята на свето семейство не е отразено, понеже на платното присъства само един човек. Но пък илюстрирайки връзката "макрокосмос - микрокосмос", гениалният Леонардо сигурно е целял да ни покаже, как благодарение на хармоничното взаимодействие между дух, душа и тяло в самите нас, като отделни индивиди, можем да спасим самите себе си от грях и падение, а също и да задвижим или ускорим собственото ни духовно развитие, както и да живеем според Божията воля, реализирайки не нашия егоистичен, а върховния Божествен план. Питам се, не е ли това начин за трансмутация от обикновен човек в божетсвена същност на адепт, мъдрец, духовен посветен? Според мен, спрямо Закона за Тернера, основната мисия на гениалната картина е как земната (материална) субстанция да се претвори в духовна божествена същност, като се прилагат способностите и качествата на душата, а междувременно чрез тях тя да еволюира. 

    Затова идеята за триединството, заложена в платното "Спасителя на света", превръща тази творба на Да Винчи в картина с алхимична стойност. При положение, че за алхимичната наука, законът за трансмутация на човека от обикновен в посветен, е основоположен, не виждам причина картината да не се смята за алхимична и съответно за свещена творба. 

     Убедена съм, че платното е нарисувано съобразно Златното сечение. Но аз не владея този метод за изобразяване, затова не мога да докажа моето убеждение. Обаче поне мога да го спомена, за да предизвикам размисъл... 

      Също мисля, че превъплъщението от обикновен човек в мъдрец е свещен процес. Причината е, че този процес изисква не само предварителна теоретична подготовка по отношение на духовното познание, а и наличие на адекватни ценности, висока нравственост, които не се градят спонтанно, а в продължение на цял живот. Затова гении като Леонардо се срещат много рядко, подобни творби на изкуството като "Салвадор Мунди" са уникална находка, понеже усилията които подобни личности полагат са непрекъснати - всеки ден, всеки час, всяка минута - цял живот непрекъснато. 

   Да се спрем на още една особеност в картината "Спасителя на света", отново свързана с триадата. Споменахме, че според Закона за Тернера, душата играе ролята на връзка между духа и тялото. От окултизма знаем, че душата има връзка с женския принцип на Премъдростта. В такъв случай, като част от женската енергия, душата има пряка връзка и с Любовта, като най-силното женско качество. Енергията на Любовта е най-мощната сила в целия свят. За нея ще се спра на някои популярни сентенции, изказани от Учителя Петър Дънов. Според него човек може да има любов само към Бога, а към хората може да изпитва единствено обич. Тази мисъл на Учителя разграничава по смисъл думите "обич" и "любов". 

    Също така П. Дънов твърди, че Епохата на Водолея принадлежи на матриархата. А едни от най-силните думи в Словото му са тези, че Любовта е в жената и понеже жената сама излъчва любов, затова не е нужно да търси любовта извън себе си. Мисия на жената е да проявява и дарява другите с любовта, която носи, а не да я задържа в себе си. За любовта, която е подарила, жената не трябва да очаква от хората някаква награда или възвръщаемост. 

    Относно това най-възвишено чувство в картината "Салвадор Мунди", забелязвам двоен извор на енергията на Любовта. Понеже образът на портрета е андрогинен, единия път любовта се излъчва от душата (култивирания женския принцип) в младия мъж. Горе вече отбелязахме, че мъжете също имат души, заради което те трябва да развиват в известна степен и женските качества. Втория път, любовта се излъчва с най-голямата си сила и мощ, понеже е основна и водеща съзидателна енергия на женската част в образа на андрогина.

   Към края, отново с подкрепата на цитат, потвърждавам, че душата като връзка, която основно си служи с женската енергия на Любовта, кара мъртвото тяло да оживява, за да може волята на Божия Дух да бъде реализирана от микрокосмоса, наречен човек. Това е безспорно, тъй като "самото тяло изобщо не може да мърда...", "ако в него ги няма другите два принципа - духът и душата". (8, 7:48) 

    И съвсем накрая, с мои думи обобщавам, че животът е движение, породено от силната творческа енергия на Любовта. Затова според мен, популярната библейска фраза "Бог е Любов." е безспорна истина. Всички човешки добрини се реализират чрез подтик. Този подтик  е следствие от реалността, че Бог съдържа Доброто. Подтикът към добро се претворява в активно проявени безкористни човешки постъпки. Този резултат не би могъл да се получи без задвижващата и свързваща роля, която има силата на Любовта, а нейната енергия е градивна част в душата на всеки от нас - независимо дали е жена или мъж. Затова, ако трябва с единствена дума да се отговори на въпроса "С какво "Спасителя" Салвадор Мунди ще опази целия свят и себе си в него?", има само един отговор: "С Любов."

    4. Енергията на Любовта в женския принцип на Премъдростта. Щеше ми се да завърша настоящото изследване, като в тази последна точка за заключение, цитирам и анализирам най-красивите мисли на писателя окултист и последовател на Учителя - посветеният Елеазар Хараш. Но когато започнах да си водя бележки по интервюто "Истинската Любов е дар от Бога", се оказа, че трябва да го цитирам цялото, защото всяка една мисъл в него е посветена на Любовта и звучи "вълшебно". Затова няма да замърсявам словото на Хараш с личните ми съждения, а посочвам адреса на конкретното интервю, за да му се насладите изцяло. Приемете думите на Елеазар Хараш не само като достоен завършек на това есе, а и като допълваща информация, с която да обогатите впечатленията си от темата на настоящия труд.

Елеазар Хараш: "Истинската Любов е дар от Бога", интервю на Борислав Борисов: https://www.youtube.com/watch?v=W-IfVJ_xuzY 
Този видеоклип е вграден след есето.

"Не е достатъчно да обичаш. 

Трябва да станеш Любов."

Учителя Петър Дънов


КРАЙ
 

Използвани източници:

1. Кулезич, Л., Стойчо Керев за тайните кодове в платната на Леонардо и защо Ватикана крие кой е нашият Бог, "Честно казано с Люба Кулезич", интервю, BiTelevisin

https://www.youtube.com/watch?v=xtYdvJLhu6o&t=281s

2. Попхристов, Д., Проф. Дамян Попхристов: Атланти, Траки, Орфей, Христос и България (лекция), Портал 12, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=7rDP52_CIBU&t=2657s

3. Георгиев, П., Сабазий в релефите на тракийския конник, електронна книга

http://www.otizvora.com/files2017/pg-trak-ikon.pdf

4. Сабазий, Уикипедия, Google

5. Попхристов, Д., За Богомилите "от уста на ухо", електронна книга, www.spiralata.net, Издателство ВББ

http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%EF%EE%EF%F5%F0%E8%F1%F2%EE%E2

6. Бейджънт, М., Р. Лий, Х. Линкълн, Светата кръв и Свещеният Граал, електронна книга

https://chitanka.info/text/15848-svetata-kryv-i-sveshtenijat-graal

7. Асенов, Ас., 2. Зор Алеф. Прабългарско и руско - шаманско познание в едно. Вижте резултата , "Последни дни", интервю, Фондация ВИДЕЛЕЙ, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=xS4EDQ8IY-s&t=196s

8. Арабаджиева, М., ЗА ДУШАТА И ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУШАТА - Лекция 2 - 17.02.2018, You Tube

https://www.youtube.com/watch?v=Pnlo8eETtdY&t=544s

9. Борисов, Б., Елеазар Хараш: Истинската Любов е дар от Бога, интервю, Портал 12, You Tube

Използваните изображения са от Интернет. Някои изображения са от електронните книги.