Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2017 10:14 - Светлината и тъмнината
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство   
Прочетен: 105 Коментари: 0 Гласове:
2



Ще бъдеш по-светъл и тъмнина ако си,
пак ще станеш като зора.
Йов. 11:17



Едно от най-забележителните явления във физическия свят е поглъщането на тъмнината от светлината. Този феномен винаги е еднопосочен, защото противоположно явление, в което тъмното да обзема светлото начало не съществува.
Макар че тази особеност вечно е пред очите ни и е от най-лесно забележимите, много хора продължават да са подвластни на заблудата, че тъмното е по-силно от светлото и упорито вярват, че е възможно злото да надвие доброто.
А срещата на светлини и сенки в природата, както неотменната победа на светлината над мрака, илюстрира точно тази закономерност, че доброто (като светлина) е вечно, изначално, непреодолимо, за разлика от злото (като тъма), което е временна преодолима сянка.
В самата тъмнина се раждат сенките. Но те веднага изчезват, щом бъдат осветени. Ако физическият свят е илюзия на абсолютната реалност, съществуваща в духовния свят, то можем да се изразим образно, че сенките са най-илюзорни в илюзията. Дори много хора споделят усещането, че сенките са несъществуващи неща, защото можем да ги виждаме, но не можем да ги докосваме. И все пак те са някаква проява, щом можем да ги възприемем с физическите си очи.
На местата, където предметите хвърлят сянка е студено; там топлина не се усеща, поради липса на светлината която я отделя.
Според мен, както светлото символизира доброто, а тъмното - злото, по същия начин студената сянка като компонент на мрака е образ на трудностите и страданията в живота. Те ни се изпращат, за да напредваме духовно като се справяме с тях.
Фактът, че тъмата и нейната сянка, които са студени, се поглъщат от светлината и нейният блясък, които са топли показва, че тъмата и злината са илюзии на нашето съзнание, а светлото и добрината са истински неща в природата, зрими за нас. Причината е, че има източник на светлина в природата - Слънцето, но няма източник на тъмнина. Тя се поражда от липсата на достатъчно светлина.
Същевременно противоположност на сянката е отблясъкът (блик), който се появява при отражението на светлината върху осветената повърхност на даден предмет. За мен този феномен е атрактивен, затова ще си позволя да изкажа собствена гледна точка, че бликът е носител на два пъти повече светлина: веднъж светлината, осветяваща обекта и още веднъж светлината, отразена от повърхността на осветеното място върху този обект. Мисля, че на физическо ниво отблясъкът е образ на сполучливите позитивни решения на житейските проблеми, както и на гениалните идеи на великите творци и учени.
От друга страна (художниците добре знаят, понеже го рисуват), че мястото около образувания блик е най-затъмнено. Това природно явление отлично илюстрира как в духовния свят, малко преди да "проблесне" решението на дадена трудност или идеята в определена творба, съзнанието е най-замъглено, поради което то се чувства силно объркано и недостатъчно ефективно, за да се справи.
Интересни са игрите на светлини и сенки в природата, особено ако проблясват слънчеви зайчета, както е интересен човешкият живот, когато в него се редуват добри и лоши условия, особено ако от техните стълкновения се раждат красиви ситуации или творчески идеи. Ако разсъждаваме по-задълбочено, обаче стигаме до извод, че тъмнината като илюзорна същност и явление без собствен източник е отражение също на илюзорно явление в духовния свят, където то би трябвало да няма собствен източник. Затова можем да се придържаме към становището, че тъмните сили не са източник на зло, а само го прилагат. Злото можем да разглеждаме като липса на добро или неосъществено добро. Самото добро има източник - Бог, чиято същност е изградена от светлина. Ето защо се оказва, че единствената съществуваща обективна реалност е доброто, а неговите прояви са реални както в духа, така и в гъстата материя.
Вероятно затова духовните хора твърдят, че всичко, което се случва е за добро. Същевременно те са на мнение, че всичко случващо се осъществява, защото Бог го допуска. Следователно нито едно дело на тази земя не е факт, допуснат от демоните. Също така според духовните учения висш злодей Сатана не съществува - той е събирателен образ на всички зли същества в отвъдното и това е още едно доказателство, че на злото му липсва ръководител от страна на мрака. Злото в света също се управлява от Бог. Затова злите помисли, влияния, намерения и постъпки са подчинени на доброто във всичките му измерения и проявления. Лошите хора, опитващи се да ни спъват в нашето развитие, в действителност са двигатели, които ни помагат да напредваме. Винаги когато злонамерените хора създават трудности и страдания на добронамерените, то последните полагат усилия, за да се справят с неприятностите. Тези усилия формират положителни качества на волята и характера, също помагат за развитието на добродетелите, заложени в душата. По този начин, когато добродетелните хора преодоляват трудностите в живота си, те се чувстват обновени, удовлетворени, радостни, че са се справили успешно с проблемите.
Обобщавайки изложените по-горе аргументи, смея да твърдя, че светлината е източник както на живота във физическия, така и на живота в духовния свят. С помощта на светлината ние развиваме нашата духовна същност, която ни формира като човеци. Чували сме израза, че "добрите хора светят". А злонамерените, макар да са мрачни, те остават такива само за себе си. Когато влизат в света и се проявяват в него, макар да внасят раздор, суматоха, проблеми, всъщност чрез тъмното начало на своето естество, те отключват начини, по които светлината и добродетелта да се усилват и в двата свята.
Един основен окултен закон съветва да не противодействаме на злото, да не се борим с него, а да го заобикаляме. Затова, когато на житейския хоризонт се появи личност, която се стреми да ни "спъне", по-добре да не влизаме в конфликт с нея, да не я нагрубяваме или упрекваме. Разковничето е да заобиколим и подминем този човек, като приложим нашите усилия в разрешаване трудностите, които той ни е създал. Ако насочим усилията си в погрешна посока на саморазправа, тогава е възможно да изхабим голяма част или цялата ни енергия в скарване и спор. Но не е сигурно, че в създадения от нас конфликт, ще ни достигнат сили и за разрешаване на проблема, което е главното в случая.
Според мен, последният закон, който разгледахме е стабилна опора, чрез която винаги успяваме да останем на страната на светлината и да потушаваме влиянието на тъмните сили. А всяка преодоляна трудност е отминало и неосъществено зло, трансформирано в добро.  



Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Изкуство
Прочетен: 28427
Постинги: 144
Коментари: 30
Гласове: 133
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930