(Поезия в проза)

Ако можех да пътувам във времето, бих посетила Средновековието. То е епоха на платонична любов и силни чувства.
Бих искала да бъда красива шестнадесет годишна дама, наречена Роза. Ще обитавам високите етажи на готически замък.
Всяка сутрин бих се събуждала с птичи песни, понеже най-песнопойният славей ще пее в моята Розова градина. Аз бих отглеждала много и различни видове от Царицата на цветята. Ето защо, винаги ще имам букет от пурпурни рози в будоара на моята спалня.
Привечер от висок балкон бих наблюдавала разтапянето на слънчево злато в синевата на океана. Последната сянка на залеза ще стопля най-съкровените кътчета в моето, замечтано за обич сърце. По този начин, развълнуваната ми душа ще посреща с любовна балада завития сърп на луната.
Всяка нощ ще сънувам бляскави рицарски турнири. При провеждането им, аз бих се сдобила с името "Кралица на Любовта". Тогава ще подаря бялата си ръкавица, заедно с любящото ми сърце, на смел и галантен рицар. Ако той би ме обикнал със страст, нашите две сърца ще затуптят заедно и завинаги в хармония.